Р Е Ш Е Н И Е
№ 2381
град Пловдив, 13.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа
докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно
дело № 800 описа за 2022
година, взе предвид следното:
Жалбоподателят В.А.П., ЕГН **********, с адрес ***, офис 203, чрез адв. М.Д.,
обжалва отказ на искане за издаване на задължително предписание от Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив, Отдел „Закрила на детето“, постановен
по подаден устен сигнал с вх. №СИГ/Д-РВ/123 от 10.02.2022г., обективиран в
индивидуален административен акт с изх. № СЛ/Д-РВ/871-202/08.03.2022г.
Претендира се отмяна на обжалвания акт поради
незаконосъобразността му, като постановен в нарушение на материалния закон,
поради подробни съображения, изложени в жалбата. В писмена защита излага
допълнителни съображения, в т.ч. допуснато съществено нарушение на нормативната
уредба и относимата методика при отработване на сигнала, нарушаване на
основните разпоредби на законодателството в сферата на закрила на детето и др.
Прeтендира сторените в производството разноски, съгласно представен списък.
Ответникът - Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск.Т. изразява
становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения за
законосъобразност на отказа в писмени бележки. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - З.Д.М. (майка на Д.В.П.),
редовно призована, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание,
не заявява становище по оспорването.
Административен
съд Пловдив, десети състав, като провери законосъобразността на оспорения акт,
съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представените по делото доказателства се
установява, че административното производство е започнало по устен сигнал по
време на среща в Отдел „Закрила на детето“, ДСП – гр.Пловдив /л.13-18/ с № СИГ/Д-РВ/123
от 10.02.2022г. на жалбоподателя в настоящото производство В.А.П., касаещи обстоятелството,
че непълнолетната Д.П. ще остане без пълнолетно лице в семейното жилище.
На 10.02.2022г., видно от протокол
/л.15-18/ е проведена среща между В.П. и социални работници от Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Пловдив по инициатива на П., във връзка с подаден до М.Л.,
социален работник от ЦРДУ към КСУДС гр.Пловдив, сигнал относно това, че детето Д.П.
възнамерява да остане сама, без родителски надзор.
Документите от административната преписка сочат,
че по случая на детето Д.П., в ОЗД Пловдив е отворен случай за дете в риск, а именно въвличане на детето
в конфликта между родителите и различни възпитателни подходи, които объркват
непълнолетната, като липсват непосредствени рискове за живота и здравето на
момичето.
Към момента родителите на непълнолетното дете не ползват социални услуги,
които да ги подпомогнат в грижите за нея, независимо че многократно са
консултирани относно наличните социални услуги в Община Пловдив. Детето Д.П.
ползва социални услуги за образователна подкрепа в ЦРДУ-Пловдив повече от три
години. На всеки шест месеца се правят прегледи по случая и се изготвят нови
планове за действие, а на всеки три месеца се извършва преглед на работата на
социалната услуга ЦРДУ. На срещите винаги присъстват социални работници от ОЗД
Пловдив. Към момента на майката на непълнолетната Д. - З.М., са издавани три
задължителни предписания от страна на ДСП Пловдив, а на бащата – В.П. –
задължителни предписания са издавани веднъж.
Видно от събраните по административната
преписка доказателства, Д., тя не желае да се среща със социални работници, не
желае да коментира и отношенията в семейството, което е заявила писмено през
2020г. и през 2022г.
На 09.02.2022г. Л., служител на ЦРДУ, информира ОЗД Пловдив, че в телефонен
разговор със З.М. е получила информация, че непълнолетната Д. има намерение да
пребивава в дома на баба си по майчина линия с приятелки, без присъствието на
пълнолетно лице. М. предложила на Д. да отиде при нея в кв. Гагарин или при баща
си В.П., но момичето отказало. Още същия ден майката е консултирана, че момичето
не следва да бъде оставяна само и в жилището трябва да присъства възрастен.
На 10.02.2022г. В.П. разбрира, че Д. ще бъде няколко дни с приятелка без
надзор от възрастен. На същата дата, по искане на П. е провеждена среща в ОЗД,
на която са присъствали П., началник-отдел ЗД и социален работник. Срещата е
инициирана, по повод оплакването на П., че нито М., нито бившата му съпруга са
го уведомили за случващото се с Д.. Обсъдени са притесненията на П. и отново е
констатирана недобра комуникация между родителите на непълнолетната.
Във връзка с подадения сигнал е изискана информация от личен лекар и
училище. От ПГВАД „Христо Ботев" е постъпила информация с писмо с
вх.№СП/Д-РВ/871-194/08.02.2022г., в което изрично е отразено, че класният
ръководител на непълнолетната осъществява контакти с майката разговаряли са
относно успеха ѝ и консултациите, които дават учителите. Информация от
други лица не е търсена. Изготвена е оценка на сигнала съгласно ППЗЗД.
Успоредно с отработването на сигнала са положени усилия от страна на ОЗД
Пловдив да се организира преглед на случая и на плана за действие, поради
изтичане срока на предния план, като заинтересованите страни са поканени да
присъстват.
На 23.02.2022г. е изготвен протокол от преглед на оценката на случая и
плана за действие. На 24.02.2022г. е изготвен доклад за оценка на случая.
Изготвен е проект на план за действие, който е бланка по образец. Целта на
проекта е всяка от страните да направи своите предложения и допълнения. На
28.02.2022г. е осъществена екипна среща, на която В.П. е присъствал, обсъдена е
работата по случая, оценката на случая и на сигнал.
На 11.03.2022г, в ОЗД Пловдив постъпва заключителен доклад за работата на
ЦРДУ с непълнолетната. В него е отбелязано, че приоритетите на детето Д. са
насочени основно към общуване с приятели, все по-често тя се противопоставя на
изискванията на родителите си, стреми се към независимост, желае да работи.
Родителите на Д. имат наблюдения относно приятелската ѝ среда.
Непълнолетната споделя с майка си относно конкретни случки, емоции. По
наблюдения на екипа на ЦРДУ, майката не успява да контролира и мотивира Д. за
учебна работа, напомня ѝ за необходимостта от изпълнение на задания. От
провежданите разговори с майката и бащата на непълнолетната, се отчита различие
в подходите на всеки един от тях на поставяне на правила, проследяване и
изискване изпълнението на поставени задължения. Може да се определи, че липсата
на комуникация помежду им за обмяна на информация и единен подход към момичето,
поставя Д. в позиция на неангажираност, възможност за непоемане на
отговорности, включително към училищното развитие. Непълнолетната в по-голяма
степен се противопоставя както на родителите си, така и на учителите, не зачита
правила и изисквания.
На 08.03.2022г. е издаден обжалвания отказ на
искане за издаване на задължително предписание от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“-Пловдив, Отдел „Закрила на детето“, постановен по
подаден устен сигнал с вх. №СИГ/Д-РВ/123 от 10.02.2022г., обективиран в
индивидуален административен акт с изх. № СЛ/Д-РВ/871-202/08.03.2022г.
В съдебно заседание, в качеството на свидетели са
разпитани М.Д.Л. и В.С.М..
Свидетелят
М.Д.Л. - социален работник в Отдел „Закрила на детето“, ДСП – гр.Пловдив сочи,
че познавам детето Д.П. и нейните родители по повод
на това, че работи като социален работник в КСУДС. От 4 години и половина работи
с детето, като оказва образователна и специална подкрепа, която се изразява в
разговори с детето, поддържа контакт с родителите, като част от работата ѝ.
Сочи, че е уведомявала отдел „Закрила на детето“, че детето ще остане само
вкъщи. В началото на месец февруари след една от сесиите с Д. се свързала с
майка ѝ, за да ѝ даде обратна връзка за проведената работа. При
разговора майката я информирала, че в момента се намира на друг адрес, а детето
е вкъщи на постоянния си адрес с бабата по майчина линия, която ще замине на
село, а детето ще остане само в дома си с две момичета, на по-малка възраст. Тогава
Д.била на 16 години, а другите две момичета под 14-15 годишна възраст. Майката информирала,
че детето ще бъде само вкъщи за няколко дни, съответно нощите. Л. сочи, че това
е риск за непълнолетни момичета и в тази връзка провела разговор с прекия си
ръководител и било взето решение отново да се обади на майката, и да я
консултира. Л. предложила да разговаря с бащата на Д., но майката отговорила,
че детето е на 16 години и може да бъде оставена сама. Л. се обадила в отдел
„Закрила на детето“, за да потърси водещия социален работник, който тогава бил
в болнични. Разговаряла с А.Д., която също е участвала в срещи по повод
разговори с Д., запозната е и предложла да предаде на нея информацията. Майката
на Д. казала, че е предлагала на Д. да отиде при нея или да отиде при баща си,
но тя отказала и двете възможности. Свидетелката сочи, че Д. се вижда много
рядко с баща си и една от причините за това, е че той има изисквания към нея относно
ученето, спазването на подходящо поведение и една от причините, които тя ми е
посочвала, за да избягва срещи с родителя си е, че той постоянно я критикува,
заяжда се с нея. Майката е споделяла, че по никакъв начин не може да мотивира Д.
да учи, да изпълнява някакви поставени домашни работи, но реално нямала
възможност да изисква, защото Д. не зачитала правните мерки, изискванията и
майката не успява да изисква от дъщеря си да изпълнява ученическите си задължения.
Л. твърди, че веднъж на три месеца имат срещи с отдел „Закрила на детето“, на
които срещи канят родителите и социален работник, за да обсъдим постигнатите
резултати и евентуално да се вземат решения за последващата работа. Майката от
много дълго време не е присъствала на тези срещи.
Л. посочва, че към
момента успехът на Д. е среден. Тя е в 11 клас. Успехът миналата учебна година е
бил 3.93. От разговорите, които провежда с всеки един от двамата родители и с Д.,
смята че с всеки един по отделно близка емоционална връзка. По отношение на
приятелския ѝ кръг, смята че майката е тази, която има наблюдения за
приятелите ѝ, защото Д. споделя с майка си. Всеки един от родителите
отчита, че Д. учи единствено в нашия център, в сесиите. Свидетелката няма
спомен да е уведомявана друг път в хода на работата си, че Д. ще пребивава сама
вкъщи.
Свидетелят В.С.М. живее на семейни начала с
жалбоподателя. Знае, че Д. е останала сама вкъщи без родителски надзор.
Доколкото знае жалбоподателя е разбрал за това от социалния работник, както и по-късно
от Д.. Г-жа М. не го е потърсила за съдействие, за това че детето ще остане
само вкъщи и вечерта, когато го разбрахме това, той писал на М., ако детето остане
самода го уведоми, също и ако се прибере при нея вкъщи. Измина известно време,
той пак писа, тя не му отговори, той звъня, тя не му вдигна. Свидетелката
заявява, че от както живее с П. той полага грижи, интересува се от образование и
от приятелите на Д.. Известно ѝ е, че е имало и други случаи, в които
детото е оставяно само, но не може да отговори конкретно кога. Твърди, че
майката на Д. не уведомява бащата и той се ядосва от това. Наскоро имало случай
при който детето е прибирано в полицията, от където я прибрал баща ѝ,
като майката не била запозната с това. Според М., от както съжителства с П.
майката почти за нищо не е запозната. В последно време Д. почти не идвала в
дома, където те живеем. Причината е, че баща ѝ иска да знае къде ходи, с
кой се среща и ѝналага режим на прибиране.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Обжалваното писмо съдържа отказ да бъде издадено
предписание по чл.18, ал.4 от ППЗЗД, който отказ съставлява индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол /така Определение
№8944/18.07.2016г. по адм. дело №8053/2016 на ВАС и Определение
№4032/03.04.2017г. по адм. дело №2330/2017 на ВАС/.
Жалбата до съда е подадена в предвидения за това
срок, при наличие на правен интерес, поради което се явява и процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Процедурата по издаване на задължителни
предписания е уредена в чл. 9 и сл. от ППЗЗДет. Съгласно чл. 18, ал. 4 от посочения
правилник, предпоставка за издаване на задължително предписание от директора на
дирекция "Социално подпомагане" е отказ от сътрудничество от страна
на лицето, полагащо грижи за детето във връзка с прилагане на предприетите
мерки за закрила. Настоящият състав приема, че от доказателствата по делото не
се установява да е налице такъв отказ от сътрудничество от страна на майката на
детето. За да направи този извод, съдът се е позовал на данните за срещи и
разговори, проведени с майката на детето
- З.Д.М.. В относимата правна уредба липсва указание в какво следва да се
изразява съдействието от страна на родителя за осъществяване на мерките за
закрила на детето, респ. кое поведение може да бъде прието за липса на
съдействие. Преценката следва да се извършва във всеки конкретен случай, като
бъдат отчетени съдържанието на предприетите мерки за закрила в съответствие с
плана за действие; поведението на лицата, които са отговорни за отглеждането и
възпитанието на детето; цялостното физическо, емоционално и психологическо
развитие на детето и конкретните му прояви, които служат като индикация за
поставянето му в риск; предприетите от социалните работници конкретни действия
за постигане на целите на закрила на детето в риск. /така в Решение № 9347 от
29.07.2016 г. по адм. д. № 4701/2016 г., VІ отд. на ВАС/..
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД,
при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или
на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник,
водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава
задължително предписание. Следователно, необходима и задължителна предпоставка
за законосъобразно издаване на административен акт по посочения текст е отказ
за сътрудничество от страна на лицето, полагащо грижи за детето, във връзка с
прилагане на предприетите мерки за закрила.
По делото няма спор, че майката и бащата са във
влошени отношения помежду си, което влияе негативно на детето в емоционален
план, както и необходимостта от консултиране на родителите.
В административната преписка действително се
съдържат документи и констатации от самите социални работници за оказано във
времето сътрудничество от страна на майката, но от събраните по делото
доказателства може да се приеме за установено по несъмнен начин, че в
конкретния случай майката на детето е отказала да сътрудничи.
В проведеното административно производство са
осъществени разговори с г-жа М., при които същата е заявила, че детето е на 16
години и може да бъде оставена сама. Видно от доказателствата по делото Д. се
вижда рядко с баща си, тъй като той има изисквания към нея относно ученето и
спазване на подходящо поведение. За разлика от бащата, обаче, майката по
никакъв начин не може да мотивира непълнолетната Д. да учи, да изпълнява поставени
домашни работи. Отделно от това, г-жа М. отказва да присъства на срещи с отдел
„Закрила на детето“, на които срещи канят родителите и социален работник.
От посочените обстоятелства може да се направи обоснован
извод, че Д. безспорно е „дете в риск“ по смисъла на §1, т. 11, б.„д“ от Закона
за закрила на детето, защото за нея съществува риск от отпадане от училище,
поради влошените отношения на родителите и отчуждаването на детето.
В този контекст, в настоящото производство съдът
не би могъл да разглежда поведението на майката, включително нейните действия и
бездействия, изолирани от това на детето. Единственият начин за преодоляване на
системните откази на детето за разговори със социалните работници, срещи с
бащата, за учене и изпълняване на поставени домашни работи, е именно активното
съдействие от страна на майката, каквото в процесния случай липсва видно от
доказателствата за поведението на детето. Извършените многократни консултации
на М., относно учене и поведение, не са довели до постигане на преследваните с
плана цели. В случая майката не е направила изричен отказ да сътрудничи за
прилагане на мерките за закрила в семейна среда, но с оглед цялостния анализ на
постъпките ѝ, категорично се установява поведение, което сочи именно на
отказ за сътрудничество. Не може да бъде направен извод за активно съдействие
от страна на майката в изискуемата степен за изпълнение на мерките за закрила
на детето в семейна среща. С оглед гореизложеното, за ефективното провеждане на
социалната услуга безспорно е необходимо издаването на задължително
предписание. Целта на предписаните с него правила на поведение е именно
възстановяване на добрите отношения както между двамата родители, така и между тях
и детето.
Освен това е необходимо да се отбележи, че
процесното писмо не съдържа ясна концепция за справяне със съществуващия между
родителите на детето междуличностен конфликт с цел защита интересите на същото.
В този смисъл, както и с оглед гореизложените обстоятелства, се налага извод,
че не е установена по безспорен начин липсата на основание за издаването на
задължителни предписания.
С оглед на изложеното, съдът счита, че отказа за
издаване на задължително предписание следва да бъде отменен, а делото, като преписка,
върнато на административния орган за произнасяне с издаване на задължителни
предписания.
С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на
разноски от страна на жалбоподателя и представен списък на разноските, Дирекция
„Социално подпомагане“ – Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на В.А.П.
сума в размер на 2 040 лева, от които 1 000 лв. адвокатско възнаграждение в
производството пред Административен съд-Пловдив и внесена държавна такса в
размер на 10 лева, 1 000лева – адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция и внесена държавна такса в размер на 30 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., Десети състав :
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ отказ на искане за издаване на
задължително предписание от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“-Пловдив, Отдел „Закрила на детето“, постановен по подаден устен
сигнал с вх. №СИГ/Д-РВ/123 от 10.02.2022г., обективиран в индивидуален
административен акт с изх. № СЛ/Д-РВ/871-202/08.03.2022г.
ВРЪЩА делото като преписка на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив за ново произнасяне и
издаване на задължително предписание по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД, съобразно
мотивите на настоящото съдебно решение и дадените в тях указания по тълкуването
и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“
– Пловдив да заплати на В.А.П., с ЕГН **********, сумата от 2 040 /две хиляди и
четиридесет/ лева за адвокатско възнаграждение и заплатени държавни такси.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен съд на
РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: