Определение по дело №200/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 юни 2018 г.
Съдия: Иво Василев Добрев
Дело: 20182100900200
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 април 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 510

 

  08.06.2018 година

 

                                                         

Бургаският окръжен съд,                                                  Първо гражданско отделение,

в закрито заседание на осми юни две хиляди и осемнадесета година,

в състав:

                                                                        Окръжен съдия : Иво Добрев

 

като разгледа докладваното от съдията Добрев т.д.№ 200 по описа за 2018г., за да се произнесе,  съобрази следното:

           

           

          Производството е образувано по повод молба, подадена от ,,Никан Лайн“ ООД, ЕИК *********,  против „Общинска банка“ АД, ЕИК *********; „Никан лайн груп” ООД, ЕИК ********* и „Бе ге файнанс”ООД, ЕИК *********, с която са предявени  претенции/ главна и евентуални/ за прогласяване нищожността на договор за ипотека, обективиран в нотариален акт от 28.01.2008г., вписан като акт №38, том І, дело №246 на СВ- РС Несебър и като акт №131, том І, рег. №789, дело №127 от 2008г. на нотариус Стоян Ангелов, рег.№208 на НК.

            Исковата молба е оставяна без движение два пъти, с указания да се мотивира правния интерес от предявяване на горните претенции.

            В тази връзка на 09.05.2018г. е постъпила уточняваща молба, в която се посочва, че правният си интерес ищецът извежда от съществуващата, според него, възможност да бъде влошено финансовото състояние на „Никан Лайн“ООД, в случай на осъществена публична- продан на имота и вероятността към дружеството- длъжник да се насочат претенции на собственика на недвижимия имот- за връщане на платената продажна цена, за вреди, ако последният встъпи в правата на удовлетворения кредитор, за допълнителни разноски, включително и за увеличената стойност на имота. Посочва се освен това, че до увеличаване финансовата тежест на дружеството би се стигнало и в случай, че „Общинска банка“АД се удовлетвори  предпочитателно от цената на имота, което би довело до формиране на задължения за лихви към останалите взискатели по изпълнителното дело.

            С допълнителна молба, депозирана в деловодството на съда са изложени отново доводи и аргументи, които според дружеството- ищец обуславят наличието на правен интерес от водене на процеса. Изтъкнати са съображения, че с търсената в конкретния случай защита се цели установяване със сила на присъдено нещо дали задължението по договора за кредит е обезпечено с процесната ипотека или не. Сочи се освен това, че собственикът на имота е предявил иск срещу ищеца за заплащане обезщетение за това, че е бил лишен от ползването на същия, предвид предприетите действия по изпълнителното дело.

             Бургаският окръжен съд след като обсъди представените по делото писмени доказателства и изложеното в исковата молба и уточняващите молби, намира следното:

Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за съществуването правото на иск, за която съдът следи служебно както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото приключване. Когато установителни претенции, каквито са настоящите, се предявяват от лице, което не е носител на материални права, засегнати от този спор, то следва да твърди наличие за него на такива, които зависят от спорното правоотношение, поради което да има пряк или евентуален правен интерес от провеждането на производството по иска. Наличието или липсата на правен интерес се преценява според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответниците в исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и налице ли е за ищеца правен интерес от търсената защита. Такъв ще съществува, когато според твърденията в исковата молба правният спор засяга пряко или косвено имуществената сфера на последния. Този интерес обаче, както се посочва в постоянната съдебна практика, винаги трябва да е конкретен за всеки отделен случай и да се извежда от заявените в исковата молба обстоятелства.

           Поначало няма пречка, дори извън производството, водено от банката- кредитодател за снабдяване с изпълнителен титул и изпълнителен лист срещу длъжника/който съответно дава възможност да се насочи изпълнението и срещу ипотекирания имот/ да се твърди нищожност на учреденото ипотечно право. С такава процесуална възможност разполага обаче само страна, която твърди че несправедливо се посяга към процесния имот, поради което и директно се накърняват правата и в резултат на започналите действия по принудително изпълнение.

Вече беше казано, че в настоящия казус правен интерес би бил налице, когато прогласяването на нищожността по съдебен ред ще има за пряка последица установително действие спрямо имуществения патримониум на ищеца, свързано с негово материално право, по отношение на конкретното имущество. В случаите когато установителното действие на съдебното решение не би засегнало директно притежавани или претендирани от ищеца права, не е налице правен интерес от установителен иск. От изложените твърдения не се установява по какъв начин правата на ищеца зависят от съществуването или не на спорното правоотношение. Освен това фактът на висящо изпълнително дело срещу ищеца отново само по себе си не е в състояние да мотивира правен интерес от завеждане на исковите претенции, тъй като в сблучай на положителнто признасяне по тях не би се променило правното му положение на длъжник в изпълнителния процес. Прогласяване недействителността на договора за ипотека няма да доведе до преки последици в правната сфера на ищеца.

Предвид изложеното съдът намира, че предявените в настоящото производство искове са недопустими, поради което производството следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, съдът  

 

                                                О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 200/2018г. по описа на БОС поради недопустимост на исковете.

            Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя с частна жалба пред Бургаски апелативен съд.

 

 

 

 

                                                                                    Съдия: