№ 22069
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110158995 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано по искова молба, подадена от „А1 Б.“ ЕАД срещу С. Т. П., с
която са предявени искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 205 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и чл
86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че С. Т. П. дължи „А1 Б.“ ЕАД
сумата 19,99 лв. за главница, представляваща неплатени абонаментни такси и
предоставени електронни съобщителни услуги по Договор-приложение №1 от
06.04.2019 г. за моб. № **********, за периода 23/12/2019-22/03/2020 г., и сумата
05,64 лв. за лихва за забава върху главницата за периода 22/02/2020-09/01/2023 г.,
сумата 34,98 лв. за неустойка по чл. 54.12 от ОУ в размер на три стандартни
месечни такси за съответната услуга без ДДС за предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната, сумата 40,11 лв. за неустойка, представляваща
отстъпка от цената на месечната абонаментна такса за посочения номер,
начислена поради прекратяване на договора; сумата 62,98 лв. за главница,
представляваща неплатени абонаментни такси и предоставени електронни
съобщителни услуги по Договор-приложение №1 от 11.10.2019 г. за моб. №
**********, за периода 23/12/2019-22/03/2020 г., и сумата 17,76 лв. за лихва за
забава върху главницата за периода 22/02/2020-09/01/2023 г., сумата 74,97 лв. за
неустойка по чл. 54.12 от ОУ в размер на три стандартни месечни такси за
съответната услуга без ДДС за предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната, сумата 45,73 лв. за неустойка, представляваща отстъпка от цената на
месечната абонаментна такса за посочения номер, начислена поради
прекратяване на договора; сумата 119,80 лв. за главница, представляваща
неплатени абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги
по Договор-приложение №1 от 11.10.2019 г. за моб. № ***********, за периода
23/12/2019-22/03/2020 г., и сумата 33,61 лв. за лихва за забава върху главницата за
периода 22/02/2020-09/01/2023 г., сумата 107,49 лв. за неустойка по чл. 54.12 от
ОУ в размер на три стандартни месечни такси за съответната услуга без ДДС за
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, сумата 60,98 лв. за
1
неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечната абонаментна такса
за посочения номер, начислена поради прекратяване на договора; сумата 62,96
лв. за главница, представляваща неплатени абонаментни такси и предоставени
електронни съобщителни услуги по Договор-приложение №1 от 16.12.2017 г. за
моб. № **********, за периода 23/12/2019-22/03/2020 г., и сумата 17,64 лв. за
лихва за забава върху главницата за периода 22/02/2020-09/01/2023 г.; сумата
83,73 лв. за главница, представляваща неплатени вноски по договор за продажба
на изплащане на устройство-Handset Huawei Y5 2018 Blue от 06.04.2019 г., и
сумата 70,41 лв. за неустойка, представляваща отстъпка от цената на
устройството, начислена поради прекратяване на договора; ведно със законна
лихва върху главниците, считано от 02.02.2023 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 6140/2023 г. по описа на СРС.
Твърди се, че между страните са сключени договори за предоставяне на
електронни съобщителни услуги и продажба на изплащане, по които ответникът
е в неизпълнение.
Ответникът оспорва исковете. Оспорва валидността на клаузите, от които
ищецът извежда спорното материално право. Навежда възражение за изтекла
погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД. Поддържа, че липсва доставка на услуги.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От договор № ********* от 16.12.2017 г., сключен между „М.“ ЕАД
(понастоящем „А1 Б.“ ЕАД), в качеството му на оператор и доставчик на
електронни съобщителни услуги, и С. Т. П., в качеството й на абонат
(потребител), се установява, че операторът се задължил да предоставя на абоната
електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни
мрежи, при условията на договора и общите условия за взаимоотношенията
между оператора и потребителите на съответната услуга и/или мрежа. В
предмета на договора се включват и други услуги на оператора, които не са
електронни съобщителни услуги, както и услуги на други доставчици, които са
заявени от абоната за ползване чрез номер, предоставен въз основа на този
договор. Съгласно т. 3.2. от договора, същият урежда условията, валидни за
всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана от абоната услуга или
пакет от услуги, в това число на ползване, ценови условия, приложимите общи
условия и др., се описват в приложения, представляващи неразделна част от
договора, както и на интеренет странитецата на оператора. Съгласно т. 5.1
влизането в сила, срокът и условията за подновяване и/или прекратяване на
договора за всяка отделна услуга, както и дължимите от абоната неустойки или
обезщетения, се посочват в съответното приложение по т. 3.2 или по друг начин,
когато това е приложимо с оглед използването на средство за заявяване на
конкретната услуга. Съгласно т. 5.2. от договора, за всяка услуга, предоставяна
по договора и приложенията към него, могат да се договарят и да се прилагат
различни срокове. Договорът е в сила, докато е налице действащо приложение
или друго споразумение за ползване на услуги, сключено към него. Като
писмени доказателства по делото са приети общо четири приложения към
договор № *********, ведно с допълнителни приложения към тях, сключени
между страните по делото, а именно: Приложение № 1 от 16.12.2017 г. –
условия за ползване на ценови пакети за пренос на данни Мтел Сърф за мобиле
номер **********; Приложение № 1 от 06.04.2019 г. – условия за ползване на
ценови пакети за мобилен интернет А1 Surf XS, S, M, L, XL, 2XL, за мобилен
номер ********; Приложение № 1 от 11.10.2019 г.– условия на тарифен план за
2
мобилна услуга А1One Unlimited 26, за мобилен номер *********** и
Приложение № 1 от 11.10.2019 г.– условия на тарифен план за мобилна услуга
А1One Unlimited 38, за мобилен номер **********, с тарифен план А1One
Unlimited 38.
Видно от Приложение № 1 от 16.12.2017 г. за моб. номер ********** е
избран ценови пакет за пренос на данни Мтел Сърф L, като месечната
абонаментна такса е в размер на 20,99 лв. с ДДС и промоционална отстъпка от
месечната абонаментна такса, валидна при активиране на ценовия пакет към
абонамент за мобилна гласова услуга и/или фиксиран интернет и/или телевизия е
20%. Съгласно т. 3.1.1. от приложението, промоционалната отстъпка от
месечната абонаментна такса е валидна и се прилага само в рамките на срока за
ползване от 24 месеца, като след изтичане на този срок се прилага стандартната
месечна абонамента такса. Като метод на прилагане на отстъпката е посочено, че
конкретната сума на отстъпката в лева се получава след като определеният
процент се приложи върху месечната абонаментна такса без ДДС и получената
сума се закръгли до втория знак след десетичната запетая. Изчислената по този
начин сума на отстъпката се приспада от месечната абонаментна такса без ДДС и
се получава промоционалната месечна абонаментна такса без ДДС, като към така
получената сума се включва ДДС.
Според Приложение № 1 от 06.04.2019 г. за моб. номер ******** е избран
ценови пакет за пренос на данни А1 Surf XS, с промоционална месечна
абонаментна такса от 9,99 лв. за срока на ползване от 2 години (24 месеца) и
стандартна месечна абонаментна такса от 13,99 лв. след изтичане на 2-годишния
срок. А съгласно т. 6.6. отстъпката, предоставена от пазарната цена на крайното
устройство, закупено в пакет с услугите по това приложение, е в размер на
142,58 лв. Според Приложение № 1 от 11.10.2019 г. за моб. номер *********** е
избран тарифен план А1 One Unlimited 26, с промоционална месечна
абонаментна такса от 26,99 лв. за срока на ползване от 2 години (24 месеца) и
стандартна месечна абонаментна такса от 29,99 лв. след изтичане на 2-годишния
срок. Съгласно т. 5 с избрания тарифен план се активира допълнителна услуга
Musicall, която включва възможност абонатът да ползва/зареди мелодия вместо
стандартния сигнал „свободно“, който се чува при входящи обаждания към
номера на абоната, както и допълнителни функционалности, описани интернет
страницата на оператор. Месечната абонаментна такса, свързана с ползването на
услугата, е 0,00 лв. за първия месечен период на фактуриране (тестови период) и
0,60 лв. след първия месечен период на фактуриране (стандартна цена). Видно от
допълнително приложение от 11.10.2019 г. към Приложение № 1 - условия за
ползване на екстра дигитални услуги за абонати на тарифни планове A1 One 6, 8,
10, 12, 14 и A1 One Unlimited 16, 18, 20, 22, 24, 26, 28, 30, 32, 35, 38, 41, 44, 49,
54 и тарифни планове за мобилен интернет A1 Surf XL и 2XL, за моб. номер
*********** се предоставя услуга A1 Xplore TV GO Standard (60+ТВ
програми+VOYO), в която са включени телевизионни програми съгласно
приложен списък, с месечна абонамента такса в размер на 3,00 лв, а считано от
01.07.2020 г. в размер на 4,00 лв. с ДДС, а считано от 01.07.2021 г. в размер на
5,00 лв. с ДДС. Видно от заявлението към приложението, абонатът писмено е
заявил своята изрична воля условията по приложението да влязат в сила
незабавно.
Според допълнително приложение от 11.10.2019 г. към Приложение № 1 –
активиране и условия за ползване на допълнителен пакет (екстра) за мобилен
интернет към тарифни планове за мобилни услуги, за моб. номер ***********,
се предоставя екстра мобилен интернет на максимална скорост с месечна
абонаментна такса в размер на 1,00 лв. за 1 бр. екстра и 5,00 лв. за общо 5 бр.
екстри. Съгласно т. 4.1., екстрата представлява определен обем потребление на
3
електронна съобщителна услуга (в случая трафик на данни за мобилен
интернет), което се добавя към избрания от абоната тарифен план/пакет за
мобилни услуги и се ползва в рамките на едномесечен период на фактуриране
(таксуващ период) срешу определена месечна абонаментна такса. Съгласно т.
4.2. месечната абонаментна такса за екстрата се заплаща в пълен размер и се
включва във фактурата за всички услуги, ползвани по договора, която излиза в
края на периода, през който е била ползвана екстрата. Съгласно т. 4.3. след
изразходване на включените в една екстра 500 МВ, тя се подновява автоматично
до 5 пъти в рамките на един месечен период на фактуриране. Видно от
заявлението към приложението, абонатът писмено е заявил своята изрична воля
условията по приложението да влязат в сила незабавно. Според Приложение № 1
от 11.10.2019 г. за моб. номер ********** е избран тарифен план А1One
Unlimited 38, с промоционална месечна абонаментна такса от 38,99 лв. за срока
на ползване от 2 години (24 месеца) и стандартна месечна абонаментна такса от
42,99 лв. след изтичане на 2-годишния срок. Месечната абонаментна такса,
свързана с ползването на услугата, е 0,00 лв. за първия месечен период на
фактуриране (тестови период) и 0,60 лв. след първия месечен период на
фактуриране (стандартна цена). Абонатът писмено е заявил своята изрична воля
условията по приложението да влязат в сила незабавно. С допълнително
приложение от 11.10.2019 г. към Приложение № 1 – условия за ползване на
екстра дигитални услуги за абонати на тарифни планове A1 One 6, 8, 10, 12, 14 и
A1 One Unlimited 16, 18, 20, 22, 24, 26, 28, 30, 32, 35, 38, 41, 44, 49, 54 и тарифни
планове за мобилен интернет A1 Surf XL и 2XL, за моб. номер ********** се
предоставя услуга A1 Xplore TV GO Standard (60+ТВ програми+VOYO), в която
са включени телевизионни програми съгласно приложен списък, с месечна
абонамента такса в размер на 3,00 лв, а считано от 01.07.2020 г. в размер на 4,00
лв. с ДДС, а считано от 01.07.2021 г. в размер на 5,00 лв. с ДДС. Условията по
приложението също влязат в сила от деня на подписване на анекса.
Във всяко приложение се съдържа клауза, определяща срока на ползване
на услугите, посочени в съответното приложение, който е 24 месеца считано от
датата на подписване на приложението, когато са налице условията за незабавно
действие. Във всяко приложение, освен, че е определен срокът на ползване на
услугите по съответното приложение, се съдържа и клауза, която посочва
изрично периода на ползване на услугите по съответното приложение с начална
и крайна дата, като същият по Приложение № 1 от 16.12.2017 г. за моб. номер
********** е 16.12.2017 г. - 16.12.2019 г.; по Приложение № 1 от 06.04.2019 г. за
моб. номер ******** е 06.04.2019 г. - 06.04.2021 г.; по Приложение № 1 от
11.10.2019 г. за моб. номер *********** е 11.10.2019 г. - 11.10.2021 г.; по
Приложение № 1 от 11.10.2019 г. за моб. номер ********** е 11.10.2019 г. -
11.10.2021 г. Отделно от това, във всяко приложение се съдържа клауза с
идентично съдържание, съгласно която в случай, че в рамките на последния
месечен таксуващ период от срока на ползване, абонатът не уведоми писмено
оператора, че желае договорът да бъде прекратен по отношение на услугите с
изтичане на този срок, или че желае да продължи ползването на услугите за нов
срок при определени условия, ползването на услугите по приложението
продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено
по всяко време с едномесечно предизвестие от всяка страна без неустойки (т.
6.2.4. от Приложение № 1 от 16.12.2017 г. за моб. номер **********; т.5.5. от
Приложение № 1 от 06.04.2019 г. за моб. номер ********; т.6.5. от Приложение
№ 1 от 11.10.2019 г. за моб. номер ***********; и т.6.5. от Приложение № 1 от
11.10.2019 г. за моб. номер **********). Предвидено е, ако достъпът до мрежата
бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по
инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока на ползване,
определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер
4
на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се
прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на
съответния срок за ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният
размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да
надвишава трикратния рамер на месечните абонаментни такси за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в
допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът
дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени
или предоставени на лизинг/изплащане), съответстваща на оставащия срок на
ползването на съответния абонамент (т. 6.3.1. от Приложение № 1 от 16.12.2017
г. за моб. номер **********; т. 6.1. от Приложение № 1 от 06.04.2019 г. за моб.
номер ********; т. 7.1. от Приложение № 1 от 11.10.2019 г. за моб. номер
***********; т. 7.1. от Приложение № 1 от 11.10.2019 г. за моб. номер
**********).
От договор за продажба на изплащане № ********* от 06.04.20219 г.,
сключен между ищеца, в качеството му на продавач, и ответника, в качеството
му на купувач, и приемо – предавателен протокол от същата дата, се установява,
че продавачът е прехвърлил на купувача правото на собственост върху апарат
Huawei Y5 2018 Blue, към моб. номер ********, като е предал на последния
закупеното устройство, а последният от своя страна се е задължил да заплати
стойността на същото разсрочено при първоначална вноска от 5,98 лв. и още 23
месечни погасителни вноски съгласно посочен в договора погасителен план.
Съгласно т. 3 от договора закупуването на устройството е обвързано с
ползването на електронни съобщителни услуги по договора за мобилни услуги.
Приети са Общи условия, съгласно чл. 54.12 от които договорът между
ищцовото дружество и абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен
от страна на оператора в случай на забава в плащането на дължимите суми от
абоната с повече от 124 дни. По делото са приети фактура №
**********/27.01.2020 г., фактура № **********/26.02.2020 г., фактура №
**********/26.03.2020 г. и фактира № **********/27.04.2020 г. Първата
фактура, тази с № **********/27.01.2020 г., е с период на фактуриране
23.12.2019 г.-22.01.2020 г. и е издадена за сумата от 131,13 лв., която сума
включва следните задължения: 1) сумата от 24,99 лв., от които 22,49 лв. –
месечна абонаментна такса A1 One Unlimited 26 за моб. номер *********** за
периода 23.12.2019 г.-22.01.2020 г., и 2,50 лв. – екстра дигитални услуги за
периода 23.12.2019 г.-22.01.2020 г.; 2) сумата от 35,00 лв., от които 32,50 лв. –
месечна абонаментна такса A1 One Unlimited 38 за моб. номер ********** за
периода 23.12.2019 г.-22.01.2020 г., и 2,50 лв. – екстра дигитални услуги за
периода 23.12.2019 г.-22.01.2020 г.; 3) сумата от 8,33 лв. – месечна такса за
мобилен интернет A1 Сърф XS за моб. номер ******** за периода 23.12.2019 г.-
22.01.2020 г.; 4) сумата от 17,49 лв. – месечна такса за мобилен интернет A1
Сърф L за моб. номер ********** за периода 23.12.2019 г.-22.01.2020 г.; 5) сумата
от 18,48 лв. – такса за събиране на дължими суми за периода 23.12.2019 г.-
22.01.2020 г. и 6) ДДС върху горепосочените суми от 20% в размер на 20,86 лв.,
както и 7) сумата от 5,98 лв. – 10-та вноска за закупуване на стока на изплащане
– апарат Huawei Y5 2018 Blue. Според Фактура № **********/26.02.2020 г.,
периода на фактуриране 23.01.2020 г.-22.02.2020 г. и е издадена за сумата от
108,95 лв., която сума включва следните задължения: 1) сумата от 24,99 лв., от
които 22,49 лв. – месечна абонаментна такса A1 One Unlimited 26 за моб. номер
*********** за периода 23.01.2020 г.-22.02.2020 г., и 2,50 лв. – екстра дигитални
услуги за периода 23.01.2020 г.-22.02.2020 г.; 2) сумата от 35,00 лв., от които
32,50 лв. – месечна абонаментна такса A1 One Unlimited 38 за моб. номер
********** за периода 23.01.2020 г.-22.02.2020 г., и 2,50 лв. – екстра дигитални
5
услуги за периода 23.01.2020 г.-22.02.2020 г.; 3) сумата от 8,33 лв. – месечна такса
за мобилен интернет A1 Сърф XS за моб. номер ******** за периода 23.01.2020
г.-22.02.2020 г.; 4) сумата от 17,49 лв. – месечна такса за мобилен интернет A1
Сърф L за моб. номер ********** за периода 23.01.2020 г.-22.02.2020 г.; и 5) ДДС
върху горепосочените суми от 20% в размер на 17,16 лв., както и 6) сумата от
5,98 лв. – 11-та вноска за закупуване на стока на изплащане – апарат Huawei Y5
2018 Blue. Третата фактура, тази с № **********/26.03.2020 г., е с период на
фактуриране 23.02.2020 г.-22.03.2020 г. и е издадена за сумата от 108,95 лв.,
която сума включва следните задължения: 1) сумата от 24,99 лв., от които 22,49
лв. – месечна абонаментна такса A1 One Unlimited 26 за моб. номер ***********
за периода 23.02.2020 г.-22.03.2020 г., и 2,50 лв. – екстра дигитални услуги за
периода 23.02.2020 г.-22.03.2020 г.; 2) сумата от 35,00 лв., от които 32,50 лв. –
месечна абонаментна такса A1 One Unlimited 38 за моб. номер ********** за
периода 23.02.2020 г.-22.03.2020 г., и 2,50 лв. – екстра дигитални услуги за
периода 23.02.2020 г.-22.03.2020 г.; 3) сумата от 8,33 лв. – месечна такса за
мобилен интернет A1 Сърф XS за моб. номер ******** за периода 23.02.2020 г.-
22.03.2020 г.; 4) сумата от 17,49 лв. – месечна такса за мобилен интернет A1
Сърф L за моб. номер ********** за периода 23.02.2020 г.-22.03.2020 г.; и 5)
ДДС върху горепосочените суми от 20 % в размер на 17,16 лв., както и 6) сумата
от 5,98 лв. – 12-та вноска за закупуване на стока на изплащане – апарат Huawei
Y5 2018 Blue; и с № **********/27.04.2020 г. е с период на фактуриране
23.03.2020 г.-22.04.2020 г.и е издадена за сумата от 65,78 лв. – от 13-та до 23-та
вноска за закупуване на стока на изплащане – апарат Huawei Y5 2018 Blue.
Не се спори, а и от писмените доказателства се изясни, че между страните
са възникнали и съществували през посочения в исковата молба период
облигационни правоотношения, по силата на които операторът предоставя на
абоната съответните услуги – мобилни услуги за СИМ карти по съответните
телефонни номера, интернет и телевизия за сроковете на действие на договорите
срещу задължението за заплащане на уговорената стойност на услугата -
абонаментна такса, като е предвидена и единична цена за потребление на
различни видове услуги, които не се включват в таксата. Абонатът е декларирал,
че е запознат и е съгласен с приложимите Общи условия, които са били
надлежно предоставени на потребителя. Съгласно чл. 22. 2 от общите условия,
регламентиращи правоотношенията между страните, месечната абонаментна
такса се предплаща от потребителя ежемесечно в размери, съобразно избрания
от потребителя абонаментен план/програма/пакет. В случая с оглед установеното
по делото обстоятелство, че между страните са били налице през процесния
период договорни правоотношения за доставка на мобилни услуги, както и че са
договорени месечни абонаментни такси по договорите, които съгласно договора
между страните и общите условия към него се предплащат и се дължат
независимо от потреблението на услуги през съответния период, съдът приема,
че за процесния период ответникът дължи на ищцовото дружество абонаментни
такси по договорите, доколкото исковият период несъмнено попада в срока на
действие на съответните договори. Задължението за плащане на абонамента
такса възниква ежемесечно, предварително, като е ирелевантно дали фактически
абонатът е ползвал услугите, и ответникът е в неизпълнение на задължението за
плащане на месечния абонамент. Ежемесечни абонаментни такси се дължат
независимо дали абонатът/потребителят е провеждал разговори. Характерът на
абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането срещу предоставен
достъп до мрежата. Абонаментната такса се дължи от потребителя на мобилни
услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите,
за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена включва разходите
за поддръжка на мрежата и се предплаща според план. След сключването на
договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от
6
предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор, или не. Ето
защо съдът намира исковете за доказани по основание. По отношение на размера
на исковите претенции за главници, съдът извежда от предвиденото в
процесните приложения за избран ценови пакет услуги - в приложение №1 от
16.12.2017 г. за моб. № ********** за избрания ценови пакет за пренос на данни
Мтел Сърф L е уговорена месечна абонамента такса в размер на 20,99 лв., като
за исковият период 23.12.2019-22.03.2020 г. е приложим стандартния размер на
таксата. В приложение №1 от 06.04.2019 г. за моб. № ********** за избрания
ценови пакет за пренос на данни A1 Сърф XS е уговорена месечна абонамента
такса в размер на 9,99 лв. В приложение №1 от 11.10.2019 г. за моб. №
********** за избрания тарифен план А1 One Unlimited 26 е уговорена месечна
абонаментна такса в размер на 26,99 лв. В приложение №1 от 11.10.2019 г. за
моб. № *********** за избрания тарифен план А1 One Unlimited 38 е уговорена
месечна абонаментна такса в размер на 38,99 лв.
Установи се възникването на правото на парично вземане на ищеца за
главници, представляващи неплатени месечни абонаментни такси по сключени
между страните договори за мобилни услуги, и следва да бъде разгледано
своевременно релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.
111, б. „в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време,
а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съдът, като
съобрази дадените разяснения, приема, че вземанията на ищцовото дружество за
абонаментни такси съдържат изброените признаци на понятието, поради което
представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и за тях
се прилага тригодишен срок на погасителна давност. На основание чл. 114, ал. 1
от ЗЗД, този срок започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а в настоящия случай след изтичане на срока за доброволно плащане,
указан в съответната месечна фактура, доколкото съгласно т. 26.5. от
приложимите ОУ, операторът предоставя на абоната 15-дневен срок след
издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума, т.е. задължението
е предвидено като срочно, в който случай вземането става изискуемо след
изтичането му. Следва да се отчете, че давността е спряла да тече на обективно
основание и по силата на закона през периода 13.03.2020-20.05.2020 г., а именно
на осн. чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), като е започнала да тече
отново на 21.05.2020 г.; и е прекъсната на датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК – 02.02.2023 г., от която искът се счита предявен – арг. чл. 422, ал.
1 от ГПК, вр. с чл. 116, б. „б“ от ЗЗД. Първите по време претендирани от ищеца
неплатени абонаментни такси са по фактура № **********/27.01.2020 г., в която
е посочен срок за плащане до 21.02.2020 г, същите са станали изискуеми на
22.02.2020 г, а изложеното налага да се приеме, че към 02.02.2023 г. (подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК)
погасителната давност за най-старите вземания не е изтекла, доколкото
тригодишният срок е „удължен“ в посочения период 13.03.2020-20.05.2020 г., в
който давността е спряла да тече въз основа на специална законова разпоредба,
поради което, ако не беше предявен иск за вземането, щеше да изтече на
22.02.2023 г. Преди този момент давността е била прекъсната с подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК и по време на настоящото производство е спряла
7
да тече ( чл. 115, ал. 1. б. ж от ЗЗД) и вземането не е погасено по давност, а
възражението на ответника в този смисъл се явява неоснователно. Ето защо
съдът намира, че исковите претенции за неплатените месечни абонаментни такси
са установени по основание и размер, и при съобразяване на принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес по чл. 6, ал. 2 от ГПК, исковете с
правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат
уважени в предявените размери.
На следващо място, установи се, че между страните е бил сключен
договор за продажба на изплащане на устойство Huawei Y5 2018 Blue на
стойност 143,53 лв., платима разсрочено при първоначална вноска от 5,98 лв. и
още 23 месечни погасителни вноски в общ размер на 137,55 лв., съгласно
посочен в договора погасителен план, както и че ищецът е предал на ответника
вещта, предмет на договора, като по силата на сключения договор правото на
собственост върху вещта се прехвърля с предаването й на купувача при
подписване на договора, а дължимата цена се изплаща разсрочено на равни
месечни вноски в период от 23 месеца. След като се установи, че страните по
спора са обвързани от договор за продажба на изплащане, то при поето от
ответника задължение за заплащане на продажната цена на вноски, ищцовата
претенция за установяване на дължимост на това вземане, е основателна. От
страна на ответника нито се твърди, нито се ангажират доказателства да е
заплатил договорените с ищеца вноски. В тази връзка с доклада по делото съдът
изрично е указал на ответника, че не сочи доказателства относно плащането на
посочените задължения, но последният не е проявил процесуална активност и не
е ангажирал доказателства за установяване на посочените обстоятелства,
възложени в негова доказателствена тежест, поради което следва да понесе
неблагоприятните последици от своето бездействие. В договора за продажба на
изплащане се съдържа клауза (т. 12.3.), съобразно която договорът се прекратява
при неплащане на най-малко две последователни месечни вноски от страна на
купувача, като в този случай всички суми, дължими до края на срока на
договора, стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тях и следва да
бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок. Налице
е неизпълнение от ответника и настъпила към приключване на съдебно дирене
изискуемост на дължимите вноски до края на срока на договора. Всяка
погасителна вноска включва в себе си главница, за която е приложима общата
петгодишна давност на осн. чл. 110 от ЗЗД и възнаградителна лихва, за която е
приложима кратката тригодищна давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и с
оглед разясненията в горепосоченото тълкувателно решение, като най-старото
претенидрано вземане е за м.12.2019 г., като по съображения, аналогични на
гореизложените предвид спирането и прекъсването на давността, същото към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК – 02.02.2023 г., не е погасено по давност. Ето защо, искът с правно
основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във чл. 205 от ЗЗД подлежи
на уважение по основание и в предявения размер.
По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД ищецът трябва да докаже
наличие на уговорка за заплащане на неустойка в договора за мобилни услуги,
както и че договорът за мобилни услуги е прекратен по вина на ответника.
Страните спорят по основанието за начисляване на претендираното парично
вземане, като ответникът настоява по същество, че са нищожни, евент.
прекомерни. В настоящия случай се претенидрат: неустойка по чл. 54.12 от ОУ в
размер на три стандартни месечни такси за съответната услуга без ДДС за
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната; неустойка,
представляваща отстъпка от цената на месечната абонаментна такса за
съответния номер, начислена поради прекратяване на договора и неустойка,
представляваща отстъпка от цената на устройството, начислена поради
8
прекратяване на договора. Установи се, че в Приложение № 1 от 16.12.2017 г. за
моб. номер **********, Приложение № 1 от 06.04.2019 г. за моб. номер
********, Приложение № 1 от 11.10.2019 г. за мобилен номер *********** и
Приложение № 1 от 11.10.2019 г. за моб. номер **********, е предвидена клауза
с идентично съсържание, съгласно която в случай, че абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от посочените приложения, договора или
Общите условия, в това число ако вина на абоната, който не спори, че е в
неизпълнение, договорът, по отношение на услугите в приложенията, бъде
прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът има право да
прекрати договора по отношение на тези или всички и/или да получи неустойка
в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/,
дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване, като когато абонатът е физическо лице, какъвто е настоящият случай,
максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да
надвишава трикратния рамер на месечните абонаментни такси за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Уговорено е и че в
тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно
прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/изплащане),
съответстваща на оставащия срок на ползването на съответния абонамент.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Принципно е допустимо уговаряне от страните на
неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за
неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване
на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение – т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Съгласно
мотивите към т. 3 от посоченото тълкувателно решение, автономията на волята
на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. В т. 3 на тълкувателното решение е
посочено, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора. В мотивите на тълкувателното
решение са дадени принципни критерии, приложими при преценката за
нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави, като:
естеството на задълженията, изпълнението на които е обезпечено с неустойка-
парични или непарични и размерът им; наличието или липсата на други способи
за обезпечение; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна)
и видът на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди. Ищецът претендира заплащане на неустойка при
прекратяване на договора по вина на абоната. Настоящият състав при
съобразяване със задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по
тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, приема, че така уговорените неустойки
съответстват на обезщетителната и санкционна функции, които са присъщи на
неустойката, отчитайки допуснато неизпълнение на договорно задължение от
страна на потребителя на далекосъобщителни услуги. Претендираната неустойка
в ограничен размер на три стандартни месечни такси за съответната услуга без
9
ДДС за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната не е нищожна
като противоречаща на добрите нрави, доколкото същата не излиза извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, като последната следва да мотивира страните да изпълняват поетите от
тях договорни задължения. В разглежданите договори размерът на
претендираната неустойка се равнява на месечните такси без уговорените
отстъпки. С ограничаване размера на тази неустойка е налице постигната
уговорка за краен предел на задължението за неустойка, поради което при тази
редакция на неустоечната клауза същата не излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Така уговорената
неустойка не разкрива признаците на неравноправна клауза, а по начина, по
който е уговорена, неустойката представлява санкция за страната, допуснала
неизпълнение на свое договорно задължение и същевременно обезщетява
изправната страна по договора, изпълнила своите договорни задължения.
Последното не противоречи на императивна норма на закона, не накърнява
изискванията за добросъвестност при уговарянето на клаузи, които потребителят
не е в състояние да прецени като икономическа тежест, не се явява
неравноправна по смисъла на ЗЗП. Затова съдът не намира противоречие с
изискванията на закона и добрите нрави спрямо предвидимите при сключване на
договора вреди, които настъпват за оператора при предсрочно прекратяване на
договора. Следва да бъде отчетено, че по въпроса дали клауза за неустойка в
размер на три месечни такси е действителна има формирана съдебна практика и
настоящият съдебен състав възприема, че неустойка в такъв размер съответства
на типичните на неустойката функции. В този смисъл са напр. решение №
152/11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2323/2022 г. на СГС, решение № 2492/19.09.2022 г.
по в. гр. д. № 7208/2021 г. на СГС и др.
Размерът на вземането се установява при съобразяване на дължимата по
всеки договор за услуги стандартна месечна абонаментна такса без ДДС за
съответния моб. номер или трикратният размер на същата по всяко приложение.
Съдът счита, че не е нищожна и клаузата, с която търговецът е предоставил
преференциална цена при ползване на абонамент, като е уговорил неустоечна
клауза за дължимост на стандартната цена в зависимост /съответстваща/ на
оставащия срок на ползване по съответния абонамент.С оглед на
обстоятелството, че ответникът не е изпълнил точно задълженията си по
договорите и допълнителните преложения, за да ползва уговорените
преференциални цени, съдът намира, че е настъпило основание, предвидено в
договорите за мобилни услуги, за възстановяване на отстъпки от цената на
договорената услуга. По отношение на конкретния размер на тази неустойка,
съдът намира, че абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/изплащане),
съответстваща на оставащия срок на ползването на съответния абонамент.
Стандартната цена на предоставените устройства, преференциалната им цена,
както и размерът на отстъпката са изначално определени в договорите и
допълнителното споразумение, като на тази база и съобразявайки оставащия
срок на договорите, размерът на неустойките е определяем, поради което в тази
част неустоечните клаузи не създават неравновесие в правата и задълженията на
потребителя и мобилния оператор, отговарят на изискването за добросъвестност
и не излизат извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, респективно не са нищожни като противоречащи на
добрите нрави. Не е налице и хипотеза на недопустимо кумулиране на
горепосочената неустойка с тази, представляваща стойността на отстъпките от
пазарните цени на крайни устройства, тъй като и двете обезщетяват вреди от
неизпълнението на абоната. Не е налице припокриване на вредите, които всяка
10
от претендираните неустойки обезпечава. Неустойката при предсрочно
прекратяване на договора за услуги в тройният размер на съответната
абонаментна такса има за цел да набави заместваща облага за оператора, поради
факта, че същият пропуска възможността да реализира приходи от
предоставянето на услуги за по продължителен срок, като той вече е осигурил
техническата възможност за това. Неустойката в размер на предоставената в
полза на абоната отстъпка от пазарната цена на крайно устройство има за цел да
обезщети оператора за това, че е пропуснал възможността да продаде
устройството по пазарна цена, като го е предоставил на намалена такава на
клиент, който към този момент се е легитимирал като дългосрочен такъв по
силата на облигационната връзка между страните по договора за съобщителни
услуги. Впоследствие това условие е отпаднало, респективно е отпаднал и
интересът на оператора да се лиши от разликата в цените, която евентуално би
могъл да компенсира в условията на дългосрочна обвързаност (решение №
376/22.01.2024 г. по в. гр. д. № 9838/2021 г. на СГС). Следва да се отбележи, че
съгласно постигнатите уговорки в договорите за мобилни услуги потребителят
получава на лизинг или закупува устройство на преференциална цена, тъй като
се ангажира за определен период да ползва предоставените от оператора
мобилни услуги. Когато операторът е предоставил устройството на по-ниска
цена от стандартната към момента на сключване на договора, той очаква печалба
за уговорения срок по договора за предоставяне на мобилни услуги. Дължимият
размер на неустойката е поставен в зависимост от оставащия срок по договора,
за който се изчислява частта от разликата в цената на устройството, с която е
съизмерима процесната неустойка. Тази неустойка не внася значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради
което не може да се приеме, че същите са неравноправни. При съобразяване
принципа на свободата на договаряне на страните следва да се приеме, че
клаузите относно разглежданата неустойка не противоречат и на добрите нрави.
В случая ищецът претендира вземания за неустойка, представляваща отстъпка от
цената на месечната абонаментна такса за посочения номер, начислена поради
прекратяване на договора, по три договора –приложение № 1 от 06.04.2019 г. за
моб. № **********, приложение № 1 от 11.10.2019 г. за моб. № ********** и
приложение № 1 от 11.10.2019 г. за моб. № ***********. Посочените договори са
прекратени на 25.06.2020 г., следователно договорът от 06.04.2019 г. е действал
14 месеца и 19 дни, с оставащ срок – 9 месеца 11 дни, а договорите от 11.10.2019
г. са действали 8 месеца и 19 дни, с оставащ срок – 15 месеца 11 дни.
Конкретният размер на неустойката, изчислена от съда по реда на чл. 162 от ГПК
при съобразяване на уговорената в договорите методика, възлиза на 37,47 лв. за
моб. № **********; 46,10 лв. за моб. № ********** и 61,47 лв. за моб. №
***********.
В сключения между страните договор за продажба на изплащане №
********* от 06.04.2019 г. е посочено, че при закупуване на процесното
устройство с абонаментен план купувачът заплаща първоначална вноска от 5,98
лв. и разсрочено още 23 вноски, които са в общ размер на 137,55 лв.
Следователно общата стойност на процесното устройство с абонаментен план е
143,53 лв. Съгласно т. 8.2 от договора за продажба на изплащане цената на
вещта, когато се заплаща в брой и изцяло при сключване на договора за покупко-
продажба е 256,65 лв. Следователно размера на отстъпката, предложена от
оператора, към сключване на договора, е 113,12 лв. (256,65 лв. – 143,53 лв.).
Договорите за услуги са прекратени на 25.06.2020 г., а оставащият срок на
последния от тях (доколкото закупуването на вещта при условията на процесния
договор е обвързано с ползването на електронни съобщителни услуги,
предосатвени от оператора на боната на оснвоание договор за услуги) е 15
месеца и 11 дни. При съобразяване на общия размер на отстъпката от 113,12 лв.
11
и срока на договора (24 месеца) е видно, че за един месец отстъпката от цената е
в размер на 4,71 лв. Следователно стойността на отстъпките от пазарната цена на
закупеното устройство, съответстваща на оставащия срок на ползването на
съответния абонамент, възлиза на 70,65 лв. Претендираната от ищеца неустойка
е в по-нисък размер от 70,41 лв., поради което и този иск е доказан по основание
и размер.
Вземането за неустойка се погасява с кратката 3-годишна давност – арг. от
чл. 111, б. б от ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а когато е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Доколкото в случая не е уговорен падеж за
плащането на вземанията за неустойки, същите възникват като безсрочни,
поради което в приложение на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който ввземането е възникнало. Основание за възникване на
претендираните вземания е прекратяването на съответния договор за услуги по
вина на абоната – арг. от т. 54.12. от ОУ, във вр. със съответната договорна
клауза в процесните приложения (подробно цитирани по-горе). При това
положение, съдът като взе предвид установената по делото дата на прекратяване
на договорите, на която дата вземането е възникнало и започнало да тече
давността, като съобрази и спирането и прекъсването на давността, намира, че
към 02.02.2023 г. погасителната давност за процесните вземания за неустойки не
е изтекла. Доколкото исковете за неустойки по чл. 54.12 от ОУ в размер на три
стандартни месечни такси за съответната услуга без ДДС за предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната, както и за неустойка,
представляваща отстъпка от цената на устройството, начислена поради
прекратяване на договора, са установени както по основание, така и по размер, а
ищецът не претендира суми в по-висок размер, то и исковете по чл. 422 от ГПК,
във вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД по отношение на тях следва да бъдат уважени в
предявените размери. Исковете за неустойки, представляващи отстъпка от цената
на месечната абонаментна такса за съответния номер, начислена поради
прекратяване на договора, също са доказани по основание и размер.
По иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД ищецът трябва да докаже както наличието
на главен дълг, изпадане на ответника в забава при уговорен срок, а при липса на
такъв покана за плащане, получена от ответника. При установяване на тези
обстоятелства, ответникът следва да докаже, че е платил претендираните
парични вземания.
Съгласно чл. 26.4 от Общите условия за взаимоотношенията между „А1
Б.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи
на „А1 Б.“ ЕАД, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната, като при сключването на договора
операторът уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъдат
издавани фактури. Съгласно чл. 26.5 от същите ОУ, операторът предоставя на
абоната 15-дневен срок от издаването на фактурата за извършване на плащане на
посочената в нея сума. Предвид горепосочените разпоредби от ОУ, съдът
намира, че между страните е постигната уговорка относно момента на
настъпване изискуемостта на вземанията за доставените и ползвани от абоната
далекосъобщителни услуги, а именно 15-дневен срок от издаване на фактурата.
По делото се установи, както наличието на главен дълг, така и изпадането на
ответника в забава, с оглед уговорения в чл. 26.5 от ОУ момент на настъпване
изискуемостта на вземанията, и момента на издаване на процесните фактури.
Ответникът е изпаднал в забава за плащане на задълженията по фактура №
**********/27.01.2020 г. на 22.02.2020 г., по фактура № **********/26.02.2020 г.
на 23.03.2020 г., а по фактура № **********/26.03.2020 г. на 21.04.2020 г.
12
Изчислена от съда, на основание чл. 162 от ГПК, дължимата мораторна лихва за
процесния период върху установените по делото вземания за главници, възлизат
предявения размер. На основнаие чл. 111, б. „в“ по отношение на вземанията за
мораторни лихви е приложима кратката 3-годишна давност, която предвид
спирането на погасителната давност за периода от 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.02.2023 г., не е изтекла. При това, исковете
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са доказани по основание и по размер.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на съдебни разноски. Съобразно разясненията с Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация
и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство. Ответникът
трябва да заплати на ищеца общо сумата 213,55 лева за платени държавни такси,
възнаграждение на юрисконсулт.
Мотивиран изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Т. П., с ЕГН:**********, с адрес:
********, дължи на „А1 Б.“ ЕАД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на
управление: г***********, на основание чл. 79, ал. 1,. чл. 205 от ЗЗД, чл. 92, ал.
1 и чл 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 19,99 лв. за главница, представляваща неплатени
абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги по Договор-
приложение №1 от 06.04.2019 г. за моб. №**********, за периода 23/12/2019-
22/03/2020 г., и сумата 05,64 лв. за лихва за забава върху главницата за периода
22/02/2020-09/01/2023 г., сумата 34,98 лв. за неустойка по чл. 54.12 от ОУ в
размер на три стандартни месечни такси за съответната услуга без ДДС за
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, сумата 40,11 лв. за
неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечната абонаментна такса
за посочения номер начислена поради прекратяване на договора; сумата 62,98
лв.за главница, представляваща неплатени абонаментни такси и предоставени
електронни съобщителни услуги по Договор-приложение №1 от 11.10.2019 г. за
моб. №**********, за периода 23/12/2019-22/03/2020 г., и сумата 17,76 лв. за
лихва за забава върху главницата за периода 22/02/2020-09/01/2023 г., сумата
74,97 лв. за неустойка по чл. 54.12 от ОУ в размер на три стандартни месечни
такси за съответната услуга без ДДС за предсрочно прекратяване на договора по
вина на абоната, сумата 45,73 лв. за неустойка, представляваща отстъпка от
цената на месечната абонаментна такса за посочения номер начислена поради
прекратяване на договора; сумата 119,80 лв. за главница, представляваща
неплатени абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги
по Договор-приложение №1 от 11.10.2019 г. за моб. №***********, за периода
23/12/2019-22/03/2020 г., и сумата 33,61 лв. за лихва за забава върху главницата за
периода 22/02/2020-09/01/2023 г., сумата 107,49 лв. за неустойка по чл. 54.12 от
ОУ в размер на три стандартни месечни такси за съответната услуга без ДДС за
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, сумата 60,98 лв. за
неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечната абонаментна такса
за посочения номер начислена поради прекратяване на договора; сумата 62,96 лв.
за главница, представляваща неплатени абонаментни такси и предоставени
електронни съобщителни услуги по Договор-приложение №1 от 16.12.2017 г. за
моб. №**********, за периода 23/12/2019-22/03/2020 г., и сумата 17,64 лв. за
13
лихва за забава върху главницата за периода 22/02/2020-09/01/2023 г.; сумата
83,73 лв. за главница, представляваща неплатени вноски по договор за продажба
на изплащане на устройство-Handset Huawei Y5 2018 Blue от 06.04.2019 г., и
сумата 70,41 лв. за неустойка, представляваща отстъпка от цената на
устройството, начислена поради прекратяване на договора; ведно със законна
лихва върху главниците, считано от 02.02.2023 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 6140/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА С. Т. П., ЕГН: **********, адрес: ********, да заплати на
„А1 Б.“ ЕАД, ЕИК: **********, седалище и адрес на управление: г***********,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 213,55 лева – съдебни разноски по ч.
гр. дело №6140/2023 г. и гр. дело №58995/2023 г., и двете по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14