Р Е Ш Е Н И
Е № 260078
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на 09.03.2022г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното
от съдията т. д. № 837 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове по чл. 79, ал. 1 и
чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Ем Ти Джи и Ко“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Свобода“ № 5 б, ет. 4, ап. 10, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала С. Н. К. , чрез адв. Н.Ш., против „А1 България“ ЕАД с
ЕИК *********. Твърди, че на 01.01.2017 г. с ответното дружество бил сключен
договор, продължил действието си до 01.11.2019 г., по силата на който поел
задължение да сключва договори за услуги от негово име чрез търговски
консултанти срещу възнаграждение, в което се включвали комисионни и бонуси,
размерите на които, както и начина им на определяне и тяхното заплащане, бил
определен в Приложение № 1 към договора. Всеки един договор след сключването му
се предоставял на служители на ответника, които от своя страна въз основа на
получените документи въвеждали в ICE система данни за
конкретния абонат, избрана от него услуга, срок за ползване на услугата и данни
за търговския консултант, сключил конкретния договор за услуги. Посочената ICE система
представлявала уеб-базирано приложение за връзка между ищеца и специализираните
звена на ответника, което било предназначено за проверка на данни и/или
активиране на услуги в магазините на ответника. След края на всеки месец всички
оригинални документи, подписани от ищеца и абонати на ответника, се
предоставяли на Бек офиса на ответното дружество до 5-то число на месеца,
следващ месеца на подписване на документите. Ежемесечно представител на „А1
България“ ЕАД изпращал на ищеца справка за сключените договори за услуги и
справка относно начислените комисионни за съответния период, като това се
случвало в срок до 25-число на месеца, следващ месеца, в който са активирани
услугите. Въз основа на представената справка ищецът издавал фактура за
посочената в нея стойност и в срок от 10 до 30 дни от получаване на съответната
фактура ответното дружество изплащало дължимите комисионни и бонуси. В средата
на 2019 г. изпълнителят установил, че по отношение на комисионната „за задържане на абонат“ били
предоставени некоректни справки за дължимото възнаграждение. Сочи, че съгласно
разпоредбата на т. 4 от Приложение № 1 към договора комисионната „за задържане на абонат“ се дължала за
всяка услуга, активирана по договор за услуги, сключен от него, която е била
активна и достъпът до мрежата не е бил спиран или прекратяван в рамките на 6
месеца от сключване на договора за услуги. Комисионната за задържане на абонат
при сключен договор за срок на ползване от 12 месеца била 50 % от средната
месечна абонаментна такса (СМАТ), а при сключен договор за срок на ползване от
24 месеца била 1 СМАТ. Дължимите комисионни от този вид се посочвали от
ответното дружество 6 месеца по – късно. Обстоятелството, че услугите, за които
следвало да се изчисляват комисионни били значително голям брой, затруднявало тяхната
проверка по предоставените от ответника справки. След установеното
несъответствие ищецът изпратил покана за изпълнение на задължението, като с
отговор с изх. № 3958/30.10.2020 г. ответното дружество изрично отказало
заплащане на дължимото възнаграждение. Това пораждало правния му интерес от
предявяване на настоящите искове, като моли съдът да постанови решение, с което
да осъди „А1 България“ ЕАД да му заплати следните суми, представляващи
неизплатена част от дължимите съгласно т. 4 от Приложение № 1 към договора от
01.01.2017 г. комисионни за задържане на абонат за сключени договори за услуги:
3 799.49 лв. – за месец юни 2017
г.; 6 443.92 лв. – за месец юли 2017 г.; 5 269.09 – за месец август
2017 г.; 4 832.01 – за месец септември 2017 г.; 8 642.34 – за месец
октомври 2017 г.; 5 465.80 лева – за месец ноември 2017 г.; 6 710.50
– за месец декември 2017 г. Заедно с това претендира законна лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и направени в настоящото производство разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, с който релевира възражение за
изтекла погасителна давност по чл. 111, ал. 4 от ЗЗД към датата на предявяване
на исковата молба, тъй като претендираните суми представлявали периодични
плащания. На следващо място, излага, че ищецът не е изпълнил надлежно
задължението си по договора за предаване на документите, включително договорите
за услуги, както и начина, по който това трябвало да се случва, тъй като към
последните при предаването им не бил представян приемо-предавателен протокол и
придружаващи го документи. Последните били изключително съществени, тъй като в
тях се определяла услугата, която следвало да се достави на абоната, както и
цената, която последният следвало да заплаща, а от там и дължимите на ищеца
комисионни. Липсата на тези документи била причина за невъзможността за
ответното дружество да извърши проверка и съответно да изготви потвърдителна
справка за активираните услуги и съответно дължимата комисионна. Посочва, че е
налице неяснота относно въпроса по какъв начин и въз основа на какво са
изчислени претендираните суми. Освен това, навежда твърдения за липса на
изискуемост на въпросните вземания, тъй като за тях не били издадени и
съответно представени фактури. Позовава се на чл. 32 от договора от 01.01.2017
г., който предвижда, че възнаграждението, дължимо от него се заплаща в срок от
30 дни от получаване на фактурата за съответната дължима сума, издадена от
ищеца. Основавайки се на изложените твърдения и възражения, моли исковете да
бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
С депозирана по делото допълнителна искова
молба, в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищецът оспорва възражението за изтекла
погасителна давност, като излага доводи, че изискуемостта на вземанията му е
настъпила след изтичане на шест месеца от съответния календарен месец, в който
са сключвани договорите за услуги и съответно давностният срок е започнал да
тече най-рано тогава. Счита за неоснователни твърденията на ответника за
ненастъпила изискуемост на вземанията, поради непредявяване на фактури за
същите. Посочва, че съгласно клаузите на договора, в случаите, в които не е
издадена справка или последната е некоректна, фактурата не е предвидена като
условие за настъпване на падежа на задължението на ответника. Твърди, че по
указания от служителите на ответника приемо-предавателни протоколи никога не са
били подписвани. Вместо това посочва, че подробна информация относно
идентификацията на договорите и услугите се съдържала в електронната
кореспонденция, осъществявана между страните. Описва следната хронология на
събитията: Преди да изпрати сключените договори за услуги на ответника,
последният му изпращал имейл с прикачен файл – електронен документ, в който
било посочвано кои договори следва да се изпратят в оригинал. След изпращането
им с куриер служители на ищеца изпращали обратен имейл до представители на
ответното дружество, в който ясно посочвали на коя дата са изпратени документите, а в прикачен файл,
представляващ електронен документ, били описвани всички договори, сключени за
съответния месец. Въз основа на изпратените с куриер оригинални документи и въз
основа на изпратения по електронен път файл с информация за договорите,
съобразно т. 14.5 от договора ежемесечно представител на ответното дружество
изпращал на ищеца отново по имейл файлове, представляващи справка за сключените
договори за услуги и справка относно начислените комисионни за съответния
период. След получаване на справката служители на ищеца извършвали проверка,
като при евентуални пропуски уточнявали детайлите, след което се изпращал
последващ имейл с окончателна справка. Описва подробно по дати осъществената
имейл кореспонденция между дружествата в периода от юни 2017 г. до декември
2017 г., като относимата според него част от последната прилага с
допълнителната искова молба. Посочва, че съгласно чл. 55 от договора, страните
изрично са приели, че един от възможните начини за кореспонденция са именно
имейлите.
Ответникът е подал
отговор на допълнителната искова молба, с който заявява, че поддържа изцяло
вече наведените от него възражения. Заявява, че от представените документи,
чието авторство не било ясно, не може да се извлече необходимата информация
относно това кои са договорите, сключени от ищеца, а от там и каква е
съответната дължима и неизплатена комисионна. Посочва, че ищецът не е посочил
догорите, нито е ангажирал на вниманието на съда тяхното съдържание, което било
необходимо, за да се изчисли евентуално дължимата комисионна.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
При разпределение на доказателствената тежест съдът е
указал на страните, че всяка от тях следва да установи фактите, на които
основава своите твърдения или възражения съобразно правилото на чл. 154 от ГПК.
Ищецът
следва да докаже валидността на правното основание, от което произтичат
вземанията му, изправността си по договора, както и размера на същите. В тежест
на ответното дружество е да установи правоизключващите си възражения за
положителни факти, в т.ч. възражението си за изтекла погасителна давност.
Спор по фактите няма, а по правното им
тълкуване.
Не се спори между страните относно надлежното
възникване на процесното облигационно правоотношение със съдържанието, сочено
от ищеца.
Не се спори също, че съгласно Приложение 1
към договора /л. 22/, уговорените в полза на ищеца – изпълнител, комисионни /извън
бонуса за добро изпълнение/ са, както следва: 1. комисионна за активация на нова услуга; 2. комисионна за
продължаване на срока на ползване по действащ
договор за услуга; 3. комисионна за задържане на абонат; 4. комисионна за
събиране на дължими суми по издадени фактури.
Няма спор, че първата комисионна се дължи при
следните условия: тя се заплаща за първоначална активация на нова услуга на основание валидно сключен от ищеца и
предоставен на ответника договор за услуги. Размерът й се определя в зависимост
от срока на ползване, за който се активира новата
услуга /за 12 или 24 месеца/ и вида на новата услуга, както и дали е
активирана по номер, пренесен от мрежата на друг доставчик. Не се спори, че
тази комисионна не зависи от срока на
ползване на услугата, т.е. дори договорът да се прекрати предсрочно, комисионна
се дължи.
Няма спор също, че втората комисионна се
дължи при следните условия: тя се заплаща при продължаване на срока на ползване
по съществуващ договор за услуги чрез подписване на анекс, нов договор за
услуги или ново приложение към него и при положение, че срокът на ползване
по съществуващия договор е изтекъл или до изтичането му остават не повече от 4
месеца.
Спорът е относно тълкуването на условията,
при които се дължи третата комисионна - за задържане на абонат, като в договора
тя е уговорена така: услугата е активирана
по договор, сключен от ищеца и при условие, че достъпът до мрежата не е бил спиран или прекъсван в рамките на 6
месеца.
Процесните суми са за тази комисионна, като
спорът е относно начина на изчисляването й.
От заключението на ССчЕ, което съдът
възприема като обективно и професионално изготвено, а и неоспорено от страните,
се установява, че, ако тази комисионна се изчислява за всички услуги, за които
има сключени договори, а не само за новоактивираните услуги, ответникът дължи
на ищеца сумата от още 35 016.57 лв. Съответно, при устния доклад на
експерта в о.с.з. се изясни, че, ако въпросната комисионна се изчислява само на
база новоактивирани услуги, суми не се дължат, тъй като изчисленията на вещото
лице съвпадат с тези на ответника, респ. със заплатените на ищеца суми: „Сключени
договори общо означава сключените договори в рамките на един месец от ищеца, които са за всички абонати, т.е. и за
съществуващи и за нови такива – всички договори в рамките на един месец. В
т. 5 е посочена само за нови абонати, както А1 е изчислил дължимата комисионна,
а не за всички сключени абонати. В т. 5 съм показала как те са изчислявали.
Достигнала съм до техните суми и съответно до фактурите, защото във фактурата
се включват и други комисионни освен таксата за задържане на абонат, затова
изрично съм посочила какво се съдържа във всяка една фактура конкретно и че е
заплатена, т.е. те са ги изчислявали коректно единствено по отношение на новите
абонати“.
От показанията на св. Г., които съдът възприема
като безпротиворечиви и добросъвестно депозирани за непосредствени впечатления
на свидетеля, се установява конкретният начин на работа между страните, който
като цяло съответства на фактическите им твърдения и съдържанието на договора.
Разясни се също и какво на практика представлява т.нар. „активация на услуга“,
а именно, че всяка услуга има код в системата и при смяна на един код с друг
клиентът получава нова услуга: „Знам за типа комисионни за нови услуги, за задържане на
абонат, за продължаване на услуга. При чисто нова
услуга на даден клиент това ни го плащаха като нова услуга, в смисъл в по-голям
размер. Тази комисионна беше по-висока. Щом е нов
клиент той, приемаме, че няма нищо общо с А1 и затова е нов клиент. Зависи от
същността на договора, който подпишем. Ако подпишем за 12 месеца, комисионната
е една, ако е за 24 месеца е по-висока, съответно в случая компанията печели
по-дълго време от този клиент, но ние почти винаги сме правили договори за 24
месеца. На нас ни се плаща в месеца. Да
кажем, ако работим януари на края на февруари ние издаваме фактура за
продажбите в януари и съответно не сме чакали една година, за да ни платят
нещо. Не е нужно да е изминал този период от време, а комисионната си я
получаваме. Ако клиентът спре да плаща
или е лош клиент, ние си носим отговорност и връщаме. Знам какво означава активация на услуга. Означава всяко едно
нещо, което направим в системата и то води до промяна на конкретния договор на
клиента. Когато се
избере нов код в системата, значи в А1 всяка една услуга и всеки един пакет от
услуги или както ..., те са или отделни услуги или са пакет от услуги, те си
имат различни кодове. Когато смениш от един код на друг код съответно променяме
изцяло параметрите по договора на клиента и той получава нов договор. Променяме
тарифния план с нов код, да. Всяка услуга си има нов код“. Свидетелят изложи и
причините, поради които страните са се отклонили на практика от договорената
клауза да съставят приемо – предавателни протоколи: „Не сме изпращали протокол във връзка с изпращането на тези
документи. В началото имаше период, в който ние понеже в самия договор сме
чели, че трябва да има някакъв протокол, обаче никой не ни го е изисквал и
никой не ни е казвал да го правим. Като цяло самият протокол беше много труден
за изработка и сме писали в някакъв момент, че изпращаме примерно 150 броя
договори, но то е напълно неформален без печат, подписи и т. н. Реално винаги
са държали на този опис, който правим, по който те ни го изпращат и ние по него
подготвяме архива за дадените клиенти. Има имената на клиентите, услугите на
клиентите и всяко едно нещо и ние по него сме правили самия архив и сме го
предавали реално без протокол мога да кажа“.
При
тълкуване съдържанието на договорната клауза относно процесната комисионна съобразно
действителната обща воля на страните, отделните уговорки във връзка едни с
други в смисъла, който произтича от целия договор с оглед целта му, обичаите в
практиката и добросъвестността, съдът стига до извода на ответника, че
процесната комисионна не се дължи за продължаване на срок на действащ договор,
за който е предвидена отделна комисионна – тази по чл. 3 от Приложение № 1 - за
продължаване на срока на ползване по действащ договор за услуга, а само за
активирана от ищеца услуга, която не е прекратена в рамките на 6 месеца от „активирането“
й. Т.е., ако договорът представлява само продължаване
на срока на вече действащ договор, което се постига чрез анекс, с нов
договор за услуги или ново приложение към него, това не съставлява „услуга, активирана по договор за услуга,
сключена от Партньора“ по смисъла на чл. 4.1.1. Процесната комисионна е
т.нар. от свидетеля „ритеншън бонус“, който се дължи за активация на нова услуга по договор, която до този момент все
още не е съществувала, без задължително това да е нов клиент и която е
продължила действието си поне 6 месеца от активирането й. Т.е. ответникът е
активирал нова услуга, получил е първата комисионна за това - за първоначална
активация на нова услуга, без значение колко е продължило реалното й ползване и
след като клиентът е продължил да ползвал услугата повече от 6 месеца, на ищеца
се дължи впоследствие допълнително възнаграждение, представляващо процесната
комисионна за задържане на клиент. Ако обаче услугата е съществувала преди това
и действието й е било продължено преди да изтече срокът на договора, т.е.
клиентът е продължил да ползва услугите на същия оператор, то тогава се дължи
втората комисионна – тази за продължаване на
срок на действащ договор
чрез подписване на съответното споразумение, т.е. в този случай не се касае до
активиране на нова услуга, за която се дължат останалите две възнаграждения. На
практика тази комисионна за продължаване на срока на ползване по действащ договор за услуга, преди
изтичането му е своеобразен вид „задържане на абоната“, тъй като клиентът
остава при ответника, а не избира друг мрежови оператор и именно за това на
ищеца се дължи възнаграждение. Не е логично обаче, след като на практика
абонатът един път вече е „задържан“ и ищецът е възнаграден за това, след
изтичане на срок от 6 месеца отново да бъде възнаграден „за задържане на
абоната“. Друго тълкуване би довело до дублиране на възнаграждения за едно и
също действие на изпълнителя, т.е. за плащане на няколко възнаграждения за една
и съща престация или до липса на обективни критерии за разграничаване на
реалните действия на изпълнителя, които е справедливо да бъдат възнаградени за
действително извършени от него услуги в полза на възложителя, което противоречи
на целите на търговския оборот, а и на принципа за неоснователно обогатяване на
една страна за сметка на друга.
Доколкото именно съобразно това тълкуване
ответникът е заплащал комисионните, според настоящия съд той не дължи други
суми извън вече платените.
Поради това претенцията като
неоснователна ще се отхвърли.
При този изход на делото и
претенцията за това на ответника се следват разноските по делото, които се
установяват в размер на 600 лв за депозит за вещо лице и 100 лв –
юрисконсултско възнаграждение, претендирано с отговора на ИМ, подаден от името
на юрисконсулт, в който изрично е посочено, че се претендира такова «в минималния размер съгласно ЗПП» или общо
700 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ем Ти Джи и Ко“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Свобода“ № 5 б, ет. 4, ап.
10 против А1 България“ ЕАД с
ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София р-н Илинден ул. КУКУШ № 1, искове за заплащане на следните суми,
представляващи неизплатена част от дължимите съгласно т. 4 от Приложение № 1
към сключения между страните договор от 01.01.2017 г. комисионни за задържане
на абонат за сключени договори за услуги: 3 799.49 лв. – за месец юни 2017 г.; 6 443.92 лв. – за месец юли
2017 г.; 5 269.09 – за месец август 2017 г.; 4 832.01 – за месец
септември 2017 г.; 8 642.34 – за месец октомври 2017 г.; 5 465.80
лева – за месец ноември 2017 г.; 6 710.50 – за месец декември 2017 г. или
общо 41 163.15 лв, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ем Ти Джи и Ко“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Свобода“ № 5 б, ет. 4, ап. 10 да заплати на А1 България“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София р-н Илинден ул. КУКУШ № 1 сумата от 700 лв – разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: