РЕШЕНИЕ
№ 888
гр. Бургас, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседА.е на дванадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Даниева Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501080 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивните
жалби на В. К. А., ЕГН ********** от *** (вх.№ 18742/31.05.2022 г. на БРС), и на А. А. В.,
ЕГН ********** от *** (вх.№ 19632/06.06.2022 г. на БРС), против решение № 966 от
16.05.22 г. по гр.д.8339/2021 г. на РС Бургас.
Въззивницата В. – молител в първоинстанционното производство, обжалва
решението на БРС в частта „относно срока на наложените мерки за защита от домашно
насилие“, т.е.в частта, с която са наложени мерки за защита на А. А. В. срещу домашно
насилие, осъществявано от В. К. А., като е забранено на В. К. А. да приближава на по-малко
от 50 м. жилището на А. А. В., местоработата й, както и местата за социални контакти и
отдих, за срок от 9 месеца, считано от 16.05.2021 г., и В. К. А. е задължен да посещава
специализирана програма за извършители на насилие в Център за превенция на насилието и
престъпността, за срок от 3 месеца. Твърди се, че решението на БРС в обжалваната от
молителката част е неправилно, тъй като съдът е определил неоправдано кратък срок за
действие на наложените мерки, а именно: 9 месеца за забраната да приближава жилището
ми и местата ми за социални контакти и 3 месеца за посещения на програма за превенция.
Твърди се, че независимо от постановените Решение № 260356 от 07.10.2020 г. по
гр.д.4075/2020 г. на РС Бургас, с което упражняването на родителските права върху
малолетното дете на страните е предоставено на молителката, и Решение № 617 от
28.06.2021 г. по гр.д.3040/2021 г. на РС Бургас, с което са наложени мерки за защита, като
ответникът А. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката и му е
забранено да приближава на разстояние по-малко от 50 м. жилището й в ***, жилището в
***, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих, за срок от шест месеца,
считано от 28.06.2021 г., ответникът многократно, вкл. на 28.10.2021 г. и 15.11.2021 г. е
1
извършвал актове на домашно насилие спрямо молителката, т.е.в срока на действие на
издадената заповед в рамките на срока на действието й. Твърди се, че въпреки издадената по
настоящото дело заповед за незабавна защита, ответникът е продължил да упражнява тормоз
върху молителката – през декември 2021 г., при връщане на детето след осъществен режим
на лични отношения с бащата; на 25.12.2021 г. - в ***, в дома на бабата на молителката; на
13.04.2022 г. по пътя Средец – Бургас. Твърди, че е налице едно трайно поведение на
ответника спрямо личността на молителката, което в продължение на над 2 години по
никакъв начин не се променя и въпреки съдебната намеса той не преустановява действията
си по извършване на актове на домашно насилие. Според молителката, описано поведение
на ответника, отношението му към издадените заповеди, извършването на постоянни актове
на домашно насилие спрямо нея сочат, че определените от първоинстанционния съд
срокове, за които е наложил мерките за защита от домашно насилие, са крайно недостатъчни
и по никакъв начин няма да подействат възпиращо на насилника.
Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната от молителката част и
налагане на мерките за максималните срокове но чл.5, ал.2 от ЗЗДН, а именно - за 18 месеца,
евентуално – и увеличаване на размера на наложената на ответника глоба.
С въззивната жалба са представени писмени доказателства. Направено е и искане
да се изискат и приобщят по делото записите от обажданията на молителката от телефон
********** на телефон 112 на 13.04.2022 г.
Въззивникът В. К. А. – ответник в първоинстанционното производство, обжалва
решението на БРС с твърдението, че то е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Не излага конкретни съображения. Претендира за отмяната му изцяло и за постановяване на
решение, с което молбата се отхвърля. Не сочи нови доказателства. Твърди се, че
представените от молителката /включително във въззивното производство/ доказателства,
по никакъв начин не доказват твърденията на молителката за извършвани актове на
домашно насилие от страна на ответника. Твърди се, че в резултат на съществуващия между
страните родителски конфликт, всеки път, когато молителката види ответника, се обажда на
телефон 112 и инициира производство по ЗЗДН, като това не е резултат от противоправно
поведение на ответника.
И двете въззивни жалби са подадени в от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът ги намира за допустими.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молбата на
въззивницата-молител А. А. В. за издаване на заповед за защита от домашно насилие,
осъществено от въззивника-ответник В. К. А. на 28.10.2021 г., около 19,30 ч. в *** и на
15.11.2021 г. около 20,30 ч. в ***. Молителката твърди, че страните имат общо дете - В. В
А., по отношение на което с решение № 0356 от 07.10.2020 г. по гр.д.4075/2020 г. по описа
на Бургаски районен съд, упражняването на родителските права е предоставено на
молителката, определено местоживеене на детето при нея и на бащата е определен режим на
лични отношения. Твърди се, че заради осъществени актове на домашно насилие от страна
на ответника по отношение на нея на 25.04.2021 г. и на 27.04.2021 г., с Решение № 617 от
28.06.2021 г. по гр.д.3040/2021 г. на БРС са наложени мерки за защита, като ответникът е
задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката и му е забранено да
приближава жилището и местоработата й за срок до 28.12.2021 г. Твърди се, че в срока на
действие на наложените с Решение № 617 от 28.06.2021 г. по гр.д.3040/2021 г. на БРС мерки
за защита от домашно насилие, ответникът е продължил да упражнява над нея непрестанен
тормоз, да я заплашва и да нарушава заповедта за защита, за което тя е подавала множество
сигнали до полицейските органи. Конкретно се твърди, че на 28.10.2021 г., около 19,30 ч. в
***, докато молителката пътувала в автомобила си заедно със сина си В. А., Д. В. и баба й
2
А. Д., молителката била последвана от ответника, който, когато молителката спряла
автомобила си пред дома на майка си, спрял неговия автомобил пред нейния и започнал да
крещи, при което детето се изплашило и побягнало, а тя подала сигнал на тел.112 за
нарушаване на постановената със съдебното решение заповед за защита. Твърди се, че на
15.11.2021 г. от 18,30 ч. до към 20,30 ч. молителката гостувала на баба си в ***, като
автомобилът й бил паркиран пред портала на къщата. Когато тръгвала, видяла, че
ответникът е влязъл в двора. Твърди, че виждайки я, той излязъл от двора и застанал до
автомобила й. Отправила молба към него да си върви, но той отказвал да тръгне, след което
тя се качила в колата си и потеглила. Твърди, че след няколко пресечки ответникът пресякъл
пътя с автомобила си, излязъл от своя автомобил, отворил предната дясна врата на нейния
автомобил, с намерението да влезе. Твърди, че тя включила видеозапис на мобилния си
телефон, след което той се отказал да влезе в автомобила й, я тя потеглила с автомобила си
и отишла в РУ Средец, за да подаде сигнал за поредното нарушение на заповедта.
Молбата е с правно основание чл.8 и сл. от Закона за защита срещу домашното
насилие.
Ответникът А., чрез процесуалния си представител е оспорил молбата в съдебно
заседание. Оспорват се твърденията на молителката по фактите. Ангажирал е доказателства
в подкрепа на твърденията си.
С обжалваното решение БРС е уважил молбата и е наложил мерки за защита от
домашно насилие на молителката, както следва: задължил е ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо молителката; забранил е на ответника за срок от 9
месеца, считано от 16.05.2021 г. да приближава на по-малко от 50 м. жилището на
молителката в ***, местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих;
задължил е ответника да посещава специализирана програма за извършители на насилие в
Център за превенция на насилието и престъпността за срок от 3 месеца. На ответника е
наложена глоба в размер на 200 лв и е осъден да заплати на молителката разноските по
делото.
Решението е обжалвано от двете страни, поради което спорът е висящ пред
настоящата инстанция изцяло.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място съдът намира, че първоинстанционният съд е установил правилно
и в пълнота фактическата обстановка, а изводите му по фактите и правото са обосновани,
поради което съдът споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях на
основание чл.272 ГПК.
Във въззивната жалба на ответника не изложени конкретни оплаквания, но
въпреки това следва да се посочи, че доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН не само не е оборена от ангажирА.те от ответника доказателства, но е подкрепена и от
ангажираните от молителката доказателства. Както правилно е приел и
първоинстанционният съд, ангажираните от ответника гласни доказателства не оборват
твърденията на молителката, че на посочените две дати, в посочените от молителката
часове, ответникът е бил в близост до нея, нарушавайки забраната да я доближава,
постановена със съдебното решение по предното производство по ЗЗДН, както и, че с
поведението си отново е осъществил описаните от молителката актове на домашно насилие.
По отношение на случилото се на 28.10.2021 г. в интервала 19,00 ч. – 19,40 ч.,
твърденията на молителката в молбата и в декларацията й се доказват от показанията на
св.В., които настоящият състав кредитира също както първоинстанционния съд, както и от
3
приетия по делото звукозапис на обаждане на тел.112. Показанията на св.К. потвърждават
твърденията на молителката, че в този период от време ответникът се е намирал в близост
до колата на молителката.
По отношение на случилото се на 25.11.2021 г. ангажираните от ответника
показания на св.Д. не опровергават твърденията на молителката в декларацията й, тъй като
свидетелят не е бил очевидец на случилото се.
Съдът намира за недоказано твърдението на процесуалния представител на
въззивника-ответник, изложени в откритото съдебно заседание (във въззивната жалба няма
никакви конкретни оплаквания), че особената доказателствена сила чл.13, ал.3 от ЗЗДН на
декларацията в случая е опровергана от ангажираните от ответника гласни доказателства.
С оглед представените декларации съдът намира, че с поведението си на
28.10.2021 г. и на 15.11.2021 г. въззивникът е осъществил акт на психическо и емоционално
домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН по отношение на молителката В., поради
което правилно първоинстанционният съд го е санкционирал с наложените мерки за защита
от домашно насилие.
Съдът приема обаче, че макар постановените мерки за защита да са адекватни,
срокът, за който са допуснати е недостатъчен предвид интензитета на осъщественото
домашно насилие – 2 акта на домашно насилие за кратък период от време – по-малко от
месец; обстоятелството, че са извършени в период, в който е налице постановена по
предходно съдебно производство, заповед за защита от домашно насилие на молителката от
ответника, включваща забрана на ответника да приближава местата за социални контакти и
отдих на молителката; както и с оглед обстоятелството, че това поведение на ответника
продължава и след постановяването на Заповед за незабавна защита № 99 от 30.11.2021 г. по
гр.д.8339/2021 г., установено от събраните в настоящото производство доказателства –
звукозапис от обаждания на тел.112 на 13.04.2022 г. от телефона на молителката. Това
поведение на ответника сочи на пълно незачитане не само на обикновените норми на
човешките отношения и на правовия ред, но и на изрично постановената съдебна забрана.
С оглед изложеното съдът приема, че допуснатата от първоинстанционния съд
мярка за защита на молителката от домашно насилие, осъществявано от ответника по чл.5,
ал.1 т.3 от ЗЗДН - забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, следва да бъде
постановена за максимално допустимия законов срок, а именно 18 месеца.
Мярката по чл.5, ал.1 т.5 от ЗЗДН – задължаване на ответника да посещава
специализирана програма за извършители на насилие в Център за превенция на насилието и
престъпността в гр.Бургас, следва да се наложи за срок 6 месеца.
Поради частичното несъвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде изменено в частта, с която мярката по чл.5, ал.1 т.3 от ЗЗДН е
наложена за срок от 9 месеца и вместо това да се постанови налагането й за срок от 18
месеца, а мярката по чл.5, ал.1 т.5 от ЗЗДН е наложена за 3 месеца, като вместо това се
постанови налагането й за срок 6 месеца.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, решението на БРС следва
да бъде потвърдено в останалата част, при споделяне на мотивите на първоинстанционния
съд, към които настоящият състав препраща на основА.е чл.272 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 966 от 16.05.22 г. по гр.д.8339/2021 г. на РС Бургас, В
ЧАСТТА, с която мярката по чл.5, ал.1 т.3 от ЗЗДН – забрана на В. К. А. ЕГН **********,
да приближава на по-малко от 50 метра жилището на А. А. В. ЕГН **********, с адрес: ***,
местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих, е наложена за срок от 9
месеца, считано от 16.05.2021 г., както и в частта, с която мярката по чл.5, ал.1 т.5 от ЗЗДН –
задължаване на В. К. А. ЕГН **********, да посещава специализирана програма за
извършители на насилие в Център за превенция на насилието и престъпността, на адрес:
гр.Бургас, бул.„М. Луиза“ № 9, е наложена за срок от 3 месеца, като:
ЗАБРАНЯВА на В. К. А. ЕГН **********, с адрес: ***, да приближава на по -
малко от 50 /петдесет/ метра жилището на А. А. В. ЕГН **********, с адрес: ***,
местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих. Мярката се налага за срок
от 18 (осемнадесет) месеца, считано от 16.05.2021 г.
ЗАДЪЛЖАВА В. К. А. ЕГН **********, с адрес: *** да посещава
специализирана програма за извършители на насилие в Център за превенция на насилието и
престъпността, на адрес: град Бургас, бул. „М. Луиза“ № 9. Срокът за който се налага тази
мярка е 6 (шест) месеца.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 966 от 16.05.22 г. по гр.д.8339/2021 г. на РС
Бургас, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Да се издаде съдебна заповед за защита.
Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава В. К. А. ЕГН ********** с адрес: ***, че на основание чл.21,
ал.3 от ЗЗДН, при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА В. К. А. ЕГН ********** с адрес: ***, да плати по сметка на Бургаски
окръжен съд държавна такса в размер на 25 лв /двадесет и пет лева/.
Заповедта и препис от настоящото определение да се връчат на страните и да се
изпратят служебно на РПУ по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5