О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
21.02.2020 г., гр.Бургас,
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас,
осемнадесети състав, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: М. Николова
като
разгледа докладваното от съдия Николова адм. дело № 430 по описа за 2020 г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производство е образувано след изпращане по подсъдност
от Районен съд гр. Бургас на искова молба от Д.* Михов, управител на "КАРБОНАДО
-ДМ" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
"Вардар", бл. 1, вх. 1, ет. 1, с която същият е предявил иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответната Агенция "Пътна
инфраструктура", с адрес: гр.София, бул. "Македония" № 3 да му
заплати сумата от 97 лева - главница, представляваща недължимо платена на
13.02.2019 г. винетна такса, за която е издадена електронна винетка
190212051266928 за собствения на ищеца лек автомобил с рег. А6139 МР, с
валидност от 13.02.2019 г. до 12.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 07.11.2019 г., до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. С
допълнителна молба, ищецът е заявил, че с тази сума в размер на 97 лева,
ответникът се е обогатил неоснователно.
В отговора на исковата молба от Агенция "Пътна
инфраструктура" е изразено становище, че делото е подсъдно на
Административните съдилища, доколкото взаимоотношенията между страните са на
власт и подчинение.
С Определение № 668/23.01.2020 год., РС-Бургас е
прекратил образуваното пред него производство и го е изпратил на
Административен съд Бургас, приемайки че същото следва да бъде разгледано по
реда на чл. 256 от АПК.
Видно от събраните по делото материали, е налице
осъществено плащане от страна на ищеца на две винетни такси за един и същи
автомобил с частично припокриващ се срок. Със заявление, депозирано в Областно пътно
управление - Бургас е отправено искане за възстановяване на сумата за втората
закупена електронна винетка, като с писмо на директора на Национално ТОЛ
управление при Агенция пътна инфраструктура, ищецът е уведомен, че исканата
корекция по възстановяване на сумата за втората закупена винетка не може да
бъде извършена. Цитиран е и текста на чл. 5, ал. 3 от НАРЕДБА за условията,
реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние.
Настоящият съдебен състав, след запознаване с
гореизложеното, счита, че не е компетентен да разгледа исковата претенция, с
която е бил сезиран РС – Бургас, предвид следното:
На първо място, съдът намира, че Агенция "Пътна
инфраструктура" не действа в качеството си на административен орган, а е
лице, което е оператор и събира такса.
В подкрепа на този извод следва да се цитира уредбата
на таксите за закупуване на винетни стикери, която се съдържа в Закона за
пътищата. Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата /за краткост ЗП/ „За
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база
изминато разстояние: 1.(изм. и доп. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от
16.08.2019 г.) такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за
пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава
право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената
пътна мрежа.
Следва да се отбележи, че обхватът на т.нар „платена
пътна мрежа“ е от изключителната компетентност на Министерския съвет на
Република България, тъй като законодателят е възложил тези правомощия само на
този колективен орган /легално определение на понятието, съгласно Параграф 1,
т.31 от ДР на ЗП, вр. с чл.10, ал.3 от ЗП/. Наред с това, размерът на
събираните винетни такси също се определя от централната изпълнителна власт,
тъй като са индивидуализирани в нарочна Тарифа, приета от Министерския съвет
/чл.10, ал.6 от ЗП/.
Следователно, заплащането на такива такси не е
скрепено с принуда от страна на държавата, защото притежателите на моторни
превозни средства, респективно лицата, които ги ползват и управляват не са
длъжни да заплатят подобна такса, а дължат такава само, ако желаят да
управляват съответното МПС в посочената пътна мрежа. С други думи, таксата се
заплаща по желание от съответния субект, като условие за ползване на пътищата,
включени в платената пътна мрежа. Ето защо, както вече се посочи по-горе, Агенция
"Пътна инфраструктура" не действа в качеството си на административен
орган, а е лице, което е оператор и събира такса.
На второ място, съдът намира, че искът на Д.* Михов не
може да бъде разгледан по реда на Глава единадесета от АПК - Производства за
обезщетения. Разпоредбата на чл. 128, ал.1, т.6 от АПК установява
подведомственост на административните дела, като предоставя в компетентност на
административните съдилища делата по искания за обезщетения за вреди от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица, но претенцията на ищеца не е за обезщетение за вреди, а за
неоснователно обогатяване. Никъде в обстоятелствената част на исковата молба,
нито в представената допълнителна молба не е посочено, че претенцията е за обезщетение
за вреди, напротив твърди се неоснователно обогатяване.
На трето място, съдът намира и че предявения от Д.*
Михов иск не може да бъде разгледан по реда на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Производството по реда на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), дава възможност за
защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията в
хипотезата, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или
подзаконов нормативен акт фактически действия, но не и на правни такива.
Следователно, неизплащането на претендираната сума с позоваване на разпоредбата
на чл. 5, ал. 3 от НАРЕДБА за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние, не представлява
неизпълнение на фактическо задължение на административен орган, а правно. Нещо
повече, настоящият съдебен състав, счита че в случай, че Административен съд
Бургас разгледа предявения иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД като такъв по на чл. 256
от АПК, това би довело на практика до произнасяне по непредявен иск, още
повече, че възможността на ищеца да води такова производство не е преклудирана
и същият би могъл да сезира Административен съд – Бургас с такъв иск.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав
счита, че следва да повдигне спор за подсъдност по настоящото дело, който
следва да се разреши, съобразно правилото на чл. 135, ал.4 от АПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 430/2020 г. по описа на Административен съд гр. Бургас.
ПОВДИГА спор за
подсъдност между Районен съд гр. Бургас и Административен съд гр. Бургас по
предявения иск за обезщетение от "КАРБОНАДО -ДМ" ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. "Вардар", бл. 1, вх.
1, ет. 1 срещу АГЕНЦИЯ "ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА", с адрес: гр.София, бул. "Македония" № 3.
ИЗПРАЩА делото на Върховния
административен съд за произнасяне от смесен състав на ВАС и ВКС по реда на чл.
135, ал.4 от АПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: