РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Разград, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20233300500321 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Р. С. И. от гр.*****, подадена чрез пълномощник адв.Н.
Р. от ****против решение № 596/ 27. 09. 2023 г. по гр. д. № 984/ 2023 г. по описа на РС Разград, с
което съдът е приел по отношение на жалбоподателката, че същата дължи на кредитора ЕОС
МАТРИКС ЕООД, ЕИК131001375, гр. София сумата 6073.47лв главница по договор за
потребителски кредит ********г. сключен с ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, както и сумата
1181.64лв. договорна лихва за периода от 27.12.13г. до 18.01.16г., за които е издадена заповед
№204/06.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№286/2023 г. по описа на Районен съд - Разград. Присъдил е в полза на ищеца разноски.
В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
съдът не е възприел възражението на ответника в производството за погасяване на част от
задължението по давност, както и за това ,че липсва обявяване на предсрочната изискуемост на
задължението по договора. Изложени са подробни съображения.Отправя се искане за отмяна на
решението и отхвърляне на исковата претенция.Направено е доказателствено искане да бъде
задължен ищеца да представи извлечение от счетоводните книги на банката.
Въззиваемата страна „ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК131001375, гр. София чрез
пълномощник е депозирала в срок отговор на въззивната жалба.Застъпва становище за нейната
неоснователност, като излага подробни съображения.По направеното доказателствено искане се
противопоставя, тъй като то преповтаря такова с отговора на исковата молба и е изпълнено
съгласно указанията на районния съд.
Направеното с жалбата доказателствено искане окръжният съд е счел за неоснователно,
предвид на това ,че същото е било уважено още пред първата инстанция.
В съдебно заседание въззивницата и процесуалния й представител не се явяват лично, а чрез
писмена молба поддържат подадената въззивна жалба, с искане за уважаване на същата с отмяна
1
на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск като неоснователен, при изтекла
погасителна давност.
В съдебното заседание при редовност на призоваването въззиваемата страна не се явява и не
изпраща представител. Преди съдебното заседание е постъпила молба от процесуалния й
представител, в която изразява становище за даване на ход на делото в тяхно отсъствие, както и, че
предявените въззивни жалба са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение и моли да
бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирани страни, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Районен съд Разград е бил сезиран с кумулативно обективно и субективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ, във връзка с чл. 99 ЗЗД.
Делото е напълно изяснено от фактическа и правна страна, приетите за установени
фактически положения от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК, като следва да посочи и следното.
Ищецът е навел в исковата молба твърдения, че ответницата му дължи сумите 6073,47 лв.
главница по Договор за потребителски кредит № *********** г., сключен между ответницата и
„Юробанк България” АД, 1181,64 лева договорна лихва за период 27.12.2013г. (дата на сключване
на договора за кредит до 18.01.2016г. /дата на сключване на договора за цесия/, за които е издадена
заповед за изпълнение но частно гр. дело № 286/2023г. по описа на Районен съд гр. Разград, ведно
със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на Заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност, в
случай, че съдът приеме предявените установителни искове за неоснователни поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост, моли искова молба да бъде считана за изявление за предсрочна
изискуемост, поради което предявява осъдителен иск за посочените по-горе две суми , ведно със
законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на сумата.
Заявена е претенция и за заплащане на направените по делото разноски, както и на тези по ч.
гр. д. № 286/2023 г. по описа на Районен съд Разград. Поддържа в исковата молба, че между
"Юробанк България" АД и ответницата по делото е подписан договор за потребителски кредит на
27.12.201З г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя-ответницата
кредит в размер на 6230 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по друг договор за
кредит от 01.09.2011 г., сключен между същата банка и Р. С.; че последната се е задължила да
върне предоставения й кредит заедно с дължимите в сроковете и при условията на договора за
кредит; че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката през първата една година от
срока на издължаване на кредита променлива годишна лихва в размер на сбора на Референтния
лихвен процент Прайм на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД за необезпечени кредити в лева за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 2,05%; че към
момента на сключване на договора за кредит Референтният лихвен процент Прайм на Юробанк
България АД за необезпечени кредити в лева е бил в размер на 5,95%; че за всяка следваща година
до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката променлива
годишна лихва в размер на Референтния лихвен процент Прайм на банката плюс договорна
надбавка в размер на 8.05%. Също така твърди, че кредитът е отпуснат при годишен процент на
разходите в размер на 16.15 %, а общата дължима сума е 11 434,99 лева; че към договора има
погасителен план, а крайният срок за издължаване на кредита, включително дължимите лихви е до
2
16.10.2023г.; че кредитът е усвоен изцяло на 27.12.201З г. по банкова сметка на кредитополучателя
със съответен IBAN ; че ответницата не е изпълнила поетите по договора задължения, като
непогасени са останали следните суми: 6073,47 лв. - главница, 1181,64 лв. - договорна лихва и
49,47 лева такса по договора.Излага твърдения, че на 18.01.2016 г., е сключен договор за
прехвърляне на вземания /цесия* между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, и „ЕОС Матрикс” ЕООД, по
силата на който задължението на ответницата Р. С., произтичащо от процесния договор е било
изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД; че на 16.09.2022г. на ответника е изпратено писмено
съобщение за извършената цесия от пълномощник на цедента, с което я уведомявали, че считано
от датата на получаване на Уведомлението за цесия, кредитор спрямо нея по отношение
гореописаното парично вземане е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД; че това писмо е изпратено до
посочените в договора за кредит постоянен и настоящ адрес на длъжника, а именно гр. ****, ул.
*********, като същото е върнато на изпращача с отбелязване „Непотърсено“; че със същата
пратка на ответника е изпратено и писмено известие, е което му е предоставен 15-дневен срок за
доброволно изпълнение на непогасеното задължение по горепосочения договор за кредит и му е
указано, че при липса на доброволно изпълнение след изтичане на 15-дневния срок, цялото
задължение става незабавно дължимо; както и че към настоящия момент задължението по
договора не е погасено.
Ответницата чрез пълномощник е депозирала в срок отговор на исковата молба, с който е
възразила, че към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем; че е налице неяснота в исковата молба по
отношение на времевото неизпълнение на задълженията по договора, като счита за погасени по
давност част от вземанията на ищеца за главница и лихви.
Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото, че по силата на договор за
потребителски кредит на 27.12.2013 г. между „Юробанк България” АД и ответницата Р. С. е
сключен договор за потребителски кредит за сумата 6230 лв. за пълно предсрочно погасяване на
задълженията по друг договор за кредит ********, сключен между същата банка и Р. С..
Договорът за кредит е с краен срок за погасяване – 16.10.2023 г. В т.3 от договора
кредитополучателят се е задължил да през първата една година от срока на издължаване на
кредита променлива годишна лихва, в размер на сбора на Референтния лихвен процент Прайм на
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД за необезпечени кредити в лева за съответния период на начисляване
на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 2,05%. В същаия текст е пособено, че към
момента на сключване на договора за кредит Референтният лихвен процент Прайм на Юробанк
България АД за необезпечени кредити в лева е в размер на 5,95%. За всяка следваща година до
крайния срок на издължаване на кредита Кредитополучателят дължи на банката променлива
годишна лихва в размер на Референтния лихвен процент Прайм на банката плюс договорна
надбавка в размер на 8.05%. Кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите в размер на
16.15 %, а общата дължима сума от Кредитополучателя е 11 434,99 лева. Към договора е приложен
погасителен план, подписан от двете страни. Видно от същият кредитът е следвало да бъде
изплатен на 118 месечни вноски, всяка от тях вносима на 16-то число от съответния месец в размер
на 95,29 лв. и последна месечна вноска с падеж 16.10.2023 г. Кредитът е усвоен изцяло на
27.12.2013г. по банкова сметка на кредитополучателя със съответен IBAN.С договор за възлагане
на вземания от 18.01.2016 г. ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е прехвърлила на ищеца „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД вземания, произтичащи от договори за кредит в съответствие с чл.99 и чл.100
от ЗЗД. Тези вземания са индивидуализирани в приложение към договора /л.47/ В това
приложение е записано и задължението на ответницата Р. С. С. по процесния договор за
потребителски кредит от 27.12.2013r. в размер на 6 073,47 лв. главница и 1132,17 лв. лихва и 49,47
лв. такси и разноски. Подписано е и потвърждение /л.44/ от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД за
извършената цесия. Банката е упълномощила ищеца да уведомява от името на банката във връзка с
изпълнение на задължението по чл.99 от ЗЗД всички длъжници по всички вземания на
дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които са били цедирани.В
случая за уведомяването е било надлежно преупълномощено адвокатско дружество „***“.По
отношение на ответницата е отправено уведомление за прехвърляне на вземането и е съобщено, че
считано от датата на получаване на това уведомление кредитор по вземането е „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД. С ново писмо на ищцата е даден срок за изпълнение на вземането /15 дни/ с
предупреждение, че при неизпълнение цялото задължение става дължимо /предсрочно изискуемо/.
Двете уведомление са изпратени с писмо с обратна разписка на адреса, посочен в договора за
кредит , като същите са върнати от пощенския оператор като непотърсени. На 20.02.2023 г. „ЕОС
3
МАТРИКС“ЕООД е подал заявление до РРС за претендираните сега от ответницата суми по чл.410
от ГПК и в негова полза за същите е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
срещу която тя възразила в законовия срок, което довело и до предявяването на исковете с
настоящата молба от ищеца. Страните и не спорят, а и видно от писмените доказателства-
извлечение от сметка още първата вноска, дължима по кредита от страна на ответницата е
просрочена, като същата е внесла само четири вноски в периода м.януари 2014г. - м.май 2014 г.
на обща стойност 283 лева, осчетоводени в предвидената в закона поредност от банката.
По изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционния
съдебен акт, окръжният съд намира следното:
Неоснователно е възражението на ответницата за погасяване по давност на задължението й ,
произтичащо от договора за кредит.В този смисъл напълно споделя мотивите на РС в решението,
които споделят практиката на ВКС според която вземанията на кредитора по договор за
заем/банков кредит не са за периодични плащания. При договора за заем е налице неделимо
плащане, което е разсрочено във времето. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнението на части, но това не променя
характера на задължението, което е неделимо и договорът не се превръща в такъв за периодични
платежи, а представлява частични плащания по него. При това положение, независимо че
вноските по кредита се повтарят през определени периоди от време, те не се погасяват с общата
петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. По отношение началния момент на давността следва да се
съобрази разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита
кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако
не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след
изтичане на уговорения срок. От този момент започва да тече давността по чл. 114 от ЗЗД, като
приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. В случая срокът на договора е
изтекъл на 16.10.2023 г., което прави всички вземания по него за изискуеми при съобразяване на
разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, до приключване на устните състезания пред въззивната
инстанция.
При това ,че с предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, който е фаза на заповедното
производство, инициирано със заявлението за издаване на заповед за изпълнение е претендиран
пълният размер на дължимата главница по договора, като към настоящия момент вече са
падежирали всички вноски по договора и е вече е без значение дали е налице или не фингирано
връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на задължението по кредита, отправено от
ищеца към ответницата, каквото е приел РС.
Ето защо основателна се явява претенцията на ищеца за признаване съществуване на вземане
срещу ответницата Р. С. за претендираните суми главница и договорна лихва, такси по кредита и
законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК до окончателното плащане на вземането.
Водима от горното въззивната инстанция приема, че следва да потвърди обжалваното
решение на Районен съд Разград като законосъобразно и правилно постановено, а въззивната
жалба срещу него оставена без уважение.
В полза на въззиваемата страна не се дължат разноски, тъй като такива не са претендирани.
Така мотивиран, Разградският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 596/ 27. 09. 2023 г. по гр. дело № 984/ 2023 г. по описа на
Районен съд Разград.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5