№ 7214
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100506229 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 1527 от 30.01.2025 г. по гр.д. № 43736/2024 г. по описа на СРС,
168 с-в е признато за установено по исковете предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК,
че Л. Б. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, чрез адвокат М. Е. дължи на
Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с
адрес гр. ****, представлявана от управителя „Входове БГ“ ООД, чрез адв. С. от общо
540,00 лв. (петстотин и четиридесет лева), представляващи месечни такси за
управление и поддържане на общите части от месец февруари 2021 г. (вкл.) до месец
януари 2024 г. (вкл.), по 15,00 лв. (петнадесет лева) на месец за двама ползватели,
съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от 28.11.2012 г., и
законна лихва за забава върху вземанията съгласно решение на общото събрание на
етажната собственост от 28.11.2012 г. за неизплатени суми за такси за поддръжка и
управление на етажната собственост от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземанията, за
която сума има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 16.09.2021 г. по ч. гр. д. № 14005/2024 г. по описа на СРС, 168-ми състав.
Срещу постановеното съдебно решение е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответника Л. Б. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, с излагане на
доводи, че решението е неправилно и необосновано; постановено в противоречие със
1
събраните доказателства, в нарушение на процесуалните правила и при неправилно
приложение на материалния закон.
Поддържа, че неправилно съдът е приел, че възраженията му за нищожност на
решенията на ОС на ЕС от 28.11.2012 г. и от 24.01.2024 г. са преклудирани, доколкото
не са заявени в срока по чл.40 ЗУЕС и разглеждането им в производството е
недопустимо. За неправилни счита и изводите на СРС, че решенията по тях досежно
претендираните вземания са законосъобразни и обвързват етажните собственици и
ползватели.
Поддържа, че неправилно съдът е приел, че възраженията му срещу
начисляването на такса за управление и поддържане за двама обитатели за исковия
период са неоснователни, като е приел, че вписването в книгата на етажната
собственост на ползвателите е меродавно за определяне на дължимите разноски.
Моли за отмяна на постановеното решение, като неправилно и за отхвърляне на
исковете като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца Етажна собственост с адрес гр. ****, представлявана от управителя „Входове
БГ“ ООД, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че
постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така
очертания от жалбите предмет, приема следното:
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение изложени във
въззивните жалби съдът намира следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от етажните
собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес
гр. ****, представлявана от управителя „Входове БГ“ ООД, срещу Л. Б. Е., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, с която се иска от съда да бъде установено със силата на
2
пресъдено нещо съществуването на вземане спрямо ответника за сумата от общо
540,00 лв. (петстотин и четиридесет лева), представляващи месечни такси за
управление и поддържане на общите части от месец февруари 2021 г. (вкл.) до месец
януари 2024 г. (вкл.), по 15,00 лв. (петнадесет лева) на месец за двама ползватели,
съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от 28.11.2012 г., и
законна лихва за забава върху вземанията съгласно решение на общото събрание на
етажната собственост от 28.11.2012 г. за неизплатени суми за такси за поддръжка и
управление на етажната собственост от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземанията, за
която сума има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 16.09.2021 г. по ч. гр. д. № 14005/2024 г. по описа на СРС, 168-ми състав.
С постановеното решение, съдът е уважил предявените искове по чл.51 вр. с чл.
6 ЗУЕС и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86 ЗЗД. За обосноваване на този извод, съдът е
приел че в проведеното производство е установено, че ответникът е собственик на
процесния апартамент с адрес: гр. ****, както и че с решение на ОС на ЕС е прието
решение на общото събрание с което е определена такса в размер на 5 лева месечно за
такса за режийни разходи на човек и 5 лева на апартамент такса за професионален
домоуправител. При така посоченото и с оглед вписването в книгата на етажната
собственост, че жилището се ползва от двама души, съдът е приел за основателни
исковете за признаване съществуване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Решението е неправилно в една част.
Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи
следното:
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС /ред.2016 г./, разходите за управление и поддържане
на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства
независимо от етажа, на който живеят. Разпределението на т. нар. консумативни
разходи за ползването на общите части не се извършва между етажните собственици,
съразмерно на притежавания от тях дял в общите части на сградата, а поравно според
броя на лицата (собственици, ползватели и обитатели) в етажната собственост.
Кои разходите са такива за управление и поддържане на общите части е
посочено в § 1 т. 11 ДР на ЗУЕС и те включват разноските за електрическа енергия,
вода, отопление почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски,
необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата т.нар.
"консумативни разноски", разходите за портиер и възнаграждение при възлагане на
дейности по поддържане на общите части. Изобщо дейността по "Поддържане на
общите части" е определена в закона като дейност, насочена към запазването им в
3
добро състояние./§ 13 от ДР ЗУЕС/.
Нормата на чл. 51 ЗУЕС не предпоставя възможност за тълкуване, тя е ясна и
императивна. Извод в тази насока може да се направи и от тълкуването на чл. 11 т. 5
ЗУЕС, в която разпоредба е посочено, че правомощие на Общото събрание е
определяне размера, но не и начина на разпределение на разходите за управление и
поддържане на общите части. Последният е разписан изрично в закона- поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят.
В случая страните не спорят и е установено, че ответникът е собственик на
процесния апартамент с адрес: гр. ****.
Чрез представения пред първата инстанция протокол на общото събрание на
етажните собственици в сградата се установява, че на 28.11.2012г. е прието решение на
общото събрание с което е определена такса в размер на 5 лева месечно за такса за
режийни разходи на човек и 5 лева на апартамент такса за професионален
домоуправител.
Доводите на въззивника, че приетите решения от ОС на ЕС, с които са
определени посочените такси са нищожни, съответно незаконосъобразни на
изложените основания и поради описаните пред съда / в писмения отговор на исковата
молба и във въззивната жалба/ пороци /противоречие с разпоредби на ЗУЕС досежно
свикване и провеждане на събранието/, съдът намира за недопустими и преклудирани
с оглед предвидения в закона преклузивен срок по чл.40, ал.1 ЗУЕС. Както правилно е
посочил в постановеното решение СРС, за разлика от нищожността на сделките, на
която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със
срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от
узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40,
ал. 2 ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при
нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми.
Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението
на решенията е свързано със срок - чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за
изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците
и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е
съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения,
включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително
и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените
за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е
равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до
незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното
4
производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна
нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим
принципът, че нищожност може да се установява без срок - в този смисъл Решение №
39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК. След като в срока по
чл.40, ал.2 ЗУЕС /ред.ДВ, бр.57 от 26 Юли 2011г./ не е била поискана отмяна на
решенията на ОС на ЕС от 28.11.2012г., с които са определени дължимите такси за
режийни разходи на човек и за професионален домоуправител в сградата – ЕС, в която
се намира апартамента на ответника, то, същите /решенията/ са валидно и
законосъобразни при определяне на дължимите от етажния собственик средства за тях.
Доводите на въззивника, че неправилно съдът не е съобразил, че жилището, за
което се начисляват разноски за управление /за режийни разходи/ на човек за исковия
период, е било ползвано само от един обитател – свидетеля Б. А.К. Е., който до
30.09.2023 г. е бил носител на правото на ползване върху апартамента, съдът намира за
основателни. Чрез представеното решение от 05.12.2013 г. на СРС за прекратяване на
сключения граждански брак между Б. А.К. Е. и К.Б. Ел Тал и показанията на свидетеля
Б. А.К. Е., дадени пред настоящата инстанция, се установява, че за исковия период от
месец февруари 2021 г. (вкл.) до месец януари 2024 г. (вкл.) апартамента е бил ползван
само от един обитател- свидетеля Б. А.К. Е.. В посочената част, настоящия състав
кредитира показанията на свидетеля Б. А.К. Е. при съобразяване евентуалната му
заинтересованост от изхода на спора с оглед указанията на чл.172 ГПК, с оглед всички
доказателства по делото. Спорът между страните се концентрира върху това дали е
бил ползван имота за исковия период от един или двама обитатели. Отговорът, който
дава настоящата инстанция при съобразяване дадените показания в посочената част и
приетото пред настоящата инстанция съдебно решение за прекратяване на брак е, че
имотът е бил ползван от един обитател-свидетеля Б. А.К. Е.. Изводът, както бе
посочено, е съответен на дадените показания и представените от страните писмени
доказателства, в т.ч. и съдържащи изявленията на свидетеля по образуваните
изпълнителни дела във връзка с непогасени задължения за такси и разноски към ЕС.
Въз основа на така посочените доказателства, настоящия състав намира, че
вторият записан на 01.05.2012 г. в книгата на етажната собственост обитател на този
имот – бившата съпруга на свидетеля Б. А.К. Е., не е ползвала имота за исковия
период. Същевременно доказване на обстоятелството, че имотът за исковия период е
бил ползван от двама, а не от един обитател в производството не е извършено от
ищеца съобразно указанията на разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК. Към момента на
приемане на решението на ОС на ЕС на 28.11.2012 г., с което е определен размера на
дължимата такса за разходи за управление и поддържане на общите части е действаща
разпоредбата на чл.51, ал.1 ГПК / ред. ДВ, бр. 57 от 2011 г.), която предвижда, че
разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите.
5
Действително, невписването на обстоятелството, че втория обитател е престанал
да ползва имота, в книгата на етажната собственост представлява неизпълнение на
задължение на етажния собственик по чл. 7, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗУЕС.
Законът не предвижда обаче като последица от неизпълнението на това задължение
изключването по отношение на такъв етажен собственик на прилагането на
разпоредбите на чл. 51, ал.1 ЗУЕС и чл.51, ал.9, т.1 от ЗУЕС.
При така посоченото, съдът намира че задължението на ответника следва да
бъде намалено със сумата 180 лв. начислена като такса за управление и поддържане на
общи части в сградата ЕС за втори обитател в имота с адрес: гр. ****. В посочената
част постановеното от първата инстанция решение следва да бъде отменено като
неправилно на основание чл.271, ал.1, пр.3 ГПК. В останалата част постановеното
решение следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл.271, ал.1, пр.3
ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1527 от 30.01.2025 г. по гр.д. № 43736/2024 г. по описа
на СРС, 168 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по исковете предявени
по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Л. Б. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, чрез
адвокат М. Е. дължи на Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на
етажна собственост с адрес гр. ****, представлявана от управителя „Входове БГ“ ООД,
чрез адв. С. сумата 180.00 лв. (сто и осемдесет лева), представляващи месечни такси за
управление и поддържане на общите части от месец февруари 2021 г. (вкл.) до месец
януари 2024 г. (вкл.), за един ползвател-К.Б. Ел Тал /вписан в книгата на етажната
собственост/, съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от
28.11.2012 г., и законна лихва за забава върху вземанията съгласно решение на общото
събрание на етажната собственост от 28.11.2012 г. за неизплатени суми за такси за
поддръжка и управление на етажната собственост от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземанията, за която сума има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 16.09.2021 г. по ч. гр. д. № 14005/2024 г. по описа на СРС, 168-ми
състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от Собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. ****,
представлявана от управителя „Входове БГ“ ООД, срещу Л. Б. Е., ЕГН **********, с
адрес: гр. ****, чрез адвокат М. Е., искове по чл. 422, ал.1 ГПК и с правно основание
чл. 51 вр. с чл. 6 ЗУЕС и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86 ЗЗД за признаване
съществуването на парично вземане в полза на Собствениците на самостоятелни
6
обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр. ****, представлявана от
управителя „Входове БГ“ ООД, срещу Л. Б. Е., ЕГН **********, за сумата 180.00 лв.
(сто и осемдесет лева), представляващи месечни такси за управление и поддържане на
общите части от месец февруари 2021 г. (вкл.) до месец януари 2024 г. (вкл.), за един
ползвател-К.Б. Ел Тал /вписан в книгата на етажната собственост/, съгласно решение
на общото събрание на етажната собственост от 28.11.2012 г., и законна лихва за забава
върху вземанията съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от
28.11.2012 г. за неизплатени суми за такси за поддръжка и управление на етажната
собственост от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземанията, за която сума има издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.09.2021 г. по ч. гр.
д. № 14005/2024 г. по описа на СРС, 168-ми състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1527 от 30.01.2025 г. по гр.д. № 43736/2024 г. по
описа на СРС, 168 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по исковете
предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Л. Б. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
чрез адвокат М. Е. дължи на Собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим
на етажна собственост с адрес гр. ****, представлявана от управителя „Входове БГ“
ООД, чрез адв. С. от общо 360,00 лв. (триста и шестдесет лева), представляващи
месечни такси за управление и поддържане на общите части от месец февруари 2021 г.
(вкл.) до месец януари 2024 г. (вкл.), по 15,00 лв. (петнадесет лева) на месец за един
ползвател, съгласно решение на общото събрание на етажната собственост от
28.11.2012 г., и законна лихва за забава върху вземанията съгласно решение на общото
събрание на етажната собственост от 28.11.2012 г. за неизплатени суми за такси за
поддръжка и управление на етажната собственост от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземанията, за която сума има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 16.09.2021 г. по ч. гр. д. № 14005/2024 г. по описа на СРС, 168-ми
състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7