РЕШЕНИЕ
№ 2781
гр. Варна, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110100594 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени обективно и субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „E. С.“ АД твърди, че К. С. Д. е регистриран като клиент на „E.
С.“ АД, с клиентски № ******* и абонатен № *******, за обект на
потребление, находящ се на адрес: гр. ***********. Поддържа, че
ответниците З. Н. С., Н. Г. С. и К. Г. С., в качеството им на наследници на К.
С. Д., са предявили отрицателен установителен иск за недължимост на сумата
от 4332.14 лева по фактура № **********/28.05.2020 г., който е отхвърлен с
влязло в сила решение по в.гр.д. № 480/2021 г., по описа на ВОС. Ищецът
заявява, че след влизане в сила на решението ответниците не са погасили
задължението по процесната фактура, поради което дължат обезщетение за
забава в размер на 1142.84 лева за периода от датата, следваща настъпване на
падежа на вземането - 09.06.2020 г. до 12.01.2023 г. Сочи, че вземането се
претендира поравно от ответниците съобразно квотите им в съсобствеността
и решението на ВОС по в.гр.д. № 480/2021 г. Навежда доводи, че
дължимостта на претендираните суми е установена със сила на пресъдено
нещо, като целта на настоящото производство е снабдяване на дружеството с
изпълнителен титул.
Отправя искане до съда за осъждане на ответниците З. Н. С., Н. Г. С. и
К. Г. С. да заплатят на „E. С.“ АД следните суми:
1) сумата от 4332.14 лева, представляваща главница за незаплатена ел.
енергия по партида с абонатен № *******, за обект, находящ се на адрес: гр.
1
***********, за която е издадена фактура № **********/28.05.2020 г., ведно
със законната лихва, считано от 18.01.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, платима, както следва: от З. Н. С. – 1444.04 лева, от Н. Г. С. –
1444.05 лева и от К. Г. С. – 1444.05 лева;
2) сумата от 603.73 лева, представляваща обезщетение за забава за
заплащане на главницата, начислено за периода от 31.08.2021 г. до 12.01.2023
г., платима, както следва: от З. Н. С. – 201.24 лева, от Н. Г. С. – 201.25 лева и
от К. Г. С. – 201.24 лева.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с
който навеждат доводи за нередовност на исковата молба, недопустимост и
неоснователност на исковете.
Поддържат, че предявените искове са недопустими поради наличието на
влязло в сила решение по гр. д. № 15131/2021 г. на ВРС.
Развиват подробни съображения за неоснователност на исковете, като
оспорват наведените в исковата молба твърдения. Оспорват наличието на
облигационни отношения между ответниците и ищцовото дружество, както и
че с процесната фактура са начислени суми на ответниците. Заявяват, че по
делото не са представени доказателства за дължимостта на претендираните
вземания. Оспорват документите, въз основа на които е начислена процесната
сума. Оспорват процесното количество ел. енергия да е доставено в периода
от 18.10.2016 г. до 12.05.2020 г. Поддържат, че при издаване на процесната
фактура са допуснати нарушения на ЗДДС, ПИКЕЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ на
ищцовото дружество. Оспорват разпределението на задълженията между
тримата ответници. Оспорват ответниците да са приели наследството на
титуляря на партидата, както и да ползватели на процесния обект на
потребление. Поддържат, че сумата по фактура № **********/28.05.2020 г.
не е правилно начислена. Считат, че претендираното вземане за незаплатена
ел. енергия е погасено по давност.
Молят производството по делото да бъде прекратено, а в условията на
евентуалност – исковете да бъде отхвърлени.
Претендират разноски.
С Определение № 5541/10.05.2023 г. производството по делото е
прекратено в частта по предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, както следва:
- срещу З. Н. С. – за разликата над сумата от 201.24 лева до пълния
претендиран размер на вземането за обезщетение за забава от 380.95 лева, т.е.
за сума в размер на 179.71 лева, както и за периода от 09.06.2020 г. до
30.08.2021 г.;
- срещу Н. Г. С. – за разликата над сумата от 201.25 лева до пълния
претендиран размер на вземането за обезщетение за забава от 380.95 лева, т.е.
за сума в размер на 179.70 лева, както и за периода от 09.06.2020 г. до
30.08.2021 г.;
- срещу К. Г. С. – за разликата над сумата от 201.24 лева до пълния
2
претендиран размер на вземането за обезщетение за забава от 380.94 лева, т.е.
за сума в размер на 179.70 лева, както и за периода от 09.06.2020 г. до
30.08.2021 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
следното от фактическа и правна страна:
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
ответниците за нередовност на исковата молба. В същата ясно и конкретно е
посочено основанието, въз основа на което се претендират процесните суми,
като се твърди, че дължимостта им е установена със сила на пресъдено нещо,
поради което този въпрос не подлежи на пререшаване.
Съдът е приел за частично основателно възражението на ответниците за
недопустимост на производството, поради което с определението за
насрочване същото е прекратено в гореописаните части. Що се отнася до
претенциите за главница, за тях не е налице произнасяне по същество в
рамките на производството по гр. д. № 15131/2021 г. на ВРС. С влязлото в
сила решение по в. гр. д. № 1002/2022 г. решението по гр. д. № 15131/2021 г.
на ВРС е обезсилено в частите, с които са уважени предявените по реда на чл.
422 ГПК установителни искове срещу ответниците в настоящото
производство, имащи за предмет главницата по фактура №
**********/28.05.2020 г. В посочената част производството е прекратено и е
обезсилена издадената в полза на „E. С.“ АД заповед за изпълнение. Колкото
до претенциите за присъждане на обезщетение за забава след 30.08.2021 г.,
същите не са били предмет на гр. д. № 15131/2021 г. на ВРС.
За да бъде уважен предявеният иск за главница за потребена ел.
енергия, следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: валидно възникнало облигационно отношение между страните
по договор за продажба на ел. енергия, както и извършването на доставка на
ел. енергия на твърдяната стойност.
От приобщените по делото писмени доказателства се установяват
следните обстоятелства:
С Решение № 261778/23.12.2020 г. по гр. д. № 9241/2020 г. на ВРС са
уважени предявените от З. Н. С., Н. Г. С. и К. Г. С. срещу „E. С.“ АД
субективно съединени отрицателни установителни искове, всеки от които за
сума в размер на 1444.05 лева начислена ел.енергия съгласно фактура №
**********/28.05.2020 г. на обща стойност от 4332.14 лева. По силата на
Решение № 765/19.04.2021 г. по в. гр. д. № 480/2021 г. на ВОС
първоинстанционният съдебен акт е отменен изцяло и исковете са
отхвърлени.
От изложеното става ясно, че в рамките на горепосоченото исково
производство с влязло в сила решение са отхвърлени исковете за
недължимост на главницата по фактура № **********/28.05.2020 г. в общ
размер от 4332.14 лева. Следователно със сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните е установено, че З. Н. С., Н. Г. С. и К. Г. С.
3
дължат на „E. С.“ АД по 1/3 от посочената сума, т.е. сума в размер на 1444.05
лева всеки от тях. В този смисъл за съда в настоящото производство не
съществува възможност да преразгледа извода за наличието на основание за
възникване на вземането по процесната фактура. Всички възражения на
ответниците в тази връзка са преклудирани с приключването на
производството по предявените от тях отрицателни установителни искове.
Допустимо би било разглеждането единствено на възражения, основани на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството
по гр. д. № 9241/2020 на ВРС. В случая единственото такова възражение е
това за погасяване на вземането по давност. Същото обаче е неоснователно,
доколкото към датата на депозиране на исковата молба /18.01.2023 г./
безспорно не е изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 117 ЗЗД
/приложим предвид обстоятелството, че по отношение на вземането е
формирана сила на пресъдено нещо в производството по иска по чл. 124
ГПК/. В случая фактурата е издадена на 28.05.2020 г., като исковото
производство е образувано преди изтичането на три години от този момент.
Следователно предявеният главен иск следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
обусловена от съществуването на вземането по главния иск, както и
настъпването на изискуемостта му. В случая издадената фактура е с
определен падеж на 08.06.2020 г. От деня, следващ посочената дата
ответниците са изпаднали в забава за заплащане на главницата. При
съобразяване на определения с ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. размер на
законната лихва, съдът изчисли, че дължимата лихва за забава върху
главницата по процесната фактура за периода от 31.08.2021 г. до 12.01.2023 г.
възлиза на 602.39 лева, като дължимата от всеки от ответниците част от
обезщетението за забава е в размер на 200.80 лева. До този размер
предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени, а за
разликата над тази сума до претендирания размер същите следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца сторените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете в размер на общо
289.78 лева /по 96.59 лева за всеки от ответниците/.
В тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените от всеки от
ответниците разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част от исковете. От ответниците са представени доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от по 400 лева от всеки от
тях. Заплатеното от ответниците адвокатсно възнаграждение е дори под
минималния размер, определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 във вр. с чл. 2,
ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което съдът намира за неоснователно
4
възражението за прекомерност, релевирано от ответника. Следователно на
всеки от ответниците следва да бъдат присъдени и разноски за исковото
производство в размер от 0.10 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. Н. С., ЕГН **********, от гр. ***********, ДА
ЗАПЛАТИ на „E. С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. ***********, СУМАТА ОТ 1444.04 лева /хиляда четиристотин
четиридесет и четири лева и четири стотинки/, представляваща 1/3 от
сумата от 4332.14 лева – главница за незаплатена ел. енергия по партида с
абонатен № *******, за обект, находящ се на адрес: гр. ***********, за която
е издадена фактура № **********/28.05.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 18.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. Н. С., ЕГН **********, от гр. ***********, ДА
ЗАПЛАТИ на „E. С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. ***********, СУМАТА ОТ 200.80 лева /двеста лева и осемдесет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за заплащане на
главницата, начислено за периода от 31.08.2021 г. до 12.01.2023 г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 200.80 лева /двеста лева и осемдесет стотинки/ до пълния претендиран
размер от 201.24 лева /двеста и един лева и двадесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА Н. Г. С., ЕГН **********, от гр. ***********, ДА
ЗАПЛАТИ на „E. С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. ***********, СУМАТА ОТ 1444.05 лева /хиляда четиристотин
четиридесет и четири лева и пет стотинки/, представляваща 1/3 от сумата
от 4332.14 лева – главница за незаплатена ел. енергия по партида с абонатен
№ *******, за обект, находящ се на адрес: гр. ***********, за която е
издадена фактура № **********/28.05.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 18.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. Г. С., ЕГН **********, от гр. ***********, ДА
ЗАПЛАТИ на „E. С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. ***********, СУМАТА ОТ 200.80 лева /двеста лева и осемдесет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за заплащане на
главницата, начислено за периода от 31.08.2021 г. до 12.01.2023 г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 200.80 лева /двеста лева и осемдесет стотинки/ до пълния претендиран
размер от 201.25 лева /двеста и един лева и двадесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА К. Г. С., ЕГН **********, от гр. ***********, ДА
ЗАПЛАТИ на „E. С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. ***********, СУМАТА ОТ 1444.05 лева /хиляда четиристотин
5
четиридесет и четири лева и пет стотинки/, представляваща 1/3 от сумата
от 4332.14 лева – главница за незаплатена ел. енергия по партида с абонатен
№ *******, за обект, находящ се на адрес: гр. ***********, за която е
издадена фактура № **********/28.05.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 18.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. Г. С., ЕГН **********, от гр. ***********, ДА
ЗАПЛАТИ на „E. С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. ***********, СУМАТА ОТ 200.80 лева /двеста лева и осемдесет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за заплащане на
главницата, начислено за периода от 31.08.2021 г. до 12.01.2023 г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 200.80 лева /двеста лева и осемдесет стотинки/ до пълния претендиран
размер от 201.24 лева /двеста и един лева и двадесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА З. Н. С., ЕГН **********, от гр. ***********, ДА
ЗАПЛАТИ на „E. С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. ***********, СУМАТА ОТ 96.59 лева /деветдесет и шест лева и
петдесет и девет стотинки/, представляваща сторени в исковото
производство разноски съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Г. С., ЕГН **********, от гр. ***********, ДА
ЗАПЛАТИ на „E. С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. ***********, СУМАТА ОТ 96.59 лева /деветдесет и шест лева и
петдесет и девет стотинки/, представляваща сторени в исковото
производство разноски съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. Г. С., ЕГН **********, от гр. ***********, ДА
ЗАПЛАТИ на „E. С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. ***********, СУМАТА ОТ 96.59 лева /деветдесет и шест лева и
петдесет и девет стотинки/, представляваща сторени в исковото
производство разноски съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „E. С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на З. Н. С., ЕГН **********, от
гр. ***********, СУМАТА ОТ 0.10 лева /десет стотинки/ , представляваща
сторени в исковото производство разноски съразмерно на отхвърлената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „E. С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. С., ЕГН **********, от
гр. ***********, СУМАТА ОТ 0.10 лева /десет стотинки/ , представляваща
сторени в исковото производство разноски съразмерно на отхвърлената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „E. С.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
6
управление гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. С., ЕГН **********, от
гр. ***********, СУМАТА ОТ 0.10 лева /десет стотинки/ , представляваща
сторени в исковото производство разноски съразмерно на отхвърлената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7