РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Благоевград, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.а
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210101030 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от Р. Р. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
***, чрез пълномощника адв. Г. М., срещу Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес: гр.
****, представлявана от кмета ****.
Предявен е положителен установителен иск по чл. 124 ГПК, с който се претендира да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание
давностно владение, установено през 1993г. и продължаващо и понастоящем, на недвижим
имот с идентификатор № 04279.310.3319, индивидуализиран в исковата молба.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор
на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявения иск за
неоснователен.
Ищцата твърди, че е собственик на основание давностно владение, установено през 1993г.
и продължаващо и понастоящем, на недвижим имот с идентификатор № 04279.310.3319 по
КК на Благоевград, целият с площ от 489 кв.м., находящ се в гр. Благоевград, който е
подробно и надлежно индивидуализиран в исковата молба. Поддържа, че била установила
фактическа власт върху имота по упътване на *** – тогавашен бригадир на АПК, където е
работила от началото на осемдесетте години на 20-ти век. Заявява, че оттогава владеела
имота повече от 30 години, като една част от имота била използвала като зеленчукова
градина – засаждала кромид и картофи, а в друга част посадила овощни дървета - ябълки,
круши, череши. Излага, че била оградила имота с циментови колове и бодлива тел. В тази
връзка заявява, че решила да предприеме действия, за да се била снабдила с констативен
нотариален акт за собственост по давностно владение, като за целта се била снабдила със
скица на имота и подала молба-декларация до ответната община, с която да й бъдело
издадено удостоверение, че процесният имот не бил общинска собственост. Сочи, че за
процесния имот бил издаден Акт за частна общинска собственост № 13151 от 11.03.2024г.
Иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на
недвижимия имот.
Ответникът оспорва предявения иск с доводи, че: ищцата не е била установила владение
върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС; процесния имот е бил собственост на Община
Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; имотът не би
1
могъл изобщо да се придобиел по давност поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане е иск с правна квалификация
по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищцата
върху процесния недвижим имот.
Предявеният установителен иск е допустим.
Основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищцата да е титуляр на
правото на собственост върху процесния имот, на заявеното правно основание – давностно
владение. В тази връзка трябва да установи, че е упражнявала фактическа власт върху
процесния имот с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно,
несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките
на заявения в исковата молба период от време.
Ответникът да следва да докаже направените от него възражения, с които оспорва правото
на собственост на ищцата. Във връзка с твърдението, че е придобил правото на собственост
по отношение на имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС и параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
като е била налице трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед
статута на имота, предназначението му и отреждането за нужди съгласно, той трябва да
установи, че е налице твърдяната трансформация на собствеността от държавна в общинска.
За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния имот по делото
бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията
на вещото лице инж. ****, направени при проведеното му изслушване в открито съдебно
заседание на 16.01.2025г. се установява, че процесният имот към 1982г.-1983г. е попадал в
блок на ТКЗС/ДЗС/АПК, между асфалтов и черен път, като дори е попадал върху
асфалтовия път, без условен знак за вида НТП, т.е. слабо продуктивна нива /Приложение №
1 към експертизата/. Става ясно, че имотът е бил и е земеделска земя и към настоящия
момент, като същият е неурбанизирана територия и съответно няма регулационен статус.
Установява се, че същият е бил част от масивите нестопанисвана земеделска земя на
ТКЗС/ДЗС, като няма данни от кого и кога е внасяна тази земя в ТКЗС, образувано през 1957
г. Вещото лице е категорично, че няма данни за подадени заявления, за възстановяване на
земеделски земи по ЗСПЗЗ и няма възстановени земеделски земи върху процесния имот на
други частни лица. Става ясно, че като самостоятелен спорният имот с идентификатор №
310.3319 се появява за първи път в плана на новообразуваните имоти, като това е показано
на извадка от плана, което е Приложение № 7 към експертизата, одобрен със Заповед ОА-153
от 19.06.2006 година на Областния управител, като въпросния имот № 310.3319 на
Приложение № 7 е тониран в лилави граници. Следователно за първи път имотът се появява
с плана на новообразуваните имоти, като към този план е изработен и регистър на
новообразуваните имоти, като в него за ползвател на процесния имот е вписана ответната
община /Приложение № 8 към експертизата/. Установява се, че няма налице за процесния
имот с идентификатор № 04279.310.3319, влезли в сила планове, посочени в чл.19 ЗСПЗЗ,
тъй като той не е остатъчен фонд земеделска земя по ЗСПЗЗ, а присъства в земите,
раздавани на граждани по силата на постановления на МС от 1963 г., т.е. земи по § 4 от
ЗСПЗЗ и в плановете одобрени за тези земи. Вещото лице е установило, че районът на
процесния имот присъства в изработени според разпоредбите на § 4”к”, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, планове за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ. По силата на § 4”к”, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28, ал.1, 2 и 3 от
ППЗСПЗЗ, за тези райони се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти
/ПНИ/. Става ясно, че в плана за района на имота, присъства кадастрален план на
ползвателите, изчертан според изискванията, е черни линии и черни номера на имотите,
като процесният по делото имот с идентификатор № 04279.310.3319, не присъства заснет и
2
показан, а с цялата си площ той попада в границите на имот № 310.1875, с площ на имота от
3076 кв.м., с НТП „Дерета, оврази, ями“, записан на Община Благоевград, показан на
извадка от цифровия модел на плана /Приложение № 3 към експертизата/. Според вещото
лице от показаното на скицата от огледа на място, мобилните и сателитните снимки се
налага извода, че в КККР, за процесния имот е налице „явна фактическа грешка“, според
разпоредбите на чл.26, ал.2 ППЗСПЗЗ, и по § 1, т.9 от ДР на ЗКИР.
Вещото лице е онагледило настоящето фактическо състояние на имота, като изготвил
скица от оглед на място /Приложение № 10 към експертизата/. От огледа на място вещото
лице е установило, че границите на процесния ПИ с идентификатор № 04279.310.3319 (с
площ от 489,37 кв.м.) са трасирани на място от правоспособно лице по ЗКИР, като от изток,
в посока североизток- югозапад, по чупките на имота има - бетонов кол, до него железен
прът, след това желязна тръба, дървен кол и дървен кол, а от запад, по причина, че чупките
попадат в асфалта на пътя за с.Делвино, дървените колове са изнесени на 1,30 м от асфалта,
на изток, в банкета на пътя. От така трасирания имот, източната част, с площ от 279 кв.м., е
равна, средната част, с площ от 181 кв.м., попада в шкарпа, с височина от 3.00 м до 2.00 м,
която шкарпа се явява сервитут на асфалтовия път за с.Делвино, а западната част, с площ от
29 кв.м. от имота, попада върху асфалта от платното за движение. Вещото лице е
установило, че формата на процесния имот е нещо като триъгълник. Става ясно от огледа, че
на място са заградени и ползвания общо 320 кв.м. (тонирани в зелено на Приложение № 10
към експертизата), от които 279 кв.м. са част от процесния имот с идентификатор с №
310.3319. Останалите 41 кв.м. са част от имот с идентификатор с № 04279.310.323 – частен
имот на трети лица. Установява се, че в така заградения имот има и вътрешна ограда, която
го разделя на две части, като югозападната част е зеленчукова градина, а североизточната
част е суха ливада. Вещото лице е категорично, че в границите на заградения на място имот,
няма изградени сгради и постройки и трайни насаждения, като овощни дръвчета. За
добиване на визуална представа от показаното на скицата от огледа на място, за състоянието
на процесния имот с идентификатор № 04279.310.3319, от вещото лице е приложило три
мобилни снимки на Гугъл /Приложения № 11,12 и 13 към експертизата/. За вида на
процесният имот експертът е представил три мобилни снимки на Гугъл /Приложения №
14,15 и 16 към експертизата/, от които може да се направи извод, че до 2024г. никой не е
ползвал процесния имот, като една част от него е представлявала изоставена нива – пасище,
мера; друга част е била е шкарпа /урва/ и трета част е попадала в платното за движение на
асфалтови път за с. Делвино. Според вещото лице от показаното на скицата от огледа на
място, мобилните и сателитните снимки се налага извода, че в КККР за процесния имот е
налице „явна фактическа грешка“, според разпоредбите на чл. 26, ал. 2 ППЗСПЗЗ, и по § 1,
т.9 от ДР на ЗКИР.
От изследването на вещото лице, както и от приложените по делото писмени
доказателства става ясно, че с нарочна молба-декларация вх. № ОС-0205-186 от 05.03.2024г.,
във връзка със снабдяване с нотариален акт, ищцата е поискала от ответната община да й
бъде издадено удостоверение относно наличие на АЧОС върху процесния имот с
идентификатор № 04279.310.3319 по КК на Благоевград. На дата 11.03.2024г. от страна на
ответника е съставен Акт за частна общинска собственост с № 13151, с който имотът е
актуван като частна общинска собственост, за което ищцата е уведомена с Удостоверение №
223 от 19.03.2024г. Самият АЧОС е вписан в СВ-гр. Благоевград на 19.03.2024г.
С цел да докаже, че е придобила спорния имот в резултат на давностно владение ищцата е
ангажирала гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите **** Г. и *****
/познати на ищцата/, от които не може да се направи еднозначен и категоричен извод за
основателност на твърдението на ищцата за придобиване на имота по давност.
Свидетелят ***** заявява, че познавал ищцата Р. Т. от 30-40 години. Знаел, че тя имала
имот, който се намирал по пътя за Делвино, над водоема. Заявява, че в имота имало овощна
градина. Сочи, че живеел под самия водоем и виждал как Р. ходила в овощната си градина.
3
Знае, че в този имот си садила домати и други зеленчуци, а овощните дървета били сливи,
праскови. В имота ищцата засаждала домати, краставици. Но тъй като там нямало вода,
реколта от краставици не излизала. Свидетелят заявява, че ищцата разчитала изцяло на
дъждовете. Доколкото знаел Р. имала тази градина от АПК, тъй като в начало на 80-те
години на 20-ти век Р. работила в АПК. Заявява, че ищцата обработвала тази градина около
30-40 години, като Р. ходила през ден на градината. Мястото на Р. било оградено с бетонови
колци и телена мрежа. Мястото било заградено от всички страни. Откакто си спомнял, това
място било заградено, откакто го ползвала Р. мястото е заградено, може би от около 20-30
години. Откакто се махнало АПК, Р. ползвала мястото, т.е. от промените след 1990 година.
Не знае някой да е оспорвал на Р. това, че ползвала имота. Не бил виждал, никой друг освен
Р. да обработвал имота, като площта на имота била някъде към 500 кв.м.
И вторият свидетел **** Г. заявява, че ищцата Р. Т. обработвала имот в близост до
квартала, в който живеела (ж.к. „Орлова чука“, като имотът се намирал в посока село
Делвино. Сочи, че ищцата имала градината от 90-те години на миналия век. Имотът бил
заграден с метална мрежа, но жителите на гетото й правило много бели, крадели й мрежата.
Поради тази причина и защото децата й по това време били по-малки от него, ищцата го
помолила да сложил бодлива тел. Поддържа, че това се случило някъде преди да влязъл в
казармата, някъде към 1987-1988 година. Заявява, че в този имот Р. садяла кромид, домати.
Излага, че също така имала засадени и овощни дръвчета – кайсии и др. Мястото, което Р.
обработвала, представлявало по форма триъгълник и към момента било заградено.
Свидетелят мисли, че имало дръвчета в имота, като видял, че имало колци за домати. До
последния един месец Р. му била давала продукция от градината, включително и домати. Не
знае някой друг да е имал претенции към имота и да го е бил ползвал. И другите хора от
махалата знаели, че този имот бил на ищцата. Сочи, че бил влязъл в казармата през 1989
година, а ищцата Р. ползвала имота преди това, но постоянно от махалата й крадели от
имота. До ден днешен бил виждал, че Р. работила в тази градина. Свидетелят описва имота
като малък и с формата на триъгълник.
По въпроса за начина, по който съдът следва да извърши преценка на показанията на
свидетелите и анализ на същите, следва да се има предвид константното разбиране в
съдебната практика, изразено например в Решение № 141/11.10.2019г. по гр.д. № 3719/2018
г., І г.о. на ВКС, в което се обоснова, че гласните доказателства, щом са относими и
допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната
заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон
и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. На първо място, съдът следва да
обсъди установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за
осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки
свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели да приеме за достоверно и по какви
съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от
останалите събрани доказателства факти и обстоятелства; преценката на свидетелските
показания следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства, като се ползват и
правилата на логиката; не е достатъчно свидетелските показания да бъдат само
преразказани, а следва да се изложат съображения за възприемане показанията на част от
свидетелите, както и да се посочи кои други доказателства подкрепят казаното от тези
свидетели, както и защо не кредитира други, или в каква част ги възприема; свидетелските
показания не може да бъдат преиначавани или да се обсъжда избирателно части от тях, като
се игнорира друга част относно релевантни за спора факти; съдът е длъжен да прецени
способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани
впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда, като съобрази също при какви
обстоятелства свидетелят е узнал за съответния факт и за кое време в хода на развитието на
правоотношенията между страните се отнася той, като има предвид, че заинтересоваността
на свидетеля и неговата предубеденост може да се отрази както на начина, по който той
4
възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на
възпроизвеждането им в показанията пред съда, като това може да се отнася за всички факти
или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на
тези показания и в каква степен.
В тази светлина съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите, в
частта им относно това, че познават ищцата, и разположението на процесния имот и
неговата форма, както и че през 2024г. ищцата е гледала зеленчуци в имота, като намира
същите за достоверни, непротиворечиви и основани на лични впечатления. В тази им част
показанията на свидетелите се подкрепят и от събраните писмени доказателства и
заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза.
Съдът не дава вяра и не кредитира показанията на свидетелите, че частта им относно това,
че ищцата от около 30-40 години всяка година обработва имота като зеленчукова градина, че
в имота имало овощна градина и овощни дръвчета (сливи, праскови, кайсии), че имотът е
заграден от всички страни. Това е така, защото в тази им част показанията на свидетелите се
опровергават от събраните писмени доказателства и най-вече от заключението на вещото
лице по приетата съдебно-техническа експертиза. В тази връзка, от огледа на място, от
сателитните снимки от Гугъл, както и от изслушването на вещото лице става ясно, че до
2024г. никой не е ползвал процесния имот, като една част от него от него е представлявала
изоставена нива – пасище, мера; друга част е била е шкарпа /урва/ и трета част е попадала в
платното за движение на асфалтови път за с. Делвино. Вещото лице по категоричен начин е
установило, че в имота няма каквито да е било трайни насаждания, в това число и овощна
градина, или сочените от свидетелите овощни дръвчета. Имотът няма как да е ограден от
всички страни, както сочат свидетелите, тъй като част от него с площ от 29 кв.м., попада
върху самия асфалт от платното за движение; 181 кв. м. са пък част от сервитута на пътя.
Установи се, че само част от имота е оградена, като само 41 кв.м. от тях са зеленчукова
градина, като същите не са разположени в процесния имот, а съседния имот с №
04279.310.323 – частен имот на трети лица. Останалата част от 279 кв.м. действително
попадат в рамките на процесния имот, но в същите няма засадени зеленчуци, както заявяват
свидетелите, а представляват суха ливада.
С оглед приетите по делото доказателства, не може да се направи еднозначен и
категоричен извод, че ищцата е придобила по давност спорния имот. Доказване от такъв
порядък в разглеждания случай липсва, доколкото от вече обсъдените показания на
свидетелите **** Г. и ***** се констатира единствено, че през 2024г. ищцата е гледала
зеленчуци в съседен на процесния имот. По делото не се доказаха твърденията на ищцовата
страна, че владее имота повече от 30 години (от 1993г.), като една част от имота била
използвала като зеленчукова градина – засаждала кромид и картофи, а в друга част посадила
овощни дървета - ябълки, круши, череши. В този смисъл не се доказа при условията на
пълно и главно обективният елемент на твърдяното от ищцата давностно владение, а
именно, че е упражнявала фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене;
осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и
същото е продължило за срок от 10 години. От своя страна ответникът при условията на
насрещно и непълно доказване установи, че процесният имот попада в приложното поле на
параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В подкрепа на този извод е заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза, подробно обсъдено по-горе.
С оглед изложените съображения ищцовата претенция подлежи на отхвърляне. Това е така,
защото ищцата не доказа при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК фактическия състав на
соченото от нея придобивно основание – давностно владение.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати
направените от ответната страна разноски в размер на 1900 лв., от които 1800 лв.
възнаграждение за вещо лице по приетата съдебно-техническа експертиза и 100 лв.
5
юрисконсултско възнаграждение.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Р. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** против
Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес: гр. ****, представлявана от кмета **** иск, с
който се претендира да бъде признато за установено спрямо ответника Община Благоевград,
че ищцата е собственик, на основание давностно владение, установено през 1993г. и
продължаващо и понастоящем на следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 04279.310.3319, находящ се в гр. Благоевград общ. Благоевград, обл.
Благоевград, с площ 489 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: за земеделски труд и отдих, при граници (съседи) на имота:
04279.310.3323; 04279.310.3327; 04279.310.26; 04279.310.3279.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Р. Р. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
*** да заплати на Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес: гр. ****, представлявана
от кмета **** сума в размер на 1900 лв. /хиляда и деветстотин лева/ – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6