Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 01.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 153 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 351БЛД-132
от 10.02.2020 година на Началника на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с
което на М.В.А. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Димитринка
Топалова, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Закона за българските лични документи
(ЗБЛД) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв.
Жалбоподателят М.В.А.
моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен, тъй
като бил издаден в противоречие с материалния и процесуалния закони. Сочи че
неправилно била наложена санкцията и че не била извършила инкриминираното
нарушение.
В
съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят
М.А., не се
явява. За нея се явява адвокат Димитринка Топалова, която
пледира за отмяна на обжалваното НП, тъй като била налице неяснота по отношение
на датата на извършване на инкриминираното деяние, която била съществен елемент
от НП. Претендират се разноски по делото – представен е Договор за правна
защита и съдействие. Не е представен Списък на разноските.
В
съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият
орган АНО (въззиваемата
страна) -
Началникът на РУ – Свиленград
към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
При изпълнява служебните си задължения на дата
05.02.2020 година, свидетелят И.Н.И. (Младши полицейски инспектор в РУ –
Свиленград при ОДМВР – Хасково) извършва проверка на жалбоподателя М.А., при
която установява, че лицето не е опазило български личен документ от изгубване,
а именно: Лична карта с № *********, издадена на 02.04.2013 година от ОДМВР –
Хасково. Жалбоподателят А. не представя доказателства за извършена кражба.
Налична е по делото Декларация по чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на българските лични документи с вх.№ 351000-6272 от
11.11.2019 година, от която е видно, че А. е декларирала, че на 08.11.2019 година след слизане от таксито,
с което е пътувала, е установила, че портфейлът й, в който е била и Личната й
карта, е паднал в автомобила, но не успяла да го намери в последствие.
На посочената
дата – 05.02.2020 година, и предвид констатираното
нарушение и в кръга на службата си, свидетелят И.Н.И. - Младши
полицейски инспектор в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково, съставя против жалбоподателя М.А. в нейно присъствие
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 351БЛД-132. Това
процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Л.М.К.. В изготвения АУАН
актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с
неопазване на български личен документ от изгубване, извършено на 07.11.2019 година, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му. А досежно квалификацията, нарушението
правно квалифицира с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗБЛД, която вписва за нарушена.
АУАН е предявен на жалбоподателя - нарушителя А., който сочи че няма възражения против констатациите в Акта. АУАН е
връчен срещу подпис на жалбоподателя.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след
получаване на образуваната с него преписка, Началникът на РУ - Свиленград към
ОДМВР – Хасково, издава процесното
НП № 351БЛД-132 на 10.02.2020 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД и посочва за дата на извършване на нарушението 05.02.2020 година и налага на жалбоподателя административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 25.022.2020
година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена
– датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП
не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя
и на Началника на РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП
за нарушения по ЗБЛД се
доказва вземайки предвид факта, че И.Н.И. заема
длъжността „Младши
полицейски инспектор в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” и
от приетата по делото Заповед № 8121з-493/01.09.2014 година на Министъра на МВР, т.е. Началникът на РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по
закон съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗБЛД – Министъра
на МВР,
по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата на депозирането й в
Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие
на правен интерес от обжалване и пред местно
(по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл.
59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ
изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни органи
съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 84, ал. 1 от ЗБЛД и чл. 47, ал.
1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 84, ал. 2 от ЗБЛД. Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗБЛД,
нарушенията се установяват с Актове, съставени
от компетентни длъжностни лица, упълномощени от ръководителите на ведомствата
по чл. 1, ал. 2 от този закон - МВР, Министерството на външните работи, Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на
отбраната. Видно
от т. 1.1 от Заповед № 8121з-493/01.09.2014 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейските органи от ОДМВР.
В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 05.02.2020
година актосъставителят И.Н.И. е заемал длъжността „Младши полицейски
инспектор в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. бил е полицейски орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля И.,
направено в открито съдебно заседание, проведено на 26.05.2020
година. Лицето,
подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на РУ
– Свиленград при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на
отговорност на РУ – Свиленград. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП
е служебно известно на
Съда.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34
от ЗАНН срокове.
Преценена по
същество, Жалбата е основателна, за което Съдът привежда следващите правни
съображения:
1.
При
издаването на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а
именно нарушена е разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като не е дадена
възможност на лицето да направи възражения в тридневен срок от подписването на
съставения му АУАН. Видно от приложения по делото АУАН, същият е съставен на 05.02.2020
година и е връчен на М. Великова А. на същата дата, като тридневния срок за
възражение изтича на 10.02.2010 година, първият работен ден когато срокът
изтича в неработен ден (на 08.02.2020 година - събота), а НП е издадено на 10.02.2020
година.
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, освен възраженията при съставяне на Акта, в тридневен срок от
подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него.
В случая в административнонаказателното
производство е следвало да се осигури гарантираната от закона възможност на
лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, да упражни
правото си на защита, като направи възражения в срока, регламентиран в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Действително, при съставяне на АУАН М. Великова А. е вписала в
същия, че няма възражения, но доколкото законът изрично не е лишил лицата, посочили
в Акта, че нямат възражения, да представят писмени такива в тридневен срок след
това, то с издаването на НП в деня, в който изтича тридневния срок, е нарушено
правото на защита на това лице. С възраженията
си нарушителят може да представи доказателства, да изложи факти, които да
оборват тезата на обвинението и да ги докаже. Именно такава е целта на тази
предоставена му от закона възможност и тя е свързана със задължението на
наказващия орган по чл.
52, ал. 4 от ЗАНН преди да се
произнесе по преписката, да провери Акта с оглед на неговата законосъобразност
и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо - да извърши и разследване на спорните обстоятелства. Посочените
разпоредби гарантират провеждането на производство, в което да се съберат
всички доказателства и въз основа на тях наказващият орган да прецени дали е
извършено нарушението, описано в АУАН, съответно дали е извършено от лицето,
посочено като нарушител. По тази причина неспазването на разпоредбата на чл.
44, ал. 1 от ЗАНН следва да се
счете за ограничаващо правото на защита на лицето, а оттам и за съществено
процесуално нарушение, доколкото недопускането му би могло да доведе наказващият
орган до различен правен резултат. Допуснатото нарушение е съществено и е достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП
като незаконосъобразно. В изложения смисъл са Решение № 384 от
13.06.2019 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 168/2019 година,
докладчик Съдията Василка Желева, Решение
№ 156 от 26.07.2017 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 111/2017
година, докладчик Съдията Ива Байнова.
2.
На
следващо място при анализа на събраните доказателства, Съдът констатира, че при
издаването на обжалваноно НП е допуснато и друго съществено
процесуално нарушение. То се изразява в това че в АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 07.11.2019
година, а в НП – на 05.02.2020 година.
Налице е несъответстние между приетото за установено
от актосъставителя – свидетеля И.Н.И. и от АНО.
Датата на нарушението
е част от главния факт в административнонаказателното производство
и се включва в предмета на доказване
по делото, тъй като е меродавният
момент, който законът свързва с възникване на отговорността
на дееца. От обективна
страна административното нарушение се характеризира
с дата, респ. Период, на осъществяването си, която следва
да бъде посочена
в АУАН и НП. Посочването на този факт относно
обективната страна на административното нарушение е от значение както за защитата на
административнонаказания субект,
който има право да научи
всички установени елементи на вмененото
му нарушение, за да организира
защитата си, но има значение
и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е наложено наказанието и наличието на доказване
на всеки един от елементите
(обективна и субективна страна) на твърдяното нарушение. Отсъствието
на законово предвидените условия за издаване на НП води до ограничаване на
правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от
възможността за оспорване на констатациите още в момента на тяхното
установяване, т.е. в конкретния случай на
жалбоподателя не му е ясно срещу деяние, извършено на дата 07.11.2019 година
или на дата 05.02.2020 година следва да се защитава.
Наличието на две дати, посочени в
АУАН и в НП представлява съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в административната фаза на производството. Съобразно разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, датата на извършване на деянието
представлява задължителен елемент при описание
на същото. Датата на осъществяване на деянието е обстоятелство,
индивидуализиращо конкретното
деяние. В случая е компрометирана доказателствената стойност на официалните
документи – АУАН и НП, приложени към Административнонаказателната преписка (АНП),
поради което и следва да се приеме, че въобще липсва дата на установяване на
административното нарушение.
Датата на извършване
на нарушението е задължителен реквизит, както за съставения
Акт, така и за издаденото
въз основа на него НП и липсата й или посочването
на различни дати е нарушение на императивните разпоредби съответно на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение второ от ЗАНН, което
е съществено, тъй като води до
невъзможност да се установи кога
точно е извършено нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя, а това пряко накърнява
правото му на защита.
ЗАНН изисква този формалистичен подход. Това е така защото в настоящото производство не може да се поправят грешки, допуснати на административната фаза, пък били те технически,
очевидни или явни. В административнонаказателното производство е непознат
института на фактическа (техническа) грешка и е недопустимо съществуването
на такава когато се касае до дата на извършване
на деянието, тъй като тази дата е задължителен и
изключително важен реквизит (както вече бе посочено).
Именно към тази дата Съдът следва да гради изводите си за материалната и
териториалната компетентност на актосъставителя и наличието на съществуващ в
нормативната уредба състав на административно нарушение. Т.е. неточното,
непълното или грешното посочване на тази дата винаги е съществено процесуално
нарушение. Извеждането на датата на нарушението от
други доказателства по делото е недопустимо. Ако се приеме обратното то би се
стигнало до хипотезата по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно,
извън
горепосоченото нарушение на административнонаказателна процедура в насока
нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Т.е. административната
отговорност спрямо А. за нарушението по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД следва да отпадне
като НП бъде отменено като незаконосъобразно.
3. От друга страна следва да се отбележи, че деянието
не е доказано по един несъмнен и безспорен начин, тъй като не е установено кога
точно е извършено - в Декларацията по чл. 17, ал. 1 от Правилника за
издаване на българските лични документи е посочено от страна на жалбоподателя А.,
че процесната Лична карта е изгубена на 08.11.2019
година, а в АУАН е прието, че датата на нарушението е 07.11.2019 година, т.е.
ден преди загубването й. Посоченото
е довело до затрудняване в максимална
степен защитата на нарушителя до степен на невъзможност да упражни
правата си, поради което обжалваният акт следва да бъде отменен и на това
основание.
По
разноските:
По делото се
констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в
размер на 200 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за
правна защита и съдействие.
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по
ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.
144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и
съдействие, видно от който е заплатено
на ръка адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв.
АНО не е направил искане за присъждане на разноски, а
и такива не се дължат с оглед отмяната на НП.
Доколкото
преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по
реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от
органите на РУ към ОДМВР, е отговаряла Дирекцията, а не поделението й
(доколкото само Дирекцията е юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди
именно ОДМВР - Хасково да заплати сторените в настоящото производство разноски.
По отношение на Решението в частта за
разноските жалбоподателят не може да се иска изменение, тъй като по делото не
бе представен Списък на разноските от негова страна.
В
случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за
отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните съображения:
Съдът би приел, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, както и че е спазена административната
процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.
Действително АУАН е входиран един
по-късно, но Съдът би приел, че както в АУАН,
така и в НП е направено достатъчно ясно описание
на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено,
поради което не би се стигнало до неразбиране от страна на лицето
за какво го санкционират, съответно не би било нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и
осъществи защитата си в пълен обем.
Съдът би приел, че са спазени предвидената
форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове биха имали
необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията
на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД, не би довело
до различни правни изводи, тъй като този подход не
засяга правото на защита на наказания, защото Съдът би приел, че в НП се
съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви
обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти биха били надлежно
квалифицирани като нарушение по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД. Т.е. налице би било пълно съответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е
била нарушена.
Правилна
би била и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение.
Според легалното определение на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на ЗБЛД, „документ за самоличност” по смисъла на
закона, е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на
Република България с цел индивидуална идентификация на българските и
чуждестранните граждани. Според чл. 13, ал. 1 и ал.
2 от ЗБЛД,
на българските граждани се издават документи за самоличност, представляващи Лична
карта, Паспорт, Дипломатически паспорт, Служебен паспорт, Моряшки паспорт, Военна
карта за самоличност, Свидетелство за управление на моторно превозно средство,
както и замесващите Паспорта Временен паспорт, Служебен открит лист за
преминаване на границата и Временен паспорт за окончателно напускане на
Република България.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД предвижда гражданите, притежатели на български лични
документи да ги пазят от повреждане, унищожаване или загубване. В случая Съдът
би приел, че жалбоподателят А. е осъществила третото от посочените изпълнителни
деяния, а имено е загубила български личен документ, т.е. лицето не е опазило Лична
карта № *********, издадена на 02.04.2013 година.
Осъщественото от А.
деяние, във форма на бездействие би било
съставомерно и по субективен признак, извършено виновно - по небрежност, доколкото жалбоподателят А. е била длъжна
и е следвало да опази Личната си карта,
съотв. да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това
изискване, като общественоопасните последици от извършеното, тя е съзнаваля
и могла да предвиди тяхното
настъпване, но не е положила необходимата грижа.
Досежно приложението на чл.
28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на
конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е
изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на
санкция на
извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна,
не би съставлявало процесуално нарушение. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност,
по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава,
поради което не би съставлявало маловажен случай.
Описанието на нарушението в НП Съдът би приел, че съответства на
правната му квалификация, така и наказанието би
приел, че е законосъобразно наложено на посоченото
правно основание по чл. 81, ал. 2 т . 2 от ЗДвП.
Административното наказание в конкретния случай би
било правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по
размера си,
индивидуализиран в размер
над минималния такъв, предвиден в закона. При индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да
го наложи в точно този размер. Действително
обществената опасност на деянието би била
завишена, тъй като не е положена необходимата грижа за
опазване на български документ за самоличност. Но за
разлика от нея обществена опасност на дееца не би
била завишена, тъй
като по делото не се констатира наличие на друго идентично нарушение или на
нарушение по ЗБЛД. Отегчаващи отговорността обстоятелства, извън това посочено с оглед
завишената обществена опасност на деянието, не се установиха. Като смекчаващи вината обстоятелства би следвало да се
отчетат младата възраст на нарушителя и факта, че А. не е правила опит да
осуети или възпрепятства проверката. Предвид изложеното и
обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно нарушение
разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата
или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му
квалификация, а има значение едва при определяне на административното
наказание, би следвало в
настоящия случай размерът на наказанието да се намали
до минималния законоустановен такъв. Предвид изложеното, Съдът би намерил, че Жалбата е частично основателна, поради което
НП би следвало да се
измени, като се намали размерът на
наложеното наказание „Глоба” от 50 лв. на 30 лв. Така
редуцираният размер на наказанието,
Съдът би намерил за правилен и необходим за
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
За да достигне до този
извод, Съдът би кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание,
проведено на 26.05.2020 година свидетели – И.Н.И.
и Л.М.К.. Писмените доказателствени
източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги
кредитирал за достоверни, като би ценил същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на И.И. и Л.К..
С правна преценка за достоверност, Съдът би кредитирал и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от
страните в процеса (както вече бе посочено). Същите биха се ценили по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
По
разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на жалбоподателя
не биха се дължали разноски. Такива не са поискани и от АНО.
По отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят
не би могъл да се иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на
разноските от негова страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 351БЛД-132 от 10.02.2020 година на Началника на РУ
– Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на М.В.А. с ЕГН ********** ***, за
нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 50 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с адрес:
град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на М.В.А. с ЕГН ********** ***,
сумата от 200 лв., представляваща извършени от последната разноски за
адвокатско възнаграждение по настоящото производството.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена
Стамболиева)