Р Е Ш Е Н И Е   №  74

 

Бургас, 14.03.2017 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско и търговско отделение, в открито заседание на 21.02.2017 г. в състав:

Окръжен съдия Павел Ханджиев

при секретаря Т.М., като разгледа гр. д. № 1891/2016 г., съобрази  следното:

Делото е висящо пред БОС за втори път, след като с Решение № 129 от 21.11.2016 г. по т. д. № 1095/2016 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение, е отменено по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влязлото в сила Решение № 468 от 12.11.2015 г. по гр. д. № 1736/2014 г. по описа на БОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия по връчване на препис от исковата молба.

Производството е образувано по повод исковата молба на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - Варна чрез старши публичен изпълнител Кремена Неделчева Желева, ИРМ Русе, с адрес за призоваване: Тр. Р., ул. М.Т.У. № **, ет. *, против: (1) ССУ-България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, пл. Свобода № 7, ет. 5, ап. 70, представлявано от Хосе Хавиер Морено Корреа, и (2) В.С.С., ЕГН **********, със заявен от нея в хода на производството постоянен адрес:***, и съдебен адрес:***, офис 1А, чрез пълномощника й адв. Пламен Колев от БАК. 

Ищецът ТД на НАП - Варна заявява следните фактически твърдения:

Със заповед № 1000106/28.06.2010 г. било възложено извършването на данъчна ревизия на ответника “ССУ-България” ООД. Заповедта била връчена на задълженото лице на 08.07.2010 г.

На 08.09.2010 г. с Нотариален акт № 148, том VІ, рег. № 6239, дело № 1075/2010 г. на нотариус Мария Бакърджиева, рег. № 110 на НК, с район на действие РС Несебър, ответното дружество продало на ответницата В.С. следния свой собствен недвижим имот: апартамент, представляващ СОС с идентификатор 51500.502.820.1.13 по КККР, одобрени със заповед  № РД-18-46/18.08.2006 г. на ИД на АК, находящ се в гр. Несебър, заедно с 10/2255,41 кв.м. от ПИ с идентификатор 51500.502.820 по КККР, срещу продажна цена в размер на 24000 евро с вкл. ДДС.

Данъчната ревизия завършила с ревизионен акт (РА) № 03251000228 от 12.05.2011 г., който бил връчен на дружеството на 26.05.2011 г. С РА били установени данъчни задължения на дружеството в общ размер от 11835435,41 лв - главници и лихви за просрочие към 12.05.2011 г. РА бил обжалван и бил потвърден частично. В частта за корпоративния данък за 2007 и 2009 г. и за ДДС за м. септември 2010 актът бил изменен. В частта за установените задължения за данък по чл. 194 ЗКПО и чл. 195 ЗКПО актът бил върнат за нова ревизия с решение № 475/30.11.2011 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Варна при ЦУ на НАП. Издаден бил нов РА № 03251300061 от 10.10.2013 г., който бил връчен на дружеството по реда на чл. 32 ДОПК и влязъл в сила на 23.11.2013 г.

По посочените два ревизионни акта на дружеството-ответник били установени задължения в общ размер от 12669734,98 лв към 10.10.2013 г. Към момента на депозиране на исковата молба в съда задълженията били нараснали до 15453438,75 лв, от които 9271101,26 - главници и 6182337,49 лв - лихви.

Според ищеца са налице предпоставки по чл. 216, ал. 1 ДОПК за обявяване на сделката между ответниците за недействителна по отношение на държавата. Сделката била сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия на дружеството. Продажната цена на имота била 46939,92 лв (равностойност на 24000 евро) при положение, че данъчната оценка на имота била 68771,38 лв. Това показвало, че даденото от продавача по сделката надхвърля значително полученото от него. Наред с това сделката била сключена от продавача с намерение да се увреди публичния взискател. Притежаваното от дружеството-длъжник било на стойност, която не позволявала да бъде удовлетворен кредитора. В хода на започналото принудително изпълнение в резултат на проведена публична продан на част от имотите на длъжника била събрана сумата 191745,23 лв.

Ищецът отправя следните искания:

(1) Да бъде обявена за недействителна по отношение на държавата сделката, сключена с описания нотариален акт, на осн. чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК - поради това, че даденото по нея значително надхвърля по стойност полученото;

(2) Евентуално, ако първият иск не бъде уважен: Да бъде обявена за недействителна по отношение на държавата сделката, сключена с описания нотариален акт, на осн. чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК - поради това, че сделката е сключена с намерение да бъде увреден публичния взискател.

Претендира разноските по делото.

Ответникът “ССУ-България” ООД не е е отговорил на исковата молба. Не е заявил становище, не е отправил искания.

Ответницата В.С.С. е представила отговор на исковата молба при новото разглеждане на делото. Оспорва исковете като неоснователни. Повдигна следните възражения:

Сделката с първия ответник не попадала под хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК и даденото от продавача по нея не надхвърляло значително полученото от него. Данъчната оценка не била предвидено в закона мерило за еквивалентност на престациите и не отразявала пазарната стойност на един имот. Пазарната стойност можела да се установена само чрез оценка от вещо лице. В случая действителната пазарна цена на имота, закупен от ответницата, била в пъти по-ниска от данъчната оценка. Наред с това хипотетичното несъответствие на стойността на престациите по сделката следвало да е “значително” (два и повече пъти), за да е налице фактичееския състав на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК. Сделката била сключена по време на икономическа криза, при която имало значителен спад в цените на недвижимите имоти и отлив на купувачи, а продавачът по същото време се нуждаел от постъпления, за да извърши належащи разплащания.

Неоснователна била и евентуалната претенция по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Твърдянато от ищеца намерение за увреждане не се предполагало, а следвало да се докаже от него чрез установяването на конкретни факти от поведението на управителя на дружеството, което да материализират неговото намерение за увреждане на публичния взискател. Такива не били налице. Обстоятелството, че към датата на сделката, дружеството е притежавало друго недвижимо имущество, показва според ответницата липса на намерение за увреждане у продавача.

Ответницата претендира разноските по делото, вкл. сторените пред ВКС в производството по чл. 303 и сл. ГПК.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията и доводите на  страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:

Не се спори по делото, че със заповед № 1000106/28.06.2010 г. на Началник Отдел “Контрол” в Дирекция СДО при ТД на НАП Варна е възложена ревизия на ответното дружество “ССУ-България” ООД. Със заповедта са определени лицата, които да я извършат, видовете задължения и периодите за проверка. Заповедта е връчена на представител на дружеството на 08.07.2010 г. Въз основа на ревизията бил съставен Ревизионен акт № 03251000228/12.05.2011 г., с който били установени данъчни задължения на дружеството в общ размер от 11835435,41 лв. Актът е връчен на длъжника на 26.05.2011 г. След обжалване с Решение № 475/30.11.2011 г. на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” при ТД на НАП Варна актът е бил потвърден частично, изменен частично и върнат за нова ревизия в друга част. Издаден бил нов РА № **********/10.10.2013 г., който влязъл в сила на 23.11.2013 г. Към 10.10.2013 г. по двата ревизионни акта общо задълженията били в размер 12669734,98 лв.

След връчването на заповедта за ревизия ответното дружество с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 148, том VІ, рег. № 6239, нот. дело № 1075 от 09.09.2010 г. на нотариус Мария Бакърджиева, рег. № 110 на НК, с район на действие РС Несебър, продало на ответницата В.С. следния имот: апартамент, представляващ СОС с идентификатор 51500.502.820.1.13 заедно с идални части от общите части на сградата и от поземления имот, върху който тя е построена, за сумата 20000 евро без ДДС при данъчна оценка на имота 68771,38 лв.

Установява се от представеното Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. № 40898/30.04.2010 г., издадено от публичния изпълнител Теохаров при ТД на НАП Варна, следното: По изп.д. № 50882/29.06.2009 г. със задължено лице “ССУ-България” ООД е била наложена възбрана върху СОС 51500.502.820.1.13, СОС 51500.502.820.1.12 и СОС 51500.502.820.2.1 с Постановление за обезпечение от 23.07.2009 г. Тази възбрана е била отменена по молба на длъжника с постановлението от 30.04.2010 г. След възлагането на ревизия със заповед № № 1000106/28.06.2010 г. по повод искане от 09.11.2010 г. са наложени други мерки за предварително обезпечение на задълженията на длъжника поради това, че длъжникът към онзи момент не е имал назначени служители, неколкократно е сменян управителя в периода 2007-2009 г., извършвал е по занятие сделки с недвижими имоти, по които получавал плащания по банкови сметки в Испания и т.н.

По делото е назначена и извършена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че към м. септември 2010 г. средната пазарна стойност на апартамента, предмет на сделката между ответниците, е 69000 лв. Заключението е изготвено от вещото лице С.Р., вписана в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 ЗСВ за съдебен райно на Окръжен съд Бургас за 2016 г. 4., Клас “Съдебни инженерно-технически експертизи”, Вид “Съдебна строително-техническа експертиза”. Експертът притежава необходимата квалификация и е представил подробно обосновано заключение, което потвърждава и обяснява в съдебно заседание, и което съдът възприема.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Предявени са обективно и субективно съединени искове на осн. чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Като първи по ред е заявен иск на осн. чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК: за прогласяване недействителност по отношение на държавата на възмездна сделка, сключена след датата на установяване на публично задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, при която сделка даденото значително надхвърля по стойност полученото. В случай че тази претенция бъде отхвърлена, се иска произнасяне на съда по иск на осн. чл. 261, ал. 1, т. 4 ДОПК: за прогласяване недействителност по отношение на държавата на сделка, сключена след датата на установяване на публично задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, с намерение да се увредят публичните взискатели.

Предпоставките, които са общи за фактическите състави на чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, са налице. Сделката между ответниците е сключена след датата на която на дружеството е връчена заповедта за възлагане на ревизия, а в резултат на ревизията са установени публични задължения.

Искът по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК е неоснователен. Сделката между ответниците е възмездна (договор за покупко-продажба на недвижим имот). За да бъде прогласена тази сделка за недействителна по отношение на държавата, е необходимо значително неравностойност на престациите по нея, т.е. значително несъответствие между платената цена и действителната стойност на конкретния имуществен обект. Преценката за това дали несъответствието е “значително” следва да се прави към момента на сделката и във всеки конкретен случай, без да съществува единен критерий за това. (В този смисъл Решение № 107 от 14.11.2011 г. по т.д. № 742/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о.).

В конкретния случай за имот с действителна пазарна стойност от 69000 лв към м. септември 2010 г. е платена цена от 39116,60 лв (без ДДС). Платената цена следователно е равна на 57 % от пазарната стойност. Ненуждаещ се от доказване факт е, че световната финансова и икономическа криза, започнала през 2008 г., доведе до стагнация на пазара на недвижимите имоти, до липса на потенциални купувачи и до свиване на реалния брой продажби на имоти, особено в крайбрежните райони с голямо предлагане. Съобразявайки това, както и обстоятелство, че платената цена не е неколкратно по-ниска, а е близо 60 % от пазарната, съдът приема, че това несъответствие не е значително по смисъла на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК. Този иск се явява неоснователен и ще се отхвърли.

Отхвърлянето на заявения като първи по ред иск налага разглеждане на евентуално съединената претенция по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Съгласно чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК “недействителни по отношение на държавата … са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, ... сделки с намерение да се увредят публичните взискатели.”

“За да е изпълнен фактическият състав на  чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК трябва длъжникът по едно установено публично задължение, след датата на установяването му или след датата на връчване на заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни действия със свое имущество с намерение да увреди публичния взискател. Този фактически състав поражда правото на иск за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на съответните сделки или действия. Публичното вземане, по което ищецът по специалния отменителен иск се явява кредитор, следва да е установено с влязъл в сила административен акт, респ. влязло в сила съдебно решение. За да се прогласи за недействителна по отношение на публичния взискател в хипотезата на  чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК сделката трябва да е извършена с намерение да се увреди публичния взискател, т.е. елемент от фактическия състав на посочената правна норма е намерение за увреждане на публичния взискател - кредитор. В тежест на ищеца е да установи наличието фактическия състав по  чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, пораждащ правото на иск за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на съответните действия и сделки. Законът санкционира тези действия, които са били предназначени да увредят публичния взискател. Намерението за увреждане трябва да бъде установено. В хипотезата на  чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК то не се предполага, а подлежи на доказване и доказателствената тежест е за ищеца.” (Решение № 436 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 308/2011 г., III г. о., ГК.) Предпоставките за уважаване на иска в настоящия случай са налице. 

Ответникът “ССУ-България” ООД има публични задължения, установени по съответния ред. След датата на връчване на заповедта за ревизия, която е завършила с ревизионен акт, с който са установени публичните задължения, длъжникът се е разпоредил със собствения му недвижим имот - СОС51500.502.820.1.13.

Намерението за увреждане, като елемент от фактическия състав, следва да се разбира като мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, като воля и съзнание, че действието уврежда кредитора чрез намаляване на имущество, което служи за общо обезпечение на кредиторите съгласно чл. 133 ЗЗД. То е вътрешно мисловно-емоционално състояние на длъжника и най-често няма самостоятелна изява, която да се обективира по един и същи начин, а следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на конкретните факти. “Естеството на този факт е такова, че трудно би се доказал при пряко доказване, а по-често следва това да стане при косвено такова, на основата на предположения, произтичащи от преценката на конкретните факти, материализиращи субективното намерение за увреждане” (Решение № 27 от 28.02.2013 г. на ВКС по т.д. № 410/2012 г., ІІ т.о., ТК). Намерение за увреждане от страна на съконтрагента на длъжника не е елемент от фактическия състав. (Решение № 69 от 22.06.2012 г. на ВКС по т.д. № 534/2011 г., І т.о., ТК).

В конкретния случай съдът приема въз основа на косвени данни, че длъжникът се е разпоредил с имота си с намерение да увреди държавата. Аргументите за това са следните. Първо, върху конкретния имот е била наложена възбрана по предходно изпълнително дело, която е била вдигната малко преди започването на ревизията. Второ, сделката е сключена пет месеца след вдигането на възбраната върху апартамента, три месеца след връчване на заповедта за ревизия и непосредствено преди налагането на следващи обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника. Трето, сделката е сключена на цена под данъчната оценка на имота и за сума, равна на 60 % от пазарната му стойност. Четвърто, цената е платена по банков път, но по сметка в банка в чужбина, и не е отишла за погасяване на задълженията на продавача. Пето, разпореждането с имотите обективно уврежда кредиторите на длъжника, тъй като води до намаляване на имуществото му, което служи за общо обезпечение на кредиторите съгласно чл. 133 ЗЗД. Всички тези обстоятелства, макар и само косвено да дават информация за вътрешното мисловно-емоционално състояние на длъжника при сключване на сделката, преценени в съвкупност, водят до заключение, че сделката е сключена с намерение да бъде увреден публичния взискател. Неоснователно е  възражението на ответницата С. относно притежавано от длъжника друго имущество. Това обстоятелство е без правно значение за основателността на претенцията.

В заключение: предявеният иск на осн. чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, като основателен, следва да се уважи.

Поради изхода на делото ищецът има право на разноски. В негова полза ще се присъди сумата 2644,25 лв, която е депозирана за възнаграждение за назначения на ответницата С. особен представител при първото разглеждане на делото. Ищецът няма право на разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК, тъй като не е бил представляван от юрисконсулт.

Поради изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 6 вр. чл. 84, ал. 1 ГПК дължимата за производството държавна такса следва да се възложи в тежест на ответниците.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 216, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК Бургаският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - Варна, с адрес за призоваване: Тр. Р., ул. М.Т.У. № **, ет. *, против ССУ-България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, пл. Свобода № 7, ет. 5, ап. 70, представлявано от Хосе Хавиер Морено Корреа, и против В.С.С., ЕГН **********,*** ул. С., № **, вх.*, ет.*, ап.** и съдебен адрес:***, офис 1А, чрез пълномощника й адв. Пламен Колев от БАК, за прогласяване на недействителност по отношение на държавата на сделката, сключена между тях с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 148, том VІ, рег. № 6239, нот. дело № 1075 от 09.09.2010 г. на нотариус Мария Бакърджиева, рег. № 110 на НК, с район на действие РС Несебър, по която даденото значително надхвърля по стойност полученото, на осн. чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, като неоснователен.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ССУ-България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, пл. Свобода № 7, ет. 5, ап. 70, представлявано от Хосе Хавиер Морено Корреа, и В.С.С., ЕГН **********,*** ул. С., № **, вх.*, ет.*, ап.** и съдебен адрес:***, офис 1А, чрез пълномощника й адв. П.К. от БАК, че договорът за продажба на недвижим имот - АПАРТАМЕНТ, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.502.820.1.13, ведно с 13,71 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и 10/2255,41 кв.м. ид.м. от поземлен имот с идентификатор 51500.502.820 -      сключен между тях  с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 148, том VІ, рег. № 6239, нот. дело № 1075 от 09.09.2010 г. на нотариус Мария Бакърджиева, рег. № 110 на НК, с район на действие РС Несебър, с намерение за увреждане на публичния взискател, е недействителен по отношение на ДЪРЖАВАТА на осн. чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.

ОСЪЖДА “ССУ-България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, пл. Свобода № 7, ет. 5, ап. 70, представлявано от Хосе Хавиер Морено Корреа, и В.С.С., ЕГН **********,*** ул. С., № **, вх.*, ет.*, ап.** и съдебен адрес:***, офис 1А, чрез пълномощника й адв. П.К. от БАК, да заплатят по сметка на БОС държавна такса за производството в размер от 2819 лв.

ОСЪЖДА “ССУ-България” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, пл. Свобода № 7, ет. 5, ап. 70, представлявано от Хосе Хавиер Морено Корреа, и В.С.С., ЕГН **********,*** ул. С., № **, вх.*, ет.*, ап.** и съдебен адрес:***, офис 1А, чрез пълномощника й адв. П.К. от БАК, да заплатят на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - Варна, с адрес за призоваване: Тр. Р., ул. М.Т.У. № **, ет. *, сумата 2644,25 лв - разноски по делото.

УКАЗВА на ТД на НАП - Варна възможността да поиска отбелязване на съдебното решение по реда на Правилника за вписванията.

УКАЗВА на ТД на НАП - Варна, че, ако решението не бъде отбелязано в 6-месечен срок от влизането му в сила, вписването на исковата молба ще изгуби действието си.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Окръжен съдия: