Р Е Ш Е Н И Е
№ 260628
гр.Пловдив, 30.11.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на тридесети септември, две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 4239/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-0329-000989 от 01.10.2019г., издадено от С. Ю. Х., на
длъжност *** на РУ – Раковски при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А.О.Ф., ЕГН:**********,
с адрес *** на основание чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от Кодекса на
застраховането е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000 лв.
/две хиляди лева/, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е нищожно, незаконосъобразно, неправилно, издадено при нарушение на
материалния и процесуалния закон. Сочи, че не може да бъде разбрано за какво
нарушение е санкциониран жалбоподателя, като даденото описание в АУАН и
наказателното постановление е различно, както и че приложената санкционна
разпоредба не съответства на посочената като нарушена такава. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на
жалбоподателя – адвокат К. поддържа жалбата на изложените основания, също
предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъде
присъдено платеното адвокатско възнаграждение.
Ответната страна – РУ – Раковски при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство по издаване на обжалваното
наказателното постановление е проведено законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, и съдът намери, че
същата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 от
този текст, предвид следното:
По делото не се представени доказателства за връчване на препис от
наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН. В
този смисъл следва да се посочи, че съдът изрично е изискал с разпореждането си
от 21.07.2020 г. от въззиваемата страна да представи
доказателства в този смисъл, но такива не са постъпили в съда до момента.
Доколкото в тежест на въззиваемата страна е да
представи в цялост административната преписка, включително и да представи
доказателства за надлежното връчване на процесното
НП, същата не е изпълнила това свое задължение, поради което и съдът следва да
приеме, че жалбата е подадена в законоустановения
7-дневен срок по смисъла на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.09.2019г., около 14:04 часа, в с.Тюркмен, на ул.„24-та“,
свидетелят Г.Т.Т., в качество му на *** в РУ Раковски
при ОД МВР – гр.Пловдив спрял за проверка МПС – лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег.№ „***“. При проверката свидетелят Т. установил,
че гореописаното МПС, собственост на „ФОТКАТА“ ЕООД с ЕИК:*********, било
управлявано от жалбоподателя А.О.Ф., ЕГН:**********, който не представил
доказателства за сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Свидетелят Т. направил справка и в база
данни и установил, че за същото МПС нямало сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
С оглед на горното, на място свидетелят Т. съставил АУАН с бланков № 52077
срещу жалбоподателя Ф. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на
застраховането, който последният подписал. Въз основа на същия АУАН било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Г.Т.Т.. Същият помни
конкретното нарушение, като описва, че е спрял водача на същия автомобил и е
установил, че за последното МПС няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съдът намира показанията
на свидетеля Т. за последователни логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност, поради което и приема
последните като истинни. От същите се установява начина на констатиране
извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на
акта.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
наказателното постановление намира, че макар последните да са издадени от
компетентни органи, съгласно така представената Заповед № 8121з-825 от
19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, то съставените АУАН и съответно
– издаденото въз основа последния НП не отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на
защита на жалбоподателя, предвид следното:
I.След
запознаване с описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа
обстановка, както и посочената като нарушена законова разпоредба, се установява
пълна липса на съответствие между последните две.
Така даденото описание на нарушението, в АУАН и наказателното
постановление, а именно – „Управлява лек автомобил Хонда
ЦРВ с рег номер ***, без валидна полица „Гражданска
отговорност“ към момента на проверката.“, предполага ангажиране отговорността на водача, за това, че
управлява МПС, за което няма сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. Последното се явява нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса на
застраховането.
Същевременно посочената в АУАН и наказателното постановление като
нарушена законова разпоредба, а именно – чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на
застраховането касае отговорността на
собственика, който притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.
Следва да се посочи, че отговорността на собственика по чл.483, ал.1, т.1 от
Кодекса на застраховането няма нищо общо с факта на управление на МПС.
Предвид горното в случая са нали АУАН и наказателно постановление в
обстоятелствената част на което е писано едно нарушение – такова на чл.638,
ал.3 от Кодекса на застраховането, а същевременно като нарушена законова
разпоредба е посочена друга такава, а именно – 483, ал.1, т.1 от Кодекса на
застраховането.
Ето защо напълно неясно остава административнонаказателното обвинение.
Последното съставлява основание за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
II.Отделно от горното следва да се отбележи, че в случая е приложена санкционна норма, а именно – чл.638, ал.1, т.2 от Кодекса на застраховането, която е неприложима спрямо физическо лице, срещу каквото е издадено наказателното постановление, а касае единствено отговорността на юридически лица или еднолични търговци.
Последното съставлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
извършените от него разноски в настоящото производство за заплатено
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен
от него адвокат в размер на 500 лева. Следва да се посочи, че от страна на
същия е направено своевременно искане за присъждане на разноските в настоящото
производство, като е представен и оправдателен документ за тяхното извършване –
договор за правна помощ /лист 4/.
Липсва също възражение от въззиваемата страна
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 19-0329-000989 от 01.10.2019г., издадено от С. Ю. Х., на длъжност *** на РУ –
Раковски при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А.О.Ф., ЕГН:**********, с адрес ***
на основание чл.638, ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от Кодекса на
застраховането е наложено административно наказание – глоба в размер на 2 000
лв. /две хиляди лева/, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса на
застраховането.
ОСЪЖДА ОД МВР – гр.Пловдив да
заплати на А.О.Ф.,
ЕГН:********** сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща
извършени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.