№ 6519
гр. С, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110170949 по
описа за 2022 година
и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е с които е
поискало да бъде установено по отношение на ответниците С. И. А., ЕГН ********** и Ц.
И. Х., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С ж.к.К П бл..., ет.4, ап.18, за признаване за
установено спрямо последните, че всеки един от тях дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
50656/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно сума от по 1753.23 лв., представляваща
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2021 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 16.09.2022 г. до
окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
01.07.2022 г. в размер на по 265.32 лв.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно
главница за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на по 15.82 лв. и обезщетение
за забава за периода от 02.03.2020 г. до 01.07.2022 г. в размер на по 3.15 лв.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственици, респ. носители на ограничено вещно право
на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
1
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т С” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такива са постъпили от ответниците, с които изразяват
становище по основателността на предявените искове.
С отговорите на исковата молба са навеждат твърдения, че в процесния имот още
през 2011 г. са демонтирани всички отоплителни тела. Освен това се сочи, че всички
вертикални щрангове са трайно скрити в стените чрез облицовка, което изключва
възможността те да отдават топлина в имота на ответниците. С оглед на това се изразява
становище, че ищецът претендира вземания за стока, която не е предоставил, респ.
ответниците не са потребили.
На самостоятелно основание исковете се оспорват като частично /за периода от
01.05.2019 г. до 16.09.2019 г./ погасени по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете, като присъди
на ответниците направените от тях разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 50656/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за следните суми: сума от по 1753.23
лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за имот,
отчитан с абонатен № ..., за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. за имот, отчитан с
абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение – 16.09.2022 г. до окончателното плащане на
дължимото, сума в размер на по 265.32 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 01.07.2022 г., сума в размер на по 15.82 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. и сума от по 3.15
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.03.2020 г. до 01.07.2022 г.
С възражения от 14.11.2022 г. ответниците са оспорили вземанията без мотив.
Видно от нотариален акт №.., том VI, рег.№ ..., нот.дело №../2014 г., съставен от
нотариус В Б, рег.№.. от РНК, С И. А. и С. И. А., са учредили в полза на ответницата Ц. И.
2
Х. право на ползване върху ½ ид.ч. от съсобствения им имот, находящ се в гр.С ж.к.К П
бл..., ет.4, ап.18. В същия нотариален акт е материализирана и още една сделка –
съсобствениците С И. А. и С. И. А. са продали на Илия С.ов А. имота, вече обременен с
правото на ползване на Ц. Х., като С. А. си е запазил право на ползване върху останалата ½
ид.ч. от жилището. Идентичността на описания в нотариалния акт и в исковата молба имот
се установява от отразеното в удостоверение №.../02.04.2013 г. на ГИС-С.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На проведено на 01.11.2000 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, на
което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „Т С“ ЕООД. В
изпълнение на това решение, на 01.10.2001 г., представители на етажната собственост са
сключили с ФДР договор № 836. Представени са доказателства и за наличието на договорни
правоотношение между ищеца и правоприемника на фирмата за дялово разпределение –
договор № Д-О-67/03.06.2020 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания. Установено е намаляване на задължението чрез
едностранно извършено прихващане с подлежащи на възстановяване суми.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С“
ЕООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към
сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода.
Експертът е установил, че в имота не се ползва топлоенергия за отопление, като
липсват отразени свързани към сградната инсталация отоплителни тела, посочено, че
наличните такива са демонтирани. Установено е, че отчетен период 2019/2020 г. не е
осигуряван достъп за отчет, въпреки това ФДР не е процедирала съгласно чл.70, ал.2 и ал.4,
както и т.6.7 и т.6.5 от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., а
именно да разпредели топлинна енергия по изчислителен път чрез екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата. Според експерта, по своя преценка ФДР не е
разпределила топлоенергия за отопление.
По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че поради неосигурения достъп
през посочения отоплителен сезон, топлоенергията е разпределена съобразно чл.69, ал.2 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г., а именно по 140 л. вода на денонощие при трима
ползватели.
3
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 3506.47 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за
дялово разпределение от 31.64 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени
технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената
топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че
ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете
са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от приетия като писмено доказателство нотариален акт №..,
том VI, рег.№ ..., нот.дело №../2014 г., съставен от нотариус В Б, рег.№.. от РНК, след
поредица от сделки, ответниците са придобили вещно право на ползване от по ½ ид.ч. върху
процесното жилище. С оглед обстоятелството, че правото на ползване изключва две от
правомощията на собственика, а именно на владение и плодоползване, които се упражняват
от ползвателя, то именно последният е този, който отговаря за възникналите в тази връзка
задължения /вкл. и за използвана топлинна енергия, която се свързва с владението на имота/.
В този смисъл при конкуренция на собственик и ползвател, в качеството им на потребители
на топлоенергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ, пасивно легитимиран да отговаря по иска за
доставена, но незаплатена топлинна енергия, е ползвателя на имота. Ето защо съдът приема,
че ответниците притежават пасивна материална легитимация по иска, като отговорността
им е съобразно квотата им в учреденото им право на ползване от по ½ ид.ч.
В случая, следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР №
2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен
договор за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред
възникването на това правоотношение по силата на закона, доколкото по делото не се
4
представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./,
които да установяват наличието на облигационно правоотношение възникнало между
топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответниците.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т – С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, приложими доколкото върху прогнозните сметки лихва не се
дължи, а такава се начислява върху изравнителната сметка в края на сезона.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2019 г. –
м.04.2021 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 3506.47 лв.
Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се
намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат
за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време
през част от исковия период, не е извършен реален отчет на уредите за дялово
разпределение поради неосигурен достъп, в която хипотеза задълженията се определят по
нормативен път чрез екстраполация по максимален специфичен разход на сградата.
Въпреки това, в интерес на потребителите, доколкото във ФДР са налични данни, че
отоплителните тела в имота им са демонтирани, топлоенергия за отопление не им е
разпределяна. Начислените задължения са формирани само от стойността на топлоенергията
за сградна инсталация и топлоенергията за БГВ, като при неизпълнение на задълженията на
ответниците да осигурят достъп за отчет през отоплителен сезон 2019/2020 г., за БГВ е
определен разход по нормативен път /на база 140 л. вода на денонощие при трима
ползватели/, съобразно заключението на вещото лице по СТЕ.
В същото време ответниците не ангажираха доказателства, че са възразили срещу
разпределената им топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
5
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
3506.47 лв., като отговорността на всеки от ответниците следва да се ангажира съобразно
квотата му в учреденото им право на ползване, а именно до ½ - сума от 1753.23 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответниците, такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ. Ето защо ответниците дължат на ищцовото
дружество стойността на доставената в имота им топлинна енергия в посочения по-горе
размер на по 1753.23 лв.
От страна на ответниците е направено възражение на погасяване на вземанията на
ищцовото дружество по давност, което съдът намира за частично основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
16.09.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията за времето до м.юли
2019 г. вкл. /с падеж на плащане 14.09.2019 г./. Т.е. от претендираните от ищеца вземания,
погасени по давност са единствено тези за м.май, юни и юли 2019 г. в общ размер на 333.84
лв. /съобразно отразеното в таблицата, приложена на стр.7-8 от СТЕ/, респ. 166.92 лв.
съобразно дела на всеки от ответниците в общото задължение.
С оглед на това искът за главница спрямо всеки от ответниците следва да се уважи
до размера от 1586.31 лв. и за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., а за разликата до
пълния предявен размер от 1753.23 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г., да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Като законна последица от това, върху приетия за основателен размер на
главницата, следва да се присъди законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 16.09.2022 г., до
окончателното плащане на дължимото.
6
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2020 г. – 01.07.2022 г. в
размер на 405.94 лв. Размерът на лихвата по общата фактура от м.юли 2020 г. съдът
опредени съобразно отразеното в таблицата, поместена на стр.7 от заключението по ССчЕ,
като олихвяемата главница е намалена с посочения по-горе размер на погасената по давност
сума /1718.77 лв. - 333.84 лв. = 1384.93 лв./. Лихвата върху нея от 251.98 лв. пък съдът
изчисли с помощта на специализиран модул, разпечатка от който е приложена по делото.
Към последната съдът добави отразената в графа 4 от таблицата на стр.7 от заключението по
ССчЕ лихва по вземането по общата фактура за м.юли 2021 г.
Съобразно дела на всеки от ответниците в правото на ползване на процесния имот,
отговрността им се разпростира до ½ от общо дължимата лихва от 405.94 лв. или до сумата
от 202.97 лв.
За разликата до пълния предявен размер от 265.32 лв. искът следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница за
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на по 15.82 лв. и обезщетение за забава за
периода от 02.03.2020 г. до 01.07.2022 г. в размер на 3.15 лв., следва да се отбележи, че от
данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т С“ ЕООД. Ищцовото
дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а
именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето
лице услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно
договорено между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответника за услугата дялово разпределение. Ето защо, предвид обстоятелството, че ищецът
е претендирал сумите в заповедното производство, исковете му се явяват процесуално
допустими, но по същество неоснователни, поради което и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направил ищецът и е пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК. В
съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето
исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че ищецът е
направил разноски за държавна такса общо от 440.26 лв. по двете дела и за депозит за
експертизи 600.00 лв. В същото време, в о.с.з. пълномощникът на ищеца претендира
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, който съобразно предвиденото в
7
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78,
ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, е 100.00 лв. Към него следва да се добави и
присъденото в заповедното производство юрисконсултско възнаграждение от общо 50.00 лв.
Съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от общо
1190.26 лв., в тежест на ответниците следва да бъде поставена сумата 1045.24 лв., а
съобразно квотата им в задължението – всеки от тях следва да бъде осъден за сума от по
522.62 лв.
Със списъка по чл.80 от ГПК на ответниците, приложен по делото, се претендира
адвокатско възнаграждение от общо 1209.00 лв. с ДДС /за всеки ответник от 604.50 лв./ и
150.00 лв. депозит за съдебно-техническа експертиза /за всеки ответник по 75.00 лв./. От
страна на пълномощника на ищеца в о.с.з. е релевирано възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, което съдът намира за неоснователно. Общият размер на
исковете, предявени срещу всеки един от ответниците е 2037.52 лв. Съобразно
предвиденото в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в този случай минималният хонорар възлиза на
503.75 лв. След като към тази сума се добави 20% ДДС, то тя нараства до 604.50 лв. – точно
толкова колкото ответниците са договорили и заплатили на техния пълномощник. С оглед
на това и съобразно отхвърлената част от исковете, на всеки от ответниците следва да се
присъдят разноски от по 82.79 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. И. А., ЕГН ********** и Ц. И.
Х., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С ж.к.К П бл..., ет.4, ап.18, че всеки един от тях
дължи на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б,
представлявано от А А и И Е следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 50656/2022 г. по описа на СРС, 128
състав, а именно сума от по 1586.31 лв., представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. за имот, отчитан с
абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение – 16.09.2022 г. до окончателното плащане на
дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 01.07.2022 г. в размер на по
202.97 лв., като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата над уважения размер до
пълния предявен от 1753.23 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 31.07.20219 г., и иска за
мораторна лихва за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 265.32 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е за признаване за установено по отношение
С. И. А., ЕГН ********** и Ц. И. Х., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С ж.к.К П бл...,
ет.4, ап.18, че всеки един от тях дължи на ищеца следните суми за дялово разпределение на
8
имот с абонатен № ...: главница за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на по
15.82 лв. и обезщетение за забава за периода от 02.03.2020 г. до 01.07.2022 г. в размер на по
3.15 лв.
ОСЪЖДА всеки един от ответниците С. И. А., ЕГН ********** и Ц. И. Х., ЕГН
**********, и двамата с адрес гр.С ж.к.К П бл..., ет.4, ап.18, да заплати на ищеца “Т – С”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А
и И Е сума в размер на по 522.62 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
настоящето дело и по ч.гр.д.№ 50656/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я №
23Б, представлявано от А А и И Е да заплати на всеки един от ответниците С. И. А., ЕГН
********** и Ц. И. Х., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С ж.к.К П бл..., ет.4, ап.18,
сума в размер на по 82.79 лв., представляваща направени разноски от ответниците по
настоящето дело.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Т С” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 50656/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9