РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Търговище, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Я. Т. Т.
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20233530101709 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 237 от ГПК по предявен иск с правно основание
чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
Ищците Д. С. Б. от гр.Варна, С. Г. С. от гр.Търговище и Ц. Г. С. от гр.София,
действащи чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.В. Д. -ТАК твърдят в
исковата молба, че са собственици въз основа на наследство и давностно владение върху
имот с ид .№ 73626.173.704, отразен в Скица № 15-94629/31.01.2024г., изд. От СГКК
Търговище като имот с ид. .№ 73626.173.704 с площ от 1197кв.м. в м.“Драка“ в землището
на гр.Търговище, земеделска земя V-та категория, при граници: 73626.173.705;
73626.173.930; 73626.173.703; 73626.173.693; 73626.173692; 73626.173.691;73626.173.706 с
номер по предходен план 174704 и който имот бил придобит от наследодателите им със
замяна с протокол, владели го до смъртта си, като владението било продължено от ищците,
съобр. наследствените им дялове-1/2ид.ч. за първата и по 1/4 ид.ч. за останалите двама,
продължава и до момента, но ищците установили, че имотът е записан като земя по чл. 19
ЗСПЗЗ, при което приемат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия
установителен иск; претендират разноски. В съдебно заседание искът се поддържа от
процесуалния представител на ищците адв.В. Д. -ТАК, която пледира за уважаването му, а
предвид изявлението на ответната страна за признание на иска, моли за постановяване на
решение при признание на иска по см. на чл. 237,ал.1 от ГПК; претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, със
становище за допустимост и основателност на иска, доколкото имотът е включен в
Протоколно решение № 2/2008г. в частта за имоти, за които са допуснати непълноти или
1
грешки при определянето им като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, липсва и процедура по §4 на
ЗСПЗЗ за имота, няма и съставен акт за държавна собственост за този имот.Излага се, че
след извършена проверка в ТСУ е установено, че имотът съответства на ПИ 1704 по плана
от 1987г., като в разписния лист към него за имота липсва отразяване на собственик, поради
което ответникът иска постановяване на решение при условията на признание на иска. В
съдебно заседание признанието на иска се поддържа от процесуалния представител на
ответника ст. юрисконсулт Д. К., която оспорва искането за присъждане на разноски, като
излага, че Общината не е станала причина за завеждане на делото и разноските следва да
останат в тежест на ищците, като излага подробни съображения; оспорва и размера на
платеното адв. възнаграждение от ищците, като завишено и несъответно на фактическата и
правна сложност на спора, при което, в условията на евентуалност иска редуцирането му до
размер от 400лв., на осн. чл. 7,ал.2,т.1 от НМРАВ.
Като е съобразил изложеното в исковата молба, заявеното изрично признание на иска
от ответната страна и искането на процесуалния представител на ищеца в тази насока, с
протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 06.06.2024 г., постановено по
делото, съдът е прекратил съдебното дирене, на осн. чл. 237,ал.1 от ГПК, като е обявил, че
ще се произнесе с решение съобразно признанието на иска.
При така установените обстоятелства, съдът приема, че са налице всички
предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно- ответникът
признава иска изцяло, а ищецът иска от съда да постанови решение съобразно признанието
на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото
право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което
страните могат да се разпореждат.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният установителен иск за собственост
върху процесния имот с ид .№ 73626.173.704 в землището на гр.Търговище е основателен и
доказан и същия следва да бъде уважен изцяло, като не е нужно съдът да излага мотиви за
това, на осн. чл. 237,ал.2 от ГПК.
По разноските: Ищците претендират разноски, които съобр. представения списък по
чл. 80 от ГПК са в размер на 50лв. внесена държавна такса, 10лв. държавна такса за издаване
на съд. удостоверения, 10лв. такса за вписване и 1500лв. платено адв. възнаграждение, или
общо 1570лв., като ответникът оспорва искането и счита, че разноските следва да останат в
тежест на ищците, по арг. от чл. 78,ал.2 от ГПК, доколкото не е станал причина за завеждане
на делото и признава иска.В тази връзка съдът приема следното: Съгласно посочената
разпоредба направените разноски се възлагат в тежест на ищеца при наличието на
визираните в същата две кумулативни предпоставки- ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.В конкретния случай не е налице
първата от визираните предпоставки, поради следното: Съгл. чл. 19,ал.1 от ЗСПЗЗ Общината
стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците, като след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост,
2
но това би било относимо единствено за тези земи, които изначално са подлежали на
реституция по ЗСПЗЗ, какъвто процесният имот не е, а отразяването на процесната част от
имота като земя по чл. 19 от ЗСДПЗЗ именно е причинило завеждането на делото, тъй като
исканата промяна в собствеността не може да се извърши по друг ред, освен чрез
предприемане на съдебна защита на правото на собственост на ищците, в който смисъл
доводите на процесуалния представител на ответника са неоснователни.В тази връзка следва
да се посочи, че дори за ищцовата страна да са били налице други способи за защита на
правото й на собственост, то ищците не са били длъжни да ги използват, или казано с други
думи-за предпоставките по чл. 78,ал.2 от ГПК релевантно е поведението на ответника, а не
на ищеца(в този см. определение № 111 от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 815/2016 г., III
г. о., ГК, пост. по реда на чл. 274,ал.3,т.2 от ГПК и имащо задължителен характер за
настоящата инстанция). С оглед на изложеното съдът приема, че възражението на ответника
е неоснователно и в полза на ищците е налице право да претендират разноски, които са в
размер общо на 1570лв. Относно възражението за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение от ищците, съдът приема следното: Предявеният иск е установителен такъв
за установяване право на собственост върху недвижим имот, като съобр. разпоредбата на
чл. 7,ал.5 от НМРАВ минималното възнаграждение на адвокат, когато се касае до
собственост на недвижим имот е 1500лв., като в същия смисъл е и разпоредбата на
т.6.Казано с други думи, когато се касае до право на собственост върху недвижим имот,
минималното възнаграждение е в размер на 1500лв., каквото е и платено, при което
възражението на процесуалния представител на ответника е неоснователно и следва да се
остави без уважение, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК, като на ищците се присъдят сторените
разноски в пълен размер, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 237,ал.1 от ГПК по отношение на
Община Търговище, представлявана от Кмета д-р Д. Д., че Д. С. Б. с ЕГН ********** от гр.
В.., кв. Ч., бл. *, вх. *. ет. *, С. Г. С. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул. Т., № **, ет. *,
ап. * и Ц. Г. С. с ЕГН ********** от гр.София, кв. О.к., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, са
собственици въз основа на наследство и давностно владение при квоти за Д. С. Б. с ЕГН
********** от ½ ид.ч., за С. Г. С. с ЕГН ********** и Ц. Г. С. с ЕГН ********** по ¼ ид.ч.
от имот, отразен в Скица № 15-94629/31.01.2024г., изд. От СГКК Търговище като имот с ид.
.№ 73626.173.704 с площ от 1197кв.м. в м.“Драка“ в землището на гр.Търговище, земеделска
земя V-та категория, при граници: 73626.173.705; 73626.173.930; 73626.173.703;
73626.173.693; 73626.173692; 73626.173.691;73626.173.706 с номер по предходен план
174704, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
ОСЪЖДА Община Търговище, представлявана от Кмета д-р Д. Д. да заплати на Д. С.
Б. с ЕГН ********** от гр. В.., кв. Ч., бл. *, вх. *. ет. *, С. Г. С. с ЕГН ********** от
3
гр.Търговище, ул. Т., № **, ет. *, ап. * и Ц. Г. С. с ЕГН ********** от гр.София, кв. О.к., бл.
***, вх. *, ет. *, ап. *, разноските по делото в размер на 1570лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК,
като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на ответната страна за възлагане на
разноските в тежест на ищците и за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като
неоснователни, на осн. чл. 78,ал.2 и ал.5 от ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4