№ 358
гр. Бургас, 01.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Частно наказателно
дело № 20222120200643 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на Ш.А., роден на 20.01.1960 г., гражданин на Република
Турция, чрез пълномощника си адв. К. Т. от БАК /л. 27 от т. 1 от ДП/, срещу постановление
на РП - Бургас от 29.10.2021 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 24,
ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП 54/2018 г. по
описа на ОслО при ОП - Бургас, пор. № 4164/2016 г. по описа на БРП, водено за
престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Жалбоподателят посочва, че не е съгласен с постановлението на БРП за прекратяване
на наказателното производство. Излагат се съображения, че са налице противоречия в
мотивите на прокурора доколкото веднъж приема, че изтеглената сума е в размер на 27 000
лв., т.е. тя е значителна, а след това приема, че деянието е от частен характер по чл. чл. 217,
ал. 1 и 2 от НК. Неправилни били изводите на прокурора и относно престъпленията
присвояване и измама. Липсвали разходооправдателни документи за съответните парични
средства, както и съгласие от страна на св. А. за разходването на средствата. Възразява се
срещу изводите на прокурара за липса на престъпление от общ характер. Иска се от съда да
отмени атакуваното постановление, като върне делото на БРП.
Съдът намира, че така подадената жалба от лицето Ш.А., чрез пълномощника адв. К.
Т. от БАК, е процесуално допустима. Същата изхожда от легитимирано лице - соченото в
постановлението за образуване на ДП като пострадало лице от престъплението, насочена е
срещу акт подлежащ на съдебен контрол, и е подадена в преклузивния седемдневен срок.
Разгледана по същество съдът я намира и за основателна.
Досъдебното производство е било образувано на 02.12.2016 г. по реда на чл. 212, ал.
1 от НПК и е водено за извършено престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за
това, че в неустановен период през 2014 г., като пълномощник на Ш.А., гражданин на
Република Турция, съзнателно действал против законните интереси на последния, от което
последвали значителни щети за имуществото на представлявания.
С постановление от 20.02.2020 г. досъдебното производство е било спряно на
основание чл. 244, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК, до подаване на тъжба
пред РС - Бургас за престъпление от частен характер по чл. 217, ал. 1 или ал. 2 от НК, или до
възникване на визираното в чл. 24, ал. 6, вр. ал. 4, ал. 1 от НПК основание за прекратяване
при липса на подадена такава за горепосоченото деяние. Срещу постановлението за спиране
1
е подадена жалба от Ш.А., чрез пълномощника адв. К. Т. от БАК, която е оставена без
разглеждане от РС - Бургас, поради просрочването й. Срещу определението на съда е
подадена жалба, която е оставена без разглеждане от Окръжен съд - Бургас.
На 22.02.2021 г. РП-Бургас е направила запитване до РС-Бургас дали има образувано
дело от частен характер с тъжител Ш.А.. След получен отрицателен отговор, с
постановление от 25.03.2021 г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното
производство, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 от НПК.
Постановлението за прекратяване е било обжалвано от Ш.А., като с определение от
09.04.2021 г., постановено по НЧД № 1872/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас, същото
е отменено, а делото върнато на РП-Бургас. Определението е потвърдено от Окръжен съд -
Бургас с определение от 13.07.2021 г., постановено по ВНЧД № 449/2021 г.
С постановление от 29.10.2021 г. прокурорът отново е прекратил наказателното
производство, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 от НПК.
Срещу постановлението отново е подадена жалба от Ш.А., чрез адв. К. Т. от БАК, с искане
за неговата отмяна. С определение от 03.12.2021 г., постановено по НЧД № 5156/2021 г., РС-
Бургас е потвърдил постановлението за прекратяване на делото. По повод на подадена
жалба от пострадалото лице, с определение от 08.02.2022 г. Окръжен съд - Бургас е отменил
определението на РС-Бургас и е върнал делото за ново разглеждане.
С атакуваното постановление на РП-Бургас от 29.10.2021 г. наблюдаващият прокурор
e приел, че разследването е проведено пълно, всестранно и обективно, както и че не са
налице данни за извършено каквото и да е престъпление от общ характер. Наред с това
прокурорът е приел, че след като делото е било спряно по реда на чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК и
в шестмесечния срок не е постъпила тъжба от пострадалия в съда, то и са налице
предпоставките за прекратяване на производството на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК,
вр. чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 от НПК.
За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са
обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за
спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват
преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и
пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато
разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да
отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да
му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да
бъдат проведени.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, намира, че
към настоящия момент изводите на прокурора за липсата на престъпление от общ характер
са неправилни.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
Както е посочил и прокурорът, действително по делото, към настоящия момент, се
установява, че в периода 2013 г. - 2014 г. свидетелят Ш.А., гражданин на Република Турция,
се е запознал в България със св. Р. Ш. и св. И.а.. Свидетелят А. споделил със св. ш., че иска
да си закупи имот в гр. Несебър. Свидетелят ш. разяснил на св. А., че цените в района на гр.
Несебър са около 60 000 - 70 000 евро и че за да си купи недвижим имот в България трябва
да си регистрира търговско дружество, тъй като е чужденец и не може да придобива имот
като физическо лице, както и че трябва да внесе пари в банката. За тази цел на 20.03.2014 г.
св. А. регистрирал в България търговско дружество „Йешим груп“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Сердика 2б, ет. 3, офис 1, с капитал от
5000 лв. /л. 4 от т. 2 от ДП/, като сумата била преведена по открита на 27.03.2014 г. и закрита
на 04.07.2014 г. разплащателна левова сметка в банка ДСК. Свидетелят А., като управител
на „Йешим Груп“ ЕООД, упълномощил св. ш. /л. 24-28 от т. 2 от ДП/ да представлява
2
дружеството пълно и неограничено, където е необходимо пред всички физически и
юридически лица в страната и в чужбина и да извършва всички правни и фактически
действия от името и за сметка на дружеството при спазване условията на действащото
законодателство. На 13.05.2014 г. по сметката на дружеството пълномощникът на св. А. - св.
ш., внесъл сумата от 9000 лева, а на 15.05.2014 г. сумата от още 7000 лева. От показанията
на св. ш. и св. А. се установява, че тези пари са изпращани от последния, от Турция, за да се
внясят по сметката на дружеството. По тази сметка постъпила и сумата от 6000 лева от
фирма „Боас Груп“, със сочен управител Мурат Гьозен, като средствата отново били
осигурени и предадени от свидетелят Ш.А.. За периода от откриването на 27.03.2014 г. до
закриването на 04.07.2014 г. /л. 23 от т. 2 от ДП/ по сметката в банка ДСК на „Йешим груп“
ЕООД била постъпила сумата от 27 600 лв. и същата сума била изтеглена лично от св. ш., в
качеството му на пълномощник на управителя на дружеството, като на 04.07.2014 г. закрил
дружествената сметка /л. 16-17 от т. 2 от ДП/. Освен изтеглените парични средства
дружеството нямало друго имущество /активи/, както и нямало отчети за извършени разходи
и годишни данъчни декларации /л. 157 от т. 3 от ДП/. С изтеглените средства от сметката на
дружеството упълномощеното лице - св. Р. Ш., се разпоредило в своя и в ползва на трети
лица, без да предостави отчет за това.
По ДП са събрани писмени доказателства и са разпитани множество свидетели.
По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
На първо място, от доказателствата по делото се установява, че след датата на
регистриране на дружеството „Йешим груп“ ЕООД - 20.03.2014 г., по неговата банкова
сметка са били преведени общо 27 600 лв., парични средства, които в случая са собственост
/имущество, движими вещи - родово определени и заместими/ на самото търговско
дружество и предоставени на негово разпореждане. В това отношение, за конкретния
случай, са ирелевантни правните основания за внасянето на сумите по сметката на
дружеството, произхода на средствата, техния собственик, включително и кой физически ги
е внасял или по чие нареждане е станало това. След постъпването им по сметката на
юридическото лице, право да се разпореждат с тях са имали управителният орган на
дружеството и упълномощеното от него лице. В този смисъл се явяват неправилни
възприетите в постановлението изводи, че неправомерното разходване на средствата от
сметката на дружеството не нанасяли щети на същото. Напротив, налице е имуществена
щета за юридическото лице под формата на претърпени загуби за предприятието и тя е в
размер на неправомерно разходената сума от 27 600 лв., чиито размер в случая покрива в
пъти критерия за значителни имуществени вреди (съгласно съдебната практика - Решение №
199/20.06.2011 г. по н.д. № 1115/2011 г. на ВКС, II н.о, Решение № 312/27.06.2008 г. по н. д.
№ 273/2008 г., на ВКС, ІІІ н. о. и др., паричната равностойност следва да е над 14
минимални работни заплати към момента на деянието, а в случая за 2014 г. минимална
работна заплата за страната е била 340 лева).
На следващо място следва да се посочи, че в постановлението за прекратяване на
наказателното производство прокурорът не е направил подробен анализ на съществуващите
противоречия в показанията на основните свидетели по делото. На първо място, съществува
сериозно противоречие в показанията на свидетелите Шекрю А. и Р. Ш., както и между
показанията на св. Шекрю А. и св. И.а., относно редица обстоятелства, които имат значение
и могат да спомогнат ръководно-решаващият орган да направи преценка за субективната
страна на извършеното, така и да направи правилна преценка кои доказателствени
източници да приеме и кои да отхвърли. Тези противоречия се отнасят за следните
обстоятелства - искал ли св. А. да бъде закупена земеделска земя в България, ако да - с какви
средства да бъде закупена, на чие име да бъде закупена земята; имал ли е реално намерение
да развива бизнес в България, вкл. да закупи училище в с. Карагеоргиево, общ. Айтос, за
създаването на завод за бутилиране - по тези факти не е разпитван кмета на гр. Айтос,
3
доколкото се твърди, че е имало среща с него; за какво е била регистрирана фирмата му в
България, само за покупка на къща или и за извършването на реална търговска дейност;
знаел ли е, че са купувани земеделски земи със средства на дружеството, виждал ли е
имотите преди и след покупката им, знаел ли е за купуването на мрежа и полагането на
ограда, че имотите се орат, за покупката на колове и лозови насаждения; знаел ли е, че св. и
е бил в Германия за покупка на фиданки; искал ли е земите да се прехвърлят на името на св.
и; св. ш. теглил ли е пари от сметката на дружеството и след това връщал ли ги е по автобус
на св. А.; имало ли е уговорка да се плащат разноските по наема с пари на фирмата, както и
разноските за ток, вода, секретарка; купуванили са фиданки за орехи; имало ли е уговорка
земите да се прехвърлят на св. Шенер Хасан.
Съществуващите противоречия в твърденията на св. Р. Ш. и св. И.а. също не са
коментирани - св. И.а. действително купувал ли е фиданки от Германия, или св. Р. Ш. да е
купувал и слагал ограда, купувал ли е трактор, наемал ли е работници, извършванили са
оран и сеитба на земеделските земи, кой и с какви средства е плащал наема, тока и вода в
офиса в гр. Бургас. Защо имотите са прехвърлени на св. п.п, след това на св. И.а., а след това
на „Севи“ 07 ЕООД и накрая на св. ш.х.. Последният посочва /л. 49 – гръб от т. 1 от ДП/, че е
закупил земите и по-късно ги е продал, но на място е нямало колове, мрежа и фиданки. Не е
обсъдена и възможността твърденията на св. Р. Ш. и св. И.а. да са защитна тяхна теза.
От материалите по делото се установява, че св. Р. Ш. признава /л. 38, л. 40/, че земите
са купени на името на съпругата му и то с пари на дружеството - 12000 лв., след което са
били закупени още два парцела на името на св. И.а., отново с фирмени пари - 12000 лв., или
общо 24 000 лв. Това се потвърждава и от показанията на св. И.а.. Свидетелят Р. Ш. твърди,
че са закупувани и колчета, мрежи, фиданки и трактор, с парите е плащал и на работници,
както и разходи за 4 декара. По делото обаче не е даден житейският отговор защо имотите
не са били закупени на името на дружеството, а на трети лица (след учредяване на фирмата -
20.03.2014 г., имотите са закупени на името на трети лица – първият имот е закупен на
09.04.2014 г. (л. 106 от т. 3 от ДП), както и защо след като е изтеглил всички пари е закрил
сметката на фирмата. Не са обсъдени показанията му, че е връщал пари на вносителя им с
автобус. Липсва критичен анализ и на твърденията на свидетеля Р. Ш., че имотите са
купувани за по 12 000 лв. /л. 38 - гръб от т. 1 от ДП/, а в нотариалните актове е посочена
друга цена - 80 лв. за имот № 522 /л. 109 - гръб от т. 3 от ДП/, респ. за другите имоти цената
е била около по 100 лв. /за имоти № 518 и № 517 - л. 113 - гръб от т. 3 от ДП/, както и за
обстоятеството, че в рамките на само една година имотите са препродадени няколко пъти и
то на близки/свързани/ лица /л. 106 - 114 от т. 3 от ДП/.
Не е обсъдено и противоречието в показанията на св. п.п, която заявява, че целта е
била имотите да се прехвърлят на фирмата /л. 38 от т. 1 от ДП/, а в показанията си на л. 46 от
т. 4 от ДП св. ш. заявява, че е трябвало да бъдат закупени на името на съпругата му, на и и
на жена му.
Посочените по-горе обстоятелства пораждат редица въпроси, на които в кориците на
делото не е намерен отговор, преди да се прекрати с окончателен акт наказателното
производство.
На следващо място следва да се посочи, че в случая св. ш. е изтеглил парите от
сметката на дружеството, като по делото няма данни същият да е разходвал тези средства в
полза и в интерес на дружеството „Йешим груп“. По силата на предоставеното му
пълномощно св. ш. е имал достъп и възможност да се разпорежда със средствата и се е
възползвал от тази възможност, като в крайна сметка дружеството е останало без парични
средства и имущество. С оглед на изложената по-горе фактическа обстановка съдът намира,
че към настоящия момент са неправилни изводите на наблюдаващия прокурор, с които е
отхвърлена възможността за осъществен състав на престъпление по чл. 206 от НК. Съгласно
Решение № 462/12.12.2014 г. по н.д. № 1459/2014 г., на ВКС, I н.о., „Обсебване“ е налице,
4
когато определено физическо лице, получи на някакво правно основание чуждо имущество
да го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в
свой личен или чужд интерес. „Да владее или пази” означава, че парите, в конкретния
случай, са предоставени на дееца на някакво правно основание – било по силата на договор,
устно разпореждане или фактическо предаване. Що се отнася до собствеността на
парите, за да е налице престъпно обсебване, същественото е деецът да не е техен
собственик или поне да не е единствен такъв (виж Решения № 372 от 1.10.2008 г. по нд.№
364/08 г. и № 546 от 13.01.2010 г. по нд № 595/09 г., и двете по описа на ВКС, І-во н.о.).
Присвояването на чуждите пари, предполага недвусмислено манифестиране на промяна на
отношението към тях като към свои, което се обективира не само когато деецът не
отчете получени суми, защото ги е разходвал, но и когато откаже да ги върне“.
Обстоятелството, че едно лице има право да се разпорежда с чуждо имущество (има правно
основание за това по силата например на договор или пълномощно), съвсем не означава, че
същият има право да се разпорежда неправомерно в свои или на трето лице интерес, и по
този начин да ощетява имуществото му. Правилно е отбелязал и в своето определение от
09.04.2021 г. Районен съд - Бургас по дело № 1872/2021 г., че „Действително правомерното
изтегляне на паричните суми от пълномощника не е равнозначно на настъпили значителни
щети на повереното дружествено имущество, но последвалото разпореждане с тези суми
евентуално - в ущърб на дружеството или с цел своенето им - категорично може да се
възприеме като щети за търговеца“. В случая липсва каквато и да отчетност на
разходваните средства и с действията на разпореждане с тях в своя полза и на трети лица
пълномощникът е демонстрирал своето категорично и безвъзвратно намерение
(„манифестирал промяна на отношението си към това имущество като към свое“ -
Решение № 198/17.06.2021 г. по н.д. № 860/2020 г. на ВКС, III н.о.). Паричните средства не
са използвани в интерес на дружеството и по предназначение (в случая за закупуване на
недвижим имот за сметка и на името на дружеството), поради което и се е стигнало до
причиняването на значителни щети, което от своя страна винаги се явява против законните
интереси на дружеството.
На последно място и като допълнение на изложеното по-горе съдът намира да
отбележи, че в постановлението на прокурора се съдържа и противоречива позиция относно
състава на престъплението злоупотреба с доверие по чл. 217 от НК. Основателни са
възраженията на жалбоподателя, че е налице противоречие в позицията на прокурора за
липсата на състав на престъпление по чл. 217, ал. 4 от НК. В постановлението действително
е прието, че св. ш. е изтеглил всички средства от сметката на дружеството и чиито размер се
явява значителен, и който навежда на осъществен състав по чл. 217, ал 4 от НК, а в същото
време прокурорът приема, че е осъществен съставът на чл. 217, ал. 1 и 2 от НК, по
отношение на който разследването е само тъжба на пострадалия (дела от частен характер).
Такива противостоящи си позиции в постановлението е недопустимо да се съдържат.
Ръководно-решаващият орган следва да направи подробен анализ на всички
доказателствата, като следва да изгради вътрешното си убеждение на всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, като изключи и най-малкото съмнение в
дадено твърдение и версия. За установяване наличие на прекратително основание по чл.
243, ал. 1 от НПК безусловно е наложително да са извършени всички допустими от закона и
необходими в процесния случай процесуално - следствени действия за разкриване на
обективната истина по делото (вкл. и чрез провеждането на очни ставки, повторен разпит на
свидетелите за относимите обстоятелства, справки за движението по сметките на
свидетелите за процесния период, ако е необходимо и съдебно - счетоводна експертиза) и
след като се съобрази фактическата обстановка следва да се направи преценка дали изобщо е
налице някой от съставите по НК срещу виновно лице.
Поради изложеното, съдът не споделя крайния извод на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, доколкото не се основава на събраните доказателства, което
5
дава основание на БРС да отмени постановлението за прекратяване и върне делото на
прокурора за продължаване на разследването и нова оценка на събраните доказателства по
реда на чл. 242 и сл. от НПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановлението на Районна прокуратура - Бургас от 29.10.2021 г., с
което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 от НПК, е
прекратено наказателното производство по ДП 54/2018 г. по описа на ОкрСлОтдел при ОП -
Бургас, пор. № 4164/2016 г. по описа на БРП, водено за престъпление по чл. 217, ал. 4, вр.
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
ВРЪЩА делото на БРП в съответствие с мотивите на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано или протестирано в седемдневен срок
от съобщаването му пред Окръжен съд - Бургас.
ПРЕПИС от определението да се връчи на БРП и на Ш.А. чрез адв. К. Т. от БАК на
известните по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6