№ 8008
/населено място/, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110109264 по описа за 2022 година
Фирмас е предявило срещу Фирма установителен иск по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, от ЗК с искане спрямо
ответника да бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумата от
172.22 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 10 лв. по щета
№ ******************7 по застраховка „Каско“ по застрахователна полица
№ ********************** за нанесени щети на МПС марка „марка“, модел
„модел“ с рег. № ********, във връзка с настъпило на 19.01.2017 г.
застрахователно събитие /ПТП/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.07.2021 г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 19.01.2017 г. на ул. „Самоковско шосе“ № 122 на
/населено място/, водачът на МПС марка „марка“, модел „модел“ с рег. №
******** реализира ПТП в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, при което на лекия автомобил му били нанесени щети. В
исковата молба е посочено, че за МПС марка „марка“, модел „модел“ с рег. №
******** към момента на ПТП има валидна застраховка „Каско“, а за
причинените от ПТП вреди при ищеца била образувана щета №
******************7. Посочва се, че размерът на щетите по МПС „марка
„марка“, модел „модел“ с рег. № ******** били на стойност 162.22 лв., която
сума била изплатена на собственика на увреденото МПС на 21.02.2017 г.
Посочва се, че пътят, на което било реализирано процесното ПТП бил
поддържан и обслужван от ответника. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа исковата молба, прави
уточнение на исковата си молба и претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с която оспорва предявения иск. Оспорва механизма на настъпване на
ПТП. Изложени са съображения, че не е налице валидно застрахователно
правоотношение като предпоставка за регресното вземане, доколкото не са
налице изискуемите реквизити по сключения договор за застраховка „Каско“,
както и че не са били налице условията за заплащане на застрахователно
обезщетение. В условията на евентуалност се прави възражение за
съпричиняване от страна на водачът. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора исковата,
претендират се разноски по делото, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от представената по делото
застрахователна полица „Каско“ № ********************** от 22.12.2016 г.
се установява, че процесното ПТП е настъпило в срока на действие на
договор за имуществена застраховка, сключена между ищеца и собственика
на увреденото МПС марка „марка“, модел „модел“ с рег. № ********.
По делото е представен протокол № ******* от 19.01.2017 г., в който е
посочено, че на 19.01.2017 г. в 16.00 часа в ул. „Самоковско шосе“ № 122, е
настъпило ПТП с ППС с рег. № ********, марка „марка“, модел „модел“,
управляван от И.С.. В протокола е посочено, че процесното ПТП било
реализирано, тъй като ППС с рег. № ******** на ул. „Самоковско шосе“ №
122 катастрофира в необезопасена дупка пълна с вода. В протокола изрично е
направено отбелязване, че мястото е било посетено от служители на МВР,
направена е схема на ПТП, посочени са щетите по автомобилите.
Представена е и застрахователната преписка на Фирмас във връзка с
настъпилото застрахователно събитие, а именно реализираното ПТП, като
към нея е приложено уведомление за щета от 20.01.2017 г., опис –заключение
по щета № ******************7 от 20.01.2017 г., експертиза по щета №
******************7 от 27.01.2017 г., както и доклад по щета №
******************7. Представено е и платежно нареждане, от което е
видно, че във връзка с процесната щета № ******************7 е заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 162.22 лв.
По делото са представени и общи условия за застраховане на сухопътни
превозни средства, без релсови превозни средства на Фирмас.
Като свидетел по делото е разпитван свидетеля И.С., в качеството му на
водач на МПС марка „марка“, модел „модел“ с рег. № ********, реализирал
процесното ПТП. Свидетелят посочва, че с притежавания от него автомобил
„марка Туран“ бил претърпял инцидент и спукал гума. Инцидентът бил
отдавна и се случил през зимата в /населено място/, на ул. „Самоковско
шосе“, като било валяло и свидетелят преминал през необозначена и пълна с
вода дупка, като цялото платно било мокро. Свидетелят посочва, че
доколкото си спомня била спукана задна дясна гума, като нямал спомен къде
2
била разположена дупката. Посочва, че не си спомнял скоростта, с която се е
движел, но на конкретния пътен участък било невъзможно да се движиш с
повече от 50-60 км.
Съгласно приетата по делото съдебно- автотехническа експертиза, която
съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, се установява, че
съгласно посочения механизъм, а именно на 19.01.2017 г. около 15.00 часа
МПС марка „марка“, модел „модел“, се движело по бул. „Самоковско шосе“ и
срещу № 122 в района на хотел „Галант“, превозното средство преминава
през необезопасена дупка на пътното платно, пълно с вода. Вещото лице
посочва, че всички увреждания по лек автомобил „марка“, модел „модел“ с
рег. № ********, отразени в описа на застрахователя се намирали в пряка и
причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Вещото
лице посочвам че на скицата към протокола за ПТП е отразено, че превозното
средство минава със задна дясна гума през дупката, като най-вероятно ставало
дума за техническа грешка, тъй като в зоната на увреждане било отразено, че
е увредена лявата част. Ако дупката се намирала вдясно, нямало как
превозното средство да премине с левите гуми през нея и в този случай не би
била налице причинно-следствена връзка на уврежданията с механизма на
произшествието. Вещото лице посочва, че стойността необходима за
възстановяван е на МПС марка „марка“, модел „модел“ с рег. № ********,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП била 222.48 лв.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът следва да докаже
наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; настъпило в срока на
застраховката застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно
поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на републикански пътища/;
претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие; стойността на вредите; платено застрахователно
обезщетение.
Настоящият състав намира, че по делото не е установено причинно –
следствената връзка между вредата и виновното бездействие на служителите
на Фирма, доколкото не се установи обстоятелството, че пътя на който е
настъпило процесното ПТП се поддържа от ответника. Съгласно
разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30 ЗП ответната Агенция „Пътна
инфраструктура“ се явява задължена да осъществява дейностите по
поддържането на тези пътища, които са част от републиканската пътна мрежа
по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗП. В случая от представения протокол за ПТП
№ ******* от 19.01.2017 г., както и от показанията на свидетеля С. се
установи, че процесното ПТП се е случило на територията на /населено
място/, а именно на ул. „Самоковско шосе“ № 122, като от събраните
доказателства не се установява така посочената улица да е част от
републиканската пътна мрежа. С доклада по делото съдът на основание чл.
146, ал. 2 от ГПК изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за
обстоятелството, че пътя по който е настъпило процесното ПТП се поддържа
от ответника, но въпреки дадените указания по делото не са представени
3
никакви доказателства в тази насока, като и не са правени доказателствени
искания. Нещо повече следва да се посочи, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС
вр. с § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА общинските пътища, улиците, булевардите, са
собственост на общината и то от категорията на публичната общинска
собственост. Поради това за общината съществува задължение да поддържа
собствеността си, която е предназначена за обслужване на населението.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от ЗП, изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища, публична общинска собственост /чл. 8,
ал. 3 от Закона/, се осъществяват от общините, като съдържанието на тези
дейности е подробно определено в § 1, т. 12, 13 и 14 от Допълнителните
разпоредби на ЗП, включително поддържането на пътищата като дейност по
осигуряване на необходими условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, с правомощия на кмета на общината /чл. 19, ал.
1, т. 2 от ЗП/. В конкретния случай с оглед на изричното оспорване от страна
на ответника и доколкото се установи, че процесното ПТП е настъпило в
рамките на /населено място/ и не е установено, че ответникът, а не Столична
община е следвало да извърши непосредствено дейностите по поддръжка на
тази конкретна улица, не може да се приеме, че процесното ПТП е настъпило
поради бездействие на служители на ответника и не следва да се ангажира
отговорността му.
При така изложените правни изводи и предвид недоказването на една от
измежду посочените по-горе материални предпоставки, обуславяща
основателността на заявената регресна претенция, предявеният иск с правно
основание чл. 410, ал. 1 КЗ е неоснователен и следва да се отхвърли само на
това основание.
По отговорността на страните за разноски:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. При този изход на спора на ищеца не следва да му
бъдат присъждани разноски. На основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК
ответникът има право на направените от него разноски в случая
юрисконсултско възнаграждение, което настоящият състав определя в размер
на 100 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Фирмас, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление /населено място/, /административен адрес/, срещу
„Фирма, със седалище и адрес на управление /населено място/,
/административен адрес/, установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, от ЗК с искане спрямо ответника да бъде
признато за установено, че дължи на ищеца сумата от 172.22 лв.,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение
4
с включени ликвидационни разноски в размер на 10 лв. по щета №
******************7 по застраховка „Каско“ по застрахователна полица №
********************** за нанесени щети на МПС марка „марка“, модел
„модел“ с рег. № ********, във връзка с настъпило на 19.01.2017 г.
застрахователно събитие /ПТП/, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 23.07.2021 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Фирмас, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/населено място/, /административен адрес/, да заплати на „Фирма, със
седалище и адрес на управление /населено място/, /административен адрес/,
на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК сумата в размер на 100 лв. -
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5