РЕШЕНИЕ № 307
гр. Троян, 15.08.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на
петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Десислава Ютерова
при секретаря М. Станчева и в присъствието на прокурора
...……………................ като разгледа докладваното от съдията - Ютерова гр.
дело № 940 по описа на ТРС за 2018 год., за да се произнесе - съобрази:
Производството по делото е образувано по искова молба на М.Й.К. ***,
представлявано от Кмета И.Р. за сумата 11 757,20 лева, представляваща
обезщетение по чл. 226, ал. 2, във вр. с ал. 3 от КТ
за претърпени имуществени вреди от незаконно задържане на трудовата книжка на
ищцата от работодателя, равняваща се на 26 брутни трудови възнаграждения за
периода 04.08.2016 г. до 04.10.2018 г.
Ищцата твърди, че е
работила по трудово правоотношение при ответника, като същото е било прекратено
със Заповед № 5 от 01.03.2016 г. При прекратяване на
трудовото правоотношение, трудовата книжка й била върната, но не била надлежно
оформена от работодателя - Кметство с. Б., който отказал да попълни
необходимите реквизити. Твърди, че след намесата на Кмета на Община Троян,
трудовата книжка била върната на Кмета на с. Б. за оформянето и по надлежния
ред, след което й било отказано да получи обратно книжката си. Предвид на това К.
предявила иск пред ТРС, по който е образувано и разгледано гр. дело № 587/2016
г. С влязло в сила решение ответното кметство е осъдено да заплати на К.
обезщетение в размер на 2 261 лева, равняващи се на 5 брутни трудови
възнаграждения от по 504,00 лева за периода 01.03.2016 г. до 03.08.2016 г., в
едно със законна лихва, считано от
03.08.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 109,42 лева мораторна лихва за периода 01.03.2016 г. до 03.08.2016 г.
Ищцата излага, че въпреки
постановеното решение обаче и до момента на завеждане на настоящето дело,
Кметство с. Б. не й е върнало трудовата книжка, предвид на което търпи
имуществени вреди и моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение в
размер на процесната сума.
В
законоустановения срок е ангажиран отговор от ответника Кметство с. Б.. По
направено възражение за недопустимост на предявения иск, съда е прекратил
настоящето исково производство, като е счел при хипотезата на чл. 299 от ГПК,
че спора е разрешен с влязло в сила решение. С определение на ЛОС от 03.04.2019
г. делото е върнато на ТРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
С
отговора си ответника е направил и алтернативно възражение, че иска е
неоснователен, тъй като процесната тр. книжка няма правно значение за посочения период - на К.
е издадена друга такава при постъпването й на работа в Читалище „Напредък –
Съдът,
съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се
оспорва факта, че ищцата е работила в ответното кметство на длъжност
„Организатор чистота”, като през м. септември
Видно от
представените доказателства на 01.03.2016 г. трудовия договор между страните
бил прекратен със заповед № 5/01.03.2016 г. на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ.
Не се
оспорва и факта, че при прекратяване на трудовото правоотношение, ответното
кметство – работодател, върнал на К. трудовата книжка, която не била надлежно
оформена. След намесата на Кмета на Община Троян трудовата книжка отново била
предадена в Кметство с. Б., за да бъдат нанесени необходимите данни. След като К.
я поискала, тъй като й предстояло сключване на тр.
договор, от кметството й отказали да я върнат.
На
01.03.2016 г. ищцата сключила трудов договор с Нарочно читалище „Напредък –
В
настоящето производство е изискано и приложено гр. дело № 587 от
С влязло
в сила съдебно решение № 92 от 05.04.2018 г. по гр. дело № 587/2016 г. исковата
претенция е изцяло уважена и ответника Кметство с. Б. е осъдено да заплати на М.К.
посоченото обезщетение, както и претендираната
законова лихва за забава. В кориците на гр. д. № 587/2016 г. е приложена и се
намира процесната трудова книжка на ищцата, приложена
като доказателство по делото, като по този начин и към момента ищцата не е
получила книжката си по надлежния ред и твърди, че продължава да търпи вреди
поради това обстоятелство.
В
настоящето производство К. претендира обезщетение по реда на чл. 226 ал. 2, вр. ал. 3 от КТ за последващия период на незаконно
задържане на тр. книжка от 04.08.2016 г. до
04.10.2018 г.
По делото
е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице Н.Р. е
изчислила размера на обезщетението на база брутно тр.
възнаграждение за последния пълен месец, преди прекратяване на трудовото
правоотношение, което е било в размер на 452,20 лева, или за процесния период размера на обезщетението е 11 757,20
лева.
Р. е
направила и проверка във ведомостите за заплати в НЧ „Напредък-
Предявения
иск е с правна квалификация чл. 226, ал. 2 във вр. с
ал. 3 от КТ.
Разпоредбата
на чл. 226 от КТ предвижда няколко отделни самостоятелни хипотези с
диференциран фактически състав, като настоящия случай обхваща посочената
хипотеза, когато работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно
към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно
задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било
прекратено. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение от
деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата
книжка на работника или служителя – чл. 226, ал. 2 във вр.
с чл. 226, ал. 3 от КТ.
В тази
хипотеза размерът на обезщетението, което е винаги за имуществени вреди, е
законово - в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване
на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка, поради което не е
необходимо и нарочното им доказване, освен ако възникне спор /виж решение № 73
от 13.03.2014 г. по гр. д. № 1372/2011 г. на IV г. о., ВКС/.
Съгласно
чл. 226, ал. 3, пр. 2-ро КТ, обезщетението за незаконно задържане на трудовата
книжка на работника след прекратяване на трудовото му правоотношение е в размер
на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия
договор до предаване на трудовата книжка. Непредаването на трудовата книжка на работника
го препятства да постъпи на работа при друг работодател, съответно - да
реализира трудов доход, поради което законът презумира
настъпилите от незаконното задържане вреди и определя размера им.
Трудовата
книжка е основният удостоверителен документ относно фактите, свързани с
трудовото правоотношение. Кодексът на труда вменява като задължение на
работодателя да извършва точни и своевременни вписвания в трудовата книжка на
работника или служителя.
Работникът
или служителят при постъпване на работа е длъжен да представи на работодателя
трудовата си книжка с изключение на случаите, когато постъпва за първи път на
работа.
По
отношение на претенцията по чл. 226, ал. 2 КТ:
Практиката
по реда на чл. 290 ГПК относно поставянето на забава на работодателя досежно задължението за връщане на трудовата книжка на
работника и дължимостта на обезщетение по чл. 226,
ал. 2 КТ - решение № 553 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 206/2009 г., IV г.
о., решение № 38 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 1276/2009 г., ІV г. о., решение №
229 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 1875/2009 г. IV г. о. на ВКС, приема, че:
„Съгласно
чл. 68 от ЗЗД местоизпълнението на задължението се
определя от закона, от договора или от естеството на задължението. Местоизпълнението на задължението на работодателя да
предаде на работника надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на
трудовото правоотношение не е определено в закона и на практика не се урежда от
трудовия договор. То е близко до задължението да се предаде определена вещ,
поради което следва да се приеме, че според естеството му то е търсимо, т. е. в местонахождението на трудовата книжка при
прекратяване на трудовия договор, когато за работодателя възниква задължението
да я оформи надлежно и предаде на работника. Съгласно чл. 348, ал. 3 КТ
трудовата книжка се съхранява от работника. Той може да я остави за съхранение
и у работодателя. Когато след прекратяването на трудовия договор работникът е
предал съхраняваната от него трудова книжка за оформяне от работодателя,
работодателят трябва да я оформи и върне веднага, а ако има пречка за
оформянето й - да посочи кога тя ще е оформена. Ако работодателят не върне
веднага надлежно оформената трудова книжка и не посочи кога работникът може да
си я вземе, добросъвестността изисква той да покани работника за получаването
й. Когато трудовата книжка се съхранява от работодателя, работникът трябва да
си я потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпада в забава.“
Т. е.
разграничават се две хипотези:
1./ ако
съобразно чл. чл. 348, ал. 3 от КТ трудовата книжка е съхранявана от работника
и при прекратяването на ТПО е дадена за оформяне на работодателя:
В този случай се прилага чл. 6, ал. 2 и ал. 3
от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж /НТКТС/ - при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да представи
трудовата книжка на работодателя, който да отрази необходимите данни и да я
върне незабавно срещу подпис на работника или служителя. Когато трудовата
книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с
писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Ето защо в тази
изрична хипотеза, при която принципно трудовата книжка се съхранява от
работника, но при прекратяване на ТПО е предадена на работодателя за оформяне,
работодателят се счита в забава, ако не върне незабавно трудовата книжка или не
уведоми работника да се яви да си я получи. Общото правило на чл. 84 от ЗЗД в
случая се дерогира от специалните правила - чл. 350, ал. 1 от КТ.
2/. ако
принципно трудовата книжка се е съхранявала от работодателя, т. е. работникът
сам по собствена воля е оставил за съхранение при работодателя;
В настоящия случай трудовата книжка към
момента на прекратяване на ТПО се е намирала при работодателя, на когото сам
работникът е гласувал доверие да съхранява трудовия документ. При това
положение и доколкото се посочи, че става въпрос за едно задължение за
предаване на вещ /чл. 68 от ЗЗД/, то същото е търсимо,
поради което работникът трябва да си я потърси и ако работодателят не му я
предаде, той изпада в забава – в който смисъл е я посочената по-горе практика.
В тази хипотеза нормата на чл. 350, ал. 1 от КТ не е приложима, доколкото
същата следва да се тълкува във вр., както чл. 348,
ал. 3 от КТ / трудовата книжка се съхранява от работника/, така и във връзка с
разпоредбите на НТКТЗ /в която също не се съдържа текст или изключение от
правилото, че трудовата книжка се съхранява от работника – виж чл. 1, ал. 2
НТКТЗ/. Ето защо уговорката за нещо различно от диспозитивния
чл. 348, ал. 3 от КТ между страните по трудовото правоотношение, изключва и
възможността работникът да се ползва от благоприятната норма на чл. 350 от КТ.
Същият по собствена воля оставя за съхранение своя трудов документ – трудова
книжка при работодателя, респ. приложими при този вариант са общите норми на
чл. 68 и чл. 84 от ЗЗД. За отговорността по чл. 226, ал. 2 от КТ е необходимо
не простата изпълняемост на задължението за предаване
на трудовата книжка, но и поставянето на работодателя в забава.
В
конкретния случай фактическата обстановка е по-различна. Предвид на горните
изводи – основното правило по закон е, че тр. книжка
се съхранява от работника/служителя. Съда следва да се съобрази един конкретен
факт – по гр. дело № 587/2016 г. на ТРС, в срока за произнасяне разглеждащия
делото втори съдебен състав с председател съдия Светла И. е отменила хода на
устните състезания и е изискала от ответника да представи процесанта
трудова книжка по делото. Това е сторено с молба от 24.10.2017 г., като от този
момент книжката вече не се намира при работодателя, а е в кориците на делото.
Към днешна дата тр. книжка на К. е все още приложена
по цитираното дело. Следователно съда намира, че К. е в правото си да
претендира заплащане на обезщетение за незаконното задържане на книжката й от
работодателя единствено за периода, когато същата е била при него, а именно от
04.08.2016 г. до 24.10.2017 г. /тъй като книжката е предадена в края на месец
октомври, то ищцата е в правото си да претендира обезщетение и за този месец/.
След тази дата книжката вече се намира в ТРС, но ищцата не е предприела
действия да си я получи обратно /ноторно известно е,
че по правилата на ГПК съда изисква и прилага заверени копия на писмените
доказателства/, а е продължила да твърди, че ответното кметство я задържа
незаконно.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че на К. следва да бъде
присъдено обезщетение по чл. 226, ал. 2 във вр. с ал.
3 от КТ само за 14 месеца за периода от 04.08.2016 г. до 04.11.2017 г. в размер
на 6 330,80 лева /при брутно месечно тр.
възнаграждение в размер на 452,20 лева, като иска
до пълния му размер от 11 757,20 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
Съгласно
чл. 359 от КТ във вр. с чл. 83 ал. 1 т. 1 от ГПК по
искове, произтичащи от трудови правоотношения, работникът е освободен от
заплащането на такси и разноски в производството по трудови дела.
Ето защо
на основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ТРС дължимата държавна такса по отношение на уважената част от иска,
съразмерно, а именно - сумата в размер
на 253,23 лева.
По
отношение на направените разноски за СИЕ, съдът намира, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ТРС сумата в размер на 108,00 лева,
представляваща дължима част от разноските за вещо лице, съразмерно с уважената
част от иска.
По
настоящото дело ищцата претендира сторените разноски за адвокатско
възнаграждение /списък по чл. 80 от ГПК/. Видно от представения договор за правна
защита и съдействие ищцата е направила разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1058,40 лева
Ето защо
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените от К. разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се заплатят от ответника съразмерно с уважената част
от иска, а именно - сумата в размер на 530,00 лева.
Ответното
кметство също е направило искане за присъждане на разноски – адв. хонорар, който е в размер на 882,71 лева. Ще следва на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, К. да заплати на ответника 441,35 лева,
съразмерно с отхвърлената част от иска, тъй като същата не е освободена от
заплащане на разноските на другата страна.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Кметство с. Б., община Троян, ул.
„Девети септември” № 56, ЕИК 0002917090167, представлявано от Кмета И.Р. да
заплати на М.Й.К., ЕГН **********, адрес: *** /съд. адрес:***, офис 2, адв. Кривошиева/ сумата от 6 330,80 – шест хиляди триста
и тридесет лева и 80 стотинки, представляваща обезщетение по чл. 226, ал. 2 във
вр. с ал. 3 от КТ за имуществени вреди от незаконно
задържане на трудова книжка от работодателя след прекратяване на трудовото
правоотношение между страните за период от 14 месеца – от 04.08.2016 г. до
04.11.2017 г. при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на в размер на
452,20 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.10.2018 г.
до окончателното изплащане, като иска до пълния му размер от 11 757,20
лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Кметство с. Б., община Троян, ул. „Девети септември” № 56, ЕИК 0002917090167,
представлявано от Кмета И.Р. да заплати на М.Й.К., ЕГН **********, адрес: ***
/съд. адрес:***, офис 2, адв. Кривошиева/ сумата 530,00 – петстотин и тридесет лева,
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковата претенция,
а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС държавна такса върху
уважения размер на иска - 253,23 – двеста петдесет и три лева и 23 стотинки,
както и 108,00 – стои осем лева, възнаграждение за СИЕ.
ОСЪЖДА М.Й.К., ЕГН **********, адрес: ***
/съд. адрес:***, офис 2, адв. Кривошиева/
да заплати на Кметство с. Б., община Троян, ул. „Девети септември” № 56, ЕИК
0002917090167, представлявано от Кмета И.Р. сумата 441,35 – четиристотин и
четиридесет е един лева и 35 стотинки, съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковата претенция
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Ловешки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на съобщението на страните.
Районен
съдия: