Р Е Ш Е Н И Е
№ 937/16.12.2021г.
гр.
Пазарджик, 16.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на десети декември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм.
дело № 1102 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 АПК, вр. чл.40, ал.1 ЗДОИ и е образувано по жалба на И.Е.Б.
*** против
Решение № 18/20.09.2021 г. на кмета на Община Чупрене по заявление за достъп до
обществена информация УРИ 1631186112122/09.09.2021 г.
В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
решение, като издадено в противоречие с материалния закон, поради което се иска
да бъде отменено.
В
съдебно заседание не се явява жалбоподателя или негов представител. В писмено
становище жалбоподателят поддържа жалбата, моли за отмяна на решението и присъждане
на сторените разноски.
Ответната
страна - кмета на Община Чупрене, чрез процесуалния си представител устно в
съдебно заседание и в писмени бележки застъпва становище, че жалбата е
неоснователна и моли решението да бъде потвърдено, като им се присъдят сторените
разноски.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
срещу оспореното решение е подадена от активно легитимирана страна – адресат на
акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за
обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред
компетентния съд и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
От
фактическа страна се установи следното:
Със Заявление за достъп до
обществена информация УРИ 1631186112122/09.09.2021 г. жалбоподателят
И.Е.Б., е пожелал да му бъде предоставена наличната в Общинска администрация - Чупрене
информация относно:
1.
Колко договора (без трудовите) е сключила общината за периода от 08.11.2019 г.
до 08.09.2021 г.?
2.
Води ли се регистър на сключените договори в общината?
3.
Колко договора (без трудовите) е сключила общината, без провеждане на
обществена поръчка по ЗОП за периода от 08.11.2019 г. до 08.09.2021 г.?
4.
В случай, че се води регистър на сключените договори в общината, моля да ми
бъде предоставено копие от същия за периода 08.11.2039 г. до 08.09.2021 г.
5.
Моля да ми бъдат предоставени копия от всички договори сключени без провеждане
на обществена поръчка по ЗОП от общината за периода от 08.11.2019 г. до
08.09.2021 г.
С атакуваното Решение № 18/20.09.2021 г. ответникът е отказал
предоставяне на достъп до обществена информация на жалбоподателя. В мотивите си е посочил, че
договорите, предмет на исканата информация, касаят усвояване и изразходване на
публични средства, т.е. попадат в обхвата на общинския бюджет по чл.45, ал.1
ЗПФ, а чл.47 ЗПФ ограничавал кръга на лицата, които имат право да търсят
информация за изразходваните публични средства до „местна общност“, а
заявителят не попадал в кръга на лицата, които имат право на контрол и
получаване на информация по бюджета на Община Чупрене. Предвид на това и на
основание чл.28, ал.2, чл.37, ал.1, т.1, вр. чл.38 ЗДОИ ответникът е постановил
своя отказ. В
законоустановения срок жалбоподателят атакувал така постановеното решение.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
При
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че решението е издадено от
компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване. Оспореното решение
е издадено от административен орган с териториална, времева и материална
компетентност. Процесното решение отговаря на изискванията за форма, като са
описани и установените обстоятелства. Съдът счита, че оспорваното решение
съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, тъй като в текста му са посочени фактите и обстоятелствата
по заявлението, както и материалноправното основание за издаването му.
При
издаването на решението не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Решението
обаче не е съобразено с материалния закон и неговата цел по отношение на
постановения отказ. Разпоредбата на чл. 2, ал.1
от ЗДОИ предвижда, че обществена информация по смисъла на този закон
е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Разпоредбата
на чл. 11 ЗДОИ сочи, че служебна е информацията, която се събира, създава и
съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на
органите и на техните администрации. Съгласно чл. 13, ал.1 ЗДОИ достъпът до
служебна обществена информация е свободен, но ал.2 на същия член сочи, че
достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя:
1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма
самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа,
становища и консултации); 2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или
предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения,
свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи.
Анализът на горепосочените разпоредби сочи, че исканата информация и копия на договори
безспорно представляват служебна информация, като те не попадат в разпоредбите
на ал.2 на чл.13 ЗДОИ, съответно достъпът до тях не може да бъде ограничен. Съгласно
чл. 4, ал.1 от ЗДОИ право на достъп до информация при условията и по реда на
ЗДОИ имал всеки гражданин на Република България, освен в случаите на предвиден
в друг закон специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава
информация (такъв например е уреден в АПК, ГПК, НПК и др.). Поради това следва
да се приеме, че исканата информация е обществена и отказът на органа да
удовлетвори направеното по реда на ЗДОИ искане е незаконосъобразен, като следва да се отмени и да
се върне с указание за правилното прилагане на закона, като евентуално съгласно
чл.34, ал.1 ЗДОИ да се издаде решение за предоставяне на достъп до исканата
информация. От друга страна, тъй като в
случая се иска информация и копия от договори, които засягат трети лица –
контрахенти на общината по тези договори, би било налице евентуално основание за отказ по смисъла на чл.37, ал.1, т.2
от ЗДОИ, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е
отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на
надделяващ обществен интерес, поради което следва да бъде изпълнено и изискването
на чл.31, ал.1 от ЗДОИ, като бъде поискано съгласие от третите лица за
предоставянето на търсената информация.
Следва
да се отбележи, че основанията за отказ за предоставяне на обществена
информация са лимитативно изброени в чл.37 от ЗДОИ. В случая, за да постанови
отказа си, ответникът се е позовал на разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 ЗДОИ:
„Исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в
случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2“. Това
негово схващане е крайно погрешно. На първо място, разходването на даден
общински бюджет не е класифицирана информация. На следващо място разпоредбите
на ЗПФ не намират никакво приложения в случая, като уреждат различни обществени
отношения от тези, които се уреждат в ЗДОИ. ЗПФ урежда бюджетната рамка, общото
устройство и структурата на публичните финанси, а ЗДОИ - обществените
отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. ЗПФ не
съдържа разпоредби, които водят до това общинският бюджет на която и да е
община в България да е защитена от закон тайна. Дори наименованието на закона
говори за публични финанси, а не за управление на някакви лични средства на
кмета или администрацията. И на последно място конкретно чл. 47 ЗПФ сочи, че:
„Общинският бюджет е публичен и се контролира от местната общност по ред,
определен от общинския съвет и от определените със закон компетентни органи“. В
случая е видно, че ответникът по своеобразен начин дописва заявлението на
жалбоподателя, като приема, че по същество то представлява опит за контрол на
общинския бюджет, изхождащ от лице, което не е от местната общност. Нищо
подобно не може да се изведе от самото заявление. В него ясно е посочено, че се
иска обществената информация, за да може заявителят да си състави собствено
мнение относно дейността на общината. Видно е, че дори и да получи подобна
информация, заявителят не цели да контролира с нея по някакъв начин
изразходването на общинския бюджет. Следва да се отбележи, че самият ЗДОИ също
така не въвежда подобно ограничение по признак местоживеене на лицата, които
могат да искат и получават дадена обществена информация. Разпоредбата на чл.4,
ал.1 ЗДОИ е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване: „Всеки гражданин на Република България има право на
достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този
закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване
и разпространяване на такава информация“. В случая няма предвиден друг ред за
получаване на исканата от жалбоподателя информация. Заявлението му съдържа
всички задължителни реквизити на чл.25 ЗДОИ.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна, поради което решението
следва да бъде отменено, като се върне преписката на ответника за ново
произнасяне по подаденото заявление за достъп до обществена информация УРИ
1631186112122/09.09.2021 г.
Предвид изхода на делото - отмяна
на обжалвания акт - следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски, като се осъди ответника да му ги заплати. Разноските са в общ
размер на 510 лева, от които 500 лева заплатен адвокатски хонорар и 10 лева
държавна такса. За извършване на разноските са представени и доказателства –
договор за правна защита и съдействие и вносна бележка.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд Пазарджик, VІI състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразно Решение № 18/20.09.2021 г. на кмета на
Община Чупрене по заявление за достъп до обществена информация УРИ
1631186112122/09.09.2021 г., като
ВРЪЩА преписката на Кмета на
Община Чупрене
за ново произнасяне по
подаденото заявление
за достъп до обществена информация УРИ 1631186112122/09.09.2021 г. при спазване на указанията, дадени
в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Чупрене
да заплати на И.Е.Б.
с ЕГН ********** *** сторените по делото разноски в общ размер на 510
(петстотин и десет) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 40, ал. 3
от ЗДОИ.
СЪДИЯ:
(П)