Р Е
Ш Е Н
И Е
№
80
гр.
Перник, 05.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично заседание на 05.02.2020 г., ІIІ-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман Николов
при
секретаря Ива Цветкова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00852
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против решение №
622/02.04.2019 г. по гр.д. № 09031/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, в
частта с която са отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД срещу А.А. искове по реда на чл. 415 ГПК за сумите: застрахователна премия
в размер на 2400 лева, договорна лихва по договор за заем в размер на 300лева /над
336. 31 лв. до пълния предявен размер от 636, 31 лв./ и лихва за забава по договор за
заем /над 188. 72 лева/ до
пълния предявен размер от 251.30 лева. В
жалбата са развити съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност на решението в обжалваната част и постановяването му при
допуснати процесуални нарушения. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, и решаване на спора по
същество от въззивната инстанция с уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
въззиваемият не е подал отговор на жалбата.
Пернишкият
окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка,
намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо - в обжалваната му част /предмет на
обжалване е само решението в частта му, с която исковете са отхвърлени/.
Съдът
при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките, поставени
от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Установява
се от събраните в производството пред районния съд доказателства, че на *** между "Микро Кредит" АД и А.А. е сключен договор за заем CrediGo № ***, по силата на който дружеството му е предоставило
заем в размер на 3000 лева, при годишен процент на разходите – 49,77%,
фиксиран лихвен процент – 30,94 %, срещу което ответникът се задължава да върне
общо 3787,56 лв., разсрочени на 18 равни месечни вноски от по 210,42
лв., съгласно инкорпорирания в договора погасителен план, с първи падеж – *** и последен падеж – 20.07.2018 г. В чл.3 от
договора за
заем е посочено, че заемополучателят се е съгласил, че
желае да ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване
на застрахователна премия по сключен договор за застраховка, разсрочени на 18
равни месечни вноски от по 150 лв. заедно с вноските по заема в размер на 150
лв. месечно.
На *** между "Микро Кредит" АД, в качеството на
застрахователен посредник на "Уника Живот" АД и ответника е сключена
застрахователна полица за застраховка "Защита" № ***, покриваща рискове смърт от злополука, трайна пълна
неработоспособност над 50 % и временна неработоспособност вследствие на
злополука. Уговорено, че ответникът ще заплати като
застрахователна премия сумата от 2700лв., а уговорената застрахователна
сума е 3000 лв., срок на покритието 18 месеца, с начална дата на
застраховката *** и крайна дата – 20.08.2018г. Видно от договора като ползващо лице е посочен
"Микро кредит" АД, застраховател е „Уника живот” АД, а
застрахователен посредник е "Микро кредит" АД.
На 16.01.2015 г. между
"Микро Кредит" АД в качеството на цедент и "Агенция за събиране
на вземания" ООД като цесионер е сключен рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия). В приложение № 1 към договора за цесия, под №247 е посочено вземане от ответника А.А. по договор за
кредит №
***, в размер на 3000 лв. главница, 787,56 лв. договорна лихва и общо дължимо към датата на продажбата 5766,77 лв.
От неоспореното заключение на СИЕ, приета като обективно, компетентно изготвена и неоспорена
от страните, се установява, че ответникът е платил две вноски по 360,42 лв. в
общ размер на 720,84 лв. като последното
плащане по кредита е направено на 24.04.2017
г., с която сума кредитодателят
е погасил общо 269,59 лв. – главница; 151,25 лв. – лихва и 300 лв. – застраховки. Остатъкът
от задължението на ответника за главница е 2730,41 лв.; договорна лихва 636,31
лв. и застраховка 2400
лв. Дължимата лихва
за забава върху остатъка от
главницата е
изчислена от вещото лице, за периода от датата на която е станала изискуема
първата неплатена от длъжника погасителна вноска 21.04.2017 г. /падежната дата
на трета
непогасена вноска/ - до датата на подаване на заявлението в съда - 30.08.2018
г. е 188,72
лв.,
за който
размер искът е основателен. За разликата до пълния предявен размер от 251,30 лв.
искът подлежи на отхвърляне. Размерът на лихвата за
забава за периода от 21.04.2017 г. до 30.08.2018 г., върху застрахователната
премия от 2400 лева е в размер на 176,67
лева.
С оглед предмета, датата на сключване, страните,
правата и задълженията следва, че процесният договор
за заем CrediGo № ***
е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 Закона
за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. - ЗПК),
което означава, че е приложим ЗПК, както и ЗЗП. Настоящият
въззивен състав счита, че клаузата на чл. 3 „Допълнителни
услуги“ от процесния договор за заем за заплащане на застр.
премия
е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя с цена
– 2700 лв., близка по размер до предоставената в заем сума – 3000 лв.,
същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Освен това застр. премия по застраховката "Защита" следва
да се включи в ГПР, а в случая това не е сторено. Така се заобикаля
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият
процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер
не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения,
определена с постановление на Министерския съвет. С
оглед изложеното съдът приема, че съглашението по допълнителното правоотношение
към процесния договор за заем за заплащане на застраховка
"Защита" е нищожно и като такова не поражда права и задължения за
страните за посочените по него допълнителни услуги.
Нищожна се явява и застрахователната
полица "Защита" по следните съображения: на първо място представената
полица е с изключително ситен шрифт, трудна за прочитане, което води до извод,
че ответникът най-вероятно е разписал същата и общите условия към нея, без да
може да се запознае със съдържащите в тях уговорки. За извършване на подобно
визуално сравняване на два текста, очевидно различаващи се по размера на
използваните в тях шрифтове, не са необходими специални знания по смисъла на
чл. 195, ал. 1 ГПК. Това обстоятелство, както и съотношението на дължимата
застрахователна премия и покрития застрахователен риск дават основание да се
приеме, че застрахователната полица е сключена в нарушение на добрите нрави и
конкретно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността
на насрещните престации. Законодателят придава правна значимост на нарушението
на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не
само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. В случая е
уговорена застрахователна премия в размер на 2700 лв. срещу застрахователна
сума от 3000лв., т. е ответникът трябва да
заплаща по 150 лв. всеки месец застрахователна премия, при
положение, че обикновено предоставяното срещу такива суми от застрахователите
покритие е в десетки пъти по-голямо и то за повече рискове, което би могло да
се приеме и за общоизвестен факт. В конкретния случай застраховката е сключена
и в полза на кредитора и като представляващ застрахователя, което допълнително
обосновава извод, че тя е условие наложено от кредитора, а не избрано свободно
от потребителя. С оглед на това и на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД,
процесната застрахователна полица се явява нищожна. На следващо място,
дължимата застрахователна премия е във връзка с договора за кредит (обезпечава
вземането на кредитора и е сключена в негова полза) и се явява част от общите
разходи по кредита по смисъла на т. 1, § 1 от ДР на ЗПК, което води отново до
нарушаване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е допълнително основание за нищожността
на полицата извън посоченото по-горе.
В допълнение,
неоснователността на претенцията произтича и от следното:
В чл.IV от застрахователния договор е предвидено, че застрахователното покритие
влиза в сила не по- рано от 24 часа на датата, на която е заплатена еднократната
застрахователна премия. Плащането на последната е задължение на застрахованото
лице, т.е. на ответника, а посредникът, който е имал и качеството на кредитор
по договора за заем, не е задължено лице. Посредникът трябва да отчете на
застрахователя сключената застраховка, заедно със застрахователната премия, а
ако последната не е платена, следва да отчете самата застраховка, посочвайки,
че премията не е платена. Ако застрахованият не е платил дължимата се премия,
то няма влязъл в сила застрахователен договор. В такъв случай за кредитора по
договора за кредит би могло да възникне правото да търси от кредитополучателя
евентуална отговорност за неизпълнение на поето по договора за кредит
задължение, изразяващо се в неплащане на застрахователната премия, доколкото
договорът за застраховка има обезпечителна функция на договора за кредит. В
посочената хипотеза обаче от длъжника не може да се търси заплащане на
застрахователната премия, защото тя се дължи на застрахователя. Може да се
претендира заплащането на премията само ако искът се основава на твърдения, че
е изпълнено чуждо задължение, какъвто е и настоящия случай - в исковата молба
ищецът е посочил, че се касае за заплатена от "Микро Кредит" АД
застрахователна премия. За да се уважи този иск, следва да се установи, не
само, че е поето задължение за финансиране/заплащане на застрахователната
премия, а подлежи на доказване фактът на извършено реално плащане на премията.
Доказателства за заплащане от цедента „Микро кредит" АД на посочените застр. премии в тази насока не са представени, а
липсата им не може да се преодолее чрез констатациите на експертизата, нито от
приетото по реда на чл. 266 ГПК бланкетно удостоверение от "Уника Живот" АД. Претенцията за поети за сметка на кредитополучателя застрахователни премии в претендирания размер и период е недоказана и следва да се отхвърли
изцяло, както и акцесорния иск за законна лихва за забавено
плащане за посочения в исковата молба период.
При извод за недействителност на горепосочените клаузи
и съобразявайки установеното от СИЕ, в рамките на
висящността на спора съобразно предмета на въззивната жалба, вноските направени
от кредитополучателя в размер на 300 лв. и отнесени от кредитора за погасяване
на застр. премии, следва да се зачетат като вноски за погасяване на падежиралата
и непогасена възнаградителна лихва в размер на 636,31 лв., след което е налице
дължим остатък в размер 336.31 лева, за който размер искът
за възнаградителна лихва е основателен, а за разликата до предявения размер от 636,31 лв.
следва да се отхвърли.
Други
относими конкретни оплаквания и доводи за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт не са
наведени във въззивната жалба, поради което с оглед правомощията по чл. 269,
изр. последно ГПК въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на обжалваното решение.
С решението си първоинстанционният съд в обжалваната част е достигнал до
идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да
бъде потвърдено включително и в частта за присъдените разноски по заповедното и
исковото производство, правилно разпределени между страните, съгласно правилото
на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
С оглед
резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Въззиваемият
не претендира и не доказва разноски по въззивното производство, поради което
такива не му се дължат.
С оглед
гражданския характер на делото и предвид цената на всеки от исковете – под 5 000
лв., настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 622/02.04.2019 г. по гр.д. № 09031/2018 г.
по описа на Районен съд – Перник в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение в останалата част
като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.