РЕШЕНИЕ
№ 20233
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110112966 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от А. С. Т. против (ИМЕ) осъдителен иск с правно
основание чл. 2б ЗОДОВ във вр. с чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи за заплащане на сумата в размер на 15000 лева, представляваща
обезщетение за нарушаване на правото за разглеждане и решаване на ДП № 1932/2010 г. по
описа на 03 РУП-СДВР, пр. пр. № 8256/2010 г. по описа на Софийска градска прокуратура, в
разумен срок, ведно със законна лихва от подаване на заявление за обезщетение за
нарушаване правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок с рег. № РС – 23 –
453/11.10.2023 г. до Инспектората към ВСС. Направено е искане сторените от страната
съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е привлечен в качеството на
обвиняем по ДП № 1932/2010 г. по описа на 03 РУП-СДВР, пр. пр. № 8256/2010 г. по описа
на Софийска градска прокуратура. Страната поддържа, че с постановление от 18.07.2010 г.
А. Т. е бил задържан за срок от 72 часа, а с определение от 21.07.2010 г. на СГС по
отношение на лицето е взета мярка за неотклонение „задържане по стража“, като
фактическото задържане продължило повече от три месеца. В исковата молба са изложени
твърдения, че с постановление от 06.03.2017 г. наблюдаващият прокурор е прекратил
образуваното досъдебно производство, но постановеният акт към момента на подаване на
исковата молба не е влязъл в сила, тъй като не е редовно връчен на пострадалия Й.А.Е.
Страната поддържа, че вследствие на прекомерната продължителност на воденото срещу
лицето наказателно производство А. Т. е търпял редица притеснения и безпокойства, а
чувството му за справедливост и нужда от доверие в институциите били нарушени. Ищецът
поддържа, че депозирал заявление за обезщетение за нарушаване правото за разглеждане и
решаване на делото в разумен срок с рег. № РС – 23 – 453/11.10.2023 г. до Инспектората към
ВСС, като доколкото делото продължава да е висящо е налице хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ,
съгласно която иск за обезщетение за вреди от бавно правосъдие може да бъде предявен и
когато забавеното производство е все още висящо.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор са изложени доводи за недопустимост на
1
исковата претенция поради забраната по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, съгласно която гражданите и
юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 от закона по приключили
производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за
вреди по реда на Глава Трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. По
същество на спора в депозирания отговор са изложени твърдения, че причините за по-
голяма продължителност на производството са от обективен характер - сложността при
събиране на доказателства по делото предвид необходимостта от издирване на пострадалото
лице и извършване на процесуално следствени действия с негово участие. Представителят
на Прокуратурата поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на
поддържаните от ищеца твърдения за търпени в резултат на продължителността на
производството неимуществени вреди. В допълнение е отбелязано, че в периода на водене
на процесното досъдебно производство срещу А. Т. са водени и други наказателни
производства, както и че лицето е осъждано за извършване на престъпления от общ
характер. При условията на евентуалност размерът на исковата претенция е оспорен като
прекомерен и несъответен на твърдените вреди, както и на установената съдебна практика
по аналогични казуси, включително и тази на Европейският съд по правата на човека. По
изложените доводи е направено искане предявеният осъдителен иск да бъде отхвърлен, а
при условията на евентуалност претенцията да бъде уважена в размер значително по-нисък
от претендирания.
По допустимостта на производството:
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ гражданите и юридическите лица могат
да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 от закона по приключили производства само когато е
изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава Трета „а“
от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. С Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 3053/2014 г., III г. о., ГК, е разяснено, че допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ
за обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС по висящо
производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2
ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на
глава трета „а“ от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. В случая ищецът поддържа, че
воденото срещу него досъдебно производство продължава да е висящо, които твърдения не
са оспорени от ответната страна, поради което претенцията за обезщетение за нарушаване на
правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок се явява допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
От изисканото в цялост производство по ДП № 1932/2010 г. по описа на 03 РУП-
СДВР, пр. пр. № 8256/2010 г. по описа на Софийска градска прокуратура и констативен
протокол № РС-23-453/17.01.2024 г. на Инспектората към ВСС се установява, че с
постановление от 18.07.2010 г. А. С. Т. е привлечен в качеството на обвинявам за това, че за
времето от около 19:00 часа на 16.07.2010 г. до 02:00 часа на 18.07.2010г. в гр. (АДРЕС), в
съучастие, като съизвършители с К.И.К и неустановено по делото лице, противозаконно
лишил Й.А.Е от свобода на посочения адрес – престъпление по чл. 142а, ал. 1 вр. чл. 20, ал.
2 вр. ал. 1 НК, за това, че за времето от около 19:00 часа на 16.07.2010 г. до 02:00 часа на
18.07.2010г. в гр. (АДРЕС), направил опит, с цел да набави за себе си имотна облага – пари в
размер на 10000 евро принудил Й.А.Е чрез заплаха – казал му, че ако иска да живее да му
даде сумата от 10000 евро, да извърши нещо противно на волята му – да преведе сумата от
10000 евро по банкова сметка от Иран в България и с това да причини на Й.А.Е имотна
вреда в размер на 10000 евро, като опита останал недовършен поради независещи от дееца
причини - Й.А.Е избягал като скочил от прозореца от горепосочения адрес, като деянието е
извършено от три лица – А. С. Т., К.И.К и неустановено по делото лице – престъпление по
чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. чл. 213а, ал. 2, т. 4 вр. чл. 18, ал. 1 НК, както и за това, че за времето от
около 19:00 часа на 16.07.2010 г. до 02:00 часа на 18.07.2010г. в гр. (АДРЕС), в съучастие
като извършител с К.И.К извършител и неустановено по делото лице извършител, отнел
2
чужди движими вещи – един брой пръстен от жълт метал, 250 долара, 57 лева и 1000 евро от
Й.А.Е с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – нанесъл
побой на пострадалия като за отнемането на вещите пострадалия бил приведен в
безсъзнание вследствие на побой и поставена инжекция с неустановена към момента
течност и поставено в беззащитно състояние – вързал му ръцете и му запушил устата –
престъпление по чл. 198, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
C постановления от 18.07.2010 г. наблюдаващият прокурор Н. е задържал под стража
А. Т. и К.К и за срок до 72 часа, като в периода 19.07- 22.07.2010 г. са разпитани 3 свидетели,
а с постановление от 18.07.2010 г. е допусната съдебно-медицинска експертиза. С
определение от 21.07.2010 г. Софийски градски съд е определил на обвиняемите Т. мярка за
неотклонение „задържане под стража“, като така взетата мярка е потвърдена с определение
на Софийски апелативен съд от 29.07.2010 г.
С определение от 23.09.2010 г. Софийски градски съд е оставил без уважение молба
на обв. К. за промяна на взетата мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-
лека такава, като съдебният акт е потвърден с определение от 30.09.2010 г. на Софийски
апелативен съд.
С постановление от 05.10.2010 г. наблюдаващият прокурор К. е уважила частично
исканията на процесуалния представител на А. Т. за събиране на нови доказателства по
досъдебното производство, а с постановление от 07.10.2010 г. са уважени частично
доказателствени искания на другия обвиянем в производството К.К.
С определение от 28.10.2010 г. Софийски градски съд е оставил без уважение искане
на А. Т. за изменение на взетата по отношение на лицето мярка за неотклонение от
„задържане под стража“ в по-лека такава, като съдебният акт е потвърден с определение от
04.11.2010 г. на Софийски апелативен съд.
С постановление от 05.11.2010 г. отново е назначена съдебно-медицинска експертиза.
С определение от 10.01.2011 г. Софийски градски съд е изменил взетата по
отношение на А. Т. и К.К мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в „парична
гаранция“ в размер на по 3000 лева за всяко едно от обвинените лица. Съдът в мотивите е
приел, че в хода на досъдебното производство не са извършвани активни действия по
разследване. Определението за изменение на взетата мярка за неотклонение е потвърдено с
определение от 18.01.2011 г. на Софийски апелативен съд.
С постановление от 01.02.2011 г. е назначена съдебна финансово-икономическа
експертиза, изготвена на 04.02.2011 г., а на 10.03.2011 г. е разпитан един свидетел.
С постановление от 11.03.2011 г. разследващ полицай при 03 РУП-СДВР е постановил
принудително довеждане на свидетеля Й.А.Е, като лицето е обявено за издирване с
телеграма 10810/17.03.2011 г. и бюлетин 76/11 г. на СДВР.
На 20.05.2011 г. разследващият орган е изготвил предложение за спиране на
досъдебното производство, като съгласно констативния протокол на Инспектората към ВСС
с постановление от 13.06.2011 г. производството по делото е спряно.
С постановление от 26.10.2012 г. наблюдаващият прокурор е възобновил
разследването по досъдебното производство, като е приел, че установяването и разпита на
пострадалия Й.А.Е е от съществено значение за изясняване на обективната истина, поради
което следва да се поднови щателното издирване на лицето.
С постановление от 14.02.2013 г. на прокурор при Софийска градска прокуратура е
спрял досъдебното производство на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 ГПК.
С постановление от 20.05.2014 г. прокурор при Софийска градска прокуратура е
възобновил разследването по досъдебното производство, като е разпоредено да се поднови
щателното издирване на лицето Й.А.Е, като съгласно представени на лист 135-138 от том III
от ДП писма е изискана информация за установяване на местонахождението на търсеното
лице в страната.
Съгласно констативния протокол на Инспектората към ВСС на 07.07.2014 г.
3
досъдебното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК, като на 13.07.2015
г. е възобновено и отново е разпоредено да бъде предприети съответните действия по
установяване на лицето Й.А.Е. Съгласно писма на лист 155 – 160 от том III на ДП е изискана
информация за установяване на местонахождението на търсеното лице в страната.
Съгласно констативния протокол на Инспектората към ВСС на 05.10.2015 г.
досъдебното производство отново е спряно, като с постановление на прокурор при
Софийска градска прокуратура от 25.10.2016 г. същото е възобновено и е разпоредено да
бъдат предприети действия по установяване на свидетеля Й.А.Е. Съгласно писма на лист
171 – 173 от том III на ДП е изискана информация за установяване на местонахождението на
търсеното лице в страната.
Съгласно констативния протокол на Инспектората към ВСС на 27.02.2017 г. е внесено
предложение за спиране досъдебното производство. С постановление от 06.03.2017 г.
прокурор при Софийска градска прокуратура е прекратил досъдебното производство, като
постановлението е връчено на 16.03.2017 г. на Л. К.а ( майка на обвиняемия К.К ) и на
17.07.2019 г. на процесуалния представител на А. Т., като актът за прекратяване не е връчен
на пострадалия Й.А.Е.
С констативен протокол № РС-23-453/17.01.2024 г.на Инспектората към ВСС е
прието, че депозираното от ищеца в настоящото производство заявление по реда на чл. 60а и
сл. ЗСВ е подадено преждевременно, тъй като постановлението за прекратяване на
досъдебното производство не е влязло в сила.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи. Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът
взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи,
както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Нормата на чл.
2б ЗОДОВ урежда самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок. Отговорността е деликтна. Критериите, въз основа на
които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6, § 1 КЗПЧОС са
посочени примерно в закона в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, като са приложими стандартите,
установени в практиката на ЕСПЧ. Първо се установява продължителността на релевантния
период и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед
обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-
бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния
период, съдът прилага три критерия: сложност на делото, поведение на страната и
поведение на компетентните органи – така решение № 66/02.04.2015 г. по гр. д. № 5813/2014
г., ІІІ г. о. на ВКС и решение № 76/11.04.2016 г. по гр. д. № 5721/2015 г., ІІІ г. о. на ВКС.
Единствено забавянията, които се дължат на съответните държавни органи, имащи
качеството на процесуални субституенти на държавата, могат да обосноват заключението, че
не е било спазено изискването за „разумен срок“. Държавата не отговаря за забавянията,
дължащи се на поведението на претендиращата обезщетение страна, но тя отговаря за
всички останали забавяния, в това число за тези вследствие поведението на вещите лица и
насрещната страна по делото, защото е длъжна да установи правила, както и спазването им,
за да бъдат осуетявани последиците от недобросъвестно упражняване на права и
недобросъвестно изпълняване на задължения – така Решение № 30 от 07.05.2019 г. по гр. д. №
2125/2018 г., III г. о. на ВКС, както и практиката на ЕСПЧ Sьrmeli v. Germany, 2006, § 129, Versini v.
France, 2001, § 29.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с правно
4
основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
притежава качеството „обвиняем“ по ДП № 1932/2010 г. по описа на 03 РУП-СДВР, пр. пр.
№ 8256/2010 г. по описа на Софийска градска прокуратура, наличието на нарушаване
изискването за разглеждане на делото в разумен срок от ответника през процесния период,
вида и характера на претърпените неимуществени вреди, както и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между вредите и забавата при разглеждане на делото.
От изисканото в цялото производство по ДП № 1932/2010 г. по описа на 03 РУП-
СДВР, пр. пр. № 8256/2010 г. по описа на Софийска градска прокуратура се установява, че
ищецът на 18.07.2010 г. е бил привлечен в качеството на обвиняем, като съгласно
констативен протокол № РС-23-453/17.01.2024 г. на Инспектората към ВСС с постановление
от 06.03.2017 г. производството е прекратено, като към момента на подаване на исковата
молба постановлението за прекратяване все още не е връчено на пострадалия Й.А.Е.
Съдът намира, че в разглеждания случай продължителността на воденото срещу
ищеца досъдебно производство надхвърля разумните срокове, като фактическата и правната
сложност на производството не оправдава неговата продължителност. На първо място
следва да бъде взето предвид, че в началния етап на досъдебното производство след
задържането на привлечените в качеството на обвиняеми лица А. Т. и К.К за срок от 72 часа
и впоследствие вземането по отношение на тях на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ са разпитани трима свидетели и са допуснати две експертизи – съдебно-медицинска
и финансово-икономическа, като в продължение на месеци не са извършвани активни
действия по разследването. Изрично с протоколно определение от 10.01.2011 г. по НЧД №
34/2011г. по описа на СГС, НО, 2 състав, е отбелязано, че задържането на двамата
обвиняеми е самоцелно и представлява предварително изпълнение на наказание „лишаване
от свобода“, като след задържане на лицата по делото почти не са извършвани процесуално-
следствени действия. Със соченото определение взетата по отношение на обвиняемите
мярка за неотклонение е изменена в по-лека такава - парична гаранция именно в резултат на
бездействието на разследващите органи, което преодолява опасността обвиняемите да
извършат друго престъпление. Съдът намира, че след провеждането на разпит на свидетел
на 10.03.2011 г. същински действия по разследването не са извършени. Досъдебното
производство многократно е спирано на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 НПК – при
невъзможност единствен свидетел очевидец да бъде разпитан, включително по делегация,
чрез видеоконференция или телефонна конференция, като същевременно при все изнесената
от свидетеля Й.А.Е информация в разпит от 18.07.2010 г., че същият е направил опит да
премине нелегално през страната в посока Федерална Република Германия не са предприети
никакви действия по установяване на лицето в страната, за която е искало да замине, а са
правени бланкетни опити за установяването му на територията на Република България.
Съдът намира, че разследващите органи дължат да установят местонахождението на
пострадалото лице с цел провеждане на разпит, респ. установяването му за връчване на
актовете, които засягат правата му в това число и постановлението за прекратяване на
досъдебното производство. Именно ответникът носи отговорност да бъдат предприети
съответните действия, обезпечаващи приключването на досъдебното производство в
разумен срок. В случая досъдебното производство е било висящо в периода от 18.07.2010 г.
до прекратяването му с постановление от 06.03.2017 г., като актът не е стабилизиран и към
момента на подаване на исковата молба на 07.03.2024 г., тъй като не е връчен на
пострадалия Й.А.Е. Прокуратурата не е изпълнила в пълнота задълженията си по
ръководство и надзор на досъдебното производство, така че разследването да приключи в
срок, своевременно да бъдат събрани релевантните доказателства, съответно да бъде
разпитано пострадалото лице, а обвиняемите лица – в случай на доказана вина в извършване
на инкриминираните деяния – предадени на съд.
При претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от
действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на
съответното благо и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на
този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на
5
пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание,
неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени
или свързани със съответните ограничения физически страдания – така решение № 138 от
8.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 434/25.11.2015 г. по гр. д.
№ 2934/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. Нормално е да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в
последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено
и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика
разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда
само от формалните, външни доказателства - решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. №
85/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. на ІV г. о.
на ВКС, решение № 466/09.05.2016 г. по гр. д. № 2978/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. В
останалите случай, на търсене и съответно установяване на увреждания над обичайното
като интензитет и вид, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно
главно доказване от ищеца. В случаите когато се търсят и съответно установяват
увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и
пълно доказване на вредите и причинната връзка - така решение от 11.03.2013 г., по гр. д. №
1107/2012 г. на ІV г. о. на ВКС и решение от 15.01.2013 г., по гр. д. № 1568/2011 г. на ІV г. о.
на ВКС. В настоящето производство се преценява единствено – дали е налице или не е -
нарушение на правото на нразглеждане и решаване на дело в разумен срок съобразно
критериите, изведени от ЕСПЧ при приложение на чл.6 ЕКЗПЧ и се овъзмездяват
причинените вреди, в резултат на това нарушение. Доколкото установената
продължителност на досъдебното производство надхвърля разумния срок, то неминуемо
ищецът е търпял неудобства и притеснения във връзка с образуваното срещу него досъдебно
производство за извършване на тежко умишлено престъпление.
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-
пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. При определяне на обезщетението следва да бъдат взети предвид
и обществено-икономическите условия, които се отразят на размера на обезщетението
доколкото са израз на икономическата конюнктура, поради което тенденциите относно
увеличаване средногодишния доход и разход на лице от домакинството, както и
тенденцията за увеличаване на минималната работна заплата и същевременно спадане на
покупателната стойност са все критерии, които следва да бъдат съобразени от съда, като
израз на конкретните обществено-икономически отношения при определянето на
обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Предвид изложеното съдът намира, че дължимото от
ответника обезщетение по предявения иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ във вр. с чл.6,
§1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи следва да бъде уважен
за сумата в размер на 8000 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 15000 лева
претенцията следва да бъде отхвърлена доколкото по делото не е установено, че
продължителността на досъдебното производство се е отразила негативно на психическото и
емоционалното състояние на ищеца в степен над обичайната.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана, като лихвата за неизпълнение на вземане за неимуществени
вреди, произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на правопораждащия
вредите юридически факта – увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт
за определяне на размера на обезщетението. В т. 4 на ТР № 3 от 22.04.2004 г. по
тълкувателно гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС са посочени началните моменти на забавата
и съответно на дължимостта на мораторната лихва в различните хипотези на чл. 2 ЗОДОВ,
но не и на тези по чл. 2б ЗОДОВ, доколкото разпоредбата е приета в по-късен момент. Няма
6
основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД да не намира приложение и при исковете по чл. 2б ЗОДОВ като
началният момент на лихвата за забава би бил различен съобразно основанието на
претенцията – така определение № 782 от 18.11.2019 г. по гр. д. № 1937/2019 г., III г. о. на
ВКС, определение № 739 от 6.11.2018 г. по гр. д. № 2631/2018 г., III г. о. на ВКС,
определение № 104 от 23.02.2021 г. по гр. д. № 2869/2020 г., IV г. о. на ВКС. Ако
претенцията по чл. 2б ЗОДОВ е заведена преди приключването на производството, което се
твърди, че не се разглежда в разумен срок, то вредите се дължат на бездействие на органите
на съдебната власт, което се установява в производството по обезщетяване, поради което
вземането за лихви за забава започва да тече от момента на предявяване на иска за тяхното
установяване, т. е. от предявяването на иска, а не от датата на образуване на
неприключилото производство, респ. не от датата на подаване на заявление по чл. 60а ЗСВ.
Законната лихва върху търсими парични задължения се присъжда от момента на
предявяване на иска, а не от момента, в който е възникнало правото на иск. Поради това,
предявената по делото акцесорна претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава е основателна за законната лихва върху присъжданата главница,
считано от датата на подаване на исковата молба – 07.03.2024 г., а не от датата на
депозиране на заявление по чл. 60а ЗСВ.
С оглед изхода на спора съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът дължи направените
по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева, като по делото не са
представени доказателства за направа на други разноски, в това число и за заплащане на
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА (ИМЕ) с административен адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на А. С. Т.,
ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.(АДРЕС), на основание чл. 2б ЗОДОВ във вр. с чл.6,
§1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи за заплащане, сумата в
размер на 8000 лева, представляваща обезщетение за нарушаване на правото за разглеждане
и решаване на ДП № 1932/2010 г. по описа на 03 РУП-СДВР, пр. пр. № 8256/2010 г. по описа
на Софийска градска прокуратура, в разумен срок, ведно със законна лихва от подаване на
исковата молба на 07.03.2024 г. до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск за главница за разликата над 8000 лева до пълния заявен размер от 15000 лева, както и в
частта относно искането за присъждане на законна лихва върху главницата считано от
подаване на заявление за обезщетение за нарушаване правото за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок с рег. № РС – 23 – 453/11.10.2023 г. до Инспектората към ВСС.
ОСЪЖДА (ИМЕ) с административен адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на А. С. Т.,
ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. (АДРЕС) на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, сумата
в размер общо на 10 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7