Присъда по дело №475/2009 на Окръжен съд - Стара Загора

Старозагорски окръжен съд                        -   1  -                         н.о.х.д. № 475/2009 г.

 

МОТИВИ:

 

Срещу подсъдимия З.П.Н. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал.3, пр.2, във връзка с ал.1 от НК за това, че на 19.11.2008 г. на обект „К.” край с. М., общ. Гълъбово, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, при извършване на работа по управление на подвижна работна площадка – автовишка AKLIFT 31500, № 11370, като машинист на същата автовишка, е допуснал площадката да работи с неизправни предпазни устройства, контролни уреди, при неправилно стабилизиране и управление на автовишката от неправоспособни лица, които не са придобили и на които не е призната правоспособността за упражняване на професията машинист на подвижна работна площадка по реда на Наредба № 1 за условията и реда на придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, в нарушение на чл.44 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, чл.3 от Наредба № 1 за условията и реда на придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки и чл.33 от ЗБУТ, и е причинил по непредпазливост смъртта на повече от едно лице - Н.П.С. и А.Н.А. – монтажници от „****” ООД, работещи на същия обект.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение по чл.123, ал.3, пр.2, във връзка с ал.1 от НК срещу подсъдимия Н. и счита, че следва да му бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като се вземат предвид съдебното му минало и тежкия съставомерен резултат. Според прокурора, с наказание три години лишаване от свобода, които подсъдимият Н. следва да изтърпи ефективно, ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.

Частният обвинител Н.А.Н. поддържа така повдигнатото обвинение по чл.123, ал.3, пр.2, във връзка с ал.1 от НК и моли съда да определи наказанието на подсъдимия Н. по справедливост, при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Претендира за направените по делото разноски. Подробни съображения за това развива в пледоарията си повереникът му адв. В.Т..

Частните обвинители Н.И.С., действаща за себе си и като майка и законна представителка на малолетната Н.Н.С. /родена на *** г./, С.И.Й. и П.С.Й. поддържат така повдигнатото обвинение по чл.123, ал.3, пр.2, във връзка с ал.1 от НК и молят съда да определи наказанието на подсъдимия Н. по справедливост, но и с цялата строгост на закона. Считат, че наказанието следва да

                                                                     - 2 -

бъде определено в размер над средния, предвиден в закона, с оглед всички данни за деянието и за личността на подсъдимия Н.. Претендират за направените по делото разноски. Подробни съображения за това развива в пледоарията си повереникът им адв. Т.Р..

Подсъдимият З.П.Н. изразява своето съжаление за случилото се, но счита, че няма вина за това. Твърди, че е направил всичко, което се изисквало от него като машинист на подвижната работна площадка и че поведението му не е в причинно-следствена връзка с падането на вишката. Моли съда да го оправдае. Подробни съображения за това развиват в пледоариите си защитниците на подсъдимия адв. С.Ц. и адв. К.Д..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Подсъдимият З.П.Н. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, машинист на автовишка  при „****” ООД, неженен, осъждан, ЕГН **********.

Видно от трудов договор № 16/04.03.2008 г. /л.102, т.ІІ от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/, подсъдимият З.П.Н. работел като машинист на подвижна работна площадка /автовишкаджия/ във фирма „****” ООД, гр. София. Същият притежавал свидетелство за правоспособност „оператор повдигателна платформа – автовишка” № 1314/21.03.2006 г., издадено от ПТГ „В. Левски”, гр. Горна Оряховица /приложено в прозрачен плик на края на т.ІІІ от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово, както и на л.93, т.1 от настоящото дело/ и бил запознат с длъжностната характеристика на длъжността „машинист – автовишка” /л.103, т.ІІ от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/.

На 19.11.2008 г., както и понастоящем, Н. бил на тази длъжност.

``Видно от трудов договор № 22/06.10.2005 г. и трудов договор № 51/26.06.2008 г.  /съответно, л.30 и л.35, т.ІІ от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/, пострадалите Н.П.С. и А.Н.А. работели като монтажници във фирма „****” ООД, гр. София.  Неин управител бил  свидетелят Д.Н.Д..

Към 19.11.2008 г. като монтажници в горната фирма работели и В.А.А. и Д.Щ.Д..

С договор/поръчка № 02/41 от 23.06.2008 г. /л.36 – л.41, т.ІІ от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/ фирма „****” ООД, гр. София, /като възложител/ възложила на фирма „****” ООД, гр. София /като изпълнител/ изпълнението на „Монтаж на метална конструкция” за обект „Завод за гипсови строителни плоскости К. – Марица”. Обектът се намирал край с. М., общ. Гълъбово, и срокът за изпълнение бил от 25.06.2008 г. до 15.12.2008 г.

Със заповед № 28/31.10.2008 г. на управителя на „****” ООД, гр.

Старозагорски окръжен съд                        -   3  -                         н.о.х.д. № 475/2009 г.

 

София /посочена в протокол № 47/19.12.2008 г. на НОИ, ТП – Стара Загора/, пострадалите С. и А. били командировани за извършване на строително-монтажни работи на посочения обект за периода 01.11. – 30.11.2008 г.

При извършването на тази дейност на строителния обект се   използвала подвижна работна площадка /автовишка/ тип AKLIFT 31500, № 11370, произведена през 1991 г., рег. № 624ПС589, монтирана на платформа „Х”, модел ГН 224. Автовишката била собственост на фирма „****” ООД, гр. София, чийто управител бил свидетелят И. Р. Р..

Видно от договор № 43/27.10.2008 г. за ползване на автовишка /л.56 – л.57 от т.ІІ от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/, описаната по-горе автовишка била предоставена за временно и възмездно ползване от „****” ООД  на „****” ООД.

Според анекс към договор № 43/27.10.2008 г. /л.58, т.ІІ от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/, началният и ежедневен инструктаж по безопасност и охрана на труда на операторите на автовишка, служители на „****” ООД, следвало да бъде извършван от съответното упълномощено техническо лице от „****” ООД.

Управлението на предоставената за ползване на „****” ООД  автовишка било поверено на подсъдимия Н., видно от заповед № 27/26.10.2008 г. на управителя Р. /л.108, т.ІІ от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/. Според тази заповед, считано от 01.11.2008 г., Н. следвало да изпълнява ежедневните си задължения под прякото подчинение на съответното технически отговорно лице от фирмата – ползвател на автовишката – „****” ООД, на обект К. – с. М..

Първоначален технически преглед на вишката бил извършен на 18.08.2008 г. при регистрирането й от свидетеля инж. П.Н.К. /лицензирано лице за технически надзор към „****” ЕООД с Лиценз № 409/12.09.2007г./. С акт за първоначален технически преглед от 18.08.2008 г. /л.4, т.ІІІ от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/ съоръжението с повишена опасност – подвижна работна площадка /автовишка/ тип AKLIFT 31500, № 11370, произведена през 1991 г., е обявено за технически изправно и годно за безопасна експлоатация.

Видно от протокол от 31.10.2008 г. /л.112, т.ІІ от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/, на горната дата посочената автовишка била предадена от А. С.И. на З.П.Н., в присъствието на управителя Р., „в пълно техническо оборудване и технически изправна”. Това предаване било в изпълнение на посочената по-горе заповед № 27/26.10.2008 г. на управителя Р..

Видно от дневник за ежедневни технически прегледи на автовишката /л.114, т.ІІ от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/, от 14.11.2008 г. до 19.11.2008 г. автовишката не е работила.

                                                - 4 -

На 19.11.2008 г. били сменени водната помпа, акумулаторите и антифриза и машината била годна за работа в 14.30 ч. същия ден.

Горните обстоятелства се установяват и от обясненията на подсъдимия Н. и показанията на свидетелите Р., Д., А., Д. и З..

На 19.11.2008 г. на монтажниците от „****” ООД предстояла монтажна работа на подобект „Г.”.

Според разпитаните по делото свидетели и подсъдимия Н., същият ден валял дъжд. Това обстоятелство се потвърждава и от климатична справка № 51/09.12.2008 г. /л.18, т.ІІ от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/.

След като спрял дъждът и след като вишката била ремонтирана, на мястото на монтажната работа се събрали подсъдимият Н., пострадалите С. и А. и свидетелите А., Д. и Д..

На монтажниците Д., С., А. и А. бил проведен съответният ежедневен инструктаж, изискващ се от Наредба № 3 от 14.05.1996 г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, отразен в съответната книга за това на „****” ООД. Такъв ежедневен инструктаж бил проведен и на подсъдимия Н. /под № 29 за датата 19.11.2008 г./, видно от съответната книга за това на „****” ООД. Двете посочени книги за ежедневен инструктаж са приложени към т.ІІІ от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово.

Работата се състояла в монтаж на греди по източната фасада на сградата на подобект „Г.” – по крайната ос 6.1, между напречна ос D и напречна ос Е, на кота 25 м.

Свидетелят Д. /строителен инженер/ и пострадалите С. и  А. /монтажници/ определили мястото, където ще се работи, и подсъдимият Н. стабилизирал вишката на това място. След известно време, отново по общо решение за началното място на монтажа, свидетелят Д. разпоредил на подсъдимия Н. да премести вишката „на 30-40 м. успоредно на сградата”, защото монтажът винаги „започвал от това място” /според Д./. В този смисъл са както обясненията на подсъдимия Н., така и показанията на свидетелите Д. и А. /свидетелят А.: „Ние, монтажниците, си определяме къде да бъде поставена вишката. В конкретния случай не съм бил там, когато се е определяло мястото. Може би А. и Н. са определили мястото” – л.103, стр.2-долу, т.1 от настоящото дело/.

Свидетелят А. и пострадалият А. подготвили монтажните болтове и заедно с латерната и чука ги сложили в коша на вишката, а С. отишъл с мотокар да докара греди.

Подсъдимият Н. преместил вишката на посоченото място, като я разположил успоредно на сградата. Според Н., нямало възможност да разположи вишката перпендикулярно на сградата, тъй като по земята били

Старозагорски окръжен съд                        -   5  -                         н.о.х.д. № 475/2009 г.

 

разстлани металните елементи, подготвени за предстоящия монтаж. Той подложил дъски и шперплат под задния десен стабилизатор и изнесъл четирите стабилизатора на 3,90 м. /при техническа възможност за максимално разпъване на 4,20 м./.

Подсъдимият Н. вдигнал първата стрела /стрела „А”/, спуснал коша на повдигателната платформа до земята и пострадалите С. и А. се качили в него – щели да пробват дали болтовете съответстват на планките /свидетелят Д.: „…колегите се качиха горе, за да си прегледат нещата – отвори, планки. Обикновено се качват горе, за да проверят болтовете стават ли за тези планки” – л.99, стр.2-долу, т.1 от настоящото дело/.

По същото време на строителната площадка пред подобект „Г.” се намирали още три товароподемни крана.

В близост до мястото, където подсъдимият Н. стабилизирал вишката /според свидетеля Д. – на около 25 м./, бил кулокран, който щял да участва в монтажа за деня. Кулокранът, след като бил подложен на изпитвания съгласно нормативните изисквания за това, все още не работел /според свидетелите Д., Д., Л. и К./.

Другите два крана били кран с товароподемност 35 тона, с основен цвят червен /собственост на „Е.” АД, гр. Гълъбово/, и кран с основен цвят син /използван от румънска фирма – подизпълнител/. Според протокол за оглед на местопроизшествие от 20.11.2008 г. /л.7, т.І от д.п.  205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/, те били, съответно, на  26 м. югоизточно и на 20 м. от вишката на Н.. Според Н., Д. и Г., синият кран бил „в ъгъла”.

Междувременно свидетелят Д. взел от склада една алуминиева стълба и се отправил към работното си място – вече изградената площадка на кота 25 м. Д. стигнал до площадката на това ниво, като се качил пеша по стълбите на новостроящата се сграда.

В това време подсъдимият Н., по искане на пострадалите С. и А., превключил управлението на коша от долния пулт /който се намирал на рамката отвън/ към горния пулт за управление /който се намирал в коша на автовишката/. Работният кош започнал да се издига, управляван от С. и А..

Виждайки това, подсъдимият Н., вървейки по външната рамка на камиона,  влязъл в кабината на автовишката. Тя била с десен волан и Н. седнал на предната дясна седалка, а до него, на предната лява седалка, седнал колегата му Д.И.З..

Свидетелят З. също бил оператор на повдигателна платформа /автовишкаджия/ във фирма „****” ООД, гр. София, и управлявал вишка с височина 27 м. Същият ден З. работил с вишката си на друго място и след като свършил работата си, отишъл при Н..

З. и Н. запалили цигари в кабината на камиона.

                                                 - 6 -

Пострадалите С. и А. издигнали коша на вишката до височина около 25 м., където щели да оглеждат мястото на монтажа.

В същото време, на площадката на кота 25 м. се качил  свидетелят Д., който видял коша със С. и А. на около 1 м. от себе си /по негова преценка/  и разменил няколко думи с тях. Свидетелят Д. се обърнал към вътрешността на сградата и оставил донесената от него алуминиева стълба. След това се обърнал към фасадата на сградата, но вече не видял пред нея коша с пострадалите С. и А..

За тези няколко минути, след като се установил на достигнатата височина, основната стрела започнала да пада леко надолу, като самата платформа започнала да се накланя бавно в посока, противоположна на фасадата на сградата. Кошът на вишката започнал плавно движение назад, като първоначално вишката започнала да се завърта плавно около надлъжната ос на автомобила /с ос на въртене долната част /петите/ на левите стабилизатори на платформата/ в посока на ляво, отдалечавайки се от фасадата на сградата. Последвал динамичен удар между  стрела „Б” и коша, от една страна, и разположените по площадката метални заготовки и възли, от друга страна. Зоната около шарнира между двете стрели се ударила в метална конструкция, разположена хоризонтално върху терена, при което се деформирала частично. Получило се и „сгъване на кутията” в „натовареното” сечение на стрела „А”, съчетано с усукване. Цялата вишка се преместила минимално, видно от приплъзването на левите стабилизатори и получилото се разстояние между отпечатъка от удара в металната конструкция и зоната на контакта на стрела „А”.

Пострадалите С. и А., които били в коша на вишката, паднали на известно разстояние от коша, контактувайки директно с терена.

Свидетелят А. бил долу на земята, на около 50 м. от вишката, и имал видимост към повдигателното съоръжение в неговата цялост. Той видял как кошът с колегите му се издигнал на височина около 25 м., останал неподвижно там и в един момент тръгнал с „леко бавно движение назад”, в обратна на сградата посока. Според А., стрелите на вишката се засилили назад и платформата, която „държала вишката”, се обърнала. А. не видял последните 5-6 м. от падането на стрелите на вишката.

Очевидец на инцидента бил и свидетелят Г.М.Г., кранист в „Е.” АД, гр. Гълъбово. Свидетелят Г. управлявал червения кран /с товароподемност 35 тона, собственост на посочената фирма/ и бил в кабината на крана си /на височина около 2-2,5 м. от терена/. На куката на крана била закачена една метална кутия, която още не била вдигната от земята, когато свидетелят Г. чул вик, вдигнал поглед и видял как вишката пада /Г.: „Кошницата не се е удряла, мина между въжетата и стрелата”/. Свидетелят Г. видял как кошът, в който били пострадалите С. и А., се ударил в земята.

Свидетелят Г., както и всички присъстващи – подсъдимият

Старозагорски окръжен съд                       -   7  -                          н.о.х.д. № 475/2009 г.

 

Н. и свидетелите А., Д., Д. и З., веднага се приближили до пострадалите, с намерение да им помогнат.

Свидетелят Д. незабавно се обадил по мобилния си телефон на В.Т.Л..

Свидетелят Л. бил на обекта в качеството на проектов ръководител в „****” ООД, чиито задължения били да организира изпълнението на поставените задачи. Той не видял падането на вишката, но отишъл на местопроизшествието около 5-10 минути след инцидента, тъй като свидетелят Д. му се обадил и му казал, че вишката се е обърнала и трябва да извика „Бърза помощ”.

Пристигналият след около петнадесет минути медицински екип констатирал смъртта на пострадалите С. и А..

Свидетелят Г.С.С. /машинен монтьор в „Е.” АД, гр. Гълъбово/ се намирал на мястото на инцидента, но не видял нищо, тъй като по време на падането на вишката бил в една ламаринена кутия. Свидетелят С. излязъл от кутията, едва когато чул викове и удар.

Свидетелите М.З.К. /заварчик във фирма „Е.” АД, гр. Гълъбово/ и Н.П.М. /кранист в „****” ООД, гр. София/ се намирали близо до мястото на инцидента, но не видели падането на вишката, а само чули силен трясък и викове. Свидетелят М. дори бил с управлявания от него кран от другата страна на сградата.

На мястото на произшествието, минути след падането на вишката, дошли и свидетелите С. и К..

На втория етаж на сградата по време на инцидента бил и свидетелят П.С.П. /машинен монтьор във фирма „Е.” АД, гр. Гълъбово/. Той чул трясък и разбрал от колегите си, че вишката е паднала.

По същото време в съседство на мястото, където работили българските работници, бил свидетелят Д. В.. Той чул силен трясък и тогава видял, че вишката е паднала. В този момент синият кран бил позиционирал една греда и В. и колегите му правили фиксажа й с болтове.

Свидетелите М., П. и В. не отишли да видят какво става на място.

В протокол за оглед на местопроизшествие от 19.11.2008 г. е описано местоположение на управляваното от Н. повдигателно съоръжение след инцидента: „На 6 м. от металната конструкция на изток и на 16 м. от стената се намери обърнат на лява страна камион – автовишка, бяла кабина – с отворена лява врата, двигател в изключено положение. Платформата е застопорена към земята на два стабилизатора – преден и заден – разстояние в дължина между тях 5,20 м. Разстоянието между двата предни и двата задни стабилизатора е 3,90 м. ” /л.5, т.І от д.п.  205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на труп №

                                                                      - 8 -

125/2008 г. от 20.11.2008 г. /л.67 – л.69, т.І от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/, при огледа и аутопсията върху трупа на Н.П.С. е установено следното: Черепно мозъчна травма - счупване на черепната основа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Гръдна травма - счупване на ребра в дясна гръдна половина; контузия на белия дроб, аспирация на кръв. Коремна травма - разкъсване капсулата на черния дроб с излив на 400 мл. кръв в коремната кухина. Контузия на десния бъбрек. Счупване на дясната раменна кост, дясната ключица и ребра в дясната гръдна половина. Кръвопропиване на меките тъкани около всички счупвания. Разкъсно-контузна рани по дясното коляно и дясната подбедрица. Кръвонасядане по клепачите на дясното око. Зацапване с кръвениста материя на двата ушни прохода. Липса на алкохол в кръвта. Смъртта на Н.П.С. е в резултат на съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма. Всички установени травматични увреждания добре отговарят да са в резултат от падане от високо и са прижизнени. По време на настъпване на смъртта С. не е бил повлиян от алкохол.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 126/2008 г. от 20.11.2008 г. /л.63 – л.65, т.І от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/, при огледа и аутопсията върху трупа на А.Н.А. е установено следното: Черепно мозъчна травма - счупване на черепната основа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на малкия мозък. Гръдна травма - счупване на ребра в дясна гръдна половина; хемоторакс /свободен излив на кръв в гръдната кухина/ 400 мл.; контузия на белия дроб, аспирация на кръв. Коремна травма - разкъсване капсулите на черния дроб с излив на 300 мл. кръв в коремната кухина. Счупване на лявата раменна кост, дясната раменна кост и лявата подбедрица. Кръвопропиване на меките тъкани около всички счупвания. Разкъсно-контузна рана по външния нос в дясно. Охлузвания по дясното бедро. Зацапване с кръвениста материя на двата ушни прохода и устата. Липса на алкохол в кръвта. Смъртта на А.Н.А. е в резултат на съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма. Всички установени травматични увреждания добре отговарят да са в резултат от падане от високо и са прижизнени. Смъртта е настъпила сравнително бързо. По време на настъпване на смъртта А. не е бил повлиян от алкохол.

В хода на наказателното производство за изясняване на делото от фактическа страна, с оглед спецификата на случая, са назначени общо пет съдебно-технически експертизи – една на досъдебната фаза и четири в хода на съдебното следствие.

Тъй като заключенията на единичната съдебно-техническа експертиза, назначена на досъдебната фаза, и на тройната съдебно-техническа експертиза от 15.04.2010 г., назначена в хода на съдебното следствие, от една страна, и на повторната тройна съдебно-техническа експертиза от 10.09.2010 г., назначена в хода на съдебното следствие, са дали противоречиви отговори на основните въпроси, свързани с инкриминираното деяние /техническото състояние

Старозагорски окръжен съд                       -   9  -                          н.о.х.д. № 475/2009 г.

 

на вишката към 19.11.2008 г., механизмът на  произшествието и причините за неговото настъпване/, в хода на съдебното следствие съдът назначи петорна съдебно-техническа експертиза. С оглед консолидиране на мненията на експертите, в състава й съдът включи експерта, изготвил единичната съдебно-техническа експертиза в хода на досъдебното производство /инж. В.Д.Г./,  експерт, участвал в първата тройна съдебно-техническа експертиза /инж. В.И.В./ и експертите, изготвили повторната тройна съдебно-техническа експертиза /инж. С.А.З., инж. С.К.М. и инж. Г.Б.П./.

Петорната съдебно-техническа експертиза е отговорила на всички въпроси, поставени от съда и страните, като е представила заключение от 05.04.2011 г., в което има фотоснимки и схеми и към което е приложен CD.

С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от НПК, експертното заключение не е задължително за съда, а според чл.154, ал.2 от НПК, когато не е съгласен със заключението на вещото лице, съдът е длъжен да се мотивира.

Вземайки предвид състава /като численост и квалификация/, изчерпателното и подробно излагане на отговорите на поставените въпроси и задачи, както и подробното обсъждане на всички събрани по делото доказателства, съдът изцяло възприема заключението на петорната съдебно-техническа експертиза. Още повече, че в състава й участва инж. Г., който е присъствал на двата огледа на местопроизшествието /на 19.11.2008 г. и на 20.11.2008 г./ като вещо лице, по преценка на разследващия орган на основание чл.156, ал.2 от НПК. А останалите четирима експерти са правили оглед на терена и на вишката през 2010 г. Петимата експерти се обединили около представеното пред съда заключение от 05.04.2011 г.

Видно от заключението на петорната съдебно-техническа експертиза от 05.04.2011 г., назначена в хода на съдебното следствие, по време на инцидента на 19.11.2008 г. на обект „К.” – с. М., автовишка AKLIFT е била неизправна. По време на инцидента стрела „А” е била отклонена на около 30 градуса – ъгъл, който е недопустим /л.181 – л.182, т.1 от настоящото дело/ при технически изправно съоръжение. Отклоняването на стрела „А” под ъгъл 30 градуса е позволило центъра на тежестта на системата да се премести извън линията на петите /стабилизаторите/, при което от получения въртящ момент вишката се е „обърнала”.

От приложения акт за първоначален технически преглед на площадка работна подвижна АСКLIFT – 31,5 VM, зав. № 11370, регистрационен № 624ПС589, от 18.08.2008 г., извършен от фирма „****” ЕООД – лицензирано лице за технически надзор по ПМС № 187/21.09.2000 г., рег. № 624 съгласно Лиценз № 409/12.09.2007 г., от инж. П.Н.К., лицензирано лице за технически надзор към „****” ЕООД, е видно, че същият е извършил външен преглед, статично и динамично натоварване и функционална проверка.

                                                    - 10 -

На основание от извършените проверки и изпитания е констатирано, че съоръжението с повишена опасност е технически изправно и годно за безопасна експлоатация.

От техническа гледна точка позиционирането няма отношение към загубата на устойчивост /„обръщането”/ на вишката. Но в съдебното заседание на 03.06.2011 г. експертите уточняват, че вишката е най-стабилна, ако е позиционирана по такъв начин, че надлъжната й ос да е перпендикулярна на фасадата на сградата. При такова разположение на вишката, от техническа гледна точка, най-вероятно е нямало да се получи нейното обръщане /л.389, стр.2-горе, т.2 от настоящото дело/.

Според експертите, З.П.Н. е нарушил следните актове:

1.Чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /23.12.1997 г./ - „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си , както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции”.

2.Точка 2.5 от Длъжностната характеристика – „Повдига хора на височина при гарантиране на сигурността им”.

3.Чл.44, т.1 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения /ДВ, бр.64/2008 г./ - „Ползвателят и машинистите на подвижни работни площадки не трябва да допускат: площадката да работи с неизправни предпазни устройства, контролни уреди и спирачки, без изнесени стабилизатори и без да е нивелирана”.

Експертите отбелязват, че не могат да се направят еднозначни технически обосновани изводи дали З.Н. е знаел за наличието на “неизправни предпазни устройства”.

4.Чл.3 от Наредба № 1/04.03.2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност /04.03.2002 г., доп. ДВ, бр. 39/2006 г./ - „Подвижните работни площадки могат да се управляват само от лица, които са придобили или на които е призната правоспособността за упражняване на професията машинист на подвижна работна площадка по реда на тази Наредба”.

 Експертите твърдят, че не могат да се направят еднозначни технически обосновани изводи, че наличието на „призната правоспособност” ще гарантира на оператор, намиращ се в коша да прецени, че стрелата е под недопустим ъгъл.

Налице са и други нарушения на нормативните документи, които са формални и нямат причинно-следствена връзка с инцидента.

Експертите са категорични, че нефункционирането на „блокиращите устройства” е в причинно-следствена връзка със смъртта на Н.П.С. и А.Н.А..

Длъжностните  лица, допуснали нарушения са:

Старозагорски окръжен съд                       -   11  -                        н.о.х.д. № 475/2009 г.

 

1.З.П.Н. /автовишкаджия/, който е нарушил:

-чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /23.12.1997 г./ - „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си , както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции”.

-чл.44, т.1 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения /ДВ, бр.64/2008 г./ - „Ползвателят и машинистите на подвижни работни площадки не трябва да допускат: площадката да работи с неизправни предпазни устройства, контролни уреди и спирачки, без изнесени стабилизатори и без да е нивелирана”.

-чл.3 от Наредба № 1/04.03.2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност /04.03.2002 г., доп. ДВ, бр. 39/2006 г./ - „Подвижните работни площадки могат да се управляват само от лица, които са придобили или на които е призната правоспособността за упражняване на професията машинист на подвижна работна площадка по реда на тази Наредба”.

-точка 2.5 от Длъжностната характеристика – „Повдига хора на височина при гарантиране на сигурността им”.

2.Работодателят, който е нарушил:

-чл.4, ал. 1, във връзка с чл.20, ал.1 от Наредба № 3  от 14.05.1996 г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарната охрана /ДВ, бр.44/1996 г./ - работодателят  не е предвидил видовете работни места, на които ще се провежда ежедневен инструктаж в заповедта за видовете инструктаж.

-чл.204, ал.1  от Наредба 7 за минималните  изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места  при използване на   работното оборудване /ДВ, бр.88/1999 г./, във връзка с чл.35, ал.1 от Наредба за безопасна експлоатация  и технически надзор на повдигателни съоръжения /ДВ, бр.60/2006 г./ - работодателят не е поставил рег.№ на подвижната работна площадка AKLIFT 31500.

-чл.11, ал.2 , т.4 от Наредба № 3 за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина /ДВ, бр.13/2008 г./ - работодателят не е изискал от Службата по трудова медицина, обслужваща предприятието, становище за пригодност да изпълнява задълженията си като автовишкаджия на назначения на 04.03.2008 г. З.Н..

Максималният товар който може да се „носи” от гумите при „стабилизирана” вишка е теглото на „подресорните маси” /гуми, джанти, мостове – преден и заден, и % от кардан/. Отговорът е формален и няма никакво отношение към инцидента.

Конструкцията на вишката позволява нивелиране и стабилизиране върху значително по-неравни и наклонени терени от описания в протокола за оглед

                                                                    - 12 -

и видим от фотоалбума терен. При значителна денивелация „подлагането” на подложка позволява да се нивелира вишката при по- „разкрачени” стабилизатори. Съоръжението /вишка/ не допуска работа със стрелите при недостатъчен натиск на някой от стабилизаторите – т.е. в случай, че не е стабилизирана. В конкретната ситуация подложките /от дъски и шперплат/ нямат отношение към инцидента.

Автовишката е снабдена с четири стабилизатора, чрез които се осъществява стабилизирането и нивелирането на вишката. Стабилизаторите са с конструкция и датчик, следящи за минималния изискуем натиск – т.е. дали е достатъчно натоварен стабилизаторът. След „разпъване” на стабилизатора и при осъществяване на достатъчния натиск операторът бива „осведомен” от контролна лампа. В инструкцията под „захранен” стабилизатор, вероятно, имат предвид „натоварен” стабилизатор – със сработен датчик. Светването на контролната зелена лампа на рамка „А” означава, че може да се работи със стрелите.

При достатъчен натиск на всички стабилизатори системата допуска опериране със стрелите. В случай, че почвата под някой стабилизатор „поддаде”, автоматично се изключва управлението на стрелите, докато същият стабилизатор не бъде натоварен отново.

Блокиращите устройства на автовишка AKLIFT 31500 не са били в изправност на 19.11.2008 г. Категорично доказателство е ъгълът, под който се е намирала първата секция „А” на стрелата – около 30 градуса. Възможно е да не е спазена препоръката в инструкцията над фигура 15, а именно: „Не се опитвайте да отменяте или променяте настройките на блокиращите устройства, защото това може да има сериозни последствия”.

Съгласно данните от първоначалния технически преглед, автовишката е била в изправност – т.е. без външна намеса е невъзможно да се стигне до инцидент.

В материалите по делото няма реални обективни данни за приплъзване на десен стабилизатор /при нивелиране на автовишката реално стабилизаторите се приплъзват по терена при изваждане, предвид ъгъла, под който са разположени/. Приплъзването на левите стабилизатори е станало след преобръщането на вишката и то е в резултат на преобръщането, а не причина за това. Процесът на приплъзване е описан подобно в анализа на този въпрос /въпрос 9/.

Възможните теоретични причини за загуба на устойчивост /„обръщане”/ на вишката са:

1.Пропадане на почвата под стабилизаторите – недопустима версия, предвид обективните данни, касаещи левите стабилизатори.

2.Външна приложена сила – версия, противоречаща на обективните данни. За такъв тип обръщане е необходимо да е действала сила от сградата навън. Падащ предмет не може да причини обръщане при такова разположение на коша спрямо оста на автомобила. При тази версия няма никакво обяснение за отклоняването на стрела „А” на недопустим от системата ъгъл.

Старозагорски окръжен съд                       -   13  -                        н.о.х.д. № 475/2009 г.

 

3.Неизправна автовишка /неизправни блокиращи устройства/ – реалната причина за инцидента.

При изправна вишка е възможно кошът да „опре” /без удар, предвид скоростта/ в контур /елемент/ на сградата. Ако се допусне човешка грешка, при която операторът продължи да „натиска” коша в сградата, така че да се повдигнат близките до сградата стабилизатори /в случая десните/. Ще последва сработване на датчик на стабилизатор /че е ненатоварен, незахранен/ и незабавно ще се изключи управлението на вишката до стабилизирането на същата. Т.е. – кошът ще си остане опрян с блокирано управление.  В конкретния случай, предвид разположението на стрелите, кошът се е отдалечавал преди обръщането.

Експертите потвърждават, че всички датчици, конструктивно заложени и монтирани на вишката, са относими към движението на стрелите на автовишката в различни фази и към безопасността на експлоатацията й, тъй като чрез тях вишката работи в зададената й конструктивна геометрия.

Функцията на всеки един датчик е подробно описана в предоставената на съда и експертите инструкция за експлоатация. По време на инцидента автовишка AКLIFT е била с неизправна електрическата система, която е отговорна за работата на вишката в зададената й конструктивна геометрия, което може да се дължи на неизправен датчик или на друга неизправност в ел. схемата.

При изправна вишка не се допуска отклоняване на стрела „Б” преди стрела „А” да достигне отклоняване под ъгъл 45 градуса. В конкретния случай /неизправна система/ кошът е „излязъл” извън обсега на работната диаграма. При разгъната стрела „А” под ъгъл 30 градуса височината, до която достига кошът, е около и над 25 м. /л.48 от експертизата/. Разстоянието между коша и фасадата зависи от позиционирането на вишката и от ъгъла, под който са завъртени стрелите около вертикалната ос. При отклоняване под ъгъл 60 градуса около вертикалната ос вишката е загубила устойчивост. Ако се приеме, че платформата е била позиционирана на около 1,8-2,0 м. от фасадата, то кошът на вишката е можел да заема положение на разстояние от 0,0 до 20 м. от фасадата, в зависимост от ъгъла на завъртане около вертикалната ос.

При разгъната стрела „А” под ъгъл 30 градуса височината, до която може да достигне кошът, е над 26 м. Без отклоняване около вертикалната ос центърът на тежестта на стрелите /ведно с масите на коша, монтажниците и техните инструменти и материали/ ще се намира по средата между левите и десните опори. Видно от крайния резултат, преди да достигне странично отклонение около 12,9 м. /чрез завъртане около вертикалната ос/ центърът на тежестта на цялата система „е излязъл” извън линията на стабилизаторите /при ъгли, описани в 15-ти въпрос на експертизата/.

По време на настъпване на анализираното произшествие двете стрели са били завъртени приблизително на около 60 градуса около вертикалната ос /по посока обратна на часовниковата стрелка/. Стрела „А” е била отклонена под ъгъл

                                                                  - 14 -

около 30 градуса спрямо хоризонталната равнина. Стрела „Б” е била отклонена под ъгъл около 120 градуса спрямо стрела „А”. Спрямо надлъжната ос на платформата стрела „А” е била отклонена под пространствен ъгъл около 64,5 градуса, а стрела „Б” – под пространствен ъгъл около 87,8 градуса.

Основните причини за настъпване на анализираното произшествие, от техническа гледна точка са следните:

1.По време на инцидента автовишката AKLIFT е била с НЕИЗПРАВНА електрическата система, която е отговорна за работата на вишката в зададената й конструктивна геометрия.

2.З.Н. е оставил без наблюдение вишката по време на позиционирането й /извършвано от пулта за управление в коша/, като по този начин е пропуснал възможността да забележи, че вишката работи извън зададената й конструктивна геометрия.

Най-вероятен, от техническа гледна точка, е описаният от експертите в т.17 от заключението механизъм на произшествието, изложен по-долу.

На 19.11.2008 г. на строителната площадка на обект Завод за гипсови плоскости – „К.” край с.М. З.П.Н. /машинист на автовишка/, стабилизирал и нивелирал подвижна работна площадка /автовишка/ AKLIFT 31500, per № 624ПС589, монтирана на платформа „Х.”, с цел монтажни работи по метална конструкция на кота 25 м.    

След натоварване на инструменти С. и А. се качили в коша. Първоначално Н. започнал да вдига от долния пулт за управление, след което превключил на пулта за управление от коша на автовишката. Работният кош бил издигнат до кота 25 м., където двамата монтажници огледали мястото. През това време Н. отишъл в кабината на автовишката заедно с колегата си З..

След кратък период от време последвало обръщане на вишката:

Първоначално вишката започнала да се завърта плавно около надлъжната ос на автомобила /с ос на въртене долната част /петите/ на левите стабилизатори на платформата/ в посока на ляво /отдалечавайки се от фасадата на строителния обект/. При увеличаващото се странично разстояние между центъра на тежестта на стрелите и опорните точки се увеличила ъгловата скорост и последвал динамичен удар. Ударът настъпил между  стрела „Б” /вкл. кошът/ и разположените по площадката заготовки и възли. Зоната около шарнира между двете стрели се ударила в метална конструкция /хоризонтално разположена върху терена/, при което деформирала част от същата. В „натовареното” сечение на стрела „А” се получило „сгъване на кутията”, съчетано с усукване.

Вследствие на инерционната сила, получена от хоризонталната компонента на скоростта, при „завъртането” цялата вишка се „преместила” минимално – като процесът и разстоянието на преместването е видим от приплъзването на левите стабилизатори и получилото се разстояние между отпечатъка от удара в металната конструкция и зоната на контакта на стрела „А”.

Старозагорски окръжен съд                       -   15  -                        н.о.х.д. № 475/2009 г.

 

Така след приключване на деформационно-разрушителните процеси по коша и стрелите, вишката се установила окончателно на мястото си в положението, отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума на местопроизшествието и останалия снимков материал.

Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза от 20.09.2011 г., назначена в хода на съдебното следствие и изготвена от инж. Р.Л.П., според чертеж „Хоризонтална проекция партерен етаж” по част архитектурна на подобект „Съоръжение за гипсови плоскости” от обект Завод за гипсови строителни плоскости „К. Марица”, вътрешната фасада на сградата е по оси В, С, D и Е и ос 6.1, което съответства на показанията на свидетеля Д. Н. Д. за монтажната работа в деня на инцидента /протокола от 01.02.2011 г./. Вещото лице е обозначило със стрелки от черен молив тези упоменати оси на чертежа, както и мястото на злополуката.

Видно от чертеж „Фасади” по част архитектурна на подобект „Инсталация за гипсови   плоскости” от  обект Завод за гипсови строителни плоскости „К. Марица”, кота 0,00 м е = + 145,00 м. Видно от фасада юг, кота терен на мястото на злополуката по ос 6.1 е различна от кота 0,00 м. – по-ниска е. Видно от фасада север, кота терен на мястото на злополуката по ос 6.1 е различна от кота 0,00 м - по-висо­ка е. Видно от фасада запад, кота терен на мястото на злополуката по оси В, С1, D1 и Е1 е различна от кота 0,00 м - по-ниска е. Видно от фасада изток, кота терен на мястото на злополуката по оси В, С, D и Е е различна от кота 0,00 м - по-висока е.

Видно от чертеж „Разрези” по част архитектурна на подобект „Основна сграда” от обект Завод за гипсови строителни плоскости „К. Марица”, от план на разрези вещото лице е идентифицирало мястото на злополуката с автовишката на 19.11.2008 г. От разрез 2-2 /Фабрика за гипс + Подготовка/ по оси В, С1, Р1 и Е1 монтажните коти са: 0,00 м., +4,86 м., +10,98 м., +17,28 м., +20,34 м., +22,14 м., +25,74 м., +27,18 м., +30,41 м. и +31,80 м. – покрив.

От разрез 9-9 /Фабрика за гипс + Трансформатор/ по ос 6.1 монтажни­те коти са: 0,00 м., +4,86 м., +10,98 м., +17,28 м., +20,34 м., +25,74 м., +30,75 м., +31,57 м. и +31,80 м. – покрив. По проект на кота 0,00 м. са предвидени да се изпълнят следните слоеве: Разпръскване твърдо вещество /износоустойчив слой/, Подова плоча от ст.бетон С 30/37 с деб. 200 мм, Полиетиленово фолио, двупластово с деб. 0,3 мм, Защитен слой С 12/15 капилярен носещ слой чакъл с деб. 50 мм.

Видно от чертеж „Разрези” по част архитектурна на подобект „Съоръжение за гипсови   плоскости”  от обект Завод за гипсови строителни плоскости „К. Марица”, има разликата между кота 0,00 м. и кота терен на мястото по оси В, С, D и Е.

Видно от чертеж „План на височините” по част вертикална

                                                                   - 16 -

планировка на подобект „Наблюдение на производството” от обект Завод за гипсови строителни плоскости „К. Марица”, кота 0,00 м. е = + 145,00 м. Идентифицираното вече мяс­то на злополуката е с разлика на терена – между хоризонтал с кота + 143,00 м. и хоризонтал с кота + 145,00 м.

Чертеж „План на височините” по част вертикална планировка на подобект „Наблюдение на производството от обект Завод за гипсови строителни плоскости „К. Марица” и чертеж „Снимка” по част вертикална планировка на обект Завод за гипсови строителни плоскости „К. Марица”, са в един и същи мащаб – 1: 1000.

Вещото лице е използвало тези два чертежа, като е пренесло местоположението на точките по оси В, С, D и Е и ос 6.1. /мястото на злополуката/, както и хоризонталите + 143 м., + 144 м. и + 145 м. от чертеж „План на височините” върху чертеж „Снимка”. На тези два чертежа се установява пълно съвпадение на хоризонталите в частта на сградата с мястото на злополуката. След това е извършена интерполация между хоризонталите и по този начин са получени теренните коти на крайните точки по осите В, С, D и Е и ос 6.1. /мястото на злополуката/. След това математически е получена разликата между проектната кота 0,00 м., която е = + 145,00 м., и теренните коти на точките по тези оси.

От интерполацията теренните коти на точките са както следва:

-по ос В е + 143,86 м.

-по ос С е + 144,07 м.

-по ос D е + 144,27 м.

-по ос Е е  + 144,46 м.

Разликите между проектната кота 0,00 м и теренните коти са както следва:

-по ос В проектна кота + 145,00 м. и теренна кота + 143,86 м. е 1,14 м.

-по ос С проектна кота + 145,00 м. и теренна кота + 144,07 м. е 0,93 м.

-по ос D проектна кота + 145,00 м и теренна кота + 144,27 м е 0,73 м.

-по ос Е проектна кота + 145,00 м и теренна кота + 144,46 м е 0,54 м.

Вещото лице инж. П. уточнява, че от посочените по-горе стойности е видно, че кота терен е по-ниска от проектната кота 0 /л.136, стр.2, т.3 от настоящото дело/.

Заключенията са компетентни и мотивирани и съдът ги възприема.

По делото е безспорно, че подсъдимият З.Н., като машинист на подвижна работна площадка, упражнявал занятие, което представлява източник на повишена опасност, и че е изпълнявал тази длъжност във фирма „****” ООД. Безспорно е и това, че на 19.11.2008 г. подсъдимият Н. управлявал подвижна работна площадка – автовишка AKLIFT 31500, № 11370 /собственост на „****” ООД/, с която работел на обект „Завод за гипсови строителни плоскости К. – Марица” край с. М., общ. Гълъбово.

Старозагорски окръжен съд                       -   17  -                        н.о.х.д. № 475/2009 г.

 

По делото е безспорно установено, че на посочената дата пострадалите С. и А. се качили в коша на вишката, Н. им прехвърлил управлението на коша от долния пулт на горния пулт за управление /който се намирал в коша на автовишката/ и след като работният кош се издигнал до известна височина, управляван от С. и А., вишката се обърнала. Вследствие на падането от високо и получените тежки травми /съчетани черепно-мозъчни, гръдни и коремни/, пострадалите С. и А. починали непосредствено след инцидента.

По делото се спори за обстоятелствата дали подсъдимият Н. е нарушил чл.44 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, чл.3 от Наредба № 1 за условията и реда на придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки и чл.33 от ЗБУТ и има ли виновно поведение на подсъдимия, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат – падането на вишката и смъртта на пострадалите С. и А..

Прокурорът и частните обвинители поддържат становището, че подсъдимият Н. е нарушил чл.44 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, чл.3 от Наредба № 1 за условията и реда на придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки и чл.33 от ЗБУТ и поддържат повдигнатото срещу подсъдимия обвинение в неговата цялост.

Защитата на подсъдимия Н. твърди, че той не е нарушил горните разпоредби, че в хода на наказателното производство не е изяснена причината за падането на вишката и че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като се основава на доказателства, които не са събрани по реда на НПК. Защитата на подсъдимия Н. излага съображения, че не е налице виновно поведение на подсъдимия, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат и поради това счита, че Н. следва да бъде оправдан.

Видно от свидетелство за правоспособност рег. № 1314/21.03.2006 г., издадено от ПТГ „В. Левски” – Горна Оряховица /приложено в прозрачен плик на края на т.ІІІ от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово, както и на л.93, т.2 от настоящото дело/, подсъдимият Н. е придобил правоспособност „оператор повдигателна платформа – автовишка”. В хода на съдебното следствие бяха изискани и представени две заповеди на Директора на ПТГ „В. Левски” – Горна Оряховица – заповед № 06-6/16.01.2006 г. и заповед 06-53/09.03.2006 г., учебна програма за „оператор повдигателна платформа – автовишка”, изпитен протокол № 94/21.03.2006 г. и стр.23 от регистрационна книга /л.39 – л.47, т.4 от настоящото дело/. От посочените документи се установява, че подсъдимият Н. е участвал и успешно е завършил организирания от ПТГ „В. Левски” –

                                                                     - 18 -

Горна Оряховица курс за обучение по специалността „оператор на автовишка”.

Според писмо № 57-00-5/10.02.20.2012 г. от ГД „Инспекция за държавен технически надзор” – София /л.49, т.4 от настоящото дело/, в посочената Дирекция не се води регистър на съгласуваните учебни планове и програми за провеждане на обучение, съгласно Наредба № 1 от 04.03.2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки. Инспектор от ГД „Инспекция за държавен технически надзор” – София не е участвал в комисия, провеждаща изпит за курс, организиран от ПТГ „В. Левски” – Горна Оряховица, на 21.03.2006 г.

Видно от писмо № ТА-14-00-041/20.02.2012 г. от Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор” – Велико Търново /л.51, т.4 от настоящото дело/,  свидетелството за правоспособност на З.Н. е издадено на основание чл.24 ал.2 и ал.4 и чл.25 ал. 3 и ал.4 от Закона за народната просвета, а не на основание Наредба № 1 от 04.03.2002 г., поради което не е вписано в регистъра на свидетелствата за правоспособност, който се води в Регионалния отдел.

Но съгласно чл.17 от Наредба № 1 от 04.03.2002 год. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, горният регистър следва да се води от всеки регионален отдел на ГД „ИДТН” и да се съхранява безсрочно,

Посочената нередовност в издаването и регистрирането на свидетелство за правоспособност рег. № 1314/21.03.2006 г. на подсъдимия Н. е констатирана още при извършеното от Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор” – Стара Загора разследване на инкриминираното деяние и описано в точка 6 от акт за разследване на авария и злополука със съоръжение с повишена опасност, проведено от 19.11.2008 г. до 26.01.2009 г. на /л.99 – л.101, т.ІІ от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/.

В съдебното заседание на 30.03.2012 г. представителите на държавното и на частното обвинение направиха възражения във връзка с валидността на свидетелство за правоспособност рег. № 1314/21.03.2006 г., издадено от ПТГ „В. Левски” – Горна Оряховица, с което подсъдимият Н. се легитимира като „оператор повдигателна платформа – автовишка”. Според прокурора и поверениците на частните обвинители, тъй като свидетелство за правоспособност рег. № 1314/21.03.2006 г. не е издадено по предвидения специален ред за това в Наредба № 1 от 04.03.2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, същото не може да има за правна последица правоспособността на подсъдимия Н. да упражнява горната правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност.

Старозагорски окръжен съд                       -   19  -                        н.о.х.д. № 475/2009 г.

 

Предвид разпоредбите на чл.45 от Закона за техническите изисквания към продуктите и Наредба № 1 от 04.03.2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, действително са налице нередовности в реда за издаването на свидетелство за правоспособност рег. № 1314/21.03.2006 г. – същото е издадено от ПТГ „В. Левски” – Горна Оряховица, без да са спазени изискванията на посочената наредба за това. Според горните разпоредби, подвижните работни площадки могат да се управляват само от лица, които са придобили правоспособност за упражняване на професията машинист на подвижни работни площадки по реда на Наредба № 1 от 04.03.2002 г. В този смисъл е и разяснението на посочените нормативни документи, дадено от Веселин Цоневски – началник-отдел в ИА „Главна инспекция по труда” /сп. „Труд и право”, бр.5, май 2002 г., „Изисквания за придобиване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки”, стр. 39-41/.

Но до настоящия момент този официален документ – свидетелство за правоспособност рег. № 1314/21.03.2006 г., издадено от ПТГ „В. Левски” – Горна Оряховица, не е оспорен по съответния административен ред и съществува в правния мир; той не е атакуван или обезсилен от съответните административни органи, които имат правото и задължението да оспорят неговата валидност. Поради това съдът приема, че е налице валидно свидетелство за правоспособност № 1314/21.03.2006 г., според което подсъдимият Н. е правоспособен „оператор повдигателна платформа – автовишка”.

Съгласно точка 2.5, раздел І. „Описание на длъжността”, от длъжностната характеристика на длъжността „машинист – автовишка” /л.103, т.ІІ от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/, едно от задълженията, характеризиращи съдържанието на посочената длъжност е: „Повдига хора на височина при гарантиране на сигурността им”.

Оплакването на защитата на подсъдимия Н., че тезата на обвинението по отношение на приетата фактическа обстановка по делото не е уточнена, е несъстоятелно и съдът не може да го възприеме. Както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в пледоариите на прокурора и частните обвинители е изложена фактическата обстановка, която съдът приема за установена по делото, въз основа на всички събрани доказателства.

Възражението на подсъдимия Н. относно недоказаността на обвинението по несъмнен начин също е неоснователно. Действително, повечето свидетели /с изключение на свидетелите А. и Г./ не са очевидци на падането на вишката и са възприели станалото в един твърде близък до произшествието момент – непосредствено преди /свидетелите Д. и З./ или непосредствено след инцидента /свидетелите Д., Л., З., С. и К./. Но това не означава, че техните показания са негодно доказателствено

                                                     - 20 -     

средство. По делото, освен гласни доказателства, има и многобройни писмени доказателства, обилен снимков материал и експертни заключения.

По въпросите къде по дължината на сградата, на коя кота и каква точно работа са щели да вършат на 19.11.2008 г. пострадалите С. и А., приетото от съда за установено по делото е изложено по-горе.

Безспорно е, че в деня на инцидента свидетелят А. и  пострадалите С. и А. /и тримата монтажници/ щели да монтират греди по фасадата на подобект „Г.” на обект „Завод за гипсови строителни плоскости К. – Марица” край с. М.. Този монтаж щял да бъде по източната фасада на сградата – по крайната ос 6.1. /според свидетелите Д. - л.99, стр.2 и л.102, т.1 от настоящото дело, А. – л.103, стр.2, т.1 от настоящото дело/ и между напречна ос D и напречна ос Е.

Съдът приема последното обстоятелство за установено, тъй като свидетелят Д. заявява: „Но по памет мога да кажа, че се монтираше точно на фасадата – оси СД или ДЕ, или Е. Беше по фасадата, а не навътре в сградата” /л.102, т.1 от настоящото дело/; „…монтажната работа в деня на инцидента беше между оси В и С, или може би между Д и Е, и ос 6.1. Дали е малко към ос С или ос Е – не мога да кажа” /л.141, т.2 от настоящото дело/ . Следва да се отбележи и фиксираното в протокол за оглед на местопроизшествие от 19.11.2008 г. местоположение на повдигателното съоръжение: „На 6 м. от металната конструкция на изток и на 16 м. от стената се намери обърнат на лява страна камион – автовишка, бяла кабина – с отворена лява врата, двигател в изключено положение” /л.5, т.І от д.п.  205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/. По-нагоре в протокола за оглед, при описанието на местопроизшествието, е посочено следното: „В южна посока има изградена стена – плътна, в западна посока има изградени съоръжения от метални ферми, на които са монтирани силози и други съоръжения”.

В подкрепа на това, че монтажът трябвало да се извърши между напречна ос D и напречна ос Е, е и местоположението на телата на пострадалите С. и А.: „На 30 м. от южната плътна стена …се намери труп на лице от мъжки пол… и на 32 м. от южната стена се намери труп на мъж…” /протокол за оглед на местопроизшествие от 19.11.2008 г. – л.4-2, т.І от д.п.  205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/.

Съпоставката на посочените по-горе гласни доказателства и обективни данни от огледа на местопроизшествието с изисканите от съда 6 бр. чертежи по част архитектурна и част вертикална планировка на обект „Завод за гипсови строителни плоскости К. – Марица” край с. М. /представени с писмо № 11-00-345/24.08.2011 г. от Община Гълъбово – л.123 – л.128, т.3 от настоящото дело/ изцяло потвърждава извода за мястото на предстоящия монтаж на 19.11.2008 г., описано по-горе.

Защитата на подсъдимия Н. поддържа становището, че работата, която щели да вършат пострадалите С. и А., не била на

Старозагорски окръжен съд                       -   21  -                        н.о.х.д. № 475/2009 г.

 

кота 25 м., а на по-голяма височина, видно от снимковия материал, протокола за оглед и вертикалния разрез на сградата. Като косвено доказателство в тази насока се сочи, че вишката на свидетеля З., която била с работна височина 27 м., не била използвана, а всички чакали да бъде ремонтирана вишката на подсъдимия Н., която била с работна височина 32 м.

Съдът не възприема горната теза на защитата и счита, че по делото са събрани достатъчно убедителни доказателства, че предстоящият монтаж е следвало да се извърши от пострадалите С. и А. на кота 25 м. В този смисъл са преобладаващата част от събраните по делото доказателства – както гласни, така и писмени, изложени по-долу.

Свидетелят Д. твърди: „Изпълнявахме площадки на кота 21-24 мисля, че височината беше между 24-27 метра” /л.99, стр.2 – по средата, т.1 от настоящото дело/; „Работата, която трябваше да се извърши, беше на кота 25” /л.386, т.1 от настоящото дело/; „Бяха на около кота 25 или 26. Тук виждам 29,40 – това е следващата кота. Тук виждам 26,46, което според мен е котата, която е по-надолу. Монтажът трябваше да е на следващата кота, която е около 27 и нещо” /л.141, т.2 от настоящото дело/.

Свидетелят А. заявява: „Мисля, че щяха да правят монтаж на 25-та кота” /л.103, т.1 от настоящото дело/; „Аз бях долу на земята, а те бяха на около 22-25 м.” /л.256- стр.2, т.1 от настоящото дело/.

Според свидетеля Д., той се намирал на 27-мо ниво по време на инцидента и видял пострадалите С. и А. на същото ниво, но в коша на вишката, а монтажът трябвало да се прави на 31-во ниво /л.97, т.1 от настоящото дело/. Свидетелят Д. твърди: „Може би съм казал, че е било между 25-27 кота. такова разминаване в котите е в резултат на това, че мина една година и аз все още не мога да се отърся от тази трагедия” /л.98, стр.1-долу, т.1 от настоящото дело/.

В писмените си показания от 24.11.2008 г. пред НОИ, ТП – Стара Загора, свидетелят Д. твърди: „Видяхме се на ниво 25…”, като  „височина приблизително 25 метра” е приета за мястото, където са работили пострадалите, и в раздел V на протокол № 47/19.12.2008 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 19.11.2008 г., на  НОИ, ТП – Стара Загора /съответно, л.98 и л.92 – л.97, т.ІІ от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/.

Видно от отговорите на въпроси 13 и 14 в заключението на петорната съдебно-техническа експертиза от 05.04.2011 г. /л.48 – л.49 и л.58 от експертизата/, при разгъната стрела „А” под ъгъл 30 градуса спрямо хоризонталната равнина височината, до която достига кошът, е около и над 25 м.

Както експертите, така и свидетелят К. категорично отхвърлят възможността при падането на вишката да се промени ъгълът между стрела „А” и хоризонталната равнина, тъй като хидравликата не би го позволила.

                                                     - 22 -

Следва да се има предвид и изложеното в заключението на съдебно-техническата експертиза от 20.09.2011 г., назначена в хода на съдебното следствие, изготвена от инж. П.. Според това заключение, видно от чертеж „Фасади” по част архитектурна на подобект „Инсталация за гипсови   плоскости” от  обект Завод за гипсови строителни плоскости „К. Марица”, кота 0,00 м е = + 145,00 м., а пред фасада изток кота терен на мястото на злополуката по оси В, С, D и Е е различна от кота 0,00 м - по-висока е. Това се вижда и на самия чертеж „Фасади”, където с кафява пунктирана линия е отразен естественият терен, а със синя права линия – кота 0,00 м.

Тъй като чертеж „План на височините” по част вертикална планировка и чертеж „Снимка” по част вертикална планировка, и двата на обект Завод за гипсови строителни плоскости „К. Марица”, са в един и същи мащаб – 1: 1000, инж. П. е пренесла местоположението на точките по оси В, С, D и Е и ос 6.1. /мястото на злополуката/ и хоризонталите + 143 м., + 144 м. и + 145 м. от чертеж „План на височините” върху чертеж „Снимка”. На тези два чертежа се установява пълно съвпадение на хоризонталите в частта на сградата с мястото на злополуката. След извършената интерполация между хоризонталите и получените по този начин теренните коти на крайните точки по осите В, С, D и Е и ос 6.1. /мястото на злополуката/, математически е получена разликата между проектната кота 0,00 м., която е = + 145,00 м., и теренните коти на точките по тези оси.

От интерполацията теренните коти на точките са както следва:

-по ос В е + 143,86 м.

-по ос С е + 144,07 м.

-по ос D е + 144,27 м.

-по ос Е е  + 144,46 м.

Разликите между проектната кота 0,00 м и теренните коти са както следва:

-по ос В проектна кота + 145,00 м. и теренна кота + 143,86 м. е 1,14 м.

-по ос С проектна кота + 145,00 м. и теренна кота + 144,07 м. е 0,93 м.

-по ос D проектна кота + 145,00 м и теренна кота + 144,27 м е 0,73 м.

-по ос Е проектна кота + 145,00 м и теренна кота + 144,46 м е 0,54 м.

Вещото лице инж. П. уточнява, че от посочените по-горе стойности е видно, че кота терен е по-ниска от проектната кота 0 /л.136, стр.2, т.3 от настоящото дело/.

От така проследените стойности на кота терен и на проектната кота 0,00 м. и предвид горното становище на експерта, се налага изводът, че отразеното в чертеж „Фасади” по част архитектурна – че пред фасада изток кота терен на мястото на злополуката по оси В, С, D и Е е различна от кота 0,00 м - по-висока е, не отговаря на математическите данни от останалите чертежи. В действителност, по ос D теренната кота е била с 0,73 м. по-ниска от проектната кота 0, а по ос Е теренната кота е била с 0,54 м. по-ниска от проектната кота 0.

Старозагорски окръжен съд                       -   23  -                        н.о.х.д. № 475/2009 г.

 

Този извод кореспондира с показанията на свидетеля Д.: „…по време на строежа положението на вишката беше малко под кота 0 от порядъка на 50 см.” /л.141, стр.2, т.2 от настоящото дело/, както и със снимки номера 15, 17 и 26 и част от снимките от огледа, извършен на 20.11.2008 г.

 Според заключението на съдебно-техническата експертиза от 20.09.2011 г., изготвена от инж. П., видно от чертеж „Разрези” по част архитектурна на подобект „Основна сграда” от обект Завод за гипсови строителни плоскости „К. Марица”, от разрез 9-9 /Фабрика за гипс + Трансформатор/ по ос 6.1 монтажни­те коти са: 0,00 м., +4,86 м., +10,98 м., +17,28 м., +20,34 м., +25,74 м., +30,75 м., +31,57 м. и +31,80 м. – покрив.

А от писмо от „****” ООД, гр. София, и приложените към него 2 бр. монтажни планове /л.120 – л.122, т.2 от настоящото дело/ става ясно, че монтажните коти за подобект „Г.” /за напречни оси С и D/ са: +25,74 м., +26,46 м. и +29,40 м.

Т.е. – въпреки че не може да се определи точно на коя от различните коти с височина около 25 м. /посочени в съдебно-техническата експертиза от 20.09.2011 г. и в писмото на  „****” ООД/ е следвало да работят пострадалите С. и А., се налага изводът, че предстоящият монтаж е следвало да бъде на височина около 25 м., приета от съда като „кота 25 м.”.

Действително, според заключението на петорната съдебно-техническа експертиза от 05.04.2011 г., при разгъната стрела „А” под ъгъл 30 градуса спрямо хоризонталната равнина височината, до която достига кошът, е около и над 25 м. Но следва да се има предвид, че става дума за измерена височина около 25 м. при фиксирано положение на стрелите след падането на вишката.

Преди това обаче кошът се е установил на достигнатата работна височина и едва тогава основната стрела започнала да пада леко надолу /свидетелят З.: „Първоначално помислих, че те сами смъкват вишката, а се оказа, че се е обръщала в този момент вишката” – л.255, стр.1-по средата, т.1 от настоящото дело/. Т.е. – кошът е бил за кратко на височина, малко по-голяма от измерената в паднало състояние на стрелата, след което основната стрела е паднала леко надолу и вишката се е обърнала. Цитираните показания на свидетеля З. подкрепят извода на съда, че монтажът е следвало да бъде на височина около 25 м., в която се включват както височината, до която се е издигнал кошът, така и разликата от 0,54-0,73 м. между теренната кота и проектната кота 0.

Защитата на подсъдимия Н. изтъква, че вишката на свидетеля З. /с работна височина 27 м./ не била използвана, а за предстоящия монтаж се изчаквало да бъде ремонтирана вишката на подсъдимия Н. /с работна височина 32 м./. В този смисъл са и обясненията на подсъдимият Н. /л.20, стр.2-долу, т.3 от настоящото дело/.

Съдът възприема това обстоятелство като изолирано и нееднозначно косвено доказателство, което не може да подкрепи горното възражение. Самият

                                                                   - 24 -

З. заявява, че същият ден работил на друго място със своята вишка и като свършил работата си, отишъл при Н. /л.107, т.1 от настоящото дело/.

Т.е. – причината да не бъде ползвана вишката на свидетеля З. е това, че по същото време той работил с вишката си на друго място.

Следва да се отбележи и фактът, че няма пречка за извършване на монтаж на височина около 25 м. да се използва и вишка, която е с максимална работна височина 32 м.

Относно работата, която предстояла на тримата монтажници А., С. и А., съдът не приема като основателно възражението на защитата на подсъдимия Н., че няма доказателства, че пострадалите са се качили „да притегнат монтажни болтове по изградената метална конструкция”.  Действително, докато С. докарвал метални греди с мотокар, А. и А. подготвили монтажните болтове и заедно с латерната и чука ги сложили в коша на вишката. Но свидетелят Д. е категоричен: „…колегите се качиха горе, за да си прегледат нещата – отвори, планки. Обикновено се качват горе, за да проверят болтовете стават ли за тези планки” /л.99, стр.2-долу, т.1 от настоящото дело/. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Д. на л.386, стр.1-долу, т.1 от настоящото дело.

Едва след тези подготвителни действия и след приключване на изпитанията на кулокрана щяла да започне същинската монтажна работа. А именно – свидетелят А. да подготвя елементи на земята /„Аз трябваше да връзвам материала, хващам го за крана и кранът го повдига нагоре” – л.103, стр.1-долу, т.1 от настоящото дело/, а пострадалите С. и А. да ги монтират с болтове на съответното място.

Очевидно, инцидентът, предмет на настоящото дело, е станал преди да започне същинският монтаж на металните елементи.

След като на 19.11.2008 г. била ремонтирана водната помпа на камиона на вишката, тя била позиционирана първо на едно място, а след това – на друго място, преди в коша да се качат пострадалите С. и А.. Последните, както и свидетелят Д., имали решаваща дума къде да се „разпъне” вишката, с оглед това от кое място по металната конструкция на сградата щял да започва монтажът за деня.

По делото е безспорно, че подсъдимият Н. преместил вишката на посоченото място, като я разположил успоредно на сградата.

В съдебното заседание на 03.06.2011 г.  експертите, изготвили петорната съдебно-техническа експертиза, изразяват своето становище, че вишката е най-стабилна, ако е позиционирана по такъв начин, че надлъжната й ос да е перпендикулярна на фасадата на сградата. Според експертите, при горното разположение на вишката, от техническа гледна точка, най-вероятно е нямало да се получи нейното обръщане /л.389, стр.2-горе, т.2 от настоящото дело/.

Свидетелят К. изказва подобно мнение, а именно: „Когато вишката е перпендикулярна, центърът на тежестта е по осовата линия и

Старозагорски окръжен съд                       -   25  -                        н.о.х.д. № 475/2009 г.

 

коефициентът на сигурност е по-голям, а когато е паралелно на сградата, там се намалява коефициентът на сигурност” /л.390, стр.1-долу, т.1 от настоящото дело/.

Подсъдимият Н. заявява, че е нямал възможност да разположи вишката перпендикулярно на сградата, тъй като по земята били разстлани металните елементи, които предстояло да бъдат монтирани.

В протокол за оглед на местопроизшествие от 19.11.2008 г. /л.4, стр.2-горе, т.І от д.п.  205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/ теренът е описан така: „Обектът представлява строителна площадка, на терена на която са разположени тръбни метални съоръжения и заготовки”. Такива данни има и на снимки номера 14, 15, 17, 18, 21 и 22, както и на снимките от огледа, извършен на 20.11.2008 г.

Но по делото е безспорно установено и това, че подсъдимият Н., като оператор на подвижната работна площадка, е избрал точно къде и как да позиционира вишката, с оглед посоченото му място, от където щял да започне монтажът. В този смисъл са както обясненията на подсъдимия Н., така и показанията на свидетеля Д., според които Д. посочил къде трябва да се стабилизира вишката – „оста между двете колони, … на ниво земята” /л.243, стр. 1, т.1 от настоящото дело/.

По този начин, още при избора на място и начин за стабилизирането на вишката /с надлъжна ос успоредна, а не перпендикулярна на фасадата на сградата/, подсъдимият Н. е намалил коефициента на сигурност на вишката.

Относно стабилизирането на вишката чрез разпъване на четирите стабилизатора максимално на 4,20 м., по делото е констатирано, че „разстоянието между двата предни и двата задни стабилизатора е 3, 90 м. /протокол за оглед на местопроизшествие от 19.11.2008 г., л.5, стр.1-горе, т.І от д.п.  205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/.

В хода на наказателното производство по делото нееднократно е коментиран въпросът дали това, че четирите стабилизатора на вишката не са били разпънати максимално има връзка с обръщането на вишката, като пред съда бяха представени противоречиви експертни мнения.

Според заключението на петорната съдебно-техническа експертиза от 05.04.2011 г., конструкцията на вишката позволява нивелиране и стабилизиране върху значително по-неравни и наклонени терени от описания в протокола за оглед и видим от фотоалбума терен. При значителна денивелация „подлагането” на подложка позволява да се нивелира вишката при по-„разкрачени” стабилизатори.

В случая, въпреки че подсъдимият Н. е подложил под задния десен стабилизатор подложка от дъски и шперплат, той не е разпънал стабилизаторите максимално. Действително, на рамка „А” е светнала контролна зелена лампа, която е сигнализирала на оператора, че стабилизаторите са натоварени достатъчно, за да сработи датчикът, следящ за минималния изискуем натиск на всички стабилизатори. Едва след това системата е допуснала опериране със стрелите.

                                                  - 26 -

Но независимо от това, че работата със стрелите на вишката е била възможна и че в чл.44, т.1 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения формално няма изискване за максимално изнасяне на стабилизаторите, съдът счита, че подсъдимият Н. е допуснал неправилно стабилизиране на вишката, като решил къде и как точно да я позиционира на определеното място за работа. Той я е разположил с надлъжна ос, успоредна на фасадата на сградата /позиционирането е част от стабилизирането на вишката/, и не е изнесъл максимално четирите й стабилизатора, като по този начин е допуснал да се намали коефициентът на сигурност на вишката.

След като „разпънал” вишката, подсъдимият Н. вдигнал първата стрела /стрела „А”/, спуснал коша на повдигателната платформа до земята и пострадалите С. и А. се качили в него. По искане на пострадалите С. и А. подсъдимият Н. превключил управлението на коша от долния пулт /който се намирал на рамката на автовишката/ на горния пулт за управление /който се намирал в коша на автовишката/. Работният кош започнал да се издига, управляван от С. и А..

По делото е безспорно обстоятелството, че пострадалите С. и А., монтажници във фирма „****” ООД, гр. София, са били неправоспособни лица, които не са придобили и на които не е призната правоспособността за упражняване на професията машинист на подвижна работна площадка по реда на Наредба № 1 за условията и реда на придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки. В този смисъл е и писмо № 75/30.04.2009 г. от „****” ООД, гр. София /л.119, т.ІІ от д.п.  205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/.

В хода на съдебното следствие са изискани трудовите досиета на пострадалите С. и А. от фирма „****” ООД, гр. София. Трудовите досиета съдържат документи, които потвърждават горната констатация.

В т.8.3 от длъжностната характеристика на длъжността „монтажник” /л.32 – л.33, т.ІІ от д.п.  205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/, отнасяща се и за двамата пострадали, като допълнително изискване е посочено: „Правоспособност за работа със специализирана техника”. От трудовите досиета на пострадалите С. и А. е видно, че същите имат свидетелства за правоспособност по заваряване, като С. е завършил средно специално образование със специалност „монтьор по електрообзавеждане”.

По делото се спори между страните знаел ли е подсъдимият Н. за това, че пострадалите С. и А. са били неправоспособни лица за упражняване на професията машинист на подвижна работна площадка и бил ли е длъжен да знае, както и дали има причинно-следствена връзка между предаването на управлението на вишката от Н. на С. и А. и вредоносния резултат – падането на вишката и смъртта на пострадалите.

Старозагорски окръжен съд                       -   27  -                        н.о.х.д. № 475/2009 г.

 

В обясненията си пред съда на 06.07.2011 г. подсъдимият Н. заявява, че на 01.11.2008 г. свидетелят Д. му е казал, че пострадалите С. и А. са правоспособни да управляват подвижна работна площадка. Н. твърди, че и самите пострадали са му казали същото, като са му го доказали, показвайки, че могат да управляват вишката в периода 01.11. – 19.11.2008 г.

Свидетелят Д. отрича да е давал горната информация на подсъдимия Н. и твърди, че е имало осигурена уоки-токи връзка между коша и машиниста за положения, в които няма добра видимост.

Въпреки проведената очна ставка между Н. и Д. по отношение на горното обстоятелство, всеки остана на първоначално изразеното си становище.

Но по делото няма доказателства, че свидетелят Д. е казал на подсъдимия Н., че пострадалите С. и А. са правоспособни да управляват подвижна работна площадка и че му разпоредил да прехвърли управлението на вишката на пострадалите.

Действително, свидетелите З. и А. потвърждават, че както последният, така и пострадалите С. и А. са управлявали подвижни работни площадки /включително и вишката на Н./, използвайки горното управление, когато е нямало добра видимост.

Правдоподобно звучи обяснението на подсъдимия Н., че на 19.11.2008 г., „както обикновено се работи, им превключил горно управление” /на С. и А./.  Очевидно, това е било по искане на пострадалите и по уговорка между тях и Н., защото малко след това – когато кошът започнал да се издига нагоре, подсъдимият влязъл в кабината на камиона.

Но системната практика в тази насока не може да замести нормативните изисквания за управлението на подвижните работни площадки. А именно, съгласно чл.3 от Наредба № 1 за условията и реда на придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, „подвижните работни площадки могат да се управляват само от лица, които са придобили или на които е призната правоспособността за упражняване на професията машинист на подвижна работна площадка по реда на тази наредба”, което в случая не е спазено.

Подсъдимият Н. признава, че не е искал на пострадалите С. и А. документи за правоспособност /”Аз лично документи не съм им искал, защото все пак работим заедно и трябва да си имаме доверие” – л.21, т.3 от настоящото дело/, а се е доверил на думите им и на това, че е видял у тях умения да управляват вишката от горно управление. Но това изявление не може да оправдае Н. за това, че като машинист на подвижната работна площадка е допуснал същата да бъде управлявана от неправоспособни лица.

Още повече, че според изискването на чл.19 от горната от Наредба № 1

                                                                      - 28 - 

и разяснението, дадено от В. Ц. – началник-отдел в ИА „Главна инспекция по труда” /сп. „Труд и право”, бр.5, май 2002 г., „Изисквания за придобиване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки”, стр. 39-41/, правоспособните лица са длъжни да носят свидетелствата си за правоспособност по време на работа с подвижните работни площадки. А по делото няма данни подсъдимият Н., в изпълнение на горната норма, да е поискал от пострадалите С. и А. да му покажат своите свидетелства за правоспособност.

Съдът намира опора на разсъжденията си, изложени по-горе, и в Р-3-73-ОСНК. А именно – деецът, който по непредпазливост предостави управлението на превозното средство на лице, което няма съответно свидетелство за правоуправление, с тази си дейност той осъществява поради немарливост и състава на чл.123, ал.1 от НК, ако е причинена смърт. В посоченото решение е изложено, че подсъдимият, въпреки че е виждал своя познат да управлява мотоциклет, преди да отстъпи мотоциклета си на него, не е положил достатъчно грижи, за да се увери, че последният притежава свидетелство за правоуправление. Според Р-3-73-ОСНК подсъдимият е бил длъжен и е могъл да се увери по някакъв начин дали приятелят му има свидетелство за правоуправление, а не да се осланя само на предположение, че той има такова.

В подкрепа на това становище е и разпоредбата на чл.14 от НК, чиято алинея първа постановява, че незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Но според чл.14, ал.2 от НК, тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, но само когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост.

В настоящия случай, подсъдимият Н., като се отнесъл небрежно към отстъпването на управлението на вишката на пострадалите С. и А., е допуснал немарливо изпълнение на своята правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност. Той е могъл и е бил длъжен да предвиди, че след като отстъпва управлението на вишката на лица, за които той не е уверен, че имат свидетелство за правоспособност, тези лица могат да причинят някаква злополука, както е и станало. Въпреки че е само една от причините за настъпването на противоправния резултат, отстъпването на управлението на вишката на неправоспособни за това лица е в пряка причинно-следствена връзка с него.

Поради това съдът не възприема като основателно възражението на защитата на подсъдимия Н., че не той, а свидетелите Д. и Л., както и координаторът по безопасност и здраве на „****” ООД, гр. София, И. Г. С. са отговорни за това, че Н. е предоставил управлението на вишката на неправоспособните С. и А.. Цитираната от защитата на подсъдимия Н. разпоредба на чл.137 от ЗУТ в подкрепа на

Старозагорски окръжен съд                       -   29  -                        н.о.х.д. № 475/2009 г.

 

становището, че не е задължение на Н. да проверява правоспособността на С. и А., а на техническия ръководител на обекта, е неотносима към това възражение.

Следва да се отбележи, че пострадалите С. и А. са допуснати да работят на строителния обект като монтажници, за което същите имат съответната правоспособност, а не в качеството на машинисти на подвижна работна площадка, за което са неправоспособни. Именно Н. е предал управлението на вишката на С. и А., а не този, който ги е допуснал на работа като монтажници, и това е станало по уговорка между подсъдимия и пострадалите, а не в изпълнение на заповед на техническия /или друг/ ръководител.

Съдът счита, че горното действие на подсъдимия Н. /прехвърлянето на горно управление/ е в пряка причинно-следствена връзка с падането на вишката, въпреки че последното не е причинено от грешна команда, тъй като след като е прехвърлил управлението на пострадалите С. и А., Н. е влязъл в кабината на камиона и е оставил вишката без наблюдение. Според експертите, изготвили заключението на петорната съдебно-техническа експертиза от 05.04.2011 г., ако операторът е извън кабината, може с просто око да забележи, че стрелите на вишката се движат извън конструктивно зададената им геометрия /в случая – стрела „А” е била отклонена не на 45 градуса, а на 30 градуса/. Подсъдимият Н. също прави признание за това, като твърди, че не се е обърнал да погледне движението на стрелите за тези 6-8 минути между влизането му в кабината на камиона и падането на вишката: „Не, не съм видял. Ако бях видял, нямаше да е така” /л.24, т.3 от настоящото дело/.

В подкрепа на изложените съображения е и това, че подсъдимият Н. е знаел какви са неговите задължения като оператор на подвижна работна площадка. В обясненията си подсъдимият Н. заявява: „Трябва винаги да има човек долу. Карал съм курс и там са ми обяснявали, че автовишка трябва да се управлява само отгоре, от правоспособни лица, а моето задължение е да стоя до машината и евентуално, ако има проблем с машината и хората да се свалят безопасно от там. Това може да стане с друга вишка или с аварийно управление. Всички вишки имат аварийни управления само отдолу. Това е функцията ми като оператор на подвижна работна площадка” /л.29, стр.2-горе, т.3 от настоящото дело/.

Още повече, че подсъдимият Н. е имал задължението да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията си, според чл.33 от ЗБУТ.

Докато Н. и З. пушели цигари в кабината, кошът на вишката, в който били С. и А., достигнал до кота 25 м. На тази височина пострадалите поговорили със свидетеля Д., който междувременно се бил качил на вече изградената метална площадка на същото ниво.

                                      - 30 -

Защитата на подсъдимия Н. поддържа тезата, че фактическата обстановка по делото и в частност – механизмът на падането на вишката, не са изяснени.

Съдът не приема горното становище за основателно, тъй като в хода на наказателното производство по делото са събрани многобройни доказателства в тази насока.

 Както беше изложено по-горе, съдът изцяло възприема като компетентно и мотивирано заключението на петорната съдебно-техническа експертиза от 05.04.2011 г., назначена в хода на съдебното следствие. След подробно обсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, петимата експерти са се обединили около представеното пред съда заключение от 05.04.2011 г., което е отговорило на всички поставени въпроси.

Възражението на защитата на подсъдимия Н., че горната експертиза е изготвена от лица, които нямат съответната правоспособност, е неоснователно и съдът не може да го възприеме. Всички експерти са с инженерни специалности, вписани са в списъка на вещите лица към съответния окръжен съд и са с дългогодишна експертна практика и опит. Поради това съдът няма никакви основания да се съмнява в тяхната компетентност и добросъвестност.

Що се отнася до изразеното от защитата на подсъдимия Н. съмнение в морала инж. Г. поради това, че същият е осъден за корупционно престъпление, съдът намира същото за несъстоятелно. Видно от изисканото от съда постановление за привличане на обвиняем от 17.12.2011 г. /л.36, т.4 от настоящото дело/, воденото срещу инж. Г. д.п. № 820/2011 г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора няма връзка с наказателното производство по настоящото дело.

Тъй като съдът не коментира заключението на повторната тройна съдебно-техническа експертиза от 10.09.2010 г., назначена в хода на съдебното следствие, няма да коментира и показанията на свидетеля Р. относно проведения от експертите технически оглед на вишката, проведен на 01.09.2010 г. Както свидетелят Р., така и вещите лица инж. З., инж. М. и инж. П., са предупредени от съда за отговорността за действията си, съответно, по чл.290 от НК и по чл.291 от НК.

Видно от заключението на петорната съдебно-техническа експертиза от 05.04.2011 г., по време на инцидента на 19.11.2008 г. на обект „К.” – с. М., автовишка AKLIFT е била неизправна – блокиращите й устройства не са били в изправност. Категорично доказателство за това, според експертите, е ъгълът, под който се е намирала първата секция „А” на стрелата – около 30 градуса, който е недопустим при технически изправно съоръжение. Експертите считат, че е възможно да не е спазена препоръката в инструкцията над фигура 15, а именно: „Не се опитвайте да отменяте или променяте настройките на блокиращите устройства, защото това може да има сериозни последствия”. Именно отклоняването на стрела „А” под ъгъл 30 градуса по време на инцидента е позволило центърът на тежестта на системата да се премести извън линията на

Старозагорски окръжен съд                       -   31  -                        н.о.х.д. № 475/2009 г.

 

левите пети /левите стабилизатори/, при което от получения въртящ момент вишката се е „обърнала”.

Възражението на защитата на подсъдимия Н., че според експертите е нарушен центърът на тежестта, но тежестта на коша /с товара/ и тежестта на стрелите не са измерени, е несъстоятелно. Центърът на тежестта на вишката е различен от тежестта на коша и на стрелите – това са две различни неща.

Центърът на тежестта на вишката, който непосредствено преди падането й се е намирал извън левите стабилизатори, би бил в очертанията на линията на стабилизаторите, ако електрическата система на вишката, отговаряща за работата на същата в зададената й конструктивна геометрия, е била изправна към 19.11.2008 г. Без отклоняване около вертикалната ос центърът на тежестта на стрелите /ведно с масите на коша, монтажниците и техните инструменти и материали/ ще се намира по средата между левите и десните опори. Видно от крайния резултат, преди да достигне странично отклонение около 12,9 м. /чрез завъртане около вертикалната ос/ центърът на тежестта на цялата система „е излязъл” извън линията на стабилизаторите /при ъгли, описани в 15-ти въпрос на от заключението на петорната съдебно-техническа експертиза от 05.04.2011 г./.

По време на преобръщането на вишката центърът на тежестта й е описал дъга, като скоростта му е нараствала от нула до максимум в момента на удара в земята. Тъй като при изправна вишка не се допуска отклоняване на стрела „Б” преди стрела „А” да достигне отклоняване под ъгъл 45 градуса, а в случая кошът е „излязъл” извън обсега на работната диаграма /тъй като стрела „А” е била под ъгъл 30 градуса/,  при отклоняване на стрелите под ъгъл 60 градуса около вертикалната ос вишката е загубила устойчивост.

Поради това съдът намира за несъстоятелно възражението на защитата на подсъдимия Н., че не са събрани доказателства в какво положение се е намирал кошът на вишката спрямо четириъгълника на стабилизаторите.

По делото е безспорно, че съгласно данните от първоначалния технически преглед автовишката е била в изправност. По делото е приложен акт за първоначален технически преглед на площадка работна подвижна АКLIFT – 31,5 VM, зав. № 11370, регистрационен № 624ПС589, от 18.08.2008 г., извършен от фирма „****” ЕООД – лицензирано лице за технически надзор, и подробно е разпитан като свидетел инж. П.Н.К., извършил външен преглед, статично и динамично натоварване и функционална проверка на вишката.

По време на инцидента стрела „А” на вишката е била отклонена под ъгъл около 30 градуса спрямо хоризонталната равнина, а стрела „Б” е била отклонена под ъгъл около 120 градуса спрямо стрела „А”.

Въпреки оспорването им от защитата на подсъдимия Н., съдът приема за безспорно установени горните ъгли на стрелите на вишката, тъй като при изготвянето на експертизата са взети предвид всички писмени материали по делото, приложени до 01.02.2011 г., което е посочено в раздел ІІ.Изходни данни за

                                                   - 32 -

експертизата и обстоятелства /л.4 от експертизата/. В тези писмени доказателства по делото се включват както направените снимки на местопроизшествието, така и заключенията на единичната съдебно-техническа експертиза, назначена на досъдебната фаза, и на двете тройни съдебно-технически експертизи – от 15.04.2010 г. и от 10.09.2010 г., назначени в хода на съдебното следствие.

Съдът следва отново да отбележи, че инж. Г., който е участвал и в двата огледа на местопроизшествието /на 19.11.2008 г. и на 20.11.2008 г./ и е изготвил първата съдебно-техническа експертиза в хода на досъдебното производство/, участва и в останалите съдебно-технически експертизи по делото, които се занимават с техническото състояние и механизма на падане на вишката. Както той, така и останалите четирима експерти от състава на петорната експертиза, са категорични, че посочените по-горе ъгли на стрелите на вишката са измерени и са потвърдени при изследване на снимковия материал по делото, включително и чрез метода на фотограметрията и съответните математически изчисления /стр.11 – стр.13 от протокола на съдебното заседание от 03.06.2011 г. и л.51 от заключението на петорната експертиза/. Още повече, че е отхвърлена възможността при падането на вишката и контактуването й с терена да се промени ъгълът между стрела „А” и хоризонталната равнина. Т.е. – ъгълът между стрела „А” и хоризонталната равнина, фиксиран от направените на вишката снимки при огледите на местопроизшествието, е 30 градуса и е бил 30 градуса преди падането на вишката, когато същата е била в „разгънато” състояние.

В подкрепа на горния извод са и показанията на свидетеля З., който бил кабината на камиона по време на инцидента. След като усетил „претрисането” на цялата машина, той се обърнал на ляво, видял, че „първото рамо е много надолу” и помислил, че С. и А. пускат стрелата надолу /„Единственото, което видях в последния момент, е как падаше първата стрела.” – л.107, стр.1-долу; л.255, стр.1 и стр.2-горе, т.1 от настоящото дело/.

Петимата експерти са единодушни, че нефукционирането на блокиращите устройства е в причинно-следствена връзка с обръщането на вишката. Електрическата система на вишката /включваща контролни уреди и предпазни устройства – крайни устройства, датчици и изключватели/ е тази, която контролира и регулира движението и позиционирането на стрелите. Експертите са категорични, че щом по време на инцидента вишката е работила извън параметрите на зададената й конструктивна геометрия, електрическата й система е била неизправна. Тази неизправност може да се дължи на външна намеса или на повреда, но е факт и тя е причина за настъпването на инцидента на 19.11.2008 г.

Според експертите, всички датчици, конструктивно заложени и монтирани на вишката, са относими към движението на стрелите й в различни фази и към безопасността на експлоатацията й, тъй като чрез тях вишката работи в зададената й конструктивна геометрия. Функцията на всеки един датчик е подробно описана в инструкцията за експлоатацията на вишката и тъй като в конкретния случай кошът е „излязъл” извън обсега на работната диаграма, се

Старозагорски окръжен съд                       -   33  -                        н.о.х.д. № 475/2009 г.

 

налага изводът, че по време на инцидента автовишка AKLIFT е била с неизправна електрическата система /неизправен датчик или друга неизправност в електрическата система/. Именно поради наличието на неизправност в електрическата система е станало възможно движението на стрела „Б”, независимо от това, че стрела „А” не е била под ъгъл 45 градуса, а под ъгъл 30 градуса.

Съдът възприема горния извод, тъй като същият се основава на прецизен анализ на събраните по делото доказателства и около него са се обединили и петимата експерти. Както беше изложено по-горе, инж. Г. има непосредствени впечатления от огледа на местопроизшествието, а останалите четирима експерти са правили оглед на терена и на вишката през 2010 г.

Поради това съдът счита, че възражението на защитата на подсъдимия Н., че въпреки многобройните и противоречиви експертизи не е изяснен механизмът на падането на вишката, е неоснователно.

Неоснователно е и възражението на защитата, че съдът и експертите не са изследвали възможността злополуката да е причинена от външна приложена сила върху вишката.

В заключението на петорната съдебно-техническа експертиза подробно и обосновано е описан механизмът на падането на вишката, приет от експертите за единствено възможен, с оглед всички данни по делото. Този механизъм е поддържан от обвинението /държавно и частно/, възприет е от съда и е възпроизведен при излагането на приетата за установена фактическа обстановка по-горе.

Но експертите, изготвили заключението на петорната съдебно-техническа експертиза от 05.04.2011 г., са обсъдили и други две възможни теоретични причини за загуба на устойчивост на вишката. А именно – пропадане на почвата под стабилизаторите /която експертите отхвърлят като недопустима версия, предвид обективните данни относно левите стабилизатори/ и външна приложена сила.

Според експертите, втората версия противоречи на обективните данни по делото, тъй като за такъв тип обръщане е необходимо да е действала сила с посока от сградата навън. Падащ предмет не може да причини обръщане при такова разположение на коша спрямо оста на автомобила и при тази версия няма никакво обяснение за отклоняването на стрела „А” на недопустим от системата ъгъл.

Съдът приема горното експертно становище и счита, че то се подкрепя и от събраните гласни доказателства по делото, въпреки че в пледоариите си защитата на подсъдимия Н. развива тезата за участие на кулокрана в инцидента и за външна приложена сила върху вишката.

На строителния терен, където е била позиционирана вишката, се намирали още три повдигателни съоръжения – кулокран /на около 25 м./, кран с товароподемност 35 тона, с основен цвят червен /собственост на „Е.” АД, гр.

                                                     - 34 -

Гълъбово – на  26 м. югоизточно/, и кран с основен цвят син /използван от румънска фирма – подизпълнител – на 20 м./. За последния кран свидетелят Г., който бил в кабината на червения кран, заявява: „Наблизо – отсреща в ъгъла, имаше един син кран. Не знам кой работеше на този кран” /л.102, стр.2-горе, т.1 от настоящото дело/.

Единни и безпротиворечиви са доказателствата по делото, че кулокранът е бил подложен на съответните изпитвания, но към момента на инцидента още не бил започнал работа. В този смисъл са показанията на свидетелите Д., Д., Л. и К..

Според свидетеля Д., са „чакали да се узакони кулокранът”, който „трябвало да извърши монтажа на металните конструкции на по-високите нива” /л.99, стр.2, т.1 от настоящото дело/. Основата на кулокрана била на около 25 м. от вишката, стрелата му се въртяла над цялата сграда и всички чакали да чуят заключението от проведените изпитания на кулокрана /л.386, стр.2, т.1 от настоящото дело/.

Свидетелят Д. твърди, че кулокранът не се движел: „Преди да се качим на вишката, правиха експеримент какъв тонаж издържа кулокранът и след това отидоха да се подписват. Ние се подготвихме като се върне кранистът да започваме да работим” /л.97, т.1  от настоящото дело/; „…кулокран…той беше току-що монтиран, беше му направена необходимата експертиза за работа и щеше да започва работа” /л.256, т.1 от настоящото дело/.

Свидетелят Л. заявява: „Кулокранът не е работил или поне не съм бил там. Бях в моя фургон преди това и говорих с г-н И. около 15 минути, тъй като правихме изпитване на този кулокран /да се измери товароподемността и да започне да работи/” /л.105, т.1 от настоящото дело/.

А свидетелят К. заявява: „Имаше кулокран, но той не работеше. Той много рядко работеше” /л.157, т.1 от настоящото дело/.

В подкрепа на версията си за участие на кулокрана в инцидента и за външна приложена сила върху вишката защитата на подсъдимия Н. изтъква, че при огледа на местопроизшествието са открити бели следи и охлузвания по стрелата на вишката и намираща се в близост греда, които се виждат на направените снимки.

Действително, в протокола за оглед от 20.11.2008 г. /л.6, стр.2, т.І от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/, има описана обелена боя на основната стрела /под хидравличните бутала/, както и охлузени участъци по средната стрела – както от източния й край, така и „срещуположно на другия ръб също има охлузени участъци”.

Но по делото няма никакви данни стрелите на вишката да са контактували с някакъв метален елемент непосредствено преди инцидента. По-горе подробно беше изложена приетата от съда фактическа обстановка и бяха обсъдени събраните по делото доказателства. Сред тях няма такива, които да подкрепят тезата на защитата за външна приложена сила върху вишката.

Старозагорски окръжен съд                       -   35  -                        н.о.х.д. № 475/2009 г.

 

Действително, свидетелят Д. твърди, че чул един единствен „звук като от удар в желязо” и че най-вероятно този звук е бил „от падането на вишката на земята”. Според свидетеля Д., след падането на вишката стрелата на крана, който бил „на 15 м. от вишката”, се клатела /л.256, т.1 от настоящото дело/.

Съдът счита горните показания на свидетеля Д. за изолирани и не ги възприема, тъй като един от двамата очевидци на падането на вишката –свидетелят А., описва: „При другия поглед вече тръгнаха с леко бавно движение назад на коша, в посока да падат. Не съм чул никакъв звук преди падането на вишката на земята” /л.256, стр.2, т.1 от настоящото дело/.

А свидетелят Г., вторият очевидец на падането на вишката, е категоричен, че след като чул вик, вдигнал поглед и видял как вишката пада: „Кошницата не се е удряла, мина между въжетата и стрелата” /л.102, стр.2, т.1 от настоящото дело/.

Свидетелят Д. се намирал на около 20 м. от вишката, но без пряка видимост към нея. Той чул шума от падането й и веднага отишъл на самото местопроизшествие. Поради придобитите непосредствени възприятия и наблюдения върху терена и намиращите се на него машини и хора веднага след инцидента, съдът кредитира показанията на свидетеля Д.: „Вишката беше паднала. Беше минала под стрелата на червения автокран, без да го закачи, беше се мушнала от долу” /л.100, стр.1-горе, т.1 от настоящото дело/.

Подсъдимият Н. и свидетелят З., които са били в кабината на камиона, са категорични, че преди падането на вишката не са усетили и не са чули нищо /Н.: „Нищо, освен двигателя, който работеше. Нито заклащане, нито удар, нищо абсолютно” – л.28, стр.2-долу, т.3 от настоящото дело/.

Що се отнася до сочената от защитата на подсъдимия Н. метална греда, то същата се е намирала пред корпуса на сградата /т.нар „плътна стена”, която била на 16 м. на юг от обърнатата вишка/ и липсват каквито и да е било доказателства, че тази греда е била във въздуха по време на злополуката. Кулокранът не бил започнал още работа; синият кран бил вдигнал една греда и в момента на падането на вишката румънските работници я монтирали /според свидетеля Войкулеску/; а на куката на червеният кран била закачена една метална кутия, която още не била вдигната от земята /според свидетеля Г., протокол за оглед на местопроизшествие от 20.11.2008 г. и снимки номера 1, 2, 3, 4, 31 и 32/.

Отговаряйки на втората част на въпрос 10, петимата експерти излагат своето становище, че при изправна вишка е възможно кошът да „опре” /без удар, предвид скоростта/ в елемент на сградата. Но ако се допусне човешка грешка, при която операторът продължи да „натиска” коша в сградата, ще се повдигнат близките до фасадата стабилизатори /в случая – десните/, ще последва сработване на датчик на стабилизатор /че не е натоварен/ и незабавно ще се изключи управлението на вишката до стабилизирането на същата. Т.е. – кошът ще си остане

                                                - 36 -

опрян, с блокирано управление. В конкретния случай, предвид разположението на стрелите, кошът се е отдалечавал преди обръщането, което изключва да са били осъществени описаните по-горе действия.

Свидетелят Д., който е бил в сградата и е говорил с пострадалите С. и А. непосредствено преди инцидента, заявява: „Твърдо казвам, че не съм усетил никакъв удар на коша на вишката в площадката, на която бях. Ако имаше такъв удар, щях да го усетя, защото бях на същото ниво, на което беше вишката” /л.256, т.1 от настоящото дело/.

Свидетелите А. и Г., цитирани по-горе, също не съобщават за натиск на коша в металната конструкция.

Още повече, че пострадалите С. и А. са били в коша и са управлявали от горното управление. Те са имали отлична видимост към фасадата на обекта и няма данни да са допуснали описаното по-горе „опиране” и „натискане” на коша в сградата.

А и свидетелят З., който е бил в кабината, твърди: „Не усетихме нищо в камиона, нито накланяне, нито нещо друго” /л.107, т.1 от настоящото дело/.

Подсъдимият Н. също не съобщава за друго, освен че „много, много лекичко се усети първото мърдане леко на ляво на целия камион” /л.21, стр.1-долу, т.3 от настоящото дело/.

Поради всичко, изложено по-горе, съдът изцяло възприема заключението на петорната съдебно-техническа експертиза от 05.04.2011 г. относно реалната причина за злополуката – а именно, че вишката е била неизправна – с неизправни блокиращи устройства, които заедно с контролните уреди, са част от електрическата система на вишката. Това, че подсъдимият Н. е допуснал вишката да работи с неизправна електрическа система, е основната причина за инцидента на 19.11.2008 г.

Стабилизирана не перпендикулярно, а успоредно на сградата, управлявана от неправоспособни лица, с неизправни предпазни устройства и контролни уреди, които допуснали движение на стрелите и коша извън зададената им конструктивна геометрия, вишката започнала да пада. Тя се завъртяла плавно около надлъжната ос на автомобила /с ос на въртене долната част /петите/ на левите стабилизатори на платформата/ в посока на ляво; отдалечила се от фасадата на строителния обект; увеличило се страничното разстояние между центъра на тежестта на стрелите и опорните точки и така се увеличила и ъгловата скорост. Последвал динамичен удар между  стрела „Б”, на която бил кошът с пострадалите С. и А., и разположените хоризонтално по площадката метални елементи. В тях се ударила и зоната около шарнира между двете стрели, а в „натовареното” сечение на стрела „А” се получило „сгъване на кутията”, съчетано с усукване. Вследствие на инерционната сила, получена от хоризонталната компонента на скоростта, при „завъртането” цялата вишка се „преместила” минимално /процесът и разстоянието на

Старозагорски окръжен съд                       -   37  -                        н.о.х.д. № 475/2009 г.

 

преместването е видим от приплъзването на левите стабилизатори и получилото се разстояние между отпечатъка от удара в металната конструкция и зоната на контакта на стрела „А”/. След приключване на деформационно-разрушителните процеси по коша и стрелите, вишката се установила окончателно на мястото си в положението, описано в протокола за оглед.

Намиращите се в коша С. и А. отхвръкнали и паднали на земята, на известно разстояние от коша. В резултат от падането от високо  пострадалите получили множество травматични увреждания, в резултат на които починали. С. починал след няколко минути, а А. – в момента на съприкосновението си с терена.

По-горе съдът разви съображения защо приема, че вишката е била неправилно стабилизирана от подсъдимия Н. и че той е предоставил управлението й на неправоспособни лица, които не са придобили и на които не е призната правоспособността за упражняване на професията машинист на подвижна работна площадка по реда на Наредба № 1 за условията и реда на придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, както и че Н. е допуснал вишката да работи с неизправна електрическа система – неизправни контролни уреди и предпазни устройства.

Чрез осъществяването на горните действия, подсъдимият Н. е нарушил следните нормативни изисквания и свои задължения, в качеството си на машинист на подвижна работна площадка:

-чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /23.12.1997 г./ - „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции”.

-чл.44, т.1 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения /ДВ, бр.64/2008 г./ - „Ползвателят и машинистите на подвижни работни площадки не трябва да допускат: площадката да работи с неизправни предпазни устройства, контролни уреди и спирачки, без изнесени стабилизатори и без да е нивелирана”.

-чл.3 от Наредба № 1/04.03.2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност /04.03.2002 г., доп. ДВ, бр. 39/2006 г./ - „Подвижните работни площадки могат да се управляват само от лица, които са придобили или на които е призната правоспособността за упражняване на професията машинист на подвижна работна площадка по реда на тази Наредба”.

-точка 2.5 от Длъжностната характеристика – „Повдига хора на височина при гарантиране на сигурността им”.

В заключението на петорната съдебно-техническа експертиза от 05.04.2011 г. е посочено, че работодателят е нарушил:

                                                - 38 -

-чл.4, ал. 1, във връзка с чл.20, ал.1 от Наредба № 3  от 14.05.1996 г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарната охрана /ДВ, бр.44/1996 г./ - работодателят  не е предвидил видовете работни места, на които ще се провежда ежедневен инструктаж в заповедта за видовете инструктаж.

-чл.204, ал.1  от Наредба 7 за минималните  изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места  при използване на   работното оборудване /ДВ, бр.88/1999 г./, във връзка с чл.35, ал.1 от Наредба за безопасна експлоатация  и технически надзор на повдигателни съоръжения /ДВ, бр.60/2006 г./ - работодателят не е поставил рег.№  на подвижната работна площадка AKLIFT 31500.

-чл.11, ал.2, т.4 от Наредба № 3 за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина /ДВ, бр.13/2008 г./ - работодателят не е изискал от Службата по трудова медицина, обслужваща предприятието, становище за пригодност да изпълнява задълженията си като автовишкаджия на назначения на 04.03.2008 г. З.Н..

Експертите изрично подчертават, че тези нарушения са формални и нямат причинно-следствена връзка с инцидента. Съдът възприема този извод, тъй като посочените по-горе нарушения на работодателя на Н. - „****” ООД, гр. София, действително са с формален характер.

Видно от извършените проверки на място след инцидента на 19.11.2008 г., органите на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, на НОИ, ТП – Стара Загора и на Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор” – Стара Загора, са установили, че и други лица са допуснали административни нарушения.

Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора е съставила актове за установяване на административно нарушение, както следва: на Ивелин Г. Стефанов и на „****” ООД, гр. София /л.82 – л.83 и л.84 – л.85, т.ІІ от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/; на свидетеля Д., в качеството ме на управител на „***” ООД, гр. София /л.86 – л.87, т.ІІ от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/; на подсъдимия Н., в качеството му на автовишкаджия в „****” ООД, гр. София, с управител свидетелят Р. /л.88 – л.89, т.ІІ от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/.

В раздел Х. на протокол № 47/19.12.2008 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 19.11.2008 г., на  НОИ, ТП – Стара Загора /л.92 – л.97, т.ІІ от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/, като лица, допуснали констатираните нарушения, са посочени И. Г. С. /координатор по безопасност и здраве на „****” ООД, гр. София/, „****” ООД, гр. София, и З.П.Н.. В раздел ХІ. на същия протокол е отразено, че на посочените лица са съставени актове за нарушения на нормативните актове или се предлага търсенето на друга отговорност.

Старозагорски окръжен съд                       -   39  -                        н.о.х.д. № 475/2009 г.

 

Видно от акт за разследване на авария и злополука със съоръжение с повишена опасност, проведено от 19.11.2008 г. до 26.01.2009 г. от Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор” – Стара Загора, /л.99 – л.101, т.ІІ от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/, нарушения на изискванията на нормативните актове са допуснали ръководството на „****” ООД, гр. София, З.П.Н. и ръководството на „****” ООД, гр. София.

Описаните в горните актове нарушения и на други лица, освен на подсъдимия Н., не са предмет на настоящото производство. Същото се отнася и до твърдяните от защитата на подсъдимия Н. пропуски в изготвените план по безопасност и здраве, доработка към инвестиционния проект по безопасност и здраве, схеми за разположението на подемните съоръжения на обекта и др.

Що се отнася до разсъжденията на защитата на подсъдимия Н. относно участието на И. Г. С. /координатор по безопасност и здраве на „****” ООД, гр. София/ и неговата роля в инкриминираното деяние, по този въпрос Окръжна прокуратура – Стара Загора е взела становище на стр. 4 от обвинителния акт. А именно, че посоченото в протокол № 47/19.12.2008 г. за резултатите от извършеното разследване на НОИ, ТП – Стара Загора нарушение, допуснато – според проверяващия, от И. Г. С. и свързано с актуализирането на плана по безопасност и здраве, не е в пряка причинна връзка с настъпилата трудова злополука. Още повече, че съгласно чл.127, т.3 от Конституцията на Република България и чл.46, ал.1 от НПК единственият орган, който може да повдига и поддържа обвинения за престъпления от общ характер е прокурорът. Съдът няма правомощието да указва на прокурора срещу кого и какво обвинение да повдига.

Обстоятелството, че са допуснати известни пропуски при организацията на работата на строителния обект на „К.” край с. М., може да се вземе предвид при индивидуализирането на наказанието на подсъдимия Н. като смекчаващо вината обстоятелство. След като вишката е била на обекта и е работила, подсъдимият Н. е бил длъжен да спазва всички свои задължения като машинист на подвижна работна площадка, посочени по-горе.

Но дори и резултатът да причинен от виновното поведение на няколко лица, наказателната отговорност не отпада от обстоятелството, че всичките причинители не са предадени на съд. Достатъчно е резултатът да е в причинна връзка с виновното поведение на дееца. В този смисъл е Р-59-75-ОСНК.

Безспорно е обстоятелството, че подсъдимият Н. е бил на строителния обект като машинист на подвижна работна площадка и като такъв, съгласно  чл.44, т.1 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, не трябвало да допуска площадката да работи с неизправни предпазни устройства, контролни уреди и без изнесени стабилизатори. Това задължение е лично и засяга дейността на Н. при работата му с вишката.

                                                                     - 40 -

Ето защо буди недоумение изявлението на подсъдимия Н., че не знае как действат „защитите” на вишката и няма как да ги тества, а „ъгъл не му говори нищо” и „не е толкова компетентен” /л.30, стр.1, т.3 от настоящото дело/.

Както беше посочено по-горе, лично и по свое решение подсъдимият Н., а не този, който е допуснал на строителния обект С. и А. в качеството на монтажници, им е предал управлението на вишката. Това станало по уговорка между подсъдимия Н. и неправоспособните пострадали, в процеса на работата на тримата, а не в изпълнение на заповед на ръководен персонал.

Поради това съдът не възприема като основателно възражението, че принципът lex specialis derogat legi generali е в подкрепа на защитната теза кои са отговорните лица за това, че вишката е управлявана от неправоспособни лица. А именно, че не подсъдимият Н., а свидетелите Д. и Л., както и И. Г. С. /координаторът по безопасност и здраве на „****” ООД, гр. София/, са отговорни за това, че Н. е предоставил управлението на вишката на неправоспособните С. и А..

Предвид горните съображения, съдът счита, че подсъдимият Н. е нарушил чл.3 от Наредба № 1/04.03.2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност и отговорността за това е лично негова, а не на лицата, свързани с организацията на работата на строителната площадка.

Защитата на подсъдимия Н. счита, че съдът не е удовлетворил доказателствените й искания за изясняване създадената организация на работа на строителния обект, работата на кулокрана и др., и по този начин е останала неизяснена причината за инцидента на 19.11.2008 г. Това твърдение е несъстоятелно, тъй като в хода на съдебното следствие се събраха многобройни доказателства, свързани с инкриминираното деяние, с оглед гарантиране правата на страните и разкриването на обективната истина по делото. Още повече, че съдът не е длъжен да удовлетворява всички доказателствени претенции на страните, а само онези от тях, които могат да доведат до изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, доколкото същите не са установени с други доказателствени средства и способи /Р-365-11-І н.о./.

Следва да се отбележи, че пострадалите С. и А. също са допуснали нарушение на трудовата дисциплина, тъй като са управлявали подвижната работна площадка, без да са придобили правоспособност за упражняване на професията машинист на подвижна работна площадка по реда на Наредба № 1/04.03.2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност. В този смисъл е разпоредбата на чл.3 от тази Наредба.

Предвид всичко изложено, съдът счита, че има пряка причинно-следствена връзка между допуснатите от подсъдимия Н. нарушения, посочени по-горе, и обръщането на вишката, в резултат на което подсъдимият Н. е причинил по непредпазливост смъртта на повече от едно лице – на пострадалите С. и А., работещи на същия обект.

Старозагорски окръжен съд                       -   41  -                        н.о.х.д. № 475/2009 г.

 

Според защитата на подсъдимия Н., съдът не е събирал доказателства за оказаната помощ от подсъдимия на пострадалите, което би могло да обоснове, алтернативно, приложението на привилегирования състав на чл.123, ал.4 от НК.

Горното възражение е неоснователно, тъй като по делото са изслушани и приети съдебномедицинска експертиза на труп № 125/2008 г. от 20.11.2008 г. и съдебномедицинска експертиза на труп № 126/2008 г. от 20.11.2008 г., според които и според изготвилия ги експерт д-р П., в резултат на получените множество травматични увреждания от падането от високо, пострадалите починали бързо, в порядъка на 1-2 минути /л.96, стр.2, т.1 от настоящото дело/. В този смисъл са и обясненията на подсъдимия Н. и показанията на свидетелите Д., Д. и Л.. От тези доказателства е видно, че С. е починал след няколко минути, а А. – непосредствено след падането.

Подсъдимият Н. твърди, че след като видял състоянието на пострадалите С. и А., веднага се обадил на „Бърза помощ” и докарал личния си автомобил, за да ги закара в болницата, но никой не му помогнал да ги качи вътре. Тези обяснения на подсъдимия Н. не се подкрепят от никакви други доказателства по делото, а и в декларацията на подсъдимия Н. за семейно положение и имотно състояние е посочено, че не притежава имоти и МПС /л.38, т.І от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/. Единствено свидетелят З. заявява, че „З. звъннал на БП” /л.255, стр.1-долу, т.1 от настоящото дело/. Но според свидетелите Д. и Л., Д. уведомил Л. веднага след инцидента, като последният незабавно се е обадил на „Бърза помощ”.

При тези доказателства /обективни данни и субективни възприятия/, които категорично сочат, че пострадалите С. и А. са починали на място, не може да бъде обоснована правна квалификация на деянието по чл.123, ал.4 от НК /per argumentum a contrario от Р-9-85-ІІІ н.о./.

Видно от справка за съдимост № 342/23.01.2012 г. на Гълъбовския  районен съд /л.13 – л.17, т.4 от настоящото дело/, подсъдимият Н. е осъждан многократно, като последното му осъждане е от 04.11.2005 г.

Видно от характеристична справка от Кмета на с. Мъдрец, общ. Гълъбово /л.107, т.І от д.п.№ 205/2008 г. по описа на РПУ – Гълъбово/. подсъдимият Н. се ползва с добро име и няма оплаквания от него.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин отчасти от обясненията на подсъдимия Н. и от показанията на свидетелите Д., Д., Г., А., С., Л., З., Р., К., К., М., П. и В. /прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.1, т.3 от НПК/, заключенията на вещите лица д-р П., инж. Г.,  инж. В., инж. З., инж. М., инж. П. и инж. П., както и от приложените писмени доказателства.

                                              - 42 -

Показанията на свидетелките Х. Л. Л. и М. Д.Д. са във връзка с предявения от частния обвинител Н.А.Н. граждански иск, който беше оттеглен от него в хода на съдебното следствие по настоящото дело.

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Н. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.123, ал.3, пр.2, във връзка с ал.1 от НК, тъй като на 19.11.2008 г. на обект „К.” край с. М., общ. Гълъбово, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, при извършване на работа по управление на подвижна работна площадка – автовишка AKLIFT 31500, № 11370, като машинист на същата автовишка, е допуснал площадката да работи с неизправни предпазни устройства, контролни уреди, при неправилно стабилизиране и управление на автовишката от неправоспособни лица, които не са придобили и на които не е призната правоспособността за упражняване на професията машинист на подвижна работна площадка по реда на Наредба № 1 за условията и реда на придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, в нарушение на чл.44 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, чл.3 от Наредба № 1 за условията и реда на придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки и чл.33 от ЗБУТ, и е причинил по непредпазливост смъртта на повече от едно лице - Н.П.С. и А.Н.А. – монтажници от „****” ООД, работещи на същия обект.

От субективна страна престъплението по чл.123, ал.3, пр.2, във връзка с ал.1 от НК е извършено от подсъдимия Н., като формата на вината е несъзнавана непредпазливост – небрежност. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици – смъртта на пострадалите С. и А., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди /чл.11, ал.3, пр.1 от НК/.

В обясненията си подсъдимият Н. твърди, че е изпълнил всички свои задължения като машинист на подвижна работна площадка и няма никаква вина за падането на вишката, което съдът приема за защитна позиция.

По делото е установено, че подсъдимият Н. притежава свидетелство за правоспособност „оператор повдигателна платформа – автовишка” № 1314/21.03.2006 г., издадено от ПТГ „В. Левски”, гр. Горна Оряховица, и е запознат с длъжностната характеристика на длъжността „машинист – автовишка”.

От изложената по-горе фактическа обстановка обаче е видно, че подсъдимият Н. е нарушил правни норми, свързани с безопасното упражняване на работата му като машинист на подвижна работна площадка, представляваща правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност.

Старозагорски окръжен съд                       -   43  -                        н.о.х.д. № 475/2009 г.

 

Подсъдимият Н. е бил запознат с изискванията на чл.44 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, чл.3 от Наредба № 1 за условията и реда на придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки и чл.33 от ЗБУТ относно стабилизирането на вишката, изискването тя да работи с изправни предпазни устройства и контролни уреди и да бъде управлявана от правоспособни лица, както и да се грижи за здравето и безопасността – своята и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, но въпреки това ги е нарушил.

Налице е причинно-следствена връзка между посочените нарушения на подсъдимия Н. и настъпването на общественоопасните последици – падането на вишката и смъртта на пострадалите С. и А.. Подсъдимият Н. е бил длъжен и е могъл да предвиди, че горните нарушения намаляват  коефициента на сигурност на вишката и че след като отстъпва управлението й на лица, за които не е сигурен, че имат свидетелство за правоспособност, може да се стигне до някаква злополука. Още повече, че след като кошът, управляван от пострадалите С. и А. започнал да се издига, подсъдимият Н., вместо да наблюдава работата на подвижната работна площадка и да има готовност да поеме управлението й от долния пулт /ако се наложи/, се прибрал в кабината на камиона и запалил цигара със свидетеля З..

По-горе съдът разви съображения защо не са налице обстоятелства, които да налагат промяна в правната квалификация на деянието и приложение на привилегирования състав на чл.123, ал.4 от НК.

Предвиденото в закона наказание за престъпление по чл.123, ал.3, пр.2, във връзка с ал.1 от НК към датата на извършване на инкриминираното деяние – 19.11.2008 г., е лишаване от свобода от три до осем години. След влизане в сила на ЗИД на НК /ДВ, бр.26/06.04.2010 г./, наказанието за горното престъпление става лишаване от свобода от три до десет години. С оглед разпоредбата на чл.2 от НК, съдът следва да коментира въпроса за наказанието на подсъдимия Н., съобразявайки се с по-благоприятната санкция.

С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът счита, че наказанието на подсъдимия Н. следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства – дава обяснения за случая и изразява съжаление за станалото, млад човек е и има възможност да се поправи, упражнява общественополезен труд, има д. характеристични данни, пострадалите С. и А. също са допуснали нарушение на трудовата дисциплина, допуснати са и организационни пропуски в работата на строителния обект. Отегчаващи вината обстоятелства са съдебното минало на подсъдимия той е осъждан, високата степен на обществена опасност на деянието и многобройните нарушения, допуснати от Н. като машинист на подвижна работна площадка.

                                                 - 44 -

Ето защо съдът счита, че най-справедливо е подсъдимият Н. да бъде осъден на три години лишаване от свобода /минималният размер на наказанието лишаване от свобода, предвиден в закона/.

Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо и че за постигане на целите му /поправяне на подсъдимия/ е наложително подсъдимият Н. да изтърпи така наложеното наказание лишаване от свобода ефективно, тъй като с оглед съдебното му минало, не е налице друга законова възможност.

На основание чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС съдът следва да определи на подсъдимия Н. първоначален „общ” режим за изтърпяване на така наложеното му наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Н. следва да бъде осъден да заплати на частния обвинител Н.А.Н. направените по делото разноски в размер на 500 лв.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Н. следва да бъде осъден да заплати на частните обвинители Н.И.С., С.И.Й. и П.С.Й. направените по делото разноски в размер на по 300 лв. за всеки един от тях.

Подсъдимият Н. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Старозагорския окръжен съд направените по делото разноски в размер на 7 418 лв.

Причините за извършване на престъплението от подсъдимия Н. са ниско правно съзнание и незачитане на правната регламентация на дейността, която е изпълнявал като машинист на подвижна работна площадка.

Предвид гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: