РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 1947
гр.
Пловдив, 19 ноември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение,
ХVІІ състав в закрито съдебно заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от
председателя административно дело № 2782
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба с правно основание чл. 39, ал. 2 от Закона
за личните данни (ЗЗЛД) във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ), предявена от П.Д.Г. и Г.В.Г.,***, чрез адвокат Я.С.,
срещу Министъра на вътрешните работи,
в качеството му на администратор на лични данни по смисъла на чл. 29, ал. 1 от ЗМВР. Ищците искат ответника да бъде осъден да им да заплати сумата от 2000 (две
хиляди) лева, частично от общо 4000 (четири хиляди) лева, от които 1 000
(хиляда) лева частично от 2 000 (две хиляди) лева за ищцата и 1 000 (хиляда)
лева частично от 2 000 (две хиляди) лева за ищеца, представляващи обезщетения за понесени от тях неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни
действия на ответника, изразяващи се в неправомерно разпространение на личните им
данни пред трети лица ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на настъпване на увреждането - 2 октомври 2017 г.
Пловдивският
административен съд, като обсъди данните по делото намери, следното:
С разпореждане № 6582 от 29.10.2020 г. на
съдията-докладчик, производството по исковата молба е оставена без движение с
указания в 7-дневен срок считано от датата на съобщаването ищците:
·
Да
посочат периода, през който са претърпели претендираните неимуществените вреди
(конкретно
с дати - начална и крайна) –
за всеки поотделно;
·
Въпросното
уточнение да бъде представено с два препис за ответника и Окръжна прокуратура
Пловдив;
·
Да
представи един преписа от исковата
молба ведно с приложенията към нея
за Окръжна прокуратура Пловдив.
На
основание чл. 205, ал. 2 от АПК е указано още на ищците, че искът следва да
бъде насочен срещу ОД на МВР – Пловдив, като в 7-дневен срок от получаване на
съобщението следва да отстранят нередовността или да заявят дали поддържа иска
срещу първоначално посочения ответник – Министъра на вътрешните работи на РБ.
Изрично е указано в разпореждането и
че при неотстраняване в срок на посочените нередовности исковата молба ведно с
приложенията към нея ще бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото ще бъде прекратено.
За това разпореждане на Съда и за
действията, които следва се предприемат от негова страна за отстраняване на
констатираните нередовности, и за последиците от неизпълнение на дадените указания,
на ищците е изпратено съобщение на съдебния адрес, посочен в исковата молба – ***. Съобразно отбелязването върху
върнатия по делото отрязък, същото е връчено на посочения адрес на 03.10.2014
г. лично на адвокат С..
В
тази връзка по делото е постъпила молба вх. № 18400 от 11.11.2020
г. по описа на съда, в която е посочено следното:
„…изразяваме желанието си да изменим
настоящия иск, както следва:
1) Предявяваме
срещу Министъра на вътрешните работи в качеството му на администратор на лични
данни по смисъла на чл. 29, ал. 1 от ЗМВР иск с правно основание чл. 39, ал. 2
от ЗЗЛД във връзка с чл. 203 от Административно-процесуалния кодекс
(„АПК") във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди („ЗОДОВ"), с който молим съдът да осъди Министъра на
вътрешните работи да заплати на Ищците сумата от 2000 (две хиляди) лева,
частично от общо 4 000 (четири хиляди) лева, от които 1 000 (хиляда) лева,
частично от 2 000 (две хиляди) лева, представляващи обезщетение за понесени
неимуществени вреди от Ищцата вследствие на неправомерно разпространение
наличните й данни пред трети лица ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на настъпване на увреждането - 2 октомври 2017 г., и 1 000
(хиляда) лева частично от 2 000 (две хиляди) лева, представляващи обезщетение
за понесени неимуществени вреди от Ищеца вследствие на неправомерно
разпространение на личните му данни пред трети лица, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на настъпване на увреждането - 2 октомври
2017 г.
2) При условията на евентуалност, в случай
че се установи, че неправомерното разпространение на лични данни на Ищците е в
резултат на обработването им от страна на ОДМВР - Пловдив, с което обработване
е нарушила задълженията си по Регламента или е действала извън
законосъобразните указания на администратора на лични данни, предявяваме срещу
ОДМВР - Пловдив иск на основание чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД във връзка с чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който молим съдът да осъди
ОДМВР-Пловдив да заплати на Ищците сумата от 2 000 (две хиляди) лева, частично
от общо 4 000 (четири хиляди) лева, от които 1000 (хиляда) лева, частично от 2
000 (две хиляди) лева, представляващи обезщетение за понесени неимуществени
вреди от Ищцата вследствие на неправомерно разпространение на личните й данни
пред трети лица ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
настъпване на увреждането - 2 октомври 2017 г., и 1 000 (хиляда) лева частично
от 2 000 (две хиляди) лева, представляващи обезщетение за понесени
неимуществени вреди от Ищеца вследствие на неправомерно разпространение на
личните му данни пред трети лица, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на настъпване на увреждането - 2 октомври 2017 г.“.
В
молбата е конкретизиран и периода, през който ищците са претърпели
претендираните неимуществените вреди, а именно от 2 октомври 2017 г. до датата
на подаване на исковата молба в настоящото производство - 28.10.2020 г., и за
двамата.
Представени
са също така и 5 (пет) броя преписи на исковата молба заедно с доказателствата
към нея, в която е изменен петитума съобразно предявения в условията на
евентуалност осъдителен иск.
При тези данни е необходимо да бъде
съобразено следното:
Страна в административното
правоотношение е административният орган, поради което при съдебно предявен
спор за законосъобразното развитие на това правоотношение, страна в спора е
именно този орган, независимо дали е юридическо лице или е неперсонифициран
субект на административното право. Член 15, ал. 1 АПК сочи административния
орган като страна в административния процес. Член 153, ал. 1 АПК сочи
административния орган като страна в съдебното производство по оспорването на
издадения от него административен акт. А чл. 205 АПК определя като ответник по
иска за вреди от незаконосъобразна административна дейност юридическото лице,
което в повечето случаи не е административният орган, а е администрацията на
този орган. Отговорът на въпроса защо и по този иск не е ответник
административният орган, ще бъде даден в следващото изложение.
Причината е разликата в двете
правоотношения - административното правоотношение и това по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
и свързаната пък с нея разлика в правосубектността на участващите в тези
правоотношения правни субекти. Административното правоотношение е нормативно
установена връзка между административен орган, от една страна, и гражданин или
организация, от друга страна, която възниква, променя се и се прекратява при
осъществяване на държавното управление, в което се състои и административната
дейност. В това правоотношение административният орган олицетворява държавата,
респективно олицетворява нейната териториална единица. Административният орган
поради това е носителят на властта, imperium-а на държавата, респективно на
общината, и за това негово качество правовият ред не изисква той да има и
призната правна възможност за участие в гражданскоправни (частноправни)
отношения.
За разлика от административното
правоотношение, правоотношението по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е нормативно установена
връзка между държавата, респективно общината и увреденото от незаконосъобразна
административна дейност лице, обект на която са парични средства, като част от
финансите, от фиска на държавата, респективно на общината. Финансите на
държавата обаче са разпределени с някакво предназначение в бюджетите на нейните
органи, независимо дали те са юридически лица или не. Тези органи са
разпоредители с бюджетни средства, но бюджетните средства са пари, имущество, а
всички правоотношения с обект имущество са правоотношения между равнопоставени
правни субекти и поради това са граждански (частноправни) правоотношения.
Затова в правните спорове с предмет парични средства, административните органи,
които не са юридически лица, и поради това нямат имуществена (гражданска,
частноправна) правосубектност, не могат да бъдат страни.
Изложеното
до тук, каза се е намерило законодателен израз в разпоредбата на чл. 205, ал. 1
от АПК, според която искът
за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
При това положение следва да се
констатира, че исковите претенции насочени срещу Министъра на вътрешните работи,
са недопустими като насочени срещу ненадлежен ответник, доколкото съобразно цитираната
разпоредбата на чл. 205, ал. 1 АПК, Министърът на вътрешните работи не е
пасивно легитимиран да отговаря по иск с правно основание чл. 203 във вр.
с чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
Изложените до тук съображения налагат така
предявените срещу Министъра на вътрешните работи искове да бъдат оставени без
разглеждане, а съдебното производството по делото в тази част да бъде прекратено.
Така мотивиран,
Съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените
от П.Д.Г. и Г.В.Г.,***, чрез адвокат Я.С., искове Министърът на вътрешните работи да бъде
осъден да им да заплати сумата от 2000 лева, частично от общо 4000 лева, от
които 1 000 лева частично от 2 000 лева за ищцата и 1 000 лева частично от
2 000 лева за ищеца, представляващи
обезщетения за понесени от тях неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи
се в неправомерно разпространение на личните им данни пред трети лица, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на
увреждането - 2 октомври 2017 г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 2782/2020
г. по описа на Пловдивския административен съд в тази част.
НАСТОЯЩОТО ПРОИЗВОДСТВО ПРОДЪЛЖАВА по предявените от П.Д.Г. и Г.В.Г.,***, чрез адвокат Я.С., искове Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи (ОД на МВР) - Пловдив да бъде осъдена да им да заплати
сумата от 2000 лева, частично от общо 4000 лева, от които 1 000 лева частично
от 2 000 лева за ищцата и 1 000 лева частично от 2 000 лева за ищеца, представляващи обезщетения за понесени от
тях неимуществени вреди в периода
от 2.10.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в настоящото
производство - 28.10.2020 г., в резултат
на незаконосъобразни действия на ответника, изразяващи се в неправомерно
разпространение на личните им данни пред трети лица ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на настъпване на увреждането - 2 октомври
2017 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.з. на 13.01.2021
г. от 11,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, както следва:
1. Ищецът;
2.
Ответникът
по иска – ОД на МВР - Пловдив.
ДА
СЕ ПРИЗОВЕ Окръжна
прокуратура – Пловдив.
ПРЕПИС от първоначално подадената искова
молба вх. № 17350/28.10.2020 г. по описа на съда, от молба вх. №
18400/11.11.2020 г. по описа на съда, ведно с приложената към нея втора искова
молба и приложенията към нея, да се изпратят на ответника и на Окръжна
прокуратура – Пловдив, с указание, че в 14-дневен срок от получаването им могат
да представят писмено отговор, да посочат доказателства и да вземат становище
по обективираните в исковата молба искания по доказателствата.
ОПРЕДЕЛЯ
краен срок за
ангажиране на доказателства до края на първото по делото съдебно заседание като
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения.
УКАЗВА на страните, че при неангажиране на доказателства ще се приложат
последиците от недоказването.
ДА СЕ ИЗИСКА от Комисията за защита на личните
данни административната преписка във връзка с образуваното пред нея
производство по жалба вх. № ППН-01-112/21.02.2018 г., приключило с
постановяване на Решение № ППН-01-112/21.02.2018 от 06.11.2018 г., ведно със справка за
влизането му в сила.
Определението, в
частта, с която се оставят без разглеждане предявените от ищците искове срещу
Министъра на вътрешните работи, а производството по делото се прекратява,
подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването за неговото
изготвяне. В останалата част, определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от настоящото определение да се
изпрати на ищците, ОД на МВР - Пловдив и Окръжна прокуратура Пловдив.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :