№ 1546
гр. Пазарджик, 27.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20255220201343 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:24 часа се явиха:
За дружеството жалбоподател „СУПРЕМИУС“ ЕООД се явява Д. З. –
законов представител.
За адм.наказ.орган директор на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Пазарджик се явява юрк.М. Ш., редовно упълномощена.
Съдът за проверка срочността на жалбата, респективно нейната
процесуална допустимост, за което се налага събиране на доказателства
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД на производството за проверка срочността на жалбата.
Съдът, докладва постъпилата писмена информация от Български пощи,
ОПС Пазарджик.
ЗАКОНОВ ПРЕДСТАВИТЕЛ З.: На 04-ти септември, както прочетохте
от писмата от Български пощи, е получена пратката от И., която ми е дъщеря.
Аз съм я получил на 26 септември от нея.
Предадена е на неупълномощено от мен лице.
Смятам, че не ми е връчена по реда на чл.59 и 58 от ЗАНН, така че
постановлението не е връчено по надлежния ред – НП.
Искам жалбата да бъде разгледана и да се даде ход на делото.
ЮРК. Ш.: С оглед събраните писмени доказателства се потвърждава, че
е подадена извън срока процесната жалба. Посочено е в писмо, че И.,
1
получила кореспонденция, е служител на фирмата и лицето получава редовно
кореспонденция на дружеството.
Пак твърдя, че жалбата е просрочена и моля да се прекрати делото.
ЗАКОНОВ ПРЕДСТАВИТЕЛ З.: По всички дела започва да се намесва
името И. и въпреки, че ми е дъщеря - тя има право да стои в заведението, но тя
не работи в заведението.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРОЧИТА като писмени доказателства по делото писма вх.
№№ 32038/20.11.2025г. и 32115/20.11.2025г. от Български пощи, ОПС
Пазарджик.
СЪДЪТ по направеното възражение от страна на процесуалния
представител на автора на НП за недопустимост на подадената срещу него
жалба – намира същото за основателно.
По делото не се спори и се признава от страна на представителя на
дружеството- жалбоподател, че пратката, съдържаща обжалваното НП е
приета от неговата дъщеря И. З.а, посочена като получател и в обратната
разписка.
Спорни са два факти: 1. редовно ли е това връчване и 2. кога/ на коя дата
е станало връчването.
По приложимия (въз основа на препращането с чл. 84 от ЗАНН) чл. 180,
ал. 5 от НПК връчването на книжа до юридически лица следва да става на
лице, натоварено да ги приема. Тълкувателният подход , наложен от
систематичното място на разпоредбата, както и целта й в контекста на
заглавието на чл. 180 НПК ( „Връчване“ на ....) и на предходните алинеи, дава
основание да се приеме, че целта на вмененото задължение е да се обезпечи
връчването на книжа на юридически лица, което практически може да стане
само ако има надлежно определен служител, който да има такова задължение .
Целта на законодателя не е била разпоредбата да създаде груба формалност
относно възможността за връчване само и единствено на това лице. След като
целта е да се връчи, то връчването и на ненатоварено да приема книжата лице
ще е редовно, стига то е изпълнило задължението за предаване на адресата -
защото така ще е постигната целта на закона да се връчат книжата. В
2
конкретния случай жалбоподателят признава, че получаването е станало от
дъщеря му „която и друг път получавала и му предавала доставки от
куриери“. Тези признания на жалбоподателя са за неизгодни нему факти и
поради това следва да се приемат за достоверни, при положение, че тях той не
отрича, а впоследствие и дори когато измени съществено своите твърдения
относно датата на получаване на пратката и предаването й нему, се позова
само на неизпълнение на формалното изискване, че тя не била натоварена да
приема книжа и дори не била от дружеството. Както се коментира, дори и да е
вярно това, важен е факта на получаване от нея, който той не спори с
признание, че и друг е получавала от различни куриери пратки за дружеството
и му ги е предавала. Освен, че не спори тя да е приела платка, което се доказва
несъмнено от данните в обратната разписка и от двете писма от Български
пощи, жалбоподателят не спори и че му е била предадена пратката. Опитвайки
се да гарантира срочността на просрочената си жалба, той възразява с
различни и противоречиви твърдения относно датата, на която И. - дъщеря му
получила пратката от БП ( първо твърди , че това е станало на 04.09.25г. , но
му я предала на 26.09.25), а след това твърди, че тя я получила на 26.09.25г.,
след което отново твърди, че тя я получила на 04.09.25г. (в становище си по
повод получените писма от БП, които несъмнено установяват дата на
получаване на платката 04.09.25). При несъмнените данни от БП се приемат за
недостоверни твърденията, че пратката е връчена от служител на БП на
26.09.25 (както се поддържа и в самата жалба) и като дата на връчване на
съдържащата НП пратка се приема 04.09.25г.
Недостоверни са и твърденията кога е предадена нему пратката. В
първото заседание, когато се предостави възможност на управителя на
дружеството-жалбоподател да заяви твърдения по възражението си за
срочността на жалбата, той призна, че дъщеря му веднага му предала
пратката. Това са първите твърдения на жалбоподателя, които следва да се
приемат за верни, доколкото сам твърди, че тя е друг път е получавала
предназначени за представляваното от него дружество пратки.
Дори предаването на пратката да е станало на по-късен етап,
жалбоподателят е разполагал с нормативно предвиден механизъм да
гарантира срочността на жалбата си, като поиска възстановяване на срока по
чл. 186 от НПК, но такова искане не е направено. Вместо да се използва този
легален начин за обезпечаване срочността на жалбата, тази цел се прави опит
3
да се постигне с различни по съдържание и дори противоречиви твърдения.
Освен, че те се опровергават от собствената си противоречивост, са
опровергани и от напълно еднопосочни и безспорни писмени доказателства от
куриера доставчик на пратката.
Въз основа на горното, несъмнено установено е, че НП е било връчено
на 04.09.25г. на лице, получавало и друг път пратки за дружеството, приело
със задължение за предаване и изпълнило това задължение. Следователно,
депозираната на 30.09.25г. ( л.10) и след изтичане на 14-дневния срок (от тази
дата 04.09.25г., изтича на 18.11.25г.), жалба е просрочена и следва да се остави
без разглеждане, затова съдът.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на „СУПРЕМИУС“ ЕООД,
представлявано от Д. З. против НП № 13-2500351 от 02.09.2025г. на директор
на Дирекция „ИТ“ гр.Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 11.26 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
4