О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 546

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      гр. ПЛОВДИВ 23.12.2019 г .

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от 23.12.2019 г. в състав :

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ИВАНОВА     

 

                                ЧЛЕНОВЕ: НЕСТОР СПАСОВ

 

                                                                                                  РАДКА ЧОЛАКОВА

                                                                                                                                                                                                                                                

като разгледа  докладваното от съдия СПАСОВ  ч. т. дело № 735 описа на  ПАС за 2019 г., установи следното:

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

Същото е започнало по повод частна жалба изходяща от П. Х. Б. В. С.Д. регистрирано съгласно законите на Р. Г. против постановеното по т. дело № 784/2016 г. по опис на ПОС на 08.09.2017 г. определение № 1468, с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника по делото П. Х. Б. В. С.Д., регистрирано съгласно законите на Р. Г. възражение за неподведомственост на спора на българския съд.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на определението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се приеме че българският съд не е компетентен да разглежда същия.

Ответникът намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна с данните по делото намери за установено следното:

На 28.11.2016 г. в ПОС е постъпила изходяща от „Ф.” АД, гр.П., ЕИК … искова молба против  П. Х. Б. В. С.Д. регистрирано съгласно законите на Р. Г.

Със същата е предявен иск за осъждането на гръцкото дружество да заплати на българското дружество ищец сумата общо от 20 000евро, ведно със законната лихва, от която сумата 18 000евро е предявена частично от 60 192евро, представляваща част от дължима и незаплатена цена на 19 палета соларни модули, за която е издадена фактура № …/… г., а сумата от 2000 евро, предявена частично от 18747,15евро обезщетение за забавено плащане на главницата.

Ответното дружество е подало отговор, в който е оспорена компетентността на Пловдивския окръжен съд и е изразено мнение, че спорът следва да се разреши от съд в Г.

В ДИМ от страна на ищеца се излагат доводи за приложимост при определяне на компетентния съд на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА. С оглед на същия и съдържанието на самата фактура за доставка на стоката франко завода на ищеца е направено твърдение, че компетентен да разгледа спора е българския съд. Направено е позоваване и на решение на съд в Р. Г., където било прието, че приложимия материален закон бил българският, а във връзка с постановяването му самият ответник твърдял че и българският съд е компетентен да разгледа спора

Съответно ПОС е постановил обжалваното определение, в което е приел, че с гръцкото решение определена процесуална компетентност на съда в България. Това и задължителността на този съдебен акт съгласно Регламент (ЕО) № 44/2001 на съвета от 22 декември 2000г и Регламент (ЕС) № 1215/2012 на европейския парламент и на съвета е дало основание на ПОС да приеме, че възражението на ответника е неоснователно.

В него е постановено съобщение за този акт да не се изпраща на ответната страна и да се приложи по делото, като се счита за редовно връчено.

Така в хода на разглеждане на делото и след увеличение на исковите до 60 192 евро главница и 16 451, 93 евро лихва  е било постановено и решение уважаващо исковете изцяло.

То от своя страна е било отменено с решение на ВКС по т. дело № 55 от 2019 г. на основание чл. 303, ал.1, т. 5 от ГПК и чл. 613а от ГПК и е върнато на ПОС за ново разглеждане от момента след връчване на ДИМ, т.е. преди извършване на произнасянето по компетентността и последващото увеличение на исковете. Основната причина за отмяната е неправилно прилагане от страна на ПОС на чл. 33, ал. 3 от КМЧП и разпореждането на съда книжата за ответника да се прилагат по делото и да се считат за връчени.

След връщане на делото за разглеждане от друг състав, съдът е разпоредил на 11.07.2019 г.извършване на действия по връчване на процесното определение по реда на Регламент /ЕО/ 1393/2007 на ЕП и Съвета.

Действия в тази насока са били предприети, като преди връщане на документацията удостоверяваща връчването на 14. 10.2019 г. е постъпила частна жалба от ответника против споменавания до тук акт. Същата след постъпване на отговор от насрещната страна е била изпратена на ПАС и е станала причина за образуване на настоящето дело.

Съответно по същото на 26.11.2019 г. от ПОС е постъпила и върната документация за връчване. От нея е видно, че определението е връчено на 10.10.2019 г., т.е. жалбата е в срок.

Това налага да се извърши преценка за правилността на същото по същество.

С отговора на исковата молба ответното дружество регистрирано съгласно законите на Р. Г. е възразило относно компетентността на българския съд да разгледа спорът му с ищеца и е изразило становище, че компетентен да разгледа същия е съдът в Р. Г.

Въпросът с компетентността на съда с оглед факта, че се касае за спор между търговци  със седалище в различни държави членки на ЕС се урежда от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и Съвета.

В чл. 4 от него е казно, че при условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка.

В раздел 2 от Регламента е определена специална компетентност на съдилищата. Така в чл. 7, ал.1 са определени случаите, при които срещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка.

В т.1 са разгледани въпросите за компетентността по дела свързани с договори. Така в буква А е казано, че по дела свързани с договори, те могат да се разгледат в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение . В буква Б на този член е дадено определение за това какво следва да се разбира под място на изпълнение на въпросното задължение, ако не е уговорено друго.  За продажбата на стоки с оглед на факта, че в случая спорът е породен от такъв тип договор е казано, че това е мястото в държава членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени.

От изложеното следва извод, че от значение за компетентността е това къде е мястото на изпълнение на процесния договор за продажба.

Във връзка със същия следва да се посочи, че документ удостоверяващ съвпадение на две насрещни изявления на ищеца и ответник за прехвърляне собствеността на дадена стока срещу задължение за плащане на определена цена и правата и задълженията на страните във връзка със същото не е съставян.

Единствените данни удостоверяващи наличието на такива изявления са данъчна фактура от 31.05.2015 г. и товарителница от 03.06.2013 г.

Във фактурата като условия на доставката е изписана абривиеатурата  EXW. Това съобразено установените търговски обичаи и по - точно съгласно издадените от Международната Търговска Камара (ICC) в П.  международни правила за тълкуване на търговски термини „И.“ значи, че договорката е за доставка на стоката  „франко завода“, т.е. същата се предоставя на разпореждане на купувача в предприятието на продавача и липсва задължение за последния за натоварване на същата на превозно средство и доставката й до седалището на купувача. Така при наличие на тази уговорка би следвало да се направи извод, че уговорката за доставка е в Б. и компетентния съд ще е българският.

Ищецът обаче  е представил с исковата молба и международна товарителница от 03.06.2013 г. От съдържанието й е видно, че същият е възложил като изпращач натоварването на стоката в Б. и превоза й до Т., Г. Това съобразено с факта, че товарителницата е от дата следваща фактурата води до извод, че крайната договорка между продавач и купувач е за доставка на стоката в Г.

В случая ПАС не споделя възражението на въззиваемата страна в настоящето производство и ищец в първоинстанционното, че издаването на товарителницата е във връзка с изпълнение на задължения на продавача следващи се от чл. 30 и 31 от Виенската конвенция относно договорите за международна продажба на стоки. В тези разпоредби реално определят задълженията на продавача при липса на други договорки в самия договор. В случая при наличие на първоначална договорка за доставка EXW следва да се приеме, че страните са постигнали специална уговорка помежду си и задължение за превоз на стоката от продавача до седалището на купувача липсва. По тази причина за ПАС е безспорно, че извършването на такива действия в последствие от ищеца свидетелстват за постигната допълнителна договорка променяща първоначално предвиденото условие за доставка EXW.

На база така изложеното за ПАС следва, че не българският, а гръцкият съд е компетентен да разгледа предявени от„Ф.” АД, гр.П., ЕИК … против  П. Х. Б. В. С.Д. регистрирано съгласно законите на Република Гърция  иск за осъждането на гръцкото дружество да заплати на българското дружество ищец сумата общо от 20 000евро, ведно със законната лихва, от която сумата 18 000евро е предявена частично от 60 192евро, представляваща част от дължима и незаплатена цена на 19 палета соларни модули, за която е издадена фактура № …/… г., а сумата от 2000 евро, предявена частично от 18747,15евро обезщетение за забавено плащане на главницата.

Тук за яснота е нужно да се спомене, че представеното с ДИМ решение № 242/2015 г. на първоинстанционния съд в Т. не разглежда въпроса относно компетентността на гръцкия съд за разглеждане на спора между страните и не обвързва настоящия съд.

С оглед на така изложеното ПАС, ще следва да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да прогласи, че не е компетентен да разглежда исковете и респ. да прекрати производството по същите.

Ето защо съдът

 

 О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 784/2016 г. по опис на ПОС на 08.09.2017 г. определение № 1468, с което е ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника по делото П. Х. Б. В. С.Д., регистрирано съгласно законите на Р. Г. възражение за неподведомственост на спора на българския съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРОГЛАСЯВА, че българският съд не е компетентен да разгледа предявения от„Ф.” АД, гр.П., ЕИК … против  П. Х. Б. В. С.Д. регистрирано съгласно законите на Р. Г.  иск за осъждането на гръцкото дружество да заплати на бъргарското дружесво ищец сумата общо от 20 000евро, ведно със законната лихва, от която сумата 18 000евро е предявена частично от 60 192евро, представляваща част от дължима и незаплатена цена на 19 палета соларни модули, за която е издадена фактура № …/… г., а сумата от 2000 евро, предявена частично от 18747,15евро обезщетение за забавено плащане на главницата.

ПРЕКРТЯВА производството по предявения от „Ф.” АД, гр.П., ЕИК … против  П. Х. Б. В. С.Д. регистрирано съгласно законите на Р. Г.  иск за осъждането на гръцкото дружество да заплати на българското дружество ищец сумата общо от 20 000 евро, ведно със законната лихва, от която сумата 18 000евро е предявена частично от 60 192евро, представляваща част от дължима и незаплатена цена на 19 палета соларни модули, за която е издадена фактура № …/… г., а сумата от 2000 евро, предявена частично от 18747,15евро обезщетение за забавено плащане на главницата.

Определението подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от съобщаването му пред ВКС.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                

                                           2.