№ 93
гр. Ямбол, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500082 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на "АВЕКС" ЕООД, с ЕИК *********, подадена
чрез пълномощника адв. Л.Ч. - Сливенска АК против Решение № 403/08.12.2021 г. по гр.д.
№ 1768/2021 г. на ЯРС.
С посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил „Авекс" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, представлявано от В.С. А., със
съдебен адрес гр. С. ж.к. ************, чрез адв.Ч.- АК-Сливен, да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов" №37, на основание чл.79 Закон за задълженията и
договорите и чл.318 и сл. Търговски закон и чл.86, ал.1 Закон за задълженията и договорите,
сумата от 1594,41 лв., представляваща стойността на допълнително начислената
консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 01.02.2016 г.-
27.04.2016 г. и сумата от 611,18 лв. законна лихва за забава за периода 26.05.2017 г. до
05.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 09.03.2021
г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 1027,70 лв., представляваща
стойността на допълнително начислената консумирана от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода 25.10.2015 г.-17.12.2015 г. и сумата от 393,67 лв. законна
лихва за забава за периода 27.05.2017 г. до 05.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба 09.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и за
сумата от 1029,12 лв., представляваща стойността на допълнително начислената
консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 25.10.2016 г. -
29.11.2016 г. и сумата от 380,48 лв. законна лихва за забава за периода 14.07.2017 г. до
05.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 09.03.2021
г. до окончателното изплащане на вземането. Осъдил е „Авекс" ЕООД, с ЕИК *********, да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, на основание
чл.78,ал.1 ГПК направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на 913,78
лв.
1
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло с твърдения за
неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и
необоснованост. В жалбата са изложени теоретични съображения, че прекъсването на
давността е последица от предявяването на основателен иск, а спирането е последица от
активните действия на кредитора по предявяване на допустим иск, който е в състояние да
доведе до принудително реализиране на спорното право. Недопустимият иск нито спира,
нито прекъсва давността, поради което според жалбоподателя недопустимите искове на
монополиста по чл.422, ал.1 ГПК, прекратени с Решение по в.гр.д.№147/2019 г. на ЯОС и
необжалваното определение от 06.01.2021 г. по гр.д.№211/2021 г. на ЯРС, не са прекъснали
и не са спрели погасителната давност за процесните вземания. Въззивникът сочи, че
отрицателният установителен иск не прекъсва давността на основание чл.116, б.„Б" ЗЗД,
защото 1) същият не обективира активни действия на кредитора и 2) независимо от изхода
на процеса, ОУИ не може да доведе до принудително реализиране на спорното вземане.
Именно по тези причини ОУИ на длъжника не представлявал „иск" по смисъла на чл.116 б.
„Б" ЗЗД, като сочи още, че давността се спира и прекъсва с предприемане на активни
действия от кредитора за принудително осъществяване на спорното право - със завеждане на
осъдителен иск или с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Жалбоподателят твърди, че предвид изчерпателното изброяване в чл.116 ЗЗД на
основанията за прекъсване на давността, само действията на длъжника по признаване на
вземането прекъсват давността, а действията на длъжника по оспорване на вземането, макар
и по исков ред, не прекъсват давността. Изложени са съображения, че по силата на чл.116,
б."б" ЗЗД давността се прекъсва не само с предявяване на иск, но и на възражение, като
възражение по смисъла на закона не е всеки довод или твърдение на ответника, с което се
отблъсква искането на ищеца, а само това, с което може да се осъществи едно субективно
гражданско право. В тази връзка въззивникът допълва, че обосновката на кредитора защо
смята вземанията за дължими, направена по реда на чл.131 ГПК по гр.д.№5183/2019 г. на
PC Бургас, не може да доведе до принудително събиране на вземанията му, поради което
тази обосновка не представлява „възражение" по см. на чл.116 б.„Б" ЗЗД.
В жалбата са изложени и твърдения за допуснати нарушения във връзка с доклада и
по конкретно на разпоредбата на чл.146, ал.1, т.1 ГПК, т.к. като ЯРС не бил дал на
жалбоподателя указания да уточни въз основа на кои факти смята, че процесните вземания
са погасени по давност, поради което не била настъпила преклузия за доказване на
горепосочените факти. Заявено е, че след като ЯРС не е указал на жалбоподателя, че носи
тежестта да докаже какви производства са водени между страните и техния предмет, е
допуснал съществено процесуално нарушение. Въззивникът твърди още, че съдът е длъжен
да укаже на страните кои от фактите, включени в предмета на спора, са му служебно
известни и като не е направил това относно предишните производства за същите вземания,
ЯРС е допуснал съществено процесуално нарушение, което следва да бъде отстранено по
реда на чл.266, ал.3 ГПК. Изложени са съображения, че всички процесни вземания са
погасени по давност; че всички пломби на трите процесни електромера са били здрави към
датата на демонтажа им; че манипулациите са извършени след демонтажа на електромерите,
което изключва възможността потребителят да е потребявал енергия, която не се измерва.
Моли ЯОС да уважи въззивната жалба. Заявена е претенция за присъждане на всички
направени разноски в производството пред ЯРС и ЯОС.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт К.А. е депозирала писмен отговор, в който е
заявила становище за неоснователност на въззивната жалба, като иска оставянето й без
уважение, съответно за правилност на атакуваното решение. Посочено е, че от приетата по
делото техническа експертиза безспорно се е установило извършване на манипулации на
СТИ, които са довели до неточно измерване на консумираната ел.енергия на обекта, като на
основание разпоредбите на ПИКЕЕ, дружеството е извършило коригиране на сметките за
ел.енергия, като са издадени процесните фактури, спрямо направените констатации от БИМ
в протоколите от извършените експертизи на манипулираните електромери. Твърди още, че
относно процесната фактура е налице влязло в сила решение №V-147/15.10.2020 г. по
възз.гр.д.№1064/2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което със сила на присъдено
нещо е установено, че ответникът дължи вземането по законосъобразно издадената фактура.
Иска се потвърждаване на атакуваното решение. Заявена е претенция за присъждане на
2
направените по делото разноски.
В о.с.з. въззивника не се представлява. От процесуалния представител на същия е
депозирана писмена молба, с която въззивната жалба се поддържа.
В о.с.з. за въззиваемата страна не се представлява. От процесуалния представител на
същата е депозирана писмена молба, с която се поддържа искането за потвърждаване на
атакуваното решение.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните не спорят, че ответното дружество е потребител на ел. енергия, като за
обекта му с ИТН 29442196, находящ се в гр. Ямбол, ул. „Милин камък“ № 38, бил открит
клиентски номер **********. От представените КП за техническа проверка и подмяна на
средствата за търговско измерване №233981/17.12.2015 г., №257162/27.04.2016 г. и
№325081/29.11.2016 г. се установява, че представители на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД на 17.12.2015 г., на 27.04.2016 г. и на 29.11.2016 г. са
извършили проверки на измервателната система на обекта на ответника, кафе с адрес
гр.Ямбол, ул.„Милин камък“ №38 в присъствието на представител на дружеството - В.А.,
като са демонтирали СТИ в обекта и след поставянето му в безшевна торба, пломбирана от
тях, са го изпратили за експертизи в БИМ, ГД "МИУ", РО-Пловдив. Въз основа на
изготвените експертизи от БИМ, в КП за метрологична експертиза на средство за измерване
№178/03.04.2017 г., №87/07.03.2017 г. и №230/18.04.2017 г., са установени манипулации,
като било установено, че проверяваните СТИ отчитат с грешка съответно от минус 60% до
минус 65%, при допустимо откронение от +/– 2%. Поради това са издадени справки за
коригиране на сметки за електроенергия: 1. Справка от 20.04.2017 г. за общо 7929 kWh на
стойност 1027,70 лв., за което е издадена фактура №**********/16.05.2017 г., за която с
писмо от 16.05.2017 г., получено на 19.05.2017 г. от служителя К.А., ответното дружество е
уведомено за извършена корекция; 2. Справка от 19.04.2017 г. за общо 12315 kWh на
стойност 1594,40 лв., за което е издадена фактура №**********/15.05.2017 г., за която с
писмо от 15.05.2017 г., получено на 19.05.2017 г. от служителя К.А., ответното дружество е
уведомено за извършена корекция; 3. Справка от 22.06.2017 г. за общо 7300 kWh на
стойност 1029,12 лв., за което е издадена фактура №**********/03.07.2017 г., за която с
писмо от 03.07.2017 г., получено на 12.07.2017 г. от служителя Аврамова, ответното
дружество е уведомено за извършена корекция.
От заключението на изслушаната по делото СТЕ, се установява, че констатациите в
КП от извършената метрологична експертиза №87/07.03.2017 г. на БИМ на СТИ
№63747645, отразявало извършената неправомерна техническа манипулация, изразяваща се
в унищожаване на фирмената и метрологична пломба, и двете предпазващи СТИ от
неправомерен достъп до вътрешността на електромера, с последващо премахване на
електронни компоненти към функционалната схема на електромера. В резултат на
описаното въздействие били променени метрологичните характеристики на уреда, при което
същия започвал да измерва неточно консумираната ел. енергия. Налице било външно
неправомерно въздействие върху уреда, като в КП не се съдържала информация за
конкретна манипулация, но в резултат на премахване или при добавяне на допълнителни
компоненти към функционалната схема на електромера, винаги се променяли заводски
установените функционални разпределения на токовете и напреженията, които се подавали
към основния процесор на електромера и в конкретния случай извършената манипулация
водела до частично неизмерване на консумираната ел. енергия с точно установен процентен
измерител –66,24 %. Периода на преизчисляване на количеството ел. енергия бил приет за
86 дни, като количеството ел. енергия изчислено като разлика в показанията за дневна и
нощна тарифа за периода 01.02.2016 г.-27.04.2016 г. била общо12315 kWh, а методиката за
изчисляване на неотчетеното количество ел. енергия, била приложена правилно в
съответствие с изискванията на чл.48 ПИКЕЕ. Справката за коригиране на сметката за
електроенергия, била извършено при хипотезата на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. От проучванията в
ЕР Юг се установявало, че лицевия капак на електромера бил отварян на 30.12.2015 г. в
20.33.30 ч., като данните с отчитане на СТИ били представени като приложение към
експертизата. Съгласно КП от БИМ, процесния електромер бил трифазен, двутарифен,
3
статичен. Произведен бил през 2012 г. и разполагал с метрологична маркировка и знак за
оценка на съответствието за одобрен тип средство СЕ М 12/1304. Електромера бил преминал
последваща проверка през 2015 г., което съгласно горецитирания протокол било
удостоверено с пломба от последваща метрологична проверка М15/045 03. През процесния
период СТИ бил в нормален експлоатационен междупроверовъчен период. КП от
техническа експертиза на средство за измерване №233981/17.12.2015 г. на ЕВН ЕР и КП
№178/03.04.2017 г. на БИМ, като констатациите, отразени в КП от извършената
метрологична експертиза №178/03.04.2017 г. на БИМ на електромер №63350892 отразявали
извършената неправомерна техническа манипулация, изразяваща се в унищожаване на
фирмена и метрологична пломба, и двете предпазващи СТИ от неправомерен достъп до
вътрешността на електромера, с последващо премахване на електронни компоненти към
функционалната схема на електромера. Налице било външно неправомерно въздействие
върху електромера, като в КП не се съдържало информация за конкретна манипулация. В
конкретния случай извършената манипулация водела до частично неизмерване на
консумираната ел. енергия, поради промяна на основни метрологични характеристики
зависими от вида и параметрите на съставните елементи в измервателната верига на
електромера. В конкретния случай отчетеното количество ел. енергия било по-малко от
реално консумираното с точно установен конкретен процентен измервател –66,63%.
Периода на преизчисление на количеството ел. енергия бил приет за 53 дни. Количеството
ел. енергия, като разлика в показанията на дневната и нощна тарифа за доначисляване бил
общо 7929 kWh за периода 25.10.2015 г.-17.12.2015 г. Правилно била приложена в
съответствие с изискванията на чл.48 ПИКЕЕ методиката за изчисляване на неотчетеното
количество ел. енергия. Справката за коригиране на сметката за електроенергия, била
извършена при хипотезата на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. От проучванията в ЕР Юг се установявало,
че лицевия капак на електромера бил отварян на 14.10.2015 г. в 02.38.18 ч., като данните с
отчитане на СТИ били представени като приложение към експертизата. Съгласно КП от
БИМ, процесния електромер бил трифазен, двутарифен, статичен. Произведен бил през 2013
г. и разполагал с метрологична маркировка и знак за оценка на съответствието за одобрен
тип средство СЕ М 13/1304. През процесния период СТИ бил в нормален експлоатационен
междупроверовъчен период. Констатациите, отразени в КП от извършената метрологична
експертиза №230/18.04.2017 г. на БИМ на електромер №62749002 отразявали извършената
неправомерна техническа манипулация, изразяваща се в унищожаване на фирмена и
метрологична пломба, и двете предпазващи СТИ от неправомерен достъп до вътрешността
на електромера, с последващо премахване на електронни компоненти към функционалната
схема на електромера. Налице било външно неправомерно въздействие върху електромера,
като в КП не се съдържало информация за конкретна манипулация. В конкретния случай
извършената манипулация водела до частично неизмерване на консумираната ел. енергия,
поради промяна на основни метрологични характеристики зависими от вида и параметрите
на съставните елементи в измервателната верига на електромера, а отчетеното количество
ел. енергия било по-малко от реално консумираното с точно установен конкретен процентен
измервател –64,10%. Периода на преизчисление на количеството ел. енергия бил приет за 35
дни. Количеството ел. енергия, изчислено като разлика в показанията на дневната и нощна
тарифа за до начисляване бил общо 7300 kWh за периода 25.10.2016 г.-29.11.2016 г.
Правилно била приложена в съответствие с изискванията на чл.48 ПИКЕЕ методиката за
изчисляване на неотчетеното количество ел. енергия. Справката за коригиране на сметката
за електроенергия, било извършено при хипотезата на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. От проучванията
в ЕР Юг се установявало, че лицевия капак на електромера бил отварян на 08.10.2016 г. в
0.29.35 ч., като данните с отчитане на СТИ били представени като приложение към
експертизата. Съгласно КП от БИМ, процесния електромер бил трифазен, двутарифен,
статичен. Произведен бил през 2012 г. и разполагал с метрологична маркировка и знак за
оценка на съответствието за одобрен тип средство СЕ М 12/1304. Електромерът бил
преминал последваща проверка през 2016 г., което съгласно горецитирания протокол било
удостоверено с пломба от последваща метрологична проверка М16/045 03. През процесния
период СТИ бил в нормален експлоатационен междупроверовъчен период.
По повод заявеното от въззивника възражение за погасяване по давност на
процесното вземане, пред въззивния съд се представиха копия от Решение по в.гр.д.
№147/2019 г. на ЯОС; Определение по гр.д. №211/2021 г. на ЯРС и Решение по в.гр.д.
4
№1064/2020 г. на ОС Бургас.
С влязло в законна сила на 19.06.2019 г. решение №94/19.06.2019 г. по в.гр.д.
№147/2019 г. на ЯОС е обезсилено изцяло решението по гр.д. №1564/2018 г. на ЯРС,
прекратено е производството по делото и е обезсилена заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №1051/2018 г. по описа на ЯРС.
Производството по това дело е било образувано по предявени от "ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД против "Авекс" ЕООД положителни установителни искове по
чл.422 ГПК за установяване на вземанията му за сумите, посочени в издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №1051/20018г. по описа на ЯРС – главница от 3651,23 лв., заедно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК и мораторна лихва в размер на
276,79 лв. Видно от мотивите на описаното въззивно решение ЯОС е приел предявените
искове за недопустими, поради това, че в случая, макар и да е налице съвпадение в размера
на вземанията – главница и лихви по заявлението по чл.410 ГПК и по исковата молба, при
предявяване на исковете за установяване съществуването на вземанията е въведен различен
правопораждащ факт, в сравнение с фактическото основание, заявено от кредитора по реда
на чл.410 ГПК - заповедта за изпълнение е издадена за парични вземания, произтичащи от
неплатени задължения за заплащане стойността на електрическа енергия и мрежови услуги
за периода от 25.10.2015 г. до 29.11.2016 г. на основание Общите условия на дружеството -
кредитор за доставка на електрическа енергия и чл.98а от Закона за енергетиката, а според
въведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, главницата по заповедта
за изпълнение се дължи от дружеството-потребител на електрическа енергия като стойност
на допълнително начислена електрическа енергия за периода 25.10.2015 г. 29.11.2016 г. в
резултат на проведени корекционни процедури, въз основа на извършени три проверки от
17.12.2015 г., от 27.04.2016 г. и от 29.11.2016 г., при които са съставени констативени
протоколи от трите посочени дати, т.е. наведено е ново основание, от което произтича
вземането, различно от заявеното в заповедното производство.
С влязлото в законна сила Определение №260163/26.01.2021 г., постановено по гр.д.
№211/2021 г. по описа на ЯРС е прекратено производството по делото и е обезсилена
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело
№939/2020 г. по описа на РС-Бургас. Производството е било образувано по искова молба
между същите страни и за същото вземане, както това по гр.д. №1564/2018 г. на ЯРС, вече
описано по-горе. Идентично е и основанието за прекратяване на гр.д.№211/2021 г. по описа
на ЯРС, посочено в мотивите на обсъжданото определение - разминаване между
обстоятелствата, заявени пред заповедния съд и изложените в исковата молба.
С влязлото в законна сила решение по в.гр.д. №1064/2020 г. на ОС Бургас е
отхвърлен иска с пр.осн. чл.124, ал.1 ГПК предявен от "Авекс" ЕООД против "ЕВН
България Електроснабдяване"ЕАД за установяване недължимост на сумата от 3422,85 лв.,
представляваща сбор от начислените суми по фактура №**********/16.05.2017 г. (970,16
лв.), фактура №**********/15.05.2017 г. (1489,40 лв.) и фактура №**********/03.07.2017 г.
(963,29 лв.), с които са коригирани сметките за ел.енергия на ищеца за периодите 25.10.2015
г. - 17.12.2015 г., 01.02.2016 г.- 27.04.2016 г., 25.10.2016 г. - 29.11.2016 г., по партида с кл.
№**********. В мотивите на решението е изложено, че задължението на ищеца "Авекс"
ЕООД за сумата съществува, макар и да е изтекъл 3-годишния срок по чл.111 ЗЗД за всяка
от фактурите, т.к. смисъла на давността е да се погаси възможността за принудително
събиране на вземането по съдебен ред, но задължението остава и може да бъде изпълнено
доброволно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от
ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивника е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната
жалба е основателна.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
При преценка по същество въззивния съд намери обжалваното решение за
5
неправилно.
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба, предявена от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД против "Авекс" ЕООД, с която се иска ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1594,41 лв., представляваща стойността на
допълнително начислената консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода 01.02.2016 г.-27.04.2016 г., за която е издадена фактура №**********/15.05.2017 г.
и сумата от 611,18 лв. законна лихва за забава за периода 26.05.2017 г. до 05.03.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 09.03.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 1027,70 лв., представляваща стойността
на допълнително начислената консумираната от обекта на потребителя електрическа
енергия за периода 25.10.2015 г.-17.12.2015 г., за която е издадена фактура
№**********/16.05.2017 г. и сумата от 393,67 лв. законна лихва за забава за периода
27.05.2017 г. до 05.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 09.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; за сумата от 1029,12 лв.
представляваща стойността на допълнително начислената консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода 25.10.2016 г.-29.11.2016 г., за която е издадена
фактура №**********/03.07.2017 г. и сумата от 380,48 лв. законна лихва за забава за
периода 14.07.2017 г. до 05.03.2021 г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба 09.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претенцията си ищеца е мотивирал с твърдение, че на 17.12.2015 г., на 27.04.2016 г.
и на 29.11.2016 г. представители на ищеца са извършили проверки на измервателната
система на обекта на ответника, кафе с адрес гр.Ямбол, ул.„Милин камък“ №38 в
присъствието на представител на ответното дружество, като са демонтирали СТИ в обекта и
след поставянето му в безшевна торба, пломбирана от тях, са го изпратили за експертизи в
БИМ, ГД "МИУ", РО-Пловдив. Въз основа на изготвените експертизи от БИМ се установили
манипулации, а проверяваните СТИ отчитали с грешка съответно от минус 60% до минус
65%, при допустимо откронение от +/– 2%. Поради това били издадени справки за
коригиране на сметките за електроенергия и съответните фактури.
Защитавайки се срещу иска, ответника е противопоставил възражение за
недължимост на процесната сума, основано на твърдението, че не бил потребил посочените
във фактурите количества ел. енергия, не е извършвана манипулация на електромерите
когато са били в държание на ищеца. Противопоставил е и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Предявените в производството искове са допустими. Разгледани по същество -
исковете са неоснователни. Съображенията са следните:
При отделяне на спорното от безспорното, настоящия съд прие за безспорно
установено по делото, че ответното дружество е потребител на ел. енергия, като обекта му с
ИТН 29442196, находящ се в гр.Ямбол, ул.„Милин камък“ №38, е с кл.№**********. От
представените КП за техническа проверка и подмяна на средствата за търговско измерване
№233981/17.12.2015 г., №257162/27.04.2016 г. и №325081/29.11.2016 г. се установява, че
представители на ищеца „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД на 17.12.2015 г., на
27.04.2016 г. и на 29.11.2016 г. са извършили проверки на измервателната система на обекта
на ответника, кафе с адрес гр.Ямбол, ул.„Милин камък“ №38 в присъствието на
представител на дружеството - В.А., като са демонтирали СТИ в обекта и след поставянето
му в безшевна торба, пломбирана от тях, са го изпратили за експертизи в БИМ, ГД "МИУ",
РО-Пловдив. Въз основа на изготвените експертизи от БИМ, в КП за метрологична
експертиза на средство за измерване №178/03.04.2017 г., №87/07.03.2017 г. и
№230/18.04.2017 г. е отразено, че са установени манипулации, като проверяваните СТИ
отчитат с грешка съответно от минус 60% до минус 65%, при допустимо отклонение от +/–
2%. Поради това са издадени справки за коригиране на сметки за електроенергия и въз
основа на тях фактури, както следва: 1. Справка от 20.04.2017 г. за общо 7929 kWh на
стойност 1027,70 лв., за което е издадена фактура №**********/16.05.2017 г., за която с
писмо от 16.05.2017 г., получено на 19.05.2017 г. от служителя К.А., ответното дружество е
уведомено за извършена корекция; 2. Справка от 19.04.2017 г. за общо 12315 kWh на
стойност 1594,40 лв., за което е издадена фактура №**********/15.05.2017 г., за която с
писмо от 15.05.2017 г., получено на 19.05.2017 г. от служителя К.А., ответното дружество е
6
уведомено за извършена корекция; 3. Справка от 22.06.2017 г. за общо 7300 kWh на
стойност 1029,12 лв., за което е издадена фактура №**********/03.07.2017 г., за която с
писмо от 03.07.2017 г., получено на 12.07.2017 г. от служителя Аврамова, ответното
дружество е уведомено за извършена корекция.
При изложеното до тук и предвид събраните по делото и безспорни между страните
писмени доказателства установяващи, че неотчетените количества ел.енергия се дължат на
трикратно извършени, т.е. системни, манипулации на СТИ в обекта на ответника,
настоящата инстанция приема наличието на основанието на чл.98а, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.50,
вр. чл.48 от ПИКЕЕ (отм.) за ищеца, след едностранна корекция на сметката на клиента, да
състави процесните фактури за неплатени количества доставена ел.енергия, които са
установени, като количество и стойност и в заключението на неоспорената СТЕ. Поради
това настоящия съд приема и че ответника дължи на ищеца процесните суми, а
възраженията в обратен смисъл са неоснователни.
Основателно е обаче въведеното от ответника (сега въззивник) възражение за
недължимост на процесните суми, поради изтекла погасителна давност.
Не е спорно между страните, че процесните вземания се погасяват с изтичането на
тригодишна давност, според разрешението, дадено с ТР №3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк.
дело №3/2011 г. на ВКС, ОСГТК. Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, като не е спорно, че
падежът на задълженията по процесните фактури е съответно на 25.05.2017 г., на 26.05.2017
г. и на 13.07.2017 г. така, както е отразено в самите тях. Не е спорно и че между страните за
същото вземане и на същото основание са били водени три граждански дела.
Спорния въпрос се свежда до това прекъсната ли е давността в хипотезата на
чл.116, б."б" ЗЗД предвид водените дела. Съгласно цитираната норма давността се прекъсва
с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително
производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. В Решение
№99/10.05.2013 г. на ВКС по гр.д.№681/2012 г., I г.о. е разяснено, че прекъсването на
давността в хипотезата на чл.116, б."б" ЗЗД се свързва винаги с действия на носителя на
спорното материално право, насочени срещу лицето, което би могло да се позове на
погасителна или придобивна давност, а не обратното. Ищецът не може да прекъсне
собствената си давност.
При съобразяване с текста на закона и с цитираната съдебна практика настоящия
съд изцяло споделя доводите на въззивника, изложени във въззивната жалба и
обосноваващи тезата, че водените между страните за същото вземане и на същото основание
три граждански дела не са довели до прекъсване давността за същото в хипотезата на
чл.116, б."б" ЗЗД, поради което процесните задължения на ответника са погасени по
давност.
По принцип прекъсването на давността е последица от предявяването на
основателен иск, а спирането е последица от активните действия на кредитора по
предявяване на допустим иск, който е в състояние да доведе до принудително реализиране
на спорното право. Недопустимият иск нито спира, нито прекъсва давността, поради което и
предявените недопустими искове по чл.422, ал.1 ГПК, производствата по които са
прекратени с влезлите в законна сила решение по в.гр.д.№147/2019 г. на ЯОС и определение
по гр.д.№211/2021 г. на ЯРС не са прекъснали и не са спрели погасителната давност за
процесните вземания. По същия начин стои въпроса и с предявения от длъжника
отрицателният установителен иск, независимо от изхода на съдебното производство по него.
Той не би могъл да прекъсне давността на основание чл.116, б.„Б" ЗЗД, защото не само, че
не обективира активни действия на кредитора и не може да доведе до принудително
реализиране на спорното вземане, но и както вече се посочи - ищецът не може да прекъсне
собствената си давност.
При изложеното до тук, за настоящия съд следва обоснован извод, че водените
между страните за същото вземане и на същото основание три граждански дела (описани
по-горе в решението) не са довели до прекъсване давността за същото в хипотезата на
чл.116, б."б" ЗЗД, поради което процесните задължения на ответника са погасени по
7
давност, при което е погасена възможността на ищеца за принудително им събиране по
съдебен ред, т.е. погасено е правото му на иск.
Ето защо въззивния съд прие, че предявените в производството осъдителни искове
са неоснователни, като погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени. ЯРС като е
достигнал до противоположни правни изводи, е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено и при произнасяне на въззивния съд по същество предявените в
производството искове да се отхвърлят.
При този изход на делото на въззивника следва да се присъдят разноски за двете
съдебни инстанции в размер общо на 1455,83 лв.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №403/08.12.2021 г., постановено по гр.д.№1768/2021 г.
по описа на ЯРС, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов" №37 да
бъде осъдено „Авекс" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Ямбол, ул."Преслав" №122, представлявано от В.С. А. да заплати сумите, както следва:
сумата от 1594,41 лв., представляваща стойността на допълнително начислената
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 01.02.2016 г.-
27.04.2016 г., за която е издадена фактура №**********/15.05.2017 г. и сумата от 611,18 лв.
законна лихва за забава за периода 26.05.2017 г. до 05.03.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 1027,70 лв., представляваща стойността на допълнително начислената
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 25.10.2015 г.-
17.12.2015 г., за която е издадена фактура №**********/16.05.2017 г. и сумата от 393,67 лв.
законна лихва за забава за периода 27.05.2017 г. до 05.03.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба 09.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 1029,12 лв. представляваща стойността на допълнително
начислената консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода
25.10.2016 г.-29.11.2016 г., за която е издадена фактура №**********/03.07.2017 г. и сумата
от 380,48 лв. законна лихва за забава за периода 14.07.2017 г. до 05.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 09.03.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, като неоснователни, поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов" №37 да заплати на „Авекс" ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, представлявано от В.С. А.
сумата 1455,83 лв., представляваща сторените разноски за двете съдебни инстанции.
Решението, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8