Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 610
20.07.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и седми юни две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 553 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.118 ал.3 вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на В.Е.И. ***, подадена чрез
адв. В.Ч., с посочен съдебен адрес:***, офис ***, против Решение № 1012-26-98-3
(погрешно посочено в жалбата, като №1012-26-98-1) от 19.04.2023г. на Директора на
ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата против
Разпореждане №**********/2140-26-38 от 13.01.2023г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на
НОИ-Хасково.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е
неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Сочи се, че
неправилно е приложено материалното право относно приложното поле на
разпоредбата на чл.79а от Правилника за прилагане на ЗП (отм.). Твърди се, че
Квалификационно свидетелство №17 от 09.06.1975г. представлява УП-72 – 1973г. на
Министерство на труда и социалните грижи, т. е. валидно удостоверение за трудов
стаж. Моли се за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане и връщане на преписката с указание за правилно зачитане на наличния
действителен трудов стаж и правилна преценка относно датата на придобиване
правото и размера на ЛПОСВ. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ, гр. Хасково, чрез
процесуален представител в съдебно заседание заема становище за неоснователност
на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на разноски.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От В.Е.И. е подадено заявление с вх. № 2113-26-1679 от 15.09.2022г. за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението си, същата е приложила
документи - Трудова книжка №1132/28.04.1971г. и др. В заявлението е
декларирала, че имената Ф. Е. И.и В.Е.И. са нейни.
С Разпореждане № **********/2140-26-38 от
13.01.2023г., на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на
НОИ – Хасково отказва да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
В.Е.И.. С разпореждането се приема, че към датата на подаване на заявлението за
пенсия 15.09.2022г., жалбоподателката има навършена възраст от 66г., 10 м. и 07
дни и осигурителен стаж, положен за периода от 28.04.1971г. до 10.05.2002г. с
прекъсване, както следва: 02г. 05м. 19 дни осигурителен стаж от 2 категория
труд, 11г. 09м. 27 дни осигурителен стаж
от 3 категория труд или общ осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат
към 3 категория труд – 14г. 10м. 28 дни.
В разпореждането се цитира разпоредбата на чл. 68, ал.
1 - 2 от КСО, съгласно която, за да придобият право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст през 2022г., жените следва да имат навършена възраст 61г. и 10м.
и придобит осигурителен стаж 36 години и 02 месеца, като се приема, че И. не
отговаря на условията и няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на това основание, тъй като има навършена възраст 66г. 10м. и 07 дни,
но няма изискуемия се стаж 36г. и 02м., а има 14г. 10м. 28 дни.
Посочена е също и разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, съгласно която, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2,
през 2022г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст 66 г. и 10 м.
за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен
стаж.
Пенсионният орган е посочил, че на И. не се следва пенсия по условията на чл.68
ал.3 от КСО, тъй като има навършена
възраст 66г. 10м. и 07 дни, но няма изискуемият се действителен осигурителен стаж – 15 г. , а има 14г. 03м. и 16 дни.
Цитирана е разпоредбата на §1, ал.1, т. 12 от ДР на
КСО, съгласно която органът е посочил, че „действителен стаж“ е действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски.
Цитирана е и разпоредбата на чл.15 ал.4 от НПОС, в
сила от 07.04.2017г., като е записано, че при преценяване на правото на пенсия
по чл.68 ал.1 и 2 от КСО, осигурителният стаж от първа и втора категория труд
се превръща в трета категория труд. Посочено е, че разпоредбата не се прилага
при преценяване правото на пенсия по чл.68 ал.3 от КСО, т. е. осигурителният
стаж не се превръща към 3 категория труд.
В разпореждането е вписано, че същото може да се
обжалва съгласно чл.117 ал.2 от КСО пред ръководителя на съответното ТП на НОИ
в едномесечен срок от получаването му.
Разпореждането е изпратено на посочения от лицето
адрес за кореспонденция, като видно от представения по делото в заверено копие
плик R PS 6300 01CYVO K с поставена дата 20.01.2023 и приложеното известие за
доставяне ИД PS 6300 01CYVO K с дата
20.01.2023г. (л.34), пратката е върната обратно на 15.02.2023г. с отбелязване
„Непотърсена“.
По делото е представено Съобщение №2156-26-15/27.02.23 (л.31 гръб), изготвено
от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково, видно от което, на основание чл.10
ал.8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се уведомява В.Е.И., че
следва да се яви в 7-дневен срок от поставяне на съобщението в ТП на НОИ –
Хасково, за да бъде връчено разпореждането, като изрично е указано на лицето,
че ако не се яви в посочения срок, цитираното разпореждане се счита за редовно
връчено с произтичащите от това законови последствия.
Приложени са Протоколи (л.32) с №2156-26-15/27.02.23 и
№2156-26-15-1/07.03.23, видно от които съобщението е поставено на таблото в ТП
на НОИ – Хасково на 27.02.23г. в 09:00 часа и съответно е снето на 07.03.23г. в
09:00 часа.
Съгласно
Протокол от 27.03.2023г. (л.35), съставен на основание чл.29 ал.5 от АПК, В.Е.И. е поискала да ѝ бъде връчено заверено копие на
издаденото разпореждане и документи по опис, които, видно от направеното
отбелязване, лицето е получило лично,
срещу подпис на същата дата – 27.03.2023г.
На 31.03.2023г.
от В.Е.И., чрез пълномощник, е подадена
жалба вх. № 1012-26-98/31.03.2023г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково против Разпореждане
№ **********/2140-26-38 от 13.01.2023г. В жалбата е посочено, че неправилно
е приложено материалното право относно незачитането на наличния трудов стаж по
представената трудова книжка №1132/28.04.1971г. Отбелязано е, че на стр. 10-11
от нея е наличен заверен трудов стаж за периода от 28.04.1971г. до 17.10.1973г.
и от 17.09.1976г. до 01.09.1984г. Посочено е, че прекратяването на трудовия договор на 17.10.1973г. е на основание чл.29
буква „к“ от КТ, т.е. поради заболяване на работника. За периода от 17.10.1973г. до 17.09.1976г. на жалбоподателката е изпращана
ЛПИОЗ. За същия период през
учебната 1974г. – 1975г. е обучавана в професионален център за преквалификация
към Министерство на труда и социалните грижи в с. Р., обл. С. З., за което
е издадено Квалификационно свидетелство
№17 от 09.06.1975г. за придобита специалност „часовникар“ и на 17.09.1976г.
е „преназначена“ на длъжност „ученик
часовникар“ в КБУ – Аврора гр. Хасково. Посочено е също, че съгласно
действащата нормативна уредба, завършилите професионално обучение и продължили
да работят по специалността повече от пет години, ползват правата да бъде
зачетен за трудов стаж и времето на обучение в професионалното обучително
звено. Това определяло, че за периода на учебната 1974г. – 1975г. следва да
бъде зачетен трудов стаж през времето на
обучение и при продължителността му от 10 месеца, прибавен към наличния с
продължителност от 14г. 04м. и 16 дни, се установявало повече от 15 години
действителен стаж. Посочено е също, че в пенсионното производство неправомерно
не е изяснен статута на този трудов стаж и е постановено незаконосъобразно
разпореждане. Отбелязано е, че за времето на обучение в с. Р., жалбоподателката
е с имената Ф. Е. И..
С писмо изх. №1012-26-98#1/05.04.2023г. на ТП на НОИ – Хасково (л.38 гръб), във
връзка с изложените твърдения в жалбата, е изискано от И. в 5 дневен срок от
получаване на писмото да представи цитираното от нея квалификационно
свидетелство №17/09.06.1975г.
Видно от приложеното по делото Квалификационно
свидетелство №17 от 09.06.1975г. – препис (л.38), издадено на Ф. Е. И., родена
на ***г., същата през учебната 1974г.-1975г. е завършила две годишния курс по
„часовникарство“ при школа за квалификация и преквалификация към Министерство
на труда и социалните грижи в с. Р..
С оспореното Решение № 1012-26-98-3/19.04.2023г.
Директор на ТП на НОИ – Хасково отхвърля жалбата, подадена от В.Е.И. срещу
Разпореждане №**********/2140-26-38/13.01.2023г. на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково. В решението е отразено, че от описа на
осигурителния стаж, съдържащ се в пенсионното досие на жалбоподателката, е
видно, че за периода от 28.04.1971г. до 10.05.2022г.
с прекъсване е зачетен осигурителен стаж,
както следва:
- 04 м. и 03 дни – при условията на втора категория
труд по т.31 от отм. ПКТП, положен за периода от 28.04.1971г. до 01.09.1971г.
на длъжност „ученичка“ към „Мануела“ АД, гр. Х.(Удостоверение УП-3
№130/14.09.2022г.).
- 02г. 01 м. и 16 дни – при условията на втора
категория труд по т.31 от отм. ПКТП, положен за периода от 01.09.1971г. до
17.10.1973г. на длъжност „ученичка“ към „Мануела“ АД, гр. Х.(Удостоверение УП-3
№130/14.09.2022г.).
- 09г. 03м. и 14 дни – при условията на трета
категория труд, положен за периода от 17.09.1976г. до 31.12.1985г. на длъжност
„часовникар по ремонт на часовници“ към КБУ „Аврора“, гр. Х.(Трудова книжка
№1132/28.04.1971г.).
- 03м. при условията на трета категория труд, положен
за периода от 01.01.1986г. до 01.04.1986г. на длъжност „часовникар по ремонт на
часовници“ към КБУ „Аврора“ гр. Х.(Трудова книжка №1132/28.04.1971г.).
- 06 м. – при условията на трета категория труд,
положен за периода от 01.04.1986г. до 01.10.1986г. на длъжност „полевъден
работник“ към бригада Братаница (Трудова книжка №1132/28.04.1971г.)
- 14 дни – при условията на трета категория труд,
положен за периода от 01.09.1987г. до 30.09.1987г. на длъжност „приемчик“ към
Общинска фирма „Комплекспункт“, гр. Х.(Удостоверение обр. УП-13
№5506-26-665-1/06.06.2022г.).
- 01г. и 06 м. – при условията на трета категория
труд, положен за периода от 01.10.1987г. до 01.04.1989г. на длъжност „приемчик“
към Общинска фирма „Комплекспункт“, гр. Х.(Удостоверение обр. УП-13
№5506-26-665-1/06.06.2022г.).
- 01м. – при условията на трета категория труд, положен за периода от
01.04.1989г. до 01.05.1989г. на длъжност „приемчик“ към Общинска фирма
„Комплекспункт“, гр. Х.(Удостоверение обр. УП-13 №5506-26-665-1/06.06.2022г.).
- 01 м. – при условията на трета категория труд,
положен за периода от 01.05.1989г. до 01.06.1989г. на длъжност „приемчик“ към
Общинска фирма „Комплекспункт“, гр. Х.(Удостоверение обр. УП-13
№5506-26-665-1/06.06.2022г.).
- 07 дни – при
условията на трета категория труд, положен за периода от 01.06.1989г. до
30.06.1989г. на длъжност „приемчик“ към Общинска фирма „Комплекспункт“, гр. Х.(Удостоверение
обр. УП-13 №5506-26-665-1/06.06.2022г.).
- 22 дни – при условията на трета категория труд,
положен за периода от 19.04.2022г. до 10.05.2022г. на длъжност „работник
кухня/мияч съдове“ към „Вижи 24“ ЕООД, гр. К. (РОЛ №АЗР/26.09.2022г.).
Посочено е, че се явяват неоснователни претенциите на жалбоподателката, че следва да се зачете за действителен осигурителен
стаж периода за учебната 1974-1975г.,
през който е обучавана в професионален център за преквалификация към
Министерство на труда и социалните грижи в с. Р., Област С. З., за което има
издадено квалификационно свидетелство №17/09.06.1975г. за придобита специалност
„часовникар“, като в решението е
обсъдено посоченото свидетелство, както и приетата за относима за горепосочения период разпоредба на чл.79а от Правилника за
прилагане на Закона за пенсиите. Прието е, че съгласно трудова книжка
№1132/28.04.1971г. прекратяването на трудовия договор на жалбоподателката на
17.10.1973г. е на основание чл.29 б.“к“ от отм. КТ – поради заболяване на
работника, а не поради съкращение на работника. Посочено е също, че съгласно
квалификационно свидетелство №17/09.06.1975г. жалбоподателката е завършила курс
по специалността „часовникарство“ през учебната 1974г. – 1975г. в школа за
квалификация и преквалификация към Министерство на труда и социалните грижи в с.
Р., област Стара Загора, което не попада
в хипотезите на чл.79а от Правилника за прилагане на закона за пенсиите, за да
може да бъде зачетен този период за трудов стаж.
В обобщение е прието, че от документите, съдържащи се
в пенсионното досие на жалбоподателката и описа на осигурителния стаж е видно,
че правилно пенсионният орган е зачел осигурителен стаж, положен за периода от
28.04.1971г. до 10.05.2022г. с прекъсване, както следва: 02г. 05м. и 19 дни от
втора категория труд; 11г. 09м. и 27 дни от трета категория труд ; общ
осигурителен стаж превърнат, съгласно чл. 104 от КСО към трета категория труд -
14 г., 10 м. и 28 дни; действителен осигурителен стаж - 14г. 03 м. и 16 дни.
Наред с това е посочено, че И. към датата на подаване на заявление за лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст 15.09.2022г. няма право на пенсия и по
чл.68 ал.1 – 2 КСО, както и е прието, че не отговаря и на нормата на чл.68 ал.3
от КСО.
Жалбата е подадена чрез ТП на НОИ – Хасково, където е
заведена с вх. №1012-26-98-4/28.04.2023г., като в представената административна
преписка не се съдържат доказателства относно датата на която оспореното
решение е връчено на своя адресат.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорения
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, намира следното:
Предвид липсата на съдържащи
се в административната преписката доказателства относно датата, на която
процесното решение е връчено на своя адресат следва да се приеме че жалбата е
подадена в срок. Тъй като оспореният акт е неблагоприятен за жалбоподателката,
следва да се посочи, че същата разполага с правен интерес от оспорването му.
Ето защо процесната жалба се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Предмет на оспорване в
настоящото производство е решение на ръководителя на ТП на НОИ - Хасково,
постановено по реда и при условията на чл. 117 от КСО. Данните по делото сочат,
че процесният акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност, доколкото изхожда именно от Директора на ТП на НОИ
- Хасково. Ето защо не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за
установяване на нищожност.
Спазена е и изискуемата писмена форма на
индивидуалния административен акт, същият удостоверява подписа на издателя си,
надлежно са изложени фактическите доводи, въз основа на които са направени и
съответни правни изводи.
Не са допуснати нарушения на
административно-производствени правила при постановяване на процесното решение.
Същото е постановено в хода на контролно – административно оспорване,
последното представляващо абсолютна
предпоставка за провеждане на настоящото съдебно такова.
Съдът намира оспореното
решение за съобразено и с материалния закон.
Между страните липсва спор
относно установените в хода на административното производство факти. Липсва
спор относно отразените в оспорения акт факти и обстоятелства, поради които
административния орган е посочил, че за жалбоподателката не са налице
предпоставките за отпускане на ЛПОСВ по реда на чл. 68, ал.1-2 от КСО.
Спора в процесния случай е
правен и се свежда до обстоятелството дали времето през което жалбоподателката
се е обучавала през учебната 1974г./1975г. в школа за квалификация и
преквалификация в с. Р., следва да се зачете като действителен осигурителен
стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО и дали при зачитането му за същата ще
възникнат предпоставките за отпускане на ЛПОСВ по тази разпоредба.
В хода на
административното оспорване жалбоподателката е представила пред органа квалификационно свидетелство
№17/09.06.1975г., видно от което жалбоподателката е завършила курс по
специалността „часовникарство“ през учебната 1974г. – 1975г. в школа за
квалификация и преквалификация към Министерство на труда и социалните грижи в с.
Р., област Стара Загора. Последното е било съобразено от ответната страна, като
са изложени аргументи, че удостоверените със същото обстоятелство не водят на
извод за наличие на която и да било от хипотезите предвидени в чл.79а от
Правилника за прилагане на закона за пенсиите, за да може да бъде зачетен този
период за трудов стаж.
След анализ
на относимите към процесния случай правни разпоредби и трайната съдебна
практика в тази насока, настоящият съдебен състав намира този извод на
административния орган за правилен и законосъобразен.
Следва да се посочи, че съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО за трудов стаж за пенсиониране се зачита
този положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби. В раздел VIII на Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм., ДВ
бр. 21/17.03.2000 г., в сила от 1.01.2000 г.) е уредено зачитането на трудов
стаж с оглед нуждите на осигурителното законодателство.
Видно от
цитираните и действуващи към датата на процесния период правни норми, регулиращи зачитането на трудов стаж за нуждите на
осигурителното, в частност на пенсионното законодателство, претендирания от
жалбоподателката период не може да бъде зачетен за трудов стаж. С оглед обстоятелството, че
жалбоподателката е подала молбата си за пенсиониране
при действието на Кодекса за социално осигуряване, приложение намира разпоредбата на § 9, ал. 1 от него, а относимите към процесния период правни норми не са
предвиждали периода от време прекаран за преквалификация, след прекратяване на
трудовото правоотношение по болест да бъде зачетен за трудов стаж. Съгласно относимите към периода
правни разпоредби, не е налице
законово основание за признаване на времето, което
дори не се конкретизира с точност като продължителност, за учебната
1974г./1975г., прекарано от жалбоподателката за обучение в школа за квалификация и преквалификация с. Р., за трудов стаж съгласно чл. 79а от ППЗП (отм.).
Трудовият стаж като
предпоставка за възникване на осигурителни права и критерий за определяне на
техния размер е съответен период от време, който е законодателно регламентиран.
За трудов стаж, пораждащ осигурителни права, се зачитат няколко периода от
време, като това е и времето на обучение за придобиване на професия, повишаване
на квалификацията и за преквалификация на лицата при условия и ред, определени
от законодателя. Случаят на жалбоподателят не попада в хипотезите, при които законодателят, без да е налице трудово
правоотношение, посочва, че времето се зачита за трудов стаж, съгласно
действащото към момента на подаване на процесното заявление законодателство.
Фактическите установявания по делото не покриват която и да било и от
хипотезите на чл. 79а от ППЗП (отм.)., която по
силата на § 9, ал. 1 от КСО да
бъде приложена в случая. Ето защо следва извод, че не е налице законово
основание времето, в което жалбоподателката е посещавала преквалификационен
курс, след като трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.
29, б.“к“ от КТ поради болест на работника или служителя да се признае за
трудов стаж. В този смисъл са Решение № 13978/17.11.2017г. по АД 6585/2017г. по
описа на ВАС, Решение № 436/09.02.1999г. по АД 4114/1998г.по описа на ВАС и др.
Не води до
различен правен извод и обстоятелството, че представеното в хода на
производството квалификационно свидетелство съдържа запис „УП 72“. Последният
образец, в действителност, съгласно Инструкция № 2492 за реда и начина за
издаване на документ за трудов стаж /ДВ. бр. 20/12.03.1968г./ е уреден като един
от изброените в същата документи, удостоверяващи трудов стаж. В представеното по процесното производство
квалификационно свидетелство, обаче липсва посочване на конкретен период от
време, който принципно да се анализира, като възможен трудов стаж. Настоящият
съдебен състав намира, че дори и при наличието на съответната конкретика в тази
насока, при липса на изрична законова регламентация, този период да бъде
признат като трудов стаж при конкретните обстоятелства, породили необходимостта
от преквалификация, следва да се направи извод за неоснователност на наведените
от процесуалния представител на жалбоподателката възражения за наличие на
предпоставки за зачитането на същия,
като действителен осигурителен стаж относим към нормата на чл. 68, ал.3 от КСО.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че оспореното
решение е издадено в съответствие с
изискванията за законосъобразност, поради което подадената срещу него жалба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този
изход на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения размер по чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лева.
Мотивиран така
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Е.И.
*** против Решение № 1012-26-98-3/19.04.2023г. на Директора на ТП на
НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата против Разпореждане №**********/2140-26-38
от 13.01.2023г. на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ-Хасково.
ОСЪЖДА В.Е.И. ***, да заплати на ТП на НОИ –
Хасково направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок пред Върховен Административен съд.
СЪДИЯ: