Р Е Ш Е Н И Е
№ III – 355 11.01.2021г.
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, трети въззивен граждански състав
На двадесет и
трети декември през две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йорданка Майска
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Петкова
мл.с.Александър Муртев
Секретар Жанета
Граматикова
като разгледа
докладваното от съдия Р.Петкова
въззивно гражданско дело номер 2797
по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на
чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата
съдебна инстанция по повод въззивна жалба на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ №21,
Булстат *********, представлявана от Ивайло Йорданов, действащ чрез упъномощения си
процесуален представител юрисконсулт Тодор Чанев против решение № 260476 от 21.10.2020 г., постановено по гр. дело № 1343/2020 г. по
описа на РС-Бургас, в частта, с която ответникът-
въззивник е осъден да заплати на въззиваемия
-ищец В.Т.В., ЕГН: **********, гр. Б., ж.к. „М. р.” № ***, вх.*, ет.*, сумата от
963.29 лв. - главница,
представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 132 часа и 30 минути
извън времето на дежурство за периода от 24.02.2017 г. до 24.02.2020 г., ведно
със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба –
24.02.2020 г. до окончателното й плащане, както и направените
по делото разноски за сумата от 240.82 лв., както и В ЧАСТТА, в която въззивникът е осъден да заплати
по сметка на БРС сумата от 250 лева, от която 50 лв. за държавна такса и 200 лв. възнаграждение
за вещо лице.
В подадената въззивна жалба,
въззивникът е изразил недоволство от обжалваното решение, по съображения, че
същото е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон.
Счита, че първоинстанционният съд е направил погрешен анализ на събраните по
делото доказателства, в т.ч. кредитирайки едностранно показанията на ищцовия
свидетел първоинстанционния съд не е установил правилно действителната
фактическа обстановка по спора, което е довело до погрешни правни изводи. В подкрепа
на тези възражения са изложени подробни съображения. Моли за отмяна на
постановеното съдебно решение в обжалваните му части и постановяване на ново, с
което да се отхвърлят исковете в атакуваните части, както и отмяна на съдебното
решение и в частта за разноските досежно определените за заплащане държавни
такси. При условие на евентуалност в случай, че въззивната инстанция намери, че
искът е доказан по основание, въззивник моли за намаляване на размера на
присъдената сума до 30 мин. на 24 часовата смяна, в т.ч. отговорността за
разноските да бъде намалена пропорционално с оглед изхода на делото. Моли за
присъждане на разноските пред въззивната инстанция, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение. Не са направени доказателствени искания.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият –ищец В.Т.В., редовно уведомен чрез упълномощения му процесуален
представител е представил писмен отговор, в който е заявил, че счита подадената
въззивна жалба за неоснователна, за което излага подробни съображения и моли
съдът да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части, както и да
му присъди направените във въззивното производство разноски.
Депозираната въззивна жалба е допустима -
подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията
на чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност
или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по
делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен иск с правно основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС вр.с
чл.178, ал.1, т. 3 от ЗМВР.
Производството е образувано по искова молба, подадена от В.Т.В. за
осъждане на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ да му заплати /след прието увеличение на размера на
исковата претенция/ сумата от 1830.78лв.,
представляваща възнаграждение за положен труд в размер на 261.30 часа извън
времето на дежурствата за периода от 24.02.2017г до 24.02.2020г. по време на действащото между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът твърди, че е държавен служител, заемал длъжност „н.“ в ЗО „Д.“
към Затвор Бургас, като за исковия период е полагал труд при 24 часови, 12 часови и 8 часови смени с
начало на работния ден 08,00 часа на същия ден и край – 08,00 часа на следващия
ден при 24 часовите смени, съответно от 08.00 часа до 20.00 часа и от 20.00
часа до 08.00 часа при 12 часовите смени, а при 8 часовите смени работното
време е организирано от 08.00 часа до 16.30 часа. Сочи, че съобразно т.9 на
заповед №453/14.08.2014г. на началника на Затвора в Бургас е определено начало
на ежедневните инструктажи на наряда на затвора и затворническите общежития 15
мин. преди работното време. Твърди, че организацията на дежурството на н.ите
включва в себе си изпълнение на следните задължения: подготовка за провеждане
на инструктаж и участие в инструктаж. След края на инструктажа се осъществява
встъпване и сдаване на дежурството, съвместно с
предходната смяна. Сочи се, че дейностите по приемане и сдаване на
дежурството включват в себе си встъпване на новия дежурен, запознаването му от
сменяващия постови за станалите произшествия
и получени разпореждания по време на смяната, съвместен обход и проверка
на територията и особеностите на поста, като резултатите от проверката се
отбелязват в постова книга с писмен рапорт. След сдаването на дежурството,
когато постът е въоръжен, ищецът сочи, че н.ят сдава оръжието на дежурния
командир на отделение, който извършва проверка с вписване на резултатите в
специален картон. След тези дейности н.ите участват в провеждането на отвод, в
който сдаващото отделение отчита пред дежурния главен н. резултатите от
дежурството и възникналите проблеми. Сочи се, че след приключване на отвода н.ят
предава получените технически средства, средства за принуда и униформа. Ищецът
твърди, че практически н.ят се явява на работното си място 7,30 часа и встъпва
в дежурство в 8.00 часа, а след приключване на дежурството в 8.00 часа, 20.00
часа или 16.30 часа започват дейностите по предаване на новия постови, като
тези дейности, заедно с участието в отвода и предаване на оръжие и технически
пособия отнемат общо 45 минути. Твърди се, че общото време по встъпване и
сдаване на дежурството, което е извън времето на дежурство е един час и
петнадесет минути, което не е заплащано от работодателя до 11.05.2019г., от
когато е разпоредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд да е 30 минути и се включва в отработеното
време. Ищецът твърди, че през исковия период е давал многократно дежурства и
отработеното от него извън дежурството време до 11.05.2019г. изобщо не е
отчитано, а след това от реално отработеното време е заплащан само половин час.
В отговора на исковата молба, претенцията е оспорена като
неоснователна. Твърди се, че след отмяна на чл.305, ал.1 от ППЗИНЗС е отпаднало
изискването назначените в наряд да се явяват в поделението 15 минути преди
определеното време за инструктаж. Със заповед № 453/14.08.2014г на началника на
затвора Бургас се регламентира определеното време за инструктаж. Съобразно
чл.16е, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС, времето за инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време, като е
оспорено твърдението в исковата молба, че то не е признато за работно време.
Твърдението на ответната дирекция е, че това време е включено и заплатено като
отработено. Твърди се също, че след 11.05.2019г. въз основа на заповед на
главния директор на ГДИН се заплаща допълнително възнаграждение за 30 минути
към всеки отработен наряд от 24 часа.По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение
По
делото не се спори, че ищецът е държавен служител, като през процесния период
от 24.02.2017г до 24.02.2020г. вкл. е заемал длъжността
„н.“ в ЗО „Д.“ към Затвора Бургас, както и, че за същият период ищецът е
полагал труд по служебно правоотношение и е изпълнявал 8-часови, 12-часови и
24-часови дежурства по график.
От
представените по делото заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г., заповед № ЧР-05-78/09.04.2015
г. и заповед № ЧР-05-120/21.04.2017 г., всички издадени от министъра на
правосъдието, се установява, че за дейностите, чието изпълнение изисква
непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8, 12 или
24 часови наряди по утвърден график или дежурство, а положеният труд от
държавните служители извън установеното работно време се компенсира при
условията и в размерите, определени в ЗМВР. Със заповед № 453 от 14.08.2014 г.
на началника на Затвора - Бургас е определена организацията и разпределението
на работното време на служителите, а със заповед № Л-2271/13.05.2019 г. и заповед
№ Л-2788/14.06.2019 г., издадени от главен директор на ГД „Изпълнение на
наказанията“ при МП е определено времето за подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички
затвори да е в рамките на 30 минути и считано от 11.05.2019 г. същото се
включва към отработеното време съгласно чл. 16е, т. 3 от ППЗИНЗС и т. 16 от
Заповед №ЧР-05-11/30.01.2015 г.
Впоследствие
със заповед № 436 от 01.07.2019 г. на началника на Затвора Бургас е определено,
че времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство в Затвор Бургас и ЗО следва да е при 24 и
12 часови смени–30 минути, а при 12 часови нощни смени, 8 часови смени и всички временни постове по чл.309, ал.3, т.4 от
ППЗИНЗС –
15 минути.
По делото е извършена съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. От
същото се установява, че за процесния период ищецът е дал общо 224 дежурства, от които 208
бр. 24-часови дежурства, 8 бр. 12-часови дневни смени / от които 1 бр. в
болница/ и 6 бр. 12-часови нощни смени, както и една осемчасова смяна. Вещото лице
е посочило, че за периода 24.02.2017г. до 01.07.2019 г. в начислените суми за
трудово възнаграждение на ищеца не участват суми за дейности по
приемане/сдаване на дежурство, съответно труд за този вид дейност не е
заплащан, а за периода 01.07.2019 г. – 24.02.2020 г. в начислените и изплатени
суми за трудово възнаграждение участват суми, съответстващи на отработено време
съответно 30 минути за 24- и 12- часови дневни смени и 15 минути за 12- часови
нощни смени и за 8- часови смени.
В
първоинстанционното производство страните са ангажирали гласни доказателства,
като по искане на ищеца е разпитан свидетелят Г. Д. – на длъжност „к. на о.“ в
ЗО Д. към Затвора Бургас, а по искане на ответника е разпитан свидетелят Ж. И.
– на длъжност „н. г. Н.-о. д.“ в ЗО Д. при Затвора Бургас. В показанията си св.
Д. сочи, че познава ищецът, който заема длъжността „н.“ в ЗО Д.. Свидетелят Д.,
който е командир на отделение заявява, че самият той идва на работа в 7.30
часа. Сочи, че ищецът идва на работа с личния си автомобил, но без да посочва в
колко часа. От показанията му се установява, че инструктажът на новата смяна
започва в 8 часа, като продължителността му е около 10-15 мин., като преди него
се извършва приемане и сдаване на личните оръжия и проверка на служителите от
застъпващата смяна. От показанията му се установява, че сдаването на
дежурството, т.нар. отвод отнема около 10-15 мин. и след него служителите нямат
повече служебни задължения. Наред с това св. Д. сочи също така, че отводът
приключва най-рано в 8.50 часа, а в 9 часа сдалите наряда служители са свободни
и напускат общежитието. В показанията на св. И. сочи, че инструктажът трае не
по-вече от 5 до 7 мин., както и, че времето за извършване на действията по
смяната на постовете отнема не повече от 10-15 мин., т.е. общо нужното време по
приемане и сдаване на дежурствата е около 30 мин.
С първоинстанционното решение, в обжалваната
част районният съд е уважил частично
предявения иск за сумата от 963.29 лв. - главница, представляваща възнаграждение
за положен от ищеца труд от 132 часа и 30 минути извън времето на дежурство за
периода от 24.02.2017 г. до 24.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от депозиране на исковата молба – 24.02.2020 г. до
окончателното й плащане. Приел е, че за
исковия период ищецът е положил 45 мин. извънреден труд за дадените 24-часовите
дежурства /15 мин. преди и 30 мин. след дежурството/. За останалите дежурства
съдът е приел, че за 12- часови дневни дежурства извънредния труд е 30 мин.,а за 12 часовите нощни дежурства и за 8 часовите
дежурства – извънредния труд е 15 мин. Приел е също, че за периода от 01.07.2019г. до 24.02.2020г.
положения от ищеца извънреден труд му е заплатен частично, а именно по 30 мин.
за 24 - и за 12 – часовите смени и по 15 мин. за останалите смени. По
изложените съображения е уважил частично предявения иск, като е присъдил на
ищеца направените пред първата инстанция съразмерно с уважената част от иска
разноски, като в тези осъдителни части решението е предмет на въззивно
обжалване.
Спорно
пред настоящата инстанция е времетраенето на положения от ищеца извънреден труд
при дадените от него дежурства през процесния период, като с оглед събрания по
делото доказателствен материла от фактическа страна съдът намира следното:
Съобразно
чл. 19 от ЗИНЗС част от служителите в ГД „Изпълнение на наказанията“ и в
териториалните й служби са държавни служители, които пряко осъществяват
дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане
под стража. По отношение на тази категория служители, в т.ч. и ищецът се
прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в ЗИНЗС не е
предвидено друго.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, към която препраща чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са определени със заповеди на министъра на правосъдието, в които е посочено също, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, уредено в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени и съгласно ал. 6 този труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
В чл. 16е от ППЗИНЗС е посочено, че отработеното време включва: работните часове в рамките на установеното редовно работно време, удълженото работно време, времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, времето за физиологични почивки, времето за отдих, времето за хранене, фактически извършената работа по време на разположение /активен период на разположение в поделението/, времето за провеждане на професионално обучение, времето на дежурство, като при 12- и 24- часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа и 24 часа отработено време.
Съгласно разпоредбата на чл. 305 от ППЗИНЗС назначените в наряд са длъжни да се явят в поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения, като застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид, като нормите на чл.300 до чл.314 от ППЗИНС регламентират задълженията на нарядът в арестите. Нарядът в арестите се състои от главни н.и, младши инструктор по охраната, командир на отделение и н.и с функционални задължения на дежурни по арест, постови ,конвоиращи и водачи на специализиран автомобил. Назначените в наряд се явяват в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения и в установената униформа и снаряжение, а застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид. Чл. 307 от ППЗИНС урежда процедурата по инструктаж, а чл. чл. 311 от ППЗИНС смяната на постовите.
Но
горепосочената нормативна уредба не определя времевия интервал, в който следва
да се извършват действията по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, извършването на които се
претендира като извънреден труд.
В тази връзка съгласно в т. 9 от заповед
№ 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас е определено ежедневните
инструктажи на наряда в затвора и затворническите общежития да започват 15
минути преди началото на работното време за конкретното работно място, т. е.
ищецът е бил длъжен да е на работното си място най-малко 15 минути преди
началния час на дежурството му, т.е. най-рано в 7.45 часа. По делото не се
установява ищецът да се е явявал на работа за дежурство преди определеното за
това време - 7.45 часа. Установено е също, че при извършеното съгласно
оспорения от ищеца протокол замерване е отчетено, че времето за провеждане на
инструктаж, приемане и сдаване на постове и освобождане на дежурната смяна, е
общо 30 мин. От ангажираните свидетелски показания се установи, че преди и след
всяко дежурство, независимо от неговата продължителност, ищецът извършва
дейности по приемане и сдаване на дежурството, което обстоятелство не се
оспорва от ответника, а напротив – горепосочените издадени заповеди за
заплащане на допълнително възнаграждение за тези дейности, считано от
01.07.2019 г., представляват извънсъдебно признание на ответника по отношение
на този факт.
Що
се касае до исковия период от 24.02.2017г. до 30.06.2019г. вкл. от ангажираните
свидетелски показания се установява, че при приемането и при сдаване на
дежурствата присъстват както сдаващите, така и приемащите дежурството
служители. Доколкото от показанията на свидетелите става ясно, че приемането съвпада по време със сдаването, а тези две
дейности продължават общо не повече от 30 мин., следва, че това е именно
времето, което представлява положения извън продължителността на работното
време извънреден труд при 24- часовите и при 12- часовите дневни дежурства. В
този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че показанията на св. Д., в
които от една страна сочи, че сдаването на дежурството трае 10-15 мин., а от
друга страна, че служителите остават след приключване на смяната си тръгват в
8.50 - 9.00 часа, са вътрешно противоречиви, изолирани и неподкрепени от останалия
доказателствен материал. Затова при самостоятелна оценка на доказателствата настоящата
съдебна инстанция не споделя направеното от районният съд кредитиране на тези
показания на св. Д., като счита, че въпреки констатираното и от районният съд
противоречие в свидетелските показания, същият е допуснал процесуално
нарушение, изразяващо се в липса на изложени мотиви кои показания кредитира и
защо. Вместо това първоинстанционният съд неправилно е извършил осредняване на дадените
от двамата свидетели противоречиви времевите стойности за положения от ищеца
извънреден труд, приемайки, че същият е общо 45 мин. за 24- часовите дежурства,
които изводи не се споделят от въззивния съд.
С
оглед горното настоящата съдебна инстанция счита за основателни изложените в
тази връзка в жалбата доводи за допуснато процесуално нарушение и
необоснованост на обжалваното решението в тази част, касаеща времетраенето на
положения извънреден труд при 24- часовите дежурства за исковия период, вследствие
на който съдът е направил погрешен фактически извод, довел до неправилност на
решението в тази част. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безпротиворечиво
се установи, че извънредният труд при 24-часовите дежурства е общо 30 минути,
по 15 мин. преди започване и 15 мин. след сдаване на наряда. По делото липсват
категорични и безпротиворечиви доказателства, че за всяко от 24- часовите дежурства за
исковия период, в
т.ч. при сдаване на наряда извън необходимото му време от не повече от 15 мин.,
ищецът е оставал на територията на общежитието и след това до 8.50 – 09.00
часа, в т.ч., че през това време изпълнявал служебните си задължения и е извършвал
дейности, свързани непосредствено със сдаването на наряда.
По
гореизложените съображения и като съобрази, че от данните по експертизата става
ясно, а и страните не спорят, че за част от исковия период от 01.07.2019г. до
24.02.2020г. възнаграждението за приетото от настоящата съдебна инстанция
времетраене на положен извънреден труд – 30 мин за 24 и 12- часови дневни
дежурства и 15 мин за 12 часовите нощни и 8- часовите дежурства, е платено от
ответника /съгласно заповед №436 от 01.07.2019 г. на началника на Затвора Бургас/, намира, че
както правилно е посочил районният съд на ищеца се следва заплащане на
положения извънреден труд за останалата част от исковия период от 24.02.2017г.
до 30.06.2019г., но за 30 минути за 24- и 12- часовите
дневни смени, както и за по 15 минути за 12- часовите нощни смени и за 8- часовите
смени.
Видно от данните в експертизата за периода
от 24.02.2017г. до 30.06.2019г. вкл., ищецът е положил 159 бр. 24- часови
дежурства, 7 броя 12- часови дневни дежурства, 2 броя 12- часови нощни
дежурства и една 8 часова смяна, при които е положил общо 83.75 часа извънреден
труд, който след служебно изчислени по чл. 162 от ГПК се равнява за 2017г. на сумата
от общо 581.16лв., в който размер настоящата съдебна инстанция намира
предявения иск за основателен.
Поради
частичното несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 581.16 лева
до пълния присъден размер от 963.29
лева за 132.30 часа извънреден труд, а именно за сумата от 581.16 лева, представляваща
възнаграждение за 83 часа и 75 минути, положен от ищеца извънреден труд,
служебно изчислен от съда на база заключението на приетата съдебно-счетоводна
експертиза. Вместо това следва да се постанови, че искът се отхвърля за
горницата над 581.16 до пълния предявен размер от 963.29 лева. В останалата
част решението следва да бъде потвърдено.
С
оглед частичната неоснователност на предявения иск, обжалваното решение следва
да бъде отменено и в частта за разноските/ с изключение на държавната такса/, които
се определят по следния начин:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед изхода на
делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото и пред двете съдебни
инстанции разноски за платено адвокатско в размер на сумата от 190.43лв.. изчислена съразмерно с уважената
част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК вр. с чл.
25, ал. 1 от НЗПП в полза на ответника- въззивник следва да се присъдят
направените по делото разноски за платена държавна такса за въззивно обжалване,
както и претендираното юрисконсултско възнаграждение и пред двете съдебни
инстанции /от по 150 лв. за всяка инстанция/, а именно сумата в общ размер на
221.83 лв., изчислена съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Поради уважаване на исковете на основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на БРС държавната такса в размер на
50лв., дължима
върху уважения размер на иска, както и направените разноски от 63.49 лв. за извършената съдебно-икономическа експертиза, платени от бюджета на БРС.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260476 от 21.10.2020 г.,
постановено по гр. дело № 1343/2020 г. по описа на РС-Бургас в частта, с която ответникът ГД „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” № 21 е осъден да
заплати на В.Т.В., ЕГН: **********, гр. Б., ж.к. „М. р.” № ***, вх.*, ет.* сумата от 963.29лв. - главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд извън
времето на дежурство в размер на 132 часа и 30 минути по време на действащото между страните служебно правоотношение за периода от 24.02.2017 г. до
24.02.2020 г. вкл., ведно със законната лихва за забавено плащане на
главницата, считано от подаване на исковата молба – 24.02.2020 г. до окончателното изплащане, в частта за сумата над
581.16 лв. до пълния присъден размер от 963.29лв.
както и в частта за разноските, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Т.В., ЕГН: **********, гр. Б., ж.к. „М. р.” № ***, вх.*, ет.*, против ГД „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” № 21 иск
за присъждане на сумата от 382.10 лв., явяваща се разликата над сумата от 581.16 лв. до пълния присъден размер от 963.29 лв., представляваща възнаграждение за
48 часа и 55 мин. положен от ищеца
извънреден труд извън времето на дежурство през периода 24.02.2017 г. до 24.02.2020г., ведно със законната
лихва върху отхвърления размер на главницата от 382.10 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба на 24.02.2020 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА ГД „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов“ №21 ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.В., ЕГН: **********,
гр. Б., ж.к. „М. р.” № ***, вх.*, ет.*, сумата
от общо 190.43лв., представляващи направените
разноски за платено адвокатско възнаграждение пред двете съдебни инстанции,
изчислени съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.Т.В., ЕГН: **********,
гр. Б., ж.к. „М. р.” № ***, вх.*, ет.* ДА ЗАПЛАТИ на ГД „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”
гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов“ №21 сумата от 221.83 лв.,
представляваща направените по делото разноски за платена държавна такса за
въззивно обжалване и за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
ОСЪЖДА ГД „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов“ №21 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС направените
по делото разноски за извършената съдебно-икономическа експертиза в размер на 63.49 лв., изчислени съразмерно
с уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260476 от 21.10.2020 г.,
постановено по гр. дело № 1343/2020 г. по описа на РС-Бургас, в останалата обжалвана част.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК
решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.