№ 16554
гр. София, 08.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. А.
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А. Гражданско дело №
20231110139470 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес от
платилия застраховател към виновния водач – регресен иск)
Производството е образувано по исковата молба с вх. №
201605/14.07.2023 г. от ЗАД „АРМЕЕЦ", ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Район Средец, ул. „С. К*, представлявано от М* И. -
Изпълнителен директор и К* Изпълнителен директор, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Ц*, ******@******.** срещу Р. Р. Б., с ЕГН
********** адрес: София, кв. Г*, с която е предявен частичен осъдителен
иск с правна квалификация чл.274, ал.2 КЗ (отм.), за сумата от 1200 лева,
частично от 28 500.00 лева, представляващи половината от главницата на
обезщетението за неимуществени вреди на увреденото лице, посочено по-
горе, ведно със законна лихва върху главницата за периода от датата на
подаване на исковата молба (14.07.2023 г.) до датата на окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че на 25.08.2013г. на бул.
„Самоковско шосе“ в гр. София, на кръстовището с ул. „Борис Р.", Р. Р. Б. при
управление на мотоциклет „*“ „*“- с ДР № *, нарушил е правилата за
движение по пътищата, управлявайки с превишена скорост от 105 км/ч.
двуколесното МПС, при независимо съизвършителство с трето лице В. Р. К.,
управлявало „Н*" № *, е предизвикал ПТП с неимуществени и имуществени
вреди, получени от трето пострадало лице С. К. К..
1
Деянието представлявало престъпление от общ характер, извършено от
Р. Р. Б., който нарушава правилата за движение по пътищата и предизвиква
ПТП, с пострадали повече от едно лица. За това престъпление на Р. Р. Б.
наказателното производство е прекратено по искане на пострадалия С. К. К. и
наказателното производство срещу него било прекратено.
Твърди се, че към 25.08.2023 Р. Р. Б. не е притежавал свидетелство за
управление на МПС от тази категория, а имено необходимата категория „А" за
управление на двуколесни мотори с кубатура над 50 куб. см. Мотоциклет „*“
„*" с ДР № * е с обем на двигателя (кубатура на двигателя) 600 куб. см.,
съгласно застрахователната полица за гражданската отговорност на
автомобилистите. Твърди, че това е нарушение на чл.150а ЗДвП, което е
основание за търсене на отговорност по чл.274, ал.2 КЗ.
Твърди се, че „ЗАД Армеец" АД е осигурявало застрахователно
покритие на господин Р. Р. Б., като водач на МПС, съгласно застрахователно
правоотношение по сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" относно мотоциклет „*", с ДР № *.
Застрахователната полица е с № 11113001976656 и период на действие от
05.08.2013 г. до 04.08.2014 г.
Твърди се, че С. К. К., пътник на управлявания от ответника мотор „*", с
ДР № * бил получил телесни увреждания и имуществени вреди (медицински
разноски). Увреденото лице С. К. К. бил предявил иск по съдебен ред на
основание чл. 226 от КЗ (отм.) срещу „Евроинс" АД, застраховател на „Н*" №
*, за което е образувано ГД 4076/2014, СГС, 1 ГО, 18 с-в, ВГД 2828/2015 САС,
12 с-в. Било присъдено обезщетение от 340,70 лв. за имуществени и
неимуществени вреди в размер на 57000 лв. След влизането на решението в
сила, по доброволен ред на 26.08.2016г. пред ЗАД „Армеец" е предявена
претенция от „Евроинс" АД за половината от платеното обезщетение, поради
независимо съпричиняване на вредоносния резултат от страна на двамата
участници в произшествието.
За тази претенция ЗАД „Армеец" е образувало преписка по щета №
10016100J03935 Н за неимуществени и имуществени вреди. Присъдените
обезщетения за увреденото лице са платени чрез прихващане на насрещни
задължение между ЗАД „Армеец" и „Евроинс", с платежно нареждане за
остатъка от вземанията след прихващането от 24.04.2019.
Твърди се, че има влязло в сила съдебно решение по НАХД 17478/2014
по описа на СРС, НО, 130 състав за деянието на В. Р. К.. Ищецът счита
решението, със силата на присъдено нещо, установява участниците в
произшествието, техният принос, вредоносния резултат, като допускане на
ПТП. имуществени и неимуществени вреди. Счита, че решението включва
двамата водачи на превозните средства, виновни за произшествието, които в
условията на независимо съизвършителство са допуснали произшествието.
Счита, че фактическият състав за установен, а именно ПТП, двама дейци,
противоправността на деянието, неимущуствените вреди, получени от С. К..
2
Моли Съда да отдели като безспорни посочените обстоятелства.
По наказателното производство са допуснати експертизи, от които е
видно, че и двамата участници в произшествието имат вина за настъпването
му, поради което съгласно закона отговорността между застрахователите се
разделя по-равно (50% към 50%).
Претендира разноски. Прави искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез своя особен представител
подава отговор. Твърди, че искът е нередовен, тъй като не е
индивидуализирана сумата от 1200 за неимуществени вреди. Оспорва иска по
основание и размер. Твърди, че не са представени доказателства, които да
ангажират отговорността на ответника, тъй като ответникът не признат за
виновен и не може да се ползва присъдата. Моли изцяло да се отхвърли
исковата претенция.
С допълнителна молба, ищецът уточнява, че общата сумата, която ЗАД
„Армеец" е платило представлява 50 % от платените главници за обезщетения
за неимуществени и имуществени вреди, получени от С. К* К.. Посочва, че
общата стойност на платеното от ищеца обезщетение за главница на
увреденото лице е 28670.35 лв. Настоящият иск е в размер на 1 200 лв.,
частичен от 28500.00 лв., представляващи половината от главницата на
обезщетението за неимуществени вреди на увреденото лице, посочено по-
горе.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Следователно исковата молба е допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
Предявен частичен осъдителен иск с правна квалификация чл.274,
ал.3 КЗ (отм.), за сумата от 1200 лева, частично от 28 500.00 лева,
представляващи половината от главницата на обезщетението за
неимуществени вреди на С. К..
3
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл.
274, ал.3 КЗ (отм.) е необходимо да се установят следните факти или ищецът
при условията на пълно и главно доказване, следва да установи следните
обстоятелства:
1. наличие на договор за ГО между ищеца и мотоциклет * * с рег. № *
2. възникнало ПТП –
3. Р. Р. Б. да е управлявал мотоциклета по време на ПТП
4. При управлението Р. Р. Б. да е нямал СУМПС
5. Виновен за ПТП да е В. Р. К. и Р. Р. Б., като независими съпричинители
6. Причината (отговорността) на Р. Р. Б. да се равнява на половината от другия
съпричинител В. Р. К.
7. Вреди – средна телесна повреда на С. К. К.
8. Вредите да са причинени, вследствие на процесното ПТП
9. Вредите да са напълно обезщетени от ЗД „Евроинс“ АД – застраховател на л.а.,
управляван от В. Р. К.
10. Половината от вредите да са заплатени от ищеца към застрахователя (ЗД „Евроинс“
АД) на другия виновен водач (В. Р. К.)
При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да
установи, че е платил по задължението си по чл.274, ал.3 КЗ (отм.) и липсата
на вина, на основание чл.45, ал.2 ГПК.
С определението по чл.140 ГПК, съдът е отделил като безспорни
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства:
Не е спорно между страните, с влязло в сила на 21.03.2015 г., Решение от
05.03.2015 г. по НОХД № 17478/2014 г. по описа на СРС, че В. Р. К. роден на 24.03.1959г. в
гр. София, с ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със
средно образование, живущ гр. София, кв. „Горубляне", ул. „У* е признат за ВИНОВЕН в
това, че на 25.08.2013г.. около 18,10 часа в гр. София, на кръстовището на ул. „Самоковско
шосе" и ул. „Борис Р.", при управление на товарен автомобил марка „Н*", модел „Н*" с рег.
№ * с посока на движение от бул. „Околовръстен път" към ул. „Витоша", като независим
съпричинител с водача на мотоциклет марка „*", модел „*" с рег.№ * Р. Р. Б. с ЕГН
********** нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 25, ал.1 от Закона за
движение по пътищата: Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и
да е маневра, като например... да завие наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърша маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, като на кръстовището с ул. „Борис Р." извършил маневра „завой наляво", като не
пропуснал и не дал предимство на движещия се по ул. „Самоковско шосе" с посока на
движение от ул. „Деян Попов" към бул. „Околовръстен път" мотоциклет марка „*", модел „*"
с рег.№ * и реализирал с него пътнотранспортно произшествие, като по непредпазливост
причинил средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 от НК на повече от едно
лице,
а именно на водача на мотоциклета Р. Р. Б. с ЕГН ********** причинил:
изкълчване на лявата раменна /етерно -клавикуларна/ става, като тази травма сама по
себе си е причинила на Б. трайно (за повече от 30 дни от датата на травмата)
затруднение на движението на левия горен крайник - средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК
дълбоки наранявания на двете колена и подбедриците, засягащи и трофичният слой на
4
кожата и нараняване на дясното ходило, вследствие на които наранявания са останали
масивни, постоянни (за цял живот), добре видими белези, които обективно загрозяват
долните десни крайници, реализиращи медико-биологичния признак обезобразяване
на долни крайници -средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2отНК;
рана на ляво коляно, довела до имобилизация на крака за повече от 30 дни, което е
причинило трайно (за повече от 30 дни от датата на травмата) затруднение на
движението на левият долен крайник-средна телесна повреда по смисъла на чл.129
ал.2 от НК;
и на пътника на мотоциклета С. К. К., с ЕГН ********** причинил
открито счупване на капачката на ляво коляно, като това счупване само за себе си е
реализирало критериите на медикобиологичният признак трайно (за повече от 30 дни
от датата на травмата) затруднение на движението на левия долен крайник-средна
телесна по смисъла на чл.129 , ал.2 от НК и
обширни дълбоки рани в дисталната трета на ляво бедро и на ляво коляно, множество
разкъсно-контузии рани по лицето, от които като последица са останали масивни,
постоянни (за цял живот), добре видими белези, които обективно загрозяват долния
ляв крайник и лицето и реализират медико-биологичния признак обезобразяване на
лицето и на долен ляв крайник - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2
от НК - престъпление по чл. 343, ал.З пр.4. б. „А" пр.2 вр. ал.1 вр.чл.342 ал.1 пр.3
от НК, като „
като на същия на основание чл. 378, ал. 4 т. 1 НПК вр. чл.78а НК е ОСВОБОЖДЕН от
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРОНОСТ, като му наложено АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА" в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
Не се спори, че е възникнало ПТП на 25.08.2013г.. около 18,10 часа в гр. София, на
кръстовището на ул. „Самоковско шосе" и ул. „Борис Р.", при управление на товарен
автомобил марка „Н*", модел „Н*" с рег.№ * с посока на движение от бул. „Околовръстен
път" към ул. „Витоша" и движещия се по ул. „Самоковско шосе" с посока на движение от ул.
„Деян Попов" към бул. „Околовръстен път" мотоциклет марка „*", модел „*" с рег.№ *, с
участниците двете МПС и лица В. Р. К., Р. Р. Б., С. К. К..
Не се спори, че застраховател по застраховка ГО на л.а. Н* към момента на ПТП е
бил ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********.
ЗД „Евроинс“ АД е осъден да заплати на С. К. К. сумата от 57 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на настъпило ПТП на
25.08.2013 г., за което е издадена присъдата. Не се спори, че ЗД е осъдено да заплати сумата
от 340.70 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, вследствие на
цитираното ПТП. Общата сума, която ЗД „Евроинс“ АД е осъдено да заплати за
имуществени и неимуществени вреди е в размер на 57 340.07 лева.
Не се спори, че ищецът е бил застраховател по застраховка ГО на мотоциклет * * с
ДР № * към датата на процесното ПТП, каран от Р. Р. Б..
Не се спори, че ищецът е заплатил половината от 57 340.07 лева, а именно 28 670.35
лева на ЗД „Евроинс“ АД, на основание, че водачът на мотоциклета Р. Р. Б. е независим
съпричинител за процесното ПТП, от което ПТП са произлезли вредите на увреденото лице
С. К. К. и дължи половината като застраховател на независим съпричинител към
застрахователя, който е заплатил изцяло сумата на увреденото лице.
Не се спори, че Р. Р. Б. не е заплатил процесната сума на ищеца.
Спорно остава дали е извършен деликт от Р. Р. Б., т.е. процесното ПТП дали е
извършено от него като независим съпричинител заедно с В. Р. К..
Спорно остава каква е пропорционалността на отговорността му спрямо другия
съпричинител.
5
Спорно остава дали Р. Р. Б. е бил без СУМПС към момента на процесното ПТП.
Спорно остава дали С. К. К. му е причинена телесна повреда, вследствие на
процесното ПТП
По авторството на деянието, независимото съпричиняване, вината
на Р. Б.
С присъдата деликвентът В. К. е признат за виновен, че в условията на
независимо съпричиняване с ответника Р. Б. е причинял телесна повреда на
повече от едно лице – Р. Б. и С. К..
Пострадалото лице С. К. е предявил иск срещу застахователя на Р. Б. за
причинените вреди. Застрахователят на С. К. твърди, че е налице независимо
съпричиняване от негова страна, поради което следва да поеме отговорността
за деликта, а отговорността спрямо застрахователя, тъй като е бил СУМПС.
Спрямо * Б. няма влязла в сила присъда.
Съгласно формираната по приложението на чл.300 ГПК постоянна
практика, обективирана в решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г.
на ВКС, ТК, I т.о., решение № 135 от 13.10.2014г. по т.д. № 3945/2013г. на
ВКС, ТК, I т.о., решение № 127 от 29.10.2015г. по т.д. № 1882/2014г. на
ВКС, ТК, II т.о., решение № 22 от 11.04.2017г. по гр.д. № 50310/2016г. на
ВКС, ГК, I г.о. и др. влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския
съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, а поведението на пострадалия не е предмет на
присъдата, освен ако съпричиняването на представлява елемент от състава на
престъплението, като се изхожда от разбирането, че предмет на изследване и
произнасяне по наказателното дело е само поведението на дееца, по
отношение на когото е повдигнато обвинение. Обвързващата сила на
присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата,
и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския
съд, като присъдата е задължителна за гражданския съд само относно
конкретното деяние, обективирано в обвинителния акт по повдигнатото
срещу извършителя обвинение, но не и относно друго, различно от това,
деяние. Обективните граници на задължителната сила на присъдата обхващат
само изчерпателно посочените в разпоредбата на чл.300 ГПК обстоятелства.
Затова въпросът дали е налице противоправно поведение на други лица не се
обхваща от задължителната сила на влязлата в сила присъда. В този смисъл е
и Определение № 87 от 22.07.1969г. по гр. д. № 1270/19669г., I г. о., а ППВС
№ 7/1959г. не дава разрешение на поставения въпрос. В този смисъл е
Определение № 167/29.03.2021 г. по гр. д. № 932/2020 г. на ВКС.
Мотивите на присъдата не се ползват със задължителен характер по
чл.300 ГПК. Субективният елемент на присъдата има елементите по чл.300
ГПК досежно осъденото лице, но не и причинителите на вредата, тъй като не
са елемент от състава на престъплението. Присъдата има елементите по
чл.300 ГПК само относно съставомерните признаци, но не и съучастието.
Нещо повече, както е посочено в Решение от 05.09.2019 г. по дело С-
6
377/18, образувано по преюдициално запитване от Специализирания
наказателен съд в РБ, Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и
на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на
презумпцията за невиновност следва да се тълкува в смисъл, че е допустимо, в
присъда спрямо конкретно лице да се посочи, че деянието е извършено при
съизвършителство (в случая съпричиняване, с оглед субективния елемент) от
други лица, които други лица не са се признали за виновни, срещу които се
води отделно наказателно производство или същото е прекратено и вината им
се установява в отделно производство. При това тълкуване, с оглед
гарантиране на презумпцията за невинност чл.6, ал.2 ЕКПЧ, е допустимо да се
признае противоправното деяние на единия съизвършител, но същото не се
отнася за другите съизвършители (съпричинители), спрямо които на общо
основание следва да се установи обективните и субективните предели на
противоправното деяние, независимо, че в акт на съда е признато, че деянието
е извършено при условията на съучастние (съпричиняване). При това
положение присъдата не се ползва с елементите по чл.300 ГПК спрямо
лицата, което не са признати за виновни.
Ето защо приобщеното по делото присъда не се ползва с
доказателствена сила досежно вината на лицето Р. Б.. Но се ползва относно
механизма на деянието.
По делото са ангажирани гласните доказателствени средства на свид.
К.. От тях се установи, че на процесното място и дата е бил участник в ПТП.
Същият се движил в посока от Околовръстно шосе към кв. Горубляне. Спрял
на пешеходна пътека, за да премине пешеходец и след това да извършва
маневра ляв завой. Свидетелства, че при потегляне за извършване на маневра
ляв завой в предна лява част на неговия автомобил се е врязал мотоциклет * *.
Свидетелства, че след удара са дошли органите на реда, съставили Протокол
за ПТП, както и линейки, за да откарат пострадалите в болница. Установява
мястото на удара – съприкосновението между мотоциклета и т.а., управляват
от свидетеля. Съдът не кредитира показанията на свид. К. само в частта, с
която свидетелства, че в процеса на удара е бил в спряно състояние. Това не
кореспондира с останалите доказателства по делото, с неговите, както и с
приетото заключение на СТЕ. Това е така, защото както свидетелят посочва,
колата му е автоматична и при предприемане на маневра, т.е. при отпускане на
педала за спирачката колата започва ход на движение. Освен това житейски
необосновано е колата да е спряла на пешеходна пътека, при все че няма
пресичащи пешеходци. Освен това, ако същата е била в спряно състояние, то
същото е нямало да навлезе в насрещната лента за движение и да има
съприкосновение с мотоциклета. Ето защо съдът приема, че след като изчакал
пешеходеца, т.а. Н* е започнал маневра ляв завой, при което е навлезнал в
лентата за насрещно движение и именно там е станало ПТП. В останалата част
съдът кредитира показанията на свидетеля като пълно, последователни,
допълващи се и непротиворечащи се на останалите доказателства и средства
по делото (л.235 от делото, л.21-23 от ДП).
7
По делото е разпитан свид. К.. Същият установява факти и
обстоятелства досежно датата и мястото на ПТП, които напълно съвпадат с
твърдяното в исковата молба. Свидетелства, че заедно с Р. Б. тръгнали заедно с
мотор * от кв. Слатина към кв. Горубляне. Свидетелства, че при движението
им се ударили в т.а., който правил маневра обратен завой при двойна
непрекъсната линия и тогава ударът настъпил. Свидетелства, че моторът бил
негов и го дал на Р. Б. и не е проверил дали има книжка. Свидетелства, че
скоростта, с която са се движили е била над 70 km/h. Установява, че моторът
бил управляван от Р. Б.. Свидетелства, че е дал своята каска на Р. Б., а той бил
без каска. Свидетелят установява механизма на движение, че при движение на
мотора с над 70 km/h, при движение в посока към Околовръстен път в кв.
Горубляне като т.а. Н* навлезнал в тяхната лента за движение и е станал
инцидентът. Свидетелства, че са били без жилетки, налакътници, без каска
само той. Съдът непълно кредитира показанията на свидетеля, като
обективни, пълни, логични, последователно. Освен това същите се подкрепят
от останалите по делото доказателства и доказателствени средства (л.310-311
от делото, л.57-58 от ДП).
По делото е разпитан свид. П.. Същата установява факти и
обстоятелства досежно физическото състояние на жертвата С. К., изпитаните
болки и страдания от него и последващо лечение. Ето защо съдът не
кредитира показанията на свидетеля, защото не установява релевантни по
делото факти и обстоятелства (л.311-312 от делото).
По делото е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ) (л. 249-283 от делото). От него се установи, че инцидентът възниква
в зоната на кръстообразно кръстовище на пътя с предимство, а именно „ул.
самоковско шосе“. По ул. „Самоковско шосе“ има непрекъсната осова линия,
която в областта на кръстовище била прекъсната. Видимостта между
мотоциклета и Н* е била 120 метра. Към момента на подаване на ляв
пътепоказател от Н*, мотоциклетът е бил на около 164 метра от мястото на
удара и не е имал видимост към автомобила. Към началото на маневрата от
Н*, разстоянието е било 82 метра и автомобилът е бил във видимата му зона.
Непосредствено преди и началото на маневрата, автомобилът е бил във
видимата зона на мотоциклета. Експертизата установява следния механизъм:
На 25.08.2013 г. около 18:10 часа гр. София, по платното за движение на
ул. „Самоковско шосе“ т.а. Н* с рег. № *, управляват от В. К., приближава
кръстообразно кръстовище. Платното за движение се състои от 2 пътни ленти,
по една лента във всяка посока. Водачът на автомобилът желае да извърши
маневра „завиване наляво“, намалява скоростта до около 18 km/h и
приближава кръстовището, движейки се в лявата пътна лента.
В насрещната пътна лента се движи мотоциклет * * 600 с рег. № * със
скорост от около 134 km/h, управляван от Р. Б.. Зад волана има пътник.
Опасната зона за спиране на мотоциклета е около 180.50 km/h, а при скорост
от 50 km/h – около 30 метра.
8
Водачът на автомобила започва да извършва маневра „завиване наляво“,
когато автомобилът му е на около 10 метра от мястото на удара. От началото
на маневрата до момента на удара времето за движение е около 2.0 s. В
началото на маневрата мотоциклетът е на около 82 m от мястото на удара. От
момента на навлизането на автомобила в пътната лента на мотоциклета до
момента на удара автомобилът изминава около 5.7 m за около 1.1 s. В този
момент мотоциклетът е на около 47 метра от мястото на удара. Мотоциклетът
е на 164 метра преди маневрата на удара от момента на подаване на ляв
пътепоказател от т.а. Н*.
Между двете МПС възниква удар между предната лява част на
автомобила и предното колело на мотоциклета. Мястото на първоначалния
контакт между автомобила и мотоциклета е в зоната на предната броня на
автомобила вляво до самия фар, непосредствено до заобления й ляв край.
Контактната площ е с ширина около 24 cm. Мястото на удара е на около 7.8 m
след мерната линия на ориентира, гледано от посоката на движение на
мотоциклета, и на около 4.5 метра вляво от дясната граница на платното за
движение, респективно на около 2 метра от осовата разделителна линия в
пътната лента на мотоциклета.
След удара мотоциклетът променя траекторията си на движение,
отклонявайки се леко надясно. Отклоняването е причинено от действието на
ударния импулс, който според закона за действието и противодействието е
същият по големи, но с обратна посока за автомобила Н*. Мотоциклетът след
удара извършва сложно пространствено движение с трикомпонентна ротация.
Първата ротация е около централната вертикална ос в посока, обратна на
часовниковата стрелка, гледано отгоре, предвид удара повече с предната лява
странична част на мотоциклета. Тъй като масовият център на механичната
система „мотоциклет-водач-пътник“ е по-високо разположен от приложната
зона на ударната сила, мотоциклетът започва да се преобръща около дясната
си страна, респ. придобива ъглова скорост (ротация) около надлъжната
централна ос по часовниковата стрелка, гледано отзад. Третата ъглова скорост
е около напречната централна ос на мотоциклета с посока на часовниковата
стрелка, гледано отдясно на мотоциклета, респ. с повдигане на задното колело
нагоре. След това пространствено движение мотоциклетът пада на пътната
настилка и се плъзга по нея, оставяйки следа от задиране по асфалтовата
настилка и следа от ГСМ до самото си крайно положение.
Автомобилът Н* след удара под действието на ударния импулс намалява
скоростта си о под действието на момента на ударния импулс спрямо масовия
му център придобива кинетичен момент, респ. придобива ъглова скорост и се
завърта леко в посока, обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре.
Направлението и локализацията на деформациите на автомобила показват, че
ударният импулс преминава от лявата страна на масовия център на
автомобила, създавайки момент спрямо него в указаната посока.
Телата на водача и на пътника на мотоциклета продължават движението
9
си напред с известен полет и леко надясно при различно разстояние на
отхвърляне в зависимост от прякото съпротивление от контакта с
мотоциклета.
Мотоциклетът се установява на около 84 m след положението си в
момента на удара, пътникът – на около 69 m, а мотоциклетът – на около 105
метра, след положението си в момента на удара.
Автомобилът спира, изминавайки след удара около 2.2 метра.
Техническите причини за възникване на ПТП е високата скорост на
мотоциклета от около 134 km/h, значително надвишаваща скоростта от 50
km/h.
Освен това, технически правилно е преди да извърши маневра, водачът
на т.а. Н* да се убеди, че няма да създаде опасност за насрещното движещия
се мотоциклет. Водачът на т.а. е имал техническата възможност да оцени
положението и скоростта на мотоциклета и да преустанови извършването на
маневрата, като пропусне мотоциклета. Водачът на т.а. е имал техническата
възможност да пропусне насрещно движещия се мотоциклет, при извършване
на маневрата, без да настъпи ПТП.
Водачът на мотоциклета е имал техническата възможност да спре преди
мястото на удара е при движение с 66 km/h и по-ниска от нея.
Съдът напълно кредитира заключението на САТЕ като пълно,
обосновано и изготвено от компетентно вещо лице.
При така събраните по делото факти и обстоятелства е безспорна вината
на водача на т.а. Н*. Спори се дали водачът на мотоциклетът има вина, т.е. Р.
Б..
Установи се, че същият е управлявал процесния мотоциклет.
Разстоянието между него и т.а., в момента на възникване на опасността, а
именно подаване на ляв пътепоказател, е било 164 метра, а при скорост на
мотора от 134 km/h, опасната зона е 180.5 метра. При това положение т.а. Н* е
навлезнал в опасната зона на мотоциклета.
Следователно, както установи експертизата, едната от причините е
несъобразената скорост на мотоциклета. Ударът е бил предотвратим, ако се е
движил при скорост от 66 km/h, при все, че разстоянието между тях е било 164
km/h при даване на ляв пътепоказател. Ответникът сам е избрал да шофира в
голяма скорост, при която е увеличил опасната зона, чиито метраж не отговаря
на разстоянието между двете МПС. Фактически разстоянието между двамата
автомобила от момента на възникване на опасността е по-малка от опасната
зона, която съответства на избраната от ответника скорост. Следователно,
ответникът сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП, като е
избрал несъобразена скорост по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП.
Доказана е вината на ответника.
С оглед приетата САТЕ съдът приема, че причината за настъпване на
ПТП както на водача на т.а. Н*, така и на мотоциклетиста.
10
По вида телесна повреда и причинно-следствената връзка
По делото и прието заключението на съдебно-медицинска експертиза
(СМЕ). Съдът напълно кредитира заключението на СМЕ, като обективно,
пълно и изготвено от компетентно вещо лице. От него се установи, че има
вреда на С. К., квалифицирана като средна телесна повреда по смисъла на
чл.129 НК. Установи се, че същата е в причинно-следствена връзка с
поведението на водача на мотоциклета, т.е. процесното ПТП.
Установи се, че причина за вредите е, че С. К. е бил без каска,
налакътници. При все, че водач е бил ответникът същият е следвало да
използва екипировката по чл. 137е ЗДвП.
С оглед изложеното, съдът приема, че е налице съпричиняване и то в
условията на независимо съпричиняване, тъй като всяко едно от поведенията
на водачите е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. С оглед
липсата на последния елемент от фактическия състав на чл.274, ал.2 КЗ (отм.),
съдът не следва да изследва дали отговорността на двамата съпричинители е
50/50 или в друго съотношение с оглед твърдяното нарушение, липсата на
каски, липса на СУМПС и др.
По наличието на СУМПС от Р. Б. към момента на процесното ПТП
Видно от представеното удостоверение, което има характеристиките на
официален свидетелстващ документ и неоспорен от страните, Р. Б. към
25.08.2023 г. Р. Б. не е притежавал валидно СУМПС, категория „А“ (л.245 от
делото). Видно от материалите по ДП, находящи се на л.103 от ДП, на
ответника е съставен АУАН, че на 26.10.2011 г. е шофирал процесния
мотоциклет без СУМПС, на основание чл.150, чл.147, ал.1 ЗДвП. Издаденият
АУАН няма характеристиките на присъда по смисъла на чл.300 ГПК, поради
което съдът не може да приеме, че ответникът е нямал СУМПС към датата на
процесното ПТП. Освен това АУАН не доказва липсата на СУМПС. Дори и
влязло в сила наказателно постановление също не доказва. Освен това
издаденият АУАН за липса на СУМПС е към дата 26.10.2011 г., а не към датата
на процесното ПТП – 25.08.2023 г. Въпреки издаденото СУ на ищеца, същото
е посочено дата 25.08.2013 г., органите на КАТ издават документ за 25.08.2023
г. При това положение за съдът възниква обосновано предположение, че
ответникът се ползва с протекции, които нарушават принципите за интегритет
и Върховенство на закона. Служебно известен факт за съда е, че ответникът е
криминално проявен и има данни за обосновано предположение за връзка с
отвличане на либийски танкер като част от евентуално ОПГ.
Съгласно чл.274, ал.2 КЗ (отм.), правото на регрес срещу прекия
причинител на вредата възниква, когато същият е управлявал МПС без
СУМПС. Формално погледнато не се доказа ответникът да е управлявал без
СУМПС, като същото се установява със справка от МВР дали има издадени
СУМПС към датата на процесното ПТП. Такива доказателства формално
няма. А тежестта за доказване за този отрицателен факт е на ищеца, защото на
него той се позовава в исковата молба и от него черпи права. Следователно
11
ответникът няма задължение да доказва наличието на СУМПС. В този смисъл
е Решение от 13.04.2020 г. по в. гр. д. № 13182/2019 г. по описа на СГС и
Решение № 438/07.04.2023 г. по гр. д. № 2356/2022 г. по описа на САС.
След като не се доказа, че ответникът е управлявал без СУМПС, то
съдът приема, че следва да отхвърли искова изцяло като неоснователен и
недоказан, освен ако в производството по Глава XXI ГПК не се приеме, че е
грешно разпределена доказателствената тежест и не се съберат
доказателствата на ищеца наново в частта за липса на СУМПС.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият се представлява от особен представител,
поради което не претендира и не представя списък по чл.80 ГПК. Ето защо
съдът не му присъжда.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
ЗАД „АРМЕЕЦ", ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София,
Район Средец, ул. „С. К*, представлявано от М* И. - Изпълнителен директор и
К* Изпълнителен директор срещу Р. Р. Б., с ЕГН ********** адрес: София, кв.
Г*, с която е предявен частичен осъдителен иск с правна квалификация
чл.274, ал.2 КЗ (отм.), за сумата от 1200 лева, частичен иск от 28 500.00 лева,
представляващи половината от главницата на обезщетението за
неимуществени вреди на увреденото лице, посочено по-горе, ведно със
законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата
молба (14.07.2023 г.) до датата на окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12