Р
Е Ш Е
Н И Е №
260865
гр. Пловдив, 02.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, IХ състав, в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Николинка Цветкова
Членове: Фаня Рабчева
Елена
Калпачка
при секретаря Пенка Георгиева
като разгледа докладваното от
съдия Калпачка въззивно гр. д. № 554
по описа на ПОС за 2021 г.,
за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, чрез юрисконсулт П., против Решение № 261736 от 16.12.2020
г., по гр.дело № 14826 по описа на РС Пловдив за 2019 г., с което е уважен
изцяло предявения иск от Д.П.Д., като е признато за установено, че не дължи в
полза на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата от 1361,65 лева, която
представлява неплатена дължима главница за топлинна енергия за периода от
01.01.2005г. – 30.04.2007г. ведно със сумата от 325,79 лева, която представлява
мораторна лихва за периода от 21.02.2008г. до 18.07.2019г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата считано от 21.02.2008г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноските по делото, за които е бил издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2620/2008г. по описа на РС – Пловдив и за които
суми са били образувани изпълнителни дела № 5122/2008г. на V район по описа на
ДСИ при РС – Пловдив и изп.дело № 1158/2019г. по описа на ЧСИ П.Илиев с рег. №
821 от КЧСИ поради погасяването им по давност на основание чл.111, буква „в“ ЗЗД и са присъдени разноски.
Жалбоподателят счита постановеното решение недопустимо, като произнесено
при дублирани искови претенции, при липса на правен интерес и заявен отказ от
иска по отношение на мораторните лихви от ищеца. Твърди, че в изпълнителното
производство не е претендирал лихви за посочения в диспозитива период,
дублирани са такива за периода 21.02.2008г. до 18.07.2019г., посочени като
мораторни лихви и законна лихва от 21.02.2008 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и, че не е претендирал разноски по делото, по което е бил
издаден изпълнителен лист, в образуваното изпълнително производство, поради
което липсва правен интерес от установяване на недължимост по отношение на тях.
Излага съображения, че постановеното решение е неправилно, постановено в
противоречие със задължителното за съда ТР 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК,
приемайки, че постъпилите частични погашения на дълга и искане на взискателя за
налагане на възбрана, както и възлагане на изпълнение по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ не прекъсват давността. Моли да бъде констатирана недопустимост на
решението, да бъде върната исковата молба и прекратено производството по
делото, евентуално обжалваното решение да бъде отменено изцяло. Претендира разноски.
Подаден е писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемия Д.П.Д., чрез адв. Д.-М., в който се излагат съображения
за неоснователност на жалбата. Счита искането за връщане на исковата молба
недопустимо. Намира постановеното решение правилно, законосъобразно и
мотивирано. Моли да бъде потвърдено изцяло обжалваното първоинстанционно
решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ответник в
първоинстанционното производство, останал недоволен от постановеното решение,
откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно.
Пред районен съд Пловдив са предявени искове с правна квалификация чл. 439
вр. с чл. 124 ГПК. Ищецът Д.П.Д. твърди, че е бил осъден да заплати на
ответника „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с определение по ч.гр.д. №
2620/2008г. по описа на РС Пловдив, сумите от 2 733,14 лева – консумирана
топлинна енергия за периода от 01.01.2005г. до 30.04.2007г., сумата от 525.98
лева мораторни лихви за периода от 01.03.2005г. до 30.04.2007г., ведно със
законната лихва върху главницата от 21.02.2008г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на
сумата от 203.18 лева, за което е издаден изпълнителен лист от 25.02.2008 г.
Твърди, че въз основа на така издадения изпълнителен лист срещу него е
образувано изпълнително производство - изпълнително дело № 5122/2008г. на V
район по описа на ДСИ при РС – Пловдив, по което са предприети действия по
принудителното събиране на сумите – запор на движими вещи – МПС от 20.08.2008
г., запор на трудово възнаграждение, въз основа на молба от взискателя от
14.10.2008 г., насрочен е бил опис на движими вещи за 14.01.2016 г. На
01.07.2019 г. изпълнителното производство е било прекратено от ДСИ, като на
17.07.2019 г. е било образувано ново изпълнително производство - изп.дело №
1158/2019г. по описа на ЧСИ П.Илиев с рег. № 821 от КЧСИ, по които му било
връчено съобщение за започнато изпълнение. В полученото съобщение за започнато
изпълнение твърди да е посочен размер на задължението - сумата от 361,65 лв.
главница, сумата от 1694,66 лв. законна лихва върху главницата за периода от
21.02.2008 г. до 18.07.2019 г., сумата от 325,79 лв. неолихвяеми вземания –
мораторни лихви, обезщетения, както и сумата от 589,59 лв. такси по тарифа към
ЗЧСИ. Счита, че не дължи посочените в съобщението суми, поради погасяването им
по давност, на осн. чл. 111, б. „в“, във вр. с чл. 116, б. „в“ от ЗЗД.
Размерът на исковите претенции е изменен в съдебно
заседание на 25.06.2020 г. (л. (120) на ПРС. В същото пълномощникът на ищеца
изрично е уточнил, че претендира установяване на недължимост на сумата от
1361,65 лв. главница, сумата от 1694,66 лв. законна лихва върху главницата за
периода от 21.02.2008 г. до 18.07.2019 г., както и мораторна лихва и
обезщетения в размер на 325,79 лв., като интересът си от установяване на
недължимост на сумите обосновава с полученото съобщение за започнало изпълнение
и описаните там задължения. Оттеглен е искът по отношение на сумата от 589,59
лв., представляващи разноски в изпълнителното производство. Оттеглен е искът по
отношение на сумата от 525,98 лв., представляващи мораторни лихви, присъдени с
изпълнителния лист, за периода от 01.03.2005 г. до 30.04.2007 г. Производството
по делото е прекратено по отношение на мораторната лихва за периода от 01.03.2005
г. до 30.04.2007 г. за сумата от 525,98 лв. лихва за забава. Това
определение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
С определение от 19.10.2020 г. (л. 138), отново е
допуснато изменение на размера на исковите претенции, като с определение е изменен
размерът на исковите претенции, като искът се счита предявен за сумата от 1361,65
лв. главница за периода от 01.01.2005 г. до 30.04.2007 г., сумата от 1694,66
лв. законна лихва върху главницата за периода от 21.02.2008 г. до 18.07.2019
г., както и неплатена мораторна лихва в размер на 325,79 лв.
По отношение на главницата размерът е такъв, какъвто е
претендиран с първото изменение на размера на исковите пратенции, като е
посочен коректния период, който е заявил ищеца. По отношение на законната
лихва, въпреки, че е допуснато изменение на иска, няма направено такова. Още с
определението от съдебно заседание на 25.06.2020 г., когато ищецът ограничава
исковата си претенция по отношение на законната лихва за определен период и до
определен размер, е уточнен размерът на тази претенция. Допуснато е изменение
на иска и по отношение на сумата от 325,79 лв. неплатена мораторна лихва, без
посочен период, като по отношение на тази сума също няма реално изменение на
искането от подаване на исковата молба. Сумата от 325,79 лв. е неизплатената
част, посочена в ПДИ, от присъдената мораторна лихва с изпълнителния лист, в
размер на 525,98 лв. обезщетение за забава за периода от 01.01.2005 г. до
30.04.2007 г. По отношение на присъденото обезщетение за забава производството
по делото е било прекратено с определение от 25.06.2020 г., поради оттегляне на
претенцията, като същото не е било обжалвано и е влязло в сила. Липсва
предявена претенция за установяване на недължимост на сумата от 325,79 лв.
мораторна лихва за период от 21.02.2008 г. до 18.07.2019 г., по каквато се е
произнесъл съдът с обжалваното решение. Ето защо в тази част решението е
недопустимо и следва да бъде обезсилено.
В решението си съдът се е произнесъл и по отношение на
разноските по делото, за които е бил издаден изпълнителен лист, каквото искане
няма формулирано от ищеца, уточнил исковите претенции с молби от съдебно
заседание на 25.06.2020 г. и на 19.10.2020 г., нито има конкретизирано в
исковата молба, освен по отношение на разноските в изпълнителното производство,
включени в съобщението за започнато изпълнение, по отношение на които искът е
оттеглен. Ето защо и в тази част решението е недопустимо, като постановено по
непредявена искова претенция и следва да се обезсили.
По отношение на предявените претенции за законна лихва за
забава върху главницата в размер на сумата от 1694,66 лв., за периода от
21.02.2008 г. до 18.07.2019 г., съдът не споделя възраженията на жалбоподателя,
че е лишена от правен интерес, поради което и недопустима. Този период е част
от периода, за който е присъдена законна лихва за забава в изпълнителния лист,
поради което и представлява частична претенция, предявена в размер и за период,
посочен в получената от страната покана за доброволно изпълнение.
По отношение на правилността на решението, с оглед
оплакванията във въззивната жалба,
намира следното:
От фактическа страна се установява от приложеното дело на
ДСИ при РС Пловдив и копие на изпълнителното делото по описа на ЧСИ Илиев, че въз
основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 2620/2008 г. по описа на РС
Пловдив е образувано изпълнително дело № 5122/2008г. на V район по описа на ДСИ
при РС Пловдив, по което са предприети действия по принудителното събиране на
сумите – запор на движими вещи – МПС от 20.08.2008 г., запор на трудово
възнаграждение, въз основа на молба от взискателя от 14.10.2008 г. По така
приложения изпълнителен способ са били правени удръжки от трудовото
възнаграждение на длъжника и постъпвали плащания към ДСИ от 2008 г. до 2016 г.,
като последното плащане е било с вносна бележка от 15.07.2016 г. Насрочен е бил
опис на движими вещи за 14.01.2016 г., който не се е осъществил, поради липса
на съдействие от страна на взискателя. На 01.07.2019 г. изпълнителното
производство е било прекратено от ДСИ по молба на взискателя, като на
17.07.2019 г. е било образувано ново изпълнително производство - изп.дело №
1158/2019 г. по описа на ЧСИ П.Илиев с рег. № 821 от КЧСИ, по което са били
направени справки за имущественото състояние на длъжника, връчено му е съобщение
за започнало изпълнение и наложена възбрана върху недвижим имот на 22.07.2019
г. и на 23.07.2019 г.
Според мотивите в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС давността се прекъсва, на осн. чл. 116, б. „в“
от ЗЗД, с предприемането на действия за принудително изпълнение, поради което в
изпълнителното производство за събиране на парични вземания давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. Изброени са примерно действия по принудителното
изпълнение, прекъсващи давността: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Разяснено е, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
– с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Запорът върху
вземане на длъжника от трето лице е способ в изпълнителното производство за
удовлетворяване на взискателя. Постъпването на суми от наложения запор по
изпълнителното дело представляват плащания от трето лице в резултат на
извършени изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ. В
този смисъл всяко постъпление на суми е реализиране на изпълнителния способ,
като поддържането на висящността на изпълнителния процес по този начин прекъсва
погасителната давност, както и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. (така прието
в Определение № 731 от 14.12.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 1325/2018 г.)
Процесните задължения са периодични и се погасяват с
изтичане на 3-годишна погасителна давност, на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
както е прието в обжалваното решение. Последното изпълнително действие по
изпълнителното дело на ДСИ при РС Пловдив, с което е била прекъсната
погасителната давност, е било постъпването на сума по наложения запор на
15.07.2016 г. На 17.07.2019 г. е било образувано, по молба на ЕВН България
топлофикация ЕАД изп.дело № 1158/2019 г. по описа на ЧСИ П.Илиев с рег. № 821
от КЧСИ. Така от последното прекъсване на давността до образуване на
изпълнителното производство при ЧСИ, са изтекли повече от три години, поради
което и задължението е било погасено по давност към датата на образуване на
изпълнителното производство. Като е достигнал до същия правен извод
първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено, освен в частта за присъдената законна лихва, където неправилно не е
съобразен конкретизирания размер и период на претенцията, в която част
решението следва да се отмени и постанови ново в съответствие с направеното от
страната искане.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция на
жалбоподателя се дължат разноски, съответно на уважената част от жалбата, която
е уважена по отношение на акцесорния иск за мораторна лихва и частично, по
отношение на акцесорния иск за законна лихва. Така, съответно на уважената част, на жалбоподателя
се дължат разноски в размер на една втора от сторените такива – 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 50 лв. държавна такса за въззивното обжалване,
съгласно представения списък на разноските и представени доказателства за
заплащането им, или в размер на 175 лв. Разноски се дължат и на въззиваемия –
съответно на отхвърлената част от жалбата, като такива също следва да се
присъдят в размер на една втора от сторените, които са в размер на заплатените
за адвокатско възнаграждение, съгласно приетия по делото договор за правна
помощ и процесуално представителство в размер на 350 лв., или в размер също на
175 лв. Ето защо, по съразмерност и компенсация не следва да бъдат присъждани
разноски в настоящото производство. Разноските в първоинстанционното
производство не следва да бъдат ревизирани, тъй като по отношение на
прекратената част от производството, която част е и предмет на уважената част
от въззивната жалба, въпросът е разрешен с определение по чл. 248 от ГПК, което
не е обжалвано.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 261736/16.12.2020 г., постановено по
гр.д.№ 14826/2019 г. по описа на РС Пловдив в частта, с която е признато за
установено, че Д.П.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** не дължи в полза на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. Христо Г.Данов № 37, сумата от 325,79 лева, която представлява
мораторна лихва за периода от 21.02.2008г. до 18.07.2019г., както и разноските
по делото за които е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2620/2008г. по
описа на РС Пловдив, и за които суми са били образувани изпълнителни дела №
5122/2008г. на V район по описа на ДСИ при РС Пловдив и изп.дело № 1158/2019г.
по описа на ЧСИ П.Илиев с рег. № 821 от КЧСИ, поради погасяването им по давност
на основание чл.111, буква „в“ ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261736/16.12.2020 г., постановено
по гр.д.№ 14826/2019 г. по описа на РС Пловдив в частта, с която е признато за
установено, че Д.П.Д. с ЕГН ********** с адрес: ***, не дължи в полза на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. Христо Г.Данов № 37, сумата от 1361,65 лева, която
представлява неплатена дължима главница за топлинна енергия за периода от
01.01.2005 г. – 30.04.2007 г., за която е бил издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 2620/2008г. по описа на РС Пловдив, и за която сума са били
образувани изпълнителни дела № 5122/2008г. на V район по описа на ДСИ при РС
Пловдив и изп.дело № 1158/2019г. по описа на ЧСИ П.Илиев с рег. № 821 от КЧСИ,
поради погасяването и по давност на основание чл.111, буква „в“ ЗЗД.
ОТМЕНЯ Решение № 261736/16.12.2020 г., постановено по
гр.д.№ 14826/2019 г. по описа на РС Пловдив в частта, с която е признато за
установено, че Д.П.Д. с ЕГН ********** с адрес: *** не дължи в полза на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. Христо Г.Данов № 37, законната лихва за забава върху
главницата, по отношение на периода, считано от 21.02.2008г. до окончателното
изплащане на вземането, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.П.Д., ЕГН **********,***, не
дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г.Данов № 37, сумата от 1694,66 лв. (хиляда шестстотин
деветдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки) - законна лихва за
периода от 21.02.2008 г. до 18.07.2019 г., върху главница от 1361,65 лева,
представляваща стойност на топлинна енергия за период от 01.01.2005 г. до 30.04.2007
г.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.