Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……133………………. Година 2014г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ
На 11. 11. 2014
година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
СЕКРЕТАР : ВИОЛЕТА БОЕВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ т. д . № 52 по
описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Окръжен съд Пазарджик е сезиран с искова молба, подадена от търговското дружество „Юробанк България „ АД гр. София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление на дейността гр. С. , ул. „О. п. № 260 ,п. к.№ 1766 против
търговското дружество „Имеа „
ООД гр. П. , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на дейността гр. П. , ул. „З. „ № , представлявано от управителя на дружеството
И. И. С..
В исковата молба са изложени обстоятелства за изискуеми парични задължения на ответника по договор
за банков кредит от
26. 04. 2006г. Искането е да се приеме за установено по отношение на ответника
, че в полза на ищеца съществува
вземането , описано в исковата молба , както и да се присъдят сторените
съдебно – деловодни разноски . Сочи
доказателства в подкрепа на предявения иск.
В открито съдебно заседание, ищеца ,чрез процесуалния си представител, поддържа иска.
Ответникът , чрез писмения си отговор по чл.367 от ГПК , оспорват исковете ,както по основание, така и по
размер. Моли съда исковете да се отхвърлят
, като неоснователни . Сочи доказателства
в подкрепа на възраженията си .
Пазарджишкият окръжен съд
, след като обсъди събраните по делото писмени
и гласни доказателства и при спазване разпоредбата на чл. 235 от
ГПК прие за установено следното :
1.Правно основание на предявените искове и фактически състав на правната норма .
Съдът е сезиран с положителен
установителен иск за установяване съществуването на парично вземане
в полза на кредитора , установено
със заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист, издадени в заповедно производство , на основание чл.
418 от ГПК във вр. с чл. 417 т. 2 от ГПК. Правното
основание на иска е по чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК и чл.
415 ал. 1 от ГПК .
Исковото производство по чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното производство по чл. 417 и чл.
418 от ГПК ,а последното има преюдициален ( обуславящ ) характер по отношение на исковото
производство . Именно поради
обусловеността на двете производства те
трябва да имат идентично съдържание по
предмет , размер на претенцията и
страни. С успешното провеждане на исковото производство заповедта
за изпълнение ще се стабилизира/ чл.416 от ГПК/, което означава ,че удостоверителната функция на заповедта
за изпълнение ще бъде заместена от установителната функция на влязлото в
сила съдебно решение.
Предмет на доказване в исковото
производство по чл.422 от ГПК е установяване съществуването
на самото „изпълняемо право“, въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение и което е било предмет на преценка в заповедното производство . Ето защо в исковото производство предмета
на доказване е обусловен от „основанието“ , на което е издадена заповедта за изпълнение.
Доказателствената тежест се
разпределя по правилото на чл. 154 ал. 1 от ГПК – всяка от страните е длъжна да установи фактите и обстоятелствата , на
които основава своите искания и възражения .Това
означава ,че кредитора трябва да установи и докаже основанието , размера и изискуемостта на
вземането си. Той трябва да установи онези факти и обстоятелства , от които произтича вземането
му. Длъжникът трябва да установи и докаже възраженията си против вземането.
От съдържанието на исковата молба
се установява ,че вземането на ищцовото дружество произтича от договор за предоставяне на банков кредит от 26.04. 2006г.
Основните положения на
договора за банков кредит са посочени в текстовете на чл.430- 432 от ТЗ .
Какви са основните характеристики на
договора за банков кредит?
-
Страна по договора за банков кредит в качеството на „заемодател“ може да бъде
само Банка. Небанкови институции не
могат да бъдат страна по този вид търговска сделка ;
-
Договора за банков кредит
е формален договор. Като условие
за действителността на договора закона предвижда писмена форма / чл. 430
ал.3 от ТЗ / ;
-
Договора за банков кредит е двустранен договор/ за
разлика от договора за заем за потребление/,тъй задължения възникват и за двете страни по договора ;
-
За разлика от договора за заем за потребление
, договора за банков кредит е консенсуален /валидното сключване на
договора изисква съгласието на страните / , а не реален договор;
-
Договора за
банков кредит е възмезден
договор/ за разлика от договора за заем за потребление/ , тъй като
лихвата е цената на договора/чл. 430 ал. 2 от ТЗ / ;
-
Конститутивен
елемент на договора за банков кредит е целта , за която са отпуска заема ;
-
За разлика от договора за
заем за потребление , договора за банков кредит задължително е обезпечен ;
-
За разлика от договора за
заем за потребление , договора за банков кредит винаги е срочен договор. Страните уговорят междинни срокове за плащане
, под формата на“Погасителен план“ и
месечни анюитетни вноски .
-
За разлика от договора за
заем за потребление ,при договора за банков кредит Банката има законовото право
да направи заема „предсрочно изискуем“. Предсрочната изискуемост може да настъпи ,
както поради неизпълнение на договорно задължение ,така и на основанията ,
посочени в текста на чл. 432 от ТЗ .
Какви са основните права и задължения
на страните по договора за банков кредит ?
а/ На заемодателя .
-Да отпусне на заемателя в уговорения срок паричната сума по договора/ чл. 430 ал.1 от ТЗ/ ;
Други
задължения по договора за банков кредит Банката няма .
б/ На заемателя .
-Да използва
заема за целта , посочена в договора/чл. 430 ал. 1 от ТЗ / ;
-Да заплаща уговорените лихви по кредита / чл. 430 ал. 2 от ТЗ / ;
-Да върне
главницата ,заедно с уговорената лихва по кредита в уговорените срокове / чл.430 ал. 2 от ТЗ / ;
-Да даде на Банката необходимите сведения във
връзка със сключването и изпълнението на договора / чл. 431/ от ТЗ ;
-Да даде необходимите
обезпечения на Банката/ чл.432 ал. 1
т. 3 от ТЗ /;
2. Фактическа страна на правния спор .
На 26.04. 2006г. между
ищеца и ответника/
предишното наименование на ответното дружество е „Компекс“ ООД / е сключен договор за предоставяне на
револвиращ кредит / кредитна линия / Основните положения в този договор са
следните:
-Банката е поела задължението да предостави на кредитополучателя банков кредит в размер на 30 000 лв. , под формата на кредитна линия за обортни
нужди / чл. 1 ал. 1от договора / ;
- Краен срок за погасяване на кредита 120 месеца/ 10 години / , считано от
откриване на заемната сметка ;
-От представеното Приложение към договора е видно
,че заемната сметка е открита на 18. 05. 2006г. ,при което крайния срок за
погасяване на кредита е 18.05.2016г.;
-В чл.2 ал. 2 на договора е дадено определение на
понятието „ кредитна линия „,а именно – възможността
на кредитополучателя да погасява изцяло
или частично главницата по кредита и да
ползва отново средства от кредита до
максимално определения размер и за срока на кредита . В съдебната теория и практика револвиращия кредит е определен ,като „автоматично
възобновяем кредит „ . При този вид кредит , кредитополучателя
няма точно определени вноски по главницата , а само по лихвата . Вноските по главницата се правят по негово
усмотрение в зависимост от нуждата от нов кредит. Новата стойност на кредита се
определя от стойността на погасената и
на неизползваната част от главницата . В края на договорния срок
кредитополучателя е длъжен да върне главницата по кредита заедно с договорените
лихви .
-В чл.3 на договора страните са уговорили размера ,
начина на формиранетои срока за плащане
на договорната лихва ;
- В чл. 4 на договора страните са уговорили
санкцията при просрочие на
погасителните вноски по кредита/ неустойка за просрочие / ;
-В чл.5 ал. 1 и ал. 2 страните са уговорили размера и начина на заплащане на
таксите за управление и обслужване на кредита ;
-В чл.24 б. „г“ на договора страните са приели ,
че при
просрочие на дължимите вноски по главница и /или лихви , както и при друго неизпълнение на
договорните задължения банката има право да обяви цялото
кредитно задължение за предсрочно изискуемо.
На 22.
06. 2007г. страните са подписали
Анекс №1към договора , с който е
увеличен размера на предоставената
кредитна линия с 20 000 лв.или
общо 50 000 лв. ;
На 05. 11.2010г. . кредитора е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК . В заявлението
е посочено , че кредитора се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост на вземането , на 27.08. 2010г на основание чл. 24 т. „г“ от договора за банков кредит.
Към заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на
Банката с дата 25.10.2010г.
В извлечението е посочено следното :
-Разрешен кредит в
размер на 50 000 лв.;
-Усвоен
кредит в размер на 50 000 лв. ;
- Предсрочна изискуемост на кредита - 27. 08.2010г.
- Общо задължение към 25.10. 2010г. в размер
на 57 235 ,37 лв. ;
-Отделни задължения , както следва :
-Главница 50 000 лв. ;
-Договорна
лихва за периода 06.12. 2009г. -25. 10.
2010г. -7125, 37лв. ;
-Такси
за обслужване и управление на кредита за периода 27. 05. 2009г. – 25.10. 2010г.
-110лв. ;
Към исковата молба е представена Справка за задълженията на ответника
,в която е посочено следното :
-
Общо
усвоена главница 155 300 лв.
-
Погасена
главница 105 30лв.;
-
Непогасена
главница – 50 000 лв. ;
-
Общо
начислена лихва -8262, 13 лв.
-
Погасена
лихва – 1136, 76лв.;
-
Дължима
лихва – 7125, 37лв. ;
-
Общо
начислени такси – 273, 80 лв. ;
-
Погасени
такси – 163, 80 лв.;
-
Дължими
такси – 110лв.;
На 10.
11. 2010г. районен съд Пазарджик е
издал Заповед № 3062/ 10. 11. 2010г.за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК , с което е присъдил в полза на кредитора
сумите по заявлението , както и сумата 3598, 36 лв., разноски в
заповедното производство за ДТ и адвокатски хонорар. Изпълнителният лист е издаден на 10. 11.2010г.
По делото е
прието неоспорено заключение на
СИЕ , от което се установява следното :
-
За
периода 18. 05.2006г. – 15. 05. 2009г.
ответното дружество е усвоило кредит в общ размер на 155, 300лв. ;
-
Погасен
кредит в размер на 105 300 лв. ;
-
Последното
погасяване по кредита по главницата в размер на 50 000 лв. е извършено
на 06. 06 2008г.
-
След
тази дата до 15. 05. 2009г.
ответника е усвоил нов кредит в размер
до отпуснатия от 50 000 лв. Тази част от кредита не е погасена ;
-
Начислена
договора лихва за периода 06.
12. 2009г. – 25. 10. 2010г. в размер на 8262, 13лв. ; Погасена лихва в размер на 1136, 76 лв.
Дължим остатък – 7125, 37 лв.
-
Начислени
такси и застраховки – 273, 80лв. Погасени такси – 163, 80 лв. Дължим оттатък- 110 лв.
По делото е представена от ищеца Покана – Уведомление до ответното дружество . В поканата е
посочено , че поради непогасяване на
задължения по Договора за банков кредит
от 26. 04.2006г. в общ размер на 19 110 , 01 лв. , на основание чл. 60 ал.
2 от ЗКИ , чл.24 б. „г“ и чл. 25 б. „в“ от договора за кредит Банката обявява
кредита за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване . С
поканата е даден 7- дневен срок на кредитополучателя за доброволно погасяване на задълженията . От представеното известие за доставяне
се установява, че поканата е получена лично от управителя на дружеството на 27.08.
2010г.
3.
Правни изводи.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок по чл.415 ал. 1 от ГПК.
Указанията на съда за предявяване на иска са съобщени на страната на 07. 03.2013г.
Исковата молба е подадена в съда на 28. 03. 2013г.
По предмет и обем исковата претенция напълно съвпада с предмета и обема на заявеното по заявление от
05. 11. 2010г. и присъденото в заповедното производство със Заповед № 3062/ 10. 11. 2011г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК и изпълнителен лист от същата дата.
С приемането
на ТР № 4/ 18. 06.2014г. на ОСГТК на
ВКС бяха поставени допълнителни
изисквания относно съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.
415 ал. 1 от ГПК.
В т. 10а на ТР е прието , че в производството по чл. 422
от ГПК съдът е длъжен да извърши
самостоятелна преценка относно това
дали възражението на длъжника е подадено в срока по чл.414 ал. 2 от ГПК и дали с него е оспорено
вземането на кредитора . Тази преценка не е обвързана от преценката на
заповедния съд .
От съдържанието на приложеното заповедно
производство се установява ,че възражението е подадено от длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК , като с възражението длъжника е оспорил вземането
на кредитора с твърдението ,че не дължи
присъдената сума .
Разгледан по същество предявения иск е основателен .
За да се уважи предявения иск трябва да се установи
, че длъжника е „неизправна страна“
по договора за банков кредит ,което означава ,че трябва да се установи ,че длъжника не е изпълнил задълженията си по чл. 430 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ/ да върне в уговорения срок заетата сума пари заедно с дължимите лихви/, както и задълженията си по чл.
2,3,4 и 5 от договора за кредит .От представените по делото писмени доказателства ,
както и от заключението на СИЕ се установява,че длъжника не е изпълнявал
договорните си задължения за погасяване на
главницата и на лихвите по кредита .
Според текста на чл. 3 ал.4 от договора за банков кредит , договорната лихва е следвало
да се заплаща на 21-во число на всеки месец
, след откриване на заемната сметка . От заключението на СИЕ се установява , че последното плащане на лихвата е на 23. 02.2010г., след което задължението на
кредитополучателя да погасява ежемесечно
начислената договорна лихва не е изпълнявано . Аналогично е положението и с
погасяване на главното вземане . Също
от заключението на СИЕ се установява , че след
06. 06. 2008г. ответното
дружество не е внасяло погасителни вноски по
главното вземане . В заявлението на Банката за допускане на
незабавно изпълнение , както и в исковата молба е посочено ,че при това положение кредитора е упражнил правото си по чл.
24б. „г“ и чл. 25б.“в“ от договора за кредит , за обявяване предсрочна изискуемост на вземането . В заявлението за издаване на заповед за
изпълнение кредитора също се позовава на предсрочна изискуемост на вземането . Това
е посочено и в извлечението от
счетоводните книги на Банката . Като
дата на предсрочната изискуемост кредитора е посочил датата 27. 08. 2010г. ,когато длъжника е
бил уведомен от Банката за това , че кредита е обявен за предсрочно изискуем.
При тези данни се поставя въпроса - Станало
ли е изискуемо вземането на кредитора въз основа на настъпила в негова полза „ предсрочна изискуемост“ на вземането ?
За да се отговори на този въпрос трябва на първо място да се
анализира съдържанието на понятието „предсрочна изискуемост“. В
договора за банков кредит страните
определят краен срок за погасяване на
кредита. Определят също така междинни срокове за погасяване на
кредита чрез месечни анюитетни вноски , като
приемат Погасителен план. Предсрочната
изискуемост представлява субективно потестативно право на кредитора
,чрез едностранно волеизявление да поиска от
длъжника предсрочно връщане на кредита/отнемане на срока , уговорен в
полза на кредитополучателя / . По своята правна природа
предсрочната изискуемост представлява особен
случай на разваляне на двустранен договор , поради неизпълнение , по чл. 87 от ЗЗД. Правната последица от
упражняване правото на кредитора за предсрочно връщане на кредита е прекратяване на облигационното правоотношение между банката и кредитополучателя
.
При настъпила предсрочна изискуемост на
вземането кредитополучателя трябва да върне следното:
-
Просрочената
главница/ главницата с
настъпил падеж / ;
-
Главницата
с ненастъпил падеж ;
-
Просрочените договорни лихви ;
-
Лихвите
с ненастъпил падеж ;
-
Наказателни
лихви ,неустойки , такси и комисионни за управление и обработка на
кредита,разноски ,ако са уговорени с договора ;
Предсрочната изискуемост бива два вида :
-
Предсрочна
изискуемост,която настъпва на
основанията , посочени в договора ;
-
Предсрочна
изискуемост,която настъпва на
основанията , посочени в закона / чл.432 от ТЗ /;
В конкретни казус се касае за
предсрочна изискуемост , която настъпва на основанията , посочени в договора.
В т.18 на ТР № 4/ 18. 06.2014г. на ОСГТК на
ВКС са дадени разрешения във връзка с „изискуемостта“ на вземането на
кредитора при договор за банков кредит . По силата на т.2 от ТР № 1/
2009г. на ОСГТК на ВКС , разрешенията , дадени в т. 18 на ТР №4/18. 06. 2014г. имат задължителен
характер за съдилищата .
Какво приема ВКС по отношение изискуемостта на
вземането на кредитора при „предсрочна изискуемост „ ? Приема се, че за да е изискуемо вземането на кредитора
трябва да са осъществени следните условия :
1/ Да са
настъпили основанията за предсрочна изискуемост ,според приетото в договора -обективните факти ,
обуславящи настъпването на изискуемостта
/неплащането на определен
брой погасителни вноски или
неизпълнението на други договорни задължения / ;
2/ Кредитът
да е „обявен „ от Банката за предсрочно изискуем. Това е изискване
на чл. 60ал.2 от ЗКИ , където е посочено ,че Банката има право да поиска издаването на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист по реда на чл. 418 от ГП ,въз основа на извлечение от
счетоводните си книги , само ако кредита бъде „обявен“ за предсрочно изискуемо
поради неплащане на една или повече вноски по кредита;
3/ Обявяването
на кредита за предсрочно изискуем
означава Банката реално да упражни правото си за
предсрочно връщане на кредита ;
4/ Обявяването
се извършва чрез „уведомяване“ на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита .По свята правна природа уведомяването представлява
изрично волеизявление на Банката , което волеизявление да е достигнало до
длъжника- кредитополучател ,в което
Банката изрично да е заявила ,че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
5/ Правото на
кредитора да направи кредита предсрочно изискуем трябва да бъде упражнено /кредита да бъде „ обявен „за предсрочно изискуем/ преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
6/ По своята
правна природа предсрочната изискуемост представлява едностранно изменение на
договора за кредит от страна на Банката
. В чл. 20а ал.2 от ЗЗД е въздигната
забраната за едностранно изменение на договорите . Именно това налага Банката
да уведоми кредитополучателя за
настъпилата предсрочна изискуемост.
7/ Извлечението
от счетоводните книги на Банката не представлява документ , който удостоверява,
че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Този документ не се връчва на длъжника, а
се представя на съда в производството по чл.418 от ГПК.
8/ Заявлението
на Банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение също не означава ,
че е съобщено на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост ,тъй
като препис от заявлението не се връчва
на длъжника / чл.
410 ал. 2 от ГПК относно съдържанието на заявлението / . Длъжникът узнава за допуснатото
незабавно изпълнение с връчване на заповедта за изпълнение /чл. 411 ал. 3 от ГПК и чл. 418 ал. 5 от ГПК /.
9/ Уговорката
в договора ,че при настъпила предсрочна изискуемост Банката може да упражни
правото си на предсрочна изискуемост без да уведомява длъжника, както и че има право да събере вземането си принудително без да уведомява длъжника не
поражда действие , ако Банката изрично не е заявила , че упражнява правото
си да направи кредита предсрочно изискуем и това нейно волеизявление е достигнало до длъжника
.
По делото е безспорно установено , че длъжника
не е изпълнил договорното си задължение да погасява кредита в
уговорените срокове и размери . Съдът
приема, че са изпълнени условията на договора за настъпване на предвидената
предсрочната изискуемост на кредита - обективните
факти , обуславящи настъпването на изискуемостта .
От данните по делото съдът прави извода ,че са осъществени и другите изисквания на закона / субективните факти ,обуславящи
настъпването на изискуемостта / , за да се приеме , че вземането на Банката е
станало „изискуемо“ .
Както в заповедното
производство, така и в исковото производство Банката е представила
писмени доказателства за това ,че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение е „обявила „ кредита за предсрочно изискуем, каквото е
изискването на чл.60 ал.2 от ЗКИ. Данните по делото
сочат ,че Банката
реално е упражнила субективното си потестативно право /право с преобразуващ ефект / да направи кредита предсрочно
изискуем, като е уведомила длъжника
за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита и това нейно волеизявление е
достигнало до длъжника – кредитополучател
. При положение, че кредита е „обявен „
за предсрочно изискуем от
кредитора /чл.60 ал.2 от ЗКИ/ и
кредитора е уведомил длъжника за „обявяване „ на предсрочната изискуемост следва да се приеме, че вземането на Банката е
станало изискуемо въз основа на настъпилата предсрочна изискуемост . Това обосновава уважаване
на иска,като основателен.
По възраженията на
ответната страна .
С отговора на исковата молба ищеца е оспорил истинността на част от
представените документи с исковата молба . В съдебно заседание на 11. 10.2013г. ищеца е конкретизирал оспорването ,като е посочил , че оспорва автентичността на представените с исковата молба договор за
банков кредит от 26. 04.2006г.,
Приложението към договора за банков
кредит от18. 05. 2006г.,Анекс № 1 към договора от 22. 06. 2007г. , Покана –
Уведомление и Обратна разписка за доставянето
й от 27. 08.2010г. От заключението на приетата и неоспорена от страните
по делото съдебно – графологична
експертиза/СГЕ/ се установява , че
подписите на оспорените документи , включително и на обратната разписка за получаване на
Покана-Уведомление са положени от лицата , посочени в документите ,като техни
издатели – управителя на ответното дружество
И. И. С. и представителите на Б. С. К. Д. и И. З. З .
Въз основа на заключението на СГЕ съдът
прави извода , че оспорването не е доказано
и оспорените документи не следва да се изключват от доказателствата по делото . В настоящото
съдебно производство ответната страна не обори
формалната доказателствена сила на оспорените документи . Не се установи
лицата , посочени в документите , като техни автори да не са издатели на документите .
Второто възражение , което се прави с отговора на исковата е за погасяване на
вземанията по давност. Възражението е неоснователно на първо
място , поради факта , че е направено съвсем формално от противната
страна по иска . Ответната страна не е
конкретизирала вземанията , по
отношение на които е изтекла погасителна давност , нито периода на давността . Според задължителната
съдебна практика/чл.290
от ГПК / , дадена в Р. № 173/ 12. 01. 2011г. по т. д. № 901/ 2009г. на І-во т. отд. на ВКС
, общото оспорване
на вземането от страна на длъжника,без конкретни възражения не
представлява оспорване на вземането и не подлежи на разглеждане от съда . Спазвайки
цитираната съдебна практика съдът не би
трябвало да разгледа възражението за давност. Разгледано по същество
възражението е неоснователно . Според чл.114
ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
деня , в който вземането е станало изискуемо .
В
конкретния казус вземането на Банката е
станало изискуемо на 27. 08. 2010г.
,когато Банката е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост на вземането .
Исковата молба е подадена в съда на
28. 03. 2013г., а заявлението
по чл. 417 от ГПК / чл. 422 ал.1 от ГПК / е подадено на 05. 11. 2010г. И в двата случая не е
изтекла нито дългата погасигтелна давност по чл. 110 от ЗЗД, нито късата
погасителна давност по чл. 111 б. „в“от ЗЗД. В първият случай давността изтича
на 27.
08.2015г. ,а във втория случай
на 27.
08. 2013г./ При подадена искова молба на 28. 03. 2013г. давността изтича на 27. 08.2015г.или на 27. 08. 2013г. При подадено заявление по чл.
417 от ГПК на 05.11.2010г. давността
изтича на 27. 08.2015г.или на 27. 08. 2013г./ .
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал. 1 от ГПК съдът присъжда разноски в полза на ищеца в размер на 1740,
30лв. по представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК в съответствие с изискването на т. 2 от ТР № 6/06. 11. 2013г. на ОСГТК на
ВКС. Съдът не присъжда разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на
1913, 65лв. по представения списък на разноските , тъй като по делото
няма данни за изплащане на адвокатско
възнаграждение , каквото е изискването на т. 1 от ТР № 6/06. 11. 2013г. на
ОСГТК на ВКС.
На основание т. 12 от ТР № 4/ 18. 06.2014г. на ОСГТК на
ВКС и с оглед изхода на спора ще следва да се присъдят в полза на
ищеца сторените разноски в заповедното
производство в размер на 3598, 36 лв.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
По иска предявен от търговското дружество „Юробанк България „ АД гр. С, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на
дейността гр. С. , ул. „О. п № ,п. к.№ 1766
против търговското
дружество „Имеа „ ООД гр. П.
, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр.
П. , ул. „З. „ № , представлявано от
управителя на дружеството И.И. С. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника , че в полза на ищеца съществува следното
вземане :
-Главница 50 000 лв. ;
-Договорна лихва за периода 06.12. 2009г. -25. 10. 2010г. -7125, 37лв. ;
-Такси за обслужване и управление на кредита за периода 27. 05. 2009г. –
25.10. 2010г. -110лв. ;
-Разноски в заповедното производство –
3598, 36лв., от които заплатена ДТ 1144, 71 лв. и
2453,65 адвокатско възнаграждение.
Вземането на
ищеца произтича от Договор за банков кредит, Продукт „Бизнес Револвираща
линия –Плюс“ от 26. 04. 2006г. и Анекс № 1 към договора от 22. 06.
2007г.
За вземанията на
ищеца има издадена Заповед № 3062/ 10. 11. 2010г. на районен съд Пазарджик , за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК и изпълнителен лист от същата дата.
ОСЪЖДА търговското дружество „Имеа „
ООД гр. П. , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността
гр. П. , ул. „З. „ № , представлявано от
управителя на дружеството И. И. С. да
заплати в полза на търговското дружество
„Юробанк България „ АД гр. С,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С. , ул.
„О. п. № ,п. к.№ сумата 1740 лв. , представляваща част
от сторените разноски по делото .
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд – гр. Пловд
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :