Р Е Ш Е Н И Е
№ 828/22.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1061 по описа за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. по чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и
е образувано по жалба на Е.М.Т., ЕГН **********, чрез адв. Т.В., ПАК, срещу
Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № №
23-0340-000186 от 09.10.2023 г.,
издадена от мл. автоконтрольор Н.Г.С.при РУ Септември към ОДМВР – Пазарджик, с
която на Е.М.Т. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач за срок до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца. Заповедта е оспорена като неправилна и
незаконосъобразна. Твърди се, че не бил посочен ясен срок за налагане на
принудителната административна мярка (ПАМ) и, че заповедта не била мотивирана.
Според жалбоподателя липсвало ясно произнасяне относно определения срок за
налагане на ПАМ.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. С Молба вх. № 10402/11.12.2023 г.
адв. Т.В. – процесуален представител, поддържа жалбата.
Ответникът
по жалбата - мл. автоконтрольор при РУ Септември към ОДМВР – Пазарджик, редовно
призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява
становище по жалбата.
Административен
съд - Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по
делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Предмет
на административното производство е Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 23-0340-000186 от 09.10.2023 г., издадена съгласно по
чл. 171, т. 1, буква “б” от ЗДвП, от мл.
автоконтрольор Н.Г.С.при РУ Септември към ОДМВР – Пазарджик, с която на Е.М.Т. е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е
редовно връчена на жалбоподателя на 09.10.2023 г. срещу подпис, като в
законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил правото си на жалба пред
Административен съд гр. Пазарджик.
Обжалваната
заповед е издадена след извършена проверка от служители на РУ - Септември към
ОД на МВР гр. Пазарджик на 09.10.2023 г. около 14:28 часа в гр. Септември на
ул. „Любен Каравелов“, срещу ЖП Гара град Септември в посока кръстовището
образувано с ул. „Симеон Велики“, на Е.М.Т. - водач на МПС - Ауди А4, с рег. № СТ8342РС,
Държава България. При извършена проверка за употребата на алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер 0098 бил отчетен отрицателен
резултат в 14:31 часа. След това водачът бил поканен да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества и техни аналози DRAGER
DRUG TEST 5000 ARHJ-0009, но същият отказал. На водача бил издаден талон за
медицинско изследване с номер 0159959. Тъй като лицето отказало да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози и не изпълнило предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, била съставена процесната ЗППАМ за извършено нарушение по чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП.
С
писмо с вх. № 8807/24.10.2023 г. от ответника е представено заверено копие на административната
преписка, ведно с приложени копия на АУАН № GA 1003247 /09.10.2023 г., справка
за нарушител-водач, Заповед за ПАМ № 23-0340-000186 от 09.10.2023 г., заверено копие на Талон за
изследване № 0159959/09.10.2023 г., докладни записки, Заповед № 312з-1237/14.04.2022
г. и Наказателно постановление от 18.10.2023 г.
Постъпило
е и писмо с вх. № 10334/07.12.2023 г. от Център за спешна медицинска помощ –
Пазарджик, с което информират съда, че на 09.10.2023 г. във ФСМП – Септември
няма регистрирано преминало лице Е.М.Т.. Същото писмо е получено и на
13.12.2023 г. под вх. № 10550.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице,
имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в
изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби
при издаването ѝ, като съответства и на целта на закона, поради което
същата е правилна и законосъобразна. Заповедта е издадена в писмена форма, като
в нея подробно са описани фактическите основания за издаването ѝ. Освен
това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане
към обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното.
Принудителната
мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Началник група „Охранителна полиция“ РУ Септември при ОДМВР
Пазарджик е компетентен да налага ПАМ, видно от представената по делото Заповед
№ 1237/14.04.2022 г. на директора на ОД на МВР гр. Пазарджик. Не се установиха
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаване на административния акт. Установи се, че са налице материалните
предпоставки за прилагане на чл. 171, т. 1, б. „б“" от ЗДвП, от което
следва, че обжалваният акт е съобразен с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата - за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки,
като временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо
вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде
кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за
не повече от 18 месеца.
При
спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената
тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват
налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в заповедта, е
посочено, че водачът отказва да му бъде извършена проба с техническо средство DRAGER
DRUG TEST 5000 ARHJ-0009 за установяване употреба на наркотични или упойващи
вещества, или техни аналози и не е изпълнил предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В хода на съдебното производство не бяха
ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, които да оборят
констатациите в съставения АУАН.
Съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има доказателствена сила до доказване на
противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което
е доказателствената тежест. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав
намира за доказана фактическата обстановка, установена с акта за установяване
на административно нарушение. Безспорно са възникнали материалноправните
предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.
1, б. “б” от ЗДвП. Касае се за административна
принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от
него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия.
След като те са налице, правилно административният орган е приложил
принудителната мярка. Оспореният административен акт е издаден при условията на
оперативна самостоятелност, при правилно изяснени факти за прилагане на
принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6
от АПК. Оспореният административен акт, съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, е издаден
за целите и на основанията на закона.
Принудителните
административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава
легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от
категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка.
Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени
в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно;
те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и
начина, предвидени там, като издаването им трябва да е в съответствие с целта
на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите
материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на
стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им
предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и
безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането
на ПАМ при липса на всички нормативно установени за това условия. В конкретния
случай обаче е налице правопораждащ фактически състав, което е и основание за
прилагане на правомощието на административния орган за временно отнемане на
СУМПС.
Релевантният
за приложението на чл. 171, т. 2а ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато
административно нарушение, което следва да е установено и подведено под
приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната
отговорност на жалбоподателя. Органът е посочил правните основания и
фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването
на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. Настоящият състав намира, че
заповедта е съобразена с целта на закона при определяне срока на ПАМ. Актът
съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП,
вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Тя има преустановителен и превантивен характер.
В
тази връзка следва изрично да се посочи и, че срокът за прилагане на
административната принуда е определен в закона и той е - до решаване на въпроса
за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца. Това именно е
разпоредено от административния орган с оспорената в настоящото производство
заповед.
Не
на последно място следва да се изтъкне, че по аргумент от чл. 171, т. 1, буква
„б“, изречение последно от ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП
установените стойности са определящи. В случая обаче безспорно жалбоподателят
не се е явил на 09.10.2023 г. във ФСМП – Септември за вземане на кръвна проба (писмо
с вх. № 10334/07.12.2023 г. и вх. № №
10550/13.12.2023 г. от Център за спешна медицинска помощ – Пазарджик, с което
информират съда, че на 09.10.2023 г. във ФСМП – Септември няма регистрирано
преминало лице Е.М.Т.). Съответно, при отказ от даване на проба на място за
наркотични вещества при проверката от органите на МВР и при липса на кръвно
изследване, което да установи липса на наркотични вещества и техните аналози в
кръвта на лицето, то е настъпила хипотезата на чл. 171, т. 1, буква „б“ за
налагане на ПАМ.
Предвид
посоченото, следва да се приеме, че процесната ПАМ е издадена при наличието на
всички материалноправни предпоставки за това и като такава следва да бъде
потвърдена, а подадената срещу нея жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.М.Т., ЕГН **********, чрез адв. Т.В., ПАК срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 23-0340-000186 от 09.10.2023
г., издадена от мл. автоконтрольор Н.Г.С.при РУ Септември към ОДМВР –
Пазарджик, с която на Е.М.Т. е наложена принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач за срок до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
(П)