РЕШЕНИЕ
№ 1805
гр. Варна , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502301 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 3053/10.07.2020г. по гр.д.№ 18558/2019г. по описа на ВРС, Прокуратурата на
РБългария е осъдена да заплати на М. К. П. сумата от 900 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, последица от привличането му като обвиняем по ДП
№868/2017г. По описа на Първо РУП Варна и подсъдим по НОХД №5233/2018г. На ВРС,
ведно със законната лихва от датат ана влизане в сила на оправдателната присъда –
30.10.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението и сумата от 7000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени му душевни страдания, дискомфорт и стрес от незаконно обвинение в извършено
престъпление, в резултат на образувано ДП № 868/2017г. по описана Първо РУП Варна и по
НОХД №5233/2018г. на ВРС, по което е бил оправдан, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 30.10.2019г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, както и сумата от 910лева представляваща направени по делото разноски и е
отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
7000лева до 11000лева,.
Недоволната от решението страна- Прокуратурата на РБългария е подала въззивна
жалба срещ осъдителната му част инициирайки настоящото въззивно производство. В
1
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното
решение, вследствие на погрешно възприета като установена фактическа обстановка по
делото. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, а в условията на евентуалност
намаляване размера на определеното обезщетение, доколкото присъденото такова не е в
съответствие с принципа на справедливостта.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна М. К. П. чрез адв. Я. К. е депозирала
писмен отговор, с които оспорва жалбата като неоснователна. Искането е за оставянето й без
уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.
В с.з. жалбата и отговорът се поддържат.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена от лице легитимирано да обжалва първоинстанционното
решение. Правото на жалба е упражнено в срок. Съдът на основание чл.269 от ГПК, след
като извърши служебна проверка намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Производството е образувано по искова молба на М. К. П., с която са предявени
кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД
срещу Прокуратурата на Р България за заплащане на обезщетение за претърпени в резултата
на незаконно обвинение неимуществени вреди в размер на 11000лв. ведно със законната
лихва считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 30.10.2019г. до
окончателната изплащане на сумата и имуществени вреди в размер на 900лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по ДП №868/2017г. и производството
по НОХД № 5233/2018г.
Твърденията в исковата молба са, че на 08.05.2017г. срещу ищеца било образувано
досъдебно производство, като е бил задържан от органите на полицията за 24 часа. На
19.10.2017г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.201, ал.1, вр.чл.26 НК. На
19.11.2018г. срещу ищеца е било повдигнато незаконно обвинение за извършване на
престъпление по чл.201,ал.1, вр. чл.26 НК, с постановление за привличане на обвиняем по
ДП № 868/2017г. по описа на Първо РУП Варна. Образувано е НОХД №5233/2018г. по
описана ВРС, по което е постановена оправдателна присъда от 14.10.2019г. В следствие на
неоснователно повдигнатото обвинение и повече от две годишното наказателно
преследване, ищецът понесъл имуществени вреди в размер на 900лв., представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение и неимуществени вреди, изразяващи се в уронване
честта и достойнството, притеснение от среща с хора извън най-близкото му обкръжение,
изолация и занижаване на самооценката; бил дисциплинарно уволнен и изпитвал
притеснения и затруднения при кандидатстване и постъпване на работа. Изпитвал
повишена тревожност, стрес, срам, както и страх от възможното налагане на наказание
„лишаване от свобода“ и потенциална възможност за дълъг престой в петенциарна
институция. Твърди още, че е превеждан окован в белезници на публични места, което
2
предизвикало чувство на унижение и срам. Излага също, че напрежението и стреса се
отразили негативно и на връзките в семейството му. Претендира обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 11000лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 30.10.2019г.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна е представила отговор на исковата молба, с
който е оспорила предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията ищецът да е
търпял неимуществени вреди, както и същите да са в причинна връзка с воденото срещу
него наказателно производство, по което е имал качеството на обвиняем. Посочва, че
Прокуратурата не отговаря за причинени евентуално вреди в периода от задържането на
ищеца от полицейски служители по реда на ЗМВР до датата на привличането на лицето като
обвиняем. Оспорват се твърденията, че в резултат на действия на държавното обвинение са
настъпили твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Излага се, че повдигнатото
обвинение е за престъпление, което не е тежко по смисъла на закона и ищецът не е бил
ограничаван по никакъв начин. Посочва, че влошеното физическо и психическо състояние
на ищеца не е в следствие само на упражнената наказателна репресия. Прави се възражение
и по отношение размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва
и претенцията за обезщетение за имуществени вреди, оспорва заплатеното адвокатско
възнаграждение като прекомерно.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото трудов договор № 16/14.04.2017г. се установява, че
ищецът е бил назначен на длъжност „продавач-консултант“ в „Одисей-2“ ЕООД. Трудовото
провоотношение е било прекратено със заповед от 09.05.2017г.
От приложените по делото материали по ДП № 868/2017г. и НОХД № 5233/2018г. по
описа на ВРС е видно, че досъдебното производство е образувано на 08.05.2017г. по повод
постъпило съобщение то Д.П.П. за извършена в неустановено време от магазин „Одисей,
ликьори и табако“, гр.Варна от неизвестен извършител кражба- суми от оборота в размер на
1000лв. Производството е образувано срещу неизвестен извършител. С постановление от
13.08.2018г. М. К. П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.195, ал.1, т.6, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.26 НК и е наложена мярка за неотклонение – подписка. С постановление
от 19.10.2018г. по същото досъдебно производство М. К. П. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК. На 19.11.2018г. е внесен от РП Варна
обвинителен акт срещу М. К. П. за извършено престъпление по чл. 201, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК. По внесения обвинителен акт е образувано НОХД, като производството се е развило
по общия ред. С присъда, постановена на 14.10.2019г. М. К. П. е признат за невиновен в
това, че в периода 18.04.2017г.-08.05.2017г., в гр.Варна, при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице е присвоил чужди пари – парична сума в
размер на 1010,73лв., връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява и е
оправдан по повдигнатото обвинение по чл.201, ал.1, вр. чл.26 НК. Съдът е приел, че не са
3
налице доказателства, които по някакъв начин да уличават М. П. в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение от Варненска районна прокуратура.
Прието е, че поведението на, за което ищецът е привлечен като обвиняем не е съставомерно
от обективна страна.
По делото е била разпитана свидетелката Р.С.П. /майка на ищеца/. Свидетелката
разказва за душевното състояние на М.П. и настъпилата промяна в него в периода след м.
май 2017г., когато бил задържан от органите на полицията и било образувано срещу него
наказателно производство. Ищецът започнал да страда от безсъние, бил изнервен и не
виждал детето си. Ищецът се тревожел, защото не бил извършил нищо нередно, тревожел се
и треперел преди всяко съдебно заседание. Жената, с която живеел и с която имали родено
дете се дистанцирала от него, когато разбрала, че ще се води дело. Претърпял и финансови
загуби и се наложило да взема заеми.
Видно от приложените по НОХД №5233/2018г. материали ищецът М.П. не е
осъждан.
Представен е заверен препис от договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че М.П. е заплатил на адв.Я.К. сумата от 800лв., представляваща
възнаграждение за осъществена правна защита и процесуално представителство по НОХД
№5233/2018г. по описа на ВРС. Представена е и разписка от 15.04.2019г. за заплащане на
сумата от 100лв., адвокатски хонорар по НОХД №5233/2018г.
По делото са приети като доказателства заповед за задържане на лице, лист за
преглед на пациент, допълнителен лист за преглед на пациент, медицинско удостоверение
№363/2017г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата задължително условие е да са
причинени вреди, които да са резултат, т.е в причинна връзка с конкретното действие от
страна на държавното обвинение, в случая- незаконно обвинение. И тъй като тези вреди не
се презюмират, то те подлежат на доказване от лицето, което ги е търпяло. Отговорността е
обективна, т.е вината не се изследва. В настоящия случай всички елементи от фактическия
състав на правото са налице.
4
Безспорно е между страните, че по образуваното срещу ищеца наказателно
преследване, същият е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление
по чл.201, ал.1, вр. чл.26 от НК. Досъдебното производство е приключила с мнение за
предаване на съд на обвиняемия; образувано е НОХД, което е приключило с оправдателна
присъда.
По претенцията е за репариране на претърпени неимуществени вреди.
Обезщетението се определя в съответствие с принципа на справедливостта, заложен в чл. 52
от ЗЗД, като се държи сметка за установените по делото обстоятелства. Съобразно
константната съдебна практика, съдът следва да има предвид при определяне размерът на
справедливото обезщетение, редица факти като: продължителността на наказателното
преследване, с оглед преценка за проведено ефективно разследване в разумен срок, тежест
на повдигнатото и поддържано обвинение, вид и срок на търпяна мярка за неотклонение,
брой на процесуалните действия с участие на пострадалия, данните за психическото
състояние и емоционални страдания и неудобства, претърпени от лицето, данните за
отражението на наказателното преследване върху физическото и душевно здраве на
пострадалия, начина му на живот и ценностна система, отзвука на поддържаното обвинение
в обществото, семейството и близък приятелски кръг, с оглед преценката за накърняване на
честта и доброто име на пострадалия, както и наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението
трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така
и на обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено
икономически условия на живот.
По делото е установено, че ищецът е привлечен като обвиняем на 13.08.2018г. за
престъпление по чл.195, вр. чл.194 НК. На 19.10.2018г. отново с постановление е привлечен
като обвиняем за по-тежко наказуемо престъпление по чл.201, вр.чл.26 НК. Производството
спрямо него е приключило със стабилен акт на 14.10.2019г., т.е продължителността на
наказателното производство спрямо него, е една година и два месеца. Предвид това, че
същото се е развило само в една инстанция, не може да се приеме, че този повече от
двегодишен период е разумен срок и, че висящността му не е оказвало изключително
негативно въздействие върху ищеца, като в тази връзка съдът има предвид и
обстоятелството, че производството, което първоначално се е водело срещу неизвестен
извършител е образувано на 08.05.2017г. и по същото ищецът е бил задържан за 24 часа.
Факт е, и че престъплението, за което е било повдигнато и поддържано обвинението по своя
характер е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, доколкото предвиденото наказание за
престъпление по чл. 201, ал.1 от НК е лишаване от свобода до осем години. Съдът отчита и
обстоятелството, че спрямо ищеца е наложена мярка „подписка“.
От свидетелските показания бе установено, че действително М..П. е търпял
неимуществени вреди във вид на, притеснения, тревожност. Пострадали са в известна степен
неговите добро име и чест сред обществото. Безспорно е, че всичко това е предизвикало
5
негативни емоции в душевния мир на ищеца, породени именно поради причина наличие на
водено срещу него наказателно производство. Същевременно, приемайки наличие на
претърпени неимуществени вреди, при определяне паричния еквивалент на справедливото
им обезщетяване, съдът съобрази обстоятелството, че от наличните по делото доказателства,
не може да се направи извод, че те са били с такъв интензитет, обосноваващ присъждане на
обезщетение в размер на 11000лв.
Продължителността на производството, повторното привличане като обвиняем в по-
тежко престъпление е довело до чувство на несигурност и неизвестност от изхода на делото
у ищеца. Налага се извода, че именно поради повдигнатото обвинение в извършването на
престъпление ищецът е претърпял твърдените обида и унижение и стрес. Същият е имал
съзнанието, че е невинен, с чисто съдебно минало, липсващи предходни противоправни
прояви и самочувствието на млад човек с добра професионална и лична репутация.
Повдигането и поддържането на обвинение в извършено тежко престъпление,
продължилото значителен период от време наказателно преследване, безспорно са го
унижили и накърнили достойнството му. Ищецът безспорно е изпитвал и тревога от
евентуалното му осъждане, преживял е стрес, който се е проявил с тревожност, вътрешно
напрежение, безпокойство, загриженост, нервност. И тези негативни вреди не биха
настъпили ако беше направена своевременна и точна преценка от органите на
Прокуратурата – че не се касае за извършено престъпление. Съдът отчита и
обстоятелството, че спрямо ищеца е била взета най- леката мярка за неотклонение,
предвидена в процесуалния закон, която не е свързана с ограничаване на конституционно
гарантирани права, като правото на свобода, свободно придвижване и пр. Доводите във
въззивната жалба на Прокуратурата, че първоинстанционният съд не е отчел факта, че
досъдебното производство е протекло в разумен срок, тъй като от момента на привличането
на ищеца като обвиняем до внасянето на делото в съда е изминал срок от 3 месеца, а
първоначално досъдебното производство е водено срещу виновно лице са неоснователни.
Отговорността на правозащитните органи по ЗОДОВ е обективна, при което наличието или
не на виновно поведение сред някой от тях не води до нейното отпадане или редуциране. От
значение е само наличието на обективния факт на водено наказателно производство спрямо
лицето и неговото прекратяване или приключване с оправдателна присъда.
От ангажираните по делото доказателства не се установяват твърденията, че ищецът е
изпитвал притеснения от отношението на колегите си, както и, че воденото срещу него дело
е повлияло на отношенията в семейството му и детето му. Не са налице данни, че жената, с
която ищецът е бил във фактическо съжителство е променила отношението си към него и го
е напуснала, след като е научила за воденото срещу него наказателно производство.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че общото обезщетение за така претърпените
неимуществени вреди, което съответства на необходимостта за преодоляването им, следва
да е в размер на общо 7 000лв., който е достатъчен по размер за репарирането им и е в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на
6
настоящия случай, изложени по-горе.
Предвид изложеното решението в частта относно обезщетението за имуществени
вреди следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По отношение на имуществените вреди.
Всички разноски, направени в рамките на наказателното производство, които са във
връзка с обвинението на прокуратурата, подлежат на обезщетяване и следва да й бъдат
присъдени. От представените на л.24 , л..69 и 70 от НОХД №5233/2018г. на ВРС за правна
помощ и съдействие, пълномощно и разписки се установява, че ищецът е упълномощил
адвокат Я. К. - ВАК да го защитава по делото. В договора е договорено възнаграждение в
размер на 800лв. От представените разписки се установява, че заплатеното възнаграждение
е в размер на общи 900лв., поради което и същите представляват претърпяна от ищеца
имуществена вреда и иска е основателен в предявения размер. Решението в тази част е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3053/10.07.2020г. постановено по гр.д.№ 18558/2019г.
по описа на ВРС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7