Р Е Ш Е Н И Е
гр. Видин, 06.08.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, трети състав, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател : Милена Стоянова
при секретаря Оля Велицарова, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 54 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от ЗК „ЛЕВ ИНС“АД - София, чрез юрисконсулт К.З. против
Я.Б.Я. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 213 от КЗ /
отм/.
Твърди се в исковата молба, че на
10.11.2008г. е сключен договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка и издаване на фирмена дебитна карта между ОББ АД и ЕТ „ Съкссес – Я.Б.“,
действаща чрез Я.Б.. По силата на договора на кредитополучателя е предоставен
кредит под формата на овърдрафт по разплащателна сметка в размер до 10 000.00 лева.
Посочено е, че между ОББ АД и „Лев Инс“ АД
на 25.02.2008г. е сключен Рамков договор за застраховка, по силата на който
застрахователят се е задължил да застрахова вземанията на ОББ АД по договори за
предоставяне на овърдрафт, какъвто е договора на ответницата, за сумата от
предоставения кредит, лихвите за 180 дни, договорна и наказателна лихва до
сумата от 50 000.00 лева.
Посочено е също, че длъжникът по договора с
банката е изпаднал в забава и задължението е станало предсрочно изискуемо.
Банката е завела щета при застрахователя
съгласно сключения застрахователен договор. За удовлетворяване на претенцията на ОББ АД
към застрахователя е заведено гр. дело № 6209/2010г. 54 състав на СРС, по което дело ЕТ „ Съкссес – Я.Б.“ е
конституирано като трето лице помагач на страната на застрахователното
дружество.
С решение от 14.03.2011г. застрахователното дружество е осъдено да
заплати застрахователно обезщетение в размер на 10852.93 лева и лихва за забава
в размер на 438.10 лева. За заплащане на дължимото обезщетение срещу
застрахователното дружество е образувано изп.дело № 788/2015г. при ЧСИ Г Д.
Задължението е изплатено на 20.11.2015г. за сумата в общ размер от
17 719.04 лева.
Посочено е, че на основание чл. 213 от КЗ
/отм./ с изплащане на застрахователното обезщетение, ЗК „Лев Инс“АД встъпва в
правата на удовлетворения кредитор за изплатеното от него в размер на 17719.04 лева.
Иска се от съда да постанови решение, с
което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 17719.04
лева, представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение и
начислените лихви върху него, ведно със законната лихва, считано от завеждане
на иска в съда до окончателното плащане, както и разноските по делото.
Ответницата в срока за отговор, чрез
назначен особен представител е оспорила
исковата претенция като неоснователна поради това, че е погасена по давност.
Наведени са доводи, че суброгационното право по чл. 213 от КЗ е възникнало с
факта на изплащане на застрахователното обезщетение на 20.11.2015г., а за него
се прилага общата пет годишна давност.
По делото са събрани писмени доказателства,
приложено е гр.д. № 6209/2010г. по описа на СРС, 54 състав ведно с в.гр.д. №
8733/2011г. по описа на СГС, II въззивен състав.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 10.11.2008г. между банка «ОББ» АД и ЕТ
„ Съкссес – Я.Б.“, представляван от Я.Б. е склюючен Договор за предоставяне на овръдрафт по
разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта в размер на 10 000.00 лева. С покана – уведомление кредитополучателя е
уведомен на 20.08.2009г., че е в просрочие.
.Съгласно рамков договор за застраховка от
25.02.2008г., сключен между ищеца и ОББ АД, Застраховка “Кредити” общи условия
и Специални условия по застраховка “Кредит погасяване на части” /потребителски
кредит/ застрахователят застрахова
вземанията на застрахования, които произтичат от сключени между него негови
клиенти договори за предоставяне на овърдрафт,
какъвто е договора на ответницата, за сумата от предоставения кредит, лихвите
за 180 дни, договорна и наказателна лихва до сумата от 50 000.00 лева.
От приложеното гр.д. № 6209/2010г. по описа на СРС, 54 състав, се
установява, че с влязло в законна сила решение на 13.08.2015г., ищцовото
дружество е осъдено да заплати на „ОББ“АД – София на основание чл. 193, ал. 1
от КЗ сумата от 10 852.93 лева, представляващо застрахователно обезщетение
по Рамков договор за застраховка за настъпило застрахователно събитие-
неплащане на задължения по Договор
за предоставяне на овръдрафт по разплащателна сметка и за издаване на фирмена
дебитна карта , сключен на 10.11.2008г.
между «ОББ» АД и ЕТ „ Съкссес – Я.Б.“, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба в съда – 09.02.2010г. до окончателното
плащане, както и да заплати сумата от 438.10 лева – обезщетение за забавено
плащане на основание чл. 86 от ЗЗД върху главницата за периода от 24.09.2009г.
до 08.02.2010г.
Решението е постановено при участието на ЕТ
„ Съкссес – Я.Б.“ като трето лице помагач на страната на застрахователното
дружество, а по въззивното производство с участието на физическото лице –
ответница по делото, поради прекратяване на регистрацията на едноличния
търговец, тъй като не е извършена пререгистрация.
От покана за доброволно изпълнение изх. №
22529/13.11.2015г., се установява, че по издадения въз основа на решението по гр.д. № 6209/2010г. по описа на СРС, изпълнителен лист, е образувано изп.д. № 788/2015г. по описа на ЧСИ Г. Д с
район на действие – СГС с длъжник ЗК „Лев Инс“АД за сумата от 10 852.93 лева – главница, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 09.02.2010г. до
окончателното плащане, 438.10 лева – обезщетение за забавено плащане, 1412.62 лева – съдебни разноски, 751.33 лева
– адвокатски хонорар и 1 759.83 лева – такси.
По делото е представено платежно нареждане от 20.11.2015г. за платена
сума по сметка на ЧСИ – Г. Д в размер на 21642.82 лева.
Ответната страна не е оспорила факта на
извършеното плащане на застрахователното обезщетение на 20.11.2015г.
По делото не са представени доказателства,
от които да е видно, че ответницата е уведомена за полученото от банката обезщетение, както и за встъпване
на основание чл.213 от КЗ на ищеца в
правата на банката срещу ответницата като кредитополучател. Такова уведомяване
е извършено с получаване на препис от исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно чл.213, ал.1 от КЗ / отм./ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата- до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с
тази правна норма право е регресно по своя характер суброгационно право. Установи се, че ответницата
като едноличен търговец не е изпълнила
задълженията си към банка «ОББ» АД по Договора за предоставяне на овръдрафт по
разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта и така е увредила имуществото на банката, като не е
погасила вземането й. Между банка «ОББ»
АД и ищцовото дружество има валидно сключена имуществена застраховка. С влязло
в законна сила решение, банката кредитор е осъдила застрахователното дружество
да й заплати застрахователно обезщетение по сключения между страните рамков
договор за застраховка. Образувано е било изпълнително дело, по което ищцовото
дружество на 20.11.2015г. е изплатило дължимото застрахователно обезщетение,
ведно с разноските по воденото гражданско дело и изпълнително дело.
На основание чл.213, ал.1 от КЗ / отм./
застрахователят има право чрез регресен иск да търси връщане на изплатеното на
застрахования обезщетение. Основанието за регресния иск възниква от фактически
състав, който включва изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на
застраховката и даденото от закона право на регрес./ Решение №2/02.02.2011 по дело
№206/2010 на ВКС, ТК, II т.о./ В този смисъл, с оглед направеното от назначения
особен представител на ответницата
възражение в отговора на исковата молба, че вземането е погасено по
давност, съдът намира следното:
Тъй като основанието на предявения регресен иск
възниква от фактически състав, който включва изплащане на сумата на
правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на
регрес, затова началният момент на погасителната давност по чл. 110 ЗЗД е
датата на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия. Съгласно
т.14 на П №7/1978 г. на ПлВС за регресните искове важи общата давност по чл.
110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на
застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В случая ищцовото дружество
е изплатило застрахователното обезщетение на застрахования на 20.11.2015г., а
настоящият иск е предявен в съда на 15.01.2021г. / изпратен по пощата с писмо с
клеймо от 13.01.2021г./.
При преценка дали е изтекла пет годишната давност,
настоящият съдебен състав следва да съобрази разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г.),според която спират да
текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение давностните срокове, предвидени в нормативни актове, с
изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат
задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН.
Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020 г.), пар. 13 е посочено,
че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник", т.е сроковете започват да текат считано от 22.05.2020г.
Това означава, че за времето от 25.11.2015г. до
12.03.2020г. са изтекли 4 години, 3 месеца и 16 дни. От 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. течението
на срока е спряло по силата на чл. 3, т.
2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в
първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 44 от 20202г., в
сила от 14.05.2020г.). От 22.05.2020 г. до 13.01.2021г. (пощенското клеймо на исковата молба, подадена
по пощата) са изтекли още 7 месеца и 21 дни – общо изтеклият срок до подаване
на исковата молба в съда е 4 години, 11
месеца и 10 дни. Това означава, че към момента на подаване на исковата молба,
вземането не е погасено по давност.
В хода на исковото производство ищецът –
застраховател установи наличието на валидно застрахователно правоотношение
между него и застрахования, както и заплащане на застрахователно обезщетение, в
изпълнение на задълженията по застрахователното правоотношение. По същество, предявеният иск е основателен до размера на изплатеното обезщетение, което включва
следните суми: 10852.93 лева – главница, лихва за забавено плащане в размер на
438.10 лева и законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2010г. до
плащането – 20.11.2015г., която изчислена, чрез калкуратор на «Апис» възлиза на
сумата от 6428.01 лева или общо изплатеното обезщетение е в размер на 17719.04
лева, какъвто е и размера на исковата претенция. Ответницата ще следва да
заплати и законна лихва, считано от подаване на исковата молба – 15.01.2021г.
до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора, ответницата ще следва да
бъде осъдена да заплати и разноските по делото за платена държавна такса в
размер на 708.76 лева, разноски за особен представител в размер на 540.00 лева,
както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Мотивиран от горното, Съдът
|
|
|
|
|
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Я.Б.Я. с ЕГН ********** с адрес:
***. Стамболийски бл. 6, вх. В, ет. 4, ап. 68 да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Симеоновско
шосе № 67А, представлявано от София Николова Антонова и Павел Валериев Димитров
сумата в размер на 17719.04 лева, представляваща
стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение и начислените лихви върху него от настъпило
застрахователно събитие- неплащане на задължения по Договор за предоставяне на овръдрафт по
разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта , сключен на
10.11.2008г. между «ОББ» АД и ЕТ
„ Съкссес – Я.Б.“, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска в
съда – 15.01.2021г. до окончателното плащане, както и разноските по делото в
общ размер от 1348.76 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: