№ 18
гр. Дряново, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на пети април през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Административно
наказателно дело № 20234220200032 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Жалба срещу наказателно постановление (НП) № 002375/ 23.01.2023г. на
директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“
(АПИ), гр. София.
Жалбоподателят Д. Д. М. от гр. *** твърди, че НП е незаконосъобразно,
издадено в противоречие с предвидената в закона форма, при съществено
противоречие на съдопроизводствените правила, с което му било нарушено правото на
защита. От друга страна НП се явявало неоснователно, тъй като не бил извършил
вмененото му административно нарушение от своята обективна и субективна страна по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН.
Твърди, че при съставяне на акта му било обяснено, че има право да заплати
компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 70 лв. при
спазване изискванията на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП. Решавайки да бъдел
добросъвестен и да заплати компенсаторната такса, отишъл в бюро на „Easy pay“. Там
предал самият акт и му посочил номера и датата. Знаейки, че това било най-важното,
както му били казали актосъставителите, останал с впечатление, че бил изпълнил
задължението си. В онзи момент не му било направило впечатление по каква банкова
сметка биват преведени парите. Категорично не бил съзнавал, че бил извършил
нарушение по чл. 6 ЗАНН. Имал ясното съзнание, че бил изпълнил своето задължение,
тъй като бил наясно, че била заплатена компенсаторна такса.
От друга страна твърди, че било нарушено правото му на защита с оглед липсата
1
на коментиране на смегчаващите и отегчаващите обстоятелства. Това следвало и от
приложението на Тълкувателно решение № 1/ 12.12.2007г. на ВКС. Оспорва и
обстоятелството, че НП било издадено на датата, която била посочена. Твърди, че на
23.01.2023г. Г.Т. не бил на работа. Това твърдение аргументира с обстоятелството, че
НП е съставено в последния момент за съставянето му, като в същото време било
изведено с писмо от 25.01.2023г Моли съда да отмени атакуваното НП, като му
присъди направените разноски.
В съдебно заседание се явява лично, като поддържа жалбата си.
Административнонаказващият орган директора на Национално тол управление
при АПИ София, представляван от юрисконсулт К., зае становище да бъде потвърдено
НП като законосъобразно, тъй като нарушението, извършено от жалбоподателя се
доказвало от събраните по делото доказателства.
Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административно наказателното производство е започнало с издаването на акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 002375/ 27.07.2022г.,
съставен от св. В. против жалбоподателя, за това, че на 23.07.2022г. в 16,28 ч.
управлявал извън населено място ППС с рег. № BG-ЕВ3135ВМ, лек автомобил, марка
Опел, модел Астра, с обща допустима максимална маса до 3,5 тона по път 5, км.
118+999, 5: Дряново-551/ 05-6, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата (ЗП), с което е нарушил чл. 139, ал. 6, във вр. чл. 187а, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП). Извършеното нарушение е установено чрез справка в
електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с
идентификатор № 40372. За нарушението е генериран доказателствен запис в
системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП номер 002375/ 23.07.2022г. Актът бил предявен на
нарушителя за запознаване със съдържанието му и подписан без възражения. В акта и
приложената към него разписка е посочена дата на съставяне и получаване на препис
от акта 27.07.2022г. Жалбоподателят бил уведомен, че ще бъде освободен от
наказателна отговорност и НП няма да бъде издадено (няма да му бъде наложена
глоба), ако в 14-дневен срок от получаване на акта бъде заплатена компенсаторна такса
по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 70 лв. при спазване на чл. 189е, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП
по банкова сметка с IBAN BG50 BNBG 9661 3100 1658 01, BIC BNBGBGSF при банка
BNB с титуляр АПИ. В платежното нареждане следвало да се посочи номера на акта за
установяване на административно нарушение.
На основание съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. на
2
основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Като място на извършване на нарушението било
вписано път І-5, км 118+999. Административнонаказващият орган е приел, че
компенсаторна такса по АУАН № 002375/ 27.07.2022г. не е постъпвала по сметка на
АПИ в 14-дневен срок от връчването на акта, което изрично е отбелязано в НП.
От приложената разписка с номер 020016293656710/ 02.08.2022г. е видно, че на
02.08.2022г. Д. Д. М. е превел по сметка на ГДНП МВР сумата 70 лв. Като основание
за превода е посочен номер на документа, по който се плаща „002375“ и дата на
документа „23.07.2022г.“. Видно от приложеното по делото известие за доставяне
жалбоподателят е получил НП лично на 22.02.2023г.
В съдебно заседание на 05.04.2023г. жалбоподателят представи системен бон от
„Български пощи“ ЕАД, видно от който на 27.02.2023г. същият е превел сумата 70 лв.
по сметка на АПИ за НП № 002375/ 23.01.2023г. по АУАН 002375/ 23.07.2022г.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена е от надлежно легитимирано
лице в законоустановения срок. НП е връчено на 22.02.2023 г., а жалбата е депозирана
на 01.03.2023 г. видно от входящия номер на Национално тол управление. По същество
се явява основателна.
Жалбоподателят не оспорва и от събраните по делото доказателства се
установява, че на 23.07.2022г. в 16,28 ч. управляваното от него превозно средство лек
автомобил „Опел“ с рег. № ЕВ 3135ВМ било заснето от контролно устройство с
идентификатор № 40372 да се движи по път I-5, км. 118+999, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото превозно средство не е била заплатена
пътна такса съобразно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП).
При извършената проверка свидетелят В. разяснил на жалбоподателя
възможността да заплати на място компенсаторна такса, от която същият не се
възползвал. Поради това и за установеното нарушение по чл. 139, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 002375/ 23.07.2022г., като в приложената разписка към него изрично
била вписано правото на жалбоподателя да се освободи от
административнонаказателна отговорност по реда на чл. 189е, ал. 6 от ЗДвП, като
заплати компенсаторна такса от 70 лева в 14-дневен срок по изрично посочена банкова
сметка. Актът и разписката били връчени на жалбоподателя лично срещу подпис на
27.07.2022г.
На 02.08.2022 г. жалбоподателя заплатил сумата по банкова сметка, но не на
Агенция „Пътна инфраструктура“, а на ГДНП МВР, което обстоятелство е
обективирано в приложената разписка извлечение. В същата правилно е посочен номер
на акта и дата на издаването му. След издаване на обжалваното НП жалбоподателят
3
заплатил сумата от 70 лв. по сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“, като са
посочени номер и дата на акта и НП.
След като компенсаторната такса не е постъпила по сметка на АПИ, правилно е
издадено обжалваното НП. От представената по делото заповед № РД-11-167/
08.02.2021г. на председателя не управителния съвет на АПИ се установи
компетентността на административно наказващият орган да издаде процесното НП. С
посочената заповед Г.Т. е оправомощен да издава НП за налагане на административни
наказания въз основа на съставени актове за установяване на административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП. При съставянето на АУАН и издаването на
НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 27.07.2022г., а НП -
на 23.01.2023г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Административните
нарушения са ясно и непротиворечиво индивидуализирани със своите обективни и
субективни признаци както в АУАН, така и в НП. В тази връзка, санкционираното лице
не е било затруднено да разбере за какво точно нарушение е наказано и не е накърнено
правото му на защита срещу НП.
По делото са налице обстоятелства, обуславящи определяне на нарушението
като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид и съответно са налице предпоставките за
квалифицирането му като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Безспорно
установеното по делото, че допуснато нарушение е резултат от погрешно/неправилно
посочване на банковата сметка при заплащане на компенсаторната такса от
жалбоподателя. По делото не се спори, че вместо по сметка на АПИ, сумата 70 лв. е
преведена по сметка на МВР. Действително допуснатата грешка е ирелевантна за
съставомерността на деянието по повдигнатото административнонаказателно
обвинение и съответно за отговорността на собственика на МПС. Вмененото на
санкционираното лице нарушение е формално по своя характер, но това не съставлява
пречка преценката за маловажност да се извършва при отчитане наличието или липсата
на вредоносни последици, макар и несъставомерни такива. Степента на обществена
опасност на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на
конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение на нарушителя. В
случая релевантни при преценката за интензитета на обществената опасност на
конкретното нарушение са обстоятелствата, че неправилното посочване на банковата
сметка от жалбоподателя не е довело до ощетяване на фиска, тъй като след
установяване на допуснатата грешка същият е внесъл сумата по сметка на АПИ, за
което са представени доказателства по делото. Тези обстоятелства представляват
смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Освобождаването от административно наказателна
4
отговорност по чл. 28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по чл. 12
от ЗАНН.
В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. по тълкувателно дело № 1/ 2005г. на НК, ВКС, неприлагането от
административнонаказващия орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на
предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издадения
санкционен акт и обуславя неговата отмяна. Като окончателен се налага извод, че
обжалваното НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.
Разноски не са претендирани от жалбоподателя и не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 002375/ 23.01.2023 година на директора
на Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София, с
което на Д. Д. М., ЕГН **********, гр. ***, бул. *** на основание чл. 179, ал. 3, вр.
чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева за нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, както и е постановено да заплати 10 лв.
такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните
пред Административен съд - ***.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
5