№ 1427
гр. София, 12.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110172373 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Делото е приключило с постановяването на Решение № 6310/13.06.2022г.
По делото е постановено Определение №29726/04.11.2022г. по реда на чл. 248 ГПК, с
което решението е изменено в частта за присъдените в полза на ищеца разноски.
По делото е постъпила молба по чл. 248 ГПК от процесуалния представител на
ответника, с искане за допълване на Определение №29726/04.11.2022г., като укаже на ищеца
да посочи сметка, по която да бъдат преведени присъдените суми.
Насрещната страна по молбата не е взела становище по искането за допълване на
определението.
Молбата е подадена от надлежна страна – процесуален представител и в срока за
обжалване, поради което е процесуално е допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК предвижда възможност страната да поиска да бъде
допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.
В конкретния случай не е налице горепосочената хипотеза. Предявеният иск е с
правно основание чл. 439 ГПК. Искането на ответника за допълване на решението с
посочване на банковата сметка, по която следва да се платят дължимите разноски не попада
в разпоредбата на чл. 250 ГПК, нито би могло да бъде удовлетворено по реда на чл. 248
ГПК. Изискването за посочване на банкова сметка е въведено с нормата на чл. 127, ал. 4
(Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) ГПК, в сила към датата на подаване на исковата молба,
съгласно която по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или
друг начин за плащане. Неизпълнението на това процесуално задължение обаче не е
скрепено със санкция – съдът е адресат на задължение да извърши проверка само на
съдържанието на исковата молба, посочено в чл. 127, ал. 1 ГПК и на приложенията на
исковата молба по чл. 128 ГПК (чл. 129, ал. 2 ГПК). Ето защо и като се изхожда от
правомощията на съда, се налага заключението, че ищецът може да посочи банкова сметка
по делото или друг начин на плащане, с оглед изпълнението на претендираното от него
парично вземане, но няма основание да бъде задължен да стори това, т. е. не е предвидена в
закона неизгодна правна последица в случай на непосочване на банкова сметка или друг
начин на плащане. При положение, че такава банкова сметка (съотв. друг начин на плащане)
се посочи в хода на производството, при уважаване на иска, съдът ще посочи същата и в
решението си съгласно нормата на чл. чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК /В този см. Определение №
2054/07.02.2018 г. по ч. гр. д. № 2204/2018 г. по описа на САС, ГК 4 с-в/.
От друга страна за пълнота следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл.
127, ал. 4 ГПК, изискването за посочване банкова сметка или друг начин за плащане от
ищеца, касае само осъдителните искове, но не и установителните, какъвто е иска по чл. 439
ГПК.
1
Предвид гореизложеното молбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 254677/21.11.2022 г., подадена от „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Рачо Петков- Казанджията” №4-6, сграда „Матрикс Тауър“, ет. 6, чрез адв. В., като
неоснователна.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи ведно със съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2