Решение по гр. дело №65/2022 на Районен съд - Златоград

Номер на акта: 79
Дата: 12 октомври 2022 г. (в сила от 12 октомври 2022 г.)
Съдия: Веселина Иванова Димчева
Дело: 20225420100065
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Златоград, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20225420100065 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от Д. А. К. срещу О.
Н., с която е предявен иск за установяване правото на собственост върху
реална част с площ от шест декара, находяща се в южната част на имот с
идентификатор 51319.12.116 по КККР на гр. Н., в землището на гр. Н.,
местността „К.. к.“, целият с обща площ от 10478 кв.м., придобито въз основа
на изтекъл в полза на ищеца 10-годишен давностен срок.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че е собственик на реална част с площ от шест декара,
разположена в южната част от имот с идентификатор 51319.12.116, в
землището на гр. Н. в местността „К..к.“, с обща площ от 10478 кв.м., начин
на трайно ползване Ливада по кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед № РД-18-75/19.11.2021 г. на изпълнителен директор на
АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори 51319.12.37;
51319.12.89; 51319.12.115; 51319.12.114; 51319.12.164; 51319.12.171;
51319.12.172; 51319.12.173; 51319.12.174; 51319.12.175; 51319.12.162;
51319.12.117; 51319.12.119. Ищецът твърди, че притежава правото на
собственост върху сочената реална част от описания имот, която е придобил
по наследство от своя баща и владее считано от 1970 г. явно и
необезпокоявано от никого. В имота си имал построена двуетажна жилищна
сграда със застроена площ от около 90 кв.м. Ищецът ежегодно, считано от
1970 г., а преди това и неговият баща обработвал процесните шест декара от
имота, като през годините засаждал различни селскостопански култури
1
заедно със семейството си. Към настоящия момент имота бил превърнат в
ливада, която ежегодно почиствал през пролетта, окосявал, а след това
използвал за паша на отглежданите от него животни. При направена справка
ищецът установил, че процесният имот включително и процесната реална
част от шест декара от имота, е записан като стопанисван от община Н. и
попада в категорията на земи по чл.19 ЗСПЗЗ, като сочи, че имот с
идентификатор 51319.12.116 по КККР на гр. Н.. стар номер 003305, никога не
е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко О. Н.
някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по
чл.19 ЗСПЗЗ. Сочи още, че процесният имот никога не е бил включван в
ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации,
отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Излагат се
съображения, че в периода от 1970 г. до настоящия момент вкл. ищецът не е
прекъсвал и не е губил владението върху имота, който постоянно, явно и
необезпокояван от никого е владян от него като собствен. По тези причини,
ищцата счита, че О. Н. не е могла да стане собственик на имота предмет на
спора, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ за
придобиването на собствеността, доколкото никога не е влизал в блокове на
ТКЗС, не е бил отчуждаван и одържавяван и не са съществували пречки за
придобиването му по давност. При тези твърдения ищецът моли, съдът да се
произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Община Н. че е собственик на реална част с площ шест декара,
находяща се в южната част на имот с идентификатор 51319.12.116 по КККР
на гр. Н., в землището на гр. Н., местността „К.. к.“, целият с обща площ от
10478 кв.м., въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът О. Н. не е депозирал отговор на
исковата молба, не е изразил становище по предявения иск и не е ангажирал
доказателства.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си
представител, като е съобразил представеното и прието без възражения
заключение на СТЕ е направил искане за изменение на предявения иск, който
да се счита предявен за процесната реална част с площ от 3 754 кв.м.
Искането е уважено, поради което и на основание чл. 214 ГПК съдът е приел
изменението с протоколно определение от 28.09.2022 г.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, редовно призован,
ответникът не е изпратил представител и не е изразил желание делото да се
разгледа в негово отсъствие. Ищецът чрез упълномощения си процесуален
представител поддържа исковата молба, съобразно допълнително уточнение
на предявения иск и моли съдът да уважи същия като постанови
неприсъствено решение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените към
исковата молба писмени доказателства и като съобрази процесуалното
поведение на страните, намира следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за установяване по отношение на О. Н., правото на собственост на
ищеца Д. А. К., върху реална част с площ от 3754 кв.м., находяща се в южната
част на имот с идентификатор 51319.12.116 по КККР на гр. Н.. в землището
на гр. Н., местността „К.. к.“, целият с обща площ от 10478 кв.м., придобито
въз основа на давностно владение.
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за
2
постановяване срещу ответника на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от
ГПК. Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не е изпратил свой представител в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно
е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
В случая от данните по делото е видно, че са налице формалните
предпоставки по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като ответника о. Н., редовно
уведомен, не е представил в законоустановения едномесечен срок отговор на
исковата молба по чл. 131 ГПК, не е ангажирал доказателства и не е изпратил
представител в първото по делото съдебно заседание, без да е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание. Наред с това, съдът намира, че в случая е
налице и другата кумулативно предвидена предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2
ГПК – вероятна основателност на иска, предвид посочените в исковата молба
обстоятелства и събраните доказателства – писмени и гласни (свидетелските
показания на св. З.А. Т. и св. Ю. К.Т. разпитани в проведеното открито
съдебно заседание), както и приетата по делото СТЕ.
С оглед горното съдът намира, че следва да постанови неприсъствено
решение, като уважи исковата претенция. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2,
изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква единствено за
ищеца. Такива се претендират съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в
общ размер на сумата от 775 лв., от които: 50 лв. – заплатена държавна такса,
10 лв. – такса за вписване на ИМ; 15 лв. – такса за издадени СУ, 400 лв. –
депозит за възнаграждение на вещо лице и 300 лв. – адв. възнаграждение.
Посочените разноски са действително заплатени от ищеца, поради което и с
оглед изхода на делото, следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 238 и чл. 239 ГПК и на
основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на О. Н., ЕИК .
адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ., че Д. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Н., общ. Н., обл. С., ул. „Б.“ № . е собственик на реална част с площ от 3
754 кв.м., повдигната в жълт цвят на комбинирана скица към заключение на
3
СТЕ, изготвена от в.л. инж. М. Т. (л. 38 от делото), находяща се в южната
част на имот с идентификатор 51319.12.116 по КККР на гр. Н., в землището
на гр. Н., местността „К. к.“, целият с обща площ от 10 478 кв.м., придобита
въз основа на давностно владение.
Комбинирана скица към съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице инж. М. Т. (л. 38 от гр.д. № 65/2022 г. на РС-З.),
приподписана от съдията-докладчик, да се счита неразделна част от
решението.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК О. Н., ЕИК., адрес: гр. Н., обл. С., ул.
„А. С.“ № . да заплати на Д. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Н.общ. Н.,
обл. С., ул. „Б.“ № .сумата от 775 лв. – разноски за производството.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ___________В.Д.____________
4