Решение по дело №2491/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 461
Дата: 2 март 2021 г.
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20203100502491
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. Варна , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100502491 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Енерго–Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, чрез адв. Н.Б., против решение №
3306/21.07.2020г. по гр.д. № 706/2020г. на 50-ти състав на ВРС, с което е прието за
установено, че М. Д. М. ,ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Ш.С.“, № 41, не дължи сумата от
5485.76лв. по фактура от 01.11.2019г., претендирана поради извършена корекция на сметка
на клиентски № ********** и абонатен № ********** за периода от 15.02.2018г. до
14.02.2019г. за обект на потребление с адрес: с. Добрина, общ. Провадия, на осн. чл.124 от
ГПК и дружеството е осъдено да заплати на М. Д. М. ,ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
„Ш.С.“, № 41сумата от 855.00лв., направени от ищеца съдебно-деловодни разноски в
първоинстанционното производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК. Считайки обжалваното
решение за неправилно, необосновано и в разрез със събрания в хода на процеса
доказателствен материал, се моли да бъде отменено и постановено друго решение, с което
исковата претенция бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Моли и за
присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК М. Д. М. ,ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „Ш.С.“, № 41, чрез адв. Й.П. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли
се обжалвавното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените във
въззивното производство съдебно-деловодни разноски.
В с.з. на 02.02.2021г. въззивното дружество „Енерго Про Продажби“ АД, чрез адв.
В.М. поддържа въззивната си жалба. С писмена молба вх.№ 25552/04.12.2020г. М. Д. М.,
чрез адв. Й.П. поддържа писмения си отговор, като претендира присъждане на сторените по
1
делото разноски.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба М. Д. М. ,ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Ш.С.“, № 41,
действащ чрез адв. Й.П. излага, че на 14.01.2020г. получил покана-предизвестие, че има
просрочени неплатени задължения за ел.енергия в размер на 5485.76лв. за обекта му в с.
Добрина, Община Провадия, като за тази сума му е издадена фактура от 01.11.2019г. Не е
присъствал на проверката на служители на “ЕРП Север” АД, нито е получил протокол с
направените при проверката констатации. Редът за извършване на проверката не е спазен.
Оспорва констатациите в КП, прилаганата от дружеството процедура за начисляване на
суми по корекция, базирана на нищожни правни норми, в противоречие със Закона за
защита на потребителите, дължимостта на сумата от 5485.76лв. Не е доставена до обекта му
и не е потребил такова количество ел.енергия, като посоченото, остойностено в издадената
на 01.11.2019г. фактура. Моли се да бъде установено по отношение на ответното дружество,
че не дължи заплащането на процесната сума. Претендира присъждане на сторените
разноски.
В срока за отговор ответникът „Енерго-Про Продажби” АД, чрез адв. Н.Б. е оспорил
иска като неоснователен. Не се спори, че между ищеца и дружеството, че съществува
валидно договорно правоотношение по повод продажбата на ел.енергия. В следствие на
извършената техническа проверка е извършена корекция и издадена фактура за сумата от
5485.76лв. Посочено е, че сумата се дължи, на осн. чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ на
„Електроразпределение Север“ АД ,във връзка чл. 37, ал. 1, т. 1, одобрени с Решение № ОУ-
060 на КЕВР на 07.11.2007г., изм. и доп. С Решение № ОУ-004/06.04.2009г. на КЕВР. На
14.02.2019г. е извършена техническа проверка на измервателната система на в обекта на
ищеца. Изготвен е КП, видно от който в невизуализирания регистър 1.8.4. има показания.
Възникнали са съмнения за софтуерна манипулация, поради което е бил свален и изпратен за
експертиза в БИМ. Установена е намеса в тарифната схема на електромера, която според
типа на електромера следва да се състои от три тарифи Т1, Т2 и Т3. В четвърта,
невизуализирана тарифа-Т4 е разпределена част от действително потребената ел.енергия от
28026.7кВтч. Приема, че прочетеното в регистър Т4 количество ел.енергия е реално
доставено и консумирано от абоната и при липсата на специална правна уредба, доколкото
ПИКЕЕ е отменен към датата на извършване на проверката акт, остойностена по цена за
технологични разходи, по-ниска от цената по всяка друга тарифа. Евентуално се позовава на
разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД. Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на сторените разноски.
За да се произнесе, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Според КП № 1105481/14.02.2019г., при извършената от служители на ЕРП “Север”
АД проверка, е установено преминала по тарифа Т4 ел.енергия в размер на 28026.
Електромерът е свален, поставен е в запечатан плик, пломбиран с пломба № 588014 и
изпратен на прповерка в БИМ. Протоколът е съставен в присъствието на внука на абоната и
негова роднина и е подписан от тях, както и от двамата съставители.
От КП № 2463/18.10.2019г., изготвен от БИМ, ГД “Мерки и измервателни уреди”,
РО-Варна се установява, че изследваният електромер е постъпил в опаковка с пломба №
588014. Отбелязано е отсъствието на механични дефекти на кутията, на клемите и клемния
блок на електромера. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера, която за типа електромер следва да се състои от три тарифи-Т1, Т2 и Т3.
Действително потребената ел.енергия се разпределя и невизуализираната тарифа Т4-
28026.7кВтч. Не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Записано е, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията
2
за точност при измерване на ел.енергия.
Видно от становище от 28.10.2019г., изготвено от Специалист „ЕК“ за начисление на
ел.енергия, за периода от 15.02.2018г. до 14.02.2019г. е начислена допълнително 28026.кВтч.
Записано е, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ,
при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия.
От представената по делото фактура № **********/01.11.2019г., се установява, че за
периода от 15.02.2018г. до 14.02.2019г. е начислена сумата от 5485.76лв.
От заключението на в.лице по допуснатата СТЕ, е видно, че процесният електромер е
преминал първоначална метрологична проверка през 2016г. и следва да преминава
последващи проверки на всеки 4 години. Свален е при проверката на 14.0.2019г. Бил е в
метрологична годност. Наблице е несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведената в информационната база данни, за това ел.енергията в
обекта да се измерва по три тарифи, а не по четири. Показанията в 1.8.4. не се визуализират
на дисплея на електромера и не са били регистрирани при редовния месечен отчет, което е
предпоставка за неправилно изчисляване на използваната от клиента ел.енергия и
извършване на допълнително определяне на количества ел.енергия за доплащане, както е
посочено в чл. 50 от ПИКЕЕ. При нормална работа на електромера, преминалата ел.енергия
се визуализира на дисплея и се записва в енергийните рагистри 1.8.1, 1.8.2, и 1.8.3.
Показанията в 1.8.4. не се визуализират на дисплея, но са преминали през измервателната
система на електромера. Софтуерното въздействие се извършва затова, да се пренасочат
показания в следствие на консумация на ел.енергия от видимите на дисплея тарифи към
скрития регистър 1.8.4. Така, електромерът е отчел цялото количество на потребената
ел.енергия в обекта. Според вещото лице натрупванеуто на ел.енергия в скрития регистър е
в следствие на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на
измервателния уред и по-точно в тарифната схема. Количеството от 28026кВтч не е
фактурирано и не е остойностено през периода от 15.02.2018г. до 14.02.2019г. Извършените
математически изчисления по фактура № **********/01.11.2019г. са коректни, извършени
след прочитане на скрития регистър 1.8.4. на електромера, като не е ползвана методика за
изчисляване на пнеотчетена енергия, а оценяване на наличната от 28026кВтч в регистър
1.8.4. по цена на технологични разходи. Вещото лице заявява, че производителят не допуска
измервателеун уред в търговската мрежа, без да е преминал задължителна техническа и
метрологична проверка, което означава, че не е възможно в 1.8.4. да има показания,
различни от 0, щом електромерът е нов и е с нулеви показания по тарифи 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3.
Неправомерно вмешателство е възможно да се извърши след монтажа на СТИ.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса „Енерго-Про
Продажби” АД следва да установи при условията на пълно и главно доказване валидно
правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била измерена, или
електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазил реда за извършване на
проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно
действие на потребителя, че е използвана правилната методика за корекция на сметката,
съответстваща на доставената и потребена електроенергия, влизане в сила и действие на
ПИКЕЕ към момента на извършване на прповерката.
Безспорно е, че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от
Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на ищеца.
3
Основание за извършване на корекция и за фактуриране на процесната сума се явява
констативен протокол № 2463/18.10.2019г. на БИМ.
Следва да бъде съобразено това, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ
регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа
до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Или, с тази норма
законодателят е предвидил, че с ПИКЕЕ следва да бъдат регламентирани както процедурата
по установяване на неточното измерване, така и последиците при констатирано такова.
Затова и в раздел ІХ, озаглавен „Случаи и начини за извършване на преизчисление на
количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи“ са разписани както правила
относно реда на извършване на проверките и тяхното документиране /чл. 47 вр. чл. 41 и чл.
45/, така и правила за коригиране на сметките съобразно причината, довела до
неизмерване/неточно измерване на потребяваната ел.енергия. Целта е да се гарантират
правата на потребителите при реализиране на отговорността им за заплащане на
потребената ел.енергия в хипотезите, в които не следва да се установява виновно поведение
от тяхна страна.
Към датата на извършената проверка-14.02.2019г. е постановено Решение №
1500/6.02.2017г 5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017), като
е обезсилил в една част и отменил в друга Решение № 128971.12.2015 по адм.д. №
9462/2014г на ВАС, като са отменени нормите в ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно
решение № 147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с изключение на чл.48, чл.
49, чл.50 и чл.51 от този акт, както и Решение № 2315/21.02.2018г по адм.д.№ 3879/2017г
на ВАС, с което са отменени и останалите действащи след Решението № 1500/6.02.2017г по
адм.д. № 2385/2016г на ВАС текстове от ПИКЕЕ – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е
потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г по адм.д.№ 4785/2018г на 5-членен състав на
ВАС, в сила от 23.11.2018г. С това нормите на ПИКЕЕ са отменени вече в цялост.
При тези данни следва изводът, че към момента на начисляването на допълнителното
количество ел.енергия е нямало нормативно основание за извършване на едностранни
корекции на сметките на абонатите за минал период – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ.
Същевременно, няма действащи правила за процедурата и условията за установяване на
предпоставките им. При тази ситуация, поради съществуващата законова делегация в чл.83
ал.2 ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното
дружество не би могло да се ползва от корекционната процедура, за която към датата на
проверката са липсвали нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на
корекционна процедура и начина на извършване на проверка на средството за търговско
измерване. След отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ, а в последствие и на чл.48, чл.49, чл.50 и
чл.51 от ПИКЕЕ, с оглед изложеното по-горе съдът намира, че изобщо липсват правила и
ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на
СТИ и приложени корекционните процедури по ПИКЕЕ. Представеният по делото протокол
и извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на закона и
затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо
ответното дружество.
В същото време, в действащите ОУ също липсват норми, регламентиращи
процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.
Представляващият ответното дружество, настоящ въззивник сочи като основание за
извършеното начисляване на допълнително количество ел.енергия разпоредбите на чл. 38,
ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД ,във връзка чл. 37, ал. 1, т. 1,
одобрени с Решение № ОУ-060 на КЕВР на 07.11.2007г., изм. и доп. С Решение № ОУ-
4
004/06.04.2009г. на КЕВР. Относно законосъобразността на направената корекция от страна
на предприятието – доставчик на електрическа енергия е налице задължителна съдебна
практика по така поставения материалноправен въпрос, като ВКС се е произнесъл, като е
извел нищожност на клаузите в договорите при общи условия, позволяващи едностранна
корекция. Едностранното изчисляване на сметката, без да е изяснено реалното количество
електрическа енергия, което е доставено и за какъв период, би предоставило на доставчика
правото да получи плащане за недоставена от него енергия, което от своя страна поставя
потребителя в неравноправно положение и противоречи на заложения в чл. 2, ал. 2 ЗЕ
принцип за защита на интересите на потребителите. Именно поради неравноправния
характер на съдържащите се в Общите условия клаузи за едностранна корекция по смисъла
на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, същите са нищожни на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и като
такива не могат да породят правни последици и да бъдат годно основание за извършване на
корекция на сметката на потребителя. Вярно, че се твърди, че спорното количество
ел.енергия от 28026кВтч е реално доставено, но неотчетено количество при реален отчет, но
дружеството дори не е установило, че е преминало това количество ел.енергия след монтажа
на СТИ, доколкото, видно от протокола за монтаж № 1068855/12.04.2016г. на проверявания
електромер № 1114171666062083, няма данни при какви показания в тарифа 1.8.4. е
монтиран, нито на сумарния регистър 1.8.0., а вещото лице по проведената експертиза по
делото изказва само предположенията си, че електромерът е монтиран нов и щом
показанията в 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3 са нулеви, то и това в 1.8.4 е нулево. Няма данни и за
сумарния регистър 1.8.0., както при монтажа на СТИ, така и в КП № 2463/18.10.2019г.,
констатациите в който са послужили за основание за начисляване на ел.енергията от
28026кВтч. и дали отчетените показания в Т4, сумирани с тези от Т1, Т2 и Т3 дават
стойността по сумарния регистър, както следва да е при електромер от този тип-„Искра“,
МТ 174.
При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от
ЗЕ /ред. ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г./, , доказването на предпоставките за
служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидите на абонатите
не би могло да бъде осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са
неприложими, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се
регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин орган –
КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането на
общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа регламентация на специалните
понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно, невъзможно е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да
бъде установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид строгата
регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на потребителите и
надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Дружеството е посочило като основание за дължимостта на сумата и нормата на чл.
183 от ЗЗД. Ако беше установено с надлежни доказателства консумацията на ел.енергия в
размер на 28026кВтч от клиента, би могло да се търси плащане, но не е, както беше
посочено по-горе. Още по-малко сумата в посочения размер от 5485.76лв., доколкото не е
ясно по каква разценка и за кои подпериоди е приложена. Вещото лице по изслушаната СТЕ
е посочила, че сумата от 5485.76лв е математически вярно изчислена, но за показаните в
становището от 28.10.2019г. подпериоди и цени, без последните да са тези, одобрени от
КЕВР за дневна, нощна и върхова, за които не сочи данни, а изчисленията са направени по
цени за технологични разходи, но дали са по-ниски от цените за дневна, нощна и върхова,
5
скакто се твърди, не е изяснено по делото. Още повече, че остава недоказано и това, че е
възможно изобщо да бъде доставено и съответно потребено такова голямо количество
ел.енергия от 28026кВтч за едногодишния период от 15.02.2018г. до 14.02.2019г., според
пропускателната способност на присъединителните съоръжения. Не само, че не са
установени по делото тези спорни обстоятелства, но и не биха могли да бъдат установени,
при ползването на специални знания на вещо лице, понеже то понастоящем би било в
невъзможност да работи със самия електромер, а само документално и то по данните, в
създадените от ответното дружество или „ЕРП Север“ АД документи.
Ето защо предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен за посочената сума.
Въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено, включително в частта за разноските.
Предвид изхода на спора не се следват разноски на въззивното дружество. То следва
да бъде осъдено да заплати на въззиваемия разноски за въззивната инстанция на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК в размер на 630.00лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение,
видно от договор за правна помощ и списък по чл. 80 от ГПК, като срещу размера няма
направено възражение за прекомерност от насрещната страна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3306/21.07.2020г. по гр.д. № 706/2020г. на 50-ти състав
на ВРС, с което е прието за установено, че М. Д. М. ,ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
„Ш.С.“, № 41, не дължи на „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, сумата
от 5485.76лв. по фактура от 01.11.2019г., претендирана поради извършена корекция на
сметка на клиентски № ********** и абонатен № ********** за периода от 15.02.2018г. до
14.02.2019г. за обект на потребление с адрес: с. Добрина, общ. Провадия, на осн. чл.124 от
ГПК и „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, е осъдено да заплати на М.
Д. М. ,ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Ш.С.“, № 41сумата от 855.00лв., направени от
ищеца съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство, на осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“, № 258, „Варна тауърс Г“, представлявано от
Боряна Димитрова Пенева, Пламен Стоянов Стефанов, Яна М. Димитрова и Георги Коршия
да заплати на М. Д. М. ,ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Ш.С.“, № 41, сумата от 630.00лв.
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7