О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
28.04.2021г. град
Стара Загора
Старозагорският административен съд, II
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА
административно дело № 640 по описа за
2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248 от
Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Производството по адм.дело № 640/ 2020г. е образувано
жалбата на „ДИП МЕНИДЖМЪНТ“ ООД ЕИК ********* гр. Стара Загора, представлявано
от адвокат З., против Решение от 11.09.2020г на ръководителя на Управляващия
орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020г“ при
Министерство на икономиката, с която е отхвърлено искане за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение №BG16RFOP002-2.073-17211, подадено от жалбоподателя в процедура №BG16RFOP002-2.073
„Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия
от пандемията COVID19“.
С Определение № 508/ 23.12.2020г.
жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото,
поради оттегляне на оспорения административен акт в обжалваната му част. Със
същото определение Министерство на икономиката е осъдено да заплати на „ДИП МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, гр. Стара Загора, сумата от 930
лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.
С Определение № 2423/ 22.02.2021г.
по адм. дело № 1715/ 2021г. по описа на ВАС, на Административен съд – Стара
Загора е изпратено за произнасяне по компетентност искането, направено в
частната жалба против Определение № 508/ 23.12.2020г. по адм. дело № 640/
2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора, за изменение на
определението в частта за разноските.
С обективираното
искане за изменение на определението в частта му за разноските в подадената от
Главен директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в
Министерство на икономиката, в качеството му на Ръководител на УО на Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 - 2020, частна жалба против
Определение № 508/ 23.12.2020г., се оспорва наличието на основание за присъждане
в полза на жалбоподателя на направените от него в производството по делото
разноски, като се поддържа и несъответствие на размера на присъдените разноски
за адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на спора, при
своевременно направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
– „ДИП МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, гр. Стара Загора, чрез пълномощника си
по делото, изразява становище, с което оспорва допустимостта и основателността
на направеното искане за изменение на определението в частта за разноските.
Поддържа, че искането е просрочено и е подадено от лице без представителна
власт, а присъдените разноски са доказани по основание и по размер,
своевременно са поискани, като липсва основание за определянето на заплатеното и
присъдено адвокатско възнаграждение като прекомерно, с оглед действителната
фактическа и правна сложност на спора – предмет на делото.
Искането
на Главен директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в
Министерство на икономиката, в качеството му на Ръководител на УО на Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 за изменение на определението
в частта му за разноските, като направено в законово установения срок по
чл.248, ал.1 от ГПК /с подадената частна жалба срещу Определение № 508/ 23.12.2020г.
по адм. дело № 640/ 2020г. по описа на АС – Стара Загора/, от легитимирано лице
- страна по делото /чрез процесуалния му представител/, е процесуално
допустимо.
Разгледано
по същество е неоснователно.
С постановеното по делото Определение № 508/ 23.12.2020г.,
на основание чл.159, т.3 от АПК, е оставена без разглеждане жалбата на „ДИП МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, гр. Стара Загора, против Решение от 11.09.2020г на
ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност 2014-2020г“ при Министерство на икономиката, с която е
отхвърлено искане за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проектно
предложение №BG16RFOP002-2.073-17211, подадено от жалбоподателя
в процедура №BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за
преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID19“, поради
оттегляне на оспорения административен акт с последващо Решение № РД-16-1381/
10.12.2020г. на Ръководителя на Управляващия орган на
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 и е прекратено производството по административно дело №
640/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Със същото определение Министерство на
икономиката е осъдено да заплати на „ДИП МИНИДЖМЪНТ“ООД
сумата от 930 лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски по
делото /80.00лв. заплатена държавна такса и 850лв. адвокатско възнаграждение/.
Условията
за възникване, съществуване и надлежно упражняване на процесуалното право да се
иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, като една от хипотезите
за преразглеждане на въпроса за разпределението на отговорността за разноски,
са регламентирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно посочената
норма, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен
срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. Първата хипотеза на
чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът при постановяване на
решението респ. определението не се е произнесъл по надлежно заявено искане за
присъждане на разноски. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК е налице
произнасяне на съда по дължимостта на претендираните разноски, като се иска
промяна на вече постановения съдебен акт в частта за разноските поради грешка –
фактическа или в правните изводи на съда.
Направеното
от Ръководителя на УО на ОПИК искане за изменение на Определение № 508/ 23.12.2020г.
в частта за разноските, се основава на втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК,
в който случай основателността на искането за преразглеждане на въпроса за
разпределението на отговорността за направените в хода на съдебния процес
разноски, е обусловено от наличието на явни фактически грешки /погрешно
изчисляване/, грешки във фактическите констатации или в правните изводи на съда
при произнасянето по въпроса за разноските.
Съдът намира, че с оглед
изложените в обективираното в подадената от Ръководителя на УО на ОПИК частна
жалба против Определение № 508/ 23.12.2020г. искане за изменение на определението
в частта за разноските доводи, същото не се основава на твърдения за неверни
констатации или за допуснати грешки - фактически или в
правните изводи на съда, при произнасянето по искането на страната за присъждане
на направените по делото разноски. По същество с направеното искане се оспорва
правилността на правния извод на съда и на обуславящите го мотиви, относно възлагането
в тежест на ответника на направените от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение и размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Предвид
изричната разпоредба на чл.143, ал.2 от АПК /че подателят на жалбата има право
на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт/, очевидно изложените съображения, че в случая оттеглянето
на оспорения административен акт като резултат се явява благоприятно за
жалбоподателя, са абсолютно ирелевантни и не могат да обосноват промяна на формирания
от съда извод за дължимостта на направените, доказани по основание и по размер
и своевременно поискани от оспорващия разноски по делото и възлагането им в
тежест на ответника на основание чл. 143, ал.2 от АПК. Липсва и основание за
промяна размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, независимо
от своевременно направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност. По делото е осъществено процесуално
представителство от упълномощения адвокат, като договореното, заплатено и
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева, е близко до
минималното адвокатско възнаграждение по чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/определено спрямо засегнатия материален
интерес от оспореното Решение на
Ръководителя на УО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“
2014-2020/. В този смисъл
не може да се приеме, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно
нито от гл.т на осъществената правна защита по делото, нито от гл. т на
съответствието му с действителната фактическа и правна сложност на спора –
предмет на делото, което да обуслови присъждането му в редуциран размер.
Доколкото произнасянето по въпроса за
разноските и тяхното възлагане в тежест на ответника, не се основава на грешки
в обуславящите го фактически и правни основания, не е налице основание за преразглеждане
на въпроса за разпределението на отговорността за направените в хода на
съдебния процес разноски и за техния размер. С оглед на което искането за
изменение на определението в частта му за разноските, следва да бъде
отхвърлено, като неоснователно.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.248 от ГПК, Старозагорският административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
искането на Главен директор на Главна дирекция „Европейски
фондове за конкурентоспособност“ в Министерство на икономиката, в качеството му
на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014 - 2020, за изменение на Определение № 508/ 23.12.2020г.,
постановено по административно дело № 640/ 2020г. по описа на Административен
съд – Стара Загора, в частта му за разноските, като неоснователно.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: