Решение по КНАХД №114/2022 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 май 2022 г. (в сила от 3 май 2022 г.)
Съдия: Бисерка Любенова Бойчева
Дело: 20227140700114
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  187 /03.05.2022 г.

 

  Административен съд - Монтана, в публичното съдебно заседание на  двадесет и девети април  ,през две хиляди двадесет и втора година ,касационно-административен състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА

                                                              Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА

                                                                           МАРИЯ НИЦОВА

                             

при секретаря……...Антоанета Лазарова и с участието на прокурора……...Галя Александрова… като разгледа...............докладваното от съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....КАНД№114/2022г. по описа на Административен съд-Монтана............................. взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

С решение №166/31.12.2021г., постановено по АНД№2021163 0200849/2021г., Районен съд-Монтана  е потвърдил наказателно постановление №Р-10-464/08.06.2021г.на Заместник-председателя на комисията за финансов надзор/КФН/,с което на П.Х.П. ,в качеството му на член на Съвета на директорите на „Монбат“АД е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000,00 лв., на основание чл.221,ал.1,пр.1,т.2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/,за нарушение на чл.116в,ал.2 ,пр. 1 във вр. с ал.1 ,изр.3 от ЗППЦК.

 Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора П.Х.П.,чрез адв. Г.Т.-САК , с искане да бъде отменено решението на МРС ,като неправилно и незаконосъобразно.В съдебно заседание,чрез адв.Чеглайски- САК моли за отмяна на оспореното решение,по подробно изложени съображения.Не претендира разноски.

Ответникът по касацията –КФН,чрез Председателя ,чрез гл. юрк. Силвия Любенова моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд,като законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

         Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението на съда за правилно и законосъобразно.

         Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид  оплакванията в жалбата, доводите на страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

         Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се  явява процесуално допустима,а разгледана по същество същата се явява и ОСНОВАТЕЛНА ,по посочените по-долу съображения.

От фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето производство е съставен акт за установяване на  административно нарушение №Р-06-1002/14.12.2020г. и наказателно постановление № Р-10-464/08.06.2021г. за това ,че при извършена проверка на място в КФН-София,ул“Будапеща“№16,е установено ,че П.Х.П. ,в качеството му на член на Съвета на директорите на „Монбат“АД не е внесъл в срока по чл. 116в,ал.2,пр.1 във вр. с ал.1,изр.3 от ЗППЦК ,банкова гаранция за управлението си ,който срок е 7 -дневен от избора му за член на Съвета на директорите на Общо събрание на дружеството ,за което му е наложена „ГЛОБА“ в размер на 1000,00 лв., на основание чл.221,ал.1,пр.1,т.2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/.Така установената фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото и не е спорна между страните.

Решението е неправилно и незаконосъобразно. За да потвърди  наказателното постановление,въззивният съд е приел ,че нарушението е доказано с писмени и гласни доказателства,при което правилно е санкциониран нарушителя.Тези негови изводи не се споделят от настоящия касационен състав. Съгласно чл.116в,ал.1 ЗППЦК „Публичното дружество приема и прилага политика за възнагражденията на членовете на управителните и контролните му органи, като изискванията към политиката за възнагражденията, приемането, прилагането, оповестяването и изпълнението й се определят с наредба. Политиката за възнагражденията се приема от първото редовно годишно общо събрание след придобиване на качеството публично дружество. Възнагражденията и тантиемите на членовете на управителните и контролните органи на публично дружество, както и срокът, за който са дължими, се определят от общото събрание“. Съгласно чл.116в,ал.2 ЗППЦК „Лицата по ал. 1 са длъжни в 7-дневен срок от избирането им, съответно от вписването на дружеството в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор, да внесат гаранция за управлението си.Видно от въззивното дело, гаранцията е внесена от П.П. на 09.10.2020г./видно от банково удостоверение от Уникредит Булбанк“АД на л.30 от въззивното дело/ ,а срокът за внасяне е 7 -дневен и е изтекъл на  25.09.2020г.вкл.Общото събрание е проведено на 18.09.2020г ,видно от протокол на л.36 от въззивното дело,когато същият е избран за член на Съвета на директорите на „Монбат“АД/т.11 от протокола/ и му е определено възнаграждение.От датата на избора му в УС на дружеството, съгласно чл.116в,ал.2 ЗППЦК ,за него е възникнало задължение за внасяне на банкова гаранция за управлението. Следователно задължението е изпълнено ,но със закъснение от 14 дни ,при което нарушението е маловажно, съгласно ТР№1/2007 на ОС на съдиите от ВКС ,доколкото не са произтекли неблагоприятни последици за дружеството. Това прави издаденото НП незаконосъобразно.Не се споделят възраженията на пълномощника на касатора адв.Чеглайски ,че срокът тече не от избора му за член ,а от вписването в ТР,доколкото ЗППЦК е специален спрямо ТЗ.Споделят се обаче възраженията в касационната жалба досежно противоречие между АУАН и НП ,при определяне като място на нарушението гр.София в АУАН  и гр.Монтана в НП ,при което е нарушен чл.42,ал.3 ЗАНН.В тази връзка ,направеното възражение срещу АУАН по чл.42,т.3 ЗАНН от П.П.  е прието за основателно и органа се е опитал да санира това нарушение в НП.Противоречието в АУАН и НП по отношение на мястото на нарушението е винаги съществено ,доколкото нарушава правото на защита на лицето, което е в неведение кое е мястото на нарушението.Като не е изследвал предпоставките за маловажност на деянието,и е допуснал нарушение по чл.42,т.3 ЗАНН  съдът е нарушил процесуалния и материалния закон ,при което неговото решение като незаконосъобразно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго ,с което да се отмени и издаденото НП.На основание чл.63,ал.2,т.2 ЗАНН въззивният съд е следвало да  отмени НП и да предупреди нарушителя , че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание,доколкото настоящето нарушение е първо за нарушителя.

Водим от гореизложеното съдът

 

                                          РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение №166/31.12.2021г., постановено по АНД№2021163 0200849/ 2021г. по описа на Районен съд-Монтана  и вместо него

                         ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №Р-10-464/08.06.2021г.на Заместник-председателя на комисията за финансов надзор/КФН/,с което на П.Х.П. ,в качеството му на член на Съвета на директорите на „Монбат“АД е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000,00 лв., на основание чл.221,ал.1,пр.1,т.2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/,за нарушение на чл.116в,ал.2 ,пр. 1 във вр. с ал.1 ,изр.3 от ЗППЦК.

 РЕШЕНИЕТО на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                             

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.