№ 1505
гр. Пловдив, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330202294 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба срещу Наказателно постановление № 20-1030-014886/
06.01.2021г. на Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ - Пловдив, с което на ГР. СТ. СТ., ЕГН **********, на основание
чл.182, ал.1, т.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание – глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като наред с това на основание Наредба N Iз-2539 на
МВР са отнети 12 контролни точки.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, и чрез
процесуалния си представител адв. Б., моли съда да отмени процесното
наказателно постановление. Претендират се разноските по делото.
Редовно призована, въззиваемата страна не изпраща процесуален
представител в съдебно зсаедание. До съда е депозирана молба - становище
от страна на началника на Група Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив при ОД
на МВР – Пловдив, в която излага доводи за потвърждаване на НП. При
евентуално уважаване на жалбата прави възражение за намаляване размера на
адвокатския хонорар до предвидения минимум.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда
от надлежна страна, поради което е допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
АУАН с бл. № 915738/03.12.2020г. е съставен против жалбоподателя ГР.
СТ. СТ., затова, че на 08.06.2020г. в 17:26ч. в гр. Пловдив, бул.
„Асеновградско шосе“ до № 1, с посока на движение към кръстовище с ул.
„Цар Симеон“, същата, като водач на лек автомобил „Тесла Модел С“, рег. №
*********, собственост на А. Р. П., го управлява с измерена скорост от 104
км/ч при максимално разрешена скорост за движение в населено място до 50
км/ч. Отчетен бил толаранс на измерената скорост от минус 3%, поради което
било прието,че установената скорост на автомобила е 101 км/ч. Нарушението
било установено с ARH CAM S1-11743CA и фиксирано в снимков материал
№ 0293320, показан преди предявяване на на акта. Последният съставен на
основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. Извършителят на нарушението –
жалбоподателят С., е установен след представена от собственика П.
декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Деянието на С. е квалифицирано в АУАН под материалната норма на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на С. е наложено административно наказание – глоба
в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като наред с това на основание
Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
Тази обстановка се установява от приложените по административната
преписка писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в
качеството на свидетел – актосъставителят З.Г., който потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира
показанията на свидетъля като произтичащи от достоверен източник и
съответстващи на писмените доказателства по делото.
Съдът намира следното от правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено
от жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй
2
като на 08.06.2020г. около 17:26ч. на процесното място, същата се е движила
с установена скорост от 101 км/ч при разрешена в населеното място скорост
от 50 км/ч. Посоченото е превишение на разрешената скорост за управление
на МПС в населено място с 51 км/ч в повече. Безспорно установена е
собствеността на автомобила, видно от приложената по препсиката справка за
регистрация на МПС. Правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя С., с оглед предоставената от собственика на
процесното МПС декларацяи по чл.189, ал.5 от ЗДвП, налична по делото.
Нарушението е било заснето с ARH CAM S1-11743CA и обективирано в
снимка, в която скоростта била отразена като 104 км/ч и е бил отчетен
толеранс на измерената скорост от минус 3 % км/ч в полза на водача, за което
е прието, че последният се е движел със 101 км/ч. За конкретното мобилно
ATCC, е доказано, че отговаря на установените технически изисквания, и е
преминало съответната проверка. По отношение на тези обстоятелства, като
част от административната преписка са представени Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., с валидност
до 07.09.2027г., приложение към удостоверението за одобрен тип №
17.09.5126, както и писмо на БИМ за първоначална проверка на АТСС.
Предвид характера на последното – мобилна система за контрол, извесно в
разговорната реч като „триножник“, то същото в съотвествтвие с
разпоредбата на чл.10, ал.1 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
разполага с протокол за изпозлването му. В същия отразените данни
съответстват на процесния случай. По делото е наличен и снимков материал,
на който е заснето нарушението. От протокола за използване на АТСС се
установява, че техническото средство е било позиционирано с място на
контрол в гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ до № 1. Работата с него е
започнала на 08.06.2020 г. в 16:00 часа и е приключила в 20:00 часа на същия
ден. Приложен е и снимков материал на разположението на АТСС по смисъла
на чл. 10, ал. 3 от Наредбата. Автомобилът е разпознат на база техническите и
метрологични характеристики, видно от приложението към удостоверението,
така,че наличието на други автомобили в близост не възпрепятства
правилното измерване на скорост на контретния автомобила в нарушение. В
потвърждение на посоченото, е служебноизвестното обстоятелство, че АТСС
ARH CAM S1 е снабдена с вградена система за разпознаване в реално време
на регистрационни номера на МПС, движещи се с превишена скорост, като за
3
тази цел оперира с лазерен лъч, разграничаващ всяка отделна кола. В тази
връзка е и наличното по делото писмо на ОД МВР –Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, в което изрично е отразено, че лек автомобил Тесла, с рег. №
********* се намира в центъра на изображението, между хоризонталните и
вертикалните насочващи маркери, като е приложена и снимка към него.
По аргумент на противното, следващ от нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
правилно е съставен АУАН и въз основа на него е издадено наказателно
постановление, вместо електронен фиш, доколкото за извършеното
нарушение, освен глоба, е предвидено и наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство и отнемане на контролни точки.
Въпреки тази особеност, следва да се има предвид, че действително нормата
на чл.189, ал.5 от ЗДвП, касае електронен фиш по чл.189, ал.4 от ЗДвП, но тя
е приложима и в настоящото производство, доколкото електронният фиш се
издава при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
Разликата, в случая, се дължи единствено на факта, че с оглед установеното
превишение на разрешената скорост, в санкционната норма е предвидено
налагането на две наказания в условията на кумулативност, а именно глоба и
лишаване от право да управлява МПС, поради което на лицето не е издаден
електронен фиш, а е съставен АУАН и наказателно постановление. Ето защо,
следва да се приеме, че в случая нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е приложима
и може да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство, тъй като в противен случай се поставя в неравностойно
положение с лицата, на които се издава електронен фиш, единствено и само
съобразно установеното превишение на скоростта, което е недопустимо. Във
връзка с посоченото и в съответствие със закона, жалбоподателят С. е
установена като действителният нарушител, управлявала конкретният
автомобил в процесното време и място именно след подадена и подписана от
собственика на МПС декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Последната е с дата от 21.10.2020г. , като това и меродавният момент, от
който се счита,че действителният нарушител е открит. Ето защо, актът и
постановлението са издадени не само от компететни органи, но и в
законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН, а наведеното в тази посока
възражение се явява неоснователно.
4
На следващо място, с оглед момента на извършеното нарушение, правилно
е подведено под нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП с общото ограничение на
скоростта до 50 км/ч в населено място – бул. „Асеновградско посе“ до № 1.
Що се отнася до направеното от жалбоподателя възражение за приложение в
случая на чл.3, ал.2 от ЗАНН, съдът го намира също за неоснователно.
Съгласно последно цитираната разпоредба ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Действително в случая, към момента на разглеждане на делото от съда, е
налице отсечка от процесния участък, в който вече е въведено различно
ограничение на скоростта в населеното място с пътен знак „В26“ по смисъла
на чл.21, ал.2 от ЗДвП, а именно 70 км/ч. Посоченото, обаче, първо
представлява променена фактология на конкретното населено място, а не по-
благоприятен закон, който би освободил или обуславил по-леко наказание на
нарушителя, поради което съдът не споделя и това твърдение на
жалбоподателя. От друга страна общоизвесно е, че коментираната промяна
засяга пътния участък от колелото на „Околовръстното“ до кръстовището с
ул. „Цар Симеон“, т.е. извън бул. „Асеновградско шосе“ до № 1.
Предвид безспорно установеното извършителство на нарушението и вината
на жалбодателя С., както и неоснователността на наведените възражения,
правилно е била ангажирана отговорността й.
Санкционната разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда
административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за превишаване
над 50 км/ч, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата
се увеличава с 50 лв. В момента на нарушението разрешената максимална
скорост за движение в населено място е 50 км/ч. Същата е превишена с 51
км/ч, като правилно са определени наказанията - глобата в размер от 700 лв и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.
Настоящият случай не може да бъде определен като маловажен, тъй като не
се различва с по-ниска обществена опасност от типичната такава за този вид
нарушения.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
5
наказателното постановление. АУАН и НП са издадени от компетентни лица
и в съотвествие със законоустановените срокове. Актът е съставен в
отсъствие на нарушителя по реда реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, след получена
своевременно нарочна покана за съставяне на АУАН от жалбоподателя, видно
от разписка за връчена покана.
Ето защо, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като
правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Въпреки изхода на делото, доколкото отсъства направено искане за
разноски за юрисконсултско възнаграждение от въззиваемата страна, както и
извършени действия по защита от такъв в писмено становище или явяване в
съдебно заседание, съдът не следва да присъжда разноски в нейна полза.
Предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление,
претенцията на жалбоподателя за разноски за адвокатско възнаграждение, се
явява неоснователна.
По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-014886/
06.01.2021г. на Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ - Пловдив, с което на ГР. СТ. СТ., ЕГН **********, на основание
чл.182, ал.1, т.6 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание – глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на
6
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7