№ 462
гр. Благоевград, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500547 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано въз основа на подадени две
въззивни жалби от ответниците в производството.
Въззивна жалба е подадена от ответника Г.И. роден на гр.Б, ул. Г действащ чрез адв. П.С.,
АК Благоевград, в качеството на особен представител срещу Решение №
501279/15.03.2021г., постановено по гражданско дело № 342/2016г. по описа на РС Р, в
частта с която уважени предявените от ищеца срещу този ответник искове. В жалбата се
съдържат оплаквания, че постановеното решение е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон. Излага се, че предявения иск е неоснователен както по
основание, така и по размер. В тази връзка се поддържа, че съобразно твърденията в
исковата молба на редовно проведеното на 14.07.2011г. Общо събрание на собствениците на
обекти в жилищна сграда, етажна собственост е било взето решение таксата за разходи за
управление и поддръжка на общите части на сградата да бъде в размер на 10 евро без ДДС
на кв.м. включително с идеалните части на година за всеки един от апартаментите, с
изключение на апартаменти А -, които да заплащат евро на кв.м. включително с идеални
части без употребата на спа и с изключение на апартамент -, които да бъдат освободени от
такса поддръжка на общи части в двугодишен срок с влязло в сила съдебно решение. Излага
се, че впоследствие на проведено на 22.05.2014 година Общо събрание на собствениците на
обекти в жилищна сграда - етажна собственост е било взето решение, с което бил променен
размерът на таксата за разходите за управление и поддръжка на общите части в
горепосочената сграда, но въпросното решение било обжалвано пред РС-Р. В резултат на
това било образувано гр.д. № 582/2014 година по описа на РС-Р, по което било постановено
Определение № 2598/24.06.2014 година, с което е наложена: обезпечителна мярка „Спиране
на изпълнението на всички решения, взети с протоколи от Общо събрание на Етажните
собственици на жилищна сграда с търговско наименование "А.Л." в режим на етажна
собственост, построена в поземлен имот с идентификатор № 02676.246.8.1. по
кадастралната карта на град Банско като същото определение е влязло в сила, тъй като след
1
обжалването му пред Окръжен съд Благоевград е било потвърдено. Посочено е в жалбата, че
е налице преюдициалност между съдебната проверка на взетите решения на проведеното на
22.05.2014г. Общо събрание на собствениците на обекти в жилищна сграда - етажна
собственост, предмет на гр. дело №582/14г. на PC Разлог и настоящото производство. Сочи
се, че с исковата молба е приложено Определение по гр. дело 582/14г. на PC Разлог,
налагащо обезпечение на предявен иск от "А.л. ООД, чрез неговия управител - Г.И. и други
собственици на обекти разположени в жилищна сграда с търговско наименование "А.Л." с
идентификатор 02676.146.8, с адрес: ггр.Б, ул.Г № против Е.С на същата жилищна сграда, за
отмяна на решенията на проведеното на 22.05.2014г. Общо събрание на собствениците на
обекти в жилищна сграда - етажна собственост. Излага се, че съдът е определил
обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението на всички решения на проведеното на
22.05.2014г. Общо събрание на собствениците на обекти в жилищна сграда - етажна
собственост. В тази връзка се излага, че се поставя под съмнение компетентността на
избрания Управителен съвет и следователно активната легитимация на ищците. На
следващо място се поддържа, че на проведеното на 22.05.2014г. Общо събрание на
собствениците на обекти в жилищна сграда - етажна собственост, са разисквани въпроси,
относно размера на дължимите такси за разходите на управление и поддръжка на общите
части на сградата, следователно решаването й обуславя и редовността на вземането срещу
ответника. Посочва се, че спирането на изпълнението на тези решения, има за последица
липса на основание на претенцията на ищците, към момента на предявяване на исковата
молба. Излага се, че тази колизия е забелязана от ищците, които са обосновали вземането си
срещу ответника и други собственици на обекти, на решенията на проведеното на
14.07.2011г. Общо събрание на собствениците на обекти в жилищна сграда - етажна
собственост, за което е приложен протокол от Общото събрание, който не съдържа изрично
взето решение относно размера на дължимите такси за разходите на управление и
поддръжка на общите части на сградата. Заявено е, че от приложените по делото
доказателства не се установява дали това решение е влязло в сила и дали взетите решения са
в съответствие с предварително обявения дневен ред и т. н. В случая след като ищеца
основава вземането си на решението от 2011 г. той следва да установи неговата редовност.
Поддържа се, че представения протокол от проведеното на 20.02.2015г. Общо събрание на
собствениците на обекти в жилищна сграда - етажна собственост, не може да задължи
ответника към минал момент. Навежда се довод, че претенцията за плащане на дължимите
такси за разходите на управление и поддръжка на общите части на сградата от ответника за
периода 20.05.2015г. до 31.12.2015г. е неоснователна, тъй като по делото не е представена
Таблица за ценообразуване и площообразуване на сградата. Същата е необходима за
проверка на размера на претенцията на ищците. Представените с исковата молба нотариални
актове за собственост и фактури за дължими суми не са годни доказателства да
удостоверяват правата на ответника. Поддържа се, че се оспорва допустимостта на
претенцията на ищците и въз основа на обстоятелството, че същата не е предявена на
ответника. Действително представена е Нотариална покана, съдържаща претенцията на
ищците до Г.И, с удостоверено връчване на същия, но сравнявайки подписа му в
удостоверението и подписа му в исковата молба по гр. дело 582/14г. на PC Разлог, са налице
различия, поради което се оспорва редовността на връчването на поканата. Посочва се, че в
атакуваното решение съдът е приел предявения иск за допустим, като според съда, от
приложения протокол от проведеното ОС на ЕС от 19.12.14г. се установява, че след
постановяване на отмененото решение от РРС е взето ново решение , при което ищците са
избрани за членове на УС на ЕС, излага се, че това не отговаря на отразеното в протокола. В
тази насока се заявява, че осъждането на ответника да заплати претендираните от ищците
суми е неоснователно.
Прави се искане решението на първата инстанция да бъде отменено и предявените искове
да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ в комплекс "А.Л." с кадастрален идентификатор 02676.146.8.1, с
административен адрес гр.Б, ул. Г.№, представлявано от П. ЦВ. П., с ЕГН **********, в
качеството си на Председател на Управителния съвет на Е.С, чрез адв. Е.Я., АК Б., гр.Р, ул.
Б.Р №. По същество се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Поддържа се становище, че атакуваното решение е постановено в съответствие с
2
материалния закон. В тази връзка се посочва, че съдът правилно е заключил, че от събраните
по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че ответника Исатс е
бил собственик на самостоятелни обекти, за които дължи заплащане на такса за поддръжка
и управление, както и вноска за фонд Р и о. Във връзка с направените оплаквания във
въззивната жалба, се излага, че на първо място неоснователно е възражението за съмнение в
компетентността на ищеца, в т.число управителния съвет и следователно активната
легитимация на ищците. Заявява се, че правилно първоинстанционния съд е посочил, че са
налице доказателства, че към момента на предявяване на иска именно съставът на този
управителен съвет притежава правото легитимно да представлява ЕС "А.Л.Б и да защитава
нейните права и законни интереси. Посочва се, че съгласно чл. 23, ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС, по
искове предявени от или срещу собствениците в ЕС, във връзка с изпълнение на решение на
общото събрание по управлението на общите части, управителят е законен представител на
собствениците в ЕС. В действителност с постановеното решение по гр. дело № 582/2014
година, са отменени всички решения, взети от ОС на ЕС по протокол от 22.05.2014 година, в
т.ч. и решението, с което е избран УС, като управителен орган на ЕС. Видно обаче от
приложения протокол от проведено ОС на ЕС от 19.12.2014 година е, че след постановяване
на отмененото от PC Разлог решение, е взето ново решение по т. 1.1 от дневния ред, с което
лицата подали исковата молба от името на ЕС са избрани като членове на УС на ЕС. На
проведено заседание на УС на ЕС от 19.12.2014 година е избран за Председател на УС П.П.
приподписал исковата молба. Той е посочен като Председател на УС при регистрацията на
ЕС по подадено уведомление по чл.46б от ЗУЕС и издаденото в тази връзка удостоверение
от о Б. На следващо място се посочва, по делото е представен протокол от Общо събрание
на собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда, проведено на 17.07.2011
година, от който е видно, че за членове на управителния съвет са били избрани именно
лицата, които са предявили исковата молба, в качеството им на членове на управителен
орган на Е.С, натоварени със задължението да отстояват правата на Е.С и по съдебен ред.
Именно тези лица, избрани от Общото събрание са представлявали Е.С при предявяване на
исковата молба. Исковата молба е предявена от Е.С, в качеството й на юридическо лице,
чрез нейния управителен орган. В удостоверение от о Б за подадено Уведомление по чл. 466
от ЗУЕС изх. № 33-02-5285-[2]/ 23.06.2014 година, за председател на управителния съвет е
посочен П.П., който е едно от лицата, подписало исковата молба и депозирало иска на Е.С.
В тази връзка се твърди, че направеното във въззивната жалба възражение за липса на
активна процесуална легитимация на лицата, депозирали исковата молба, е неоснователно.
В отговора се поддържа, че в протокола от общо събрание, проведено на 20.02.2015 година,
като председател на управителния съвет на общото събрание е бил посочен П.П., като
членовете на същото не са били променяни от 2011 година. Този протокол и посочените в
него решения не са били атакувани от ответниците, като по този начин се установява
знанието, че П.П. е управител на Е.С и посочените в исковата молба лица са били членове на
управителния съвет към момента на депозиране на същата. Излага се, че са неоснователни
възраженията, че постановеното спиране на изпълнението на решенията на проведеното
общо събрание на 22.05.2014 година имат отношение на преюдициалност по настоящия
спор. Посочва се, че постановеното спиране по гр. дело № 582/2014 година на PC Разлог и
последващото постановяване на решението по него, са ирелевантни за основателността на
предявения иск. В случая претенцията на ЕС се основава на предходно взето решение, а
именно от 14.07.2011 година /приложено по делото/ и на последващото такова от 20.02.2015
година, които са влезли в законна сила и по които етажните собственици дължат
изпълнение. Заявено е, че по делото не са събрани доказателства, от които да се направи
извод за отмяната на тези решения, поради което и същите са стабилизирани и подлежат на
изпълнение. По тези съображения е заявено, че е неоснователно възражението на особения
представител на Г.И за недължимост на таксите за управление и поддръжка и вноските за
ФРО. Поддържа се довод, че от представения по делото протокол от общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с
търговско наименование "А.Л." проведено на 14.07.2011 година се установява, че е било
взето решение собствениците да заплащат такса поддръжка и управление на общите части в
размер на 10 евро на квадратен метър, като в изчисляването на таксата следва да се включат
и прилежащите квадратни метри от общите части на сградата към всеки един самостоятелен
обект. Това е и първото решение на общото събрание, в което се определя, че такава такса
3
ще се събира, в какъв размер, на колко вноски и за какъв период. В тази връзка
неоснователни са направените във въззивната жалба възражения за неоснователност на иска
и недоказаност на размера на същия поради това, че решенията на Общото събрание на
собствениците, проведено на 22.05.2014 година са били обжалвани и към момента на
образуване на производството решенията не е следвало да се изпълняват, както и поради
това, че същите в последствие са били отменени с решение на РС-Р и Окръжен съд -
Благоевград. Сочи се, че независимо от отмяната на тези решения, то предходните решения
на Общото събрание, в качеството му на орган на управление на Е.С, а именно тези от
14.07.2011 година следва да бъдат изпълнявани. След като решенията за промяна на размера
на дължащата се такса за поддръжка и управление не са били отмени, то са продължили да
действат взетите решения на проведеното на 14.07.2011 година Общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда. Заявено е, че са неоснователни
и възраженията във въззивната жалба, че за доказване на исковата претенция е необходимо
представянето на площообразуваща таблица. В тази връзка са представени писмени
доказателства, както и е прието заключение на вещо лице, което не е оспорено от особения
представител. Изложено е становище, че е неоснователно и ненавременно направено от
страна на особения представител оспорване на подписа на удостоверението за получаване
на нотариалната покана от Г.И. Простото сравнение между два подписа не представлява
доказателство в процеса. В тази връзка особения представител е пропуснал своевременно
още с отговора на исковата молба да направи съответното оспорване, както и да направи
съответните доказателствени искания пред съда в тази връзка. В отговора на въззивната
жалба се излага, че атакуваното решение е постановено в съответствие с процесуалните
правила, като в тази връзка се твърди, че по делото не са допуснати нарушения на
процесуалните правила. Съдът е анализирал целият доказателствен материал по отделно и в
съвкупност, като е дал отговор на всички възражения на страните, направени в отговорите
на исковата молба и в хода на процеса. Постановеното решение е мотивирано и непълно
обосновано, като първостепенния съд правилно е определил фактическата обстановка, като
въз основа на нея е достигнал и до правилни правни изводи като е уважил предявения срещу
ответника иск.
Предвид изложеното се иска да бъде потвърдено постановеното решение от РС Р.
Претендира се присъждане на всички сторени пред въззивната инстанция разноски.
Въззивна жалба е подадена и от ответниците Н. ХР. М., М. Д. СЛ., М. Т. ЯНЧ., С. К. Т., с
адрес за прИ.аване на всички гр.П. ул. П. №, действащи чрез пълномощника си адв. Т.Х. Ч.-
В. против решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е осъден всеки от
жалбоподателите да заплати на ищците претендираните суми. Излага се в жалбата, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, като е постановено при
неправилно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
На първо място се излага, че първоинстанционния съд не се е съобразил с наведените в
исковата молба процесуални нарушения допуснати при провеждане на общото събрание,
като е обсъдил събраните по делото доказателства едностранно. Излага се, че не са взети
предвид наведените в отговора на исковата молба оспорвания, както и приложеното съдебно
решение, доказващо основателността на същите. Сочи се, че решенията от проведеното
общо събрание на Е.С на 22.05.2014г., с което е променен размера на таксите за разходи за
управление поддръжка на общите части е обжалвано, като е спряно изпълнението на
същите, което води до липса на законово основание на представителите на Е.С за завеждане
на исковата претенция. Отделно от горното се твърди, че РС Р неправилно е счел, че отговор
на исковата молба от жалбоподателите не е подаден, като не е взел предвид направените с
него оспорвания на претенциите на ищците. Поддържа се, че са неправилни изводите на
съда, че съгласно решение по т.3 от дневния ред на проведено общо събрание на ЕС на
22.01.2016г. е възложено на УС на ЕС да предприеме действия по събирането на такси за
управление и поддръжка на общите части на сградата именно на отменено основание на
базата на влязлото в сила съдебно решение, което води до порочност на обжалваното
решение. На следващо място в жалбата се излага, че от страна на ищеца няма данни и не са
осчетоводени необходимите по закон счетоводни документи, - фактури и не е внесено
дължимото ДДС, както неправилно е приел съда. Навежда се, че са неправилни и
констатациите на съда относно легитимността на Председателя на УС на ЕС и на членовете
4
на УС именно поради наличието на влязлото в сила съдебно решение, с което към датата на
подаване на исковата молба и през целия процес ищеца е представляван от нелигитимен
орган упълномощил и е процесуален представител.
С оглед изложеното се иска да бъде отменено постановеното решение като
незаконосъобразно и неправилно и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена
първоначалната претенция. Претендира се присъждане на направените разноски пред двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ в комплекс "А.Л." с кадастрален идентификатор 02676.146.8.1, с
административен адрес гр.Б, ул. Г.№, представлявано от П. ЦВ. П., с ЕГН **********, в
качеството си на Председател на Управителния съвет на Е.С, чрез адв. Е.Я., АК Б., гр.Р, ул.
Б.Р №. По същество се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Поддържа се становище, че атакуваното решение е постановено в съответствие с
материалния закон. В тази връзка се посочва, че съдът правилно е заключил, че от събраните
по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че ответниците са били
собственици на самостоятелни обекти, за които дължат заплащане на такса за поддръжка и
управление, както и вноска за фонд Р и о. Във връзка с направените оплаквания във
въззивната жалба, се излага, че на първо място неоснователно е възражението за съмнение в
компетентността на ищеца, в т.число управителния съвет и следователно активната
легитимация на ищците. Заявява се, че правилно първоинстанционния съд е посочил, че са
налице доказателства, че към момента на предявяване на иска именно съставът на този
управителен съвет притежава правото легитимно да представлява ЕС "А.Л.Б и да защитава
нейните права и законни интереси. Посочва се, че съгласно чл. 23, ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС, по
искове предявени от или срещу собствениците в ЕС, във връзка с изпълнение на решение на
общото събрание по управлението на общите части, управителят е законен представител на
собствениците в ЕС. 6 В действителност с постановеното решение по гр. дело № 582/2014
година, са отменени всички решения, взети от ОС на ЕС по протокол от 22.05.2014 година, в
т.ч. и решението, с което е избран УС, като управителен орган на ЕС. Видно обаче от
приложения протокол от проведено ОС на ЕС от 19.12.2014 година е, че след постановяване
на отмененото от PC Разлог решение, е взето ново решение по т. 1.1 от дневния ред, с което
лицата подали исковата молба от името на ЕС са избрани като членове на УС на ЕС. На
проведено заседание на УС на ЕС от 19.12.2014 година е избран за Председател на УС П.П.
приподписал исковата молба. Той е посочен като Председател на УС при регистрацията на
ЕС по подадено уведомление по чл.46б от ЗУЕС и издаденото в тази връзка удостоверение
от о Б. На следващо място се излага, че по делото е представен протокол от Общо събрание
на собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда, проведено на 17.07.2011
година, от който е видно, че за членове на управителния съвет са били избрани именно
лицата, които са предявили исковата молба, в качеството им на членове на управителен
орган на Е.С, натоварени със задължението да отстояват правата на Е.С и по съдебен ред.
Именно тези лица, избрани от Общото събрание са представлявали Е.С при предявяване на
исковата молба. Исковата молба е предявена от Е.С, в качеството й на юридическо лице,
чрез нейния управителен орган. В удостоверение от о Б за подадено Уведомление по чл. 466
от ЗУЕС изх. № 33-02-5285-[2]/ 23.06.2014 година, за председател на управителния съвет е
посочен П.П., който е едно от лицата, подписало исковата молба и депозирало иска на Е.С.
В тази връзка направеното във въззивната жалба възражение за липса на активна
процесуална легитимация на лицата, депозирали исковата молба, е неоснователно. В
отговора се поддържа, че в протокола от общо събрание, проведено на 20.02.2015 година,
като председател на управителния съвет на общото събрание е бил посочен П.П., като
членовете на същото не са били променяни от 2011 година. Този протокол и посочените в
него решения не са били атакувани от ответниците, като по този начин се установява
знанието, че П.П. е управител на Е.С и посочените в исковата молба лица са били членове на
управителния съвет към момента на депозиране на същата. Излага се, че са неоснователни
възраженията, че постановеното спиране на изпълнението на решенията на проведеното
общо събрание на 22.05.2014 година имат отношение на преюдициалност по настоящия
спор. Посочва се, че постановеното спиране по гр. дело № 582/2014 година на PC Разлог и
последващото постановяване на решението по него, са ирелевантни за основателността на
предявения иск. В случая претенцията на ЕС се основава на преходно взето решение, а
5
именно от 14.07.2011 година /приложено по делото/ и на последващото такова от 20.02.2015
година, които са влезли в законна сила и по които етажните собственици дължат
изпълнение. Заявено е, че по делото не са събрани доказателства, от които да се направи
извод за отмяната на тези решения, поради което и същите са стабилизирани и подлежат на
изпълнение. Поддържа се довод, че са неоснователни оплакванията, че не било доказано, че
претендираните суми са били дължими към ЕС. Сочи се, че от всички събрани по делото
доказателства писмени, гласни и експертизи, безспорно е установен както размера на
претендираните суми, така и тяхното основание, като твърденията за това, че приложените
проформа фактури противоречали на ЗСч и ЗДДС са изцяло неоснователни. Посочва се, че
тези суми са отразени в счетоводството на Е.С, както и че по тези задължения въззивниците
на са извършили каквото и да било погасяване. На следващо място в отговора се поддържа
становище, че атакуваното решение е постановено в съответствие с процесуалните правила,
като съдът е анализирал целия доказателствен материал по отделно и в съвкупност, като е
дал отговор на всички възражения на страните, направени в отговорите на исковата молба и
в хода на процеса. Постановеното решение е мотивирано и напълно обосновано, поради
което се иска да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, като бъдат
присъдени разноските на Е.С по делото пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбоподателите не се явяват, не се
представляват. С писмено становище подадено от процесуалния представител на
жалбоподателите Н.М., М.С., М.Я. и С.Т., се поддържа подадената жалба, като се иска
същата да бъде уважена и постановеното от РС Р решение да бъде отменено. Претендират се
разноски, за които е представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им.
Ответника по жалбите се представлява от редовно упълномощен процесуален
представител, който поддържа подадените отговори, по същество пледира за потвърждаване
на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направените разноски, за които е представен списък по чл.80 от ГПК и
доказателства за извършването им.
Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
При извършената проверка по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът установи, че подадените
въззивни жалби са редовни и допустими, тъй като са подадени в срока за обжалване, от
ответниците в производството пред РС Р, при наличие на правен интерес от обжалването на
решението на първоинстанционния съд, което е неблагоприятно за същите.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
За да се произнесе по правилността на решението, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба подадена от
ДЖ.А. КР., П. ЦВ. П., Р. Ф. Ш., ПЛ. Р. Т., и К. Н. ИЗ., в качеството им на членове на
Управителния съвет на Е.С в Жилищна сграда с търговско наименование "А.Л.", находяща
се в гр.Б улица "г.у. № всички, чрез адвокат Е.П. Я., член на АК -Благоевград, със съдебен
адрес: гр.Р, общ.Р, обл.Б, ул. Б.Р № против Н. ХР. М., ЕГН ********** с адрес: гр.П., ул.
"С." №, както и адрес - гр.П.,жк.Т, Г.И, роден на - година, с адрес: гр.Б о Б, област
Благоевград, улица "г.у. № ет., ап., Б- М. Т. ЯНЧ., ЕГН **********, с адрес: гр.С, ул. Ц.с. №,
С. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., общ.Р улица "С.С." №, апартамент и М. Д. СЛ., ЕГН
**********, с адрес: гр.Б о Б, област Благоевград, улица -
Излага се в обстоятелствената част на исковата молба, че на редовно проведено заседание
от 22.01.2016 г. на Общото събрание на собствениците на обекти на жилищна сграда в
режим на етажна собственост с търговско наименование "А.Л." е констатирано, че за
периода 22.05.2014 г. до 31.12.2015 г. част от собствениците на обекти в жилищната сграда
са отказали да изпълнят решенията на Общото събрание относно заплащането на такси за
разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата и относно плащането на
вноските за фонд Р и о. В обстоятелствената част на исковата молба са описани взети
решения от проведени общи събрания на собствениците в жилищната сграда в режим на
етажна собственост, както следва:
На редовно проведено на 14.07.2011 г. Общо събрание е било взето решение таксата за
6
разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата да бъде в размер на 10
евро без ДДС на квадратен метър включително с идеалните части на година за всеки един от
апартаментите, с изключение на апартаменти - които да заплащат 5 евро на кв.м.
включително с идеални части без употребата на спа и с изключение на апартамент -, които
да бъдат освободени от такса поддръжка на общи части в двугодишен срок. Сочи се, че
същото решение е влязло в сила.
Твърди се, че впоследствие на проведено на 22.05.2014 година Общо събрание е взето
решение, с което е променен размерът на таксата за разходите за управление и поддръжка на
общите части на сградата, но въпросното решение е обжалвано пред РС-Р. В резултат на
това е образувано гр.д. № 582/2014 година по описа на РС-Р, по което е постановено
Определение № 2598/24.06.2014 година, с което е наложена обезпечителна мярка „Спиране
на изпълнението на всички решения, взети с протокол от 22.05.2014 година от Общо
събрание на Етажните собственици на жилищната сграда“, като същото определение е
влязло в сила, тъй като след обжалването му пред Окръжен съд -Благоевград е било
потвърдено от последния.
На редовно проведеното на 20.02.2015 година Общо събрание на собствениците на обекти
в жилищна сграда - етажна собственост е взето решение таксата за разходите за управление
и поддръжка на общите части на сградата да бъде в размер на 5 евро без ДДС на квадратен
метър застроена площ, ведно с идеалните части на сградата за периода на ползването.
Предвид гореизложените фактически твърдения, ищецът сочи, че дължимата такса за
разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода от 22.05.2014
година до 20.02.2015 година е била в размер на 10 евро без ДДС на квадратен метър
застроена площ, ведно с идеалните части на сградата, а за периода от 20.02.2015 година до
31.12.2015 година - в размер на 5 евро без ДДС на квадратен метър застроена площ, ведно с
идеалните части на сградата.
Твърди се, че на редовно проведеното на 20.02.2015 година Общо събрание на
собствениците на обекти в жилищна сграда - етажна собственост е взето решение за
създаване на Фонд „Ремонт и обновяване" по чл. 50, ал. 1 от ЗУЕС на сградата - етажна
собственост, като месечната вноска за фонд „Ремонт и обновяване" е определено да бъде в
размер на 2,00 евро без ДДС на базата на най - малкия процент притежавани идеални части
от общите части на сградата, а именно: собственикът на апартамент 124 с 0,3373 % идеални
части от общите части на сградата, като на тази база следвало да се определят вноските на
всички останали етажни собственици.
Твърди се, че ответниците като собственици на подробно описаните в исковата молба
обекти в сградата в режим на етажна собственост за периода от 22.05.2014 година до
31.12.2015 година не са заплатили разходите за управление и поддръжка на общите части на
сградата - етажна собственост, поради което и не са изпълнили задължението си по чл. 6, ал.
1, т. 10 от Закона за управление на Е.С. Същите за 2015 година не са заплатили и вноските,
определени за фонд „Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните от тях идеални
части съгласно задължението им, произтичащо от разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 9 от Закона
за управление на Е.С.
По отношение на ответницата Н. ХР. М. е посочено, че същата е била освободена от
заплащането на такси за разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата в
режим на етажна собственост в двугодишен срок с решение, взето на редовно проведеното
общо събрание на 14.07.2011 година. За процесния период, обаче, 22.05.2014 година -
31.12.2015 година същата не е заплатила дължимите се от нея такси за разходите за
управление и поддръжка на общите части на сградата и такси за вноските във фонд „Ремонт
и обновяване", а именно: 1. такса за разходи за управление и поддържане на общите части
на сградата за периода от 22.05.2014 година до 20.02.2015 година в размер на 2689,69 евро
без ДДС или левовата равностойност в размер на 5261,06 лева без ДДС, респективно сумата
в размер на 6313,29 лева с включен ДДС. За визираното задължение на ответницата М. Е.С в
Жилищна сграда с търговско наименование "А.Л." е издала и съответните счетоводни
документи, а именно: Фактура № **********/30.12.2015 година; Фактура №
**********/30.12.2015 година; Фактура № **********/30.12.2015 година; Фактура №
**********/30.12.2015 година; Фактура № **********/30.12.2015 година; 2. такса за разходи
7
за управление и поддържане на общите части на сградата за периода от 20.02.2015 година до
31.12.2015 година в размер на 1541,19 евро без ДДС или левовата равностойност в размер на
3014,57 лева без ДДС, респективно сумата в размер на 3617,49 лева с включен ДДС. За
визираното задължение на ответницата М. Е.С в Жилищна сграда с търговско наименование
"А.Л." е издала и съответните счетоводни документи, а именно: Фактура №
**********/30.12.2015 година; Фактура № **********/30.12.2015 година; Фактура №
**********/30.12.2015 година; Фактура № **********/30.12.2015 година; Фактура №
**********/30.12.2015 година; 3. такса към фонд „Ремонт и обновяване" за периода от
20.02.2015 година до 31.12.2015 година в размер на 405,48 евро без ДДС или левовата
равностойност в размер на 793,11 лева без ДДС, респективно сумата в размер на 951,73 лева
с включен ДДС. За горепосоченото задължение на ответницата М., Е.С в Жилищна сграда с
търговско наименование "А.Л." е издала съответния счетоводен документ, а именно:
Фактура № **********/30.12.2015 година; Фактура № **********/30.12.2015 година;
Фактура № **********/30.12.2015 година; Фактура № **********/30.12.2015 година;
Фактура № 00000С0065/30.12.2015 година. С тези си действия същата е нарушила
разпоредбата на чл. 6, ал. 1,т. 8, т. 9 от ЗУЕС.
Вторият от ответниците Г.И като собственик на подробно описаните в обстоятелствената
част на исковата молба самостоятелни обекти в сградата в режим на ЕС за процесния период
от 22.05.2014 г. до 31.12.2015 не е заплатил дължимите такси за разходите за управление и
поддръжка на общите части и такси за вноските във фонд „Ремонт и обновяване", а именно:
1. такса за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата за периода от
22.05.2014 година до 20.02.2015 година в размер на 907.82 евро без ДДС или левовата
равностойност в размер на 1775.69 лв. без ДДС, респ. сумата в размер на 2 130.82 лв. с вкл.
ДДС. За посоченото задължение ЕС е издала съответните счетоводни документи, а именно:
Фактура №№ **********/30.12.2015 г. и **********/30.12.2015 г.; 2. Такса за разходи за
управление и поддръжка на общите части на сградата за периода от 20.02.2015 г. до
31.12.2015 г. в размер на 577.45 евро без ДДС или левовата равностойност в размер на
1129.49 лв. без ДДС, респ. сумата в размер на 1 355.38 лв. с вкл. ДДС. За посоченото
задължение от страна на ЕС е издадена Фактура №№ **********/30.12.2015 г. и
**********/30.12.2015 г.; 3. такса за фонд Р и о за периода от 20.02.2015 г. до 31.12.2015 г. в
размер на 151.93 евро без ДДДС или левовата равностойност в размер на 297.88 лв. без
ДДС, респ. сумата в размер на 357.46 лв. с вкл. ДДС. За посоченото задължение от страна на
ЕС е издадена фактура №№ **********/30.12.2015 г. и **********/30.12.2015 г. С тези си
действия ответникът Исатс е нарушил разпоредбата на чл. 6, ал. 1,т. 8, т. 9 от ЗУЕС.
Третият от ответниците М. Т. ЯНЧ. като собственик на подробно описаните в
обстоятелствената част на исковата молба самостоятелни обекти в сградата в режим на ЕС
за процесния период от 22.05.2014 г. до 31.12.2015, не е заплатил дължимите такси за
разходите за управление и поддръжка на общите части и такси за вноските във фонд
„Ремонт и обновяване", а именно: 1. такса за разходи за управление и поддържане на общите
части на сградата за периода от 22.05.2014 година до 20.02.2015 година в размер на 480,59
евро без ДДС или левовата равностойност в размер на 940,03 лева без ДДС, респективно
сумата в размер на 1128,04 лева с включен ДДС. За визираното задължение Е.С в Жилищна
сграда с търговско наименование "А.Л." е издала и съответния счетоводен документ, а
именно: Фактура № **********/30.12.2015 година; 2. такса за разходи за управление и
поддържане на общите части на сградата за периода от 20.02.2015 година до 31.12.2015
година в размер на 275,37 евро без ДДС или левовата равностойност в размер на 538,62 лева
без ДДС, респективно сумата в размер на 646,34 лева с включен ДДС. За визираното
задължение ЕС е издала и съответния счетоводен документ, а именно: Фактура №
**********/30.12.2015 година; 3. такса към фонд „Ремонт и обновяване" за периода от
20.02.2014 година до 31.12.2015 година в размер на 72,45 евро без ДДС или левовата
равностойност в размер на 141,71 лева без ДДС, респективно сумата в размер на 170,05 лева
с включен ДДС. За визираното задължение Е.С в Жилищна сграда с търговско наименование
"А.Л." е издала и съответния счетоводен документ, а именно: Фактура №
**********/30.12.2015 година. С тези си действия ответникът Я. е нарушил разпоредбата на
чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС.
Четвъртата от ответниците С. К. Т. като собственик на подробно описаните в
8
обстоятелствената част на исковата молба самостоятелни обекти в сградата в режим на ЕС
за процесния период от 22.05.2014 г. до 31.12.2015, не е заплатила дължимите такси за
разходите за управление и поддръжка на общите части и такси за вноските във фонд
„Ремонт и обновяване", а именно: 1. такса за разходи за управление и поддържане на общите
части на сградата за периода от 22.05.2014 година до 20.02.2015 година в размер на 456,34
евро без ДДС или левовата равностойност в размер на 892,60 лева без ДДС, респективно
сумата в размер на 1071,12 лева с включен ДДС. За визираното задължение Е.С в Жилищна
сграда с търговско наименование "А.Л." е издала и съответния счетоводен документ, а
именно: Фактура № **********/30.12.2015 година; 2. такса за разходи за управление и
поддържане на общите части на сградата за периода от 20.02.2015 година до 31.12.2015
година в размер на 261,40 евро без ДДС или левовата равностойност в размер на 511,30 лева
без ДДС, респективно сумата в размер на 613,56 лева с включен ДДС. За визираното
задължение Е.С в Жилищна сграда с търговско наименование "А.Л." е издала и съответния
счетоводен документ, а именно: Фактура № **********/30.12.2015 година; 3. такса към
фонд „Ремонт и обновяване" за периода от 20.02.2015 година до 31.12.2015 година в размер
на 68,77 евро без ДДС или левовата равностойност в размер на 134,51 лева без ДДС,
респективно сумата в размер на 161,41 лева с включен ДДС. За визираното задължение Е.С
в Жилищна сграда с търговско наименование "А.Л." е издала и съответния счетоводен
документ, а именно: Фактура № **********/30.12.2015 година. С тези си действия
ответницата Т. е нарушила разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС.
Петата от ответниците М. Д. СЛ. като собственик на подробно описаните в
обстоятелствената част на исковата молба самостоятелни обекти в сградата в режим на ЕС
за процесния период от 22.05.2014 г. до 31.12.2015, не е заплатила дължимите такси за
разходите за управление и поддръжка на общите части и такси за вноските във фонд
„Ремонт и обновяване", а именно: 1. такса за разходи за управление и поддържане на общите
части на сградата за периода от 22.05.2014 година до 20.02.2015 година в размер на 762,54
евро без ДДС или левовата равностойност в размер на 1491,54 лева без ДДС, респективно
сумата в размер на 1789,85 лева с зключен ДДС. За визираното задължение Е.С в Жилищна
сграда с търговско наименование "А.Л." е издала и съответните счетоводни документи, а
именно: Фактура № **********/30.12.2015 година и Фактура № **********/30.12.2015
година; 2. такса за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата за
периода от 20.02.2015 година до 31.12.2015 година в размер на 436,87 евро без ДДС или
левовата равностойност в размер на 854,52 лева без ДДС, респективно сумата в размер на
1025,43 лева с включен ДДС. За визираното задължение Е.С в Жилищна сграда с търговско
наименование "А.Л." е издала и съответните счетоводни документи, а именно: Фактура №
**********/30.12.2015 година и Фактура № **********/30.12.2015 година; 3. такса към
фонд „Ремонт и обновяване" за периода от 20.02.2015 година до 31.12.2015 година в размер
на 114,95 евро без ДДС или левовата равностойност в размер на 224,84 лева без ДДС,
респективно сумата в размер на 269,41 лева с включен ДДС. За визираното задължение Е.С
в Жилищна сграда с търговско наименование "А.Л." е издала и съответните счетоводни
документи, а именно: Фактура № **********/30.12.2015 година и Фактура №
**********/30.12.2015 година С тези си действия ответницита С. е нарушила разпоредбата
на чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС.
Ищецът твърди, че ответниците по настоящата искова молба са канени многократно да
изпълнят решенията на Общото събрание на собствениците на обекти във въпросната
жилищна сграда относно заплащането на такси за разходите за управление и поддръжка на
общите части на сградата и относно плащането на вноските във фонд „Ремонт и
обновяване", но въпреки това същите категорично отказват да сторят това.
Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, са предявени искове, за осъждане на ответниците да заплатят в полза на Е.С в
Жилищна сграда с търговско наименование "А.Л.", находяща се в гр.Б улица „Герачини
улици" № 1 дължимите суми, подробно посочени в петитума на исковата молба,
представляващи такси за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата
за периода от 22.05.2014 година до 31.12.2015 година и такси към фонд „Ремонт и
обновяване" за периода от 20.02.2015 година до 31.12.2015 година, както и сторените в
настоящото производство разноски.
9
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като в предоставения срок са постъпили
писмени отговори на исковата молба от страна на ответниците С. К. Т. и Н. ХР. М.. С
писмените отговори исковата молба се оспорва изцяло като неоснователна. В тази връзка
ответниците, сочат, че е налице висящ съдебен спор по описа на Окръжен съд – Благоевград,
по който част от собствениците на обекти в жилищна сграда "А.Л." оспорват проведеното
общо събрание на Е.С. На следващо място, се сочи, че така избраният управителен съвет на
Е.С е нелегитимен, вкл. са нарушени императивни разпоредби на ЗУЕС в частта именно
представителство на Е.С. Според ответниците задължително е Е.С да се представлява от
председател на управителния съвет, а видно от приложените към исковата молба документи,
е, че ЕС се представлява от целия управителен съвет само заедно, което е недопустимо. На
трето място, ответниците са посочили и представили обезпечителна заповед по гр.д. №
582/2014 г., с която е наложено „спиране на изпълнението на всички решения на ОС на ЕС
взети с протокол от 22.05.2014 г.“. На следващо място се оспорва дължимостта на таксата за
Фонд Р и о, тъй като от нотариалния акт за учредяване право на строеж и елементарно
изчисление ставало ясно, че за жилищната сграда все още са в сила гаранционните срокове
по ЗУТ и всички ремонти, които се твърдяло, че са извършени би следвало да бъдат
направени именно съгласно разпоредбите на ЗУТ от строителната фирма, която е действаща.
На пето място, ответниците сочат, че таблицата за площообразуване в сградата не отговаря
на действителното фактическо положение и има несъответствия между данните в нея, тези
на строителната документация и посоченото в нотариалните актове за собственост. Също
така сочат, че въпреки многократно отправяни искания за представяне на счетоводни и
други документи от ЕС за разходването на средствата от УС и до ден днешен тази
информация не им била предоставена. Не на последно място, ответниците считат за
недопустимо с една искова молба да се допуска образуване на едно общо дело срещу
неограничен брой лица.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
страна на назначения от съда особен представител на ответника Г.И. С писмения отговор
предявения иск се оспорва изцяло по основание и размер. Сочи се, че решенията от
проведеното общо събрание на Е.С на 22.05.2014 г., с което е променен размер на таксите за
разходи за управление и поддръжка на общите части е обжалвано пред РРС, като е
образувано гр.д. № 582/2014 г. С определение по цитираното дело е наложена обезпечителна
мярка „спиране на изпълнението на всички решения, взети с протоколи от ОС на ЕС“, като
същото определение е потвърдено от БлОС и е влязло в законна сила. Изложени са доводи за
преюдициалност между настоящия спор и този по цитираното гр.д. № 582/2014 г. Според
особения представител на ответника тази „нестабилност“ на решенията на проведеното
общо събрание на 22.05.2014 г., обосновават неоснователност на предявения иск. Първо –
поставяла под съмнение компетентността на избрания Управителен съвет и следователно
активната легитимация на ищците. Второ – на проведеното на 22.05.2014 г. ОС на
собствениците на жилищната сграда в режим на ЕС, са разисквани въпроси, относно
размера на дължимите такси за разходите за управление и поддръжка на общите части и
следователно решаването им обуславя и редовността на вземането към ответника.
Спирането на изпълнението на тези решения, според особения представител, има за
последици липсата на основание на претенцията на ищците към момента на предявяване на
исковата молба. Сочи се, че тази колизия е забелязана от ищците, които основавали
претенцията си на решения от проведено общо събрание на 14.07.2011 г. В тази връзка, се
сочи, че така приложени протокол от посоченото общо събрание не съдържал изрично взето
решение, относно размера на дължимите такси за разходите за управление и поддръжка на
общите части на сградата. Освен това от приложените към исковата молба доказателства не
се установявало дали това решение е влязло в сила. Също така се сочи, че представения
протокол от 20.02.2015 г., не може да задължи ответника към минал момент. Претенцията за
заплащане на дължими такси за периода 20.05.2015 г. до 31.12.2015 г. се оспорва като
неоснователна, тъй като не е представена Таблица за ценообразуване и площообразуване на
сградата, която била необходима за проверка на размера на претенцията на ищците. Твърди
се, че представените към исковата молба нотариални актове за собственост и фактури за
дължими суми не носят необходимата доказателствена тежест, относно правата на
ответника. С писмения отговор на исковата молба се оспорва редовността на връчването на
Г.И на приложената нотариална покана.
10
В указания срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците М.Я. и М.С. не са
постъпили писмени отговори на исковата молба.
Въззивният съд констатира, че по делото пред първата инстанция са събрани писмените
доказателства, представени от страните. Изслушано и приобщено е заключение по
допуснатата и назначена съдебно - счетоводна експертиза, проведен е разпит на един
свидетел.
Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и след извършен
анализ на същите е възприел правилна фактическа обстановка, която се споделя изцяло от
въззивния съдебен състав.
От приложения по делото Нотариален акт за учредяване право на строеж върху
недвижим имот № 82, том I, рег. № 766, дело 79/2006 г. по описа на нотариус Н.М, с район
на действие РС – Разлог, се установява, че ответницата Н. ХР. М. е собственик на следните
самостоятелни обекти, находящи се в сграда в режим на ЕС, а именно: Апартамент № А9,
със застроена площ от 69.39 кв.м., ведно с прилежащите 1.3646 % идеални части от общите
части на сградата, равняващи се на 16.44 кв.м.; Апартамент № А10, със застроена площ от
53.32 кв.м., ведно с прилежащите 1.0490 % от общите части на сградата, равняващи се на
12.64 кв.м.; Апартамент № А20, със застроена площ от 55.20 кв.м., ведно с прилежащите
1.0860 %, равняващи се на 13.08 кв.м.; Апартамент № А21 със застроена площ от 55.32
кв.м., ведно с прилежащите 1.0885 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на
13.11 кв.м.; Апартамент А23 със застроена площ от 54.82 кв.м., ведно с прилежащите 1.0785
% от общите части на сградата, равняващи се на 12.99 кв.м. и Апартамент № А 35, със
застроена площ от 54.95 ид.ч., ведно с прилежащите 1.0813 % от общите части на сградата,
равняващи се на 13.03 кв.м.
Видно от приложения Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 24,
том IV, рег. № 3689, дело № 585/2011 г. по описа на Нотариус С.В. с район на действие РС –
Разлог и Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 55, том II, рег. №
2487, дело № 232/2014 г. по описа на Нотариус С.В. с район на действие РС – Разлог, е, че
ответника Г.И, се легитимира като собственик на следните самостоятелни обекти, находящи
се в сграда в режим на ЕС, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
02676.146.8.1.27 по КККР на гр.б със застроена площ от 56.77 кв.м., ведно с прилежащите
13.46 кв.м. от общите части на сградата; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
02676.146.8.1.28 по КККР на гр.б представляващ апартамент А 28, със застроена площ от
51.75 кв.м., ведно с прилежащите 12.27 ид.ч. от общите части на сградата; Самостоятелен
обект с идентификатор 02676.146.1.136 по КККР на гр.б със застроена площ от 121.10 кв.м.,
ведно с прилежащите 28.70 кв.м. идеални части от общите части на сградата, с
предназначение на самостоятелния обект: за обществено хранене; Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 02676.146.8.1.134 със застроена площ от 18.26 кв.м., ведно с 4.33
кв.м. прилежащи части от общите части на сградата, с предназначение: за офис;
От Нотариален акт за дарение на право на строеж № 120, том I, рег. № 896, дело № 114
от 2006 г. по описа на Нотариус Н.М, с район на действие РС – Разлог, ответникът М.Я., се
легитимира като собственик на следните самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС, а
именно: Апартамент А 47, със застроена площ от 73.55 кв.м., ведно с 1.4470 % идеални
части от общите части на сградата, равняващи се на 17.43 кв.м. и Апартамент А 56 със
застроена площ от 51.75 кв.м., ведно с прилежащите 1.0183 % идеални части от общите
части на сградата, равняващи се на 12.27 кв.м.
Видно от приложения Нотариален акт за дарение на право на строеж, ответницата С.К. Т.
се легитимира като собственик на следните самостоятелни обекти в режим на ЕС, а именно:
Апартамент А 61, със застроена площ от 71.50 кв.м., ведно с прилежащите 1.4067 % ид.ч. от
общите части на сградата, равняващи се на 16.94 кв.м., Апартамент А 61 и Апартамент А
43, със застроена площ от 32.12 кв.м., ведно с прилежащите 0.06319 % идеални части от
общите части на сградата, равняващи се на 7.61 кв.м.
По делото е приобщен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 162, том I, рег. №
2061, дело № 144/2014 г. по описа на Нотариус Н.М, с район на действие РС – Разлог, от
който се установява, че ответницата М. Д. СЛ., се легитимира като собственик на следните
самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС, а именно: Самостоятелен обект в сграда с
11
идентификатор 02676.146.8.1.88 по КККР на гр.б със застроена площ от 32.99 кв.м., ведно с
прилежащите 7.82 кв.м. идеални части от общите части на сградата, представляващ
апартамент А 88 и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.146.8.1.90 по
КККР на гр.б със застроена площ от 49.15 кв.м., ведно с прилежащите идеални части от
общите части на сградата, равняващи се на 11.64 кв.м., представляващ апартамент А 90.
Видно от съдържанието на приложения по делото протокол от 14.07.2011 г. (изписан
ръкописно), е, че е проведено Общо събрание на собствениците на жилищен комплекс
"А.Л." гр.б с адрес: гр.б ул. - на което по т. 3.7 от дневния ред е взето решение таксата за
поддръжка на сградата да бъде в размер на 10 евро на квадратен метър (вкл. с идеалните
части) от общите части на сградата на година, като апартаменти - (на ответницата М.) са
освободени от такса поддръжка на общите части в двугодишен срок. В процесния протокол
е отразено, че е прието предложението с мнозинство 31,4915 % идеални части.
На 20.02.2015 г., е проведено Общо събрание на собствениците в сграда – етажна
собственост, представляваща жилищен комплекс "А.Л." като по т. 3.1 от дневния ред е взето
решение да се заплаща годишна такса за всички собственици в размер на 5 евро без ДДС на
квадратен метър застроена площ, ведно с идеалните части от общите части на сградата. По т.
6 и т. 7 от дневния ред е взето решение за създаване на Фонд Р и о, като е определена
месечна вноска в размер на 2 евро без ДДС на базата най – малкия процент притежавани
идеални части от общите части на сградата.
Видно от приложеното по настоящето дело гр.д. № 582/2014 г. по описа на Районен съд –
Разлог, е, че с Решение № 5803, постановено на 31.10.2018 г. по описа на Районен съд –
Разлог, са отменени като незаконосъобразни всички решения на Общото събрание на
Етажна собственост на жилищна сграда – "А.Л." находяща се в ПИ с идентификатор
02676.146.8.1 по плана на гр.б с административен адрес: гр.б ул. - взети на ОС на ЕС,
проведено на 22.05.2014 г. Цитираното Решение е обжалвано и е потвърдено с решение по
в.гр.д. № 175/2019 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
С решение по т. 3 от дневния ред от проведено ОС на ЕС на 22.01.2016 г., е възложено на
УС на Е.С да предприеме действия по събиране на вземанията на ответниците за такси за
управление и поддръжка на общите части на сградата за периода от 22.05.2014 г. до
31.12.2015 г. и дължимите вноски за ФРО за същия период.
По делото са приложени проформа – фактури, в които са осчетоводени дължимите от
ответниците суми /л. 73 – 105 от делото/. Също така са приложени справки, издадени от
ищцовата ЕС относно дължимите суми от етажните собственици за такса за поддръжка и
управление на общите части и фонд Р и о за исковия период.
Видно от представените по делото нотариални покани и разписки за връчването им, е, че
ищцовата ЕС е поканила ответниците да заплатят в едноседмичен период от получаване на
поканата дължимите от тях суми.
По делото са изискани служебно и представени от страна на ОБА Банско документи във
връзка с регистрацията на ЕС.
От представеното по делото удостоверение за подадено уведомление по чл. 46б от ЗУЕС,
се установява регистрацията на ЕС във връзка с подадено уведомление от 14.12.2015 г. с
председател на УС П. ЦВ. П..
С протокол от 18.12.2014 г. от проведеното ОС на процесната ЕС, по т. 1.3 са избрани
членове на Управителния съвет на ЕС.
С протокол от заседание на УС на жилищна сграда – Етажна собственост от 19.12.2014 г.
за Председател на УС на жилищната сграда – етажна собственост "А.Л." е избран П. ЦВ. П..
От изслушаната и приета без възражения на страните съдебно – счетоводна експертиза, се
установява, че като се вземе предвид решението на ОС на ЕС, взето на 11.07.2011 г.
начислената на ответниците такса за поддръжка и управление за периода от 22.05.2014 г. до
20.02.2015 г. е в размер на 10 евро без ДДС /12 евро с ДДС/ на обща застроена площ, вкл.
притежаваните идеални части от общите части на сградата. На база посоченото решение,
дължимите суми за ответниците са както следва:
По отношение на ответницата Н.М.: За притежавания от нея апартамент 9 с площ от 85.8
12
кв.м. е начислена такса в размер на 1 511.81 лв. с ДДС, за която е издадена фактура №
37/30.12.2015 г. Същата се води изцяло като неплатена; За притежавания от нея апартамент
20 с площ от 68.28 кв.м. е начислена такса в размер на 1203.10 лв. с ДДС, за която е издадена
фактура № 38/30.12.2015 г. Същата се води изцяло като неплатена; За притежавания от нея
апартамент 21 с площ от 68.43 кв.м. е начислена такса в размер на 1205.74 лв. с ДДС, за
която е издадена фактура № 39/30.12.2015 г. Същата се води изцяло като неплатена; За
притежавания от нея апартамент 23 с площ от 67.81 кв.м. е начислена такса в размер на
1194.82 лв. с ДДС, за която е издадена фактура № 40/30.12.2015 г. Същата се води изцяло
като неплатена; За притежавания от нея апартамент 35 с площ от 67.98 кв.м. е начислена
такса в размер на 1197.82 лв. с ДДС, за която е издадена фактура № 41/30.12.2015 г. Същата
се води изцяло като неплатена. Предвид горното, според вещото лице общия размер на
начислената и неплатена такса за поддръжка и управление за всички притежавани от М.
апартаменти за периода от 22.05.2014 г. до 20.02.2015 г. е в размер на сумата от 6 313.29 лв.
По отношение на ответника Г.И: За притежавания от него апартамент А 27 с площ от
70.23 кв.м. е начислена такса в размер на 1237.45 лв. с ДДС, за която е издадена фактура №
42/30.12.2015 г. Същата се води изцяло като неплатена; За притежавания от него апартамент
А 28 с площ от 64.02 кв.м. е начислена такса в размер на 893.37 лв. с ДДС, за която е
издадена фактура № 73/30.12.2015 г. Същата се води изцяло като неплатена. Общия размер
на начислената и неплатена такса за поддръжка и управление за всички притежавани от
Исатс апартаменти за периода от 22.05.2014 г. до 20.02.2015 г. е в размер на сумата от
2130.82 лв.
По отношение на ответника М.Я.: За притежавания от него апартамент А 56 с площ от
64.02 кв.м. е начислена такса в размер на 1128.04 лв. с ДДС, за която е издадена фактура №
45/30.12.2015 г. Същата се води изцяло като неплатена.
По отношение на ответника С.Т.: За притежавания от нея апартамент А 62 с площ от
60.79 кв.м. е начислена такса в размер на 1071.12 лв. с ДДС, за която е издадена фактура №
46/30.12.2015 г. Същата се води изцяло като неплатена.
По отношение на ответника М.С.: За притежавания от нея апартамент А 88 с площ от
40.81 кв.м. е начислена такса в размер на 719.08 лв. с ДДС, за която е издадена фактура №
47/30.12.2015 г. Същата се води изцяло като неплатена; За притежавания от нея апартамент
А 90 с площ от 60.77 кв.м. е начислена такса в размер на 1070.77 лв. с ДДС, за която е
издадена фактура № 48/30.12.2015 г. Същата се води изцяло като неплатена. Общия размер
на начислената и неплатена такса за поддръжка и управление за всички притежавани от С.
апартаменти за периода от 22.05.2014 г. до 20.02.2015 г. е в размер на сумата от 1789.85 лв.
Вещото лице е изчислило размерът на дължимите такси за управление и поддръжка, като
се вземе предвид решението на ОС на ЕС, взето на 20.02.2015 г. начислената на ответниците
такса за поддръжка и управление за периода от 20.02.2015 г. до 31.12.2015 г. в размер на 5
евро без ДДС на обща застроена площ, вкл. притежаваните идеални части от общите части
на сградата. На база посоченото решение, дължимите суми за ответниците са както следва:
По отношение на ответницата Н.М.: За притежавания от нея апартамент 9 с площ от 85.8
кв.м. е начислена такса в размер на 866.26 лв. с ДДС, за която е издадена фактура №
49/30.12.2015 г. Същата се води изцяло като неплатена; За притежавания от нея апартамент
А20 с площ от 68.28 кв.м. е начислена такса в размер на 689.38 лв. с ДДС, за която е
издадена фактура № 50/30.12.2015 г. Същата се води изцяло като неплатена; За
притежавания от нея апартамент А21 с площ от 68.43 кв.м. е начислена такса в размер на
690.88 лв. с ДДС, за която е издадена фактура № 51/30.12.2015 г. Същата се води изцяло като
неплатена; За притежавания от нея апартамент А 23 с площ от 67.81 кв.м. е начислена такса
в размер на 684.64 лв. с ДДС, за която е издадена фактура № 52/30.12.2015 г. Същата се води
изцяло като неплатена; За притежавания от нея апартамент А 35 с площ от 67.98 кв.м. е
начислена такса в размер на 686.34 лв. с ДДС, за която е издадена фактура № 41/30.12.2015
г. Същата се води изцяло като неплатена. Предвид горното, според вещото лице общия
размер на начислената и неплатена такса за поддръжка и управление за всички притежавани
от М. апартаменти за периода от 20.02.2015 г. до 31.12.2015 г. е в размер на сумата от
3617.49 лв.
По отношение на ответника Г.И: За притежавания от него апартамент А 27 с площ от
13
70.23 кв.м. е начислена такса в размер на 709.04 лв. с ДДС, за която е издадена фактура №
54/30.12.2015 г. Същата се води изцяло като неплатена. За притежавания от него апартамент
А 28 с площ от 64.02 кв.м. е начислена такса в размер на 646.34 лв. с ДДС, за която е
издадена фактура № 74/30.12.2015 г. Същата се води изцяло като неплатена. Общия размер
на начислената и неплатена такса за поддръжка и управление за всички притежавани от
Исатс апартаменти за периода от 20.02.2015 г. до 31.12.2015 г. е в размер на сумата от
1355.38 лв.
По отношение на ответника М.Я.: За притежавания от него апартамент А 56 с площ от
64.02 кв.м. е начислена такса в размер на 646.34 лв. с ДДС, за която е издадена фактура №
57/30.12.2015 г. Същата се води изцяло като неплатена.
По отношение на ответника С.Т.: За притежавания от нея апартамент А 62 с площ от
60.79 кв.м. е начислена такса в размер на 613.56 лв. с ДДС, за която е издадена фактура №
58/30.12.2015 г. Същата се води изцяло като неплатена.
По отношение на ответника М.С.: За притежавания от нея апартамент А 88 с площ от
40.81 кв.м. е начислена такса в размер на 411.89 лв. с ДДС, за която е издадена фактура №
59/30.12.2015 г. Същата се води изцяло като неплатена; За притежавания от нея апартамент
А 90 с площ от 60.77 кв.м. е начислена такса в размер на 613.54 лв. с ДДС, за която е
издадена фактура № 60/30.12.2015 г. Същата се води изцяло като неплатена. Общия размер
на начислената и неплатена такса за поддръжка и управление за всички притежавани от С.
апартаменти за периода от 20.02.2015 г. до 31.12.2015 г. е в размер на сумата от 1025.43 лв.
Също така вещото лице е констатирало, че въз основа на проведеното ОС на ЕС на
20.02.2015 г., всеки собственик следва да заплаща такса за фонд Р и о за притежаваните общ
части в размер на 2 евро без ДДС на база 0.3337 % идеални части от общите части на
сградата. Изчислени по посочения начин дължимите суми от ответницата Н.М. за ФРО са в
размер на сумата от 951.73 лв., за които са издадени фактури №№ 61/30.12.2015 г.,
62/30.12.2015 г., 63/30.12.2015 г., 64/30.12.2015 г. и 65/30.12.2015 г., които в ЕС "А.Л." се
водят като неплатени.
Дължимите суми за ответника Г.И за ФРО за притежаваните от него апартаменти са в общ
размер на 357.46 лв. с ДДС, за които са издадени фактури №№ 66/30.12.2015 г. и
75/30.12.2015 г.
Дължимите суми за ответника М.Я. за ФРО за притежавания от него апартамент са в
размер на 170.05 лв. с ДДС, за която е издадена фактура № 69/30.12.2015 г.
Дължимите суми за ответника С.Т. за ФРО за притежавания от нея апартамент са в размер
на 161.41 лв. с ДДС, за която е издадена фактура № 71/30.12.2015 г.
Дължимите суми за ответника М.С. за ФРО за притежавания от нея апартаменти са в
размер на 269.81 лв. с ДДС, за които са издадени фактури № № 70/30.12.2015 г. и
71/30.12.2015 г.
Вещото лице уточнява, че за дължимите такси за поддръжка и управление и ФРО от ЕС за
периода от 22.05.2014 г. до 31.12.2015 г. на всеки ответник за всеки апартамент са издавани
проформа – фактури с ДДС. В счетоводството на ищеца няма осчетоводени плащания по
издадените проформа – фактури и не са издавани фактури за извършените плащания.
Съдът кредитира изцяло като пълно, ясно и обосновано заключението на вещото лице
Чомаков по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза.
От показанията на свидетелката Р.А, се установява, че същата познава ответниците по
делото. Твърди, че същите имат апартаменти в сградата на Е.С. Към момента ответника
М.Я. вече не е собственик, но към 2014 г. – 2015 г., са имали собственост в сградата.
Твърди, че дейността й се изразява в изчисляване на таксата за поддръжка и за ф. "Р", както
и да уведомява собствениците за задълженията им. Ответниците не са изпълнявали
задълженията си и никога не са внасяли суми, вкл. за периода 2014 г. – 2015 г. Твърди, че
ответниците са канени да заплатят задълженията си, чрез имейли, писма по пощата и дори и
другите собственици в сградата и приканвали да платят. През 2014 г. е виждала всички тези
лица /ответниците по делото/, вкл. Г.И, който живеел там дълъг период от време.
Съдът кредитира показанията на св. Атанасова, тъй като същите са в синхрон с останалия
14
приложен по делото доказателствен материал.
Въз основа на събраните доказателства, РС Р е приел, че исковете са основателни и
доказани, поради което с обжалваното решение е уважил същите.
С оглед изложеното от фактическа страна, първоинстанционния съд е изложил правилни
правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Съдът намира и двете въззивни
жалби за неоснователни. Във връзка с възраженията в двете жалби съдът намира следното:
Пред първата инстанция е предявен иск е с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10
от ЗУЕС във вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС във вр. чл. 50, ал. 2, ,т. 1 от ЗУЕС във вр. чл. 51, ал. 1
от ЗУЕС.
Предявения иск е процесуално допустим, като предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни и при наличието на правен интерес от търсената съдебна защита при
твърдение за неизпълнение на взети решения от общото събрание на етажна собственост от
страна на етажен собственик. Съобразявайки безпротиворечивата практика на ВКС,
обективирана в определение № 868 от 15.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2897/2015 г., III г. о.,
ГК, докладчик съдията М. Р., определение № 62 от 26.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
713/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ц. Г., определение № 294 от 24.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 209/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Г. Г., и определение № 314 от
22.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 287/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията С. К., и предвид
изричните разпоредби на чл. 23, ал.3 и 4 от ЗУЕС, по искове, предявени от или срещу
собствениците в Е.С във връзка с изпълнение на решение на общото събрание по
управлението на общите части, управителят е законен представител на собствениците в Е.С.
В тази връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателите за липсата
на активна легитимация за управителя /управителния съвет/, да инициира исково
производство от името на Е.С. В действителност с постановеното решение по гр.д. №
582/2014 г., са отменени всички решения, взети от ОС на ЕС по протокол от 22.05.2014 г., в
т.ч. и решението, с което е избран управителния съвет, като управителен орган на ЕС.
Установено е по делото от приложения протокол от проведено ОС на ЕС от 19.12.2014 г., че
след постановяване на отмененото от РРС решение, е взето ново решение по т. 1.1 от
дневния ред, с което лицата подали исковата молба от името на ЕС са избрани като членове
на УС на ЕС. На проведено заседание на УС на ЕС от 19.12.2014 г. е избран за Председател
на УС П.П., приподписал исковата молба. П.П. е посочен като Председател на УС при
регистрацията на ЕС по подадено уведомление по чл. 46б от ЗУЕС. Предвид горното към
датата на подаване на исковата молба 05.04.2016 г., посочените лица са били активно
легитимирани да инициират настоящето производство и по арг. на чл. 23, ал. 3 и ал. 4 от
ЗУЕС, да представляват Е.С по искове, предявени от или срещу собствениците в Е.С във
връзка с изпълнение на решение на общото събрание по управлението на общите части.
Въззивния съд намира, че първоинстанционния съд е разпределил правилно
доказателствена тежест, като в тежест на ищеца е възложил да установи претендираното
вземане по основание и размер, чрез провеждане на пълно и главно доказване на следните
факти: че ответниците са собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на
етажна собственост, както и размерът на вноската за разходите за управление и
поддържането на общите части, и на вноската за фонд "Ремонт и обновяване" на сградата за
процесния период 22.05.2014 г. до 31.12.2015 г., определен с решения на общото събрание
на Е.С.
Във връзка с възраженията в жалбите, че не са налице валидни решения на ОС на ЕС, въз
основа на които за етажните собственици да е възникнало задължение за плащане на
месечни вноски в определен размер, въззивния съд намира, че от съдържанието на
обсъдените по-горе протоколи от проведените общи събрания на Е.С се установява, че са
взети процесните решения, като в тях са определени дължимите суми за Фонд Р и о, такси за
„поддръжка и управление“.
Няма спор по делото, а и от приложените по делото нотариални актове, подробно
обсъдени по – горе, се установява, че ответниците по делото са собственици на
самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС, поради което за тях е възникнало
задължението по чл. 38 от ЗУЕС да изпълняват взетите решения от Общото събрание на Е.С.
Правилни са изводите на първата инстанция, че в хода на производството от страна на
15
ответника не са ангажирани доказателства, за иницииране на производства по реда на чл. 40,
ал.2 от ЗУЕС, в резултат на които процесните решения от 14.07.2011 г. и от 20.02.2015 г., на
които ищецът основава исковите си претенции да са били отменени, поради което същите са
влезли в сила и етажните собственици дължат изпълнение на задълженията по тях.
Съгласно Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д.№ 657/2012 г., І г.о., на ВКС ГК
решенията на етажните собственици, взети на проведените общи събрания, са задължителни
за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за
неучаствалите във вземането им и за лицата, които на един по-късен момент ще станат
етажни собственици или обитатели. Специалният закон - ЗУЕС, урежда процедурата за
вземане на тези решения, регламентира начина на свикване на ОС, състав на управителни и
контролни органи, управляващи и представляващи ЕС, провеждане на гласуване и пр.
Законодателят е предвидил възможността всеки собственик в ЕС да инициира съдебен
контрол за решенията на ЕС в определен срок за предявяване на иска, който срок е
преклузивен. Ограничаването на възможността да се атакува по съдебен ред
законосъобразността на взетите решения на ЕС е наложено от обстоятелството, че
изпълнението на решенията на ЕС е свързано със срок - чл. 38 от ЗУЕС, като е уредена
нарочна процедура за оспорване съдържанието на протокола от ОС. Тази строго формална
процедура е наложена, тъй като взетите решения на ЕС засягат широк кръг лица,
включително и с трети лица, чужди на собствеността, което налага необходимостта от
бързина, сигурност и предвидимост в тези обществени отношения. Срокът за предявяване на
иска за отмяна на взети решения от ЕС е преклузивен, като непредявяването му в този срок
води не само до погасяване на правото на иск, но и правото на възражения за нищожност и
незаконосъобразност на взетите от ОС на ЕС решения в рамките на висящи съдебни
производства, образувани във връзка с изпълнението на тези решения, каквато е и
настоящата хипотеза.
Въззивия съд намира за неоснователно възражението на особения представител на
въззивника Г.И, за недължимост на процесните суми за поддръжка и управление на общите
части на сградата, тъй като исковата молба е подадена въпреки постановената
обезпечителна мярка „спиране на изпълнението на взетите решения от ОС на ЕС, проведено
на 22.05.2014 г.“. Независимо от отмяната на посочените решения взети по протокол от
22.05.2014 г. от ОС на ЕС, следва да се подчертае, че претенцията на ЕС се основава на
преходно взето решение, а именно от 14.07.2011 г. /приложено по делото/ и на
последващото такова от 20.02.2015 г., които са влезли в сила и по които етажните
собственици дължат изпълнение, поради което е ирелевантно за настоящия процес
спирането на изпълнението на решенията по протокол от 22.05.2014г. и последващата им
отмяна.
Неоснователни са доводите на останалите въззивници за недължимост на вноските за
ФРО, тъй като все още били налице гаранционните срокове на процесната сграда,
регламентирани в ЗУТ и всички ремонти следвало да бъдат направени от инвеститора. По
делото не са ангажирани доказателства да е инициирано производство по реда на чл. 40 от
ЗУЕС и взетото решение в тази насока от Общото събрание да е отменено, поради което и
ответниците дължат определените суми за заплащане на такси за Фонд Р и о. Изложените
доводи за тяхната недължимост, тъй като ремонтите следвало да бъдат поети от инвеститора
не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като ако етажните
собственици не са били съгласни с взетото решение от общото събрание за събиране на
такси за фонд ремонти е следвало да оспорят същото в законоустановените срокове.
По делото, липсват доказателства решенията на ОС на ЕС, взети на 14.07.2011 г. и на
20.02.2015 г. да са били предмет на съдебна проверка по реда на чл. 40, ал.1 от ЗУЕС, респ.
да са били отменени от съда. Искът по чл. 40 от ЗУЕС е конститутивен и до влизане в сила
на решение по него, с което атакуването решение да се отменя, това решение се ползва със
стабилитет и подлежи на изпълнение по реда на чл. 38 от ЗУЕС.
Размерът на дължимите суми от страна на ответниците за процесния период е установен
от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, като от
същото е установено, че дължимите суми за процесния период не са заплатени от
ответниците. Съдът намира за неоснователни възраженията във въззивната жалба, че за
доказване на исковата претенция е необходимо представянето на площообразуваща таблица,
16
в тази връзка по делото са представени писмени доказателства, като е и прието и
заключение на вещо лице.
Неоснователно е и възражението направено от особения представител на ответника
Исатс, относно редовността на връчената нотариална покана. В тази връзка пред първата
инстанция по направеното оспорване в първото по делото открито съдебно заседание е
открито нарочно производство по реда на чл.193 от ГПК, по оспорване истинността на
подписа, положен от получателя в разписката за получаване на нотариалната покана от
името на ответника Исатс. На ответника е указано, че тежестта на доказване
неавтентичността на подписа е негова. В тази връзка по делото не са ангажирани
доказателства, от които по безспорен начин да се установи неавтентичността на документа,
поради което и оспорването е останало недоказано. С оглед горното, въззивния съд намира,
че ответника е бил поканен да заплати дължимите суми, което не е изпълнено от негова
страна.
Предвид горното така предявените искове правилно са уважени в пълния им предявен
размер от първата инстанция, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, предвид изхода от делото на ответника по жалбата
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Въззиваемия е представил
доказателства за направени разноски в общ размер на 1349,06 лв., от която: сумата от 850 лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение, сумата от 499.06 лв. – определен депозит за особен
представител, поради което следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на
въззиваемия горепосочената сума.
Мотивиран от горното, Окръжен съд Благоевград, IV въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 501279/15.03.2021г. постановено по гр.д.№ 342/2016г. по
описа на РС Р, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Н. ХР. М., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. "С." №, Г.И, роден на - година, с
адрес: гр.Б о Б, област Благоевград, улица "г.у. № ет., ап., Б-, М. Т. ЯНЧ., ЕГН **********, с
адрес: гр.С, ул. Ц.с. №, С. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.Р., общ.Р улица "С.С." №,
апартамент и М. Д. СЛ., ЕГН **********, с адрес: гр.Б о Б, област Благоевград, улица "О.П.
ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца Е.С в Жилищна сграда с търговско наименование "А.Л.",
находяща се в гр.Б улица "г.у. № представлявана от Председателя на Управителния съвет
П.П. сумата от 1349,06 /хиляда триста четиридесет и девет лева и шест стотинки/–
представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, от жалбоподателката Н.М. в
едномесечен срок от връчването му на същата, в останалата част същото не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17
18