Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 14.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на тридесети
май през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1309 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к Люлин 10, бул. Д-р
П. Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор М.Д. и Н.С., чрез
пълномощник И.С.С. ,
юрисконсулт, против В.П.М., ЕГН ********** ***.
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК - за признаване
на установено по отношение на ответника, че
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, следните
суми, , а именно: 1 054,59 лв. - представляваща неизплатената главница от
месечните погасителсни вноските за период от 28.12.2016 г. до 09.02.2018 г.;
245,86 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
28.12.2016 г. до 09.02.2018г.; 129,35 лв. - лихва за забава за периода от
28.12.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на
дълга, както и 78,60 лв. /седемдесет и осем лева и шестдесет стотинки/ -
присъдени разноски, за заплащане на които е издадената срещу него Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 931/2018 г. на
PC - гр. Велинград.
Ищецът твърди, че на
07.07.2017г. е подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2017г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК *********, по силата на които вземането на „Банка ДСК“ ЕАД
срещу В.П.М., произтичащо от Договор за стоков кредит № 230316 от 09.12.2016 г.
е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор, което вземане е
индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 07.07.2017г. към
Допълнително споразумение от 07.07.2017 г. за цедиране на вземания към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2017г.
Приемо-предавателният
протокол от 07.07.2017 г. към Допълнителното споразумение от 07.07.2017 г. за
цедиране на вземания към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.04.2017 г. бил представен само с данните на длъжника В.П.М., тъй
като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на
личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр.
с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се представяли само на съда.
Съгласно чл. 4.3. от
рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на
цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания има
изрично пълномощно от „Банка ДСК“ ЕАД. В изпълнение на поетите договорни
задължения и на изискванията на закона, на ответника е изпратено по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „Банка ДСК“ ЕАД
с Изх. № УПЦ-П-ДСК/230316 от 11.07.2017 г. посредством „Български пощи“ ЕАД с
известие за доставяне, което писмо се е върнало в цялост с отбелязване „получателят
отсъства“. Писмото било изпратено до ответника на посочения в Договора за
кредит постоянен и настоящ адрес,***. Съгласно раздел 5, чл. 10, ал. 4 от
Общите условия /ОУ/ към Договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да
уведоми кредитора си при промяна на местоживеенето си, а в раздел 7, чл. 15 от
ОУ към Договора, страните се договорили, че всички уведомления, покани и други
съобщения, изпратени от Кредитора до Кредитополучателя на последния посочен от
Кредитополучателя адрес, се считат за връчени. Поради което уведомлението за
цесията се считало за получено от ответника на 14.07.2017 г., като се позовава
и на съдебна практика.
Към настоящата искова
молба било представено заверено копие от уведомлението за извършената цесия от
страна на „Банка ДСК“ ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/230316 от 11.07.2017г. с искане от
ищеца, съдът да връчи на ответника същото ведно и с исковата молба и
приложенията към нея, като се позовава и на съдебна практика.
Ищецът твърди още, че на
09.12.2016г. между „Банка ДСК“ ЕАД /кредитодател/ и В.П.М. /кредитополучател/ бил
сключен Договор за стоков кредит № 230316 /Договора/, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на Договора
кредитополучателят заявил, че му е предоставена своевременно преддоговорна
информация по смисъла на чл. 5 от ЗПК и общи условия, с оглед вземане на
информирано решение за сключване на договора за кредит /т. 9 от Договора/.
Съгласно т. 1 от
Договора, кредиторът се е задължил да отпусне на кредитополучателя стоков
кредит в размер на 1 054,59 лв. за закупуването от Технополис България ЕАД на
следните стоки:
- мобилен телефон SAMSUNG J5 - 1 /един/ брой с цена 399,00
лв.;
- мобилен телефон SAMSUNG J3 - 2 /два/ брой с цена 289,00
лв.;
- както и за сключване на застраховка „Стандарт +“ за лица
от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер на 77,59 лв.
В т. 3 от Договора,
кредитополучателят се е съгласил предоставената му от страна на кредитора сума
за закупуване на стоката да бъде усвоен еднократно, безкасово чрез превод на
сумата по банковата сметка на Търговеца, а сумата на кредита, предоставена за
финансирането на застраховката да бъде усвоена еднократно, безкасово по сметка
на Застрахователя. Извършването на плащанията по посочения начин съставлявали
изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя
кредита, предмет на договора, като за потвърждаването на плащането Търговецът е
издал Фактура № **********/09.12.2016 г., в която е посочен начин на плащане
977,00 лв. с ДСК кредит, а застрахователят е издал Сертификат е №
230316/09.12.2016 г.
Погасителните вноски,
които Кредитополучателя се задължил да изплаща на Кредитодателя, съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно е годишен процент на разходите, който
изразявал общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишния процент на разходите бил посочен в погасителния план,
неразделна част от договора за кредит и включвал лихви и такси, които
Кредитополучателят дължал на Кредитора. Страните постигнали съгласие в т.6 от Договора,
за срока на Договора кредитът да се олихвява с годишен фиксиран лихвен процент
в размер на 40,35 %, като лихвата се начислявала върху усвоената и непогасена
част от кредита и се заплащала месечно. Така, договорната лихва по кредита била
уговорена от страните в размер на 265,86 лв., а общата стойност на плащанията
по кредита бил договорен в размер на 1 320,45 лв.
Кредитополучателят се
задължил да върне сумата по кредита в срок от 14 месеца или до 09.02.2018г. на
14 бр. месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план, неразделна част
от Договора, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска,
като първите 13 вноски били всяка в размер на 95,68 лв., а последната
погасителна вноска - изравнителна била от 76,61 лв. Съгласно раздел 6, чл.12 от
ОУ към Договора, при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня
следващ падежната й дата, частта от вноската представляваща главница, се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 /десет/ процентни пункта. На посоченото основание на кредитополучателя
била начислена лихва за забава в размер на 129,35 лв., дължима от 28.12.2016г.
до датата на подаване на заявлението в районен съд, която била съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска.
Длъжникът не е изплатил
дължимия паричен заем към Кредитора си. Сумата, която била погасена до дата на
подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда била 20,00 лв. След подаване
на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда не били погасявани претендираните суми.
Крайният срок за
издължаване на всички задължения по Договора за кредит бил на 09.02.2018г. и не
бил обявяван за предсрочно изискуем.
Предвид изложеното за
Агенция за събиране на вземания ЕАД възникнал правен интерес да предяви
вземането си по съдебен ред, е оглед на което било входирано Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК
срещу В.П.М. в деловодството на Районен съд - гр. Велинград, съгласно което
претендирал от ответника, в качеството му на кредитополучател по Договор за
стоков кредит № 230316 от 09.12.2016 г., да заплати: главница: 1 054,59 лв. -
представляваща неизплатената главница от месечните погасителсни вноските за
период от 28.12.2016 г. до 09.02.2018 г., предявена на краен падеж на процесния
Договор; 245,86 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
28.12.2016 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 09.02.2018 г.
/падеж на последна погасителна вноска/ и 129,35 лв. - лихва за забава дължима
от 28.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, както и
законна лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението. Съдът образувал ч.гр.д. № 931 по описа
му за 2018 г., издал Заповед за изпълнение и връчил същата на длъжника,
съгласно разпоредбите на ГПК. На 14.09.2018 г. ищцовото дружество е получило
съобщение с указание на съда, в съответствие с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Агенция
за събиране на вземания ЕАД може да предяви иск за установяване на вземането
си, в резултат на което била предявена настоящата искова молба срещу В.П.М..
Въз основа на така
очертаната обстановка се иска от съда е да постанови решение, с което да приемете за установено по
отношение на ответника, че ответникът
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е ЕИК *********, следните суми:
1 054,59 лв. - представляваща неизплатената главница от месечните погасителсни
вноските за период от 28.12.2016 г. до 09.02.2018 г.; 245,86 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 28.12.2016 г. до 09.02.2018г.;
129,35 лв. - лихва за забава за периода от 28.12.2018г. до датата на подаване
на заявлението в съда, ведно със законна лихва върху главницата считано от
датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, както и 78,60 лв.
/седемдесет и осем лева и шестдесет стотинки/ - присъдени разноски, за
заплащане на които е издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 931/2018 г. на PC - гр.
Велинград.
В определения срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения от съда особен представител
на ответника - адв. П.Х. ***. В него
оспорва предявените от ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД
гр.София, няколко претенции, а именно:
за главница от 1054.59 лв.; за договорна възнаградителна лихва от 245.86
лв.; за лихва за забава от 129.35 лв.; законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ до окончателно
погасяване на дълга и 78.60 лв. присъдени разноски по ч.гр.д.№931/2018г. на
PC-Велинград. Основното възражение на особения представите е, че ответникът не
е бил уведомен за прехвърленото вземане. Това било видно от приложената към ИМ
разписка, в която пощенският служител отбелязал, че адресатът не е намерен.
Настоява се на това, че
нормата на чл.99, ал.З от ЗЗД е императивна и съгласно нея, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това, като предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор -
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Разпоредбата целяла да защити длъжника от изпълнение на
некредитор. Неспазването й имало за последица освобождаване на длъжника от
задължението в случай, че изпълни на стария кредитор. Законът не поставял
специални изисквания за начина, по който длъжникът следвало да бъде уведомен за
извършената цесия. Единственото изискване било уведомяването да е извършено от
предишния кредитор.
Твърди се, че видно от
обратната разписка на Български пощи ЕАД с пощенско клеймо от 14.07.2017г.,
ответникът не бил получил уведомителното писмо за извършеното прехвърляне на
Банка ДСК ЕАД, защото е отсъствал.
Към Исковата молба не
били представени повече доказателства първоначалният кредитор - Банка ДСК да е
извършила надлежно уведомяване на длъжника - ответника за извършеното
прехвърляне на вземането. До фактическо връчване на ответника на книжата, сред
които и уведомлението за прехвърляне на вземането, с материалноправен ефект по
чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се било стигнало. Тава било така, тъй като връчването на
уведомлението на особения представител на ответника не можело да има за
последица уведомяване на длъжника, защото особените представители нямали
представителна власт да получават материалноправни изявления, адресирани до
ответника, каквото е изявлението на предишния кредитор, че вземането е прехвърлено,
а единствено да осъществяват процесуално представителство по дела, образувани
против длъжника. По горните съображения се иска отхвърляне на иска.
В о.с.з. ищеца, с писмена молба, ищецът подържа
иска и иска уважаване на същия, по съображения в изложени в нея.
В о.с.з. ответника, чрез
особения си представител адв.Х., оспорва иска, поддържа възраженията си и иска
отхвърлянето му с подробни съображения в защита.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 931/2018г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 543/04.07.2018г.,
се установява да е разпоредено В.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД , ЕИК ********* - гр.
София, следните суми: сумата от
1054,59 лева -главница по Договор за стоков кредит № 23036 от 09.12.2016г.,
сключен между „Банка ДСК” ЕАД и длъжника, което вземане е прехвърлено на
заявителя с цесия; сумата от 245,86лв.
–договорна лихва за периода от 28.12.2016г. до 09.02.2018г.; сумата от
129,35лв. –обезщетение за забава за периода от 28.12.2016г. до 03.07.2018г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 03.07.2017г. до изплащане на вземането, както и разноски от 25.00
лева - държавна такса и 50.00 лева
- юрисконсултско възнаграждение.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 931/2018г. на ВлРС е връчена на длъжника В.М. по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е
указана на осн. чл.415, ал.1 от ГПК, със съобщение връчено на заявителя
на 14.09.2018г. възможността да предяви
иск, като такъв е предявен от него на
15.10.2018г., изпратен по пощата с клеймо от 12.10.2018г. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.
От
представените в тази насока писмени доказателства – копие от Искане за
отпускане за стоков кредит № 230316/09.12.2016г.; Декларация към искането за
предоставена информация от 09.12.2016г. и Договор за стоков кредит № 23036 от 09.12.2016г.,
сключен между „Банка ДСК” ЕАД и длъжника В.М. като Заемател, облигационно отношение по договор за заем.
Видно от Договор за стоков кредит № 23036 от 09.12.2016г. заемодателя
„Банка ДСК” ЕАД е предоставила на Метанов средства за закупуване на 2 бр.
мобилни апарати Самсунг на стойност от
399лв. и 289лв., като и за заплащане на застрахователна премия по застраховка
„Стандарт +“ в размер на 77,59лв.
Съгласно този договор за В.М. е възникнало задължение да погасява кредита-
получените суми в заем, ведно с
договорна лихва върху тези суми, в размер на общо 1320.45 лева, съгласно
погасителен план, в това число 1054,59лв. – главница и 265,85лв. –договорна
лихва на 14 месечни погасителни вноски, платими на 28-мо число, първите 13
вноски в размер на 95,68 лв., а последната погасителна вноска - изравнителна от
76,61 лв. дължима на 09.02.2018г. Срокът на договора е уговорен да е 14 месеца,
считано от датата на усвояване.
За доказване на обстоятелството,
че заемните суми са получени от заемателя В.М.
са представени касов бон за
заплатени 977лв. на Технополис за закупуване на 2 бр. мобилни апарати
Самсунг на стойност от 399лв. и 289лв.,
както и Уведомително писмо до Технополис , за сключения договор за стоков
кредит, в което М. е декларирал, че е получил стоките и фактура за закупуването
им. Представен е и подписан от М.
сертификат за сключена застраховка със застраховател.
След
като посоченото в договора за заемател лице се подписало за получил стоките
предмет на стоковия кредит, които е и застраховал, а и ответникът не е ангажирал каквито и да било
доказателства, то и следва да се приеме, че налице валидно възникнало
правоотношение по договор за заем, по който е налице и реално предоставяне на
договорената в заем сума в размер на общо 1320.45 лева.
По делото е представен Рамков Договор за покупко- продажба на вземания от 20.04.2017г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и ищеца „АСВ“ ЕАД, както и допълнително споразумение към него от
07.07.2017г. ведно с приложение №1, по силата на което ДС последният е придобил вземането на кредитора на
ответника произтичащо от договора за Договор за
стоков кредит № 23036 от 09.12.2016г. В представеното Приложение №1 под № /не се
чете/ фигурира вземане по горния договор за сумите: 1054,59лв. –главница;
245,89лв.-дог.лихва и 129,35лв. – лихва за забава към 07.07.2017г.
Представено е и уведомително писмо, адресирано до
длъжника В.М., изпратено от упълномощения
за тази цел ищец „АСВ“ ЕАД, с което същият е информиран за извършеното
прехвърляне на вземанията, предмет на договора му с „Банка ДСК“ ЕАД.
Уведомлението е изпратено на адреса на длъжника чрез „Български пощи“, като в
известието за доставяне е направено отбелязване че получателят отсъства от адреса.
По делото е приета и неоспорена от страните ССЕ изготвена
от в.л.Т., която и съдът кредитира като компетентна и безпристрастна. Видно от
заключението основано на документите по делото и проверена информация при
ищеца, задължението на ответника по процесния договор за стоков кредит, сключен
с Банка ДСК е следното: 1054,59лв. –главница, представляваща сбор от 977,0лв.
–цена на стоки и 77,59лв. –застрахователна премия; 245,86лв. – представляваща
незаплатен част от договорна лихва след приспадане на заплатени 20лв. и
129,35лв. –лихва за забава / сбор от наказателна лихва/ за периода от
28.12.2016г. до 03.07.2018г.
При така установената по делото фактическа обстановка,
като основателно съдът намира направеното от особения представител на ответника
възражение, основаващо се на нормата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, според която
прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. Безспорно в тази насока по делото
се установи, че вземането на заемодателя Банка ДСК по договора за заем, сключен
с ответника, въз основа на който е основавано вземането, заявено в заповедното
производство, е било прехвърлено на ищеца, по силата на договор за цесия. С факта
на подписване на договора за цесия, съответно от постигане на съгласие за
сключването му, вземането към ответника по договора за заем е преминало от
предишния кредитор върху новия кредитор – ищеца, който става носител на
вземането – обстоятелство, обуславящо и наличието на материално правната му
легитимация.
Възражението на ответника, направено чрез особения му
представител, че прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него,
поради това, че не му е съобщено от стария кредитор, съдът намира за
необосновано. В закона липсва забрана съобщението на цесията да бъде извършено
от новия кредитор по силата на нарочно упълномощаване от цедента. Действително,
уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия
кредитор. Това обаче не означава, че предишния кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Според
чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания,
нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил – чл. 39
от ЗЗД и не са предвидени изрични ограничения посредством повелителни правни
норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно, по
силата на принципа за свободата на договарянето – чл. 9 от ЗЗД, няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не съдържа и изискване за срок за
съобщаване, и форма за съобщаване. Няма значение и начинът, по който цесията ще
се съобщи на длъжника – това може да стане по телефон, по телекс, по факс или
писмено, включително и по пощата.
За да има действие спрямо длъжника, цесията обаче следва
да му бъде съобщена. Уведомяването има за цел да обвърже длъжника с договора за
прехвърляне на вземането и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на
задължението му.
От представените по делото доказателства се установява,
че цесионерът по силата на изрично пълномощно, дадено му от цедента е изпратил
съобщение за извършената цесия, но същото не е получено от длъжника.
Обстоятелството, че пратката не е потърсена от получателя не е автоматично
свързано с настъпването на неблагоприятни за него последици, а именно, че е
налице редовно връчване на съобщението. Оставянето на известие в пощенската
кутия от пощенския оператор не е равнозначно на връчване, предвид липсата на
законодателно предвидена фикция, че непотърсената пратка е връчена. За да е в съответствие
с принципа на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, от страна на
последния следва да се установи наличието на определени предпоставки и / или
фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положил
дължимата грижа. Единствената конкретна предпоставка, при която би могло да се
приеме, че съобщението е връчено редовно, е когато адресът на потребителя е
променен и последният не е уведомил кредитора за новия си адрес. В разглеждания
случая тази хипотеза не е налице, доколкото по делото липсват доказателства за
това, а не се и твърди ответникът да е променил адреса си. При липса на ясно
разписани други предпоставки, при които кредиторът може да счита, че опитът му
за връчване представлява полагане на дължимата грижа, съдът приема, че не е
налице фингирано връчване на съобщението, чрез предприемане на ново връчване на
уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
доказателства за извършването на което не са представени.
На следващо място не е налице и връчване на Уведомление
за извършената цесия на ответника от съда. В конкретния случай, както вече бе
посочено по-горе издадената в заповедното производство ЗИ реално не достигала
до ответника-дълъжник, тъй като връчването е станало в хипотезата на чл.47,
ал.5 ГПК. Приложеното съм искова молба уведомление за извършена цесия, заедно с
искова молба не са връчени на самия длъжника, а назначения му от съда особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК –адв.Х.. Така до фактическо връчване на
ответника на книжата по делото, между които и уведомление за извършена цесия –
тоест за прехвърляне на вземането на Банка ДСК на ищцовото дружество, с
материално правния ефект предвиден в чл.99, ал.3 от ЗЗД не се е стигнало.
Връчването на уведомление на особения представител, няма за последица уведомяване
на длъжника, тъй като особените
представители осъществяват единствено и само процесуално представителство пред
съда, но нямат представителна власт да получават материалноправни изявления,
каквото е изявлението за прехвърляне на вземането по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Липсата на данни за надлежно съобщаване на цесията на
ответника-длъжник по процесния договор за стоков кредит, лишава ищеца от
качеството на кредитор и от материално правната легитимация да търси изпълнение
на задължения възникнали от Договор за
стоков кредит № 23036 от 09.12.2016г. за ответника В.М..
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
срока на процесния Договор за стоков кредит № 23036 от 09.12.2016г. е
изтекъл на 09.02.2018г. Сам ищецът твърди, че този договор не обявяван за
предсрочно изискуем. Необяснимо е при това как вземането на кредитора по
договора – „Банка ДСК“ ЕАД за цялата главница по договора, договорната лихва и
лихвите за забава са прехвърлени на ищеца „АСВ“ АД с договор за цесия
07.07.2017г., когато е подписано Допълнително споразумение за цедиране на
вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.04.2017г. Необяснимо е как банката е прехвърлила на ищеца АСВ АД вземането
си към ответника В.М. в пълния му размер още на 07.07.2017г. и 7 месеца преди
срока на договора да е изтекъл, ако той не бил обявяван за предсрочно изискуем,
както се твърди. Това би било възможно единствено в хипотезата на предсрочна
изискуемост, но данни в тази насока няма. Което от своя страна поставя под
въпрос изискуемостта на прехвърленото на
ищеца вземане, към момента на сключване на договора за цесия.
Горните констатации
налагат извода, че предявеният от ищеца установителен иск е неоснователен, тъй
като ищецът не установява по делото при условията на пълно и главно доказване,
твърдяното от него нарушено материално право, поради което и предявения
установителен иск следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода от спора ищецът няма право на разноски, а направените от
него такива остават за негова сметка.
Предвид изхода от спора ответникът има право на разноски, но до колкото е
представляван от особен представител и като не неправил искане за присъждане на
такива, то и съдът не му присъжда разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к
Люлин 10, бул. Д-р П. Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против В.П.М., ЕГН ********** ***, установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК - за признаване на установено по отношение
на ответника, че дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми, а именно: 1054,59 лв.
- представляваща неизплатената главница от месечните погасителни вноските за
период от 28.12.2016 г. до 09.02.2018 г.; 245,86 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 28.12.2016 г. до 09.02.2018г.;
129,35 лв. - лихва за забава за периода от 28.12.2018г. до 03.07.2018г., ведно
със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение 03.07.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, за заплащане на които е издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 931/2018 г. на PC Велинград, като
неоснователен.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)