Решение по дело №3800/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1890
Дата: 23 октомври 2019 г. (в сила от 9 ноември 2019 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20193110203800
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№1890/23.10.2019г.

Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                     двадесет и трети състав

На   четиринадесети октомври                          Година две хиляди и  деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                                           Съдия  Даниела Михайлова

Секретар   Пламен Пламенов   

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 3800  по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на  Я.П.Г. – ЕГН  **********,  против Наказателно Постановление   18-0819-005600/ 29.11.2018г. на Началника на  група в с-р „ПП“  при ОД-МВР -Варна,   с което са му  наложени следните административни наказания- по пункт 1-„Глоба” в размер на 50 лева  на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1  от ЗДП ,   по пункт 2 -  „Глоба” в размер на  20лв. на основание чл.185  от ЗДП.   ,  по пункт 3 -  „Глоба” в размер на  20лв. на основание чл.185  от ЗДП и по пункт 4- „Глоба” в размер на  20лв. на основание чл.185  от ЗДП.

            В жалбата   се твърди, че в хода на производството са били допуснати нарушения на процесуалните правила, като не ставало ясно кога, как и къде е извършено нарушението, доколкото било посочено, че въз.П. е бил спрян за проверка на ул.“Атанас Москов“, а се е движел в „кръговото“ на бул.“Атанас Москов“.По отношение на наказанията, наложени в пункт 2,3 и 4 се сочи, че не ставало ясно във връзка с кой член от ЗДП са наложени, с което се нарушавало правото на защита на въззивника.Твърди се още, че при определяне на наказанията наказващият орган не е изложил мотиви относно всички обстоятелства по чл.27 ал.2 от ЗАНН.  Поради това се иска отмяна на постановлението като   незаконосъобразно и необосновано.

            В съдебно заседание , въз.    Г.  редовно призован, не се явява, не се представлява.  

             Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява от упълномощен процесуален представител, който да ангажира становище по жалбата.

             След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           На 01.09.2018г. около 13.45 часа въз. Г.   управлявал л.а. „Опел Астра“ с рег.№ В 30 40 НВ, собственост на Е.Л. , като се движел по бул.“Ал.Москов“ в посока магазин „Метро“. В близост до кръговото кръстовище с бул.“Вл.Варненчик“ се намирали полицейски служители, един от които св.Р.З..При навлизане на автомобила на въз.Г. в кръговото движение св.З. визуално установил, че   водача  е без поставен обезопасителен колан.За това и въззивникът бил спрян за проверка.При нея и след справка в РОСВ се установило, че автомобилът не е бил представен на технически преглед и че е с прекратена регистрация по административен ред от 27.06.2018г. Станало ясно още,  че въз.Г. не е заплатил наложени му глоби в общ размер от 170лв. При проверката възивникът представил  АУАН 134188/16.04.2018г.Поради това св.З. съставил против въз.  Г. акт за установяване на нарушение, в който описал констатациите си , а именно, че водача не използва обезопасителен колан, че автомобила не е представен на периодичен технически преглед, че е с прекратена регистрация по административен ред от 27.06.2018г. и че водача е с неизплатени глоби в размер на 170лв. При съставяне на акта представения от въззивника акт бил иззет.Описаните четири нарушения били квалифицирани като пет такива по чл.137 „а“ ал.1 от ЗДП, чл.147 ал.1, чл.140 ал.1 , чл.190 ал.3 от ЗДП и чл.157 ал.6 от ЗДП.При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.По отношение на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДП материалите били докладвани на прокурор при ВРП.

            Въз основа на  съставения акт  против въз.   Г.  било издадено и атакуваното наказателно постановление № 18-0819-005600/ 29.11.2018г. в което наказващият орган   посочил, че въззивникът не използва обезопасителен колан, че автомобила не е представен на технически преглед, че е с прекратена регистрация, за което е образувано ЗМ № І-757/2018г. по описа на ОД МВР-Варна, че водача управлява с наложени наказания глоби с  НП № 17-0819-004913/01.11.2017г. , влязло в законна сила на 08.12.2017г. и с НП № 17-0042-000933/ 05.10.2017г., влязло в законна сила на 12.12.2017г., незаплатени в срока за доброволно плащане и с   АУАН № 134188/16.04.2018г.  , с изтекъл срок на валидност.Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.137 „а“ ал.1 от ЗДП, чл.147 ал.1 от ЗДП, чл.190 ал.3 от ЗДП и по чл.157 ал.6 от ЗДП, за които на Г.   на съответните законови основания били наложени административни наказания. 

              В хода на съдебното следствие   като свидетел бе разпитан св. Р.З.- актосъставител ,  чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно. От тях се установи, че свидетеля първоначално визуално е възприел липсата на   обезопасителен колан, а в последствие останалите нарушения били установени след направени справки .

              Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата,  събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:   

          Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. 

            Наказателното постановление № 18-0819-005600/ 29.11.2018г. е издадено от компетентен орган - от Началника на  на група в с-р „ПП“ при ОД-МВР - Варна, съгласно заповед №  8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.То е било издадено в шестмесечния преклузивен срок. В него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Мястото на извършване и установяване на нарушението е описано с необходимата конкретика, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни.Наложените наказания също са индивидуализирани.

          По пункт 1   от наказателното постановление :

          Съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че въз.     Г.  е допуснал нарушение на  чл.137 „а” ал.1 от ЗДП.Видно от   показанията на св. З. е, че той лично е възприел, че водача на автомобила  е бил без обезопасителен колан.Това е била и  причината въз. Г.  да бъде спрян за проверка.   С оглед  това  съдът намира за безспорно установено,  че въззивникът е управлявал   автомобила    без да е поставил обезопасителен колан, с който той е оборудван.По този начин  не е изпълнил вмененото му задължение по  чл.137 „а” ал.1 от ЗДП.

           Правилно   на въз.  Г.  е наложена санкция на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП,   тъй като именно в тази норма е предвидена глоба за водач, който не изпълнява задължението си за използване на обезопасителен колан, каквото виновно поведение в случая е налице.Наложената санкция е в императивно предвиденият в закона размер от 50лв.

        По пункт 2 от наказателното постановление :

         Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че не може да бъде направен обоснован и категоричен извод, че от страна на въз.Г.  е допуснато и нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДП.В   постановлението лаконично е посочено, че МПС не е представен на технически преглед,  макар в акта да е било уточнено, че се касае за периодичен технически преглед.В чл.147 ал.1 от ЗДП законодателят е предвидил , че регистрираните МПС подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като условията и реда за това са определени в съответна наредба.В ал.3 е посочено, че  леките автомобили подлежат на преглед за проверка на техническата им изправност на третата и петата година от първоначалната им регистрация като нови, а след това –всяка година.В случая обаче нито в акта, нито в постановлението е посочено  какъв технически преглед е следвало да премине автомобила.

         Поради това съдът намира, че при издаване на постановлението в пункт 2 е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не са посочени съставомерни признаци на деяние по чл.147 ал.1 от ЗДП. С оглед на  това и постановлението в тази част следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

         По пункт 3 от наказателното постановление :

         От доказателствата по делото, а именно от показанията на св. З. и справката за нарушител от района безспорно се установява, че въз. Г.   е управлявал превозно средство с незаплатени глоби , наложени с влезли в сила НП № 17-0819-004913/01.11.2017г. и с НП № 17-0042-000933/ 05.10.2017г.С първото от тях за нарушения съответно на 100 ал.1 т.1 от ЗДП, чл.190 ал.3 от ЗДП и чл.6 т.1 от ЗДП на въз.Г. са наложени следните наказания    - на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП „Глоба“ в размер на 10лв., на основание чл.185 – „Глоба“ в размер на 20лв. и на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП- „Глоба“ в размер на 20лв.Първото постановление е било връчено на 04.12.2017г. и е влязло в законна сила на 12.12.2017г.С второто постановление на въз.Г. за нарушения на чл.137 „а“ ал.1 от ЗДП, чл.104 „а“ от ЗДП и по чл.190 т.3 от ЗДП отново са били наложени три наказания , а именно- на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП- „Глоба“ в размер на 50лв., на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДП – „Глоба“ в размер на 50лв. и на на основание чл.185 от ЗДП „Глоба“ в размер на 20лв.Това постановление е било връчено на въззивника на 30.11.2017г. и е влязло в законна сила на 08.12.2017г.Към датата на извършване на нарушението по настоящото дело тези глоби не са били платени, като по отношение на въз.Г. е била издадена ЗППАМ № 18-0819-002149/01.09.2018г., с която свидетелството му за управление на МПС е било отнето до заплащане на дължимите глоби. Доколкото в справката за нарушител изрично е посочено, че е отпаднало основанието за изземване на СУПС, то съдът приема, че в последствие въз.Г. е изпълнил задължението си.

      Неправилно обаче наказващият орган е приел, че въззивникът следва да бъде санкциониран и то на основание чл.185 от ЗДП.Тази санкционна разпоредба е обща и бланкетна и в нея не се съдържа конкретен състав на административно нарушение.В самата норма на чл.190 ал.3 от ЗДП пък не е установено конкретно задължение за водача на МПС, неизпълнението на което да представлява административно нарушение.  Тя въвежда едномесечен срок, в който водачът разполага с възможност да плати доброволно наложената му глоба с влязло в сила наказателно постановление, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е така, тъй като преследваната от закона цел е предоставеният срок да е именно за доброволно плащане. Затова единствената последица от бездействието на водача след изтичане на едномесечния срок по чл.190 ал.3 от   е възможността за пристъпване към принудително събиране на глобата, както и налагане на принудителни административни мерки по чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДП и по чл.171 т.2 б.“к“ от ЗДП.  Следователно, неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП, не съставлява административно нарушение по смисъла на  чл.6 от ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от бездействието на водачите.  Това е видно и от систематическото място на разпоредбата на чл.190 ал.3 от ЗДвП, която се намира в края на Глава седма „Административно-наказателни разпоредби“ на ЗДП, дори след цитираната като санкционна норма на чл.185 от ЗДП.

          Поради това съдът намира, че атакуваното постановление в пункт 3 следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

           По пункт 4 от наказателното постановление :

          С него наказващият орган е наложил на въз.Г. наказание „Глоба“ в размер на 20лв. за извършено нарушение на чл.157 ал.6 от ЗДП. От доказателствата по делото по безспорен и категоричен начин се установява,  че въз. Г. е управлявал превозно средство с АУАН № 134188 от 16.04.2018г. , копие от който е приложен по делото.Разпоредбата на чл.157 ал.6 от ЗДП сочи, че  при съставяне на акт за нарушение по ЗДП, контролния талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението му да заплати наложената му с наказателното постановление „ глоба” , като актът за нарушението замества талона за срок до 1 месец от издаването му .В случая  безспорно се установява, че срокът на валидност на акта е бил изтекъл.

          При съставяне на акта обаче не са били посочени каквито и да било факти, които да могат да бъдат съотнесени към хипотезата на чл.157 ал.6 от ЗДП. Описание на нарушение на тази законова разпоредба въобще не е било направено, макар от правна страна да е посочено, че въззивникът е нарушил чл.157 ал.6 от ЗДП.Такова е направено за първи път при издаване на постановлението, като са описани номера на акта и датата на съставянето му.Доколкото обаче тези   обстоятелства не са  посочени в акта, то съдът намира, че при издаване на постановлението е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото  в него за първи път са включени факти, свързани с нарушение, което не е било предявено от фактическа страна на нарушителя.С това безспорно е било нарушено правото на нарушителя за защита.

           Поради  изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление  в пункт 4  е неправилно   и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в тази му част. 

           Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

             ИЗМЕНЯ     Наказателно Постановление   18-0819-005600/ 29.11.2018г. на Началника на  група в с-р „ПП“  при ОД-МВР -Варна,   с което на Я.П.Г. са му  наложени следните административни наказания- по пункт 1-„Глоба” в размер на 50 лева  на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1  от ЗДП ,   по пункт 2 -  „Глоба” в размер на  20лв. на основание чл.185  от ЗДП.   ,  по пункт 3 -  „Глоба” в размер на  20лв. на основание чл.185  от ЗДП и по пункт 4- „Глоба” в размер на  20лв. на основание чл.185  от ЗДП, като го ОТМЕНЯ в  пункт 2 , в пункт 3 и  в пункт 4 , с които на Я.П.Г. е наложено наказание   „Глоба” в размер на  20лв. на основание чл.185  от ЗДП , наказание „Глоба” в размер на  20лв. на основание чл.185  от ЗДП и наказание „Глоба” в размер на  20лв. на основание чл.185  от ЗДП и го ПОТВЪРЖДАВА в пункт 1 , с който на Я.П.Г. е наложено наказание  - „Глоба” в размер на 50 лева  на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1  от ЗДП.

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

             

                                                                                                                                                                                

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: