Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 15. 06. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 14314 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна жалба от ищците в първоинстанционното
производство Н.Г.В. с ЕГН **********, Й.И.В. с ЕГН ********** и Г.И.С. с ЕГН **********,
и тримата със съдебен адрес *** (въззивници) чрез процесуалния представител
адвокат П.М. срещу решение № 149274, постановено на 24. 06. 2019 г. от
Софийския районен съд, 167-и състав, по гр. д. № 71711 по описа на Софийския
районен съд за 2018 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционния
съд е отхвърлил изцяло субективно съединените искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за установяването на недължимост на сумата от 1 679 лева и
24 стотинки, представляваща вземане по корекционна сметка за доставена
електрическа енергия.
Въззивниците
твърдят, че обжалваното решение е неправилно и противоречи на материалния
закон, събраните доказателства и трайната съдебна практика по такъв род дела.
Поддържат, че районният съд не е съобрази анулирането на фактурата,
обективираща спорното вземане, от насрещната страна в хода на производството и
издаването на нова фактура само срещу Н.Г.В. за същата сума. Приемат, че по
този начин насрещната страна признала и се е отказала от претенцията си срещу Й.В.
и Г.С.. Заявяват, че извършената проверка в отсъствието на когото и да е от тях
(въззивниците) или на техен представител, както и пропускът да се потърси който
и да е от тях опорочава законосъобразността на техническата проверка на
електромера. Освен това твърдят, че районният съд е пропуснал да вземе предвид
обстоятелството, че електронното табло е на външен стълб със свободен достъп и
че всеки би могъл да го манипулира. Искат от въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да постанови решение по същество, с което да уважи изцяло
първоначално предявения иск с всички законни последици.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в
първоинстанционното производство „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** Бизнес
Център“ (въззиваемо дружество) чрез процесуалния представител юрисконсулт К.П..
Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба
е неоснователна. Поддържа, че при извършената проверка и при съставянето на
констативния протокол са били спазени всички изисквания на Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), действащи към момента
на проверката. При проверката са присъствали полицай и двама свидетели –
представители на Федерацията на потребителите. Твърди, че присъствието или
отсъствието на потребителя при извършването на проверката е ирелевантно.
Заявява, че констативният протокол е официален свидетелстващ документ, който се
ползва с материална доказателствена сила (предвид подписването му от полицай).
Позовава се на експертното заключение на вещото лице, според което било налице
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и че преизчисляването
на количеството електрическа енергия е математически вярно. Заявява, че не е
било уведомено за смъртта на титуляря на партидата (наследодателя на
въззивниците) до представянето на удостоверението за наследници, поради което
фактурата, издадена на името на наследодателя е сторнирана и е издадена нова
фактура на името на един от наследниците, като размерът на сумите и основанията
по двете фактури са идентични. Излага съображения, че корекцията на
количеството електрическа енергия е нормативно предвидена обективна отговорност
и способ за справедливо разпределение на риска от неточно, непълно и липсващо
отчитане. Заявява, че има право и законово основание да извърши корекция на
сметка. Поддържа, че констативният протокол е стигнал до знанието на въззивниците,
тъй като препис от него е бил приложен към исковата им молба; освен това в
приложимите към съответния момент общи условия (чл. 17, ал. 2 и чл. 18) бил
предвиден ред за уведомяването на потребителя (клиента) при корекция на сметка.
Позовава се на съдебна практика. Иска от въззивния съд да потвърди обжалваното
решение. Претендира направените пред двете инстанции разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Прави възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК.
Третото лице
помагач на страната на въззиваемото дружество „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление *** Бизнес Център“, не предприема процесуални
действия в настоящото производство.
След като разгледа твърденията на страните и като съобрази
събраните по делото доказателства, съдът направи следните фактически и правни
изводи.
Въззивната
жалба е подадена от заинтересовани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт чрез надлежно упълномощен процесуален представител (л. 4 от делото на
районния съд) в законоустановения срок. Представен е документ за внесена
държавна такса в необходимия размер. Следователно въззивната жалба е редовна и
допустима.
При служебна
проверка въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо в
обжалваната част. При преценката за правилността на решението в обжалваната
част въззивният съд е обвързан от доводите на въззивниците (чл. 269 ГПК).
Предмет на
настоящото производство са субективно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. По тези искове в тежест на ищците
(въззивниците) е да докажат наличието на правен интерес от предявяването на
исковете, а в тежест на ответника (въззиваемото дружество) е да докаже
възникването и съществуването на вземането. От твърденията на страните следва,
че приложимото към момента на проверката право са Законът за енергетиката (ЗЕ)
и ПИКЕЕ (обн., „ДВ“, бр. 98 от 12.11.2013 г., отм. бр. 35 от 30.04.2019 г.). При
това положение фактическият състав обхваща наличието на валидно облигационно
отношение между страните, неизмерване или измерване с грешка извън допустимата
от средството за търговско измерване и изчисляване на количеството електрическа
енергия за съответния период съобразно приложимата методика и по съответните
цени на електрическата енергия. Мнозинството от настоящия състав приема, че за
възникването на правото на корекция е необходимо също така въззиваемото
дружество (ответникът) да е изпълнило задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ
и да е предвидило ред за уведомяването на клиента при извършването на корекция
на сметка в общите си условия.
Страните не
оспорват, а и от представените доказателства се установява, че между тях е
налице валидно облигационно отношение, по силата на което въззиваемото
дружество продава, а въззивниците потребяват електрическа енергия спрямо обект
с клиентски номер 300127349811 и адрес град Самоков, ул. „********. На 28. 09.
2019 г. е била извършена техническа проверка на средството за търговско
измерване. След техническата проверка въззиваемото дружество е коригирало
сметката за потребена електрическа енергия за периода от 01. 07. 2018 г. до 28.
09. 2018 г., като е издало фактура на името на наследодателя на въззивниците за
сумата от 1679 лева и 24 стотинки.
Във въззивната
жалба се излагат доводи във връзка с анулиране на фактура №
**********/08.10.2018 г. и издаването на нова фактура. Въззивният съд
констатира, че фактура № **********/08.10.2018 г. е издадена на името на И. В.
(наследодател на ищците-въззивници), адрес град Самоков, ул. „********, клиентски
номер 3001127349811. В нея е посочена сумата от 1 679 лева и 24 стотинки
като дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ. Впоследствие
въззиваемото дружество (ответникът) е издало кредитно известие към същата
фактура (л. 35 от делото на районния съд) и нова фактура (л. 37 от делото на
районния съд) в която за същия адрес, същия клиентски номер и същото основание
същата по размер сума се свързва с въззивницата (ищцата) Н.Г.В..
Въззивниците
(ищците) обуславят правния си интерес от предявяването на отрицателните
установителни искове (чието установяване е в тяхна тежест) с първоначалната
фактура и обстоятелството, че са наследници на посоченото в нея лице. Фактурата
е първичен счетоводен документ. Данните, отразени в счетоводството на
въззиваемото дружество (ответника) могат да бъдат изменени с издаването на
вторични счетоводни документи, каквито са представените по делото кредитни
известия. В самите кредитни известия е посочено, че са към фактурата и че са
издадени на основание „грешни данни в договорните отношения“. Въззивният съд
приема, че въпросните грешни данни в договорните отношения са данните, че
партидата за потребление на електрическа енергия към въззиваемото дружество се
е водила на името на наследодателя на ищците (въззивниците) след като той е
починал.
Предметът на
спора се определя от твърденията на
страните. В случая ищците (въззивниците) твърдят, че са наследници на И. И. В.
и че незаконосъобразно е била извършена корекция по сметка и издадена фактура
на негово име, а въззиваемото дружество е продължило да твърди, че корекцията е
била законосъобразно извършена. При това положение наблюдаваното изменение на
счетоводните данни е несъществено и не променя предмета на спора. То сам‹ по себе си не
може да доведе до категоричен и еднозначен извод за признаване на исковете на Й.В.
и Г.С., съответно за отказ на въззиваемото дружество (ответника) от претенции
към тях. Съответно липсата на нови издадени фактури спрямо Й. Видено и Г.С. не
води до отпадане на правния им интерес от воденето на отрицателни установителни
искове. По тези съображения възражението на въззивниците, че районният съд не е
взел предвид и не е обсъдил изменението в счетоводните документи е
неоснователно.
На следващо
място въззивниците се оплакват, че районният съд не е взел предвид, че
електронното табло е на външен стълб със свободен достъп и че всеки би могъл да
го манипулира. Въззивният съд приема, че нормата на чл. 48 от приложимите ПИКЕЕ
не поставя материалноправно условие за възникването на правото на коригиране на
количеството електрическа енергия неизмерването или измерването с грешка извън
допустимата на средството за търговско измерване да е причинено от потребителя
(клиента) на електрическа енергия. Поради тази причина обстоятелството кое лице
е осъществило констатираното от районния съд (и неоспорено от страните)
неправомерно въздействие до защитената вътрешност на средството за търговско
измерване е правноирелевантно. Първата инстанция правилно не го е обсъдила.
На последно
място въззивният съд следва да разгледа възражението на въззивниците за
незаконосъобразност на извършената проверка. Въззивниците излагат конкретни
доводи във връзка с невъзможността те или техен представител да присъстват на проверката,
както и че не са били потърсени. За да се установи дали подобно възражение е
правнорелевантно, преди да се анализират събраните в първоинстанционното
производство доказателства първо трябва да се разгледат нормативните изисквания
към провеждането на проверката (в частност дали ПИКЕЕ са предвиждали изискване
за присъствието на потребителя или негов представител при извършването на
проверката).
Въззивният съд
констатира, че изискванията към проверката са били уредени в чл. 47 от
приложимите ПИКЕЕ, който обаче е бил отменен (решението на ВАС е влязло в сила
на 14. 02. 2017 г.) преди извършването на проверката (28. 09. 2018 г. предвид
датата на констативния протокол). При това положение проверката е била
проведена и констативният протокол от нея е бил изготвен при липсата на
действаща нормативна уредба и без годно правно основание. Поради тази причина
възражението на въззивниците за незаконосъобразност на проверката трябва да се
приеме за основателно.
Следователно
обжалваното решение трябва да бъде отменено като неправилно, а предявените
отрицателни установителни искове трябва да бъдат изцяло уважени.
Разноски.
С оглед на изхода на делото в полза на въззивниците следва да бъдат
присъдени разноски.
В
първоинстанционното производство те са претендирали разноски с исковата молба.
Представили са списък по чл. 80 ГПК за следните разноски: 50 лева държавна
такса, 100 депозит за възнаграждение на вещо лице и 300 лева адвокатско
възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие, който
обективира разписка за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение.
Представени са и платежни документи за реалното заплащане на държавната такса
(в общ размер 67 лева и 16 стотинки) и на депозита за вещото лице. Доколкото не
е предвидено друго, въззивният съд намира, че общо сторените разноски в размер
на 467 лева и 16 стотинки трябва да бъдат разделени поравно между всеки от
ищците, тоест по 155 лева и 72 стотинки на ищец.
Във въззивното
производство въззивниците не са претендирали разноски, поради което разноски не
следва да им бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло решение
№ 149274, постановено на 24. 06. 2019 г. от Софийския районен съд, 167-и
състав, по гр. д. № 71711 по описа на Софийския районен съд за 2018 г., като вместо
това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявените от Н.Г.В. с ЕГН **********, Й.И.В. с ЕГН ********** и Г.И.С. с ЕГН **********,
и тримата със съдебен адрес ***, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от
Граждански процесуален кодекс срещу „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** Бизнес
Център“, че Н.Г.В., Й.И.В. и Г.И.С. не дължат на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“
АД сумата от 1 679 (хиляда шестстотин седемдесет и девет) лева и 24
(двадесет и четири) стотинки, представляваща вземане по корекционна сметка
за доставена електрическа енергия за периода от 01. 07. 2018 г. до 28. 09. 2018
г. за обект, находящ се в град Самоков, ул. „********, клиентски номер
300127349811, за която сума „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД е издало фактура № **********/08.10.2018 г., кредитно
известие № **********/10.12.2018 и фактура № **********/10.12.2018.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати в полза на всеки един от изброените Н.Г.В.,
Й.И.В. и Г.И.С. по 155 (сто петдесет и пет) лева и 72 (седемдесет и две)
стотинки – разноски в първоинстанционното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
Решението е
постановено при участието на третото лице помагач „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление *** Бизнес Център“, на страната на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД.
Председател:
Членове: 1. 2.