№ 751
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500809 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от М. Д. Д., ЕГН
**********, от с . С., ул.„***, чрез пълномощника адв. Д.Б., против Решение
№ 262632/13.12.2021г., постановено по гр. д.№ 7905/2020 г. на РС- Пловдив, с
което е отхвърлен иска предявен от жалбоподателката против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД , ЕИК *********,да се унищожи на основание чл.33,ал.1 от
ЗЗД договор между страните от дата 18.06.2020г., сключен поради крайна
нужда при явно неизгодни условия.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането
към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество
на правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „Изи Асет Мениджмънт“ АД , ЕИК *********, чрез пълномощника
юрисконсулт М.К., с който се взема становище за нейната неоснователност и
1
се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение с
присъждане на сторените по делото разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
При проверка за неговата правилност съдът констатира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. Д. Д., ЕГН ********** с
иск предявен против „Изи Асет Мениджмънт“ АД , ЕИК *********,да се
унищожи на основание чл.33,ал.1 от ЗЗД договор между страните от дата
18.06.2020г., сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.
За да отхвърли така предявената претенция, съдът е приел, че от
ангажирания доказателствен материал не се установява ищцата да се е
намирала в състояние на крайна нужда при сключване на споразумението ,
както и че със споразумението са договорени нееквивалентни задължения за
страните.
Решението като краен резултат е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Безспорно е между страните и документално установено по делото, че
на 30.05.2019г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД , ЕИК ********* , в
качеството му на заемател и М. Д. Д., ЕГН **********, в качеството на
заемател, е сключен договор за паричен заем №3540989 , по силата на който
заемодателят е предал в заем на заемателя сумата от 1500 лева, със
задължение за връщането й на 8 месечни вноски от по 216,70 лв., в срок до
25.01.2020г. В чл. 4 от договора за заем е уговорено задължение за заемателя
да представи на заемодателя в срок от три дни от неговото сключване едно от
изрично посочените в клаузата обезпечения , а при неизпълнение на
задължението, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер от
1362,72 лева,платима разсрочено, на равни части от по 170,34 лева, към всяка
2
уговорена парична вноска по договора.
На 18.06.2020г. страните са сключили процесното споразумение, с
което са приели за установено в отношенията си, че заемателят не е
изпълнявал в срок задълженията си по договора и към 18.06.2020г. общият
размер на задълженията му възлиза на 2905,32 лева, от които главница в
размер от 1400 лева, възнаградителна лихва в размер на 233,60 лева и
неустойка в размер на 1271,72 лева. На основание чл. 1 от споразумението
страните са се договорили, че ответникът в качеството на заемодател
опрощава на ищцата М.Д. в качеството на заемател сумата от 2905,32 лв.,
представляваща непогасена главница, договорна лихва и неустойка, с което
счита задълженията на заемателя по Договор за паричен заем № 3540989 от
30.05.2019 г. за изцяло погасени. Страните са се съгласили, че след
опрощаване на посочената в чл. 1 от споразумението сума, същите ще считат
задълженията си по Договор за паричен заем № 3540989 от 30.05.2019 г. за
окончателно уредени и никоя от тях няма да има претенции към другата във
връзка с изпълнението и валидността на задълженията по договора. В чл.3 от
споразумението страните са се уговорили заемателят да възстанови на
заемателя сумата от 3000 лева, представляваща надплатени суми по
сключени договори за паричен заем: 2172999/27.10.2014г.;
№3320478/12.09.2018г.; №3161382 /24.02.2018г.;3081646/17.11.2017г.;
№2783551/04.04.2017г.;№2645830/22.09.2016г.;№2517290/18.03.2016г. В чл. 4
от споразумението страните са постигнали съгласие, че в замяна на така
направеното опрощаване и възстановяване на суми, заемателят М.Д. се
задължава да направи отказ от иск по смисъла на чл. 233 ГПК по всички
съдебни дела, по които има качеството на ищец, а „Файненшъл България“
ООД и/или „Изи Асет Мениджмънт“ АД имат качеството на ответници. В чл.
5 от споразумението заемателят заявява и декларира, че няма каквито и да е
било претенции по отношение, на който и да е от сключените между него и
заемодателя договори за паричен заем, включително, без изброяването да е
изчерпателно: относно тяхната действителност и тази на отделни разпоредби,
размера и основанието на платените суми и т.н.
От представените в първоинстанционното производство и неоспорени
писмени доказателства е установено също,че с ЕР на ТЕЛК №5411 от
21.10.2019г. на ищцата е определена 50 % ТНР с водеща диагноза :
3
зах.болест изт., за срок от 2 години.На същата е отпусната и пенсия за
инвалидност поради общо заболяване за срока на инвалидността, чиито
размер е 186,52 лева съгласно представеното по делото Разпореждане на ТП
на НОИ 02.04.2020г.От 11.07.2019г. същата работи като кредитен консултант
в „Ай Ти Еф Груп“АД , като съгласно представената по делото от
търговското дружество справка, за периода 01.01.2020г.-30.06.2020г. й се
следва възнаграждение по договора в размер от 1337,92 лева, която сума е
била удържана за погасяване на нейно задължение по договор за кредит.В
представеното по делото предложение за сключване на договора за паричен
заем, депозирано от ищцата до търговското дружество на 30.05.2019г. , тя е
декларирала месечен приход от заплата в размер от 1100 лева и от заплата на
партньора й-800 лева или общ месечен приход в размер от 1900
лева.Декларирала е месечни разходи на домакинството -260 лева и чист
разполагаем месечен доход в размер от 1640 лева.
Снети са неоспорени показания на свидетелката М.Б. , без родство със
страните, които сочат, че до м.12.2020г. ищцата е живяла в едно домакинство
с родителите си , които боледували и за които ищцата се грижила, като не им
достигали средствата за закупуване на лекарства и храна.Живели бедно в
малка къща със старо обзавеждане, като ищцата била
трудоустроена,получавала месечна пенсия около180-200 лева и работила
като кредитен консултант, тъй като средствата им не достигали. На М.Д. й се
налагало да тегли кредити с оглед финансовите си затруднения и споделила
пред свидетелката, че подписала споразумението , защото била много
задлъжняла.
При посочените данни настоящият състав намира от правна страна
следното:
По смисъла на чл. 33, ал.1 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен поради
крайна нужда при явно неизгодни условия. Фактическият състав на порока по
чл. 33, ал. 1 ЗЗД включва кумулативното наличие на следните релевантни
факти – към момента на сключването на сделката ищцата да се е намирала в
състояние на крайна нужда поради недостиг или липса на средства за
задоволяване на лични и/или семейни потребности и/или за изпълнение на
изискуеми задължения; сделката да е сключена при явно неизгодни за нея
условия, изразяващи се в нееквивалентност на насрещните престации;
4
причинна връзка между сключването на сделката и състоянието на крайна
нужда. Изхождайки от поставените от законодателя в посочения законов
текст критерии за разглеждания порок, водещ до последицата сключеният
договор да бъде унищожен, настоящият състав, съобразявайки събраните при
разглеждане на спора доказателства намира, че не са налице предпоставките
за основателност на предявения конститутивен иск.
Процесното споразумение,сключено между страните на 18.06.2020г., с
оглед естеството на постигнатите уговорки, има характеристиките на договор
за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД. Този договор, съгласно легалната му
дефиниция, е насочен към прекратяване на съществуващ или избягване на
възможен бъдещ спор между страните с цената на взаимни отстъпки, поради
което и целта на сключването му е занапред страните да съобразяват
взаимоотношенията си с установеното в спогодбата правно положение,
независимо дали то съответства и на действителното такова. В условията на
автономия на волята съгласно чл. 9 ЗЗД страните са свободни да определят
съдържанието на спогодбата, доколкото то не противоречи на повелителни
норми на закона и на добрите нрави. Поради това и предвид липсата на
законова забрана, съглашението между страните може да включва отказ от
съществуващо право или поемане на несъществуващо задължение, явяващо
се правопроменящ спрямо действителното правно положение факт.
В случая, тълкувайки волята на страните съгласно чл. 20 ЗЗД, се
установява, че същите са сключили на 18.06.2020г. процесното съглашение с
цел да уредят окончателно възникнал помежду им спор във връзка със
сключен на 30.05.2019г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД , ЕИК
********* , в качеството му на заемател и М. Д. Д., ЕГН **********, в
качеството на заемател, договор за паричен заем №3540989 , по силата на
който заемодателят е предал в заем на заемателя сумата от 1500 лева, със
задължение за връщането й на 8 месечни вноски от по 216,70 лв., в срок до
25.01.2020г.
Установено е по делото, че към релевантния момент на сключване на
споразумението ищцата е била финансово затруднена поради недостиг на
средства за задоволяване на лични и тези на родителите й потребности за
закупуване на лекарства, консумативи и храна. Към датата на подписване на
споразумението, ищцата е имала задължения и към други заемодатели, а
5
месечният й доход в размер от 186,52 лева -от пенсията за инвалидност
поради общо заболяване, не е бил достатъчен за покриване на нейните
екзестенциални потребности.
Решаващият състав на съда съд споделя изводите на
първоинстанционния съд, за недоказаност по делото от страна на ищцата на
наличието на другия елемент от фактическия състав на нормата по чл.33 от
ЗЗД-процесната спогодба да е сключена при явно неизгодни за ищцата
условия, изразяващи се в нееквивалентност на насрещните престации.
Постигнатото между страните споразумение, според което търговското
дружество-заемодател опрощава на ищцата М.Д. в качеството на заемател
сумата от 2905,32 лв., представляваща непогасена главница, договорна лихва
и неустойка по договора за паричен заем № 3540989 от 30.05.2019 г. , както и
че заемателят се задължава да възстанови на заемателя сумата от 3000 лева,
представляваща надплатени суми по сключени договори за паричен заем, е
само в полза на ищцата , тъй като с опрощаване на задължението от
кредитора задължението на ищцата се счита за погасено, без да е налице
насрещна престация от нейна страна.
Постигнатата уговорка ищцата да направи отказ от иск по смисъла на
чл. 233 ГПК по всички съдебни дела, по които има качеството на ищец, а
„Файненшъл България“ ООД и/или „Изи Асет Мениджмънт“ АД имат
качеството на ответници , е съгласуван по волята на страните начин да
прекратят съществуващия спор помежду си, който е и типичната цел на
спогодбата.Същевременно по делото няма данни между страните да е имало
висящи съдебни дела, респективно за техния предмет , както и ищцата да се е
отказала от исковите си претенции.В тази връзка следва да се посочи и това,
че волеизявлението за отказ от иска представлява процесуално действие, с
което ищецът се отказва от търсената искова защита, а не от материално
право, поради което има за правна последица десезирането на съда от
разглеждането на делото, а не отказ от материално право (няма за последица
разпореждането с материално право).
Неоснователни са релевираните във въззивната жалба, заявени и в
исковата молба от ищцата твърдения, за нееквивалентност на престациите ,
тъй като ако не е подписала споразумението , с което се отказва да
претендира от търговското дружество суми по договора , е могла да получи
6
вместо 1271,72 лева, сумата от 8905,75 лева- неустойка при непредставяне на
обезпечение по нищожна клауза от договора за паричен заем.
Така поставените от страната въпроси-за недействителност на
уговорено в договора за паричен заем №3540989/30.05.2019г. задължение
за потребителя да учреди обезпечение и неустойка за неизпълнението
му, дали исковите претенции на ищцата за връщане на даденото по нищожна
клауза за неустойка биха били основателни и в какъв размер, са все
обстоятелства ирелевантни за настоящия правен спор. Това е така понеже
всички обстоятелства , стоящи извън уговореното в споразумението от
18.06.2020г. и настъпили след неговото сключване , са ирелевантни за
преценката , която съдът трябва да направи – за наличието на явно неизгодни
условия по чл.33,ал.1 от ЗЗД, в който смисъл е Решение №26 от 30.01.2012г.
по гр.д.№151/2011г. по описа на ВКС,4 гр. отд.
От изложеното до тук следва извод,че процесното споразумение от
18.06.2020г. е действително, а предявеният от ищцата конститутивен иск по
чл.33,ал.1 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до същия правен извод първоинстанционният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на
въззиваемото дружество се дължат разноски за юрисконсулстско
възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, като същото, по реда на чл. 37
от ЗПП, във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
съдът определя в размер на 150 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262632/13.12.2021г., постановено по гр.
д.№ 7905/2020 г. на РС- Пловдив, ХII- ти гр. състав, с което е отхвърлен иска
предявен от М. Д. Д., ЕГН **********, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД ,
ЕИК *********, да се унищожи на основание чл.33,ал.1 от ЗЗД договор
между страните от дата 18.06.2020г., сключен поради крайна нужда при явно
неизгодни условия.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на „Изи Асет
7
Мениджмънт“ АД , ЕИК *********, сумата от 150 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8