Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 24
гр.Свищов, 19.02.2020г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 21.01.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Татяна Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№432 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и иск по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „E“АД твърди, че че
ответника е клиент на E с кл. № **, във връзка с продажба на ел. енергия за
обект заведен с абонатен № *** в гр. Свищов, ул. „*. Отношенията между страните
са регламентирани от общи условия на договора за продажба на ел. енергия на E
АД. Твърди, че съгласно чл. 17, т. 2 от общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия, потребителят е длъжен да заплаща стойността на
използваната в имота ел. енергия в срок и начин определени в общите условия.
Твърди, че съгласно чл. 38 от общите условия потребител, който не изпълни
задължението си за заплащане в срок, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. Твърди, че съгласно чл. 16, т. 2 от ОУ
за продажба на ел. енергия на E=, клиентите се задължават да заплащат
стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина
определени в тези общи условия. Съгласно чл. 32 от ОУ, в случай на забава се
дължи законна лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия
ден на забава до пълното погасяване на задължението. Ищецът твърди, че на
основание чл. 410 от ГПК е подал заявление в Районен съд Свищов срещу ответника
и било образувано ч.гр. дело № 1288/2018 г. Твърди, че към момента на подаване
на заявлението, ответника не е заплатил
електроенергия в общ размер на 260,61 лева, от които 246,79 лева – главница, за
което били издадени фактури съгласно посочената в исковата молба таблица, както
и мораторна лихва в размер на 13,82 лева, представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка една фактура от падежа й до 23.11.2018 г.
Моли съда да признае в
отношенията между страните, че ответникът И.Л.А. с ЕГН ********** дължи на
ищеца E АД сумата от 246,79 лева за обект на потребление, заведен с абонатен № ***
в гр. Свищов, ул. „*, представляваща главница в размер на 260,61 лева -
консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода от 20.02.2018 г. –
21.05.2018 г., както и мораторна лихва в размер на 13,82 лева - представляваща
сбора от мараторната лихва на всяка фактура от падежа й до 23.11.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение, до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника по иска. Заявява,
че така предявения иск е допустим и вероятно основателен.
В проведеното съдебно заседание,
ищецът се представлява от юрк.М., която поддържа исковата претенция и моли съда
да я уважи.
В проведеното съдебно заседание,
особения представител адв.Т. от ВТАК заема становище, че поддържа депозирания
отговор. Счита, че към исковата молба са представени изрични писмени документи
обосноваващи основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 11.12.2018г. ищецът в настоящото
производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответницата, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 1288/18г. по
описа на СвРС, по което е издадена заповед № 763/12.12.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът – И.Л.А., да заплати на кредитора сумата
от 246,79 лв. (
двеста четиридесет и шест лв. и 79 ст.)-главница , с 13,82 лв. (тринадесет лв.
и 82 ст.) - лихва от 12.03.2018 г. до 23.11.2018 г., със законна лихва от
10.12.2018г. до изплащане на сумата,
както и сумата 75,00 лв.
(седемдесет и пет лв. 00 ст.) разноски по делото..
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление. Във връзка
с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния
срок по чл. 422 от ГПК.
Не е спорно по делото, че
страните са в облигационни отношения във връзка с продажбата на ел. енергия,
която ищецът доставя на ответницата с кл. № ** за обект на потребление с абонатен
№ *** в гр. Свищов, ул. „*.
Представени са Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „E.“АД, както и Решение
№ОУ-061 от 07.11.2007г. на ДКЕВР, както и доказателства, че публикувани ОУ на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби“ АД и
ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на
„Е.ОН. България Мрежи“АД.
Видно от представените по делото 5бр.
фактури ищцовото дружество за периода 20.02.2018 г. до 21.05.2018 г. е издало
фактури №№ №**********/20.02.2018г.,№**********/20.03.2018г.,№**********/12.04.2018г.,
№**********/19.04.2018г., №**********/21.05.2018г., за сума в общ размер 246,79
лв. за консумирана енергия в периода от 06.01.2018г. до 04.05.2018г., както
фактура за възстановяване на електрозахранването (третата фактура). Във всички описани
фактури, като получател е посочен ответника И.Л., за обект №0*** и адрес на
обекта в гр. Свищов, ул. „*.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:
Исковете са предявени от „E” АД
по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника И.Л.
в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 763/12.12.2018г. по ч.гр.д. № 1288/2018 г. на РС-Свищов.
Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Предвид на това исковете са
допустими.
С Решение № 798 от 20.01.2017 г.
на ВАС е отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са
одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия на „E“ АД, влезли в
сила на 07.09.2014 г. След отмяната на Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, до одобряването
от Комисията за енергийно и водно регулиране и влизането в сила на нови Общи
условия, дружеството прилага в отношенията с клиентите си действалите преди
07.09.2014 г. такива. В този смисъл по отношение на периода, за който се претендират сумите по
фактурите, приложими са Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „E“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. /ОУДПЕЕ/.
Приетите по делото писмени
доказателства обосновават извода, че за ответника е възникнало задължение да
плати цената на реално доставената от ищеца и консумирана от него ел. енергия в обект на потребление в обект на
потребление в гр. Свищов, ул. „*, за период на потребление от 06.01.2018г. до
04.05.2018г. В разглеждания случай, безспорно установено по делото се явява
обстоятелството, че между страните е налице облигационнна обвързаност. По
силата ОУДПЕЕ на "E" АД ответника има качеството на потребител за
битови нужди съгласно чл. 4, ал. 1. Безспорно се установи, че консумираната ел.
енергия от същия в процесния период е
отчетена по партидата му. Съгласно чл. 17 т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕ потребителят се
задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия в сроковете
и по начина, определени в тези Общи условия. Чл. 26 от ОУДПЕЕ регламентира
сроковете, в които се дължи заплащане, като в чл. 26, ал. 6 от ОУ на ДПЕЕЕ
изрично е посочено, че неполучаването на фактурата не освобождава потребителя
от задължението му да заплати дължимата сума в срок. Съгласно чл. 38 от ОУ на
ДПЕЕ потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими
към "E" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден. В случая са налице издадени четири броя фактури с № № **********/
20.02.2018г., **********/ 20.03.2018г., **********/ 19.04.2018г., *********/ 21.05.2018г. за консумираната ел.
енергия от ответника на обща стойност 234,19лв. Твърдението за неизпълнение на
парично задължение за заплащане стойността на консумираната ел. енергия от
потребителя-ответник е отрицателен факт, като в тежест на ответника е да
докаже, че е изпълнил задължението си. По делото не се представиха
доказателства, че сумите по тях са заплатени, поради което съдът намира за
безспорно доказана претенцията за дължимост на сумата от 234,19лв. Видно представеното
извлечение за фактури и плащания е, че по първата фактура неплатения остатък е
в размер на 71,79 лева, която сума е по-малка от фактурираната – 78,19 лв.
Съдът приема, че е разликата от 6,40 лв. е платена в предходен период, поради
което не се претендира от ищеца. С оглед на дължимост на главната претенция, е
дължима и акцесорната такава като общата стойност на лихвата за забава върху
всяка една от сумите по фактурите за потребена ел. енергия е 13,82 лв., считано
от датата на падежа на всяка една от тях до датата 12.01.2018г.
По отношение на претендираната
сума от 19,00лв. за възстановяване на захранването, съдът намира следното: Продажбата
на ел.енергия се възстановява след като клиентът заплати на "E" АД
цена, съгласно ценоразпис в който са включени всички направени разходи за
прекъсване и възстановяване на продажбата на ел.енергия. В случая основанието
за прекъсване на продажбата на ел.енергия е неплащане на дължимите суми за
доставена ел.енергия по издадените фактури **********/ 20.02.2018г.,
**********/ 20.03.2018г., т.е. за месеците февруари и март 2018г. От ОУДПЕЕ
следва, че заплащането на разходите за прекъсване на продажбата на
ел.енергия/което заплащане е условие да се възстанови продажбата на ел.енергия/
се дължи от абоната-клиент, в случай че той поиска възстановяване на продажбата
на ел.енергия за обекта му. В хода на производството ищеца не ангажира никакви
доказателства, съгласно разпределената му доказателствена тежест, от които да
се направи обоснован извод за предоставяне на услуга „възстановяване на
захранване“, както и че ищеца действително извършил такава, а именно -
възстановил е ел. захранването на обекта на потребление на ответника И.Л.. Няма
представени доказателства, че същият в качеството си на абонат е поискала
такова възстановяване. В подкрепа на това е и обстоятелството, че след
прекъсване на електроенергията към обекта на потребление, има издадени
последващи две фактури за консумация на ел. енергия от ответника през месеците
април и май 2018г., т.е. не се доказва, че електроенергията е прекъсната. С
оглед на това недоказана се явява претенцията за сумата от 19,00лв. по фактура
№763/12.12.2018г., поради което съдът следва да отхвърли тази претенция.
Съгласно т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид на това и съобразно уважената част от
исковете за разноските в заповедното производство ответницата следва да бъде
осъдена да заплати в размер на 65,53 лева за държавна такса и юрисконсулско възнаграждение.
Ищецът е претендирал деловодни
разноски в исковото производство за държавна такса, депозит за особен
представител и юрисконсулско възнаграждение в общ размер на 275 лв. Съразмерно
на уважената част на исковете на същия се следват разноски съгласно чл. 78, ал.
1 и ал.8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП до размер от 254,95 лева.
Ответника не претендира разноски,
поради което такива не следва да й бъдат присъдени по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК
съразмерно отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по отношение на И.Л.А. с ЕГН **********, с
адрес ***, че дължи на „Е.П.“ АД, Е.1. адрес *** Тауърс сумата от 227,79 лв.
(двеста двадесет и седем лева и 79 ст.) – главница за консумирана ел. енергия
по издадени фактури в периода 20.02.2018 г. – 21.05.2018 г., сумата от 13,82
лв. (тринадесет лева и 82ст.) – представляваща сбор от мораторната лихва по
всяка фактура от падежа й до 23.11.2018 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда –11.12.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 763/12.12.2018г. по ч. гр. дело № 1288/2018г. по описа на
Районен съд град Свищов, като отхвърля иска за сумата от 19,00 лева,
представляваща такса за възстановяване по фактура №763/12.12.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.Л.А. с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“ АД, Е.1.
адрес *** Тауърс направените в заповедното производство разноски - СУМАТА в общ
размер на 65,53 лв. (шестдесет и пет лева и 53ст.) - за държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Л.А. с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.“ АД, Е.1. адрес *** Тауърс направените в
исковото производство разноски - СУМАТА в общ размер на 254,95лв. (двеста петдесет
и четири лева и 95ст.) – за държавна такса, депозит за особен представител и
юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: