Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.03.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на четвърти декември
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 12379 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 29.01.2018 г., постановено по
гр.дело № 58363/2017 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 140 състав, е признато за
установено по предявените от „Т.С.“-ЕАД, с ЕИК: *******, с адрес: гр.София,
ул.“ *******, срещу А.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, и И.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, че А.Д.А. и И.И.А. дължат
солидарно на „Т.С.“-ЕАД, на основание чл.79, ал.1, пр.1, вр.
чл.200 ЗЗД, сумата в размер на 1048,15 лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.05.2017 г.
до погасяването, представляваща цена за доставена топлинна услуга/ в това число
и сума в размер на 28,75 лв. за дялово разпределение за процесния
период/ за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за имот, намиращ се в
гр.София, ж.к.“ Люлин-7“, бл.736, ет.2, ап.6, аб.№
350630, като са отхвърлени исковете за главница с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1, вр.
чл.200 ЗЗД до пълния предявен размер от 1496,46 лв. и исковете с правно
основание чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните, че ответниците дължат на
ищеца солидарно сумата в размер на 235,54 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 15.09.2014 г. до 20.04.2017 г. С решението на
съда са осъдени А.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, и И.И.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят солидарно на „Т.С.“-ЕАД, с ЕИК: *******,
с адрес: гр.София, ул.“ *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер
на 399,33 лв., представляваща разноски в исковото и заповедното производство
съобразно уважената част от исковете.
Срещу
решението на СРС, 140 с-в е постъпила въззивна жалба
от „Т.С.“-ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.С.Димитрова с искане същото да бъде отменено, в частта,
в която са отхвърлени предявените установителни искове
за главница и за мораторна лихва за забава, и вместо
това да бъде постановено друго, с което бъдат уважени предявените искове в
обжалваната част. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение
на материалноправни разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира
присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемите страни-
ответници А.Д.А. и И.И.А.,
не вземат становище по подадената въззивна жалба.
Третото лице- помагач на страната на
ищеца- „ Т.С.“-ООД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, в обжалваната
част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените установителни
искове, в частта в която са отхвърлени за главница за разликата над 1048,15 лв.
до пълния предявен размер от 1496,46 лв. и за мораторна
лихва за забава за сумата от 235,54 лв. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат
с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.
Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка
с доводите изложени
във въззивната жалба следва да се
добави и следното:
Настоящият съдебен
състав счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно неоснователност на предявените установителни искове, в частта в която са отхвърлени за
главница, за разликата над 1048,15 лв. до пълния предявен размер от 1496,46 лв.
и за мораторна лихва за забава за сумата от 235,54 лв.,
са правилни и
законосъобразни, в съответствие на материалния закон.
В
настоящия случай, основния довод изложен в жалбата, досежно
обстоятелството, че първоинстанционният съд не е изчислил
правилно дължимите от ответниците суми за доставена
топлинна енергия през исковия период от време, като не е взел предвид
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, съдът
намира за изцяло неоснователен. Съдът приема, че първоинстанционният
съд е изчислил правилно размера на дължимите от ответниците
суми, като е взел предвид заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза, както и събраните по делото доказателства. В случая от
заключението на приетата и неоспорена от страните СТЕ се установява, че дяловото
разпределение на топлинната енергия за имота на ответниците
през процесния период е извършено правилно и
съобразно нормативните изисквания на действащата през периода нормативна уредба,
като задължението е определено според отчетеното количество на подадена
топлоенергия, вкл. и за процесния топлоснабдяван
имот и след приспадане на технологичните разходи за сметка на ищеца. Следователно установено е по несъмнен и
категоричен начин от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза, а не от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно- счетоводна експертиза, потребената от ответниците топлоенергия в определено количество и
стойности за исковия период.
В настоящия случай въззивника-
ищец не е оспорил заключението на СТЕ по предвидения за това ред - чл.200,
ал.3, изр.2 ГПК, нито е ангажирал други
допустими доказателствени средства, които да го опровергават, поради което и
предвид необходимостта от специални знания за които е назначено вещото
лице-топлотехник, настоящата инстанция възприема изцяло заключението на СТЕ и установеното с нея изчисляване на припадащия се
дял на ответниците от ТЕ. Съдът намира, че дължимата сума за
реално потребената топлинна енергия за процесния имот е тази, която е отразена по заключението на
съдебно- техническата експертиза, получена след приспадане на сумите за
възстановяване от изравнителните сметки, тъй като именно изравнителните сметки
установяват какъв е действителният размер на задълженията на потребителя за
реално доставената през този период топлинна енергия. При постановяване на
обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми.
С оглед на така изложените
съображения, предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД в обжалваната им част се
явяват неоснователни и недоказани, и като такива правилно са били отхвърлени от
първоинстанционният съд.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в
обжалваната част.
С оглед изхода
на спора на въззивника- ищец не се
следват разноски за настоящата инстанция. При липса на направено искане за
присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат и на въззиваемите страни- ответници по
делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.01.2018 г., постановено по гр.дело № 58363/2017 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 140 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
в процеса на „Т.С.“-ООД,
гр.София, като трето лице - помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД, ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.