№ 201
гр. Пловдив, 25.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500134 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 262, ал. 3, вр. чл. 274 и следващите
ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 1555/18.01.2023 год. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, подадена от Р. Т. Я., ЕГН **********, чрез адв. П.
Т., срещу разпореждане №15944/11.07.2022 год., постановено по гражданско
дело № 7030/2021 год., по описа на Районен съд – Пловдив, VIII граждански
състав. С оспореното разпореждане е върната въззивната му жалба с вх.№
30048/14.04.2022г. против постановеното по делото решение № 1014/
25.03.2022 г., поради неизпълнение в срок на указаните от съда нередовности
- представяне на доказателства за внесена по сметка на Окръжен съд –
Пловдив държавна такса в размер от 235,94 лева.
Твърди се от жалбоподателя, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно и се иска отмяната му. Сочи се, че Определение №
4181/15.04.2022 г. на районния съд за оставяне без уважение искането му за
освобождаване от държавна такса, не е влязло в законна сила.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в спора,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Против постановеното решение № 1014/25.03.2022 г. по гр. д. № 7030 от
2021 г. по описа на Районен съд –Пловдив, VIII граждански състав, е
постъпила въззивна жалба от Р. Т. Я., с която е направено и искане за
освобождаване от внасянето на държавна такса с правно основание чл. 83, ал.
2 от ГПК. С Определение № 4181/15.04.2022 г., районният съд е оставил без
уважение искането на страната за освобождаване от държавна такса,
потвърдено от въззивния съд с Определение №1397/03.06.2022г. по в.гр.д.
№1253/2022г. по описа на Окръжен съд Пловдив, влязло в законна сила на
03.06.2022г.
1
С оглед на така приетото от съда, че Р. Я. разполага с достатъчно
средства за заплащане на дължимата по делото държавна такса, с
разпореждане №13993/17.06.2022г. , първоинстанционният съд е оставил без
движение подадената от страната въззивната жалба с вх.№
30048/14.04.2022г. против постановеното по делото решение № 1054/
25.03.2022 г., с указания за представяне на доказателства за внесена по сметка
на Окръжен съд –Пловдив държавна такса в размер от 235,94 лева, в
едноседмичен срок по получаване на съобщението.Същото е връчено
редовно на страната на 23.06.2022г. , чрез пълномощника по делото адв.Т.. С
оглед на това, че нередовностите не са били отстраните в указания срок,
първоинстанционния съд е постановил на 11.07.2022г. обжалваното
разпореждане , с което е върнал въззивната жалба на подателя.
При тази фактическа установеност обосновано районният съд с
обжалваното разпореждане е върнал подадената от Р. Т. Я., ЕГН **********,
въззивната жалба с вх.№ 30048/14.04.2022г. против постановеното по делото
решение № 1054/ 25.03.2022 г., тъй като указанията за внасяне на дължимата
за въззивното производство държавна такса , не са били изпълнени в
определения му от съда едноседмичен срок.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателят,че
първоинстанционния съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените
правила като не е съобразил, че Определение № 4181/15.04.2022 г. , с което е
оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса, не е
влязло в законна сила.Така постановеното от първостепения съд определение
по чл.83,ал.2 от ГПК е потвърдено от въззивния съд с Определение
№1397/03.06.2022г. по в.гр.д.№1253/2022г. по описа на Окръжен съд
Пловдив, което като неподлежащо на касационно обжалване, е влязло в
законна сила на 03.06.2022г. След влизането му в сила първоинстанционния
съд е указал на страната с връчено на 23.06.2022г. разпореждане за внос на
дължимата държавна такса, което не е изпълнено от страната в указания й
срок. Обстоятелството, че срещу определението на въззивния съд
жалбоподателят е подал касационна жалба, която е върната като процесуално
недопустима с определение №324/21.09.2022г. по ч.гр.д.№2857/2022г. на
ВКС, потвърдено с определение №4187/03.11.2022г. по ч.гр.д.№3990/2022г.
на ВКС, не променя моментът на влизане в сила на съдебния акт по чл.83,ал.2
от ГПК, а именно на дата 03.06.2022г. В случаите като процесния, когато
страната е подала жалба срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване,
същият влиза в сила от момента на постановяването му, който извод следва
по аргумент от разпоредбата на чл. 296,ал.1 от ГПК.
Горното обосновава извод, че причина за връщане на подадената
въззивна жалба , се дължи на проявеното процесуално бездействие на
жалбоподателя да охрани интересите си , като изпълни указанията на съда за
внасяне на дължимата за въззивно обжалване държавна такса. Като не е
сторил това, първоинстанционния съд правилно е приложил разпоредбата на
чл.262, ал.2,т.2 от ГПК и върнал въззивната жалба на подателя й.
По изложените съображения, настоящата частна жалба е неоснователна
и разпореждането на районния съд като правилно и законосъобразно следва
2
да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №15944/11.07.2022 год., постановено
по гражданско дело № 7030/2021 год., по описа на Районен съд – Пловдив,
VIII граждански състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3