Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 29.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 8591 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от Е.Г.Н. против З. „Б.И.“ АД *** осъдителен иск за сумата
100 000лв. с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.07.2013г. до окончателното
изплащане.
Твърденията са за настъпило на 01.07.2013г. в с.Кесарево, общ.Стражица, пътно-транспортно произшествие, причинено
виновно от М.В.А., като водач на л.а.Опел Астра с ДК № ******, който
при движение с превишена скорост загубил контрол върху управлението на автомобила
и се ударил в железобетонен стълб. Като последица от произшествието починал пътника
К.Н.Н.. Починалият бил рожден син на съпруга на ищцата от брака му с друга
жена, на когото по решение на съда били възложени родителските права. Ищцата,
като втора съпруга, твърди да е поела грижите за него от 1985г. и го отгледала
до пълнолетие със създадена между тях силна и дълбока емоционална връзка като
майка и рожден син. Твърди да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в
душевни болки и страдания от трагичната му смърт и загубата на близък човек в
сравнително млада възраст, макар и не родственик, променила се, изпитвала
непрежалимост и тъга. Обезщетяването на тези вреди претендира от ответника,
като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Оценява
същите на 200 000лв., но с предявения иск претендира 100 000лв. при
отчитане съпричиняване от починалия. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска по
основание и размер. Оспорва ищцата да е от кръга на лицата, които имат право на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, тъй като не е родственик на
починалия и не попада в изключенията по ТР № 1/2016г., ОСГТНК на ВКС, съответно
оспорва да е съществувала дълбока и трайна връзка с него. Излага доводи за прекомерност
на претендираното обезщетение. Навежда възражение за съпричиняване с
твърдението починалият да е пътувал без поставен обезопасителен колан в
нарушение на чл.137а ЗДв.П, както и да е знаел и приел риска да пътува в
автомобил, управляван от водач след употреба на алкохол.
В допълнителната искова молба
ищцата не оспорва починалият да е знаел, че водачът управлява автомобила след
употреба на алкохол, но навежда предявения размер на обезщетението да е
съобразен с това обстоятелство. Оспорва другото възражение за съпричиняване по
съображения, че независимо от поставянето на колан леталният изход е бил
неизбежен.
На основание чл.219 ГПК по делото
са конституирани трети лица-помагачи на страната на ответника М.М.Н. и Х.М.А.,
наследници на виновния за произшествието водач М.В.А., който също починал при
произшествието.
Спрямо тях ответникът предявява
обратен иск с правно основание чл.274, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 26 000лв.,
частично от 100 000лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
изплащането. Твърденията са за възникнало право на регрес по посочената правна
норма поради това, че М.А. управлявал автомобила след употреба на алкохол в
кръвта от 3.15 промила. Искът е предявен в условията на евентуалност в случай
на уважаване този на ищцата и насочен против наследниците по закон на водача.
Ответниците по обратния иск изразяват
становище за неговата неоснователност. Сочат, че приели наследството на М.А. по
опис и то се изчерпва с катастрофиралия л.а.Опел Астра с ДК № ****** на
стойност 359лв. Против тях З. „Б.И.“ АД предявил преди настоящия друг иск на
същото правно основание чл.274, ал.1 КЗ /отм./ за сума, която дружеството
заплатило на други пострадали от същото ПТП с образувано гр.д.№ 2158/2018г. по
описа на СГС, І-1 състав. След признание на този иск до размера на полученото
наследство по опис с постановеното съдебно решение били осъдени да заплатят
всяка една по 179.50лв., ведно с лихви и разноски. На 12.04.2019г. това съдебно
решение влязло в сила, а на 22.05.2019г. твърдят да са заплатили по банков път
на застрахователното дружество изцяло присъдените суми. Поради това и с
позоваване на разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗН считат, че отговорността им по
отношение задължението на наследодателя е реализирана, а доколкото с плащането
е изчерпана стойността на наследеното имущество няма основание тази им
отговорност да бъде ангажирана с настоящия иск. Претендират разноски.
Ищецът по обратния иск изразява
становище, че приемането по опис на наследството не ограничава отговорността на
наследниците.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
По главния иск с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
Не е предмет на спор настъпването
на 01.07.2013г. в с.Кесарево, общ.Стражица, на пътно-транспортно произшествие,
причинено от М.В.А., като водач на л.а.Опел Астра с ДК № ******, като последица
от което починал пътникът в него К.Н.Н.. За посочения автомобил е имало сключена и действаща към
деня на събитието застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността
на водача, страна по която е ответникът.
Механизмът на произшествието се
установява от събраните по делото писмени доказателства и неоспореното
заключение на комплексна СМАТЕ, което съдът кредитира. Видно от същите л.а.Опел
Астра се движил на пътен участък с двупосочно движение с по една лента със
скорост от 106 км./ч. и при навлизане в ляв завой, поради високата скорост, автомобилът
загубил устойчивост, при която първоначално се движил на десните си колела, а
след навиване от водача на волана паднал на левите, занесъл се, завъртял се по
посока на часовниковата стрелка и се ударил челно и странично с предна лява
част в железобетонен стълб. Причина за настъпването му са субективните действия
на водача по движение с висока и над допустимата за населено място скорост /до
50 км./ч./ и рязката употреба на органите за управление с последица загубване
контрол. К. Н. бил пътник в автомобила на предна дясна седалка, който от удара получил
крайно тежка гръдна и сърдечна травма, довели до остра обемна кръвозагуба с
бързо последвал хеморагичен и травматичен шок, несъвместими с живота и в
резултат починал /експертното заключение в медицинската част/.
По случая било образувано
досъдебно производство № ЗМ-144/2013г. по описа на РУП-Стражица, прекратено с
Постановление от 18.09.2013г. на Окръжна прокуратура-Велико Търново поради
смъртта на водача М.В.А., който
също починал при произшествието. В рамките на същото било установено, че е
управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 3.15
промила.
Горното установява по безспорен
начин осъществяване от застрахования водач фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
предпоставящ възникване отговорността на ответника по застрахователното
правоотношение.
По делото не е спорно, че
починалият К. Н. /роден през 1980г./ е син на Н.К.Н. и В.А.Н., чийто брак е
прекратен през м.07.1984г. След това Н.К.Н. сключил граждански брак с ищцата. Видно
от приложеното решение от 19.02.1985г. по гр.д.№ 51/1985г. по описа на ВТРС упражняването
на родителските права по отношение К. Н. е предоставено на бащата.
От показанията на разпитания св.П.Л.се
установява, че още от малък К. живеел в семейството на баща си и втората му
съпруга-ищцата до смъртта му. От брака си имали две деца, но ищцата го
отгледала и полагала грижи за него на равно и по същия начин, както рождените
си-водела ги на училище, винаги заедно празнували рождени дни и празници,
никога не ги деляла и не се разделяли, възпитавала ги по еднакъв начин, създала
в семейството взаимно уважение и подкрепа. След като пораснал го подпомогнали
да започне работа и да си купи къща, а
след като се оженил и му се родили деца ищцата активно помагала на него и
съпругата му в грижите за тях. Това не се променило след развода на К., а и
след смъртта му, като приела в семейството си и неговите деца. Свидетелят сочи,
че отношенията им били много добри, основани на лична привързаност, обич и
подкрепа, не са имали конфликти. Откакто ги познава /1986г./ не знае коя е
рождената му майка и не я е виждал. Основно грижите за К. полагала ищцата. Приела вестта за смъртта му много тежко; изпитвала
силна мъка; разстройвала се, когато преминава покрай мястото на катастрофата;
спазвала всички ритуали по помени.
Кръгът от лицата, които са материално легитимирани и имат право на
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане са определени в
ППВС № 4/1961г. и това са съпругът, децата /низходящи/ и родителите на
починалия /възходящи/. С ППВС № 5/1969г. този кръг е разширен с признато право
и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на
лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала, а с ТР № 1/21.06.2018г.по
тълк.д.№ 1/2016г., ОСНГТК на ВКС по изключение и на всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания.
В настоящия случай приложими са
разрешенията дадени с ППВС № 5/1969г., тъй като ищцата не е родственик или
осиновител на починалия, но го е отгледала със създадена връзка сходна с тази биологичен
родител и дете. За правото на обезщетение не се изисква да са били предприети
формални процедури по осиновяване или установяване на произход. Това предпоставя
активната материална легитимация на ищцата да получи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. Друг извод не следва от обстоятелството, че
ответникът извънсъдебно и доброволно платил обезщетение на рождената майка на
починалия за неимуществени вреди /представено споразумение и доказателства за
плащане-стр.126-129/. Последната разполага със самостоятелно право, като лице
от кръга на най-близките съгласно ППВС № 4/1961г., но то не изключва правото на
ищцата.
Неимуществените вреди се
обезщетяват по справедливост на основание
чл.52 ЗЗД при отчитане конкретните и доказани обстоятелства, имащи
значение за определяне размера. Събраните доказателства установяват връзката между
ищцата и починалия да е била трайна и изпълнена със съдържание напълно съответстващи
на отношенията между най-близки родственици-от ранна детска възраст полагала
непосредствените грижи за него, приобщила го в семейството си, възпитавала го и
подпомагала наравно със своите деца, включително след като създал собствено
семейство. Личните им отношения били основани на взаимна обич, привързаност и
подкрепа. Установи се ищцата да е изживяла болезнено трагичната му и
ненавременна смърт, както и изпитвала силна и поддържана във времето мъка от
загубата му, макар и на доведено дете. При съобразяване възрастта на починалия
към деня на произшествието-33г.; обстоятелствата причинили неговата кончина;
наличието на трайна връзка между него и ищцата със съдържанието посочено
по-горе; претърпените морални болки и страдания в емоционален план и техния
интензитет, съдът намира за справедливо обезщетение на претърпените
неимуществени вреди съобразно принципа по чл.52 ЗЗД от 100 000лв. Този размер е
съответен на доказаните по делото обстоятелства, на обществената мярка за
справедливост и съобразен с конкретните обществено-икономически условия в
страната към деня на произшествието, от което произтичат вредите.
По делото не се доказаха
обстоятелства, от които да се направи извод, че връзката между тях е била
особено близка, позитивно емоционално подплатена и/или материално обусловена по
начин налагащ извод за по-висок интензитет на търпените болки и страдания, а
оттук и за по-висок размер на обезщетението /в исковата молба ищцата оценява
вредите на 200 000лв./. Поради това съдът приема действителните вреди да
възлизат на определената сума от 100 000лв.
Ответникът е противопоставил
възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване по причина, че починалият
съзнателно и на свой риск приел да бъде пътник в автомобил управляван от водач
след употреба на алкохол, както и принос поради нарушение на чл.137а ЗДв.П.
С т.7 от ТР № 1/23.12.2015г. по
тълк.д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС е прието, че вредата е съпричинена, когато
пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач употребил алкохол
над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. В случая тази
хипотеза е налице, като установеното количество алкохол в кръвта на водача в
рамките на воденото досъдебно производство е било 3.15 промила, значително
надвишаващо допустимото по закон. Ищцата признава починалият да е знаел за това
обстоятелство и съзнателно на свой риск приел да пътува в автомобила, което
обосновава основателност на възражението в тази част. При определяне приноса
съдът съобрази механизма на ПТП и поведението на водача, който под
въздействието на алкохола се движил с висока и над критичната за преодоляването
на ляв завой скорост със загуба устойчивост на автомобила и контрола върху
управлението му, довело до фатален удар в железобетонен стълб. Съпоставено с поведението на починалия пътник
съдът приема принос от 40%, с колкото следва да се намали дължимото
обезщетение.
Разпоредбата на чл.137а ЗДв.П
задължава водачите и пътниците в МПС, когато са в движение, да използват
обезопасителните колани, с които превозните средства са оборудвани. Не е спорно
автомобилът да е бил фабрично оборудван с предпазни колани на всички места.
Вещите лица по изслушаната комплексна
СМАТЕ сочат, че с оглед механизма на произшествието тялото на пътника на предна
дясна седалка К. Н. внезапно се устремило напред и наляво, като главата и
гръдната част са получили удар в намиращото се пред него арматурно табло.
Ударът е бил интензивен в ръба на таблото и причина за получената специфична
гръдна травма /двустранно разположени фрактури на ребрата/, както и вида на
сърдечната травма /разкъсване на лявата и дясна камери на сърцето/. Те
обуславят свободно движение на тялото в купето, поради което дават заключение,
че не е бил с поставен обезопасителен колан. Ако е бил с такъв, при същия
механизъм и интензивност на удара пак би получил тежка гръдна травма и възможно
косо разположени фрактури на ребрата, тъй като тежестта на тялото внезапно ще
попадне върху тясната 4см. коланна лента, но по-малко на брой и с по-малка
тежест. При това заключение съдът приема починалият да е бил без поставен
обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П, с което поведение обективно
е допринесъл за настъпване на вредите и този принос определя на 10%.
При горното и в приложение
разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД от определеното обезщетение от 100 000лв.
следва да се приспаднат 50 000лв., на колкото се равнява приетото от съда
съпричиняване, с оглед на което искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./
се уважи в размер на 50 000лв.
Върху същото на основание чл.84,
ал.3 ЗЗД следва да се присъди законната лихва от деня на
увреждането-01.07.2013г. до изплащането.
По обратния иск с правно
основание чл.274, ал.1 КЗ /отм./
Поради частичното
уважаване на първоначално предявения иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ против
застрахователя са налице процесуалните предпоставки за разглеждане и произнасяне по
предявения от него обратен
иск против конституираните трети лица-помагачи М.М.Н. и Х.М.А.. С исковата
молба по този иск се заявява претенция за сумата от 26 000лв., частично от
100 000лв., ведно със законната лихва от предявяването му до окончателното
изплащане.
По делото не са предмет на спор
правопораждащите регресното вземане на ищеца З. „Б.И.“ АД по чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ факти, а именно виновно причиняване от М.В.А. на пътно-транспортното
произшествие в с.Кесарево, общ.Стражица, на 01.07.2013г. при управление на
л.а.Опел Астра с ДК № ******, със сключена и действаща застраховка „Гражданска
отговорност“; управляване от застрахования на автомобила с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон /3.15 промила/; като последица от
произшествието причиняване смъртта на К. Н.. Застрахованият водач също починал
в произшествието и негови наследници по закон са М. Х. и Х.А. /дъщери/.
Като доказателство по делото е
прието Определение № 2659/12.11.2013г. по ч.гр.д.№ 1770/2013г. по описа на
ГОРС, видно от което ответниците приели наследството на своя наследодател М.А. по
опис, състоящо се единствено от правото на собственост върху л.а.Опел Астра с
ДК № ****** с пазарна стойност 359лв., определена от вещо лице. Приемането на
наследството по опис е вписано в нарочната книга водена в ГОРС под №
60/16.10.2013г. /стр. 110-112/.
На съда е служебно известно
образуваното гр.д.№ 2158/2018г. по описа на СГС, І-1 състав, с предмет предявен
от З. „Б.И.“ АД *** против наследниците на починалия водач М.Н. и Х.А.
осъдителен иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за сумата
40 000лв. /от всяка по 20 000лв./, представляваща регресно вземане за
платено от застрахователя на Василка Н. обезщетение за неимуществени вреди в
същия размер, претърпени от смъртта на рождения й син К. Н. в ПТП на
01.07.2013г. Ответниците са заявили същите възражения и представили идентични
доказателства за приемане наследството по опис. С решение от 15.03.2019г. искът
е приет за основателен до размера на
стойността на приетото по опис наследство и всяка една осъдена да заплати на
застрахователното дружество припадащата й се част от него по 179.50лв. За
разликата до първоначално претендирания размер 40 000лв. производството е
прекратено с определение поради оттегляне по чл.232 ГПК. Решението е влязло в
сила.
Ответниците са представили
доказателства за извършено към З. „Б.И.“ АД *** плащане на 22.05.2019г. по
банкова сметка ***.56лв., представляваща присъдената с решението сума, ведно
със законна лихва и разноски. Фактът на
плащането не е оспорен от ищеца.
Съгласно
чл.60, ал.1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които е обременено, съобразно дяловете, които получават. Според
ал.2, когато са приели наследството по опис, отговарят само до размера на
полученото наследство. Втората разпоредба е установена в защита на наследниците
и има за цел да ограничи отговорността им за задълженията на наследодателя само
до стойността, която се покрива от наследственото имущество. Защитното действие се изразява в
невъзможността кредиторите на наследодателя да получат от наследника изпълнение
за задължения, надхвърлящи активите на наследството. Предназначението на описа е да се отграничи
имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт от
имуществото на призованите към наследяване лица и в този смисъл има
доказателствено значение за обема на оставеното в наследство имущество /т.4 и
т.5 от ТР № 3/2013г., ОСГК на ВКС/.
В противовес с възражението на ищеца в
съдебната практика, обективирана в Решение № 226/04.04.2018г. по т.д.№
1906/2016г., ВКС, ІІ т.о., е прието, че преценката относно обема на
отговорността на наследника, приел наследството по опис, задължително се извършва
в производството по предявен срещу него иск за задължения на наследодателя и
има отношение към пасивната му материалноправна легитимация, а не от съдебния
изпълнител при започнато принудително изпълнение. Приемането на наследството по
опис не е правопогасяващ вземането на кредитора факт, а има правоограничаващо
отговорността на наследника действие, което е от значение за изхода от спора по
същество. Затова в предмета на исковото производство, освен въпросите за
съществуването и размера на задължението на наследодателя, се разрешават и тези
дали и в какъв обем е отговорността на наследника, когато се е позовал на
разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗН. Въпросът относно размера на отговорността на
наследник, приел наследството по опис, може да стои пред съдебния изпълнител
само в хипотезата на чл.429, ал.2 ГПК-когато изпълнителният лист е издаден
срещу наследодателя.
Отговорността
на наследника за задължения на наследодателя в хипотезата на чл.60, ал.2 ЗН е ограничена
до стойността на приетото по опис наследство. Тя се счита реализирана и като
последица се погасява, когато се изчерпи неговият актив, независимо от това
дали са останали неудовлетворени кредитори по аргумент от чл.66, ал.2 ЗН.
Ответниците
по обратния иск са приели по опис наследството оставено от М.А. по предвидения
в ГПК ред, което включва единствено л.а. Опел Астра с ДК № ****** на стойност 359лв. В полза на
застрахователното дружество е възникнало регресно право по чл.274, ал.1, т.1 КЗ
/отм./, произтичащо от плащане на обезщетение по застраховката „Гражданска
отговорност“ на друг увреден от същото ПТП и с влязло в сила съдебно решение по
предходно развило се исково производство ответниците са осъдени за сумата
359лв., която са платили доброволно на ищеца. От това следва, че поради изчерпване
стойността на приетото по опис наследство отговорността им за задълженията на
наследодателя е реализирана, предпоставящо отхвърляне на обратния иск.
По разноските:
Ищцата е освободена от
заплащането на държавна такса за предявения иск и разноски по производството с
определение по чл.83, ал.2 ГПК.
Представлявана е от адвокат при
условията на чл.38, ал.1 ЗА видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие /стр.140/. На основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да
заплати на процесуалния представител на ищцата адв. Я.Я.-САК адвокатско
възнаграждение от 1765лв., изчислено по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед уважената част от
иска.
Ответникът е направил разноски от
200лв. за депозит за вещи лица и 4800лв. с ДДС платено адвокатско
възнаграждение или общо разноски от 5000лв., от които ищцата следва да му
заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 2500лв. пропорционално на
отхвърлената част.
Ответниците по обратния иск са
представлявани от адвокат безплатно по чл.38, ал.1 ЗА, поради което и с оглед
отхвърлянето му на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът З. „Б.И.“ АД следва да
заплати адвокатско възнаграждение на адв.А.А.-САК по чл.38, ал.2 ЗА от 1310лв.,
определено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С.
На основание чл.78, ал.6 ГПК З. „Б.И.“
АД следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за
уважения иск от 2000лв. и платено от бюджетните средства на съда възнаграждение
за вещи лица от 100лв. с оглед уважената част от иска или общо сумата 2100лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на Е.Г.Н., ЕГН **********, с адрес *** ****№ **,
и съдебен адрес ***, сумата от 50 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени от смъртта на К.Н.Н.
следствие ПТП настъпило на 01.07.2013г. и причинено от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.Опел Астра с ДК № ******,
ведно със законната лихва от 01.07.2013г. до изплащането,като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер 100 000лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. „Б.И.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, против М.М.Н., ЕГН **********,
и Х.М.А., ЕГН **********, двете с адрес *** ****№ 111, и съдебен адрес ***,
обратен иск за сумата 26 000лв. с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ
/отм./, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ***, да заплати на адв.Я.Я.-САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА от 1765лв.
ОСЪЖДА Е.Г.Н.,
ЕГН **********,***, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 2500лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ***, да заплати на адв.А.А.-САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА от 1310лв.
ОСЪЖДА
З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание
чл.78, ал.6 ГПК сумата от 2100лв.
Решението е постановено при
участието на трети лица-помагачи на страната на ответника М.М.Н., ЕГН **********,
и Х.М.А., ЕГН **********, двете с адрес *** ****№ 111.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: